Светоотечески напътствия за
прелестта
Светоотечески напътствия за
прелесттаСъдържание (frames)
:: Гордият пустинник
:: Гордата затворница
:: Старецът стълпник
:: Падението на девственицата
:: "Избягвахте да слушате Божието слово"
:: Тщестлавието
:: Лъжливият подвиг
:: Човешката слава
Монахът Ирон петдесет години прекарал в пустинята и надминал всички живеещи там иноци със своя равноангелски живот. Но гордостта погубила и този подвижник. Той си въобразил, че съседните нему иноци не се придържат към такъв устав, какъвто би следвало според него, и започнал да се отнася към тях с презрение. Дяволът забелязал зародилото се в стареца самомнение, побързал да го погуби и постигнал своето. Явил му се в образа на светъл ангел и самопрелъстеният монах го сметнал наистина за такъв. Дяволът предложил на стареца да се хвърли в кладенеца, казвайки, че заради светия си живот той няма да пострада от това. Старецът го послушал. Извадили го от кладенеца едва жив и на третия ден той починал. (Пролог)
Веднъж авва Серапион видял девица, която двадесет и пет години пребивавала в безмълвие. Той й казал: "Защо седиш тук?" "Аз не седя - отговорила му тя, - а вървя." "Къде отиваш?" - запитал я Серапион. "При моя Бог" - отговорила девицата. Казал й рабът Божий: "Жива ли си или умряла?"
Тя рекла: "Надявам се на моя Бог да съм умряла за света, защото който е жив за плътта, не може да върви по този път." Като чул това, блаженият Серапион й казал: "За да ме убедиш, че си умряла, направи това, което правя аз." Тя му казала: "Само заповядай и ще го изпълня."
Той казал на девата: "За мъртъв, подобен на тебе, всичко е възможно освен нечестието. Слез долу и излез навън." "Аз не излизам двадесет и пет години - отговорила тя - как да изляза сега?" "Ето - казал Серапион - не ми ли каза ти: умряла съм за света? Очевидно поради това, че и светът не съществува за теб, а ако е така, то мъртвият нищо не чувства, и на теб трябва да ти е все едно дали да излезеш или не." Като чула това, девицата го последвала.
Когато излезли навън и стигнали до една църква, блаженият влязъл вътре и казал: "Ако искаш да ме увериш, че си умряла и вече не живееш за хората, за да им угаждаш, направи това, което аз мога да направя, и тогава ще ме убедиш, че наистина си умряла за този свят." "Какво трябва да направя?" "Свали дрехите си, както правя аз - казал той, - метни ги през рамо и тръгни из града, а аз без срам ще тръгна пред тебе." "Но ако направя това - казала тя - мнозина ще се съблазнят от това безсрамие и някои ще рекат, че съм луда или бесновата."
"Какво те интересува дали ще кажат така - отговорил й блаженият Серапион, - нали казваш, че си умряла за хората, а за мъртвия е все едно дали някой го хули, или му се надсмива, защото той не усеща нищо." Тогава девицата му казала: "Моля те, заповядай да извърша друг какъвто искаш подвиг и аз ще го извърша, ала все още не съм преуспяла толкова, а само се моля да достигна тази мяра."
След това рабът Божий, безстрастният Серапион й казал: "Гледай, сестро, не се величай, че си по-свята от всички и не се хвали, че си умряла за този свят. Ти видя, че си още жива и угаждаш на хората. Аз мога да бъда по-мъртъв от тебе и това, че съм умрял за света, мога да докажа на дело, а именно, че равнодушно гледам на него, защото, без да се срамувам и да се съблазнявам, мога да направя това, което заповядах на тебе."
Като я научил с тези думи на смиреномъдрие и съкрушил гордостта й, блаженият я оставил.
Един старец стълпник, спасяващ се близо до Едеса, на въпроса на св. Теодор, Едески епископ, какво го е накарало да се затвори в кулата си и колко години се подвизава там, отговорил:
"Заедно с по-големия ми брат още на младини се разделих със света. Отначало три години прекарахме в манастир, а след това отидохме в пустинята, и като намерихме тук две пещери, заселихме се аз в едната, а брат ми - в другата. Подвизавахме се в безмълвие, пост и молитва и се срещахме само в неделните дни.
Този живот в пустинята обаче не продължи дълго за мен. Веднъж, когато двамата излязохме от пещерите си, за да събираме треви и корени и се намирахме на известно разстояние един от друг, аз забелязах, че брат ми внезапно се спря на място, сякаш уплашен от нещо, а след това се затича стремглаво и се скри в пещерата си. Недоумявайки какво значи това, отидох там, където той се спря, да проверя какво има. И що да видя? Видях разсипано огромно количество злато.
Без да мисля много, свалих мантията си, събрах в нея неочаквано намереното съкровище и с голямо усилие го пренесох в килията си. След това, без да кажа нито дума на брат си, отидох в града, купих там голяма къща, устроих в нея страноприемница и болница и при тях основах манастир, в който събрах четиридесет иноци. Поверих всичко това на опитен игумен и като му връчих за нуждите хиляда жълтици, а другата хиляда раздадох на бедните, отново оставих света и отидох при брат си.
По пътя почнах да се превъзнасям и да осъждам брата си за това, че не е пожелал да стори добро от намереното злато. И когато се приближавах към пещерата му, помислите на високоумие и самомнение вече напълно ме бяха завладели.
Но в същото това време ми се яви страшен на вид Ангел Божи и ми каза: "Знай, че всичко, което ти направи, не струва колкото това, че брат ти прекрачи златото, и той е несравнимо по-висок и по-достоен от тебе пред Бога. Ти дори не заслужаваш да го видиш и това ще е така, докато с покаяние и сълзи не очистиш от себе си своя грях."
След това Ангелът стана невидим, а аз отидох в пещерата на брат си и за свой ужас наистина не можах да го видя.
Много сълзи пролях тогава, толкова много, че съвсем изнемощях. Накрая Господ се смили над мене и глас свише ми заповяда да дойда на това място, където, както виждаш, живея вече четиридесет и девет години. Тук едва в последното, петдесетото лето, Ангел ми възвести пълно опрощение и обещание, че ще се видя с брат си в небесната обител." (Пролог)
Познавах в Иерусалим една девственица, която шест години носела власеница и заключена в килията си, се отрекла от всички удоволствия и водела най-въздържан живот. Но понеже се възгордяла, Божията помощ я напуснала и тя паднала в блудство. Това станало така, защото се подвизавала не поради духовно предразположение и не поради любов към Бога, а на показ, заради суетната слава, която развратената воля търси. Демонът на тщеславието намерил достъп до душата й и възбудил в нея желание да осъжда другите. Тогава Божият Ангел, стражът на целомъдрието, отстъпил от нея. (Лавсаик)
Преподобният Теодор Освещени, ученик на преподобния Пахомий, имал задълбочени познания в Свещеното Писание. Когато бил едва на двадесет години, преподобният Пахомий му заповядал да каже поучение за братята. Теодор провел беседата без прекословие и непослушание и казал много за полза на иноците. Но някои от старците не пожелали да го слушат и казали: "Какво е това? Вече всеки новоначален ни учи!" Напуснали събранието и един след друг отишли в килиите си.
Когато Теодор завършил словото, Пахомий пратил да ги доведат и попитал: "Защо напуснахте беседата?" Старците отговорили: "Защото ти нареди на отрок да ни поучава нас, които много години живеем в манастира." Като чул това, Пахомий дълбоко въздъхнал и казал: "Нима не разбрахте, че ви е уловил в мрежата си дяволът? Та вие с гордостта си погубихте цялата си добродетел. Не Теодор оставихте, а бягахте от слушането на Словото Божие и се лишихте от благодатта на Светия Дух. Аз не съм по-млад от вас, но с голямо внимание го слушах и получих от него голяма полза."
С това вразумление Пахомий смирил старците, прогонил гордостта им, унищожил негодуванието им към Теодор и оттогава те станали усърдни слушатели на неговото учение (Пролог)
Един брат живеел извън селото си и дълги години не бил влизал в него. Той казвал на другите братя: "Ето, колко години вече минаха и аз не съм влизал в селото, а вие толкоз често ходите там."
Казали за това на авва Пимен. Старецът отговорил: "Аз бих отишъл през нощта и бих обиколил цялото село, само и само да не се тщеславя от мисълта, че не ходя там." (Достопаметни сказания)
Разправят, че в едно село някой си много постел, така че го нарекли постник. Като чул за него, авва Зенон го повикал при себе си. Онзи с радост отишъл. Те се помолили и седнали. Старецът започнал мълчаливо да работи, а постникът, като не намирал за какво да говори с него, взел да скучае и накрая казал на стареца: "Помоли се за мене, авва! Искам да си вървя." "Защо?" - запитал старецът. Онзи отговорил: "Сърцето ми сякаш е в огън и не зная какво става с него. Докато бях в селото, постих до вечерта, а сега искам да ям, никога не ми се е случвало такова нещо."
Старецът му казал: "В селото ти си бил сит с тщеславието. Иди си сега и отсега нататък се храни в деветия час, а ако правиш нещо, прави го тайно." Когато постникът взел да постъпва така, то вече като болен очаквал деветия час. Онези, които го познавали, казвали: "Постникът е обзет от демон." Когато той отишъл при стареца и му разказал за това, онзи отвърнал: "Такъв път е угоден на Бога!" (Достопаметни сказания)
В Константинопол живеели двама братя миряни. Те били много набожни и много постили. Единият от тях отишъл в Раиф, отрекъл се от света и станал монах. По-късно при него в Раиф отишъл и останалият в света брат, за да го навести. Докато живеел при брата си, мирянинът видял, че той приема храна в деветия час, и като се съблазнил, му казал: "Брате, в света ти не вкусваше храна до залез слънце."
Монахът му отговорил: "Вярно, брате! Но в света се насищах чрез ушите, а празната хорска слава и похвалите доста ме засищаха и облекчаваха трудовете на подвижничеството ми." (Духовна Ливада)
17 Св. Петър Дамаскин, За разсъждението.
18 С. И. Снесарева - духовно чедо на св. Игнатий през последните години от живота му.
Според изданието Православное братство во имя иконы Божей Матери "Неупалимая Купина" , "Елеон", Москва, 1994
www.Pravoslavieto.com