Блажени Августин, фреска от 1480 от Алесандро Ботичели
Блажени Августин Ипонийски
Блаж. Августин, еп. Иппонский
Blessed Augustine, Bishop of Hippo
354-430
Празнува се на 15 юни
Блажени Августин, фреска от 1480 от Алесандро Ботичели |
Блажени Августин ИпонийскиБлаж. Августин, еп. Иппонский 354-430 Празнува се на 15 юни |
По-долу:
Виж също:
На други езици:
- Saint Augustine in the Greek Orthodox Tradition by Rev. Dr. George C. Papademetriou
- Православни ресурси относно Блажени Августин на английски език:
Works of Blessed Augustine :: Defenses of Blessed Augustine :: Works of Those Who Are Highly Critical of Blessed Augustine :: Works of Those Who Say That Blessed Augustine Is a Heretic
"Ти, Боже, си ни създал със стремеж към Тебе, и нашето сърце е неспокойно, докато не се успокои в Тебе!" (Блажени Августин)
Blessed Augustine, Bishop of Hippo (June 15)
He was turned from paganism to Christianity through the advice, tears and prayers of his mother, Monica. He was a great Doctor of the Church and an influential writer, but with
certain unacceptable extremes in his teaching. He served and glorified the Lord for thirty-five years as Bishop of Hippo and lived seventy-six years on earth in all, from 354 to
430.
Bishop Nikolai Velimirovic, from "The Prologue from Ochrid"
Св. Августин е роден в Тагасте в околностите на Нумидия през 354-та година сл. Хр. Неговата благочестива майка Моника се постарала да му даде християнско възпитание. Макар че бил надарен с весел и талантлив ум, в младостта си той отказвал да следва майчините увещания. Той бил вече зрял мъж, когато бил кръстен от св. Амвросий Медиолански. След смъртта на майка си, той раздал всичката си собственост на бедните, прегърнал монашеството и в продължение на три години се подвизавал в уединение и жестока борба.
През 391-та година Ипонският епископ Валериан го произвел в свещенически сан (противно на волята му), а през 395-та година Валериан настоял той да бъде ръкоположен за негов наместник. Валериан починал и в продължение на трийсет и пет години Августин бил най-дейният пастир на Ипон. Със своите проповеди и съчинения той надвил еретика Пелагий.
Най-ранният портрет на бл. Августин.
Фреска от VI в., Lateran, Rome
Св. Августин мирно починал на 28 август, 430-та година на 76-годишна възраст. Той бил изтъкнат учител и плодотворен писател на Църквата, както бил наречен на Седмия вселенски събор.
Из "Месецослов на Православната Църква", 15 май, компилиран от Ив. Косоларов, второ издание, И. Г. Анихина, Симбирск, 1880 година. Базирано на гръцкия Миней и Патрологията на архиеп. Филарет Черниговски, част III, стр. 18.
През IV-V век Африканската църква била разтърсвана от ереси и разколи. При епископа на Картаген Аврелий (Aurelius) (391-429) били свикани повече от 15 събора. Те осъдили учението на Донаций (411 г.), и на Пелагий и неговия последовател Целестий (412, 416 г.), без да успеят да се справят окончателно с ересите им. В борбата с ересите взел участие и Блажени Августин като ипонски епископ. През 428-429 г. той написал съчинението "За ересите", в което дава кратка характеристика на 88 ереси, започвайки от Симон Влъхв и завършвайки с пелагианството.
В полемиката с еретиците бл. Августин формулирал учението си за значението на благодатта в делото на спасението, известно като учение за предопределението. В него той в най-голяма степен изразява богословски идеи, неприемливи за учението на Източната църква. По-късно учението на бл. Августин е изправено от преп. Йоан Касиан († 435), който учел за синергията между Божията благодат и свободната воля на човека в делото на спасението.
Pravoslavieto.com
Blessed Augustine, Bishop of Hippo (June 15)
He was turned from paganism to Christianity through the advice, tears and prayers of his mother, Monica. He was a great Doctor of the Church and an influential writer, but with
certain unacceptable extremes in his teaching. He served and glorified the Lord for thirty-five years as Bishop of Hippo and lived seventy-six years on earth in all, from 354 to
430.
Bishop Nikolai Velimirovic, from "The Prologue from Ochrid"
354-431
Commemorated June 15
Thou, Lord abidest forever, and Thou art not angry with us forever because Thou hast pity on our dust and ahses, and it was pleasing in Thy sight of reform my deformity. Inside me Thy good was working on me to make me restless until Thou shouldst become clear and certain to my inward sight. (Confessions)
This fourth century Father was born in Numidia in northern Africa in 354. His mother, St. Monica, tried to instill in him a love of virtue, but he was insensible to all but his own selfish desires. Following schooling and years of youthful folly, he went to Carthage, where he became a teacher.
As an adult he fell into the error of Manicheism (founded in the first century by the Persian prophet, Mani). However, as one priest told his mother, who was grieving over his waywardness, "the fount of so many tears cannot be lost." In 387 St. Ambrose of Milan was able to inspire Augustine to fully commit himself to Christ and the True Church. Ordained a priest, he was consecrated·Bishop of Hippo in northern Africa in 395. For 35 years he ruled his diocese wisely, participating widely in the controversies of his time, and attending the councils of African bishops.
Blessed Augustine wrote about 1000 books, of which the Confessions and the City of God are justly renowned and still read today (see "Spiritual Life", of this issue). In other works this Father sometimes taught in an exaggerated or erroneous manner on one or two points of doctrine, but near the end of his life he reviewed his works and made some corrections, "with judicial severity," where necessary, submitting them also to the judgment of the Church and humbly adding: "Let all those who will read this work imitate me not in my errors."
Cited as a patristic authority by many other Holy Rathers of the East (and pre-schism West), he was called "holy" by St. Photios the Great, Patriarch of: Constantinople.
From the experience of his passionate youth, Blessed Augustine recognized the need for the soul to free itself from the enticements of the world before it could hope to grasp the things of the spirit. Much of his writing is devoted to exhorting his readers not to be conformed to the ways of the world: "We are thus admonished that we ought to turn our love from bodily pleasures to the eternal essence of truth .... With God's guidance a man of good will can turn the troubles of this present life to the advantage of courage. Among abounding pleasures and temporal prosperity, he may prove and strengthen temperance. In temptations he may sharpen his prudence, that he may not only be led into them, but may also become more vigilant and more eager in his love of truth which alone never deceives ·"
(Of True Religion)
www.roca.org
Из слово на блажени Августин, епископ Ипонски
Св.ап. Петър и Павел - патрони на храма "Св. ап. Петър и Павел" в Търново (стенопис)
На този ден Светата Църква възпоменава благоговейно страданията на светите славни и всехвални
апостоли Петър и Павел. Свети Петър, най-ревностният последовател на Иисуса Христа, се удостои заради своето изповедание на Неговото Божество: "Ти си Христос, Синът на живия Бог",
да чуе от Спасителя: "Блажен си ти, Симоне... Аз ти казвам: ти си Петър (Petrus), и на тоя камък (petra) Аз ще съградя Църквата Си" (Мт. 16: 16–18).
На "този камък" (petra), сиреч на казаното от теб: "Ти си Христос, Синът на живия Бог", на това това изповедание ще създам Църквата Си. Защото "ти си Петър": от "камъка" (petra) идва името Петър (Petrus), а не от името Петър (Petrus) се нарича "камъкът" (petra), по същия начин, както от Христа идва името християнин, а не от християнина – Христос.
Искате ли да знаете какъв е този "камък" (petra), на чието име апостол Петър (Petrus) е наречен тъй? - Чуйте апостол Павел: "Не искам, братя, да не знаете - казва Христовият апостол, - че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето; и всички ядоха една и съща духовна храна; и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос" (1 Кор. 10: 1 – 4). Ето от кой "Камък" идва името Петър!
Нашият Господ Иисус Христос в последните дни на земния Си живот, в дните на Своето служение на човешкия род, избра от средите на Своите ученици дванадесет апостоли, които да проповядват Словото Божие. Сред тях апостол Петър бе удостоен да заеме първо място заради своята пламенна ревност (Мат. 10:2) и да бъде като представително лице за цялата Църква. Затова тъкмо на него бе казано след като изповяда Сина Божи: "... ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата" (Мат. 16:19). Но тези "ключове" и правото да "свързва и развързва" получи не един отделен човек, а Едната Вселенска Църква.
А че действително цялата Църкваа, а не само една личност, получи това право, се вижда от друго място от Свещеното Писание, където Господ казва същото на всички Свои апостоли: "И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго" (Йоан 20:22), - и след това: "Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето" (Мат. 18:18). И тъй, Църквата свързва, Църквата развързва; Църквата, основана на крайъгълния Камък - Самия Иисус Христос (Еф. 2:20), е тази, която свързва и развързва. Да благоговеят, прочее, и sвързаните, и развързаните. Раазвързаните - за да не паднат отново в старите си окови; вързаните, за да не останат завинаги в това състояние. Защото "в оковите на своя грях е той", казва премъдрият Соломон (Притч. 5: 22); а освобождение не можем да получим никъде, освен в Светата Църква.
И след Своето Възкресение Господ поръчва на апостол Павел да пасе духовното Му стадо; не защото единствено на Петър е предоставена грижата за стадото Христово, но Христос се обръща главно към Петър, защото той бил първият сред апостолите и бил като представител на Църквата. При това, обръщайки се в този случай само към Петър като към първовърховен апостол, Христос подчертава с това единството на Църквата.
"Симоне Йонин, - казва Господ на Петър, - обичаш ли Ме?". И Апостолът отговаря: "Тъй, Господи! Ти знаеш, че Те обичам"; и втори път Господ го пита по същия начин, и вторият път Петър отговаря същото; запитан обаче за трети път, той вижда, че не му вярват, и се натъжава. Но как може да не му вярва Онзи, Който познава сърцето му? И затова този път Петър отговаря: "Господи! Ти знаеш всичко; Ти знаеш, че Те обичам". Иисус му казва и трите пъти: "Паси овците Ми" (Ин. 21: 15–17).
Освен това трикратното запитване на Спасителя и трикратното изповедание на Петър имат и още една цел, добротворна за Апостола. Онзи, на когото бяха дадени "ключовете на Царството" и правото да "връзва и да развързва", сам върза себе си три пъти със страх и малодушие (Мт. 26: 69–75), и Господ също три пъти го развърза с питането Си и с изповяданата от него три пъти крепка любов. А заръката да пасат стадото Христово е дадена на всички Апостоли и техните приемници.
"Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо - казва апостол Павел на църковните презвитери, - сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв" (Деян. 20: 28); също и апостол Петър на старейшините: "Пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно и богоугодно, не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото; и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата" (1 Пет. 5: 2–4).
Забележете, че Христос казва на Петър: "Паси овците Ми" - но не казва: "Паси овците си". Паси, добрий рабе, овците Господни! "Нима се е разделил Христос? Нима Павел се е разпнал за вас? или в името на Павел сте се кръстили?" (1Кор. 1:13). "Паси овците Ми". Защото "лютите вълци грабители, лъжеучителите и наемниците, които не щадят стадото" (Мт. 7: 15; Деян. 20: 29; 2 Пет. 2: 1; Ин. 10: 12), грабейки чуждото стадо и превръщайки плячката си сякаш в своя собственост, мислят, че пасат своето си стадо. Не такива обаче са добрите пастири, Божиите пастири. "Добрият пастир дава живота си за овците" (Ин. 10: 11), които са му връчени от Самия Пастиреначалник (1 Пет. 5: 4). И апостол Петър, верен на своето призвание, даде живота си за словесното стадо Христово, запечатвайки апостолството си с мъченическа смърт, славена днес по целия свят.
И апостол Павел, бидейки преди това Савел, станал от хищен вълк кротко агне; преди бил враг на Църквата, след това е апостол, преди това бил нейн гонител, а после проповедник. Получил от първосвещениците властта да изпраща всички християни в окови на смърт, той вече беше на път, "дишайки заплахи и убийство срещу учениците на Господа" (Деян. 9:1), жадуваше кръв, но - "Живеещият на небето ще му се посмее" (Пс. 2:4).
Когато той, "гонейки и мъчейки" по този начин "Църквата Божия" (1 Кор. 15: 9; Деян. 8:3), наближи Дамаск, Господ го призова от Небето: "Савле, Савле, защо Ме гониш?" - "Аз съм и тук, Аз съм и там - казва сякаш с това Господ, - Аз съм навсякъде: тук е главата Ми, там е тялото Ми". Няма защо да се учудваме на това; самите ние сме членове на Тялото Христово. "Савле, Савле, защо ме гониш; мъчно е за теб да риташ срещу ръжен" (Деян. 9: 4,5). Тогава Савел "в трепет и ужас", извика: "Кой си Ти, Господи?" "Аз съм Иисус - отговори му Господ, - Когото ти гониш". И Савел внезапно се променя: "Какво ще ми заповядаш да сторя?" - пита той. И чува Глас: "Стани и влез в града; и ще ти се каже какво трябва да правиш" (9: 5, 6).
Тук Господ изпраща Анания: "Стани и иди" при човек "на име Савел", и го кръсти, "защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви" (9: 11, 15). А съсъдът трябва да се изпълни с Божията благодат. "Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име" (9: 13, 14). Но Господ настоятелно заповядва на Анания: "Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име" (9: 15, 16).
И наистина Господ показал на апостол Павел, че трябва да претърпи страдания в Негово име. Той го наставлявал в подвизите му; не го оставил в оковите, тъмниците, корабокрушенията; съчувствал му в страданията, сам го ръководил към този ден.
Ние честваме паметта на двамата апостоли и техните страдания в един ден, защото, ако и да са пострадали по различно време, по дух и по близост на своите страдания те са едно. Петър предварил, а Павел скоро го последвал. Този, който преди се казвал Савел, а след това Павел, претворил в свое лице гордостта в смирение, както показва и името му (Paulus), т.е. "малък, незначителен". Какво е прочее апостол Павел? Питайте го, той сам ще ви отговори: "Аз съм най-малкият от апостолите... а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене" (1Кор. 15: 9, 10).
И тъй, братя, празнувайки днес паметта на светите апостоли Петър и Павел и си припомняме славните им страдания, да обикнем истинската им вяра, светия им живот, да обикнем тяхната невинност, мъченичество и чистотата на вярата им. Като обикнем тези високи качества и подражаваме на великите им дела "като образец за подражание" (2Сол. 3: 9), да добием и ние онова вечно блаженство, което е приготвено за всички светии. Пътят на нашия живот беше преди по-тежък, по-трънлив, по-мъчен, но "имайки такъв облак свидетели около нас" (Евр. 12: 1), които са минали вече по него, той стана за нас и по-лек, и по-гладък, и по-лесен за минаване.
Пръв мина по него Самият "Началник и Извършител на вярата" Господ Иисус Христос (Евр. 12: 2). Последваха Го неустрашимите Му апостоли, след това мъчениците, отроците, жените, девиците и многобройния сонм от свидетели. Кой обаче действаше в тях и им помагаше на този път? - Този, Който е казал: "Без Мен не можете да вършите нищо" (Иoaн. 15: 5).
Виж също:
www.Pravoslavieto.com