 |
|
Архим. Серафим (Алексиев) (1912-1993) |
|
|
|
Соломон говори: "Няма нищо ново под слънцето. Случва се да казват за нещо: Виж на, това е ново! – Но то е било вече през вековете преди нас!" (Екл. 1:9-10). Тези думи на премъдрия Давидов син са верни и по отношение на повтарящите се човешки заблуди. Те намират своето пълно оправдание и в усърдно разпространяваното днес индуистко учение за прераждане на душите. Християни, практически скъсали с вярата си, изневерили на Господа, забравили духа на Св. Евангелие, в търсенето да си обяснят някои неразрешими на пръв поглед загадки в човешкия живот считат, че откриват жадувания отговор в баснословното учение за превъплъщаването на душите в нови и нови тела. Това учение е защищавано днес от йогисти, окултисти, теософи, дъновисти и други.
Примамливостта на това тъмно учение се крие в три негови привидни "предимства":
1. То отрича вечните мъки, защото Бог не можел да наказва така жестоко, бидейки любов.
2. То обещава на всички – и на най-престъпните хора, и на най-нерадивите в духовния живот – постоянно усъвършенствуване чрез редица последователни превъплъщения.
3. То претендира да обясни напълно задоволително постоянно задавания въпрос: защо често пъти добри хора страдат в тоя свят, а зли хора благоденствуват? – В доктрината за превъплъщението това противоречие между нравственост и участ на хората се обяснява с кармата, т.е. с делата, извършени в "предишни" съществувания. "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7) – обичат да казват теософите, злоупотребявайки с тази Апостолска сентенция, която ще разгледаме по-долу.
Изхождайки от предпоставката, че Бог е любов и че не може да съществува вечен ад, днешните пропагандатори на идеята за превъплъщението учат, че основен закон в духовния живот било развитието на душата, за което един живот бил недостатъчен. Понеже не можела в краткия период на едно земно съществуване да постигне съвършенство, душата се вселявала след смъртта на тялото – след повече или по-малко продължително време – в друго, ново тяло, за да продължела в него пътя на своето самоусъвършенствуване. Преражданията следвали едно след друго и имали за цел обогатяването на прераждащия се с духовен опит – с оглед да се извиси той до високо съзнание и голяма мъдрост. Кармата обуславяла не само превъплъщението, но и неговото качество: добрите дела водели към бъдещо щастливо прераждане, а лошите – към злочестина и превъплъщаване в по-унизено състояние, даже в животно [G. Regamay, Karma, Lexikon fur Theologie und Kirche, V Band, Фreiburg, 1960, S. 1365].
Смисълът на човешкия живот, според това лъжеучение, се състоял в следното: чрез много прераждания да се издига човек към пълно себеочистване, към висша разумност и да постига все по-голямо развитие на всички свои способности, осъществявайки уж все по-голямо освобождаване от животинските си инстинкти. Лъжеучението за прераждането претендира да поддържа надеждата за всеобщо спасение. Макар че това "спасение" в индуистко-теософски аспект не представлява никакво индивидуално отвъдно блаженство, а вливане в някаква си вечна нирвана или даже, според някои, разтапяне в небитието.
Разглежданото лъжеучение търси опора в следните "основания": 1) някои имали спомени за свои по-раншни съществувания; 2) мнозина изпитвали при първа среща с някой човек или предмет чувството, че са го виждали и преди; 3) някои деца се раждали с предразположения, дарби и наклонности, каквито у родителите и прародителите липсвали; 4) идеята за справедливостта предполагала прераждане, тъй като различието на човешките съдби, забелязано още от рождението, не могло да се обясни без справедливото допущение за тяхното добродетелно или порочно поведение в някой минал техен живот [W. Brugger, Shelenwanderung, Lexikon fur Theologie u. Kirche, IX Band, 1964, S. 577.]. Учението за прераждането преодолявало всички тези несъобразности и недоумения.
Това лъжеучение има вид на нещо много привлекателно и много правдоподобно, но ако човек се задълбочи в същината му, ще открие в него хитро сплетена дяволска измама и тънко безбожие. С помощта на Всевишния ние ще се постараем да докажем това.
Най-напред за ония християни, които си позволяват да съвместяват християнството с учението за прераждането, трябва подчертано да изтъкнем, че това лъжеучение, идващо от езическа Индия, няма нищо общо с християнството! Христос никъде нищо не е споменавал за превъплъщаване на душите. Ако доктрината за преражданията отговаряше на истината, Спасителят щеше да ни я разкрие достатъчно подробно, както ни е разкрил спасителното Си учение за покаянието като път за спасение (Мат. 4:17; Лука 13:3-5; 15:10-24). Според Божественото благовестие, след смъртта се очаква не прераждане, а възкресение и съд Божий (Иоан.5:26-29; Мат.10:28 и др.). И свв.Апостоли не споменават нищо за прераждане на душите, а за съд над тях (Евр. 9:27). В речта си пред ефеските презвитери св.Ап. Павел изрично подчертава, че през време на тригодишното си пребиваване сред тях той не пропуснал да им извести "всичката воля Божия" (Деян.20:27), което впрочем вършел навсякъде, където проповядвал. Но той никъде нищо не споменава за каквото и да е прераждане.
Както видяхме, Божественото Откровение ни учи, че има само два живота: първият временен, а вторият – вечен. Земният живот ни е даден, за да се подготвим в него за вечния. Пропуснем ли времето на тукашния единствен живот, ние сме загубени навеки! Затова словото Божие ни предупреждава:
"Търсете Господа, когато можете да Го намерите; призовавайте Го, когато е близо! Нечестивецът да остави пътя си и беззаконникът – помислите си и да се обърне към Господа, нашия Бог, – и Той ще го помилва, понеже е многомилостив" (Ис. 55:6-7).
Срещу тия думи на Писанието лъжеучението за прераждането лукаво ни нашепва: "Не бойте се! Не бързайте да се каете! Ако сега грешите, нищо още не е загубено. След смъртта си ще се превъплътите в ново тяло и тогава ще имате възможност да се поправяте. Сега си поживейте както ви е угодно! Пред вас лежи необозрима вечност, през която вие можете да се превъплъщавате безброй пъти! И все накрая ще стигнете до съвършенство!..." Излъганите от лукавия християни се поддават на тези сатанински внушения, грешат, не се каят и след смъртта си се изправят не пред възможността за някакви нови превъплъщения, а пред Божия неумолим съд!
Св.Ап.Павел ни е открил това по най-недвусмислен начин, като пише под озарението на Св. Дух:
"На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд" (Евр. 9:27).
Тук особено е важен изразът "един път" (арах - гр.). Великият Апостол употребява този израз, за да обозначи и подчертае с него не само еднократността на човешкия живот на земята, но и неповторимостта на Христовата Голготска жертва. Той пише за Изкупителя:
"Христос влезе не в ръкотворно светилище..., но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас; и не за да принася Себе Си много пъти в жертва.., а сега веднъж завинаги (арах - гр. ), в края на вековете, се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва. И както на човеците е отредено да умрат един път (арах - гр.), а след това – съд, тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение" (Евр. 9:24-28).
Ето в какъв внушителен и възвишен паралел с Христовата еднократна Жертва на Голгота е поставен еднократният човешки живот на земята! Както Христос веднъж е принесъл Себе Си в жертва, тъй и човек веднъж умира, за да се яви веднага след това пред Божия съд, т.е. пред т.нар. частен съд. Ако можеше да се говори за много Христови жертвоприношения, което впрочем и най-отявлените еретици не учат, тогава би могло да се говори и за много човешки съществувания на земята. Но понеже първото е немислимо, то и второто е недопустимо.
Теософи и окултисти искат да сближат своето лъжеучение с Христовото Евангелие, но те не доотчитат, че тяхната доктрина за превъплъщенията прави абсолютно излишна Голготската жертва на Христа! Щом човек може сам да изкупи греховете си, стига да има на разположение достатъчно много "животи", в такъв случай съвсем не му е нужен Христос. Отричането на Изкуплението пък обезсмисля християнството, защото Изкуплението е неговата ядка. Чрез злополучния си опит да омаловажи Христа и Неговото доброволно Голготско жертвоприношение теорията за преражданията издава демонично-богоборческата си същност.
С това не се изчерпват различията между доктрината за преражданията и християнството. Лъжеучението за превъплъщенията пренебрегва Божията милост, и то тъкмо тогава, когато уж излиза в нейна защита. На практика това лъжеучение обявява Божията любов за ненужна, защото и без нея, чрез преражданията си, човек можел сам да се усъвършенствува и самоспасява. В словото Божие четем, че Всевишният "иска да се спасят всички човеци" (1Тим. 2:4) и че благодатно им помага в това важно дело, особено чрез Боговъплъщението и Изкуплението. Заради изкупителната кръстна смърт на Господа Иисуса Христа правилно вярващите в Него получават благодатта на Светия Дух, с чиято възраждаща и укрепяваща сила те възрастват по пътя на духовното усъвършенствуване. Да се мисли, че такова усъвършенствуване е възможно без Божията благодат, само по силата на някаква верига от множество прераждания е абсурдно. Ако поредица прераждания можеше наистина да доведе до някакво усъвършенствуване, то това би могло да бъде само "усъвършенствуване" в злото. Христос ни изкупи и спаси "не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост" (Тит 3:5). "По благодат сте спасени чрез вярата" (Еф. 2:8). Бог е благ и милосърден и няма да отвърне лицето Си от нас, ако се обърнем към Него (2Пар. 30:9). Той е готов всичко да ни прости, стига само в дълбоко покаяние да потърсим Неговата любов и да Му поднесем като жертва нашите смирени и съкрушени сърца (Пс. 50:19).
От всички тези основоположни истини на християнството в доктрината за преражданията няма нито следа. Привържениците на това гибелно лъжеучение обещават лесно "спасение", постигнато уж по пътя на превъплъщенията. Но този измислен начин за спасение е механически. Той не може сам по себе си да прероди човека, да промени душата му, да съкруши сърцето му, да облагороди мислите му, колкото и прераждания да предлага. Ако поквареният човек не се покае и чрез Тайнствата на светата Православна Църква не приема и възгрява в себе си Божествената благодат на Светия Дух, той никога няма да стане от лош – добър. Ако пък се покае, той няма нужда от прераждания, защото праведниците и покаялите се грешници веднага след смъртта си могат да наследят вечен живот у Бога.
Срещу бездушния, фаталистичен и сляп "закон" за някаква си карма словото Божие издига истината за Божията жива прошка и ободрява грешника, стремящ се покайно към спасение, като изтъква пред него Божията любов и Божията справедливост.
"Не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив – говори любвеобилният Господ и продължава, подчертавайки Своята справедливост: – Праведността не ще спаси праведника в деня на престъплението му и беззаконник за беззаконието си не ще падне в деня, когато се отвърне от беззаконието си" (Иезек. 33:11-12).
С тези Свои думи Бог изтъква три неща: 1) Своята любвеобилна грижа за грешния човек; 2) Своята неподкупна справедливост, и 3) човешкото свободно самоопределяне. Тия три фактора извършват спасението. Вседържителят всячески ни помага в духовния ни възход, като ни дава всестранната Си благодатна помощ. Но и човекът трябва да се напрегне, за да приеме тази подавана му помощ. Ако той желае, ще се спаси, защото Божията помощ е винаги готова, но ако той не пожелае, никога няма да стигне до спасение, колкото и пъти да "се преражда".
В перспективата на човешката свобода на волята се вижда ясно цялата несъстоятелност на лъжеучението за превъплъщенията. Бог не насилва човека в делото на спасението, но иска човекът сам да насилва себе си към добро (Мат. 11:12). Ако човекът би се прераждал и милион пъти и все не желае да се поправи, каква сляпа карма може да му помогне да се усъвършенствува? И обратното, без всякакви превъплъщения, а само по силата на Божията любов и справедливост, обърналият се към Бога беззаконник може да се спаси и действително се спасява, стига от все сърце, в дълбоко покаяние, да оплаче пред духовника греховете си и да скъса решително с тях. По силата на свободната воля нито грешникът може да бъде спасен, ако не желае, нито праведникът може да очаква спасение въз основа на предишната си праведност, ако се е отклонил от нея в престъпления. Това са Божиите пътища – пътища на любвеобилна грижа и на неподкупна правда. А лъжеучителите-теософи казват: "Не е прав пътят Господен" и си позволяват да го коригират със своите басни за някакви си прераждания, когато тъкмо техният път не е прав (Иезек. 33:17).
Тук е много уместно да си зададем въпроса: "Защо са нужни много прераждания?" – Възможни са два отговора: или понеже Бог вероятно е престанал да се интересува от човека и е предоставил на слепия "закон" на кармата да го усъвършенствува постепенно чрез постоянни превъплъщения, или понеже Бог вероятно е безсилен да очиства грехове, да прощава беззакония и да спасява. И двата отговора са кощунствени и абсолютно несъстоятелни. Бог не е престанал да се интересува от човека. Напротив, непрекъснато се грижи за него, промишлява и за временния, и за вечния му живот и Сам говори на Своя народ: "Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще ли пожали сина на утробата си? Но ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя!" (Ис. 49:15). Как може да престане да се интересува от нас Този, Който "толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Иоан 3:16)! "Не бой се – казва Господ, – защото Аз те изкупих, нарекох те по името ти: ти си Мой! През води ли ще минаваш, Аз съм с тебе, ... тръгнеш ли през огън, няма да се изгориш..., защото Аз съм Господ, Бог твой" (Ис. 43:1-3).
Също така е несъстоятелно и допускането, че Бог уж е безсилен да прощава грехове и затова оставя хората сами да се спасяват чрез многократни прераждания. Хиляди пъти Бог е доказвал властта Си да очиства грехове и да спасява грешници. "Аз, Аз съм Господ и няма Спасител освен Мене!" (Ис. 43:11) – говори Той за Себе Си. "Аз Сам изглаждам твоите престъпления" (Ис. 43:25; 44:22). А Псалмопевецът потвърждава: "От Господа е спасението" (Пс. 3:8). "В Бога е прошката" (Пс. 129:4). "Бог ни спаси... по Свое благоволение" (1Тим. 1:9).
Бог прощава в един миг всички грехове на човека, който се кае, но и след като е простил, Той често оставя човеците още да страдат, за да ги предпази от нови падения и да ги закали в добродетелта.
За силата на Христа да спасява най-отчаяни грешници, и то само за няколко мига искрено покаяние от тяхна страна, говори убедително случаят с благоразумния разбойник. Този престъпник имал ужасяващи грехове, довели го до смъртна присъда, както и сам признал, като казал на събрата си, разпнат отляво на Иисуса: "Ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си" (Лука 23:41). И ето, този злодей, след като се покаял и повярвал в Христа, чул от Спасителя дивните думи: "Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:43). Кое му помогнало да влезе в Царството на спасените? Някакви негови множество превъплъщения ли? Не! Помогнали му: 1) вярата му в Христа и дълбокото му съкрушение, което го разтърсило в последните минути от живота му и, 2) Божията непостижима милост, Божията всеочистваща благодат, към която той се приобщил чрез смиреното си покаяние.
Има ли по-съвършен християнин от св. Ап. Павел, удостоен още приживе да се издигне до третото небе (2Кор. 12:2)? С помощта на колко превъплъщения е стигнал той от положението на грешник до състоянието на изключителен праведник? Той не само не се е превъплъщавал, а е бил решително против подобни суеверия. Именно в неговите писания се среща онази приведена от нас вече мисъл, която е най-убийственият аргумент срещу измислицата за преражданията: "На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд!" (Евр. 9:27). Павел е бил гонител на Христа! Той е преследвал Иисусовите последователи. Проявявал е жестокост поради безкрайно неразумна ревност (Рим. 10:2). Но Бог му се притекъл на помощ и за един миг го направил от върл гонител най-ревностен разпространител на Христовата вяра. Ако беше вярно учението за преражданията, хиляди превъплъщения не биха стигнали на Павла да умие греха си против Христа. Но в Бога, а не в преражданията е прошката. "У Господа... има милосърдие и прощение!" (Дан.9:9).
Примерите с разкаялия се разбойник и с помилвания Павел не са единствени, та да се считат за някакви редки изключения. В миналото, а и днес съществуват множество случаи на помилвани закоравели грешници, каквито са били разбойникът Мойсей Мурин (житие – 28 август), убиецът Варвар (6 май), разпътната Мария Египетска (1 април), блудницата Евдокия (1 март), магьосникът Киприан (2 октомври) и много други. Те всички искрено се обърнали към Христа и станали светци, без да имат нужда от някакви превъплъщения за изкупуване на безбройните си грехове. След като намерили пътеката на благодатта, за тях е бил достатъчен един кратък човешки живот и една безкрайна Божия милост, за да постигнат в късо време благословената цел на нашата вяра – спасението на душата (1Петр. 1:9).
Лъжеучението за преражданията е пълно с противоречия, макар да претендира, че може да обясни защо често пъти добри хора страдат в този свят, а лоши хора благоденствуват. Това уж се дължало на тяхната карма, т.е. на делата им от техните "предишни съществувания". Тук вместо яснота се получава дълбока мъглявост и вместо разрешаване на въпроса възникват нови недоумения. Ето два случая на типични противоречия.
1. Според привържениците на теорията за преражданията добрите люде страдали заради минали свои грехове. Но ако в миналия си живот са били грешници, по какъв начин изведнъж са се родили праведни, та да се недоумява за тях как те като добри страдат?
2. Още по-дълбоко се самоизобличава в лъжа опитът на теософите да обяснят с преражданията земното щастие, изпитвано от нечестивците. Щастието се дава – казват те – за добър минал живот. Да се радват нечестивци, това значи, че те са заслужили с миналите си добри дела тия сегашни радости. Щом пък са били в миналия си живот добри хора, как изведнъж са се родили грешни? Нали основен закон на живота е уж "развитието", "усъвършенствуването". Де остава този закон в такъв случай?
Защитниците на лъжеучението за преражданията се ползуват съвсем неоснователно от ап. Павловата мисъл: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7). Те приспособяват тази мисъл към своята предвзета идея за превъплъщенията, идея напълно чужда на великия Апостол. Той използува посочените думи, за да подчертае с тях учението на Христа за Божия праведен съд, когато ще се въздаде всекиму според делата му (Мат. 16:27). Тая окончателност тъкмо липсва в доктрината за превъплъщенията. Там не се допуска никакъв последен и безапелационен Божи съд и никакво окончателно въздаяние. Какво общо може да има тогава между християнство и теософия?
Теософи и окултисти внасят своето лъжеучение в приведената мисъл, която св. Ап. Павел сам изяснява съвсем иначе, като казва: "Който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа си, от Духа ще пожъне вечен живот. Като правим добро, да не се обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време" (Гал. 6:8-9). От намеци за някакво си прераждане тук няма и следа. Напротив, великият Апостол пише, че ония, които извършват делата на плътта и не се каят, ще бъдат вечно наказани, като бъдат лишени от Царството небесно (Гал. 5:19-21). Вечният блажен живот пък е награда на потрудилите се в полето на добродетелта! "Ти си посял милостиня – изяснява св. Йоан Златоуст – тебе те очакват небесни съкровища и вечна слава; посял си целомъдрие – очакват те чест и награда" [Св.Iоаннъ Златоустъ, Толкованiе на посланiе къ Галатамъ, беседа 6, Творенiя, т.Х, кн.2, СПб, 1904г., стр.811.] Кога? – "В свое време" – отговаря св. Ап. Павел, насочвайки с това мисълта към Второто Христово пришествие и към Страшния съд, когато Бог ще въздаде всекиму според делата му (Рим. 2:6). Този есхатологически аспект е съвършено чужд на окултистите.
Целта на преражданията била, според тях, обогатяването на човека с духовен опит и издигането му до най-високо съзнание и мъдрост. В такъв случай би трябвало да се очаква, че след всяко свое ново прераждане човек поумнява и става все по-съвършен. Приложено в широк мащаб към цялото човечество, това значи, че всички хора, съставящи това човечество – по-силата на закона за еволюцията – трябва да стават все по-добри, по-съзнателни, по-разумни, по-мъдри. А какво наблюдаваме? – Докато в техническата и научната област има голям напредък, в моралната област се забелязва страшен упадък, предречен от словото Божие. В пророческата Си реч за свършека на света Христос казва, че беззаконията ще се умножат, любовта ще изстине (Мат. 24:12), страстите ще се развихрят и предателствата, дори между най-близки, ще бъдат често явление (Мат. 24:9). Все по-често ще въстават народите един против друг (Лука 21:10). Ще се явяват множество лъжепророци и ще прелъстяват мнозина (Мат. 24:11). Всичко това виждаме да се сбъдва в наше време.
Ето как подробно рисува св.Ап.Павел нравите на "усъвършенствуваното" човечество в последните дни: "Човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделивци, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци" (2Тим.3:1-4). И когато се дойде до такова "съвършенство" в злото и в пороците, ще настъпи краят на всичко... Защото Божият промисъл не може да допусне едно безкрайно умножаване на кандидатите за ада! За цялата тази апокалиптичност на настъпващите дни теософите и окултистте нямат никакъв поглед.
Ала не само върху плоскостта на общочовешката история личи несъгласуемостта на учението за прераждането с Христовото учение за последните съдбини на света. И в тесните рамки на отделния човешки живот проличава лъжовността на разглежданата доктрина. Мъдростта идва с възрастта. Общоизвестно е, че младите правят много и фатални грешки поради лекомислие и незнание. На стари години те съжаляват за всичко това. Ако имаше прераждане, те би трябвало да се възползуват от придобитата вече мъдрост в предишните си земни съществувания, когато са достигнали старост и следователно някаква зрялост, и да не повтарят фаталните си грешки. А сега какво наблюдаваме? – Младите все въстават против старите и не искат да се ползуват дори и от наготово поднасяните им мъдри съвети. Де са собственият им опит и мъдрост от "минали съществувания"?...
Против лъжеучението за прераждането говори и следното съображение: всеки здравомислещ човек съзнава себе си като отделен индивид и свързва своята личност не само с душата си и нейните качества, но и с тялото си и с неговите особености. По физиономиите си хората се различават един друг. Душите също са различни. След смъртта на тялото безсмъртната душа продължава да съществува, макар и вън от пълнотата на човешкото битие, очаквайки деня на всеобщото възкресение, когато тази пълнота ще се възстанови чрез възсъединението на душата с обновеното й тяло. Тогава праведната душа окончателно ще приеме наградата за добрите си дела, които е вършила с тялото си, а грешната душа ще бъде наказвана заедно с тялото си, с което е грешила. "Защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всеки заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си" (2Кор. 5:10). Не е казано с телата си, защото това е абсурд! С кое от телата си ще бъде наказан или възнаграден човекът, ако е имал много тела? И с кое от тия "много тела" ще се възсъедини душата му при Второто пришествие? Какво ще стане с другите й тела?... Не! Няма съвместимост между окултизъм и християнство! Христовото учение утвърждава неповторимата личност на всеки отделен човек, състоящ се от душа и тяло. В същото време окултизмът се опитва да разруши човешката личност, отричайки нейното психофизическо единство и учейки за вливане на душите в океана на някаква нирвана или даже за разтапянето им в някакво небитие.
Теорията за прераждането обезсмисля не само Христовото учение за възкръсването на телата, но и православното почитане на светите мощи. Ние тачим например мощите на св. Йоан Рилски и възпяваме чудото на тяхното хилядолетно нетление като предобраз на бъдещето възкресение на телата. За нас скинията на святата душа е също свята, защото святата душа осветява и тялото, както и обратното – омърсеното с грехове тяло омърсява и душата. У светците всичко е свято – и дух, и душа, и тяло (1Сол. 5:23). Тачейки светите мощи на преп.Йоан Рилски като храм, в който е пребивавала святата му душа, ние тачим едновременно и душата, и тялото му, защото това нетленно тяло е осветено от подвизите на душата му. Привържениците на преражданията не почитат светите мощи, защото гледат на тях като на случайно жилище, в което временно е пребивавала душата на светеца. Според тях преди влизането в това тяло и след напускането му душата се е превъплъщавала в много тела и всички те са имали само преходно значение. Ето как вдъхновеното от дявола учение за прераждането се опитва да подкопае православното учение за почитане на св. мощи.
Защищавайки учението за превъплъщенията, окултистите твърдят:
1. Някои имали уж спомени за свои по-раншни съществувания. – Ако учението за превъплъщенията беше вярно и ако целта на преражданията беше все по-голямо духовно усъвършенствуване на човеците, би трябвало да се говори не за някои само люде, че имали "спомени" за свои предишни съществувания, а би трябвало всички добре да си спомнят поне за последните си превъплъщения, за да имат полза от горчивия опит на миналото и да не повтарят старите си грешки в бъдещето. Иначе преражданията се обезсмислят, като се превръщат в някаква въртележка, повтаряща старите грешки...
Здравият човешки опит е чужд на такива "спомени" за минали съществувания. Милионите и милиардите хора нямат подобни спомени. И ако съществуват все пак някои хора, които твърдят, че си спомнят уж за свои предишни съществувания, тия изключения трябва да отнесем към печалните случаи на психическа разстроеност, при която демоните ясно могат да влияят върху съзнанието на човека и да му представят илюзорни неща като факти.
2. Що се отнася до чувството на някои, че са виждали уж хора и предмети, които им се изправят пред очите за пръв път, трябва да кажем, че психолозите обясняват това явление с особен асоциативен процес, при който един напомнящ миналото детайл е способен да извика в паметта комплекс от спомени, създаващи илюзията, че ние вече сме били веднъж в тази обстановка.
За прозрелите в действията на лукавия (Мат. 6:13), способен да се вселява в човешки души, не е чудно, че той може да раздвоява съзнанието на жертвите си, да им нашепва най-странни идеи и да им внушава най-чудновати чувства. Той може да им втълпява образите на някои лица и предмети, които те, по негово предвиждане, след малко ще срещнат, за да ги уве-ри, че те не за пръв път виждат сега тези неща, а са ги видели вече в "предишното си съществуване". Тъй дяволът гледа да обоснове своята лъжлива доктрина за "превъплъщенията на душите".
3. Ако някои деца пък се раждат с предразположения, дарби и склонности, каквито у родителите и прародителите им липсват, това не е никакво явление, говорещо в полза на фантастичното учение за превъплъщенията. Такива явления могат да се обяснят със закона за наследствеността. Знае се, че често се случва някои дарби, дремещи у родителите или прародителите в латентно състояние, неочаквано да избликнат у децата. При родителите тези дарби не са се изявили поради липса на благоприятни условия. Затова и родителите не подозирали даже, че у тях има подобни дарби. Но ето, при децата условията се изменят и наследствените дарования неочаквано избликват.
4. Различната карма обуславяла – казват – различните чо-вешки съдби. От добродетелното или порочното поведение в миналия живот зависело и превъплъщението, и неговото качество. Справедливостта присъждала на лошите хора лошо пре-раждане, свързано със страдания и беди, а на добрите хора – щастливо превъплъщение, свързано с земни удоволствия и радости. Тук отново се натъкваме на несъобразността на уче-нието за кармата от гледище на Библията, в която четем точно обратното: "Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема" (Евр. 12:6). Ако Бог наказва от обич, явно е, че наказанието е нещо добро, защото води към смиряване, към опомняне и спасение, а кармистите считат страданията, тези вразумителни средства на Божия промисъл, за зло. За тях добро е благоденствието, житейските радости, удоволствията, развлече-нията и пр. Какво излиза? - Онова, що Писанието нарича добро, те го считат за зло и обратното. Съвместими ли са двете учения?!...
За да спечелят християните за своята теософска вяра, привържениците на доктрината за преражданията се стараят да намерят и в Свещ. Писание основание за нея, но се оказва, че в цялата Библия изразите "превъплъщение" или "прераждане" в окултен смисъл не се среща нито един път! Там се говори за "възраждане" (Тит. 3:5, 1 Петр. 1:23), но не и за прераждане в смисъла на превъплъщение. Въпреки това теософите търсят и "намират" известни "основания" за твърденията си, че Апостолите, съставители на новозаветните свещени книги, са вярвали в превъплъщението. Най-главните "опори" са случаите със слепородения (Иоан. 9:2) и със св.Йоан Кръстител, считан от теософите за прероден св. пророк Илия (Мат. 17:10-13). Да разгледаме тия случаи!
1. На пътя на Христа застава един сляп от рождение човек. Учениците запитват Спасителя: "Учителю, кой е съгрешил – тоя или родителите му, за да се роди сляп?" (Иоан. 9:2)... "Този въпрос изглежда странен – пише в тълкуванието си на това място бл. Теофилакт и продължава – Как е могъл да съгреши той преди своето рождение? Апостолите... не са споделяли езическото суеверие, че душата преди съединяването си с тялото живее уж в друг свят и наказана за греха си, слиза в тялото. Като прости риболовци, те не са могли да чуят подобно учение, защото такива мисли принадлежали на учените. И тъй, въпросът изглежда неразумен, ала само за ненаблюдателните. Всъщност Апостолите са чули как Христос казал преди това на разслабения: "Ето, ти оздравя: недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо!" (Иоан. 5:14). Сега те виждат слепия и недоумяват. Те като че ли така говорят: "Допускаме, че онзи е пострадал от разслабване поради греховете си. Но какво ще кажеш Ти за този? Та нима и той е съгрешил? Но така не може да се рече, понеже той е сляп от рождение"... И тъй, в разглеждания случай Апостолите не толкова питат, колкото недоумяват"*. Тук нямаме следователно никакво учение за прераждането. Такъв смисъл изкуствено му придават привържениците на това лъжеучение.
* Бл.Феофилактъ, Толкованiе на Евангелiе отъ Iоанна, гл. IX, "Благовестник", СПб, 1911, стр. 621-622; сравни също св.Iоаннъ Златоустъ, Беседы на Евангелiе св. Апостола Iоанна Богослова, беседа 56, Творенiя, т. VIII, кн. 1, СПб, 1902г., стр. 365.
2. Що се отнася до въпроса, дали св. Йоан Кръстителне е прероден Илия, трябва да кажем нашето решително "не"! Ето нашите основания за това: а) В Евангелието имаме прякото свидетелство на св. Йоан Кръстител, който, запитан: "Илия ли си ти?" – отговорил: "Не съм" (Иоан. 1:21). Кой може по-добре от самия него да ни каже, кой е той? б) На Тавор при Христовото преобразяване се явил заедно с Мойсей общоизвестният на вярващите израилтяни древен св. пророк Илия, а не някакво негово "превъплъщение" в лицето на св. Йоан Кръстител. Апостолите – особено св. Йоан Богослов, който бил негов ученик, познавали по лице Христовия Предтеча. На Тавор те видели не него, а св. пророк Илия, както го назовал св. Ап. Петър (Мат. 17:4). Ако беше вярно учението за преражданията и ако св. пророк Илия се беше действително превъплътил в св. Йоан Кръстител, той не можеше по никакъв начин да се яви на Тавор в стария си образ, отдавна вече изчезнал след многото мними прераждания, а трябваше да се яви в своето "последно превъплъщение" – в образа на св. Йоан Кръстител, толкоз повече, че нямало вече пречки за Христовия Предтеча да се яви като дух из отвъдния свят, тъй като по това време той е бил вече обезглавен от Ирод (Мат. 14:10). в) Най-важното основание е следното: превъплъщават се, според самите окултисти, умрели хора. А св. пророк Илия не бил умрял и следователно приписваното му прераждане е злостна измислица. Той е бил взет жив с тялото си на небето (4Цар. 2:11).
Ала ще ни се възрази: А защо тогава Иисус Христос казва за Йоан: "Той е Илия, който има да дойде" (Мат. 11:14)? – Спасителят говори тук, както и на много други месста не буквално, а иносказателно, алегорично (срв. Марк 8:15; Лука 22:36). Св. Йоан Предтеча се явил не като "преродил се" Илия, а както изрично е подчертано в Евангелието: "в духа и силата на Илия" (Лука 1:17), т.е. подобен по ревност на св. пророк Илия.
И тъй, Библията изключва всяка мисъл за карма. Учението за кармата е в непримирим антагонизъм с християнството. Това трябва много добре да запомнят ония християни, които се увличат от съвременните окултни учения и си мислят, че могат да ги съвместят с вярата си в Христа. Тези две неща са несъвместими: или човек е християнин и като такъв вярва в Богочовека Христа като свой Изкупител и Спасител, или, ако се надява сам да се усъвършенствува чрез множество превъплъщения, той не е никакъв християнин.
Истината и лъжата са несъвместими. Тръгнеш ли със заблудите, ти напускаш пътя на истината. Приемеш ли лъжеучението за преражданията, ти отхвърляш богооткровеното Божие слово за Изкуплението и се отказваш от Христа, пролял Кръвта Си за нас! Да помним съвета:
"Нека държим неотклонно изповеданието на надеждата!... Защото ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове, а някакво страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците...По-тежко наказание ще заслужи оня, който е потъпкал Сина Божи и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен и е похулил Духа на благодатта!" (Евр. 10:23-29)
От такава участ да ни пази Бог!
Архимандрит Серафим (Алексиев) (1912-1993)
Беседа от I том, II част на сборника "Беседи за живота след живота", изд. в книжно тяло от ЕТ Снежана
Иванова, София, 1994 година с помощта на Атонския славяно-български монастир "Св. Великомъченик Георги Зограф".
Виж също:
www.Pravoslavieto.com