Гностически ръкописи и символи от обложка на книгата
"The Gnostics - The First Christian Heretics" by Sean Martin
Гностически ръкописи и символи от обложка на книгата
"The Gnostics - The First Christian Heretics" by
Sean Martin
Гностически произведения
Учители и секти на гностиците
Писмени паметници на древния гностицизъм
Гностически писатели
Василид (ІІ в.)
Валентин (Valentinus) (ок. 100 - ок. 161)
Рудолф Щайнер (1861-1925).
Антропософия
Аграфи - незаписаните изречения, приписвани на Иисус Христос
Гравюра върху дърво от неизвестен автор, наречена
"Гравюрата на Фламарион" ("Flammarion woodcut"). Френският астроном и спиритист Камий Фламарион (1842-1925)е публикувал гравюрата за първи път през
1888 г. в своята книга "Атмосферата: Популярна метеорология". Изобразява средновековен пилигрим, който достигнал допирната точка между небето и Земята и наблюдава вселената като
през завеса. "Гравюрата на Фламарион" е използвана често като илюстрация както на научно, така и на мистично търсене на познание.
Гностицизъм (от гр. gnosis - γνώσιζ - "знание, познание"). Многолико религиозно-философско течение, развивало се паралелно с християнството. В своите развити форми гностицизмът представлява съчетание на източни, елинистични и в по-малка степен юдаистки елементи с християнска интепретация на историята и предназначението на човечеството, изхождащо от посланията на св.ап. Павел. Акцентира върху "гносиса" - знанието, а не върху вярата.
Гностиците допускали, освен върховния Бог, множество по-нисши божества - еони, поради което са едни от проповедниците на политеизма в новозаветните времена. Общ за гностическите системи е дуализмът - противопоставянето на духа и материята. В основата на гностическия мит лежала представата за света като място, което пребивава в зло, и че това зло не би могло да бъде сътворено от Бога. Оттук гностиците заключили, че светът е бил сътворен от зла сила, ограничена в своето могъщество, наречена Демиург. Според гностиците, Висшият Бог обитава извън земната област. Поради състрадание към човечеството Той изпратил свой пратеник (или пратеници), които да научат хората как да се освободят от властта на Демиург.
Гностиците вярвали, че между Новият и Стария Завет няма връзка, че Старият Завет е породен от несъвършения Дух или дори от злия Демиург; че истинското Евангелие е възвещано от Христос само на избраните и затова вярата трябва да се основава на тази тайна езотерическа традиция, при която Четвероевангелието или било отхвърляно, или било прекроявано. Някои гностически секти отъждествяват Демиург с Бога на юдейската религия и, съответно, смятат евреите за народ, избран да възпрепятства спасителната дейност на пратениците на Висшия Бог.
Ученията на различните гностически секти получили своя изказ в изключително многобройни съчинения, голямата част от които е била унищожена като еретически. Най-известните основатели на гностически секти били Симон Влъхв (Деян 8:9-24), Менандър, Стурнин, Керинт (I в. пр.Хр.), Василид (+ок. 140 г.), Валентин (Valentinus) (ср. II в.) и Маркион Синопски (II в.), всеки от които имал своя собствена гностическа система. До средата на XX век гностиците са известни единствено от съчиненията на св. отци на църквата, и преди всичко на св. Ириней Лионски, Тертулиян, св. Иполит Римски и Епифаний. Едва в 1945 г. била открита цяла библиотека с коптски гностически текстове, закопани в глинени съдове в полето около Наг-Хамади в Египет, около 40 км на юг от Кайро. Сред тях било и известното съчинение на Валентин - "Евангелие на истината".
Гностическите съчинения са пълни с цитати от раннохристиянски съчинения и с отзвуци от тази форма на християнското вероучение, която следва традицията, свързана с ап. Павел, по-точно с тези места, в които се омаловажава значението на плътта и се преувеличава могъществото на злото (напр. 1Иоан. 5:19: "Знаем, че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото" или Рим. 8:3: "плът, подобна на плътта на греха"). Старият Завет решително отхвърля дуалистическото принизяване на материалния свят, а някои новозаветни текстове сочат силна опозиция на гностическия дуализъм на I век.
Въпреки, че гностицизмът в своя чист вид е изчезнал твърде рано, гностическият дуализъм продължава да бъде съществена съставка на западната духовност. В по-широк смисъл гностик може да бъде наречен човек, който обръща мисления си поглед към света на невидимите, духовни същности и търси спасение чрез полученото посредством божественото Откровение знание за истинската същност на човека и за необходимостта за неговото избавление от оковите на порочния свят на материята. Така в "Евангелие на истината" на Валентин се казва: "Този, който знае [тази истина, или знае себе си], принадлежи на горния свят. Когато го призоват, той отговаря, той се обръща към Бог, който го призовава да се върне към Него".
Pravoslavieto.com
Виж също:
www.Pravoslavieto.com