|
Иконата на Св. Теодор Стратилат е безценен паметник на българската история и култура и един от най-съкровените образци на православното изкуство. От уникално изработената икона в нас се взира светият войн-мъченик, устоявал с мъжеството на душата си вярата в Христа до последен дъх.
Иконата е открита преди век в руините на манастира "Св. Панталеймон" в резервата "Патлейна" край столицата на Първото българско царство Велики Преслав, но необичайната й история все още вълнува почитатели и учени.
Археологът Георги Майсторски - директор на Регионалния исторически музей в Шумен и доскорошен директор на Националния историко-археологически резерват и музей (НИАРМ) "Велики Преслав", разказва малкоизвестни факти за произхода и историята на иконата.
През 971 година византийският император Йоан І Цимисхи превзел Велики Преслав. За да спасят иконата, монасите я скрили в една от кулите на манастира, но при последвалия грабеж и разрушение на Велики Преслав, кулата рухнала. (Смята се, че в манастира е имало подобно керамично изображение на Пресвета Богородица, което вероятно е изчезнало завинаги).
В руините на разрушения манастир иконата останала цели десет века - до 1909 г., когато любители археолози провели разкопки в покрайнините на старата ни столица и открили древния манастир. След двугодишен труд откривателят на разпръснатите керамични плочки Йордан Господинов успял да сглоби повторно лика на светеца. През 1911 г. безценната икона била записана в инвентарната книга на музея във Велики Преслав, но престояла цели 40 години (до 1948 г.) под навеса на манастира, редом с другите археологически находки.
По спомените на тогавашния домакин на музея Мария Велкова, през 1968 г. иконата била отнесена с хеликоптер и охрана от органи на "Държавна Сигурност" и станала част от музейната експозиция на Втората българска столица. През следващите години уникалната творба е представяна в музеите на десетки държави, което утвърждава славата й на един от най-съкровените и значими творби на средновизантийското изкуство.
През 1993 г. по настояване на кмета на Преслав Желез Железов, керамичната икона била върната за кратко в музея, след което за известно време е съхранявана в трезора на Първа частна банка в Шумен. През 2000 година иконата е изложена в Рим, а след това - в музея на Археологическия институт при Българската академия на науките в София, където се намира и досега.
|
|
Изучавайки инвентарния списък на музея в Преслав, Георги Майсторски обърнал внимание на забележителен факт: керамичните плочки, от които образът на св. Теодор е бил повторно "сглобен", имат инвентарен номер 1540. Под инвентарен номер 1541 пък е записана кутия с керамични плочки, намерена на същото място и по същото време. Освен фрагменти от натрошени плочки, в кутията има четири цели плочки, идентични по размери (12 см на страна) с тези, от които е направена иконата. На тях се чете името на св. Теодор и се разпознават фрагменти от раменете и брадата на светеца. Това кара археолога да допусне, че иконата, сътворена от монасите, е изобразявала торса на св. Теодор.
"Аз съм сигурен, че можем да възстановим цялостния образ. Имаме плочки, които изобщо не са сглобени. Имаме плочки, които доказват, че иконата е била най-вероятно в дървена рамка. Имаме още доста работа върху иконата", казва Георги Майсторски.
Със съвременните технологии едно повторно възстановяване и пресъздаване на изображението е напълно възможно. Какъв ще бъдaт резултатите от компютърната графика и как прототипите на вече световноизвестната икона ще бъдат възприети от ценителите - това предстои сами да видим след няколко години.
Pravoslavieto.com
По статията "Керамичната икона на св. Теодор е недовършена" от Юрий Проданов във вестник "Новинар" от 15 септември 2008
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
