Св. преподобномъченица Анастасия Римлянка
† около 253/259 година
Чества се на 29 октомври
|
Св. преподобномъченица Анастасия Римлянка† около 253/259 година Чества се на 29 октомври
|
Победоноснаго Воскресения истинноименитая наречена еси, мученице Христова, победы на враги поставила еси мук терпением, Христа ради, Жениха твоего, Егоже возлюбила еси. Того моли спасти души наша.
Твоята агница, Иисусе (името), зове с висок глас:
Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдая, и се съразпъвам,
и се съпогребавам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе.
Но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвала се за Тебе:
с нейните молитви, като милостив, спаси нашите души.
Очистена с водите на девството, преподобна Анастасие,
с кръвта на мъченичеството увенчала се,
подаваш на намиращите се в нужда изцерение от недъзите
и спасение на
пристъпващите от сърце,
защото Христос ти дава източваща вечнотечаща Благодат.
Св. Анастасия Римлянка. Руска икона. Източник: pravmir.ru.
По-долу:
Виж също:
Преподобномъченица Анастасия Римлянка осиротяла на три години, възпитана в манастир край Рим
. За
вярата мъчена жестоко: изтръгнали й ноктите с клещи, отсекли ръцете и краката й, избили зъбите й, откъснали езика с клещи и главата й отсекли по времето на император Валериан - в
трети век.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
В третия век някои християнки от Рим в желанието си напълно да се посветят на Бога се свързали помежду си и заедно се заселили на едно място,
недалече от града. Образували девическа обител. Избрали си за ръководителка в духовния живот една стара мъдра жена на име София, известна с високото си благочестие. Под нейното
ръководство водили строг живот, предадени на молитва и труд. Отказали се от брак, тия девственички образували нещо като монашеска община.
При София се възпитавала девойка на име Анастасия, която на тригодишна възраст останала без родители. София била за нея като втора майка. Грижела се за възпитанието и образованието й. Научила я на християнските истини, на евнгелските добродетели.
Анастасия станала на 20 години. Плавела силно впечатление със своята чудна красота. Била кротка, трудолюбива, винаги молитвено и благоговейно настроена.
Млади знатни римски граждани я искали за съпруга. Но тя отхвърляла предложенията им. Решила да се посвети изцяло на Бога.
В това време император Деций започнал жестоко да гони християните. Фанатизирани езичници донесли на римския управител, че в обителта вън от града живее необикновено красива девойка, която вярва в Разпнатия и не уважава боговете. Управителят пратил войници да я доведат при него.
Войниците дошли до тая обител. Изплашени, девиците се разбягали. София задържала Анастасия. Казала й:
- Не се бой, мое дете! Настана времето за твоя подвиг.
След това София излязла при войниците и ги запитала кого търсят. Те отговорили, че по заповед на управителя са дошли за Анастасия. София ги помолили да почакат два часа, докато нагизди девойката. Войниците се съгласили, като мислили, че тя през това време ще се заеме да труфи девойката с богати накити.
София завела девойката в църква. Спряла я пред олтаря и започнала със сълзи да я увещава да пази твърдо светата вяра.
- Мое мило дете – казала й тя, - дойде време да проявиш любовта си към Господа. Чрез наложените ти страдания трябва да покажеш, че си достойна за Господа. Любезна моя дъще, не скланяй на прелъстителните думи, не позволявай да те измамят със земно богатство и слава. Чака те друг венец. Иди в чертога на Небесния Жених с веселие. Иди обагрена с кръв, украсена със страдание, като със сватбарска дреха. Моля те, помни думите ми. Помни любовта и грижите, които съм имала към тебе. Денем и нощем съм се молила, за да можеш със сърце и душа да бъдеш с Господа. Какво ли нещастие ще бъде за мене, ако не се проявиш като истинска християнка!А каква ли радост ще е за мен, ако чуя, че твърдо си опазила вярата! Не жали своята тленна красота, дъще, не се плаши от смъртта! Страх да нямаш от мъченията! Когато те заплашват с мъчения, казвай – от вашите заплахи не се боя, защото Бог е с мене! Когато поискат да те убият, не се плаши от ония, които убиват тялото, а душата не могат да погубят. Ще те предадат на мъчения. А ти се радвай, че страдаш за Христа. Той няма да те остави! Той ще бъде невидимо с тебе – ще облекчава страданията ти. Ти ще плачеш – Той ще те утеши. Ти ще изнемогваш – Той ще те покрепя. Ти ще паднеш от рани – Той ще те повдигне. Ти ще се изпълваш със скръб – Той ще услажда сърцето ти. Ще даде утеха на душата ти и не ще отстъпи от тебе, докато не те вземе от ръцете на мъчителите, докато не те върне в Своя небесен чертог и не те увенчае с неповяхващ венец в присъствието на всички ангели.
- Готово е сърцето ми да страда за Христа – казала Анастасия. – Всякога съм желала да положа живота си за свидетелство на моята любов към Господа. И сега с радост ще се явя пред мъчителя, за да изповядам вярата си. Не бой се за мене, майко моя! Аз вярвам, че Господ ще ме укрепи. А ти продължавай да се молиш за мене, та Бог да не ме остави!
Войниците почнали да стават нетърпеливи. Тръгнали из обителта да я търсят. Разгневили се, като видели, че Анастасия не се облича в дрехи с богати накити, а се моли в храма с престарялата София. Хванали я, оковоли я във вериги и я отвели при управителя на Рим.
Управителят останал изумен от красотата на девойката, от нейния смирен и кротък вид.
- От какъв род си, от каква вяра си и как е името ти? – запитал я той.
- Аз съм ддъщеря на римски гражданин, възпитана съм в християнско благочестие, името ми е Анастасия – отговорила девойката с тих глас.
- Това име Анастасия не е известно в Рим. Що значи то? – запитал пак управителят.
- То значи възкресение – отвърнала Анастасия.- Господ ме възкреси, за да ти говоря правдата и да надделея над сатаната, който ти внушава зло.
- Не ме ядосвай! – повишил гласа си управителят. – Аз те желая и не желая твоята гибел. Затова послушай моя добър съвет. Защо си се прелъстила от християнското учение? Ти погубваш младостта си, като се лишаваш доброволно от радостите и насладите, които ни даруват боговете. Защо живееш в неизвестност и самота? Защо скриваш една красота, на която биха се радвали князете? Каква полза за тебе да отиваш на страдания и смърт за името на Разпнатия? Не е ли по-добре да се поклониш на нашите богове и да си избереш за мъж някой знатен и богат млад човек, за да се радваш на деца, да живееш в слава сред добри хора, да имаш сребро и злато? Дойди, поклони се на боговете! Те са ни дарували живот за веселие. Ти ще живееш с нас на почит и в щастие!
Анастасия изслушала тия думи с очи, насочени към земята. Когато управителят престанал да говори, тя дигнала очите си нагоре, след това го погледнала спокойно и казала:
- Мой годеник и мое богатство, живот и веселие е Господ Иисус Христос. Със своите думи ти не ще ме отвърнеш от Него, няма да ме прелъстиш, както някога змията прелъстила Ева, нито пък ще ме отлъчиш от моя Бог чрез страх от мъчения. Ако е възможно, аз бих желала не един път, а сто пъти да приема смърт за името на Христа!
Управителят се озверил. Веднага наредил да бият и мъчат девойката. Тя пеела стихове от псалмите и повтаряла:
- Господи, мое прибежище и мой застъпник, не отстъпвай от мене! Изнемогва в болки душата ми. Страдам заради Тебе. Благоволи към мене, Твоята негодна служителка. Да Ти бъде приятно проливането на моята кръв. Да не бъда отхвърлена от лика на светите мъченици!
В тълпата се намирал един християнин на име Кирил. Той подал два пъти вода на изнемогващата мъченица. Затова бил наказан със смърт. Мъченията на Анастасия стигнали до такава жестокост, че дори народът, който бил привикнал на такива жрелища, с ужас започнал да укорява управителя.
Осакатеното тяло на светата девица било обезглавено и хвърлено вън от града.
Ангел се явил на София и й разказал за станалото. Бързо тя отишла на мястото, където било простряно тялото на мъченицата. С радостни сълзи го целунала. Благодарила с облекчение на своята мила дъщеря, загдето изпълнила нейния съвет и до последно издихание изповядвала вярата си в Христа.
С духовните си очи тя съзерцавала, жива и блажена в Бога, светата мъченица и й говорела:
- Не даром съм се трудила. Ти се яви пред Небесния Жених в брачната дреха на невинността, украсена с кръв, пролята за Господа. Сега те моля – бъде твърдина на моята старост и се моли за мене. Когато бъде угодно на Бога да тури край на моя земен живот, моли Господ да прости греховете ми!
Престарялата София не е имала сили да погребе светото тяло. Тя само плачела над него.
Дошли отнякъде двама християни. Те споделили скръбта и молитвите на старицата и благоговейно погребали тялото на света Анастасия Римлянка.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
В дните на император Деций и съуправника му Валериан, при военачалника Пров, недалеч от град Рим, в
уединено и малкоизвестно място имало малък женски манастир. В него се подвизавали няколко добродетелни постнички, в числото на които била и престарялата по години и съвършената в
добродетелите игумения София. В този манастир живеела и блажената девица Анастасия, родена в Рим, която на тригодишна възраст останала без родители. Преподобната София я
възпитавала в своя манастир и я научила на всички добродетели, така че в поста, подвизите и във всички трудове тя превъзхождала останалите. Като достигнала двадесетгодишна възраст,
Анастасия станала извънредно красива, така че някои от знатните римски граждани, като чули за красотата й, страстно желаели да я вземат за жена. Но светата девица, като счела
всичко за суета, станала Христова невеста и като пазела за Него девството си, пребивавала в молитви денем и нощем. Дяволът не веднъж се опитвал да я отклони от нейния равноангелен
живот и да я склони към живот в света, като я смущавал с нечестиви помисли, със съблазни от лукави уста и с различни други свои хитрини. Но той ни най-малко не успял в своята борба
против тази, в немощното естество на която се била вселила силата Христова. Като не можал да я победи по този начин, дяволът явно възстанал срещу нея, като въздигнал жестоки
мъчители. По това време имало силно гонение срещу християните и дяволът подучил някои от невярващите, враждуващи против християните, да наклеветят Анастасия пред военачалника Пров.
Като отишли при този нечестив човек, езичниците започнали да му говорят, че в едно уединено място между бедните и живеещи без мъже жени живее някаква девойка Анастасия, подобна на
която по красота няма в целия Рим.
Като чул за красотата на Анастасия, военачалникът незебавно изпратил слугите си да я доведат.
Tе хванали Анастасия като вълци овца, сложили на шията й железни вериги и я повлекли към града, където я завели при военачалника. А тя, като стояла пред тях, с духовните си очи се обърнала към своя Жених, Христос. Всички, които видели Анастасия, се удивили от красотата й, смирения й взор и кроткото й лице. Военачалникът се обърнал към нея с думите:
- От какъв род си, от каква вяра си и как се казваш? Като навела очи, светицата отговорила с тих глас:
- Аз съм дъщеря на един от гражданите на град Рим, възпитана съм в християнско благочестие, а името ми е Анастасия.
Военачалникът казал:
- Това име е необичайно за римляни, не зная какво означава Анастасия?
- Анастасия - отвърнала светицата, - означава "възкресение", тъй като Бог ме възкреси, за да говоря против теб дотогава, докато не надвия твоя баща - сатаната.
Военачалникът продължил:
- Девойко, отговарай ми кротко, за да не възбудиш гняв в мен; аз щадя младостта ти и не искам да погубвам красотата ти; послушай ме като баща, който желае разумно да те посъветва. Защо си се прелъстила от вредното християнско учение и напразно погубваш годините си, лишавайки се от добрия живот и от насладите, които боговете са дали за радост на хората? Що за утешение е да избягваш обществото на хората и да прекарваш живота си в уединение? Каква ще е ползата ти от това, доброволно да се предаваш на мъчения и смърт заради Разпнатия? Не е ли по-добре да се поклониш на нашите безсмъртни богове, да си вземеш честен и благороден мъж, да се веселиш сред наслади, да се радваш на деца, да живееш сред добри хора в слава и чест, да притежаваш много имоти, злато и сребро и да не погубваш в крайна бедност и нищета живота си, дарен ни от боговете за благополучно съществуване. И така, съветвам те, ела и се поклони на боговете и незабавно ще имаш благороден, почтен, славен и богат мъж, близък до царския престол и притежаващ голяма сила. Заедно с него и ти ще се ползваш от голяма почит и ще се наслаждаваш на всички блага през всички дни на живота си.
Света Анастасия, като повдигнала наведените си надолу очи и като погледнала военачалника, отговорила на тези думи:
- Моят мъж, моето богатство, моят живот и моето веселие е моят Господ Иисус Христос, от Когото ти не ще ме отвърнеш със съблазнителните си думи, не ще ме прелъстиш, както змията прелъстила Ева, не ще усладиш за мен горчивата ви гибел и със страх от мъчения не ще ме отлъчиш от моя Господ, заради Когото, ако би било възможно, съм готова сто пъти да изтърпя мъчения.
Военачалникът заповядал на предстоящите да я бият по лицето, като повтарят думите: "Така ли трябва да отговаряш на светлейшия владетел?" След това, като желаел да я посрами, той заповядал да разкъсат дрехите й и да я изправят гола пред всички и я попитал:
- Девице, приятно ли ти е да стоиш разголена пред очите на всички?
- Безумни, безсрамни и изпълнен с всякаква нечистота - отвърнала светицата. - Това не е мой срам, а твой, тъй като моят Господ знае, че слънцето никога не е виждало голотата ми, а ти ме изправи гола пред очите на толкова много хора; знай, че ти посрами повече себе си, отколкото мене. Заради този срам моят Жених ще ме покрие с одеждата на славата, а на теб вечен срам ще покрие лицето ти и всеки разумен човек сега би казал: ако военачалникът не би бил безсрамен и изпълнен с нечиста похот, той не би разголил девическото тяло за зрелище на всички.
И като се обърнал към разголилите я, тя рекла:
- Щом сте разголили тялото ми и щом сте приготвили за мен оръдия за различни мъчения, защо се бавите? Бийте, режете, разкъсвайте, покрийте с рани разголеното тяло, покрийте с кръв открития срам. Ето, вие ме виждате приготвена за мъки и не се надявайте да чуете нещо друго от мен, освен това, че желая да умра за моя Христос.
Тогава по заповед на военачалника тя била разтегната и привързана към четири стълба надолу с лицето; под нея подложили огън със сяра и смола и я мъчили отдолу с огън и зловонен дим, а по гърба я биели безмилостно с тояги. А света Анастасия, страдайки от ударите, задъхвайки се от дима и опалвана от огъня, търпяла и вместо стон, произнасяла до края Давидовия псалом: "Помилуй ме, Боже".
Били я дотогава, докато палачите изнемогнали. След това, като я отвързали от стълбовете и я снели от огъня, я привързали към едно колело и въртейки колелото, счупили всичките й кости и изпокъсали всичките й сухожилия. Тя се помолила на Господа:
- Прибежище мое и Защитнико мой, не отстъпвай от мен, тъй като душата ми изнемогва от болки и костите ми са съкрушени.
След тази молитва колелото изведнъж се спряло и светата мъченица, отвързана от невидима сила, се оказала напълно здрава и невредима. Всички, които били там, били страшно изумени при вида на това чудо. А военачалникът не само че не се вразумил, тъй като злобата му го била заслепила, но с още по-голяма свирепост отново започнал да измъчва светицата с други мъчения. Той заповядал, като я окачат, да стържат ребрата й и да разкъсват тялото й. А тя мъжествено изтърпяла всичко това и само към Бога възвеждала очите си, като казвала:
- Женихо мой, погледни към моята болка, която търпя заради Теб и благоволи към мен, непотребната Твоя рабиня, за да Ти бъде приятно проливането на моята кръв и за да не бъда отхвърлена от лика на светите мъченици.
След това я снели от дървото и военачалникът я попитал:
- Анастасия! Добре ли ти е сега?
- Много ми е добре - отвърнала светицата, - защото, кое мъчение заради Този, Когото обичам повече от целия си живот, не би станало за мен добро и приятно?
Военачалникът продължил:
- Щом мъченията заради Разпнатия ти доставят удоволствие, тогава ще ги увелича.
Той заповядал да отрежат с бръснач гърдите й. Губейки кръв, светицата започнала силно да изнемогва и помолила да й дадат да пие вода. Един от стоящите наблизо на име Кирил донесъл и й подал вода. А тя, като отпила малко, му казала:
- Нека не се лишиш от въздаяние от Господа, защото Той е казал: "И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си."
Военачалникът й казал:
- Стигат ли ти тези мъчения или желаеш да бъдеш подложена на още мъчения?
- Прави, каквото искаш - отвърнала светицата, - моят Бог е силен и ще укрепи изнемогващата ми сила и при по-големи мъчения и ще срине гордостта ти.
Мъчителят заповядал да изтръгнат ноктите от пръстите й, после да отсекат ръцете и нозете й, а също, да избият всичките й зъби.
Светицата започнала отново да изнемогва и помолила за вода, а от устата й се изливала река от кръв. Кирил отново малко я напоил. Мъчителят, като забелязал Кирил, който напоил мъченицата с вода и като помислил, че той е християнин (което наистина било така), заповядал незабавно да го убият с меч. Бидейки посечен, блаженият Кирил отишъл при Господа да получи свята награда за чашата хладна вода, с която в името на Христа напоил Христовата мъченица. Като се освежила от водата, светицата малко отдъхнала и се помолила, казвайки:
- Боже, Спасителю мой, не ме оставяй!
А когато военачалникът заповядал да й отрежат езика, светицата казала:
- Беззаконни кръвопиецо! Дори и да отрежеш езика ми, сърцето ми не ще престане да вика към Господа. А Господ ще чуе и тези, които му се молят в мълчание.
Като взел клещи, слугата ги пъхнал в устата на светицата, силно издърпал с тях езика й и го отрязъл. Народът започнал да се възмущава, като укорявал и ругаел военачалника за това жестоко и нечовешко мъчение. А военачалникът, като се разгневил срещу народа, заповядал да изведат светицата извън града и да отсекат с меч честната й глава. По такъв начин светата и достохвална Христова великомъченица Анастасия извършила мъченическия си подвиг. Святото й тяло било хвърлено без погребение, за да бъде изядено от птиците и от зверовете, но под Божественото покровителство то се съхранило непокътнато. С настъпването на нощта един ангел се явил на блажената старица София и й наредил да вземе лежащото на полето извън града тяло на света Анастасия. София, като взела чисто платно, излязла от манастира и не знаела накъде да тръгне. Като се помолила усърдно на Бога, тя тръгнала и ръководена от Самия Бог, дошла до мястото, където се намирало святото тяло на духовната й дъщеря, което тя започнала да целува и да омива с обилни сълзи, като че с вода, със следните думи:
- Любима моя дъще, която възпитах в трудове и безмълвие, в пост и молитви, съхраних в девство и целомъдрие, поучавах на страх Божий и на Неговата свята любов, пресладка моя дъще, на която винаги съм съчувствала, дотогава, докато ти докрай остана вярна на Христа! Благодаря ти, че ме послуша мен, твоята бедна майка и изпълни желанието ми. Не напразно се трудих за теб, защото ти се яви пред своя Жених в брачната дреха на твоето непорочно девство, като се украси с кръвта си. И така, сега те умолявам не като дъщеря, а като моя майка и господарка, бъди ми с твоите молитви към Бога опора в старостта ми и като блаженстваш с Господа, спомняй си за мене. А когато Той заповяда да си тръгна от тленното си тяло, помоли благостта Му да бъде милостив към греховете ми.
Плачейки така, тя мислела какво да направи: била сама и при това твърде слаба - едва-едва ходела с тояжка и нямала възможност нито да вземе и да понесе това свято тяло, нито пък да го погребе там на мястото и затова скърбяла, като недоумявала, какво да прави. И ето, по Божий промисъл, някакви двама неизвестни за нея мъже, почтени на вид, добри и според думите си, християни по вяра, като заварили старицата да плаче над тялото, й помогнали и като събрали отсечените части на тялото, ръцете и нозете (тъй като те също били изхвърлени тук) и светата глава, поставили всичко това до тялото, всеки член на мястото му и като го обвили с платното, го отнесли на едно почетно място, където при пеене на надгробни песнопения, прославяйки Отца и Сина, и Светия Дух, погребали това скъпоценно съкровище.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com