 |
|
Църквата "Св. Стефан" е построена около 1848 г. и е осветена на 8 септември 1898 година. Поради това, че е разположена на песъчлив и податлив терен, конструкцията на храма била направена от сглобяеми железни плоскости - един уникален замисъл на архитекта Ховсеп Азнавур.
В двора на църквата са погребани Екзарх Йосиф и митрополитите Иларион Макариополски, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки.
По-долу:
Виж също
Шедьовърът на архитекта Азнавур е на път да се превърне от жива памет в спомен за изгубена светиня."На тоя камък ще съградя църквата Си и
портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18).
Алегорично, тези думи на Иисус Христос могат да бъдат отнесени и за българския храм "Св. вмчк. Стефан" в Истанбул. Известен още като Желязната черква, той се вписва като своеобразна Голгота на най-прогресивната част от българското общество в средата и края на ХIХ в. - духовници, интелектуални и търговци по време на половинвековната му борбата за самостойна Българска православна църква.
По време на Възраждането в турската столица Истанбул живели над 50 000 българи, сред които хора с европейско възпитание и ориентация, като българинът на турска държавна служба княз Стефан Богориди и адвокатът и философ Лазар Йовчев, сетнешен екзарх Йосиф. Днес те наброяват едва петдесетина, като някои от тях говорят български слабо.
С първи храм сънародниците ни се сдобили през есента на 1849 година. За духовните им нужди княз Стефан Богороди дарил на българската община две свои каменни и една дървена къщи с голям двор в аристократичния кв."Фенер". Година по-рано под влиянието на младотурците (политическо движение в Турция с проевропейска ориентация, б.а.) със султански ферман било позволено на всички етноси в империята свободно да изповядват своите религиозни убеждения и да притежават молитвени домове. Долният етаж на дървената къща бил превърнат в параклис и осветен на 9 октомври 1849 г., а по-късно бил превърнат в храм с патрон свети Стефан - покровителят на дарителя княз Стефан Богориди. Този храм е известен като Дървената църква.
През 1850 г. двете каменни къщи са разрушени, а с материалите от тях е завършен метоха - триетажна сграда с 25 стаи. За известно време в нея се е помещавала първата българска семинария, създадена по инициатива на екзарх Йосиф.
На 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис разрешил създаването на Българската Екзархия. Това е и официалната дата на възстановяването на самостоятелността на Българска православна църква. След Освобождението в 1878 г. седалището на Българската екзархия остава в турската столица.
Междувременно на 25 юни 1890 г. бил издаден султански ферман, с който се разрешавало на Екзархията да построи на мястото на дървената църква нова. По инициатива на екзарх Йосиф основният камък бил положен на 27 април 1892 г. Понеже мястото било насип, архитектът Ховсеп Азнавур предложил конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена.
Окончателното сглобяване на Желязната църква приключило на 14 юли 1896 година. Първият, вече готов иконостас, бил върнат, защото поради недоглеждане на възложителите - българската църковна общност, бил изработен по католически образец. Наложило се главният секретар на Екзархията Атанас Шопов и архитектът Азнавур да заминат за Москва, за да сключат договор с московския придворен фабрикант Николай Алексиевич Ахапкин за изработване на нов. Изписването на иконите възложили на московския живописец Лебедев. Във фабриката на Пьотр И. Оловянишиков в Ярославъл били поръчани шест камбани.
Желязната църква "Свети великомъченик Стефан" била осветена от екзарх Йосиф на Рождество Богородично, 8 септември 1898 година. От дървената църква днес е запазен само напредстолния камък от олтара. В двора на "Св.вмчк. Стефан" са погребани Иларион Макариополски, Екзарх Йосиф, Пайсий Пловдивски и Авксентий Велешки.
Вестник "Дума", 21 юни 2005 г.
През лятото на 1849 г. княз Стефан Богориди, внук на епископ Софроний Врачански, подарил стария си имот (две каменни къщи и една дървена стопанска постройка) в цариградския квартал "Фенер” на своите сънародници, за да си построят своя църква. Поради липса на средства за строителството й, в долния етаж на стопанската постройка бил устроен временен параклис (прераснал по-късно в храм), в който служили близо половин век.
Едва по времето на екзарх Йосиф I, в началото на 90-те години на ХIХ в., започнало строителството на нов български храм. Първоначално бил заздравен теренът, понеже бил стар насип и на 26 април 1892 г. Тържествено положили основния камък. Архитект на църквата бил арменецът Ховсеп Азнавур, който предложил тя да бъде направена от разглобяеми железни елементи и в случай на поддаване на основите да бъде демонтирана и преместена на здраво място.
Изработването на желязната конструкция било поръчано на металообработващата фирма на Рудолф Филип Ваагнер във Виена. За цялостното построяване на храма българското правителство превело на Екзархията крупната за онова време сума от около 1 млн. златни лева. Окончателното му завършване станало през лятото на 1898 г., като решили да го осветят на 8 септември, на празника Рождество Богородично (Малка Богородица), когато бил и именният ден на княгиня Мария-Луиза.
Научавайки за предстоящото освещаване на храма, хиляди родолюбци от Княжество България започнали да се стягат за път. Столичното транспортно бюро “Запрянов и Давидов” подготвило за целта специален увеселителен влак. До 1 септември 1898 г. били се записали над 3000 души, но радостта им скоро била помрачена. Един грък, доктор в София, “услужливо информирал” Цариградската вселенска патриаршия, че имало опасност под прикритието на туристи в турската столица да пристигнат арменски и македонски атентатори и да направят някои смущения. Патриархът веднага съобщил това на Великия везир и султанът издал ираде (указ), с което забранил отиването на увеселителния влак в Цариград.
Българското правителство, начело с д-р Константин Стоилов, положило доста усилия, за да разсее съмненията по освещаването на българската църква. Едва на 6 септември 1898 г. било издадено ново султанско ираде, с което се позволявало отиването на българи за освещаването на храма.
В 21 часа на 7 септември 1898 г. от гара София потеглил специален пътнически влак с 22 вагона, теглен от парния локомотив “Бузлуджа”. Първоначално туристите били 320, но на всички спирки и гари до границата се качвали нови хора и броят им достигнал 740 души. След гара Пазарджик станало малко произшествие. Поради неизправни спирачки на последния вагон, в който бил багажът на пътниците, възникнал пожар. За щастие бил забелязан навреме, влакът спрял и бързо го изгасили. В Кричим въпросният вагон бил подменен и багажът прехвърлен в него.
На гара Харманли увеселителният влак се забавил три часа, понеже не всички пътници имали визирани тескерета (пътни паспорти). Истинска трагедия обаче ги очаквала на гара Мустафа паша (дн. Свиленград), където пристигнали по обяд на 8 септември. Там туристите били забавени четири часа и ги глобили за нередовни документи. Едва след намесата на одринския валия (областен управител), който наредил глобата да бъде намалена десет пъти (от 5 лева на 50 стотинки), потеглили отново. Всички пътници били гладни и жадни, защото почти никой не си носел суха храна, а организаторите на увеселителния влак изобщо не се сетили да поръчат композирането на вагон-ресторант.
След това безславно и изнурително пътуване българският увеселителен влак спрял на гара Сиркеджи в Цариград в 7 часа сутринта на 9 септември 1898 г. Пътуващите в него туристи пропуснали освещаването на храма, което станало предния ден при изключителна тържественост и при стечението на многоброен народ. За да компенсират закъснелите български гости, църковното настоятелство и екзархийското ръководство отслужили същия ден (9 септември) от 9 часа тържествена литургия. Отново служил екзарх Йосиф I в съслужение с осем митрополити и много други духовници. След службата в стария метох екзархът приемал и благославял българските туристи, като им пожелавал благополучно и безпрепятствено завръщане в отечеството.
Послеслов:
Век по-късно, през 1998 г. честване на 100-годишнината от освещаването на Железния храм почти нямаше. На 8 септември 1998 г. българският храм на брега на Златния
рог беше заключен и самотен. Тамошното църковно настоятелство още през месец юли беше решило честването да бъде отложено за края на месец октомври. Причините за това отлагане бяха
две. Първата и най-важната е, че въпросното настоятелство бе новоизбрано (преди повече от половин година) и не е имало време да сезира турската администрация за предстоящия юбилей
и да поиска разрешение за отбелязването му. Втората е, че цариградските българи не могат да се съберат на 8 септември, понеже са в отпуск и отсъстват от града.
Затова на 8 септември 1998 г. в Софийската духовна семинария “Св. Иван Рилски” под егидата на тогавашния вицепрезидент Тодор Кавалджиев се проведе скромно честване на този юбилей. Съмнения възникнаха, дали в края на октомври цариградските българи ще отбележат 100-годишния юбилей на историческата българска църква “Св. Стефан”. Те бяха породени от следното обстоятелство. Тогавашното църковно настоятелство бе изпратило покана до Българския патриарх Максим да вземе участие в предстоящото честване. От страна на Св. Синод пък писаха, че патриарх Максим ще присъства при условие, че бъде поканен и Вселенският патриарх Вартоломей. Очерта се да не бъде поканен нито Вселенският патриарх, нито Българският патриарх Максим, а цариградските българи да проведат съвсем скромно честване в интимна домашна обстановка. Но и това не стана, защото тогава имаше тържества по случай 75 години от провъзгласяването на Турция за република, а цариградските българи са турски поданици....
И сега, 110-годишнината от освещаването на Желязната църква премина толкова вяло, че не си струва да влизам в подробности...
Ст. н. с. д-р Христо Темелски
За нас, българите, Цариград (Истанбул) е свързан с борбата за църковна независимост, започнала още през 30-те и 40-те години на XIX век. А православният храм "Свети Стефан" край Златния рог, известен като Желязната църква, е една от светините на българския дух, която и днес е място за поклонение на всички наши сънародници.
Нели Димитрова от Радио България посети Желязната църква и разговаря със семейство Антоанета и Богдан Саръоглу, които се грижат за храма, посрещат и изпращат всички посетители.
"Църквата е открита през 1898 г. Оттогава не е ремонтирана, затова сега виждате - навсякъде е пълно с работници. Най-накрая ремонтът започна. Желязната конструкция може да поддаде," разказва Богдан.
Съпругата му Антоанета, която обгражда всички посетители с обич и гостоприемство, допълва:
"След пенсионирането си решихме да се грижим за църквата "Свети Стефан". От 9 месеца сме в нея, доволни сме от нашата работа, от ръководителите на Българската Екзархия, и направихме доста за популяризирането й, тъй като тя всекидневно се посещава най-малко от 50 мюсюлмани. Опитваме се да помогнем със средства. Аз работя безвъзмездно, искам да направя добро, което да остане за нашите деца и внуци. Нашата църква е в много окаяно състояние. В момента започна външният ремонт, след него предстои и вътрешният. Това изисква огромни средства и затова смятам, че църквата трябва да бъде много посещавана, а това зависи и от нашите грижи."
Каква е историята на Желязната църква "Свети Стефан"?
Към средата на XIX век възниква идеята за създаване на български храм в Цариград. Българинът княз Стефан Богориди по това време е на висока турска служба и е считан за един от най-влиятелните хора в Османската империя. С негово съдействие султанът издава писмено позволение българската колония в града да има църква с български свещеници. Стефан Богориди прави още един жест - през 1848 г. подарява своя къща и парцела около нея край Златния рог за нейния строеж. Българите приемат с благодарност подаръка и кръщават църквата на името на Свети Стефан. Основният камък на бъдещия храм е положен през 1859 г. След Освобождението на България от османско робство през 1878 г., храмът "Свети Стефан" остава център на духовния живот на българите в Цариград, затова по инициатива на българското правителство и с негова помощ българската колония там решава да обнови старата сграда. Проектирането на новата църква е възложено на архитект Ховсеп Азнавур, който предлага да бъде изградена изцяло от стоманени елементи, тъй като почвата под нея не е достатъчно устойчива. Новата църква е осветена през 1898 г. от Екзарх Йосиф.
Как се подпомага днес ремонтът на Желязната църква? Антоанета Саръоглу обяснява:
"За пълното възстановяване на храма "Свети Стефан" в квартала "Фенер" на Истанбул са необходими много средства. За събирането им бе учредена фондация "Български православен храм "Свети Стефан" в Цариград", която обяви началото на дарителска кампания за цялостен ремонт на храма по проект на български и турски архитекти. Първите резултати вече са налице. На 2 октомври 2005 г. Вселенският патриарх Вартоломей извърши служба пред реставрирания иконостас. 40-те икони в храма са възстановени с помощта на частни дарители и кмета на Пловдив д-р Иван Чомаков."
Антоанета Саръоглу разказва и за посещенията в храма:
"Идват групи от България. Най-посещавана е църквата по време на екскурзиите в края на седмицата. Имаме индивидуални гости, както и много посещения от страна на Българското консулство в Истанбул и от Посолството ни в Анкара. Гостите са много доволни и твърдят, че се зареждат положително, когато влизат в храма. На 2 април напр. ни посетиха дипломати от Русия, Италия, Германия и Финландия. В храма идват и много руски туристи. Никъде по света няма такава уникална, изцяло желязна църква. В църковния парк, който се опитваме да поддържаме добре, има гробове на митрополити.
Много обичам тази църква и ми се иска час по-скоро да бъде реставрирана и да добие първоначалния си вид. Давам обет пред себе си и пред Бога като вярващ християнин, че каквото добро мога да правя, правя го за църквата."
Нели Димитрова
www.bnr.bg
Обявена е дарителска кампания за пълното възстановяване на православния храм "Св. Стефан" в Истанбул, Турция, квартал Фенер, известен и като "желязната църква в Цариград". Кампанията е инициирана от фондация "Български православен храм Свети Стефан в Цариград", създадена с цел да съхранява историческото, културно и църковно наследство, като подпомага и поддържа желязната църква. Църквата "Свети Стефан" (първоначално дървена) е построена около 1848 година и осветена на 8 септември 1898 година.
И до днес в световен план архитектурният замисъл и изработката на църквата се считат за уникални. В двора на църквата, наричана още "българският Йерусалим" са погребани Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски, Екзарх Йосиф и др. Желязната църквата е разположена на стотина метра от Златния рог, теренът е песъчлив и податлив. Под влиянието на подпочвените води на мястото, църквата бавно потъва. А под влиянието на влагата – ерозира. Въпреки усилията, които църковното настоятелство полага да я позакрепя, състоянието и се влошава с всеки изминат ден.
Реалната опасност, надвиснала над Желязната църква е, че в момента, в който турската държава реши, че един имот е изоставен и безстопанствен, той автоматично става собственост на държавата. Тази злочеста участ вече сполетя единственото българско училище в Истанбул.
Фондация "Български православен храм Свети Стефан в Цариград" си поставя смелата цел да спаси църквата, като я ремонтира изцяло, включително и да реставрира иконописите. Необходимите за това средства са около $300 000, които ще се набират по открити за целта сметки, до набиране на сумата.
Официален интеренет сайт на фондацията и на кампанията – www.svstefan.biz
Със средства, осигурени от пловдивски дарители, пловдивски реставратори под ръководството на Ваня Христова реставрираха 40-те икони от иконостаса и възстановиха куполното покритие в храма. В началото на октомври 2005 година, на празника на св. Стефан, Вселенският патриарх Вартоломей освети обновените светини в присъствието на ктитори и поклонници от Истанбул и България, както и на представители на фондация "Пловдивско Възраждане", пловдивския граждански клуб и община Пловдив.
Pravoslavieto.com
Виж също:
www.Pravoslavieto.com