Marcion of Sinope
(ок. 85/100 - ок. 160)
Виж също:
Маркион Синопски (Marcion) (ок. 85/100 - ок.160) - ранохристиянски ересиарх, основател на гностическата секта маркионити (marcionites). Роден в Синоп Понтийски на малоазиатийското крайбрежие на Черно море. Бил богат корабовладелец. ... Увличал се по гръцката философия, Тертулиaн го нарекъл "ревностен стоик". Юдейската традиция, запечатана в Стария Завет рязко го отблъсквала, затова той замислил да реформира изцяло Църквата и да я откъсне от историческите й корени. С тази цел около 140 г. той пристигнал в Рим, направил щедри дарения на Римската църква и няколко години безпрепятствено пропагандирал своите възгледи за християнството и се надявал да получи подкрепа от духовенството. Антиюдейските настроения в империята, особено след въстанието на Бар-Кохби (131-135), били много силни, поради което Маркион намерил много привърженици. Но против Маркион излезли водещи християнски учители и йерарси и в 144 г. Маркион бил отлъчен от Църквата.
След отлъчването му Маркион основал своя църква с тайнства и свещеноначалие. Общините на маркионитите бързо се разпространили по цялото Средиземноморие: според св. Епифаний те били както в Рим и Италия, така и в Египет, Палестина, Сирия, Арабия и Персия. Тертулиан (160-225) утвърждава, че преди смъртта си Маркион се разкаял и пожелал да прекрати разделението, но смъртта му попречила. Общините на маркионитите изчезнали чак през Средните векове, разтваряйки се в дуалистични секти. Тенденции на маркионизъм нерядко били изразявани в различни форми на докетизъм и спиритуализъм, а по-късно - и у някои представители на екзегети от либерално протестантската школа.
Учението на Маркион се основавало на две изходни точки: на антитезата на св.ап. Павел (Закон - Благодат) и на гностическия спиритуализъм. В Рим Маркион се запознал със сирийския гностик Кердон. "Вероятно той убедил Маркион да предаде на проклятие не само Закона, но и самото творение и последователно да сведе евангелската история до абсолютен докетизъм", пише Дюшен.
Маркион тълкувал буквално Стария Завет, в т.ч. неговите антропоморфизми 
.
Той утвърждавал, че Творецът на материалното битие (на гръцки Демиург), който действал в Старозаветната история, бил Бог на справедливостта, лишен от всякакво милосърдие. Но над
Него било друго, върховно божество, "чуждо на света" и материалното царство, неведомо дори за Твореца. Този Бог се съжалил над хората и им изпратил Своя Син Иисус, Който, като се
облякъл в призначна плът, се явил в синагогата в Капернаум по време на управлението на Тиберий.
Иисус не се е раждал и не е растял, у Него не е имало нищо човешко, и затова не е бил свързан с историята на Израил. Всичките Старозаветни пророчества говорили за Месията Творец, т.е. за за антихриста. Истинският Син на Благото Божество открил на хората Неговата доброта и сочел материята като зло.
Привържениците на Твореца Го убили, но Той не умрял, доколкото въобще Той не бил човек.
Отрицанието на материята довело Маркион до убеждението, че Иисус дошъл да спаси само душите. В общините на маркионитите се порицавало всичко плътско; идеалът им бил безусловният аскетизъм до пълната забрана на брака. Тези, които имали семейства, трябвало да се разведат след като приели Кръщение. Последователите на Маркион се отличавали с екзалтация и жажда за страдания. Те утвържавали, че в техните среди имало повече мъченици, отколкото във Великата Църква.
Маркион създал първия новозаветен канон, в който включил две книги: "Евангелие" и "Апостол" (название, което по-късно било утвърдено в църковната практика).
Маркионитското "Евангелие" било написано на основата на Евангелието на Лука, защото той бил единствен ученик на св. ап. Павел - единствения апостол, който Маркион познавал.
За да приведе текста на св. евангелист Лука в съответствие със своите идеи, ересиархът изхвърлил от него всичко, свързано с рождението и младите години на Христа, както и всички позовавания на Стария Завет.
"Апостол" на Маркион се състоял от десет послания на св. ап. Павел, също силно орязани. Както някои по-късни критици, Маркион оспорвал подлинността на посланието към Евреите и Пастирските послания и обявил за интерполация всичко, което не съответствало на неговата доктрина.
Към канона си Маркион добавил труда "Антитези" ((или "Противопоставяния"), в който съпоставял текста на Двата Завета, с цел да покаже тяхната несъвместимост. До наше време не е запазен нито канона, нито "Антитезите".
Най-пълен опит за тяхната реконструкция (по материали от изказвания на противници на Маркион) приел през 1921 година Харнак, който с възторг писал за Маркион, сравнявайки го с Лютер и Толстой. Същевременно в маркионизма достигнала апогей точно тази "остра елинизация на християнството", против която Харнак първоначално така решително се изказвал. Докетизмът на Маркион отричал изцяло тайната на Богочовечеството и Въплъщението на Христа.
Неговият разрив със Стария Завет означавал разрив с реалния, историческия Христос, Който принесъл "изпълнението" на Закона и пророците. Маркион бил принуден не само да обяви евангелията на Матея, Марка и Иоана за фалшификация, но и да промени до корен учението на св.ап. Павел, който считал Закона за "детеводител към Христа" (Гал. 3:24).
Светите отци на Църквата считали Маркион за най-опасен еретик, защото, за разлика от гностиците, той създавал не тайни КРЪЖОЦИ, а разклонена антицърква.
Против Маркион писали Св. Юстин Философ, св. Ириней Лионски, Климент Александрийски, Тертулиан и други. Всички те защищавали единството на Библията и реалността на Божиите деяния както в творението, така и в историята, която се освещавала от сетлината на Божественото Откровение.
Борбата с маркионитството косвено способствувала на процеса на закрепване на новозаветния канон (в противовес на канона на Mаркион) и повдигнала множество богословски проблеми, свързани с библейската етика, които и до днес продължават да са актуални.
Бердяев Н.А., Маркионизм, «Путь», 1928, № 12;
Болотов В. В., Лекции по истории древней Церкви, СПб., 1910, т.2;
Гарнак А., История догматов, в кн.: Общая история европ.
культуры, СПб., 1911, т.6, отд.2;
Дюшен Л., История древней Церкви, М., 1912, т.1;
Николаев Ю. (Данзас), В поисках за Божеством. Очерки по истории гностицизма, СПб., 1913
(в кн. приведены осн. источники по М.); НЭС, т.25;
Ренан Э., Христ. Церковь, пер. с франц., СПб., [1907];
Blackmann E.C., Marcion and His Influence, L., 1948;
Harnack
A., Marcion. Das Evangelium vom Fremden Gott, Lpz., 1921; i d., Neue Studien zu Marcion, Lpz., 1923;
Knox J., Marcion and the New Testament, Chi., 1942;
Lagrange M.J.,
Saint Paul ou Marcion, RB, 1932, № 41;
Quasten. Patr., v.1.
А. Мень Словарь по библиологии, www.pravoslavie.org.
Превод Pravoslavieto.com.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com