Защо Бог често не изпълнява молитвите ни?
Архимандрит Серафим (Алексиев)
Мнозина християни се оплакват: "Аз се моля по правилата, но чувствувам, че Бог не ме чува"... Това оплакване заслужава да бъде
разгледано по-обстойно.
Човек се моли, за да получи нещо. Той трябва, следователно, да види какво препятствува молитвата му да бъде удовлетворена.
Св. Иоан Златоуст казва: "Всякога трябва да помним, че сме длъжни не
само просто да се молим, а да се молим така, че да бъдем чути." (Св. Iоаннъ Златоустъ, Бесeда на псаломъ 7,
Творенiя, т.V, кн.1, с.65.) Случва се, че и след като сме изпълнили условието за успеха на нашите молитви, пак да нямаме
отговор от Небето. Как трябва да се обяснява Божието мълчание?
Тук има една тънкост, която ще изясним в настоящата глава.
"Молитвата - обяснява
св. Иоан Златоуст - бива недостатъчна за получаване на желаното, ако не я извършваме така, както е угодно Богу. И
фарисеят се молил, но не получил полза. И
евреите се молели, но Бог не отвърнал на молитвите им, защото се молели не както трябва... А какво е нужно? Нужни са ридания,
сълзи, въздишки, отдалечаване от порочните хора, страх и опасение от Божия съд...
Да бъдем чути от Бога, това зависи от следните условия:
1) да сме достойни да получим изпросваното;
2) да се молим съгласно с Божиите закони;
3) да се молим непрестанно;
4) да не искаме нищо суетно;
5) да просим полезното;
6) да изпълняваме от своя страна онова, що е заповядано.
По тоя начин мнозина са били чути Корнилий - бил чут заради
добрия си живот (Деян. 10:4);
Хананейката - за неотстъпността в
молитвата (Марк. 7:25-29); Соломон -
за високия предмет на своята молитва (3Цар. 3:11);
Митарят - за смирението (Лука 18:10-14). (Пак там.)
Като дава тия тъй важни обяснения, които в общи черти съвпадат с разгледаните в предишната глава условия за успешна молитва,
св. Иоан Златоуст на друго място, утешавайки неудовлетворените труженици на молитвата, изтъква, че е по-добре понякога да не бъдеш
чут, защото не всяка наша просба е полезна за душите ни. "И тъй - заключава св. Иоан Златоуст, - ако не бъдем чути, нека
прославяме Бога и за това" (Св. Iоаннъ Златоустъ, Беседа на псаломъ 4 (Творенiя, т.V, кн.1, с.23.).
Впрочем, ако искрено се молим и сме умъдрени от здрав духовен опит, ще разберем, че не е възможно да не бъдем чути в един или
друг смисъл. Случва се Бог да не удовлетвори пряко желанието ни, изразено в нашата молитва. Това обаче не значи, че Той е презрял
молитвите ни. Напротив, Той ни дава винаги нещо, и то по-добро от онова, което просим от Него, макар и да изглежда понякога, че
Той не ни дава нищо, или даже ни лишава от нещо.
Например ти просиш здраве, а Бог ти изпраща за изпитание болест. Защо е тая несъобразност? - Вярващите смирени християни знаят
защо Бог постъпва така. Те дълбоко са убедени в думите на Писанието: "Господ наказва, когото обича" (Евр. 12:6) и не роптаят при заболяване, а търсят да открият скритото в болестта Божие
благословение. Защото Бог не праща болестта безцелно, а жадува да ни облагодетелствува чрез нея духовно. Ние сме болни от грях.
Чрез болестта на тялото Бог лекува душата. Постарай се и ти, когато се разболееш, да откриеш Божията милост в пратеното ти
наказание. Тогава не само няма да се сърдиш на Бога за временното изпитание, а ще целуваш благоговейно Ръката, която те наказва.
Като ти отнема за известно време здравето, Бог те цери духовно от грехове и ти дава възможност да се обогатиш с най-ценните
добродетели - търпение и смирение, без които никой не може да спаси душата си и да наследи Царството Небесно (Мат. 5:3; Лука 21:19).
Отнемайки ти нещо малко - временното здраве, Бог ти дава нещо велико - вечното Царство Небесно! А то е безспорно по-голямо
благо. За него св. Апостоли, а след тях хиляди и милиони мъже и жени са оставяли всичко - къщи, братя, сестри, баща, майка, жена,
деца, имоти и пр., за да последват Христа (Мат. 19:27-29). Светите мъченици пък
жертвували и живота си, за да придобият Царството Небесно. Защото то не се добива без скърби и жертви (Деян. 14:22). Никой, който е тръгнал по пътя на себеотричането, не е останал
разочарован: като е загубил някои временни ценности, които рано или късно и без това ще бъдат напълно загубени при напущането на
тоя свят, той е спечелил вечните блага, които никой не може да ни отнеме (Мат. 6:19-20).
Да вземем друг пример: ти се молиш за успех в някоя работа, а Божият Промисъл ти попречва да достигнеш желаната цел. Това те
огорчава. Ала ти не бързай да се сърдиш на Бога. Потърпи и се смири! И тогава ще видиш от последвалите събития, че твоят неуспех е
бил за добро.
Много случки в живота ни учат, че от привидното "зло" се ражда добро и обратното - от горещо желаното "добро" произлиза нерядко
голямо зло!
Св. Нил Синайски
изповядва:
"Много пъти в молитва аз просех да ми бъде дадено нещо, което ми се струваше добро за мене, и настоявах в просбата си, като
неразумно насилвах Божията воля, а не предоставях на Бога Той да устрои по-добре онова, що Сам вижда, че ми е полезно. Като
получавах обаче просимото, изпадах в голяма скръб, че не съм желал да бъде всичко по Божията воля, защото изпросеното се оказваше
за мене не такова, каквото мислех. Какво може да има по-добро, освен Самият Бог? Нека предоставим на Него всичко, що се отнася до
нас, и ще ни бъде добре, защото Добрият естествено е Подател на добри дарове". (Св. Нилъ Синайскй, Слово о
молитве, § 32-33 (Добротолюбiе, т.ІІ, с.211)
Многозначителен е случаят с праведната християнка Клеопатра и нейния син Иоан. Те живеели в Египет по времето на нечестивия
император Максимиан, върл гонител на християните. Между многото мъченици по това време пострадал за Христа и младият и храбър
военачалник Уар. Той бил подложен на разпит, смело изповядал вярата си, след което бил зверски мъчен, убит и хвърлен без
погребение вън от града за храна на кучетата. Клеопатра успяла да открадне многострадалното му тяло и да го прибере у дома си като
велико съкровище.
След няколко години, когато гоненията напълно утихнали, тя пренесла мощите на св. Уар в Палестина,
дето издигнала храм в негова чест. Подир освещаването на храма тя коленичила пред ковчега със св.мощи и така се помолила:
"Страдалче Христов, моля те, изпроси ми от Бога това, що е угодно Богу и най-полезно за мен и моя единствен син!"
Същата нощ синът й умрял. Клеопатра била поразена от сполетялото я нещастие. След много сълзи и безутешен плач тя отишла в
храма, паднала пред мощите на св. мъченик Уар и като избухнала в ропот, викала: "Така ли трябваше да ми се отплатиш за моите грижи
по тебе, о Божий угодниче? Ти взе единственото ми дете, отне моята надежда!... Кой ще ме гледа на стари години? Кой ще погребе
тялото ми? Ах, нека по-добре сама умра, отколкото да виждам мъртъв моя син, толкова млад, а увяхнал преждевременно като откъснат
цвят!..."
Дълго плакала тя, дълго натяквала, докато най-сетне от голяма изнемога задрямала. И ето - явил й се св. Уар, водещ за ръка сина
й. Те и двамата светели като слънца. Дрехите им били бели като сняг. Имали златни пояси и неизказано красиви венци на главите. Св.
Уар й казал: "О, жено, защо ми се сърдиш? Аз не съм забравил твоите добрини към мене и чувам твоите молитви. Най-напред измолих от
Бога да прости греховете на всички от твоя род! После взех сина ти за войник на Небесния Цар! Нали ти сама ме помоли да изпрося от
Бога каквото е Нему угодно и за тебе и за сина ти полезно? Аз помолих Благия Бог и ето - синът ти сега е един от стоящите пред
Божия престол. Ако искаш, вземи си го, щом не желаеш той да служи на Небесния Цар!"
А Иоан се хванал за Уар и живо рекъл: "Не слушай майка ми! Моля те, не ме оставяй!" Па след това се обърнал към майка си с
думите: "Защо плачеш, майко? Аз съм зачислен към войнството на Безсмъртния вечен Цар - Христос! Дадено ми е заедно с небесните
Ангели да стоя пред Него! А ти искаш сега да ме върнеш от това светло Царство към земната кал!" Тогава, духовно утешена, Клеопатра
извикала с плам: "Вземете и мене със себе си, да бъда и аз при вас!" Но св.Уар й отговорил: "И сега, бидейки на земята, ти си с
нас. Иди си с мир! А когато дойде времето и Господ заповяда, ще дойдем да те вземем!"
С това видението свършило. Клеопатра се събудила, разтърсена от видяното, почувствувала се изпълнена с необикновена радост,
избърсала сълзите си, прибрала се в къщи, раздала именията си на бедните, отрекла се от света и започнала да живее при храма на
св. Уар като подвижница в пост и непрестанна молитва. След седем години и тя се прибрала при Господа." (Житiя
святыхъ, мeсяцъ октоврiй, день 19, Москва 1864 г., с. 14 и сл.)
Тъй Всевишният по Свой Божествен начин отговорил на нейните молитви. Тя искала едно, Той й дал друго. Но понеже това не
отговаряло на нейните намерения, тя изпаднала в дълбока скръб и възроптала. Ропотът й обаче бил неоправдан. Ако младият Иоан
получеше земно благоденствие, то не би било трайно. Бог му дал небесно, неотемлемо блаженство. Клеопатра осъзнала това след
вразумителното видение и понеже била духовна, не само се примирила с онова, що Бог й изпратил, но Му била даже безкрайно
благодарна.
Забележително е в този пример обстоятелството, че Клеопатра се молела по всички правила на молитвата. Тя просила да й бъде
дадено от Бога онова, което е Нему угодно и за нея полезно, т.е. тя искала да бъде Божията воля. Но въпреки че тази молитва била
външно безукорна, все пак по същество тя не съвпадала с Божията воля. Клеопатра имала в ума си оформено свое желание, своя воля -
да бъде синът й добре устроен на земята и тя да може да му се радва като майка на тоя свят! Затова до вразумяването си тя
роптаела.
Колко често и с нас се случва същото. Молим се уж по всички правила на молитвата, казваме дори с чувство и убеденост пред
Небесния Отец: "Да бъде Твоята воля!" И все пак таим дълбоко в душата си свои желания, които искаме непременно да се осъществят.
Имаме си своя воля, която не ни се ще да пожертвуваме заради Божията воля. Ето в тая тънка неискреност пред Бога се крие причината
често пъти молитвите ни да не бъдат изпълнявани така, както ние желаем.
Нашето явно или скрито своеволие ни разделя от Бога. То застава като стена между нас и Твореца. То ни отчуждава от Спасителя,
понеже подхранва у нас срещу Божията воля и Божиите планове, наши собствени мисли. Именно своеволието ни лишава от полза при
молитвите ни и се оказва пречка за изпълняването им, особено когато ние упорствуваме в своите мнения.
Св. Иоан Тоболски
пише:
"Докато ние не се откажем от всяко пристрастие към самолюбието и своеволието и докато се противопоставяме на събитията,
ставащи по Божия воля, дотогава ние не можем да извършим нищо добро и приятно Богу. Ни даровете, ни обетите, ни молитвите, ни
жертвите, ни приношенията са приятни Богу, когато се вършат от хора, противящи се на Божията воля. Постът е Богу приятен,
милостинята става Богу любима, молитвите биват умилостивителни, когато всичко това се върши не по фарисейски, т.е. не за
постигане на някаква външна цел, която гъделичка нашето тщеславие, користолюбие, властолюбие и пр. - т.е. нашите пороци, противни
на Божията воля. Затова Бог отхвърля даже иначе твърде приятните Нему дела - поста, молитвата и благотворителността, когато те се
извършват лицемерно, не в съгласие с Божията воля, а в угода на своеволието". (Св. Иоанн Тобольский, О сообразовании воли
человеческой с волей Божией ("Журнал Московской Патриархии" бр.6 1976 г., с.67, кол.
II)
Нашата естествена воля не е добра пред Бога, защото е повредена от грехопадението. Тя става добра едва тогава, когато се съгласува с Божията. Това добре подчертава св. Иоан
Тоболски, като пише:
"Волята на никой ангел и на никой човек не може да бъде добра, ако не е съгласна с Божията воля. Колкото повече нашата воля се
съгласува с Божията, толкова повече тя става по-добра и по-съвършена. И обратното - колкото по-малко тя се подчинява на Божията
воля, толкова тя става по-лоша и по-зла. Божията воля се изяснява за нас достъпно и определено в Божия закон и в църковните
постановления". (Св. Иоанн Тобольский, пос. стат., с.60, кол.1)
Много грешим ние, ограничените и своеволни човеци, когато не се подчиняваме на Бога. Може би ние желаем доброто за себе си и за
близките си. Но колко несъвършена и често погрешна е нашата представа за доброто! Може ли нашето желание за добро да се сравни с
желанието на Бога да ни даде онова, що е истински добро! Ние не всякога знаем що е за нас действително добро, а Бог знае това в
съвършенство. Освен това, дори и да знаем кое е за нас истински добро, ние не сме в състояние сами да го постигнем. А Бог е
Всемогъщ и като знае абсолютно безпогрешно онова, което е добро за нас, готов е да ни помага в постигането му, стига само ние
мъдро, смирено и покорно да се стремим към това.
Ние считаме, че сме доброжелатели на себе си, а често се оказва, че сме свои собствени гробокопатели. Няма по-верен и по-могъщ
Доброжелател за нас от Бога. В доброжелателството Си Той всячески ни води към спасение, като ни пази не само от външни злини, но и
от самите нас - от нашите вътрешни зли наклонности, пречещи ни в спасението. А това, че Бог ни пази от самите нас, не е маловажно
нещо, защото - по учението на светите Отци и по-специално на св. Иоан Златоуст (Св. Iоаннъ Златоустъ, Слово о
томъ, что кто самъ себe не вредитъ, тому никто вредитъ не можетъ (Творенiя, т.ІІІ, кн.2, СПб, 1897 г., с.476 и сл.) - ние
сме най-големи врагове на себе си. Когато своеволно грешим, ние можем така да си напакостим, както никой наш външен враг - било
човек, било самият сатана - не е в състояние да ни напакости. [...]
Божията воля всякога желае нашето добро. Нашата пък воля, разстроена от греха, не всякога има пред очи нашето собствено добро.
Оттам произлизат стълкновенията между нашата воля и Божията. Ние се увличаме по всевъзможни страсти и в късогледството си често
считаме за свое добро неща, които са за нас всъщност най-голямо зло, защото ни въвличат в грях и причиняват вечна смърт.
Бог е дал Своите заповеди, за да ограничава и спъва чрез тях вярващите в подхлъзването им към греха. А хората отхвърлят тия
заповеди, за да могат да живеят както си искат. Тръгнали по пътя на леките греховни удоволствия, те не знаят спирачка. Като
угаждат на страстите си, те неусетно се отдалечават от Бога и се излагат на съдбоносната опасност да се удавят в приятните вълни
на своеволието. Такива люде не престават да вярват в Бога и да Му се молят, но техните молитви имат за своя същинска цел не
богоугождението, а себеугождението. Себеугаждането пък погубва човека, според Христовите думи: "Който е запазил душата си, ще я
изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази" (Мат.10:39). Ето
това себеугодие е най-честата пречка за изпълнение на нашите молитви.
Св. Иоан Тоболски намира, че няма по-голяма беда за нас от тая, да противопоставяме своята воля на Божията. Той пише:
"Дяволът има двама свои служители, по-люти от самия него, които настройват богопротивно нашата воля: това са плътта и светът.
Плътта похотствува, а дяволът разпалва нашите желания. За да не би пък те да угаснат, светът поддържа горенето им чрез приетите
светски нрави и обичаи. От плътта произлизат много грехопадения, а светът доставя различни безнравствени забави и увеселения под
въздействието и коварството на злия дух". (Св.Иоанн Тобольский, пос. стати., с. 65, кол. II).
Хората живеят в греховна обстановка. Като нямат крепка вяра в Бога и страх, че след смъртта си ще отговарят пред Божия съд за
своите дела, те лекомислено затъват в плътски удоволствия и всевъзможни развлечения, отклоняващи ги неусетно от християнския им
дълг и опетняващи съвестта им. Техните плътски настроения така овладяват умовете им, че те нерядко стигат дотам -- да загубят
представата за разликата между позволено и непозволено, между добродетел и грях. Често ще чуете християни снизходително да
представят най-мерзките грехове на плътта и най-противозаконните й задоволявания като нещо естествено, като природа, без да се
замислят над простата истина, достъпна даже за езичниците, че богоустановеният закон за продължаване на човешкия род няма нищо
общо с блудството и прелюбодейството. Те или забравят, или съвсем не знаят онова ясно разграничение между брак и блуд, което прави
св.ап. Павел, като пише: "Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло- чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог"
(Евр. 13:4). Бракът е природа, а прелюбодейството е грях!
Хората се поддават на светски безнравствени забави и увеселения, за да прекарват времето си по-весело. Заради тия светски
увеселения те забравят Бога и Неговия свят закон. Тъй те постепенно убиват в себе си всичко свято, докато достигнат до пропастта,
дето ги чака вечна гибел.
Господ обаче не желае смъртта на грешника, а изправлението му (Иез. ЗЗ: 11). И
ето, воден от любов, Той често пъти спъва заблудените в тяхното тичане подир греха, като им праща болести, неприятности, разни
тежки грижи, материални загуби, смъртни случаи, или като допуска зли хора да ги оскърбяват, клеветят, злепоставят, преследват и
пр. Разтичалите се подир леките наслади, когато биват чукнати от Провидението, се мръщят, роптаят, сърдят се на Бога, че ги
наказва като че ли безпричинно и твърде тежко. Те са готови дори Бога да похулят и от вярата да се откажат, и така да затънат в
още по-страшни грехове. Всъщност те би трябвало да се смирят и да благодарят за това, че Бог не им дава да живеят безнаказано в
греховете си. Той ги наказва, за да ги накара да се опомнят и да ги предпази от гибел. За себеугодниците обаче това е непоносимо.
Те искат да не им се пречи да грешат. Те не могат да търпят ограниченията на Божиите заповеди. Затова и роптаят.
Нещастни духовни слепци! Те не виждат Божието благодеяние в наказанията! Тяхната слепота е последица от безпределното им
себеугодие. Тяхната греховност им пречи да съзрат и своята вина. Затова те, виновните, обвиняват Бога!
Получава се странна духовна обърканост. От неподчинение на Божията воля се стига до обвиняване на Бога, че Той не ни се
подчинява, когато Го молим да изпълни нашите прищевки! Подсъдимите започват да съдят Съдията! Неправедниците упрекват Всеправедния
в несправедливост! При този спор с Бога грешните създания си мислят, че те имат право, а не Бог. Но всеки по-издигнат
безпристрастен ум ще разбере, че при подобно стълкновение раз-номислието е не в полза на грешните и непокорни създания, а в тяхна
вреда.
Какво обаче виждаме в живота? - Вместо да поправят своята неправда, непокорните на Божията воля упорствуват в своеволието си и
се опълчват срещу Божия Промисъл. Те намират в Бога "вина"! Но в що се състои "Божията вина"?
"В това - отговаря св. Йоан Тоболски, - че Божиите разпореждания са противни на нашата воля, или по-точно на нашето своеволие,
поради което ние считаме Божия съд за несправедлив. Но така ли е всъщност? Поправи себе си и тогава ще видиш истината, от
която си се отклонил, и ще разбереш, че прав е Бог, а не ти. О, зла човешка воля! Ти считаш човека за праведен, а Бога - за
неправеден. А кой човек считаш ти за праведен? - Себе си, защото, когато питаш: "Какво съм направил?" (та Бог ме наказва -- в
ск.м.), ти смяташ себе си за праведен." (Пак там.)
Когато човек се просвети духовно и заживее в покорност на Божията воля, очите му се отварят и той вижда ясно нещата, струващи
му се дотогава мъгляви и противоречиви. Тогава той престава да роптае при изпитания и нещастия, при загуби и смъртни случаи,
защото чувствува във всичко благия Божий Промисъл, предпазващ от зло и насочващ към изправление и покаяние.
"Мъдрият - според св. Амвросий Медиолански - не скърби при
телесни болести и не се огорчава, когато е в беди, но и в скърбите пребъдва благодушен и търпелив, понеже не в насладите и в
телесните радости се състои блаженството и щастието. То се достига само чрез съвест, чиста от всякакъв порок"
(Цит. по св. Иоанн Тобольский, пос. стат. ц. 66, кол. II.)
Нашият Промислител е премъдър Лекар на душите. Той се стреми чрез горчивите лекарства на изпитанията да ни доведе до радостта
на оздравяването и до онова състояние на праведност, при което човек може да вкуси райските радости и да види колко благ е Господ
(Пс. 33:9).
Който търси Царството на Бога и Неговата правда (Мат.6:33), ще се научи като Иов не само доброто да приема от Бога, но и злото
да понася (Иов.2:10) и, което е още по-важно, за всичко да бъде благодарен, съгласно заповедта на св. ап. Павел: "За
всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса" (1Сол. 5:18).
В заповедта "За всичко благодарете!" думата "всичко" обхваща и доброто, и неприятностите. Трябва, следователно,
да изпитваме благодарност и когато Бог ни милва с добро, и когато ни лекува с неприятности, и когато ни дава щастие, и когато ни
праща беди. Благодарният се ползува и от едното, и от другото, за да расте духовно и да се обогатява с добродетели, тъй както
растенията се ползуват и от слънцето, и от дъжда, за да растат. Божиите благодеяния вдъхновяват добрия християнин за любов към
Спасителя, а бедите го учат на смирение и търпение. За истинския Христов последовател няма зло освен греха и дявола. Св.Иоан
Златоуст прекрасно поучава:
"Винаги да благодари е свойствено на мъдрата душа. Ти си понесъл някакво зло? Поблагодари на Бога и злото ще се превърне в
добро!" (Св. Iоаннъ Златоустъ, Толкованiе на «I посланiе къ Фессалоникiйцамъ» беседа X - Творенiя, Т. ХI, кн. 2.
(11б, 1905г., с.559).
Който благодари, упражнява се в една от най-възвишените молитви -- благодарствената. Бог се радва на такава молитва, особено
когато човек е благодарен и за сполетелите го нещастия. Как няма Бог да се отзове на такава възвишена благодарствена молитва и за
понесеното зло, как няма да въздаде на благодарната и смирена душа с най-голямо добро! Но голямо мъжество се иска, дълбока вяра и
непоклатно смирение са потребни, за да благодариш, че Бог ти отказва приятната напитка, за да ти даде горчиво лекарство. Нужна е
висока християнска мъдрост и търпеливо изчакване, за да не роптаеш, че Бог не изпълнява вредните за душата ти просби, а чрез
отказа според благостта Си ти готви нещо велико и много полезно...
Като размишляваме върху сложния въпрос, защо Бог често пъти не изпълнява молитвите ни, ние трябва - за пълнота - да изтъкнем
още някои съображения, както и да приведем за пояснение и други ярки и твърде ценни мисли на свв.Отци.
Понякога Бог се бави да изпълни някои наши молитви не защото не иска да даде измолваното земно благо, а защото желае да внедри
в душите ни най-високи християнски качества, каквито са безкористността, постоянството и верността. Бог цели да ни направи твърди
в мъдростта, за да не би, вследствие на бързо изпълнената молба, ние да понесем духовна загуба при материалната печалба. Бързо
придобиваното благо не се цени достатъчно, макар и да е най-скъпо само по себе си. Лекотата на придобиването му снижава неговата
стойност в човешките очи.
Мнозина се хвалят: "Бог ми дава бързо всичко, за каквото Го помоля. Той чува молитвите ми. Аз затова Го и обичам". Такива хора
обикновено не са твърди във вярата и лесно изпадат в униние, ропот и отчаяние, щом не получат онова, което просят. А Бог иска от
нас да Му бъдем верни всякога - и когато ни обсипва с блага, и когато ни ги отнема.Душевните качества - твърдост, постоянство,
вярност, смирение и търпение - не се изграждат лесно. Те са плод на усилени трудове. От примера на светците виждаме, че те са
устоявали във верността си Богу и при най- тежките изпитания, благодарение на своите твърди добродетели, придобити с дългогодишни
подвизи, с много пот и усилени моления. Прав е св. Иоан Лествичник,
като пише: "Само духовните блага, които се придобиват с много молитви и в продължение на много години, са твърди и трайни."
("Лествица", степень 28, § 40, с.400.)
Понякога Бог не изпълнява молитвите ни, за да излекува скритата в нас леност. Св. Иоан Златоуст поучава:
"Не говори: аз се молих много, но не бях чут, защото и това често става за твоя полза. Бог знае, че ти си ленив и че ако
получиш нужното, няма повече да се молиш. Затова чрез самата нужда те заставя по-често да беседваш с Него и да прекарваш времето
си в молитва. Пребъдвай в молитва и не си позволявай леност. Молитвата може много нещо да извърши. Затова пристъпвай към нея не
като към маловажно дело!" (Св. Iоаннъ Златоуст, беседа ІІІ.О покаянiи - Творенiя, т. ІІ, кн. 1, с. 327-328).
В същия дух наставлява и св. Ефрем Сирин:
"Ако Бог се бави да изпълни прошението, не бива да скърбим. Подателят е премъдър. Той гледа и на прошението, и на времето; и
ако види, че прошението е неполезно за настоящия момент, а ще бъде полезно впоследствие, отлага изпълнението му за известно
време. Макар на молещия се да му е мъчно, че не е изпълнена молбата му в момента, Подателят след известно време ще го утеши с
ползата." (Цит. по "Светоотеческiя наставленiя о молитве и трезвенiи", с.147.)
Затова много грешат ония християни, които след като малко са се помолили и нищо не са получили, са готови да се откажат и от
молитва, и от вяра. Правилното е никога да не се отказваме ни от молитвата, ни от Бога, а да продължаваме да се молим, като
постоянно проверяваме душите си, дали всичко в тях е в ред, и дали ние имаме нужното смирение, вяра, твърдост, упование, любов,
усърдие, съсредоточеност и постоянство. Може би Бог умишлено се бави да изпълни молбите ни, за да ни накара още повече да
напреднем в спасителната добродетел на усърдната молитва (срв. Лука 18:1-7). Изпитал
това в личния си живот, св. Нил Синайски пише:
"Не скърби, че не получаваш от Бога онова, що просиш. Той иска да ти достави по-голямо благодеяние с туй, че те заставя да
продължаваш търпеливо да Му се молиш. Защото какво е по-висше от това - да водиш постоянна беседа с Бога и да бъдеш в общение с
Него!" (Св.Нилъ Синайскiй. Слово о молитве. § 34 (Добротолюбiе, т.П, с.211).
Подобна мисъл изказва и св. Иоан Лествичник:
"Като се молиш дълго време и не виждаш плод, не казвай, че нищо не си получил от своята молитва. Защото самото пребиваване в
молитва е вече придобивка... Та кое благо може да бъде по-високо от туй, да се доближаваш до Бога и да пребъдваш в непрекъснат
съюз с Него?" ("Лeствица", степень 28, § 29, с397.)
В тоя дух и св. Иоан Златоуст много мъдро разяснява ползата от молитвата тъкмо в случаите, когато ние мислим, че нямаме полза
от нея. Той казва, че молитвата е велико благо, ако се придружава от чувство на благодарност при всички случаи, т.е. ако ние се
научим да благодарим на Бога не само когато получаваме просимото, но и когато не го получаваме. Според него, ако се смирим пред
непостижимия Божий Промисъл, то и от неизпълнената молитва ще имаме еднакво голяма придобивка (Св. Iоаниъ
Златоустъ, Бесeда на книгу Бьтiя, беседа XXX - Творенiя. т. IV, кн.1, с.321-322). Бог всякога - и когато дава просимото, и
когато не го дава - върши и едното, и другото все за наше добро. Ако получиш, ползата е явна. Ако не получиш, ползата е скрита, но
съществува. Откриеш ли я, ще видиш, че тя ти носи не по-малко облага, отколкото явната полза, защото обогатява душата ти с
невидимите съкровища на небесните добродетели - смирение, покорност на Божията воля, търпение, себеотрицание, безкористност и пр.,
които водят към царството Божие.
Св. Иоан Златоуст изразява този парадокс така:
"Дали си получил, или не онова, за което молиш, ти все шал со шп;ичо; мепбйпдо,птп чрез това, че не си получил. Дали си успял,
или не, ти все пак си успял чрез това, че не си успял. Понякога е по-полезно да получиш. Ако за нас често не беше по-полезно да
не получим, Бог несъмнено би ни дал просимото. А между това, да не получиш - и то с полза за себе си - значи да получиш. да не
роптаем при бавенето на онова, що просим, а по-скоро да покажем по този повод голяма твърдост и търпение...
Независимо от това, дали ще получим просимото или не, - поучава св.Иоан Златоуст, нека бъдем настойчиви в своето прошение и да
благодарим не само в случай на успех, но и в случай на неуспех. Да не получим, когато това иска Бог, е не по-малко ценно от туй
да получим, понеже ние сами не знаем що е полезно за нас така, както знае Той." (Св. Iоаннъ Златоустъ, О
молитве, слово III, Творенiя, т. ХII. кн. 2. с.484-
485).
"Ще се учудиш - продължава същият св.Отец, - че не знаем какво ни е полезно! И Павел, този велик мъж, удостоен с неизказани
откровения, не знаел, че просел неполезното за себе си. Като се виждал заобиколен от непрестанни изкушения, той се молел за
избавление от тях, и то не веднъж, не дваж, а много пъти... и не получил просимото.
Да видим как понесъл той това. Възроптал ли? Изпаднал ли в униние? Отчаял ли се? - Не! - Що му казва Господ? - Рекъл:
"Стига ти моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява" (2Кор.
12:8-9). Бог не само не го освободил от постигналите го беди, но допуснал той да си остане в тях. Ала отде се вижда, че той
не е възроптал против това? Слушай, що сам Павел казва, когато узнал, че така е угодно Богу: "Затова с много по-голяма радост
ще се хваля с немощите си" (ст.9)."Не само не искам - казва - да се освободя от тези беди, но дори с голяма радост се
хваля с тях".
Виждаш ли колко е признателна тази душа! Виждаш ли каква е любовта й към Бога! Чуй какво още казва той: "Не знаем за какво
да се помолим, както трябва" (Рим.. 8:26), т.е. ние, като човеци, не можем да
знаем всичко в подробности. Затова трябва да предоставим всичко на Твореца... И да приемаме с голяма радост всичко, каквото Той
определя; нека гледаме не на това, че неприятни са за нас сега произшествията, а на онова, което е угодно Богу. Той по-добре знае
що ни е полезно, знае и това, как да устрои нашето спасение." (Св. Iоаннъ Златоустъ,
Беседа на книгу Бытiя, беседа XXX - Творенiя. т. IV, кн. 1, с. 321-322).
Искрената молитва всякога дава спасителен плод. Политнала към небесата, тя никога не се връща празна оттам, а всякога ни носи
нещо скъпоценно, което в момента ние може би не съзнаваме като велика Божия милост, но ползата от което отпосле ще разберем. Ние
трябва без всякакво съмнение да се надяваме на едно от двете - или че Бог ще ни прати каквото просим, или ако ни откаже просимото,
ще ни даде в замяна на него друго нещо, което е за нас всъщност най-необходимото и спасителното, без ние да съзнаваме това. Ако
Той ни е дал Своя Син да умре за нас, без ние да сме Го молили за това, няма ли да ни подари с Него и всичко (Рим. 8:32), особено
когато Му се молим със смирение? Давайки ни, Той ни учи да благодарим. Отказвайки ни, Той ни учи да търпим. Благодарността е
съединяване с Бога, а търпението е спасение.
Всичко това трябва да помним, за да не изпадаме в малодушие и ропот в случаите, когато с вяра и по всички правила се молим, а
наглед нищо не получаваме. Нека знаем, че всъщност много получаваме. И когато ни отказва, Спасителят е при нас и ни пази от
погибел. Нали Сам е казал: Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат.
28:20). Той е при нас, особено когато с упование и любов Го призоваваме. Ще дойде ден, когато напълно ще се уверим в това и ще
се радваме безкрайно, че сме се молили с постоянство и неотстъпност дори в случаите, когато нищо на вид не сме получавали. [...]
Архимандрит Серафим (Алексиев)
Кн. "Нашата молитва", IX глава (тук с малки съкращения)
Изд. "Св. апостол и евангелист
Лука", © ЕТ "Екатерина Ангелова"
Виж също:
www.Pravoslavieto.com