 |
Св. Григорий I Велики, Двоеслов, папа РимскиСвятитель Григорий Великий, Двоеслов, папа Римский 540—604 година Чества се на 12 март, заедно със преп. Симеон Нови Богослов и преп. Теофан Изповедник
|
"Илия се възнесъл на небето с колесница като доказателство за това, че той като човек не може да се издигне без външно средство. Такова средство му осигурили Ангелите, когато го
понесли към небето, иначе той не можел да възнесе сам себе си нагоре, защото немощта на естеството не му позволявала да се отдели от земята. Но на Спасителя не Му била необходима
колесница, не Му били нужни Ангели, защото Творецът със Своята Божествена сила Се възнесъл на небето; Той се върнал там, откъдето бил слязъл; възлязъл там горе, където отвека
пребивавал; тъй като по Своето човечество Той искал да Се възнесе; но по Божество обладавал и небето, и земята"
(Св. Григорий Богослов, из "Беседа на празника Възнесение").
По-долу:
Виж също:
Правило на вярата и образ на кротостта, на въздържанието учител,
Устроителят на истината те яви на твоето стадо -
затуй, че със смирение си достигнал висота, с нищета - богатства,
отче свещеноначалниче (името), моли Христа Бога за нас, да се спасят нашите души.
Иже от Бога свыше божественную благодать восприем, славне Григорие, и Того силою укрепляемь,
евангельски шествовати изволил еси,
отонудуже у Христа возмездие трудов
приял еси всеблаженне:
Егоже моли, да спасет души наша.
Славни Григорие, като си приел от Бога божествена благодат, укрепяван от Него си пожелал да живееш по евангелски; поради това си получил награда за трудовете си от Христа, когото моли да спаси нашите души
Подобоначальник показался еси Начальника пастырем Христа, иноков чреды, отче Григорие,
ко ограде небесней наставляя, и оттуду научил еси стадо Христово заповедем Его:
ныне же с ними радуешися и ликуеши в небесных кровех.
Бил си подобен на Пастиреначалника Христа, отче Григорие, упътвал си монашеския лик към небесната ограда и така си научил Христовото стадо на Неговите заповеди; днес ликуваш и се радваш с тях в небесните двори.
Св. Григорий се родил около 540 г. в Рим. Родителите му били богати и знатни и ревностното благочестие било отличителна черта на цялото негово семейство. Майка му Силвия е причислена от Римската църква към лика на светиите. Неговата родственица Тарсила пред смъртта си. видяла Самия Христос, който я викал към вечен живот.
Добрите примери и наставления подействували благотворно върху сърцето на момъка. Желаейки напълно да се посвети Богу, Григорий рано оставил светската служба, в която вече достигнал важен сан – префект (управител) на Рим. Той постъпил в манастира "Св. апостол Андрей Първозвани", с негови средства построен. Всичкия си имот Григорий употребил За подпомагане на бедните и за построяване на манастири в разни области на Италия. А самият той живеел в бедност, спазвал строго въздържание и пребъдвал в постоянна молитва. Но не му било съдено дълго да продължава тоя начин на живот. Високите му достойнства привлекли всеобщото внимание и той бил пратен в Цариград с високо и отговорно поръчение – да уреди важни църковни дела. След смъртта на папа Пелагий единодушно бил избран Григорий в 590 г. за негов приемник. Дълго Григорий се отказвал от тоя най-висок пост в Църквата, писал и на император Маврикий да не утвърждава този избор; тайно се отдалечавал от Рим и се криел в градовете; но убежището му, по особена божествена личба, било открито и той бил принуден да приеме първосветителския сан.
Папа Григорий бил изцяло предаден на Божията служба и на грижите за благото на поверените нему души. Изпълнен със смирение и пламенна любов към Бога и ближния, той гледал на властта като на трудно служение и често скърбял, че грижите за служебните работи го отвличат от духовно-съзерцателния живот. Като приел властта, светителят изпълнявал с усърдие и твърдост всички свързани с нея задължения. Обстоятелствата през онова време изисквали от него непрекъсната дейност. Лангобардите непрекъснато опустошавали римските области, в които няколко пъти свирепствували глад и заразни болести. Сред тия бедствия св. Григорий с неуморно усърдие и отеческа любов се грижел за своето паство. Скромните му доходи били употребявани за подпомагане на нуждаещите се; проповедите му ободрявали душите на бедствуващите; увещанията укротявали яростта на враговете. Но главна грижа на св. Григорий било разпространението на вярата и обяснението на словото Божие. В разни области на Италия имало тогава още много езичници, а мнозина от вярващите били увлечени от арианското лъжеучение. Св. Григорий се трудил неуморно да просвещава душите със светлината на истината и Бог благословил трудовете му. Покръстването на много езичници и укрепването на християнската вяра в Британия (Англия) са неразделно свързани с името на папа Григорий, който заради големите си заслуги е наречен Велики.
Св. Григорий от малък бил със слабо здраве, но това не му пречело постоянно да работи. Той написал много книги: тълкования на някои места от Св. Писание, молитви, беседи и
диалози за живота и чудесата на италийските светци. Заради това съчинение, написано в диалогична форма, той бил наречен Двоеслов (от гръцки Диалогос – Събеседник). Св. Григорий
написал чудното житие на своя съвременник и учител преподобни Бенедикт Нурсийски. Нему се приписва и окончателното съставяне на литургията на преждеосветените Дарове
, която до негово време се извършвала по устно предание. Св. Григорий бил крайно милосърден към
нещастниците. Той на първо число всеки месец раздавал помощи, като посещавал болни и сиромаси, прислужвайки сам с най-голямо смирение. По тоя случай се запазило за него трогателно
предание.
Веднъж, когато той бил още монах в манастира "св. Андрей Първозвани", при него се явил един човек, който със сълзи му разказал, че бил стопанин на кораб и в буря изгубил кораба си с всичката своя и чужда стока. Григорий, като го изслушал, дал му шест златни монети. След един час просителят пак дошъл при него. "Съжали се над мене, рабе Божий! – казал му той. – Ти ми даде малко, а аз загубих много." Григорий му дал още шест жълтици. Но тоя човек дошъл и трети път, казвайки: "Имам голям дълг, помогни ми!" Григорий нямал повече пари, но дал на нещастния едно сребърно блюдо. Няколко време след това св. Григорий, бидейки вече папа, заповядал веднъж – според обичая си – да приготвят у дома му обед за дванадесет бедни странници. За свое учудване той видял, че на трапезата седят не дванадесет, а тринадесет души. Казал това на домакина, но този го уверявал, че обядват само дванадесет човека. Тринадесетият бил невидим за всички, освен за Григорий. Подир обеда св. Григорий, като изпратил всички, дошъл при тоя, когото само той видял, и го попитал за името. "Защо питаш за името ми? – отговорил той. – То е чудно!" Св. Григорий настоял и узнал, че това бил неговият ангел хранител, който веднъж под вида на просек изпитал неговото милосърдие и оттогава бил при него неотлъчно, пазейки живота му. Св. Григорий паднал на колене и благодарил на Господа.
Св. Григорий Велики-Двоеслов управлявал Римската църква 14 години и умрял на 12 март 604 г.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Свети Григорий, папа Римски, който заради красноречивите си беседи бил наречен Двоеслов, или Събеседник, се родил в Рим. И двамата му родители, баща му Гордиан и майка му блажената Силвия, били от благороден сенаторски и богат род.
Но произходът на свети Григорий бил благороден не толкова затова, че родът му бил сенаторски, колкото поради благочестивите и свети хора, които били родственици на Григорий. Така блаженият Феликс, Римски папа, бил чичо на Григорий Двоеслов. Света Тарсила, която преди смъртта си видяла Господ Иисус да идва към нея, и блажената Емилиана, която заедно с Тарсила се сподобила с вечния небесен живот, били лели на Григорий. А също и Силвия, майката на светителя, била причислена от Римската църква към лика на светиите.
Но най-много украсил този свят род със своята святост блаженият Григорий, който от младини се подвизавал в добродетелен и богоугоден живот. От детство възлюбил четенето на книги, той впоследствие станал прочут учен и ритор. Той бил изпълнен с мъдрост и с благи намерения, затова и бил избран за претор. Но мислите и желанието на Григорий били насочени не толкова към мирското, колкото към духовното: той желаел да стане монах. Но докато били живи родителите му, бъдещият светител отлагал своето пострижение до настъпването на по-благоприятно време, въпреки че и в света той живеел като монах в чисто девство.
Когато починал баща му, Григорий започнал да раздава като милостиня за бедните оставеното му голямо богатство, а раздавал наследството си и за построяването на манастири, болници и странноприемници. Така в Сицилия той построил шест манастира и ги снабдил с всичко необходимо, а в Рим основал манастир в чест на свети aпостол Андрей. Началото на този манастир той положил в своя собствен дом, който се намирал близо до църквата на светите мъченици Иоан и Павел, при планината наричана "Сквара". Григорий приел пострижение тук, свалил своите златоткани мирски одежди и облякъл монашеската власеница. Тук той живеел под опитното ръководство на старците Иларион и Максимиан, а след известно време сам станал игумен на обителта.
А майката на свети Григорий, блажената Силвия, живеела близо до вратите на храма на апостол Павел. Служейки на Господа, тя прекарвала времето си в пост и молитва, и ден и нощ пребъдвала при прага на Божия дом. Хранела се със сурови зеленчуци, от които всеки ден изпращала и на сина си блажения Григорий. А към бедните и нищите тя била толкова милостива, че раздала за милостиня цялото си имущество.
По същия начин и нейният син блаженият Григорий бил така любвеобилен към бедните, че не жалел и последното, което имал, но веднага го давал на тези, които търсели помощ от него.
Веднъж, когато той стоял в килията си и по обичая си преписвал книги, при него дошъл един просяк (а всъщност това бил Ангел Господен, преобразен като просяк) и му казал: "Съжали се над мене, рабе на Всевишния Бог! Аз бях корабовладелец и загубих в морето не само това, което имах, но и много чуждо богатство".
Нищелюбив и истинен раб Христов, свети Григорий, като се съжалил в сърцето си над него, повикал прислужващия му брат и му заповядал да даде на този човек шест златни монети. Просякът взел парите и си отишъл.
След няколко часа, в същия ден, просякът пак дошъл при свети Григорий и му казал: "Смили се над мен, рабе Божий! Аз загубих толкова много, а ти ми даде съвсем малко".
Свети Григорий повикал отново служещия му брат и му казал: "Брате, дай на просяка още шест жълтици". Братът изпълнил нареждането. И така като взел в този ден от свети Григорий 12 жълтици, просякът си отишъл.
След известно време той дошъл за трети път при блажения Григорий и му казал: "Бъди милостив към мене, отче, и ми дай още от твоята милостиня, защото погубих в морето голямо чуждо богатство!"
Тогава блажени Григорий отново казал на брата, който му служел: "Иди, брате, и дай на просещия още шест жълтици". На това братът отвърнал: "Повярвай ми, честни отче, че у нас не остана нито една жълтица". Но блажени Григорий му казал: "Няма ли да се намери нещо друго, което да му дадем: някоя дреха или някакъв съд?" "Имаме само един съд отвърнал братът, сребърното блюдо, в което твоята майка ти изпрати квасно питие". "Иди, брате казал тогава Божият угодник, и дай на просяка блюдото, за да не си отиде от нас натъжен, защото той е дошъл да търси утеха в своята беда".
Беднякът взел сребърното блюдо и радостен си отишъл; и повече не се върнал явно в образа на просяк, но невидимо презцялото време пребъдвал с него, като го пазел и му помагал във всичко. С помощта на Господния Ангел и със силата на чудотворната благодат по-късно Григорий се прославил, извършвайки големи чудеса в своята обител.
След смъртта на Римския папа Пелагий, всички единодушно избрали за негов приемник Григорий, игумена на Андреевския манастир. А той, като искал да избегне този толкова голям сан и тази голяма чест, тайно напуснал града и се криел в разни пустинни места. Търсейки своя пастир навсякъде и като не го намирал, римският народ тъгувал твърде много. И всички започнали усърдно да се молят на Бога, за да им яви къде е Неговият раб. И ето появил се огнен стълб, който бил видим за всички и който застанал над едно пусто място в една гора, където се криел Григорий. Тогава всички разбрали, че небесният стълб се явил, за да им посочи мястото, където той се бил оттеглил. На часа народът се отправил натам, намерил своя пастир и с радост го отвел в града, въпреки неговото нежелание.
При царуването на Маврикий Григорий бил поставен за папа на Рим. Като папа той особено се прославил с великото си милосърдие към бедните и нещастните, към сираци и вдовици. За бедните той построил много странноприемници и приюти не само в Рим, но и в други градове. Той изпратил в Иерусалим авва Пров с много пари, за да построи там странноприемница. Всяка година изпращал голяма милостиня за препитанието на монасите на Синайската планина. А в Рим светителят всеки ден давал храна на всички бедни и болни, които записвал в книга. Той често канел странниците и нищите на своята трапеза, при което винаги сам им прислужвал.
Веднъж той наредил на своя сакеларий да покани на неговата трапеза дванадесет странници, за да се нахранят заедно с тях, но когато всички седнали на трапезата, светият папа видял не дванадесет, а тринадесет. Тогава той извикал при себе си сакелария и тихо му казал: "Нима не ти наредих да поканиш дванадесет странника? Защо ти не си ме послушал и си поканил тринадесет?" Изплашеният сакеларий му отговорил: "Повярвай ми, пречестни владико, тук няма тринадесет странници!"
Действително нито той, нито някой друг виждал тринадесетия, защото той бил видим единствено за светия папа. По време на обеда свети Григорий наблюдавал странника, който седял на самия край на масата и забелязал, че неговото лице често се променя; той ту изглеждал като побелял старец, ту като млад юноша. След като всички станали от трапезата, светият папа изпратил всички и задържал при себе си единствено този чуден странник. Като го хванал за ръка, той го завел в своите покои и там му казал: "Заклевам те с великата сила на Бога Вседържителя, кажи ми кой си ти? И как е твоето име?"
На това чудният странник отговорил: "Защо питаш за името ми? То е чудно! Припомни си, аз съм същият този корабовладелец, който някога дойде при тебе в манастира на свети Андрей, когато ти седеше и пишеше в килията си и който получи от тебе дванадесет жълтици и сребърното блюдо, изпратено от твоята майка блажената Силвия. Знай, че от този ден, в който ти със сърдечна любов ми го даде, Господ те определи за настоятел на тази свята Църква, за която Той проля Своята кръв, и за наследник на светия върховен апостол Петър, комуто ти подражаваш с добродетелния си живот".
Блаженият Григорий му отвърнал: "Откъде знаеш, че Господ още оттогава е определил да стана папа?" "Аз съм Ангел на Господа Вседържител, отвърнал той, и затова знам това. Той още тогава ме изпрати, за да те изпитам дали действително поради човеколюбие си така щедър, или поради тщеславие".
Като чул това, блаженият Григорий бил обхванат от голям страх. Дотогава той никога не бил виждал наяве Ангел Божий, а ето сега беседвал с него, като с обикновен човек. Но Ангелът му казал: "Не се бой, защото мен ме изпрати Господ, за да бъда заедно с теб през целия ти живот и за да принасям твоите молитви пред Бога. И така всичко, което с надежда поискаш от Него в молитва, ще получиш".
Тогава светият папа паднал по лице на земята, покланяйки се на Господа и казал: "Ако за тази толкова малка милостиня Господ ми въздаде толкова големи блага, постави ме за папа на Своята света Църква и изпрати при мен Своя свят Ангел, за да ме пази, то какво ли ще въздаде Той на тези, които пребъдват в Неговия закон и непрекъснато вършат Неговата правда!"
След това Ангелът станал невидим, а свети Григорий, въздавайки благодарение на Бога, започнал още по-усърдно да служи на хората и да благоугажда на Господа.
Друг път, когато пак бил поканил странници на своята трапеза, свети Григорий, по своето смирение, искал сам да донесе на един от тях вода, но веднага след като се обърнал, за да вземе съда с водата, видял, че този човек е изчезнал. След като го потърсил и никъде не могъл да го намери, Григорий твърде много се учудил. На следващата нощ, по време на съня му, му се явил Господ и му казал: "Тези дни ти угощаваше Моите членове, а вчера ти прие Мен Самия".
За великото смирение на Григорий говори и свети Софроний, патриарх Иерусалимски, в своя Лимонарий. Ето какво пише там за него:
"Веднъж ние бяхме у авва Иоан Персиец и той ни разказа за великия и блажен Григорий Римския папа.
"Веднъж аз пожелах ни каза аввата да се поклоня на мощите на светите първовърховни апостоли Петър и Павел и затова отидох в Рим. Когато стоях сред града, чух от обкръжаващия ме народ, че се очаква папата да мине оттам. Тогава аз също останах да почакам, за да го видя. Когато той преминаваше покрай мене, реших да му се поклоня; но казвам ви, братя, и Бог ми е свидетел, че той, като ме изпревари, падна на земята и ми се поклони, като не стана от земята дотогава, докато не видя, че аз вече съм се изправил преди него. След това той ме целуна с голяма любов, даде ми сам три жълтици и заповяда да ми дадат всичко необходимо, за да мога да преживея. А аз прославих Бога, Който е дарувал на свети Григорий такова велико смирение и такава любов и милост към всички."
Не подобава да се премълчи и за страшното чудо, което се извършило чрез молитвите на този велик Божи архиерей над Пречистите Христови Тайни. Някаква жена, която била много известна в Рим, принесла просфори за Евхаристията. В това време Божествената литургия отслужвал сам светейшият папа Григорий. И ето когато той преподавал на хората Божественото Причастие, пристъпила и тази жена, за да се причасти със Светите Тайни. Но когато чула думите на Григорий: "преподава се животворящото Тяло на нашия Господ Иисус Христос", тя се засмяла. Тогава папа Григорий, като задържал ръката си, я попитал: "На какво се смееш?"
- На мен ми е чудно, владико отвърнала тя, това, че хляба, който аз изпекох от брашно със собствените си ръце, ти наричаш Тяло Христово.
Светият, виждайки нейното неверие, се помолил на Бога и хлябът на часа се преобразил в истинско човешко тяло. И тази окървавена човешка плът била видяна не само от тази жена, но и от всички присъстващи в църквата хора. Всички, които видели чудото, прославили Христа Бога и още повече се утвърдили във вярата, като вече никак не се съмнявали, че в Пречистите Тайни, под вид на хляб се преподава истинското Христово Тяло, а под вид на вино истинската Негова Кръв. След това светият папа отново се помолил и човешката плът отново приела вида на хляб. Тогава жената се причастила с голям страх и с твърда вяра, че хлябът е Христовото Тяло, а виното Христовата кръв.
Този велик светилник на света, светейшият папа Григорий, украсил Христовата Църква не само със своя равноангелен живот и с дивните си чудеса, но и със своите многочислени творения, които твърде много послужили на православната вяра. А когато той ги пишел, Светият Дух, във вид на гълъб, стоял над него. Това бил сподобен да вижда често и архидяконът на Григорий Петър, мъж известен с добродетелта си. Беседите на свети Григорий с този архидякон, поместени в четири отделни книги, са преизпълнени с мъдрост и тяхното четене донася голяма духовна полза. Те съдържат кратки разкази за живота на светии, които са преминали богоугодно живота си в Италийската земя, а също и душеспасителни поучения.
Свети Григорий бил предстоятел на Христовата Църква тринадесет години, шест месеца и десет дни и се представил в Господа при царуването на гръцкия император Фока.
За всички останали дела и чудеса и за църковното управление на Григорий Велики, папа Римски, както и за неговия дивен и свят живот, е написал четири книги Иоан дякон на голямата Римска църква. Тези книги съдържат около двеста и шестдесет глави.
Като съставихме въз основа на тези книги това малко, но напълно достатъчно повествование, за да получат верните полза за душата си, ние прославяме Прославящия Своите угодници Христа, нашия Бог, Който, заедно с Отца и Светия Дух, бива прославян във всички векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Без да е учен екзегет (той дори не знае гръцки език), Григорий Велики пише редица пояснения към Библията: "Нравствени поучения за Книга Йов" (в 35 книги), двадесет и две проповеди за Книга Езекиил (593 г.) и четиридесет беседи за Евангелието (590-591). Тези произведения все още имат някаква връзка с традицията на светите отци, но в основата си вече носят напълно средновековен характер.
В условията на вражески нашествия, разруха и "варваризация" Григорий Велики си поставя за цел не задълбочаването на богословската екзегеза, а нравственото назидание на хората. Затова беседите му са написани на прост, общодостъпен език и всяка тема завършва с "нравствено приложение".
Наистина, понякога му се налага да решава трудни екзегетически проблеми. Така, тълкувайки въпроса на Кръстителя към Христос (Мат 11:2-3), той предлага своеобразно решение. Ако Тертулиан смята, че се е съмнявал Предтечата, а св. Йоан Златоуст мисли, че съмнения са имали само учениците му, Григорий Велики влага във въпроса на Кръстителя следния смисъл: "Тъй като си имал снизхождението да се родиш за хората, внуши ни ще имаш ли снизхождението да умреш за хората...?" (Беседа за евангелието, VІ, 1).
В грешницата от Лк 7:36-50 Григорий Велики вижда Мария Магдалина. Това тълкуване се установява задълго в западната традиция и изобразителното изкуство (Беседа за евангелието, XXXIII,1).
Есхатологичните пророчества на Христос Григорий Велики свързва с ужасяващите събития от своето време; предсказанията за гибелта на Ерусалим той пренася върху вътрешния живот на душата. По същия начин в беседите си за пророк Езекиил Григорий Велики все се обръща мислено към своята епоха с нейните бедствия, епидемии и войни.
Изобщо той използва често алегоричния метод на тълкуване, но то е вече лишено от изискаността на елинистичната мисъл и е много произволно. например той разглежда Йов като праобраз на Христос, седемте му сина като праобраз на даровете на Св. Дух, а приятелите на Йов като символ на "преобладаващата похот".
Има свидетелства, че Григорий Велики е написал нравстено тълкуване за Песен на песните. Традицията го смята за автор на редица други екзегетически книги, но оригиналността им се отхвърля от науката.
Характеризирайки Григорий Велики като коментатор, архиеп. Филарет (Гумилевски) отбелязва:
"Изяснителните му съчинения, макар че не са важни като тълкувания на Писанието, съдържат в себе си много ясни, макар и незадълбочени мисли по нравствени въпроси".
Григорий Велики не смята за съществено да се установява авторството на библейските книги, защото е привърженик на вербализма. Така, оставяйки открит въпроса за произхода на Книга Йов, той отбелязва:
"Съвсем излишно е да се пита кой е написал тази книга, след като в действителност се знае, че автор на книгата е Светият Дух . . . Който е внушил написаното, той е неин автор . . . Смешно би било, ако получим послание от велик човек, да питаме с каква писалка е написано".
Книгите на Григорий Велики имат огромен авторитет през средните векове; преведени са на гръцки, френски и славянски езици. Най-старите им преводи на руски език са от ХІІ век.
Migne. PL, t.75-79; в рус. прев.: "Беседы на Евангелия", кн.1-2, СПб., 1860; "Толкование на 50-й псалом", ВЧ, № 53-53; 55 (авторството е съмнит.); "Беседы на пр. Иезекииля", кн.1-2, Каз., 1863; "Предисловие к Книге нравств. поучений или толкованиям на Книгу Иова", в кн.: "Памятники ср.-век. лат. лит-ры IV-IX вв.", М., 1970.
Вязигин А.С., "Папа Григорий Велики как церк.-историч. деятель", Харьков, 1908; Голенищев - Кутузов И.Н., "Средневековая лат. лит-ра Италии", М., 1972; Грегоровиус Ф., "История города Рима в средние века", пер. с нем., т.1-5, СПб., 1902-12, т.2; Корелин М.С., "Важнейшие моменты в истории ср.-век. папства", СПб., 1901; НЭС, т.15; ПБЭ, т.4, с.661-69; Певницкий В.Ф., "Св. Григорий Двоеслов, его проповеди и гомилетич. правила", К., 1871; Пономарев А.И., "Собеседования св. Григорий Велики о загробной жизни в их церковно-мемуарном значении", СПб., 1886; Успенский Ф.И., "Церк.-политич. деятельность папы Григория I — Двоеслова", Каз., 1901; Архиеп. Филарет (Гумилевский), "Историч. учение об отцах Церкви", СПб., 1859, т.3; NCE, v.6, p.766 ff. (дадена е чуждестранна библиогр.).
Превод по ст. А. Мень Словарь по библиологии
www.pravoslavie.org
След като Константинопол станал столица на Римската империя, под влияние на императора, Константинополският патриарх Иоан поискал да бъде признат за първи епископ в цялата Църква. По този повод той изнамерил титлата "Вселенски патриарх" и си я присвоил. Така първата идея за централизирана, универсална власт в Църквата дошла от Константинопол, а от Рим се надигнала първата опозиция срещу тази амбициозна претенция. Св. Григорий писал в писмо до Александрийския епископ Евлогий:
"Защо се наричаме епископи, ние, които дължим своето достойнство на смирението на нашия Изкупител, всъщност следваме гордостта на Неговия неприятел?"
"... тази титла бе предложена на моите предшественици, но никой от тях не поискал да я приеме, за да могат, уважавайки на тоя свят честта на всички свещеници, да запазят своята чест в очите на Всемогъщия."
"... да се приеме тази титла, значи да се наруши достойнството на всички патриарси; и ако се случи този, който се нарича вселенски, да изпадне в някоя ерес, то няма да има вече епископ, останал верен на истината".
Съзнавайки опасността от абсолютизирана власт в Църквата, св. Григорий писал на императора:
"Аз казвам без ни най-малко колебание, че който нарича себе си Вселенски епископ или желае тази титла, е по своята гордост предшественик на антихриста, защото претендира по същия начин да бъде над другите ..." (Папа Григорий Двоеслов. Послание 33).
По книгата на абат Гете "Съвременното папство, осъдено от Папа Григорий (Двоеслов)".
Виж книгата Лъжеученията на
папството.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com