Аврелий Августин (Augustinus), (354-430) - епископ, блажен, отец на църквата, пастир-проповедник, богослов, философ, екзегет.
Роден в гр. Тагасте (Сев. Африка, днес Алжир) в семейството на нумидийски (берберски) чиновник-земевладелец. Баща му е езичник (приема християнството едва на преклонна възраст), а майка му, Моника, е християнка. Августин учи във висшата риторска школа в гр. Картаген, където отначало води празен светски живот. Постепенно у него настъпва духовен преврат. Заема се с изучаване на философия и религия. Нравствената му чувствителност го подтиква към разсъждения за проблемите на злото. Няколко години Августин е увлечен сериозно от манихейството. След завършването на риторската школа преподава ораторско изкуство в Картаген. През 383 г. се среща със знаменития манихейски учител Фавст и от разговорите с него се убеждава в несъстоятелността на доктрината му.
Скоро заминава за Рим, а след това за гр. Медиолан (Милано), където успява да получи място на преподавател по риторика. Медиоланският период става преломен в живота му. Там среща св. Амбросий, който му помага да разбере християнството. Амбросий му показва, че алегоричният метод на тълкуване на Библията премахва много трудности в разбирането Й. Запознанството с неоплатонизма решава за Августин проблема за злото: той почва да го възприема не като особено начало (както го разбира манихейството), а като изкривяване на доброто, като отдръпване от абсолютното Благо.
След мъчителни размисли и колебания бл. Августин най-сетне скъсва с миналото и става християнин (приема Кръщение през 387 г.). През 391 г. се премества в гр. Хипон с намерение да води монашески живот, но епископът на града го убеждава да служи на Църквата като свещеник. През периода 392-395 г. е презвитер в Хипон, изучава Писанието и основава първия в латинска Африка манастир. През 395 г. е посветен в сан Хипонски епископ. До края на дните си е отдаден изцяло на църковно служене и литературна дейност. Умира по време на обсадата на Хипон от вандалите. Паметта му Православната църква чества на 15 юни.
Наследството на Августин е огромно: съчиненията му са посветени на философията, полемиката с манихейците и еретиците, догматичните въпроси, историографията и христианската етика. Запазени са около 400 негови проповеди и 270 писма, както и автобиографичните му произведения "Беседа със себе си" ("Soliloquia"), "Поправки" ("Retractationes"), където Августин коригира свои предишни съчинения, и накрая "Изповеди" ("Confessiones") - най-известната му книга.
На Августин принадлежат голям брой екзегетически произведения:
За разлика от блажени Йероним, Августин се интересува малко от исагогическите проблеми, като се съсредоточава върху смисловото и вероучителното значение на Библията. Като проповедник той отделя особено внимание на назидателния аспект на тълкуването. Въпреки това прави редица точни и съществени наблюдения, засягащи особеностите на свещените текстове. Така например той е един от първите, които поставят въпроса за синоптичния проблем, отбелязвайки, че ап. Матей и ап. Марк често говорят "с почти едни и същи думи". Той посочва, че евангелистите са знаели за произведенията на предшествениците си и са ги използвали ("De consensu Evangelistarum", 1, 2, 5).
Думите на Писанието изиграват важна роля за покръстването му, но с разбирането на Стария Завет Августин среща трудности. Св. Амбросий го съветва да чете пророк Исая.
"Мисля - пояснява Августин, - че защото говори по-ясно от другите за Евангелието и призванието на езичниците. Като не разбрах първа глава и реших, че цялата книга е неясна, отложих четенето й, докато не усвоя езика на Писанието" ("Confessiones", IX, 5).
По-лесно е с книгите от Новия Завет:
"...Залових се жадно за почтените Книги, продиктувани от Твоя Дух, и преди всичко за посланията на апостол Павел. Изчезнаха всички въпроси във връзка с текстовете, където той, както ми се струваше някога, си противоречи и неговата проповед не съвпада със свидетелствата на Закона и пророците: стана ми ясно единството (курс. наш - А.М.) на тези свети изречения… Започнах да чета и открих, че всичко истинско, прочетено от мене в книгите на философите, се казва и в Твоето Писание с посредничеството на Твоята благодат" ("Confessiones", VІІ, 21).
От тези думи се разбира, че Августин (поне в началото) стои на позициите на вербализма, и че (противно на гностиците и манихейците) приема изцяло учението за единството на двата Завета. "Новият Завет - пише по-късно той - е скрит в Стария, а Старият се разкрива в Новия".
Своите херменевтични принципи Августин излага в кн. "За християнското учение" ("De doctrina Christiana"). Там между другото пише:
"Богобоязливият човек търси с всичката си сериозност Божията воля в Свещеното Писание. Ако не е любител на препирните, трябва да се смири с благочестие. Трябва също да има знания за езика, за да не се препъне в думите и изреченията; трябва да знае и много основни неща, за да не претърпи неуспех в разбирането на мястото и значението на пояснителните думи. Той също има нужда от помощта на надеждни текстове, които са преписани изкусно и старателно. Като има всичко това, готов е за обсъждане и обяснение на неяснотите в Писанието" (ІІІ, 1).
Августин посочва, че трудности с екзегезата могат да се появят дори и по такава на пръв поглед незначителна причина като пунктуацията. Много еретици, поставяйки неправилно препинателните знаци, правят от Библията неправославни изводи. Според Августин тълкувателят трябва да има предвид смисъла на целия контекст, а не да откъсва от него отделни фрази и идеи. Той трябва да се стреми да проникне в смисъла на цялото, за да разбере по-точно мисълта на свещения писател, имайки предвид, че за много неща Библията говори иносказателно.
Следвайки св. Амбросий, Августин смята Библията за многопластова и затова нуждаеща се от алегорично тълкуване:
"Писанието започна да ми се струва повече достойно за уважение и благоговейна вяра с това, че е открито за всички и в същото време пази достойнството на своята тайна за по-задълбочени умове; по общодостъпния си речник и съвсем простия си език то е Книга за всички и кара да мислят напрегнато тези, които не са лекомислени в сърцето си" ("Confessiones", VІ, 5).
Въпреки това Августин не остава само на позициите на алегоризма. Той признава правотата и възможността на различни методи на тълкуване.
"С какво, казвам, ще ми попречи, ако разбера писалия по-иначе от другите? (…) Сред такова разнообразие от правилни мисли, нека установи съгласие самата Истина" ("Confessiones", ХІІ, 18, 30).
В знаменитата си книга "За Божия град" ("De civitate Dei") Августин проследява цялата библейска история, коментирайки я от гледна точка на християнското разбиране за световните събития. В това произведение той съчетава историческия и буквалния подход към текста с първообразно (типологично) и алегорично тълкуване. Между другото пише:
"Никой не ни пречи да разбираме под рая живота на блажените; под четирите му реки - четирите добродетели: мъдрост, мъжество, умереност и справедливост; под неговите дървета - всички полезни учения; под плодовете на дърветата - нравите на благочестивите; под дървото на живота - самата майка на всички блага - мъдростта, и под дървото за познаване на доброто и злото - опита да нарушаваме заповедите" (ХІІІ, 21).
Като говори за изброяването на потомците на Ной, Августин предлага смелата за онова време идея, че авторът на книга Битие е имал предвид не отделни хора, а народи (XVI, 3).
Влиянието на Августин върху християнската мисъл (особено западната) е силно и многостранно. То се отразява не само върху богословието, етиката и философията, но и върху тълкуването на Библията.
"Opera omnia", t.1-11, P., 1864-65 (Migne. PL, t. 32-47); в рус. прев.: "Слово на Рождество св. Иоанна Предтечи и Крестителя Господня", ВЧ, 1852-53, № 14; "Творения блж. А., еп. Иппонийского", ч.1-8, К., 1901-152; "Исповедь", М., 1914; "Исповедь", пер.М.Е.Сергеенко, БТ, 1978, сб.19; "Об обучении оглашаемых", БТ, 1976, сб. 15.
Бычков, В.В. "Эстетика Аврелия А.", М., 1984; Герье, В.И "Блж. А.", М., 1910; И. Х-а "Учение блж. Августина о богодухновенности Свящ. Писания", В и Р, 1894, № 2; Кремлевский, А.М. "Первородный грех по учению блж. Августина Иппонского", СПб., 1902; НЭС, т. 1; *Лопухин, А.П. "Промысл Божий в истории человечества", СПб., 18982; Мару, А. "Св. Августин и августинизм", "Символ", № 8, 1982; Писарев, Л. "Учение блж. А., еп. Иппонского, о человеке в его отношении к Богу", Каз., 1894; Архиеп. Питирим (Нечаев) "О блж. А.", БТ, 1976, сб. 15; Попов, И.В. "Личность и учение блж. А.", т.1, Серг.Пос., 1916; Трубецкой, Е.Н. "Религ.-обществ. идеал зап. христианства в 5 в.", ч.1. Миросозерцание блж. А., М., 1892. "Библиогр. на чужд език, вж.": NCE, t.1, p.1057; вж. също л-рата към статията *Екзегеза на светите бащи.
o. Александър Мен
Превод Павел Б. Николов, из кн. Словарь по библиологии от Александр Мень.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com