30 май 419 година
Християнската църква в Северна Африка води началото си от втори век - време на жестоки гонения на християните из цялата Римска империя. Тя съществува като самостоятелна архиепископия със синодално управление до VII-VIII в., когато остатъците от римската империя на континента рухват под ударите на арабите.
Не е известно кои апостоли са разпространявали Христовото учение по тези земи, но по свидетелството на Тертулиан Картагенски (ок.160-223), християството по негово време вече е имало много последователи във всички слоеве на обществото. Древният Картаген (в днешен Тунис) бил един от най-влиятелните градове и център на християнството в империята до разрушаването му от мюсюлманите през 698 година.
Едни от най-ранните поместни събори тук били свикани по време на светителството на св. свещеномъченик Киприан Картагенски (от 249 до смъртта му през 258 г.). Съборите не признали за действени кръщенията, извършвани от еретици, но потвърдили снизходителното отношение на църквата към онези християни, които били отпаднали от вярата по време на гоненията.
През IV-V век Африканската църква била разтърсвана от ереси и разколи, в борбата с които като Ипонски епископ взел участие и Блажени Августин. (В полемиката с тях бл. Августин формулирал учението си за значението на благодатта в делото на спасението, известно като учение за предопределението. В него той в най-голяма степен изразява богословски идеи, неприемливи за учението на Източната църква. По-късно учението на бл. Августин е изправено от преп. Йоан Касиан, който учел за синергията между Божията благодат и свободната воля на човека в делото на спасението).
При епископ Аврелий (Aurelius, 391-429) били свикани повече от 15 събора. Те утвърдили библейския канон за Западната църква (397 г.), осъдили учението на Донаций (411 г.), и на Пелагий и последователя му Целестий (412, 416 г.), но не успели да се справят окончателно с ересите им.
Съборът от 419 година бил председателстван от архиепископ Аврелий, в него участвали 217 епископи и представители на римския папа. В две заседания - на 25 май и на 30 май, - бил обсъден основният въпрос, станал причина за свикването на събора: въпросът за правото на вето на римския папа над определения, формулирани съборно от Африканската църква. Съборът отхвърлил това право, приел няколко нови правила и преразгледал правилата, приети на предишните събори. Така били събрани в едно правилата на предшестващите събори от 348 до 418 година.
Относно кръщението на децата съборът постановил: "Който отхвърля нуждата от кръщението на децата или казва, че макар те и да се кръщават за отпускане на греховете, обаче от прародителския грях не заемат нищо такова, което би трябвало да се умие с банята на пакибитието, нему да бъде анатема. Защото казаното от Апостола: "Чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха", трябва да се разбира не иначе, освен както всякога е разбирала Съборната Църква, навсякъде разлята и разпространена. Защото според това правило и младенците, които сами по себе си не могат още да правят никакви грехове, се кръщават истински за отпускане на греховете, та чрез повторно раждане да се очисти в тях онова, което те са заели от вехтото рождение."
Pravoslavieto.com
През 419 г. в град Картаген е свикан Поместен църковен събор. Повод за неговото свикване е правото на римския епископ да бъде висша апелативна инстанция в Западната църква. След решаването на въпроса, за който бил свикан, съборът разгледал всички правила, изработени от предишни събори в Африканската църква и утвърдил 133 от тях, които са включени в общия канонически свод на Църквата.
Поводът да се върна към текста на едно от тези правила е актуалното му звучене днес. В своето 10-о правило съборът постановява:
"Ако някой презвитер, който е осъден от епископа си, обзет от някаква надменност, се възгордее и си въобрази, че може отделно да принася на Бога свети дарове, или намисли, въпреки църковната вяра и устав, да въздигне друг олтар, такъв да не бъде оставен без наказание. Съборът изрекъл: ако някой презвитер, като се възгордее срещу епископа си, направи разкол, да бъде анатема."
В същия смисъл са и текстовете на 28, 31 и 55 апостолско правило, 6 правило на Втори Вселенски събор (381 г.), 14 правило на Сердикийския събор (343/344 г.), 4 правило на Антиохийския събор, а по-късно и 13, 14 и 15 правило на Цариградския (двукратен) събор.
Основният канонически принцип, заложен във всички тях, е подчинението на клириците пред епископа. Този принцип води началото си от постановката, че епископската йерархическа степен съдържа в себе си свещенството в цялата му пълнота. Епископите са надзорници и разпоредители в Църквата (Тит. 1:7). Тяхната власт на учение, свещенодействие и управление е наследена от апостолите по силата на апостолското приемство. Тя се предоставя на клириците чрез епископското пълномощие.
Без властта на учение, свещенодействие и управление няма Църква. Не случайно Св. Киприян Картагенски казва:
"Епископът е в Църквата и Църквата е в епископа, и който не е с епископа, той не е в Църквата."
Следователно, когато въстава срещу епископа си, свещеникът застава срещу своето ръкоположение и предоставените му правомощия.
Най-ясно принципът за йерархическата власт в Църквата е развит в 39-то апостолско правило, където се казва:
"Презвитери и дякони да не извършват нищо без волята на епископа, понеже нему е поверена грижата за Божия народ и той ще отговаря за неговите души."
От своя страна епископът е длъжен да поучава клира и миряните в благочестие (58 апостолско правило), да поставя презвитери и дякони в епархията си и да следи за изпълнението на техните задължения и поведението им в обществото (98 правило на св. Василий Велики), да вразумява неблагонравните с наставления, увещания и епитимии (9 правило на Двукратния събор 861 г.), "веднъж приел свещеноначалствени грижи, той трябва да ги понесе до край с духовна твърдост" (Посланието на Третия вселенски събор - 431 г.). Не трябва да му се вменява за вина, ако по незнание постави недостоен за презвитер или дякон (3 и 5 правило на Теофил Александрийски).
Ако отнесем тези текстове към нашето съвремие, ще останем изумени колко несъвместими с тях са събитията, които днес се случват в Църквата ни.
В последните месеци в медийното пространство бяха излъчени и тиражирани материали за възникнали проблеми в три епархии на Българската православна църква (БПЦ): Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Пловдивска (с. Устина). Ясно изпъкна какви са желанията и целите на свещениците, предизвикали медийния диспут. Ангажирайки вниманието на държавните и обществените институции с "потъпкването на основните им права и свободи", те целяха да настроят последните на своя страна, като пропускаха основни факти, които не бяха в подкрепа на техните претенции. Обикновеният български зрител стана неволен свидетел на разпри, уронващи авторитета както на БПЦ, така и на нейния клир. По нетрадиционен за Църквата начин бяха предявени искове и бяха отправени обвинения срещу митрополитите на гореспоменатите епархии. Освен свидетел обикновеният мирянин се превърна и в участник в едно зрелище. Следейки дебатите, той трябваше да отсъди кой в случая има право. Да оправдае свещениците и миряните, които се изправиха срещу решение на своя владика, или да застане на страната на митрополита, защитавайки неговия авторитет и решенията му, съобразени с каноническите принципи в Църквата.
При анализиране на създаденото положение става ясно, че са забравени не само горепосочените канони, но и библейският текст, в който апостолът казва:
"Твърде срамотно е за вас вече това, че имате съдби помежду си; защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета? Но вие сами обиждате и ощетявате, и то братя" (1Кор. 6:7-8) и
"Смее ли някой от вас, кога има тъжба с другиго, да се съди пред нечестивците, а не пред светии?" (1Кор. 6:1).
Тези думи на св. ап. Павел са въведени в Църквата като основен канонически принцип (6 правило на Втория вселенски събор, 15 правило на Картагенския събор и 13 правило на Цариградския (двукратен) събор). Във връзка с това Църквата с отделни канони е постановила и определила самата съдебна процедура (5 правило на Първия вселенски събор, 12 правило на Антиохийския събор, 11 и 29 правило на Картагенския събор).
Девето правило на Четвъртия вселенски събор постановява, че задължително съществуват няколко инстанции в съдебната система на Църквата:
"Ако ли клирик има съдебно дело със своя или с друг епископ, нека се съди пред областния събор. Ако пък епископ или клирик е недоволен от областния митрополит, нека се отнесе или до екзарха на диоцеза, или до престола на царствуващия в Цариград и пред него да се съди."
Според чл. 175 от Устава на БПЦ съдебната власт в Църквата се упражнява от Св. Синод и епархийските съвети. В правомощията на църковните съдилища са дела по църковни спорове, църковно-наказателни дела и жалби против актове и решения на църковно-административните органи (чл. 179 от Устава). Преди да се приведат в изпълнение, решенията на църковните съдилища за наказанията низвержение, отлъчване от Църквата и анатема се представят на Св. Синод, който утвърждава или заменя с по-леко наложеното наказание (чл. 194 от Устава).
Мнозина от потърпевшите клирици ще ме обвинят в две неща: прекаленото цитиране на канони и че не съм свидетел на нещата, които стават в Българската Православна Църква. За първото ще кажа, че църковните правила са затова да се знаят и изпълняват, защото те изграждат и запазват скелета на устройството и управлението на институционалната земна организация на Църквата. А на второто ще отговоря с въпроса: докога духовници със своите действия и медийни изяви ще противопоставят нас, миряните, един срещу друг? Докога тези, които се наричат свещеници, ще пренебрегват думите на Първосвещеника: "...да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, та да повярва светът, че Ти си Ме пратил" (Йоан 17:21).
Вместо да ни обединяват и благославят, те ни разделят и противопоставят. Защо делят това, което не се дели, и разпиляват онова, което трябва да е събрано наедно?
Жасмина Донкова
Брой пети за 2005 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com