Докетизъм (от гр. δοκέω- "изглежда") - раннохристиянска ерес, която отрича пълнотата на човечеството на Христа и действителността на Въплъщението.
Учението на арианите се основавало на абсолютното противопоставяне на духа и материята, характерно за гностицизма.
Докетите (докетистите) вярвали, че материята е по-нисше от духа зло начало и поради това не могли да допуснат, че Бог действително се е въплътил. Отричайки Въплъщението, те отричали и изкупителната жертва и Възкресението на Христа.
Докетистите виждали в Христа космическо същество. Те вярвали, че Спасителят само привидно бил човек, че бил приел човешки образ при рождението Си, но Го напуснал на кръста, защото самото Му тяло имало небесна, ефирна природа, било призрачно, привидно (putativa caro), вярвали че животът на Спасителя бил едно непрестанно богоявление, а смъртта му - оптическа измама.
Следи от докетистки заблуждения намираме още в Новозаветните послания (вж. 1Иоан 1:1-3; 2:22; 4:1-3; 5:6; 6:20; 2 Иоан. 7), които Апостолските мъже осъждали решително в своите писания.
Гностиците от II в. Василид, Валентин и Маркион Синопски били докети, макар че възгледите им по много въпроси не съвпадали.
В Никейския Символ на вярата Църквата свидетелства, че Божият Син бе "разпнат... при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан. И възкръсна в третия ден", което свидетелства за човешката природа на нашия Господ Иисус Христос.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com