Св. Климент Охридски
Проф. Иван Снегаров (1883 - 1971)
Реч, произнесена на 2 юли 1941
година в град Охрид
 |
Ето ни в града на славното българско минало. Ето ни в свещения град, за който всяко българско сърце силно тупти. Ето ни в чертозите на вековния народен блян. Преди три месеци недостъпен беше българският Йерусалим. Топяха се нашите сърца да го видим и му се поклоним. Тиранинът бе поставил сатанински препятствия, за да го откъсне от всякакво общение с българското царство. Но неочаквано, по мановение на самоотвержения германски народ, изгря свободата и над тоя вълшебен и свещен български кът. Днес ние сме честити да стоим на българския Сион, гдето лъчезарното небе най-нежно целува българската земя.
Виждате, драги гости: град Охрид е твърде скромен, с много порутени къщи. Тежкото турско и още по-несносното сръбско робство са ударили своя печат върху него. Той изглежда твърде отслабнал и посърнал от терзания и тъга за свободата. При все това той винаги, и в най-мрачното време, е сияел с особен ореол. Под неговите дрипи се крие духовно величие. От неговия образ се излъчва древна слава като животворен ефир.
Кой друг български град може да му съперничи по трайна историческа слава? Първата ли българска столица Плиска? Този някогашен първенец между градовете на българското царство отдавна е изчезнал от лицето на земята. Втората ли прекрасна, златоцветна българска столица Преслав? Обаче и тя също отдавна, още в 972 г., престана да бъде двигател на българския културен живот. Може би другата гиздава българска столица Търново, която близо половина век била повелител на по-голямата част от Балканския полуостров и два века е всявала страх във византийската империя. Но и тоя горд български град е изтръпнал под кървавите ужаси, що го връхлетели на 17 юлий 1393 г. и после, и престанал вече за дълги векове да бъде ръководител не само на българския народ. Не само турският ятаган, но и фанариотски хомот го е смирил до неузнаваемост.
Само Охрид, столицата на вихрено юначния цар Самуил, е преминал и изтърпял народните бедствия през средните векове, без да
изгуби своята ръководна мощ. Охридската архиепископия, наричана в турско време патриаршия, е преодоляла византийското и сръбското
(средновековно) владичество и е действувала още близо 400 години под турско робство. В нейно лице Западна България или Македония,
както в ново време взеха да я наричат, почти осем века е имала напълно обособен вътрешен живот. Ако и подчинена на чужда държава,
Македония, възглавявана от Охрид, била духовно суверенна величина, която официално била наричана България (на гръцки 
) не само от своите свещеноначалници - охридските патриарси, но и от
цариградските и други патриарси.
 Св. Климент Охридски. Българска икона от XIV-XV в. от църквата "Св. Богородица Перивлепта" ("Св. Климент") в Охрид, Реп. Македония. Съхранява се в Галерията на икони в Охрид. |
Къде се крие, прочее, първопричината на тая многовековна огнеупорност на тоя чуден и толкова мил за българина град? Преди всичко в духовната основа на неговото битие. Той е станал амвон на новия апостол Павел - св. Климент Охридски, за новите коринтяни, сиреч българите, както го възпява един охридски архиепископ-песнотворец. Охрид е бил свещникът, откъдето е светело живодатното светило св. Климент Охридски над цялата българска земя. Охрид ревностно е пазел неоценимото съкровище, което го правело да бъде всебългарска светиня - честния гроб на св. Климента и вечносвежи спомени за тоя велик български светител. Със своя свят живот и благодатна дейност св. Климент е удостоил и своето земно жилище Охрид да сподели неговата сияйна слава. Чрез Климента Охрид е богоозарен български град. Тук Христос освети и оживотвори българския народ. В Охрид са поставени апостолските основи на Българската православна църква. От Охрид извира Божие благословение за цялата българска земя.
Съдбоносни сътресения са отслабили историческата памет на българския народ. Забравен е бил в старопланинска България златозарният образ на св. Климента Охридски. Дори и Българската църква не чествува навсякъде тържествено, както подобава, свещената памет на чутовния охридски йерарх, без когото тя не би съществувала. От 1916 г. Климентови почитатели се мъчат да съберат средства, за да му издигнат в София достоен паметник, който да освещава столицата на Третото българско царство и да напомня на всеки българин за извора на неговата духовна мощ. Обаче и до днес още не е осъществена тази благородна идея - плод на дълбока почит към оня, който, както ще видим, е родил духовно българския народ - св. Климента Охридски.
Ето защо историческа е заслугата на българския храм на науката, Софийския университет, че гордо издигна името на св. Климента Охридски като вечно знаме на българския напредък. Това свято име краси на най-лично място стените на Софийския университет, който с това сочи на целия български народ, че той е получил своята светлина, своето духовно зрение от древното всебългарско светило св. Климент Охридски, че този светител е несъкрушима основа на неговото историческо битие. Хиляди-хиляди студенти възприемат в своите млади души светлозарния образ на св. Климента Охридски и огряват с неговите целебни зари народната душа. Българският храм на науката е и олтар, гдето се слави името на св. Климента. Това дивно име не е прост символ, а жива сила, която действува в Софийския университет и го прави да бъде най-ревностен бранител на българската народност. Когато много обществени сили в България се уклониха в чужди релси и се възпяваше идеалът на цялостна (интегрална) Югославия, само Софийският университет "Св. Климент Охридски" остана твърдо на своята основа - духа на своя небесен покровител. Софийският университет никога не забрави многострадалната свещена земя на св. Климента. И студенти, и професори си даваха клетва: "Йерусалиме, Йерусалиме! Ако те забравя, езикът ми да онемее!"
Драги мои съграждани!
Днес вече виждате с очите си явно свидетелство на дълбоката любов, която чувствува Софийският университет към св. Климентовия град. Целият Академически съвет, върховното управително тяло на Софийския университет, е тук при вас. Тук са майстори и първомайстори на българската наука, български учени с европейска, дори световна известност. Те са дошли да ви сърадват заради изгрялата свобода и да почувствуват със своите просветени души, че жив е св. Климент, както от векове вярват охридчани. Радост озарява техните мъдри лица, загдето са честити да стъпят по същите места, които са осветени от апостолските нозе на българския първоучител св. Климент Охридски. За пръв път е удостоен Охрид с такава висока чест, в която искам да видя залог, че нашият сега изнемощял град отново ще разцъфне и ще възстанови своето древно достойнство - да стане пак средище на българската наука, както е бил във времето на св. Климента. Посещението, което прави Академическият съвет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", е бележито събитие с общобългарско значение. То още повече ще свърже духовно новата българска Атина с древната, София с Охрид, Третото българско царство със Самуиловото. Това светло събитие винаги ще сочи на българската академическа младеж, че трябва да пие и да се освещава от първоизвора на българската наука - мъдростта на св. Климента Охридски.
Родени под благославящата десница на св. Климента, откърмени и израснали под чудодейния чар на разкази за тайнствени явявания и действия на великия български светец, охридчани със своите чисти сърца вярват в небесната мощ на св. Климента и със страхопочитание произнасят неговото име. Обаче може би някои от вас, мои съграждани, се запитвате и сте в недоумение: защо и Софийският университет - тая лаборатория на чистата наука - толкова много почита нашия светец, дори е станал негов доблестен знаменосец?
Много пъти е говорено и писано от наши и чужди учени за св. Климента. В самия град Охрид, ако и да е бил задушаван от тъмнината на робството, винаги е имало ученолюбиви мъже, които разпространявали между народа знания за ангела-пазителя на Охрид и цяла България, черпени грижливо из стари жития и служби. При все това личността на св. Климента е толкова възвишена, неговата дейност е толкова обширна и плодотворна, че все пак остава нещо недоуяснено и недоизказано. И небето виждаме пред нас. Струва ни се, че го познаваме добре, но колко тайни крие то в себе си? На българското небе повече от хиляда години свети звезда с необикновена яркост и величина: сияе пътеводна звезда, от която са се излъчили множество други звезди. Такова велико светило винаги ще буди удивление и любознателност със своята лъчезарна тайнственост. Независимо от това, не е излишно понякога да се припомнят дори многоизвестни исторически истини, за да бъдат втълпени в нашите души и да станат нравствени принципи на нашата обществена дейност.
Науката до днес разполага с твърде малко сведения за живота и дейността на св. Климента. В Охрид се носят различни предания за
него и неговия другар св. Наум. В тези народни предания са отразени: 1) голямото обаяние,
което са имали двамата охридски светители между народа, и 2) непоклатимата вяра на охридското население в тяхната светост и
чудодейна закрила. По-достоверни сведения ни дават житията на св. Климента и св. Наума, написани от техни ученици и от охридски
архиепископи. Също черпим сведения и от св. Климентовите съчинения. Откъде точно бил родом българският праотец св. Климент, не е
известно, но той бил несъмнено славянин и в науката преобладава мнението, че той бил българин. За св. Климента България, както
казва неговият житиеписец Теофилакт Охридски (поч. към 1108 г.), била многолюбима, въжделена земя. Същият житиеписец го нарича
пръв епископ, който служел и проповядвал на български език (
).
Друг житиеписец, охридският архиепископ Димитър Хоматиан (1216—към 1234 г.), явно го нарича българин.
Св. Климент ще да се е родил някъде близу до родния град на св. Кирила и Методия, Солун. Това се допуска по следните съображения: той от млада и нежна възраст е придружавал св. Методия и видял всичките негови дела. Климент е владеел в съвършенство Кирило-Методиевия език, сир. солунското, или южномакедонското старобългарско наречие.
Не се знае къде се е учил Климент, но е известно, че той бил високообразован мъж.
Теофилакт Охридски го нарича най-учен мъж (
). Още когато св. Солунски братя във Византия са започнали да
превеждат свещените книги, той ще да им бил усърден помощник. Поради това те са го взели със себе си, когато в 863 г. заминали за
Велико моравия (днешно Словашко), за да насаждат славянска просвета. Там Климент е останал до смъртта на своя учител св. Методий
(поч. 6 април 885 г.), като помагал в неговото апостолско дело, сир. в неговата християнска просветна дейност (обучавал деца,
проповядвал на народа и превеждал църковни книги). Във Великоморавия Климент изпъкнал със своите големи дарби. Той и Горазд били
водачи на Кирило-Методиевите ученици и първи борци срещу латинското духовенство, което се стремяло да унищожи славянската
образованост. Изтърпели тежки окови в моравски затвори за вяра и род и изгонени из Великоморавия, Климент и другарите му Наум и
Ангеларий се отправили за България, за която силно копнеели.
В България те намерили богата почва за самостойна творческа работа. Княз Борис ги приел с отворени обятия, като изпратени от Провидението спасители на България. Борис отдавна е копнеел за такива просветители. Със съдействието на близките си съветници, болярите Ехач и Чеслав, Борис изработил план за всенародна просвета. Българският владетел скоро, още през 866 г., изпратил Климента за учител-проповедник в далечната обширна западно-българска област, наричана Кутмичевица, която обхващала днешна Южна Албания и Западна Македония. Средища на Климентовата християнскопросветна дейност са били градовете Главеница (днес не съществува, близу до гр. Авлона), Девол (също не съществува днес, близу до гр. Корча) и нашият град - Охрид. В Кутмичевица е действувал седем години от 886 г. до 893 г., когато, по заповед на новия български господар Симеон, той бил поставен за епископ на Дебричко - Величката епархия, която според по-нови изследвания е обхващала днешно Кичевско (долината на р. Велика), и съседната охридска покрайнина Дебърца, а може би и Дебър. Изобщо Климентовата епархия не се намирала много далече от Охрид, понеже, след като станал епископ, той често е посещавал своя манастир ,,Св. Пантелеймон" в Охрид, тук починал и бил погребан. Поради това по-късно св. Климент станал известен повече като охридски "архиепископ" и изобщо като охридски светия. Наместо Климента в 893 г. княз Симеон изпратил в Кутмичевица неговия сподвижник пресвитера Наума, който също така е работил седем години, до деветстотната (900) година, и след като си построил манастир на лазурния южен бряг на Охридското езеро със средства на Бориса и Симеона, се отдалечил там за постническо подвижничество.
Изнемощял от дълголетен тежък труд и от старост и предчувствувайки края на своя живот, Климент усилено молил княз Симеона да го освободи от епископството, за да се предаде на молитвено уединение в своя любим манастир в Охрид, но молбата му не била удовлетворена и Климент е останал на архиерейската си катедра до смъртта си на 27 юлий 916 година.
В такава животописна скица се очертава личността и делото на св. Климента Охридски. Посочените факти трябва да се вземат във връзка с предишни и послешни събития, за да се разбере тяхното значение, именно че те са основни линии в историческото развитие на българския народ от времето на княз Бориса до днес, сир. за повече от хиляда години време.
Денят на св. Кирила и Методия с право е всенароден празник. Още през време на църковната борба този ден, 11 май, е станал празник на българската просвета и култура, създадена от двамата славянски апостоли. Пита се обаче: какво щяло да стане с великото просветно дело на св. Солунски братя, ако техният най-даровит ученик Климент не се явил в България, гдето работил неуморно и с примерно самоотречение до последното си издихание цели тридесет (30) години? Без друго то щяло да се разстрои и изчезне, не би се осъществил идеалът на св. Братя - славянска писменост и култура, след като през 885 г. то е претърпяло съдбоносен удар във Великоморавия. България е станала християнска още преди двадесет години (865 г.), а от 870 г. е съществувала и полунезависима Българска църква начело с архиепископ, но при все това тя се намирала тогава в такова тежко положение, в каквото е била в турско време под властта на фанариотите. Духовенството било гръцко, в храмовете се служело на гръцки език, а народът, току-що приобщен с Христа, е жадувал да чуе словото Божие на разбран език. Поставена на такъв безизходен път, България била твърде много застрашена от влиянието на Византия. Не затова ли през 865—866 г. са въстанали петдесет и двама български боляри против Бориса скоро след като приел християнството? Борис жестоко потушил това въстание с надежда, че неговата велика реформа - похристиянчването на държавата, ще даде добри плодове.
Той виждал в славянската писменост най силно оръжие против опасното византийско влияние, разпространявано от гръцкото духовенство; най-годно средство, за да направи християнството действително животворна сила за своя народ, двигателка на неговото самобитно развитие. Очевидно той търсел славянски учители. Страшната духовна жажда щяла да разслаби българите, ако Провидението не е довело Климента в България. Ето защо неочакваната поява на Климента и другарите му в българската държава било за княз Бориса като изгрев-слънце след дълга мрачна нощ. И Климент скоро създал в българската земя многобройни бистри ручеи на животворна вода. Той напоил коравата българска почва, посадил нежни фиданки от дървото на живота, посадено във Великоморавия от неговите боговдъхновени учители, но после отсечено, Климентовите клончета пуснали дълбоки корени, цъфнали и вързали живоносни плодове. Лъчите на св. Климента озарили цяла България. Чрез неговото светлоносно слово България е станала вековен разсадник на славянската писменост, огнище на славянската култура, чрез която тя се издигнала да бъде през средните векове пътеводен светилник на православните славянски сърби и руси, а също и на ромъните.
Всеизвестно е, че училището е зеница на всеки народ. Напълно основателно ние се гордеем с големия умствен напредък на българския народ, с неговото добре развито учебно дело. Не трябва обаче да се забравя, че здрава сграда може да се издигне само върху яка основа. Настоящето е неизбежна сетнина от миналото. През време на българското възраждане народните дейци имали един девиз: "Все повече и повече училища!" Всъщност те повтаряли свещения завет на св. Климента Охридски. Той бил първият български учител и първият строител на българското учебно дело. Учредил е образцово училище, сигурно по византийски образец; учел деца и юноши миряни и свещеници: едни на старобългарско четмо и писмо, други (напреднали в учението) на тогавашните науки (богословие, риторика, музика и др.). Той въвел в своето училище и методически упражнения: по-способните си ученици подбуждал към по-дейно участие в своята учебна работа и от тях избирал помощници-учители Освен това, в зависимост от местните условия, Климент освежавал византийската образованост, която преподавал, със земеделски познания. Изхождайки от идеята, че царството Божие е пълнота на всички блага, Климент смятал за свой дълг да подобри народния поминък, като здрава основа за духовен подем. Както ни уверява неговият житиеписец Теофилакт Охридски, той учел народа как да подигне стопанството си; особено се грижел за развитието на овощарството. Кутмичевица - казва неговият биограф - била пълна с плодни дървета, но диви. Затова той пренесъл от византийските области различни видове овощни дръвчета и "чрез присаждане облагородил дивите дървета".
Климент подтиквал и развитието на изкуството, виждайки в него силно средство за облагородяване на душата. Грижел се да украси Кутмичевица с хубави църкви и манастири. В своето любимо място Охрид той построил две красиви кръгли църкви и манастир на най-живописното място.
Изобщо дейността на св. Климента е обхващала, може да. се каже, всички ония стръкове на тогавашното научно знание, които били необходими за духовното развитие на българския народ. Той ще да е имал за по-горна педагогическа цел да въведе отбраните ни ученици в universitas rerum, както се казвало на латински, т.е. да ги запознае с вселената, да им предаде своя широк поглед за нея. От това гледище Климентовото училище може да не е достигнало висотата на Магнаурската висша школа в Цариград, но то е имало висш курс и с това придобивало вид на това, което по-късно се наричало на латински университет. Като учител Климент бил за България това, което Фотий, после цариградски патриарх (поч. 886 г.), бил за Византия. Затова Климентовото училище може да се смята за подобие на Магнаурската школа, гдето преподавал Фотий, или за първо българско горно, или висше (за онова време) училище.
От тук става ясно, че Софийският университет е приел името на св. Климента Охридски, защото вижда в него първия български учен преподавател или, на днешен език казано, професор, сир. тачи го за родоначалник на българските служители на науката. Както от Софийския университет всяка година излизат стотици подготвени народни просветители, така и от Климентовото всеучилище излезли 3500 отбрани ученици, които се пръснали из просторната българска земя, покрили я с нови училища, и българският народ, който според църковния пзснопжжл е лежал в сянката на смъртта, те озарил от спасителка светлина, прогледнал и се устремил към висините на знанието.
Климент е просвещавал парола като учител и духовен пастир не само със словото си, а к с перото си. Със своите съчинения, написани на хубав и разбран за народа език, Климент е обработил старобългарския език до степен да стане съвършено словесно оръдие, не по-малко годно да изрази най-високи идеи и най-дълбоки чувства, отколкото гръцкият и латинският език. Все с цел да подтикне развоя на старобългарската писменост и да разшири народната просвета, той се стремил да усъвършенствува изнамерената от св. Братя азбука, т. нар. глаголица. Малко Климентови произведения са запазени, но и те дават представа за писателските му дарби. Неговите творения (поучения и похвални слова) са кратки, ясни и достъпни за простия народ. Те са бисери на българското слово. Вдъхновено и поетично написани, те звучат като химни, които въздигат дутата към небесния свят със своето богато книжовно творчество Климент е поставил началото на златния век в старобългарската книжовнина. Той е създал тъй наречената Охридска книжовна школа, която се допълва от другата просветна фаланга, създадена пак по вдъхновение на Климента и Наума - Преславската книжовна школа.
Който чете внимателно българската история, не може. да не се учудва, че толкова, много бедствия и разгроми е претърпял българският народ и при все това той не само не е изчезнал, както много други народи (траки, илирийци, скити, хуни, авари, хазари), но се явява на световната сцена все подмладен, с нови борчески сили. Где е тайната на тази несъкрушима жизнеспособност ни българския народ? Както дарбите на една личност крият корените си в нейните родители, деди и прадеди, така и главните качества на един народ имат своята основа в неговото минало, най-вече в основоположната епохи от неговия исторически живот. Св. Климент и княз Борис със своята дейност създали именно такава епоха в българската история, нова ера за българския народ. Княз Борис е успял да събере в едно политическо цяло почти всички еднородни славянски племена на Балканския полуостров, но той стоял изправен пред твърде мъчната държавна задача: да създаде от двата разнородни етнични елемента в своята държава - туранобългари и славяни - един цялостен народ. Нямало кой да одухотвори тези две външно, механично съчетани държавотворни сили. Нямало духовна спойка - народна просвета. Климент е запазил факела на българската просвета. Ако ни бъде позволено да се изразим на библейски език, Климент бил ангелът, който осенил девствена България и я надарил с божествен плод. Не би било преувеличение, ако кажем, че Климент спасил България от разпадане поради етнически противоречия, от погибел - от опасност да бъдела погълната от чужда стихия. Великоморавия изгонила Климента и другарите му, но скоро след това загинала. България пък ги приела драговолно и затова цъфнала плодовито. Борис и Климент са творците, родителите на славянобългарската народност. Първият е създал външните условия за нейното образуване, вторият й вдъхнал душа. Климент е одухотворитедят на българската народност. От времето на св. Климента българският народ почнал да добива определен духовен образ (физиономия) и да заема видно място в историята на европейската цивилизация. Климент е оставил тялото си, но неговият дух не е престанал да свети през вековете като светъл стълб по българската земя, да действува като основоположна сила на българския напредък. Климентовият дух е благодат Божия, която се изляла из цялата българска земя. Въплътил гения на своя народ, св. Климент е ставал наистина крайъгълен камък на неговата история. Творческото въздействие на св. Климента било толкова мощно, че творческият дух; който българският народ проявява от Х в. до днес е отражение на св. Климентовия дух. Цялата история на българската култура е всъщност развитие на посетите от Климента живоносни семена. Копнежът за светлина и свобода, който вълнува старите и новите български поколения, е вдъхнат народу най-напред от неговия праотец св. Климент.
Мнозина в свободна България мислеха, че българското население в Македония едва ли ще удържи сръбския й гръцкия гнет. Те твърдяха, че то ще изгуби, дори изгубило вече своето народностно съзнание. Но ето, пред нашите очи се извърти сякаш чудо. Мощната германска десница отвали тежкия надгробен камък и в поробена Македония възкръсна светлосияйна, юношески жизнена българщина. Не можем да удържим своите сълзи от радост. Где е черпило сили това многострадално население, понякога пренебрегвано от свои сънародници в българското царство, да води упорита борба срещу буйните вълни на инородните стихии - гърци, турци и сърби, и да се запази до днешен ден с високо, с кристално народностно съзнание, с безгранична любов към своя род и име, за светостта на което е дало безброй, жертви? На тоя въпрос българската история дава ясен отговор: в безсмъртния лъчезарен дух на своя първопросветител. Повече от хиляда години са се изминали от блажената смърт на св. Климента, но величавият му земен подвиг е оставил дълбоки следи в неговото паство, потомците на което и днес го чувствуват. Неговият ангелски дух не е преставал да витае над тази прекрасна земя, която три десетилетия одухотворявал и направил света българска земя със своите апостолски стъпки. Княз Борис решил да изпрати най-даровития Кирило-Методиев ученик за просветител в Македония, защото се опасявал, че нейното население, изложено на силно гръцко влияние от Солун и Драч, можело да се поддаде на погърчване. Климент бил творческа сила, която създала твърда като гранитна скала българщина; духовна сила, която преобразила тази антична земя до толкова, че е станала неугасимо огнище на българско съзнание и люлка на българското възраждане, оградена през вековете с несъкрушими крепости на българската култура като Охрид, Струга, Скопие, Тетово, Битоля, Прилеп, Белее, Щип, Воден, Костур, Солун, Кукуш. Незначителният някога илирийски град Лихнида, ако и да се намирал далече от люлката на българската държава, е станал един от най-вдъхновените вещатели на българското име, най-ревностен пазител на българските свещени традиции, вековно знаме на българска духовна мощ; свещено знаме, кое го ни е събрало днес на това светло тържество на българския дух. До недавна телени мрежи и вълчи ями разделяха св. Климентовия разсадник - Македония, от българското царство, но o, sancta simplicitas (о, свещена простота)! Самозалъгваха се българските врагове, че по тоя начин ще скъсат духовните връзки, които съединяваха двете земи в едно общо българско отечество все така крепко и неразривно, както преди в течение на много векове: Духът на св. Климента е непобедим нито от земни, нито от надземни сили, нито от сили на преизподнята. Изгрялата свобода е блестяща победа на св. Климентовия дух...
Историческа истина е, че Българската православна църква има големи заслуги за българския народ. Пита се обаче: кой пръв й вдъхнал силата да бъде твърдина, Ноев кораб на българския народ срещу бури и потопи, да го възражда и устремява към просвета и свобода? Св. Климент Охридски - откликва българската история. Той бил първият епископ българин. Неговата епархия била опитно поле за приложение на Христовия идеал, първообразен за устройството на цялата Българска църква. С това Климент станал родоначалник на българската йерархия, първозиждител на народната Българска църква. Той нежно я отгледал и я направил живодатна утроба, гдето е заченала и се образувала славянобългарската народност чрез органично съединение на двата й етнични елемента - прабългари и славяни.
Св. Климентовото дело имало голямо значение и за другите славянски народи. Не можем да гадаем каква би била тяхната съдба, ако Климент не е отгледал в България насаденото от неговите учители плодоносно дърво на славянска култура, но не можем да се съмняваме, че сърби и руси са придобили жизнени сили от Климентовия извор. Тяхното културно развитие било по-нататъшно въздействие на св. Климентовия дух. Както се знае, старобългарският, или тъй нареченият църковнославянски език; бил общ книжовен език на православните славянски народи и е родна майка на техните нови езици (български, сръбски и руски). Този свещен език не би играл тази велика историческа роля, ако не е бил утвърден от Климента.
Ето в едри черти представеното величествено дело на св. Климента Охридски. Обаче то е било животворно за целия български народ не само по себе си. Дрънкащ кимвал би била цялата 30-годишна учителска и пастирска дейност на Климента, ако тя не е била естествена проява на неговата високонравствена личност. Скоро щели да се забравят неговите огнени слова, ако те не са били израз на неговата всеотдайна любов към ближния, към народа. През цялото си обществено служение той нямал друга висша цел, освен да служи с всички сили на общото благо; нямал друг идеал, освен да бъде ,,за всички всичко". Така той се издигнал пред съвременници и потомци като идеален обществен деец.
Движен от безгранична любов към българския народ, Климент бил и дълбоко религиозна личност, изпълнен бил с безпределна любов към И. Христа. Неговата любов към Бога била деятелна и се осъществявала в самоотвержена служба на народа. Възприел апостолския дух на своите велики учители, Климент непрестанно се стремил да приложи християнските начала в живота, да преобрази нравствено обществото чрез наставление, личен пример и външна уредба, да го приближи към царството Божие, сир. царството на правдата, духовната свобода и братска любов. За Климента християнството било висша преобразователна сила в света, приложно богознание. Такава насока е имала и неговата книжовна дейност. Той отбягвал от теоретични въпроси, а винаги искал да постигне нравствени плодове. И като епископ той не е забравял, че е педагог, който със светлината на словото и живота си трябва да разпръсне невежеството на пасомите си и да облагороди сърцата им. Той винаги е имал пред очите си дидактиката на ап. Павла. Климент е хранел сякаш с мляко ония, които не са били в състояние да приемат по-твърда храна. Затова неговият биограф го нарича друг Павел за новите коринтяни - българите.
Климент, изглежда, имал предвид и педагогиката на своя знаменит съименник, старохристиянския
учител в гр. Александрия (Египет) през II в. св. Климент
Александрийски. На александрийското училище, което ръководил Климент Александрийски, също както в училището на св.
Климента Охридски били обучавани на християнска наука млади и възрастни в два курса - нисш и висш с учител-ръководител, или
директор, и подучители. И нашият първоучител, както Климент Александрийски, е поставял вярата в основата на тогавашното
научно знание, Божественото откровение - в основата на човешката мъдрост. Няма ясно светознание, твърд светоглед без вярно
богопознание, чиято висша степен е християнството. И единият, и другият високо са ценили образованието, смятали го
за сила на християнския живот, за евангелска повеля, която И. Христос изразил с думите: "Изследвайте Писанията."
Двамата Климентовци са имали за цел да направят разумната вяра общо достояние, но при това между тези бележити и
вдъхновени християнски учители има известна разлика. Климент Александрийски, под влияние на гръцката философия, се
увлякъл в умозрителна разсъдъчност, в религиозен интелектуализъм, развит до крайност от неговия гениален ученик
Ориген. Той взел да вярва, че знанието само по себе си е нравствено
съвършенство, че християнинът гностик, сиреч сведущият, образованият християнин е или ще бъде непременно и духовно съвършен.
Св. Климент Охридски, обаче, не е отстъпил от апостолския гносеологично-естетически принцип: чрез вярата познаваме вселената,
но вярата без добри дела е мъртва. Той отклонил крайния александрийски теоретизъм, като твърде умело е съчетавал
християнското умозрение с нравствен практицизъм, с приложно християнство - една насока, която особено господствувала в
староримската християнска църква. С други думи, св. Климент Охридски бил убеден, че евангелската светлина е божествена
светлина, която трябва да се предава не абстрактно (отвлечено), а в съотношение с психофизичното същество на човека, да се предава
по такъв път, че не само да отваря духовните очи или да усили духовното ни зрение, но главно да облагороди сърцето, да
направи човека по-разумен господар на природата и прилежен, вдъхновен строител на царството Божие.
Християнски общественик в истинския смисъл на думата, Климент не е бил отшелник, но при все това той е живял в обществото като аскет. Старото българско житие на св. Наума Охридски ясно изтъква, че Климент и другарят му Наум се украсявали с девствена чистота през целия си живот, били примери на въздържание и нестяжателност. Дълбоко убедени, че духът твори и плътта трябва да бъде послушна на духа, Климент зорко бдял над себе си, не се привързвал към земните блага, с каквито охотно го дарявали владетели и боляри, не се стремял към власт и слава, чужди му били завистта и омразата; имота си смятал за дар Божи, отреден за сиромасите. И той постоянно се самораздавал: и душевните си богатства, и веществените щедро раздавал на ближните. Според неговия житиеписец Климент бил баща на сираците, помощник на вдовиците, вратите на неговия дом винаги отворени за бедни и странници. Преди смъртта си той завещал целия си имот и книгите си на своята епископия и своя манастир в Охрид. Кротък и скромен бил Климент, неговото сърце било извор на милост и състрадание. Изобщо той бил верен отобраз на евангелския пастир. От любов към ближния Климент се отзовавал да лекува и телесни немощи преди всичко със силата на молитвата, поради което още преживе той бил смятан за чудотворен лечител.
Наистина велик духовен вожд бил Климент. Пред величието на неговата личност със синовно смирение се прекланял и българският повелител Симеон, от когото Византия е треперела. Когато Климент се явил пред Симеона с молба да го освободи от управлението на поверената му епархия, българският цар решително отказал да приеме оставката му, понеже, според житиеписеца, виждал в оставката на св. Климента злокобен белег, че ще изгуби престола си.
Също така и в душата на народа св. Климент оставил незаличими следи със своя живот и апостолско служение. Под обаянието, което излъчвала неговата възвишена личност, неговите ученици и народът скоро след смъртта му взели да го почитат за светец. За това явно свидетелствува най-старата му служба, написана навярно от негов ученик. В нея блика синовна любов и благоговейна почит към великия български първоучител. Песнописецът го възпява възторжено с най-китни епитети. Климент е боговдъхновен, ластовица златоуста, добропеснен славей, богогласна уста, медоточен език, златозарен светител, чрез него Охридската църква сияе като крин. По-късно още повече се усилил култът на св. Климента, та два пъти в годината чествували, както и сега, паметта му - на 27 юлий и 25 ноемврий, или сега 9 август и 8 декемврий.
И охридските архиепископи високо са почитали св. Климента. Те усърдно се грижели за затвърдяване на св. Климентовия култ не само за да спечелят доверието па своето паство, но и да утвърдят охридския престол върху личност света и с апостолско достойнство. Някоя от тях са писали на гръцки език високопоетични химни, а Теофилакт и Димитър Хоматиан, както казах в началото, съставили и хубави жития на св. Климента, с което увековечили паметта му. Всичките черти, с които те го изобразяват, се определят от основната им представа, че Климент е апостол, велик православен български йерарх и ангелоподобен мъж. За тези архиепископи Климент е преродил българите, направил ги избран народ, превърнал суровата българска реч в език свещен. Той е денонощно светило над българската земя; водач на целия мизийски народ, сир. българския народ; нов Мойсей, който спасил новия Израил с тоягата на своите слова; богоговорител, огледало Божие за българския народ, сияйна звезда на българската земя, благоухание на Иисуса Христа в българската земя, ходатай и молитвеник пред Бога за своя град Охрид и целия български народ, равноапостол, тринадесети апостол (след ап. Павла), похвала и слава на България. Изобщо тези песнописци - охридски архиепископи, стоейки с дълбока почит пред дивния образ на св. Климента, търсят най-ярки краски или по-право не намират думи, за да изразят духовното величие и сияние на българския първопросветител. Не може да има съмнение, че за основа на поетическото си изображение песнописците са имали и народното схващане за св. Климента като пръв и най-велик праотец и благодетел на българския народ.
И днес са запазени още свежи и ясни спомени за охридския светител у неговите духовни потомци. Народът в Охрид и околността вярва искрено и непоколебимо, че св. Климент невидимо бди над своя народ и не ще го остави да загине; стича се при неговия гроб с жива вяра в златния св. Климент, в неговата небесна сила. Всеки гостенин, ако престои тук няколко дни, ще почувствува тоя мистицизъм, може би странен за днешния век на рационализма, но при все това благодатен за винаги воинствувалия за своя род и език св. Климентов народ.
О, колко е необходимо тази охридска религия, която е най-ярка българска православно-християнска вяра, да се разпространи по всички български краища, та тази жива вяра във всебългарския светител и небесен закрилник да стане метафизична основа в живота на целия български народ! Моите колеги знаят, че не веднаж съм дигал глас в нашия печат за общобългарско религиозно почитание на св. Климента. Дано бъда честит да видя този ден, когато целият български народ с една уста и едно сърце всяка година тържествено ще празнува деня на своя праотец, който му е дал творчески живот. Сияйният образ на св. Климента е най-ярко олицетворение на духовно единната българска земя, символ на българската култура.
Озарени от съзнанието, което Софийският университет има за безмерната стойност на св. Климентовото дело, нека всички българи издигнем светия образ на българския първоучител и велик светител като свещено и спасително знаме. Нека издигнем в градове и села в чест на св. Климента храмове и паметници, та животворният му дух да витае и свети дори в последната българска хижа, та всички българи, гдето и да се намират те, да се чувствуват живо обединени от светлия дух на своя първородител св. Климент Охридски. Трябва да благодарим на Провидението, че е дарувало на българския народ, още в зората на неговия духовен живот, такава дивно светла личност, която може да бъде първообраз на всяка народополезна дейност; възвишена личност, в която може да види насърчителен образец и духовният пастир, и народният учител, и българският учен и книжовник, и българският лекар, и селският стопанин, и българският общественик и държавник.
Да сияе вечно славата на св. Климента Охридски по цялата българска земя! Да вървим смело и неуклонно по неговия свещен завет: "Вярвай в Бога и служи самоотвержено на своя род за повече светлина и правда!" Така вдъхновени от духа на св. Климента, ние ще бъдем без друго строители на светла бъднина, на нов златен век за България.
© Поклоннически слова за Македония, "Военноиздателски комплекс "Св. Георги Победоносец", София, 1993
Виж също:
www.Pravoslavieto.com