|
Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 г. в село Поповица, Пловдивско. След 1944 година е репресиран от комунистите. Завършва богословие в София, след което работи като библиотекар в Пловдивската митрополия, а през 1991 г. чете лекции по История на религията в Пловдивския и Софийския университети.
Толев е автор на книгите "Седемте Лъча на еволюцията" и "История и теория на религиите", на списание "Нур" и "Послания на Планетния Логос".
Ваклуш Толев е създател на учение, наречено от него "Път на Мъдростта", институционализирано чрез т.н. "Дом на Мъдростта" (замислен като "първообраз на храма на бъдещето - без олтар и обреди"), и на сдружението "Общество Път на Мъдростта". Една от инициативите на сдружението е "от уставите на религиите да бъде премахнато наказанието анатема" и в Хартата за правата на човека на ООН да бъде добавена нова клауза за защита правата на душата.
"Учителят Толев" е смятан от последоваталите си за проницателен тълкувател, който пръв в света формулира т.н. "Доктрина за йерархия на Духовните вълни" и прокламира "поредната Духовната вълна – на Мъдростта". Те вярват също, че с това Толев дава "нов поглед върху присъствието на духовното и окултно знание в битието на човечеството".
Pravoslavieto.com, по vaklush.org
Макар че Ваклуш Толев
е завършил православен Богословски факултет и се обявява за православен, религиозната доктрина, която проповядва, не само че не е
православна, а дори някои от основните идеи в нея са антихристиянски. С други думи - учението, проповядвано от Толев, представлява
синкретизъм (смесица) от православно християнство, източни религии, окултизъм, езотеризъм и дори прабългарска символика. Нещо
повече - въпреки че Толев критикува остро основни концепции на Дънов, в някои от
разсъжденията си той е повлиян силно от идеите на Бялото братство. Неслучайно Петър Канев го окачествява в статията си "Religion
in Bulgaria after 1989: historical and sociocultural aspects" като следдъновистки окултист.
Освен към дъновизма, Толев показва също така жив интерес към орфизма, питагорейството, херметизма, кришнаизма, антропософията, теософията, окултизма, розенкройцерството, кабалата, агни йога, неоплатонизма, астрологията и зодиакалните знаци и пише статии и книги за тях.
Ето в детайли някои от основните разлики между религиозното учение на Толев и догматическите истини на Православната Църква.
Вземайки предвид интереса на Толев към горепосочените учения, може със сигурност да се каже, че идеите му относно Бога са силно повлияни от езотеричните и теософски течения. Те са безспорно ясно изразени в няколко конкретни идеи на Толев.
Да вземем например идеята му за "планетния Логос" и дори самия термин. Нито учението, нито терминът имат нещо общо с християнството и двете идват по права линия от езотеризма. За езотериците Логосът е Бога, проявеното божество. Що се отнася специално до планетния Логос, той е космическото същество, което е душата на една планета, той е Отец и Господар на света. В случая с Толев, планетният Логос е Господар на планетата Земя.
Толев посвещава също така някои от своите статии на "Всемирната Майка", която "сътрудничи на Духа, за да има материя". С тези си идеи той се доближава до гностическите концепции на Валентин, които пък от своя страна са възприети от езотериците, проповядващи мъжкия и женския принцип на Бога. Алис Бейли, "мaйкaтa" на Ню Ейдж, също учи за Отец-Дух и Майка-материя.
В заключение, нито идеята на Толев за планетния Логос, нито тази за Всемирната Майка са приемливи от православна гледна точка.
Православното християнство не учи за Бог Отец-майка, а за един Бог, троичен по лица - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий. Нещо повече, според православното учение Христос е Словото (Иоан. 1:1), т.е. Логоса (гр. Λόγος), но не и планетния Логос на Толев, господаря на нашата планета.
Антропологическите идеи на Толев са също така силно повлияни от езотерически, окултни, розенкройцерски и теософски концепции, а християнските са по-скоро рядкост.
Например учението на Толев относно човека като "бог в процес на развитие" и като "божествена същност", не е оригинално, защото и двете идеи са проповядвани от религиозни течения преди него. Теософът Бенджамин Крийм (Benjamin Creme) обяснява в своя Речник на езотеричните термини, че "чрез процеса на еволюция човек би проявил по-ясно божествената си природа". От своя страна розенкройцерът Макс Хайндел (Max Heindel) отбелязва в книгата си Космогония на розенкройцерите, че "целта на еволюцията е развитието на човека от статичен към динамичен Бог, т.е. създател". Разбира се, както при Крийм и при Хайндел, така и при Толев, това обожествяване на човека предполага нескончаеми прераждания.
От православна гледна точка, обожествяването на човека не се извършва благодарение на еволюционния процес, в който играят роля безкрайните прераждания. Според православната догматика, богочовечността става възможна за всеки един от нас едва при идването на Словото Божие на земята, чрез Неговото въплъщение в човешко тяло. Едва след като стане член на Христовата Църква, чрез кръщението, християнинът започва да се богоочовечава, и то не извън Църквата или в някаква общност. Той се богоочовечава, за да се изпълни с божествени сили, с богочовешки сили и това е процес, който продължава през целия му живот и през вечността.
Освен тази еволюционна концепция, Толев учи също така за "небесния Адам-андрогин" и за "създадения Адам също андрогин". Но, нито идеите за двамата Адамовци, нито изразите сами по себе си са толерирани от православното християнство. Вероятно Толев ги е заел или директно от еврейската Кабала или е бил повлиян от франкмасонските и теософските учения, в които те съставят едни от основните концепции.
Кабалата учи за Адам Кадмон или идеалния човек, т.е. небесния Адам-андрогин, и го противопоставя на земния Адам, т.е. създадения. Толев проповядва съвсем същатата идея, подчертавайки, че "Адам и Ева са едно", защото "преводът на Кадмон, значи на Адам, означава първочовек, андрогин".
Теософите също учат за един небесен и за един земен Адам, дори една от основателите на Теософското общество Елена Петровна Блаватска подчертава в своята Тайна доктрина, че "Адам е първият андрогин, т.е. той е бил божествен хермафродит, който впоследствие е разделен на мъж и жена".
Православието не подкрепя тези андрогинни идеи на Толев, свързани с Адам. Библията говори за "първия човек Адам, който стана жива душа", и който е "от земя", т.е. земен и за "последния Адам - животворен дух", който е "Господ от небето" (1Кор. 15:45, 47), но там става въпрос за създадения от Бога Адам и за Христос, а не за някакъв земен Адам-андрогин и за идеалния човек - също андрогин.
За Толев, "Адам не живее пълноценно, а вегетира преди да получи диханието, т.е. Духа". Тази идея не се основава нито на библейски свидетелства, нито на светоотечески извори. Библията не говори за един определен период, през който Адам вегетира в очакване на диханието за живот. Тя е ясна: "Господ Бог създава човека от земна пръст" и веднага "му вдъхна в лицето дихание за живот" (Бит. 2:7). Следователно Адам няма никакво време да вегетира!
За сметка на това, идеята на Толев е много близка до гностическото учение за създаване на човека, според което преди демиургът да вдъхне разум на Адам, този последният е само едно несъвършено и странно създание, без дух, без същност. С други думи, живее формално, между другото.
И накрая, Толев подкрепя идеята за "седемте тела на човека", но споменава имената на само три от тях - физическо, ментално (духовно тяло) и астрално (душевно тяло). Фактически, Толев не приема истински православното учение за душа и тяло или дух, душа и тяло (1Сол. 5:23), а се придържа към терминологията и доктрината на езотеристите относно човешкото тяло и в същото време усвоява антропологията и терминологията на св. ап. Павел.
В съчиненията си Толев не отделя много място на Христос като Изкупител и на учението за спасението. Въпреки това от малкото идеи, които развива, една голяма част са в противовес на православното учение. Например заедно с гностиците, розенкройцерите, теософите, последователите на Християнска наука, антропософите и Петър Дънов и той разделя "Иисус Христос на две личности". Христос е за него "духовната вълна, въплътеното божество", а Иисус е "личността, синът на Дева Мария, който биде разпнат и страда". Това не е християнско учение! Православното християнство учи, че Христос или помазаник, Месия, е име дадено именно на Иисус, за да подчертае Неговата мисия. Всеки, който разделя Иисус Христос или с други думи "всеки който отрича, че Иисус е Христос" е лъжец (1 Йн 2:22).
Нещо повече, с думите си, че "няма изкупление, а Голготско служение" и, че "не съществува спасение, а победа над смъртта", Толев явно показва, че не признава изкупителното дело на Христос така, както учи православното християнство. Що се отнася до победата над смъртта, Православието учи, че Христос побеждава смъртта чрез смъртта си, но едновременно с това учи, че Той се въплъщава, за да спаси човешкия род. Ако Толев не признава спасителното дело на Христос, то значи той е по-скоро привърженик на учението на Ню Ейдж, според което сам човекът е строител на своето спасение.
Толев учи за "седемте духовни вълни на еволюцията", от които петата е тази на мъдростта, за която именно проповядва Толев, както и за "седемте лъча на еволюцията и техните господари". Самата идея за еволюцията е чужда на Православието, което учи за сътворение на света и човека, а не за еволюция (виж Сътворение и еволюция). Еволюционната теория се поддържа от множество езотерични школи, включително и от Бялото братство на Петър Дънов. Нещо повече, още Бейли (Тайната школа) развива подробно в Трактат върху седемте лъча идеите за седемте лъча на еволюцията и за техните господари Мория, Кутхуми, Венецианеца, Серапис, Арион, Иисус и Ракоси.
Във връзка с еволюционната теория Толев поддържа също така и идеите за "коренните раси", за "подрасите", за "бъдещите култури" и за "шестата коренна раса" или с една дума - все езотерични идеи. Блаватска (Теософско общество) в Тайната доктрина и Хайндел в Космогония на розенкройцерите развиват в детайли идеите за расите, подрасите и за основната роля на шестата раса. Тези учения не са присъщи на Православието.
Толев се изразява положително и в защита на източните учения за "прераждането" и за "кармата", а православното християнство учи за възкресението. Всъщност Толев не поддържа оригиналното индуистко учение за прераждането и за кармата, а разработва своя синкретична теория, включвайки в нея и християнското учение за възкресението. Такъв еклектизъм от две взаимоизключващи се идеи, идващи от две различни религиозни традиции, е немислим за православния християнин.
Православието не учи като Толев, че "злото не съществува и, че то е нееволюирало добро". От православна гледна точка, злото съществува и Св. Йоан Дамаскин подчертава, че "демоните са тези, които замислят злините" и, че "злото е лишение от доброто". За несъществуването на злото учи още в началото на XIX век Мери Бейкър Еди, основателката на Християнска наука, и Бейли, за която "злото е изоставено добро".
Толев признава само три тайнства - "Кръщение, Евхаристия и Брак", и изразява особено мнение, което противоречи на православното учение за тайнствата.
Толев учи също така за "третото око", за "кундалини", придава особен смисъл на "виолетовия цвят" и подчертава "сакралното значение на числото седем", свързвайки го със "седемте раси", "седемте лъча на еволюцията", "седемте тела на човека" и други. Така той подкрепя и защитава едни от основните езотерични и теософски идеи.
По примера на Дънов, който организира годишни срещи в Рила, Толев организира срещи в Родопите. Този избор не е случаен, защото както за Дънов, така и за Толев в двете планини се намират орфически, т.е. езически светилища. Дънов избира Рила, за Толев остават Родопите!
Ето, това е накратко доктрината на Ваклуш Толев, разгледана в светлината на православното християнско учение. От казаното по-горе може да се заключи, че Толев и неговото общество проповядват идеи, чужди на християнството, а според св. Игнатий Брянчанинов "всеки, който отрича и един-единствен догмат от Христовата доктрина, се отрича и от самия Христос".
Следователно Толев не само не може да бъде наречен православен християнин, а и нещо повече: той се самообявява за "учител", нещо, което самият Христос никога не е правил.
Създаденото от него общество може без колебание да бъде класирано в групата на съвременните Ню Ейдж движения.
© Милка Христова
Електронно списание LiterNet
Виж също:
www.Pravoslavieto.com