Св.  преподобни Симеон Стълпник

Житие на св. преподобни Симеон Стълпник

Преподобни Симеон Стълпник се родил в 357 година. Родината му е пограничната област между Сирия и Киликия, в Мала Азия. Произхождал от благочестиви родители християни, хора бедни и прости. Детските и юношеските си години прекарал като пастирче. Пасял чужди стада.

Още от това време той бил призован от Бога за подвижнически живот.

Бил на тринадесет години, когато станало чудото с него. Било зимно време. Всяка заран той влизал в храма на молитва. Силно впечатлителен по природа, той слушал с особено внимание и въодушевление църковните песнопения и пеел и се молел. Молел се усърдно. Душата му участвала в божиите химни. Той пеел и се молел. С особена услада слушал евангелските четива.

 
Преп. Симеон Стълпник и Даниил Стълпник.
Руска икона от ср. на XVI в

В един празничен ден той чул думите на Господа Иисуса Христа: "Блажени бедните духом ... Блажени кротките ... Блажени гладните и жадните за правда ..." Силно се разтресло сърцето му.

Юношата се замислил. Сладостното вълнение не го оставяло. До него стоял старец, който също благоговейно се молел. Симеон го погледнал в очите и тихо го запитал:

- Дали мога и аз да стигна до такова блаженство, за което Спасителят говори?

Старецът се усмихнал кротко, помилвал го с погледа си и също тихо му отговорил:

- Можеш! Да, също и ти можеш да стигнеш до такова блаженство!

- Но как? – запитал свенливо Симеон.

- Като се отдадеш на пост и молитва, на смирение и бедност. Като се отдалечиш от греховния свят в непрекъснат разговор с Бога ...

Тия думи залегнали дълбоко в душата на благочестивия юноша. Пламнало у него силно желание да се отдаде всецяло на служба на Бога.

Когато богослужението свършило и хората тръгнали по домовете си, Симеон се поклонил почтително на тоя мъдър старец и му казал:

- Благодаря ти за съвета, който ми даде. Ти ме научи на добро. Ти ми посочи пътя на спасението. Аз с радост ще тръгна по него! ...

Вместо да се върне у дома си, замислен дъблоко и развълнуван силно, Симеон излязъл вън от селището и се отдалечил в пустинно място. Тук той се отдал на размисъл върху онова, което чул в храма. Коленичил, свел глава до земята и почнал със сълзи на очи да се моли на Бога:

- Господи, упъти ме, научи ме какво да направя ...

Дълго се молил и от умора заспал. Сънувал, че копае основа за построяване на някаква сграда. Чул глас:

- Копай по-дълбоко!

Тия думи се повторили:

- Копай по-дълбоко!

Симеон копаел все по-дълбоко. Чул ги трети път:

- Копай по-дълбоко!

След това гласът продължил:

- Ако искаш да изградиш нещо, работи и се труди прилежно. Знай, че без труд няма сполука!

Тия думи, чути насън, станали основно правило за целия по-нанатъшен живот на Симеон. Върнал се у дома си, той започнал да изучава усърдно Свещеното Писание.

Като станал на 18 години, постъпил в манастир. Отдал се на непрестанни трудове. Но все му се струвало, че малко се труди за Христа, Който пострадал за нашето спасение. С вяра понасял пращаните му от Бога изпитания. Съзнателно търсел напрежения и оскъдици, като се изнурявал с пост и постоянна молитва. Обикновено братята в манастира се хранели само веднъж на ден – след залез слънце. Той не слагал нищо в уста цяла седмица. Игуменът на манастира правел опити да сдържа у него тази ревност, която могла да изтощи силите му. Но ревността да издига духа над плътта ставала у него все по-силна.

Един ден Симеон, след дълбока молитва в манастирския храм, оставил своята бедна и тясна килия, навлязъл навътре в планината, изкачил се високо, намерил удобно място, усамотил се там. Той се отдал на постоянна молитва, далеч от всякакво смущение. Появил се у него страх – да не би поради умора да се породи в душата му желание да слезе долу, при братята в манастира. Затова се привързал с верига за голям камък. Така прекарал доста време, като се молел постоянно. Правел усилия над себе си да забрави всичко земно, устремил мислите си единствено към Бога.

Тогавашният Антиохийски епископ Мелетий научил за подвига на Симеон. И тръгнал из планината да го види лично. Открил го прикован с верига за грамадния камък. Поздравил го и развълнувано му заговорил:

- Защо е това? Човек трябва да владее себе си и без окови! Не чрез верига трябва да се приковем към онова, което считаме за своя длъжност, а чрез воля и разум.

Смирено Симеон приел бележката на архиерея, снел веригата от себе си и променил начина на подвига си. След като епископът си отишъл в престолния град, той продължил своя постнически и молитвен подвиг, като още по-силно се свързал с Бога и подчинил волята си на Божията воля. Похотите на плътта си побеждавал чрез доброволен труд из тоя планински кът и чрез въздържание.

Слухът за неговия постнически и молитвен подвиг се разнесъл из цялата околност. Заговорило се навред за него. Отвсякъде започнали да се стичат около него поклонници, които желаели да го видят, да го чуят, да се докоснат до дрехата му, да получат благословение.

Кротък, благ, смирен, Симеон се плашел от човешките похвали. Стремял се да ги отклони от себе си. Не искал да ги чува, за да не се възгордее и да падне в смъртен грях. За тая цел решил да си изгради стълп – кула и там, на върха й да живее, та посетителите да не го смущават, да не слуша похвалите им, да остане завинаги в смирението си. Събрал камъни и от тях изградил стълп и върху него тясна килия.

Тук той се приютил. На гъсти тълпи поклонници прииждали на това място, удивлявали се от подвига му, викали към него, искали да го видят. Това станало причина той да си издига все по-високи стълбове. Последният бил висок 40 лакти и около него – каменна стена.

Върху стия стълбове преподобният се молел непрестанно, най-често изправен, с поглед устремен към безкрайните небеса. Нозете му се покрили с рани.

Симеон е знаел, че милостивият Бог не иска от хората да понасят с търпение тия страдания, които са им пратени. Но преподобният в духовна радост е чувствал и това, че Бог благославя всяко дело извършено от любов към Него. Затова Симеон се отдал на страдание за Божия прослава. И чувствал и съзнавал, че Бог проявява велика милост към него. Бог укрепил душата му сред тежките страдания и го дарил с удивителна мъдрост, с чудотворна сила.

Слухът за подвига на преподобни Симеон Стълпник се разнесъл нашироко из пустините наоколо, където живеели много други отшелници. Те всички проявили интерес към подвига му. Пожелали да узнаят защо той живее тъй. Те се страхували да не би от горделивост той да е избрал такъв тежък подвиг, да не би чрез него да иска суетно да се възвеличи над другите отшелници.

Група пустинници дошли при него. Заобиколили стълпа, дигнали поглед нагоре към него и го запитали:

- Защо брате, не вървиш по пътя на отците? Защо си избрал за себе си нов път, който ние не познаваме? Слез от стълпа и живей като другите подвижници!

Заобиколилите стълпа се оказали пратеници на всички отшелници от околните пустини. Тям било поръчано: ако преподобни Симеон не слезе доброволно от стълпа, насила да го свалят. Ако пък веднага последва съвета им, да го оставят, като се задоволят с неговото послушание, което ще докаже, че той служи истински, с дълбоко смирение на Бога.

Като предали заповедта на цялото отшелническо братство, в мълчание пратениците продължили да гледат към килията на върха на стълпа. Очаквали отговора. И отговорът последвал. Преподобният почнал да слиза от стълпа. Тогава възхитени, пратениците в един глас извикали:

- Не слизай, отче свети! Твоето послушание свидетелства, че ти наистина служиш с цялата си душа на Бога! Върни се горе и си остани там, Бог да ти помага докрай!

Новият Антиохийски епископ – патриарх Домн, който наследил Мелетий, чул за тая среща и, като предшественика си, лично решил да посети Божия човек. Дошъл до стълпа. Свети Симеон слязъл долу, поклонил му се, целунал му ръка и поискал благословението му. Архиереят светител и преподобният пустинножител дълго беседвали за спасението на душата. После отслужили света Литургия и двамата се причастили със светите Тайни.

Патриархът се върнал в Антиохия, а великият стълпник продължил своите подвизи за слава на Бога с още по-голяма ревност.

Към неговия стълп продължили да прииждат огромни маси народ от близки и далечни страни. Идвали богати и бедни, силни и слаби, учени и прости. Едни дохождали при него за съвет, други за утеха. Трети донасяли болни – да се помоли за тях. Кротък, скромен, смирен, той слизал от височината на стълпа си, заставал пред тях. Изслушвал всички с любов и благост, като им давал да разберат, че считал себе си най-малък и най-недостоен от всички. Със забележителна нежност и горящо сърце ги поучавал на закона Господен. Молел се коленопреклонно за болните и те получавали изцерение. Поклонниците се вълнували. Издигали гласове на възхищение. Но той ги възпирал. Не им позволявал да го славят. Властно заповядвал на всички за всичко да благодарят на Бога, Него едниствено да славят, Него едниствено за възпяват. На грешниците проповядвал покаяние. И мнозина, след като го изслушвали, каели се и си отивали успокоени, като високо изповядвали решението си да започнат по-чист и по-добър живот.

При преподобни Симеон Стълпник идвали и езичници. Слушали огнените му думи за пресветата Троица, за Господа Иисуса Христа, Спасителя на света, обръщали се към християнската вяра, донасяли при стълба своите идоли и ги унищожавали пред очите му.

Голяма мъка изпитвало сърцето на преподобния от съществуването на различни ереси. Той не преставал да се грижи за мира и успокоението на Църквата. В писма до църковните пастири изобличавал лъжливите учения и разкривал просто и ясно истинската вяра. Често напомнял заповедта на св. апостол Павел, който внушава на вярващите "да се облекат в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кроткост, дълготърпение, ... а най-вече в любовта, която е свръзка на съвършенството." (Кол.  3:12-14)

Свети Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години. Блажено починал на 103-годишна възраст – в 460 г.

Уведомен за смъртта му, антиохийският патриарх дошъл при стълпа с епископи, свещеници, дякони и голямо множество народ да вземе тялото на светеца. С пение на псалми тялото било пренесено в Антиохия.

Сред народа имало човек, който бил ням и глух от 14-годишна възраст. Когато внесли тялото на преподобния в храма, нещастният човек се изцерил веднага. Като коленичил пред тялото на преподобния, възрадван той извикал:

- За добро си дошъл, Божи рабе! Твоето дохождане ме изцери!

Чудото силно развълнувало целия народ. Църквата тържествувала и славела Бога.

След няколко години бил построен в Антиохия храм на името на св. Симеон Стълпник. В тоя храм били пренесени светите му мощи. А на планината, където се намирал последният, най-високият стълп, бил изграден манастир, където са станали много чудеса, особено изцерявания на неизлечимо болни.

Едно предание говори, че в деня на смъртта на преп. Симеон ученикът и подражателят на живота му Даниил, който се подвизавал по същия начин край Черно море, близо до Цариград, имал видение. Представило му се как ангели носят към Небето възрадваната душа на св. Симеон. Това шествие на ангели с душата на преподобния наблюдавал и св. Авксентий във Витиния.

Същия ден се празнува паметта и на преподобна Марта, майка на св. Симеон.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Житие на преподобния и богоносен наш отец Симеон Стълпник

В Кападокийската страна, в село Сисан, живеели християните Сусотион и Марта. Бог благословил съпружеството им с раждането на син, когото нарекли Симеон и, според християнския обичай, го умили в банята на кръщението. Детето било възпитавано не в книжно учение, а в простота и незлобие; но Божията премъдрост често се вселява и в простите хора ги избира за свое оръдие, за да посрами мъдростта на този свят. Бъдещият пастир на словесните овци Симеон, когато навършил тринадесет години, започнал да пасе стадата с овце на баща си. Подобно на Иаков, Моисей и Давид, които също пасели овце и се удостоили с Божествени откровения, бил призван от Бога и Симеон. Веднъж през зимата овцете няколко дни не били изкарвани на пасището, защото бил навалял много сняг. Бидейки свободен от работа, в неделния ден блаженият отрок отишъл с баща си и майка си на църква. Симеон внимателно слушал това, което пеели и четели, и чул светото Евангелие, в което се наричали блажени бедните, плачещите, кротките и чистите по сърце. Той попитал стоящия до него честен старец какво означават тези думи. Наставен от Божия Дух, старецът започнал да обяснява на Симеон и дълго го поучавал, посочвайки му пътя към духовната нищета, Божията любов и добродетелния живот. Добрите семена на поученията на стареца попаднали на добра почва: защото в душата му още в същия миг се разгорял усърден стремеж към Бога и израснало твърдото желание да върви по тесния път, водещ към Него. Той решил в ума си: незабавно да остави всичко и да се стреми единствено към това, което е пожелал. Като се поклонил на честния старец и му благодарил за полезното поучение, блаженият Симеон му казал:

- Ти за мен сега стана баща и майка, учител на добри дела и водител към моето спасение.

Веднага след това Симеон излязъл от църквата и, без да се отбива вкъщи, се уединил на място, удобно за молитва. Тук легнал кръстообразно на земята и с плач молел Господа да му посочи пътя към спасението. Дълго лежал така и се молел: накрая заспал и в съня си имал видение: присънило му се, че копае ров за някакво здание. И ето, чул глас, който му казвал: “Копай по-надълбоко!” той започнал да копае по-надълбоко; след това, мислейки, че е достатъчно, спрял, но отново чул глас, заповядващ му да копае още по-надълбоко. Отново започнал да копае, и когато пак спрял, трети път същият глас го подтиквал да продължава.

Накрая чул:

- Спри вече; сега, ако искаш да издигнеш здание, гради, но се труди усърдно, защото без труд нищо няма да постигнеш.

Това чудно видение се сбъднало над самия Симеон. В своето дълбоко смирение той положил такава основа на усъвършенстването на себе си и другите, че добродетелите и подвизите му в очите на хората надвишавали човешката природа.

След това видение Симеон станал и отишъл в един от манастирите, намиращи се в родината му. Игумен на този манастир бил блаженият Тимотей. Симеон паднал на земята пред манастирските врати и лежал седем дни, търпейки глад и жажда. На осмия ден игуменът излязъл от манастира и започнал да го разпитва откъде е, как се казва, не е ли сторил някакво зло и не е ли избягал от господарите си. А Симеон, като паднал в нозете на игумена, с плач му казвал:

- Не, отче, не съм от тези; никому не съм сторил зло, но желая да послужа на Бога с всичкото си усърдие. Смили се над мене, грешния: заповядай ми да вляза в манастира и да бъда слуга на всички.

Виждайки Божието призвание в него, игуменът го взел за ръка, въвел го в манастира и казал на братята:

- Научете го на монашеското житие и манастирските правила и устави.

Като се поселил в манастира, свети Симеон безпрекословно се подчинявал на всички и им служел. За кратко време той научил наизуст целия Псалтир. Бидейки само на осемнадесет години, той бил постриган в монашество и скоро със строгостта на живота си надминал всички монаси от този манастир. Така едни от братята вкусвали храна само веднъж на ден, вечер, други - на третия ден, а той не вкусвал храна цяла седмица.

Родителите му две години го търсили и не могли да го намерят, тъй като Бог го скривал. Те много плакали за сина си и така силно скърбели, че баща му умрял от скръб. А той, намерил за себе си баща в Бога, Му се отдал изцяло от младостта си.

Пребивавайки в лаврата, веднъж преподобният Симеон отишъл да извади вода от кладенеца. Той взел въжето от черпалото, много грубо, изплетено от палмови клони, и обвил с него цялото си тяло наголо, от бедрата до шията, така здраво, че въжето се врязало в тялото му. След десет дни тялото му се покрило с гнойни рани, гъмжащи от множество червеи. Братята започнали да се оплакват на игумена:

- Откъде ни доведе този човек? Не можем да го търпим: смрад излиза от него. Никой не може да стои до него. Когато върви, от него падат червеи; постелята му също е пълна с червеи.

Като чул това, игуменът се учудил; но след като се убедил, че е така, попитал блажения:

- Кажи ми, чедо, защо от тебе излиза такава миризма?

Но той стоял пред игумена с наведена глава и мълчал. Игуменът се разгневил и заповядал насила да свалят горната му дреха. Тогава видели, че власеницата, която била на него, цялата е в кръв, а въжето се е врязало дълбоко в тялото му, до самите кости. Игуменът и всички, които видели това, се ужасили. С големи усилия успели да отделят въжето от тялото на преподобния, понеже заедно с него се откъсвали и части от изгнилото тяло. А той, търпеливо понасяйки страданията, казвал:

- Оставете ме като смърдящо псе: аз заслужавам тези страдания за греховете си.

- Ти си само на осемнадесет години - казал игуменът, - какви грехове имаш?

- Отче! - отговорил Симеон - Нали пророкът казва: “Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми”.

При този отговор игуменът се изумил от разсъдителността му и се удивлявал, че такъв прост младеж може така дълбоко да се проникне със страх Божий. Той обаче започнал да го убеждава да не си налага такива мъчения.

- Няма никаква полза - казал игуменът - да се започва това, което е свръх силите: достатъчно е за ученика да бъде като учителя си.

Минало много време, докато зараснали раните на преподобния. Но когато оздравял, игуменът и братята отново забелязали, че той, както и преди, изнурява тялото си. Тогава, боейки се да не би по-немощните да започнат да му подражават и така да станат виновници за смъртта си, игуменът му заповядал да напусне манастира. Като излязъл от манастира, свети Симеон дълго странствал из пустинята и планините, докато накрая намерил един пресъхнал кладенец, пълен с гадини. Спуснал се вътре и там започнал да се моли на Бога.

След известно време игуменът през нощта видял видение: множество народ с оръжие и свещи в ръце обградили манастира и викали:

- Къде е Божият раб Симеон? Покажете ни този, който е така благоугоден на Бога и ангелите. Ако не ни го покажете, ще ви изгорим, вас и целия манастир. Симеон стои по-високо от всички вас, и много чудеса ще извърши Бог чрез него на земята.

Като станал от сън, игуменът разказал на братята за своето страшно видение и им казал какъв ужас е претърпял заради Симеон. Изпратил да го търсят навсякъде и сам той тръгнал да го търси. Като взел със себе си някои от братята, игуменът ходел из пустини и пещери, търсейки подвижника. Скоро срещнал пастири, пасящи стадо овце, попитал ги за Симеон и узнал, че се намира в празния кладенец. Игуменът побързал към кладенеца и започнал да го вика:

- Тук ли си, рабе Божий?

- Оставете ме, свети отци - отговорил свети Симеон, - само за малко, докато предам Богу дух: душата ми изнемогна, защото съм прогневил Господа.

Но монасите насила го извлекли от кладенеца и го довели в манастира. Като поживял малко там, блаженият Симеон тайно избягал от манастира и отново започнал да се скита по планини и пустини. Воден от Божия Дух, той отишъл в планината, намираща се близо до селото Таланиси; там намерил неголяма келия, изсечена в скала, се затворил в нея. В тази килия прекарал три години. Тук си припомнил как Моисей и Илия постили четиридесет дни, и пожелал да изпита и себе си в такъв пост. По това време в Таланиси дошъл епископът на тази страна на име Вас, който обхождал църквите по градовете и селата. Като чул за блажени Симеон, епископът дошъл и при него. Симеон започнал да го умолява да затвори вратата на келията му за четиридесет дни и да не му дава никаква храна. Но епископът не се съгласявал.

- Не подобава - казал той - човек да убива себе си с прекомерен пост: защото това е по-скоро грях, отколкото добродетел.

- Тогава ми остави, отче, само хляб и вода - отговорил му преподобният, - та ако има нужда, да мога да подкрепя тялото си с малко храна.

Вас така и направил: като поставил в келията хляб и вода, заградил вратата с камъни и си отишъл. Щом минали четиридесет дни, той отново дошъл при преподобния и, като разбутал камъните, отворил вратата и влязъл в келията. Тук видял, че преподобният лежи на земята като мъртъв, а хлябът и водата стоят непокътнати на същото място, където били оставени: великият постник дори не се докоснал до тях. Вас взел гъба, умил и разхладил устата на преподобния, и когато последният се посъвзел, го причастил с Божествените Тайни. След това свети Симеон се подкрепил, приемайки лека храна. За извънмерното въздържание на Симеон епископът разказал за полза на много братя. Оттогава преподобният започнал да пости така всяка година през светата Четиридесетница, нищо не пиел и не ядял, и прекарвал в непрестанна молитва, двадесет дни стоейки прав и двадесет дни седейки от голяма преумора.


След като прекарал три години в своята тясна каменна килия, преподобният се изкачил на самия връх на планината. И за да не слиза оттук, той взел желязна верига, дълга двадесет лакти, и с единия й край оковал крака си, а другия приковал към планината. В това положение преподобният през цялото време обръщал погледа си към небето, възнасяйки ума си към Този, Който е по-високо от небесата.

За подвижника чул и самият архипастир на Антиохийската църква, блаженият Мелетий, и дошъл да го посети. Като видял, че той е прикован към планината, казал:

- Човек може и без окови да владее себе си; не с желязо, а само с разума и волята си да привързва себе си към едно място.

Като чул това, преподобният побързал да се възползва от преподаденото му наставление, и желаейки да бъде доброволен Христов затворник, свалил от себе си оковите и се свързал само с волята си, смирявайки помислите си “и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие”, и пленявайки “всеки разум, за да бъде покорен на Христа”.

Славата на светия подвижник се разпространила навсякъде. И всички започнали да идват при него - не само живеещите наоколо, но и от далечните страни, такива, на които се налагало да изминат дълъг път. Някои от тях довеждали при него болните си, други го молели да изцели болните им, лежащи у дома; други сами били измъчвани от беди и скърби, други търпели мъчения от бесовете. И никой от идващите при преподобния не си отивал без утешение, но всеки получавал това, за което се молел: кой - изцеление, кой - утешение, кой - полезно наставление, кой - някаква друга помощ. Всички се връщали в домовете си с радост, славейки Бога. А преподобният, ако някой получавал изцеление по молитвите му, винаги казвал:

- Прославяй Господа, Който ти дари изцеление, и не дръзвай да казваш, че те е изцелил Симеон - за да не ти се случи още по-голяма беда.

Като река се стичали към преподобния от различни народности и племена: при него идвали от Арабия и Персия, от Армения и Иверия, от Италия, Испания и Британия. Така Бог прославил прославящия Го. Когато при свети Симеон се събрало такова множество народ, и всички се опитвали да се докоснат до него и да вземат благословение, блаженият започнал да се отегчава от такова почитане и безпокойство. И измислил невероятен начин да се избави от човешката суета: за да не могат идващите да се докосват до него, той намислил да построи стълб и да стои на него. Поставяйки такъв стълб, той си построил тясно жилище, широко само два лакътя, и започнал тук да прекарва живота си в пост и молитва. Така той станал първият стълпник. Стълбът бил висок шест лакти, и свети Симеон прекарал на него няколко години. После височината на стълба достигнала до двадесет лакти, а след това - до тридесет и шест. Така преподобният, по стълбове с различна височина, като по стълби, възлизал в небесната страна, претърпявайки страдания, през лятото мокрен от дъжд, а през зимата измъчван от студ; за храна му служело накиснато сочиво, а за питие - вода. Около неговия стълб скоро били построени две каменни огради.

За живота на преподобния чули светите отци, живеещи в пустините, и се удивлявали на неговите необикновени подвизи: защото никой още не бил изобретил за себе си такова житие: да стои на стълб. Желаейки да го изпитат, изпратили да му кажат:


- Защо не вървиш по пътя на нашите отци, а си изнамерил някакъв друг - нов?! Слез от стълба и последвай живота на древните пустинници.

При това казали на изпратените, ако Симеон не ги послуша, да го накарат насила да слезе от стълба; а ако ги послуша и поиска да слезе, да го оставят да стои, защото тогава, казали те, ще стане ясно, че новият му начин на живот е от Бога. Когато изпратените дошли при свети Симеон и му съобщили решението на събора на светите отци-пустинници, той веднага стъпил с крак на стълбата, желаейки да слезе.

Като видели това, пратениците извикали:

- Не, не слизай, свети отче, но остани на стълба: сега ние знаем, че делото, започнато от тебе, е от Бога. Нека Той ти бъде помощник докрай.

При свети Симеон дошъл и Домн, патриарх Антиохийски, приемник на свети Мелетий, и като видял неговото житие, се удивлявал и дълго беседвал с него за това, което е полезно за душата. След това патриархът отслужил света Литургия и двамата се причастили с Божествените тайни.

Патриархът се върнал в Антиохия; а преподобният се отдал на още по-строги подвизи, въоръжавайки се срещу невидимия враг. Тогава дяволът, ненавиждащ всяко добро, приел вид на светъл ангел и се явил на преподобния близо до стълба на огнена колесница с огнени коне, сякаш слизал от небесата, и казал:

- Слушай, Симеоне! Бог на небето и земята ме изпрати при тебе, както виждаш, с колесница и коне, за да те взема на небето, подобно на Илия; защото ти си достоен за такава чест заради светостта на твоя живот, и вече дойде часът да вкусиш от плодовете на трудовете си и да бъдеш увенчан с похвали от ръката на Господа. Побързай, рабе Господен, да видиш своя Творец и да се поклониш на Този, Който те е създал по Свой образ; тебе желаят да видят ангелите и архангелите, пророците, апостолите и мъчениците.

Светецът не разпознал вражеското прелъстяване и казал:


- Господи! мене, грешника, ли искаш да вземеш на небето?

И вдигнал десния си крак, за да се качи в огнената колесница, но заедно с това се осенил с кръстното знамение. Тогава дяволът заедно с колесницата изчезнал като прах, пометен от вятъра. А преподобният познал бесовската прелест, разкаял се, а крака си, с който поискал да стъпи в бесовската колесница, наказал с това, че стоял на него цяла година. Дяволът, не можейки да търпи такъв подвиг, поразил крака на преподобния с люта язва; плътта на този крак загнила, появили се множество червеи, и на земята от раната изтичал гной с червеи. Един младеж на име Антоний събирал червеите и, по заповед на светия страдалец отново му ги носел на стълба. А светецът, понасяйки болестта си с голямо търпение, като втори Иов, притискал червеите към раната и казвал: “яжте, каквото ви е изпратил Бог”.

По това време сарацинският княз Василиск, който много бил слушал за свети Симеон, дошъл при него, и като побеседвал с него, получил голяма полза и повярвал в Христа. Като видял червея, падащ на земята от раните на светеца, князът го взел в ръка и си тръгнал. Преподобният го върнал и казал:

- Защо взе в честните си ръце смрадния червей, паднал от моето изгнило тяло?

А Василиск, като разтворил ръката си, намерил в нея скъпоценен бисер и казал:

- Това не е червей, а бисер.

- Да бъде според вярата ти - казал преподобният.

И сарацинът, като взел благословение от него, се върнал у дома си.

Минали много години и майката на преподобния, Марта, като узнала за сина си, дошла да се види с него и, застанала пред входа на оградата, силно плакала. Но преподобният не пожелал да се види с нея и изпратил да й кажат:

- Сега не ме безпокой, майко - ако заслужим, в другия свят ще се видим.

Но тя още по-силно пожелала да го види; и блаженият отново изпратил хора при нея, умолявайки я да почака в мълчание. Тя легнала пред вратата на оградата, и тук предала духа си на Господа. Свети Симеон веднага узнал за смъртта й и заповядал да донесат тялото й до стълба. Като видял майка си, той започнал със сълзи да се моли за нея. По време на молитвата му, в тялото на света Марта се забелязвали движения, а на лицето й се появила усмивка. Всички, които видели това, се удивлявали, славейки Бога. Погребали я близо до стълба и светецът по два пъти на ден споменавал майка си в молитвите си. Скоро след това направили нов стълб на светеца, висок четиридесет лакти. На този стълб преподобният стоял до самата си блажена кончина.

Близо до мястото, на което преподобният прекарвал своя дивен живот, нямало вода; - донасяли я отдалече, от което много страдали идващите при него и животните им. Преподобният, виждайки страданията им, усърдно се помолил на Бога да изпрати вода, както някога на жадуващия Израил в пустинята. И ето, около десетия час на деня земята внезапно се разтърсила и се разпукала от източната страна на оградата, където се открила пещера, в която, противно на всяко очакване, се оказало, че има много вода. Светецът казал да разкопаят мястото на още седем лакти наоколо, и тук потекла вода в изобилие.

Една жена, като почувствала жажда през нощта, погълнала заедно с водата и една малка змия. Змията започнала да расте в корема и и станала голяма. Жената станала зелена като трева на вид, и много лекари я лекували, но не могли да я изцелят. Довели я при свети Симеон. Блаженият казал: “Дайте и да пие от тукашната вода.” И когато жената започнала да пие, от нея излязла голяма змия; като припълзяла към стълба, змията веднага се разпаднала на части.

Някои хора, идващи при преподобния отдалече, спасявайки се от жегата, заставали под дървото, за да си починат. Седейки на сянка, те видели минаваща наблизо бременна кошута и извикали към нея:

- По молитвите на свети Симеон, заклеваме те, спри се за малко!

И станало дивно чудо: кошутата се спряла. Така даже зверовете с името на светеца ставали кротки и послушни! Пътниците хванали кошутата и я убили, одрали кожата и и си приготвили ястие от месото и. Но още щом започнали да ядат, внезапно поразени от Божия гняв, изгубили човешкия си глас и започнали да крещят като елени. Бързо изтичали при свети Симеон, носейки със себе си кожата на кошутата, като изобличение за своя грях. Те прекарали две години край стълба и едва успели да се изцелят и да заговорят по човешки; а кожата на кошутата закачили на стълба, като свидетелство за случилото се.

На същата планина, недалече от стълба се заселила страшна змия, заради която на това място дори не растяла трева. Веднъж в дясното око на змията се забила треска и и причинявала силна болка. Тогава змията припълзяла до стълба на преподобния и, лежейки пред вратите на оградата, цялата се превила, сякаш изразявала смирение и просела милост от свети Симеон. И когато светецът погледнал към нея, треската веднага паднала от окото и, и змията прекарала там три дни, лежейки пред вратите като покорно добиче. Всички без страх идвали и си отивали, без никаква вреда от нея. Когато окото и оздравяло напълно, змията се върнала в дупката си. И всички гледали и се удивлявали на това предивно чудо.

В тази страна живеел леопард, голям и страшен звяр, разкъсващ и хора, и добитък. Никой не се осмелявал да минава край мястото, където се заселил звярът, - и той правел много пакости наоколо. Казали за него на свети Симеон. Преподобният заповядал да вземат пръст и вода от неговата ограда, и като обходят мястото, където се намирал звярът, да поръсят с тях отдалече. Те направили, както им казал светецът. Не след дълго, като видели, че звярът не се появява никъде, тръгнали да го търсят и го намерили мъртъв, лежащ на същата земя, която била взета от оградата на преподобния. И всички прославили Бога.

Скоро в тази страна се появил друг звяр, още по-лют от първия, само че словесен. Това бил един разбойник от Антиохияи, на име Ионатан. Той убивал много народ по пътищата и по къщите, нападайки като крадец селата и околностите. Никой не можел да го хване, макар че мнозина го причаквали на пътя; той бил много силен и храбър, и на никого не било по силите да му се противи. Когато Антиохия се развълнувала и били изпратени войници да го хванат, разбойникът, нямайки възможност да се скрие от многобройната потеря, се затичал към оградата на преподобни Симеон. Хванал се за стълба, както блудницата за нозете на Христа, и горчиво заплакал.

И светецът извикал към него от висотата на стълба:

- Кой си ти, откъде си и защо си дошъл тук?

Той отговорил:

- Аз съм Иоанатан разбойникът, извършил много и всякакви злини, и дойдох тук да се кая за греховете си.


Когато казвал това, дошли войници от Антиохия, и започнали да викат към преподобния:

- Предай ни, отче, нашия враг, разбойника, защото зверовете в града вече са готови да го разкъсат!

Но блаженият Симеон им казал:

- Деца мои! Не аз съм го довел тук, а Бог, Който желае неговото покаяние, го е насочил към мен; ако можете да влезете вътре, хванете го: аз не мога да ви го изведа, защото се боя от Този, Който го е изпратил при мене.

Като чули това, войниците не смеели не само да влязат в оградата, но и дума да промълвят против светеца, и със страх се върнали и разказали за всичко това в Антиохия. А разбойникът прекарал седем дни до стълба и плакал силно, припадайки с молитва пред Бога и изповядвайки греховете си. Всички, които били там, виждайки неговото покаяние и плач, сами се умилили. Като минали седем дни, разбойникът извикал към светеца:

- Отче! Няма ли да ми заповядаш да си отида?

- Няма ли пак да се върнеш към злите си дела? - казал му светият отец.

- Не, отче - отговорил той, - дойде ми времето.

И така, беседвайки с него, предал духа си на Бога. Когато учениците на свети Симеон искали да погребат тялото на разбойника до оградата, от Антиохия дошли военни началници и започнали да викат:

- Дай ни, отче, нашия враг, заради когото целият град е в смущение.

Но преподобният отговорил:

- Този, Който го е довел при мене, дойде с множество небесни воини и го взе при Себе Си, очистен с покаяние; така че не ми досаждайте.

Като видели преставилия се разбойник, началниците се ужасили и възхвалили Бога, Който не иска смъртта на грешника. Като се върнали в града, те съобщили за това, което видели и чули от преподобния.

Стоейки на стълба, като свещ в светилник, преподобният наш отец Симеон се явил светлина за света, просвещавайки народите, живеещи в тъмнината на идолослужението, и наставлявайки ги към светлината на познаването на истинния Бог. Слава на дивната Божия благодат, действаща в него! Стоейки на едно място, подвижникът привел към вярата толкова много хора, колкото ако бе ходил да проповядва по цялата земя. Защото той като слънце изпращал лъчите на своя добродетелен живот и на своето изпълнено със сладост учение, и просвещавал околните страни. - Край неговия стълб можело да се видят перси и арменци, приемащи свето кръщение; идвали на тълпи и измаилтяни - по двеста, по триста, а понякога и по хиляда души; те с викове се отвръщали от заблужденията на бащите си и донасяйки при стълба идолите, които от древност почитали и на които се покланяли, разрушавали ги и ги тъпчели с крака; приемайки закона на истинната вяра от медоточивия език на преподобния и удостоявайки се с причастяването с Божествените Тайни, те си отивали с голяма радост, просветени със светлината на светото Евангелие.

Един сарацински началник, чийто сродник бил разслабен, молел светеца да изцели болния. Светецът заповядал да го донесат при стълба и попитал:

- Отричаш ли се от злочестието на бащите си?

Той казал:

- Отричам се.

И светецът отново попитал:

Вярваш ли в Отца и Сина и Светия Дух?

Разслабеният изповядал, че вярва без никакво съмнение.

Тогава светецът казал: “Стани” - и младежът веднага се вдигнал, напълно здрав, като че никога не е боледувал. За да покаже по-ясно оздравяването му, блаженият заповядал на младежа да вземе на раменете си самия военачалник, едър и силен по тяло, и да го отнесе в лагера, което и направил, вземайки го на раменете си като сноп. Като видели това, всички въздали хвала на Бога, извършващ дивни чудеса чрез Своя светия.


Преподобният имал и дар на пророчество, тъй като предсказал, че след две години ще има суша, глад и мор, и че след тридесет дни ще налетят скакалци, и всичко това се сбъднало. Веднъж във видение той видял два жезъла, спускащи се от небето, при което единият от тях паднал на изток, а другият на запад. За това видение преподобният разказал на намиращите се около него и пророкувал, че перси и скити ще въстанат срещу гръцката и римската област. И с много сълзи и непрестанна молитва преподобният умилостивявал Бога да отвърне Своя праведен гняв и да не допусне това наказание върху християните. И успял да измоли това от Бога: защото цялата персийска войска, вече готова за битка, по Божия воля се забавила да предприеме поход, и тъй като у персите започнали междуособни борби, те се отказали от намеренията си.

Веднъж на преподобния станало известно, че император Теодосий Младши върнал на иудеите молитвения дом, който бил даден на християните. Той веднага изпратил писмо до царя и, без да се бои от царското лице, го заплашвал с Божия гняв. Като прочел писмото, царят се изплашил и отново заповядал да се даде молитвеният дом на християните, а градоначалника, който дал съвет да се върне църквата на иудеите, свалил от длъжност и изпратил моление до преподобния, молейки го да му прости и да моли Бога за него. Съпругата на този цар, царица Евдокия, паднала в евтихианската ерес след смъртта на мъжа си, преподобният увещавал със своите писма и за четири месеца отново я обърнал към благочестието. След обръщането си, като преживяла още четири години в покаяние, тя се удостоила с блажена кончина в Иерусалим и била погребана в църквата на свети първомъченик Стефан, построена от нея. Възцарилият се след Теодосий Младши Маркиан често посещавал преподобния тайно и получавал голяма полза от него.

Персийската царица, която много била слушала за чудесата и светостта на преподобни Симеон, изпратила при него да измолят благословение и получила от него благословен елей, който почитала като свят дар и го пазела с чест.

Царицата на измаилтяните, която била неплодна, изпратила при преподобния с молба да се помоли за нея, надявайки се, че по неговите свети молитви ще стане майка. Така и станало: тя скоро се избавила от безплодието и родила син. Тогава царицата взела младенеца и се отправила към преподобния. Но като чула, че жени не могат да идват при него - той даже и майка си не допуснал да го види - изпратила сина си на ръцете на слугите си и поръчала да му кажат:

- Ето, отче, плода на твоите свети молитви, благослови този младенец.

Какво да кажем за непостижимите подвизи на преподобния? Невъзможно е да ги изразим с думи, тъй като те превъзхождат човешките сили.

- Аз - казва блажени Теодорит - преди всичко се удивлявам на неговото търпение: той стои така денем и нощем и всички го виждат. Веднъж се случило така, че вратичката и немалка част от горната стена се срутили поради годините, и докато не били направени отново, светецът бил видим за всички немалко време. Тогава видели нова и удивителна гледка: понякога той дълго стоял неподвижен, понякога принасял молитви на Бога, правейки чести поклони. Някой от стоящите край стълба разказвал, че поискал да преброи поклоните, които подвижникът непрестанно правел, и като изброил хиляда двеста четиридесет и четири, останал без сили, и не можейки повече да гледа нагоре, престанал да брои. Но светецът не изнемогвал от поклоните, и приемайки храна веднъж в седмицата, и то съвсем малко и лека, станал лек и способен да прави множество поклони. От дългото стоене и на другия му крак се появила незарастваща язва, от която изтекла много кръв. Но и това страдание не било в състояние да го откъсне от богомислието.

Доброволният мъченик всичко претърпял доблестно, но бил принуден да покаже язвата си. Един свещеник от Арабия, човек добър и боговдъхновен, дошъл при него и заговорил:

- Питам те в името на Самата Истина, привлякла към Себе Си човешкия род, кажи ми: ти човек ли си, или безплътно същество?

- Защо ме питаш за това? - казал му преподобният.

- Чувал съм за тебе - отговорил свещеникът, - че ти нито ядеш, нито пиеш, нито спиш: но това не е присъщо на човека, и човек не може да живее без храна, питие и сън.

И преподобният заповядал на свещеника да се изкачи при него на стълба и допуснал да види и да докосне язвата, покрита с гной и червеи. Свещеникът, като видял язвата и чул за преподобния, че той приема храна само веднъж в седмицата, се удивил на търпението и подвига на светеца.

При такива подвизи, вършейки толкова чудеса и водейки толкова добродетелен живот, преподобният бил кротък и смирен, сякаш бил най-малък и непотребен от всички хора. Лицето му било еднакво светло за всички, и думите му - изпълнени с еднаква любов към всички: както към велможата, така и към роба, както към богатия, така и към бедния и към най-последния злодей: защото у него нямало пристрастие. И всички, идващи при него, не можели да се наситят на съзерцанието на светлото му лице и на сладката му беседа, защото устата му били изпълнени с благодатта на Светия Дух. Имайки дар на премъдрост, той всеки ден напоявал сърцата на слушащите с водите на своето учение, и мнозина, наставлявани от това учение, оставяли всичко земно, и като птици се издигали към горното - едни отивали в манастири, други - в пустини, а трети оставали да живеят при него.

Всекидневният устав на неговото житие бил следният. Цяла нощ и цял ден стоял на молитва до деветия час, след деветия час казвал поучение на събралите се край стълба; - след това изслушвал нуждите и молбите на всеки дошъл при него и изцелявал болните. После помирявал скараните и враждуващите и възстановявал мира; накрая, след залез слънце, отново се обръщал към молитвата. Носейки такива трудове, той не преставал да се грижи за църковния мир, като разрушавал езическото безбожие, опровергавал иудейските хули, изкоренявал еретическите учения; царете, князете и всички управници със своите писма насочвал към страх Божий, към милосърдие и любов, подтиквал ги към опазване на Църквата Божия; и всички поучавал по пътя на спасението. Така, водейки дивен живот, който, както изглеждало, превишавал силите на човешката природа, свети Симеон се приближил към своя край, бидейки на повече от сто години. Той стоял на стълба, както пишат хора, достойни за доверие, осемдесет години; и достигнал пълно съвършенство в добродетелите - той бил земен ангел и небесен човек.

За блажената кончина на преподобния неговият ученик Антоний разказва следното:

“Един ден, а именно в петък, след деветия час, когато очаквахме от него обичайното поучение и благословение, той не се обърна към нас от стълба; също и в събота, и във възкресния ден не ни преподаде, според обичая си, своето отеческо слово. Аз се изплаших, и като се качих на стълба, видях преподобния да стои с глава, наведена като на молитва, и ръце, скръстени на гърдите. Мислейки, че се моли, стоях и мълчах, а после застанах пред него и казах:

- Отче! благослови ни, защото народът вече три дни и три нощи стои около стълба, очаквайки твоето благословение.

Той не ми отговори. И аз отново му казах:

- Отче, защо не отговаряш на твоя син, който тъгува? Да не съм те оскърбил с нещо? Простри ръката си към мене, за да мога да я целуна.

Но отговор нямаше. Като постоях пред него около половин час, се усъмних и си помислих: дали вече не е отишъл при Господа? Наклоних ухото си към него, и не се чуваше дишане, от тялото му излизаше само силно благоухание, като от множество различни благовония. Тогава, като разбрах, че е починал в Господа, ме обзе силна скръб и заплаках горчиво. Като пристъпих към него, взех мощите му и ги положих, и целувах очите му, брадата му, устата и ръцете му и говорех:

- На кого ме оставяш, отче? Къде ще чуя твоите сладки поучения? Къде ще се наситя на твоята ангелска беседа? Или какъв отговор ще дам за теб на народа, очакващ твоето благословение? Какво ще кажа на болните, които ще дойдат тук, молейки за изцеление? И кой няма да заплаче, като види твоя стълб празен, без своя светилник на него? И когато мнозина дойдат тук отдалече, - няма ли да заридаят? Горко ми! Сега те виждам, а утре накъдето и да тръгна, няма да те намеря!


Плачейки над него, аз задрямах с измъчена душа, и ето, преподобният се яви като слънце и каза:

- Няма да оставя стълба, нито мястото, нито тази благословена планина. Слез и подай благословение на народа, защото аз вече съм починал. Така пожела Господ; и не им разказвай, за да не тръгне мълва, но по-скоро изпрати вест за мене в Антиохия. А на тебе подобава да служиш на това място, и нека Господ ти въздаде според трудовете ти.

Събудих се от съня и с трепет казах: “не ме забравяй, отче, в светия си покой” - и паднах в светите му нозе и ги целувах, взех ръката му и я положих на очите си, казвайки: “благослови ме, отче” - и отново заплаках горчиво. След това станах, изтрих сълзите си, за да не узнае никой за случилото се, и тайно изпратих един верен брат в Антиохия при патриарх Мартирий с вестта за преставянето на преподобния. Патриархът скоро пристигна с трима епископи, също и градоначалникът с войската си, и множество народ не само от Антиохия, но и от всички околни градове и села, и монасите от манастирите със свещи и кадила, скоро като река се стекоха множество сарацини, защото вестта за смъртта на преподобния се разпространи навсякъде, като носена от вятър. И патриархът и епископите се качиха, взеха честните мощи, свалиха ги долу и ги положиха при стълба. И плачеше целият народ; даже множество птици, пред очите на всички, с крясъци летяха около стълба, сякаш и те оплакваха смъртта на такъв светилник на света. Всенародният плач се чуваше на седем стадия и околните планини, поля и дървета сякаш тъгуваха и плачеха заедно с хората, защото навсякъде притъмня и се носеха тъмни облаци. Аз видях явилия се при светите мощи ангел, и лицето му беше като мълния, а одеждите му - като сняг, и с него беседваха седем старци; чувах и гласовете им, но не разбирах какво говорят, защото страх и ужас ме бяха обзели.”

В деня на преставянето на преподобния Симеон неговият ученик и подражател на светия му живот, преподобни Даниил - видял от тази страна, където бил стълбът на преподобни Симеон, множество небесни воинства, възлизащи от земята на небето и сред тях възнасящата се радостната душа на преподобни Симеон. - И не само преподобният Даниил, но и блаженият Авксентий, призован на Халкидонския събор от пустинята, видял същото, намирайки се във Витания по това време.

Когато честните мощи на свети Симеон били положени върху приготвена за тях носилка, патриархът протегнал ръка, желаейки да вземе за благословение няколко косъма от брадата на светеца, и ръката му веднага изсъхнала. И само след усърдната молитва на всички към Бога и към Божия угодник ръката му оздравяла. Взели честните мощи на свети Симеон и с пеене на псалми ги отнесли в Антиохия, и целият народ излязъл да ги посрещне. Там имало един човек, ням и глух от около четиридесет години. Още щом видял светото тяло на преподобния, слухът и езикът му се развързали, той паднал пред светите мощи и възкликнал:

- За добро си дошъл, рабе Божий, защото твоето идване ме изцели.

Жителите на Антиохия, приемайки тялото на светеца, по-скъпо от злато и сребро, го отнесли във великата патриаршеска църква, и от него ставали много изцеления и чудеса. Няколко години по-късно била построена църква в чест на преподобни Симеон Стълпник и светите му мощи били пренесени в нея.

Преподобният се преставил при царуването на Лъв Велики, в четвъртата година от царуването му. Това било в 460 г. след Р. Хр. Цар Лъв изпратил пратеници при антиохийците, молейки ги да дадат мощите на преподобния, за да бъдат пренесени в Цариград; но те не желаели да се лишат от такъв застъпник и казали на царските пратеници:

- Тъй като нашият град няма каменни стени, защото са паднали, разрушени отчасти от царския гняв и отчасти от голямото земетресение, затова внесохме светото тяло на Симеон, за да ни бъде стена и защита.

На мястото, където бил стълбът на преподобни Симеон, в негова чест била издигната прекрасна кръстообразна църква и бил построен голям манастир. И преподобният изпълнил обещанието си, което изрекъл на своя ученик Антоний във видение, а именно, - че няма да остави своето място: защото там не преставали чудесата и изцеленията на болни. А в деня на неговата памет всяка година над стълба се явявала голяма звезда и озарявала цялата страна. За явяването на тази звезда свидетелстват много писатели историци, най-вече Евагрий Схоластик, който я видял със собствените си очи. Същият Евагрий пише, че това място било недостъпно за жени, и най-строго пазели да не се докосне женски крак до прага, зад който даже на майката на преподобния не било позволено да влезе. Разказват, че една жена се облякла в мъжки дрехи, за да може да влезе в църквата на свети Симеон, и когато се докоснала до прага на църквата, веднага паднала мъртва. Ако тук идвали жени, както пише Никифор, все пак не се осмелявали да се приближат до оградата, а стояли далече от нея и отправяли молитвите си, гледайки към стълба.

И всички, идващи с вяра, не се лишавали от благодатта на преподобния, но получавали помощ и различни изцеления, и се връщали с радост, благодарейки на Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото се отдава чест и слава и поклонение, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Виж също:

• Православните манастири по света
• Православната читалня: Нашата надежда: За монашеството и манастирите
• Православната читалня: Вяра и култура: Църкви и манастири
• Православната читалня: През вековете: Църковна история
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен молитвослов
• Православен речник

    www.Pravoslavieto.com