 |
|
Прекрасният Йосиф в египетски плен. Източник: pravoslavie.ru
Яков имал дванадесет синове: Рувим, Симеон, Левий, Иуда, Завулон, Исахар, Дан, Гад, Асир, Нафталим, Иосиф и Вениамин. Двамата последни били от любимата му жена Рахила. От всичките Иаков най-много обичал Иосиф, заради кроткия му характер и добросърдечието му.
Когато Иосиф навършил 17 години, Иаков му направил хубава разноцветна дреха. Това не се понравило на братята.
Старите братя завиждали на Иосиф, мразили го за това предпочитане пред тях и даже не искали да говорят ласкаво с него. Но омразата им още повече се увеличила, когато Иосиф, по простотата на сърцето си, разказал виденитте от него сънища. Веднаж Иосиф казал на братята си:
- Послушайте, какъв чуден сън имах. Сънувах, че на нивата връзвахме снопове. И ето моят сноп стоеше прав, а вашите го заобикаляха и му се кланяха.
- Нима ти ше господаруваш над нас"! - казали му с досада братята му и оттогава още повече го намразили.
След известно време Иосиф видял друг сън и също го разказал на братята си.
- Сънувах, казал той, че слънцето, месецът и единадесет звезди ми се кланят.
Като чул това, Иаков го смъмрил.
- Какъвъ е тоя сън? Нима аз, жена ми, братята ти ще ти се кланяме?
Братята се озлобили на Иосиф за такива сънища, но Иаков, който сам имал сънища, изпратени отъ Бога, не ги забравил и тайно размислял върху думите на Иосиф.
Братята на Иосиф отишли в Сихем да пасат своите стада. Това било на около 30 километра разстояние от мястото, където живеел Иаков. Дълго време, като не получил отъ тях никакво известие, Иаков проводил при тях Иосиф, за да узнае, здрави ли са те и всичко ли е благополучно.
Иосиф си облякъл скъпата дреха и отишъл при братята си. Като го видели отдалеко, братята казали помежду си:
- Ето, иде нашият съновидец, да го убием, а на баща си ще кажем, че звяр го е изял, и ще видим тогава как ще се изпълнят неговите сънища!
Но Рувим, най-старият брат, се уплашил като чул за това намерение, и употребил всички усилия да спаси Йосиф. Той казал: "не, няма да го убиваме и да окървавяваме ръцете си в неговата кръв. По-добре ще бъде да го хвърлим в тоя трап". Той говорил това с намерение през нощта да го извади от трапа и да го заведе при баща си.
Когато Иосиф дошъл при братята си, те разкъсали и свалили дрехата му и го хвърлили в трапа. След това, като че нищо лошо не били направили, спокойно седнали да ядат. Но Рувим заедно с тях не могъл да яде. Той се отстранил и мислил за средствата, с които да спаси Иосиф.
В негово отсъствие братята му видели, че минават Измаилски търговци, които носили за Египет разни стоки. Тогава един от братята, на име Иуда, казал:
- Каква полза ще имаме да убием Иосиф? Той е наш роден брат. Не е ли по-добре да го продадем на тия търговци?
Всички се съгласили с това. Извадили Иосиф от трапа, и колкото той и да плакал, колкото и да се молил, те били безчувствени към молбите му, и го продали на измаилските търговци за двадесет сребърни монети.
Братята на Йосиф го продават в Египет, Бит. 37:1-36.
Joseph Is Sold by His Brothers (Gen 37). Woodcut by Gustave Doré
(1832-1883).
След няколко време идва Рувим, за да извади Иосиф от трапа. Той се изплашил, като не го намерил и от силна скръб разкъсал дрехата си. За да скрият след това своето престъпление от баща си, братята наквасили дрехата на Иосиф в кръв от яре, донесли я при баща си и казали:
- Тая дреха ние намерихме сред полето. Погледни, не е ли тя на Иосиф?
Иаков веднага познал дрехата на своя любим син и в отчаяние извикал:
- Това е Иосифовата дреха. Навярно лютите зверове са го разкъсали.
Той разкъсал на себе си дрехата си и дълго време оплаквал обичния си син. Събрали се всичките му синове и дъщери, за да го утешат, но Иаков не могъл да се утеши.
Иосиф намерил братята си в Дофан, който се намирал три мили на север от Самария, която пък била наблизо до Сихем. Дофан или Дофаин значи два кладенеца или две щерни. Такива щерни бивали приготвяни за дъждовна вода, а когато нямало вода, те бивали напущани. В такава изоставена щерна братата хвърлили Иосиф, а не в обикновен трап. По всяка вероятност, на дъното на щерната могло да има и тиня, и скорпиони, и змии и пр.
Макар Рувим искрено да скърбял за брата си и макар да не взел участие в продажбата му, той станал техен съучастни, защото нямал достатъчно мъжество да ги издаде.
Голяма част от християнските тълкователи виждат в живота на Иосиф предобразование на живота Христов. Любовта на баща му, изпращането му към братята, омразата им, продажбата му на езичниците за 20 сребърници, неговото прославяне по-късно - всичко това тайнствено рисува обещания Избавител.
Заговорите на братята да продадат Иосиф, за да попречат на изпълнението на неговите сънища, били също такива, каквито и замислите на Ирод, книжниците и фарисеите, за да попречат на изпълнението на пророчествата. Но тъкмо обратното - това именно довело изпълнението на предвечните Божии завети.
Забележителни са пътищата на Провидението, които, допускайки злото, приготовляват от самото него пътищата на спасението. Не говорим за самия Иосиф, който достигнал високо положение в Египет, - израилският народ е могъл да се сформира в народ само при ония изключителни обстоятелства, при които семейството на Иаков влязло в Египет. Ако семейството на Иаков си останеше в Ханаан, между племената, които не се отнасяли враждебно към потомците на Авраам, то щеше съвършено да се разпръсне между Ханаанскигв народи и да се претопи от тях. Отиването в Египет, гдето "за египтяните бил мерзост всеки овчар", заставило Иакововото семейство да се затвори в малко общество. От него израсъл Израилският народ, който се възползувал от цивилизацията на египтяните без да бъде погълнат от тях, и в годен състав излязъл от Египет, за да завладее земята, която му била дадена наследство в лицето на Авраама.
Измаилските търговци, които купили Иосиф от братята му, дошли в Египет и го продали на Пентефрия - един от първите велможи на египетския цар. Бог не оставял Иосиф. В дома на Пентефрия Иосиф сполучил в скоро време да стане главен управител на целия дом.
От скулптурите и прочетените папируси на стария Египет ние знаем, че в големите къщи имало главни надзиратели, длъжността на които била да водят сметките на всички домакински разпореждания и работи и да записват наредбите. Тия надзиратели са изобразени в скулптурите със свитък от папирус и с тръстика за записване.
Няма съмнение, че младият и способен Иосиф е изучавал езика и курсивното писмо на Египтените през първите две-три години. Иосиф е бил продаден на 17 годишна възраст. Когато се явил пред Фараона, за да тълкува сънищата, той бил на 30 години (Бит. 41:46). Като се приспаднат двете години, които той прекарал в тъмницата, излиза, че 11 години той бил у Пентефрия. По всяка вероятност той станал управител на дома през последните години.
Иосиф бил умен, честен, скромен и благочестив, същевременно, снажен и много красив. Той се харесал на жената на Пентефрия, която била лекомислена и зла и започнала да го прелъстява към грях. В онова време нравствената развала на жените в Егилет е била голяма. Старите писатели (напр. Херодот) пишат, че било трудно да се намери жена, която да не била изневерявала на мъжа си.
Добродетелният Иосиф отклонявал съблазните на лошата жена. Като знаел, че от явното изобличение порокът се дразни, а не се вразумява, Иосиф се старал да издигне постепенно ослепената жена от низките към високи чувства и да я отклони от престъплението. Той й говорил за своето чувство на благодарност към Пентефрия, поради което не може да има престъпни връзки с нея; за чувството на чест и лично достойнство ("в тоя дом няма по-голям от мене" - казвал й той); за съпружеската вярност, която тя трябвало да има ("понеже ти си негова жена") и, най-сетне - за чувството на Божие вездеприсъсвие и за страха Божи, а също и за светостта на нравствения закон ("как ще направя това голямо зло и ще съгреша пред Бога!?)"
Нищо, обаче, не помогнало. Изкушенията за Иосиф се продължавали много дни. Когато видяла нравствената твърдост и непреклонност на Иосиф, развратната египтянка се озлобила, както обикновено става това у всяка лоша жена, която не може да хване в примките си своята жертва. Тя се опитала с насилие да принуди Иосиф към грях.
Когато веднаж той останал сам в къщи, тя се хвърлила върху му и почнала да го дърпа да извърши престъплението. Изплашен и възмутен, Иосиф се измъкнал от ръцете й, но дрехата му останала в ръцете й. Възползувана от това, тя надала вик, събрала домашните и почнала да се оплаква, че евреинът искал да се гаври с нея, като посегнал върху честта й, и тя едва се отървала. Когато тя надала вик, той избягал, но забравилъ дрехата си. Същото казала и на мъжа си. Пентефрий се разгневил и хвърлил Иосиф в затвора.
"Пентефрий се разгневил". В Библията не се казва на кого - на Иосиф или на жена си. Според иудейските тълкуватели, Пентефрий не повярвал на обвиненията на жена си, но не искал да прави разследвания, и за да избегне позора на семейството, хвърлил Иосиф в тъмницата. "Ако той не беше повярвал на жена си - говори Св. Иоан Златоуст, не трябваше да затваря Иосиф в тъмница; а ако е повярвал, Иосиф заслужавал голямо наказание - убийство. . . Но ръката на Всевишния удържала чужденеца, и не го допуснала да убие младежа."
За добрите хора навсякъде бива добре. Те навсякъде си намират приятели и покровители. Йосиф и в самата тъмница си намерил приятели. Началникът на тъмницата обикнал Иосиф и вместо да го държи строго, като затворник, той му поръчал да наблюдава всички, които са в тъмницата. В това време в тъмницата били също затворени двама придворни чиновници - единият бил виночерпец, който давал вино на царя, а другият бил хлебар, който се грижел за царския стол. Веднъж те имали сънища, които разказали на Иосиф.
Виночерпецът казал:
- Сънувах, че пред мене имаше лоза, която имаше три пръчки и на пръчките - озряло грозде. Аз събирах гроздето, изтисквах от него сок в царската чаша и го поднасях на царя.
Йосиф казал:
- Трите пръчки означават три дена. След изтичането на това време царят ще заповяда да те освободят и възвърнат на първата длъжност, но като се изпълни това, не забравяй за мене и се погрижи да ме освободиш от тъмницата, в която съм затворен невинно.
След това и хлебарят разказал своя сън.
- Сънувах, казал той, че нося три кошници на главата си. В горната кошница имаше всякакъв вид припаси за ядене на царя и птиците ги кълваха.
Тогава Йосиф казал:
- Трите кошници означават три дни. След изтичането на това време, царят ще заповяда да те окачат на бесилка, гдето птиците ще кълват твоето тяло.
Всичко станало тъкмо тъй, както предсказал Йосиф.
Две години след това, сам фараонът имал сън, който никой не могъл да обясни. Тогава виночерпецът, който искал да се отличи пред царя, му казал за Иосиф. Фараонът извикал Иосиф при себе си и му казал: "казват, че ти добре тълкуваш сънищата".
Подобно на своите придворни служащи фараонът мислел, че тълкуванието на сънищата е дело на изкуството на специалисти. Йосиф, обаче отклонил от себе си всякаква слава на професионален сънотълкувател и своето тълкувание приписал единствено на Бога.
- Сънувах, - продължилъ фараонът, - че стоя на брега на реката. И ето, излязоха на реката седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката. След тях излязоха други седем крави мършави, много грозни и постали. Не съм виждал по цялата Египетска земя толкова грозни като тях. Посталите и мършави крави изядоха първите седем тлъсти крави. Аз се събудих, но отново заспах. Тогава отново сънувах, че уж от едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове, а след тях израснаха седем тънки празни и изсушени от източния вятър класове. Празните класове погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на влъхвите, ала никой не ми го изтълкува".
Пристъпвайки към тълкуванието на сънищата, Йосиф с особено силно убеждение подчертавал особеното значение на съня. Чрез тоя сън божественото провидение открива на владетеля на Египет съдбата на страната за следващите години. Йосиф казал на Фараона: "сънят фараонов е един. Каквото Бог ще прави, явил е на фараона. Седемте хубави крави и седемте хубави класове означават седем плодородни години, Седемте постали зли крави и седемте сухи класове означават . седем гладни години. Ето, идат седем години с голямо изобилие по цялата Египетска земя. След тях ще дойдат седем гладни години. Ще се забрави всичко онова изобилие. Глад ще изтощи земята. Сега нека фараонът си намери разумен мъдър човек и да го постави над египетската земя. През седемте изобилни години да се събира петата част от всички произведения на египетската земя, та да се запази храна за през гладните години.”
Зарадван от това тълкувание на сънищата си, фараонът поставил Иосиф за началник над цялата египетска земя. Дал му пръстен от своята ръка. Облякъл го в ленени дрехи. Окачил на врата му златна верижка и заповядал да го возят на великолепна колесница по града и да викат пред него: коленичете! Като не се задоволявал само с това, фараонът оженил Иосиф за дъщерята на главния Илиополски жрец, най-видния сановник в държавата, и нарекъл Иосиф с ново име Псонтомфаних, което значи: спасител на съвременното поколение. По тоя начин Йосиф станал първи велможа в цялата египетска земя. Фараонът поставил Иосиф едновременно и за управител на своя двор.
Йосиф тълкува съня на фараона (Бит. 41:25).
Joseph Interprets Pharaoh's Dream (Gen
41). Woodcut by Gustave Doré (1832-1883).
Такова бързо издигане на другоплеменен роб в степен на пръв министър в държавата съответства напълно с обичаите и нравите на царете-деспоти, не само в стария изток, но и в сегашния.
На картината е представен фараон, седящ дълбоко замислен от видените сънища. Пред него стоят египетските мъдреци в дълбоко недоумение и не знаят, как да обяснят сънищата. От другата страна стои Йосиф и обяснява сънищата на фараона.
Както предсказал Йосиф, така се и случило. Настъпили необикновено плодородни години и Йосиф се възползувал от тях, като събрал много храна в от него построени грамадни житници. Когато пък дошли гладните години, Йосиф отворил житниците и при него почнали да идват отвсякъде, за да купуват храни.
Като узнал, че в Египет се продава храна, Иаков проводил там синовете си да купят храна. Не изпратил само най-малкия си син Вениамин, а го задържал при себе си. Синовете на Иаков пристигнали в Египет, но тъй като храната се продавала само с разрешение на Иосиф, те трябвало да се явят лично при него. Братята не познали Йосиф и смирено му се поклонили до земята. Йосиф пък веднага ги познал, но се престорил, че не разбира езика им; отнесъл се към тях като към съвсем неизвестни нему чужденци и говорил с тях чрез преводач.
- Откъде сте дошли? - сурово попитал Йосиф своите братя.
- Ние сме от Ханаанската земя и дойдохме да купим храна.
- Струва ми се, че сте съгледвачи, дошли не за храни, а за да узнаете какво става в Египетската земя.
- Не, господине, отговорили изплашените братя, ние сме честни хора. Всички сме дванадесет братя, деца на един баща. Най-малкият остана у дома при баща ни, а другият отдавна го няма.
- Добре, ще узнаем дали говорите истината, казал Йосиф. Изпратете едного да доведе най-малкия брат. Ще заповядам да задържат останалите от вас докато се докаже, че не лъжете.
След това Йосиф заповядал да ги заведат в тъмницата. Подир три дни той ги повикал при себе си и им казал:
- Аз се страхувам от Бога и не искам никого да обиждам. Ако вие, както казвате, сте честни хора, нека един от вас остане в тъмницата, а другите да отидат с купената храна у дома и да ми доведат вашия малък брат. Тогава ще поверявам на думите ви. Без него дори не се явявайте пред мене.
След това Йосиф заповядал да вземат Симеон под стража, а другите братя освободил, като наредил на слугите си да напълнят торбите им с храна и тайно да сложат в тях донесените от братята пари за покупка на храната.
Като дошли при баща си, те му разказали всичко, което преживяли. Иаков, обаче, не се съгласявал да пусне сина си Вениамин за нищо на света.
Закупените храни свършили, но гладът все още продължавал. За да не умрат от глад, синовете на Иаков трябвало отново да отидат в Египет и да закупят още храни. Старецът не искал да се раздели със своя син Вениамин, но тъй като братята не се решавали да отидат в Египет без него, Иаков се видял принуден да се съгласи да пусне с тях и Вениамин.
Когато се явили при Иосиф, братята паднали на колене пред него и поднесли намерените в торбите им пари. Сега Йосиф ги приел ласкаво и ги поканил да обядват с него. На трапезата те били наредени по старшинство и това ги учудило много.
След обяда Йосиф заповядал да напълнят торбите им с храна, да сложат в тях заплатените от тях пари, а в торбата на Вениамин да сложат и неговата сребърна чаша.
Едва братята излезли от града, когато ги достигнал домоуправителят на Иосиф. Той ги спрял и им казал:
- Защо вие заплатихте за доброто със зло? Защо откраднахте сребърната чаша, от която всякога пие моят господар?
- Ние не сме такива хора, отговорили изплашените братя, подобно нещо не можем да направим. Ако тая чаша се намери у някого от нас, нека той бъде наказан със смърт, а всички ние да бъдем роби на твоя господар.
Домоуправителят претърсил торбите и намерил чашата в торбата на Вениамин. Всички братя били поразени като от гръм. От ужас те раздрали дрехите си, върнали се при Иосиф и паднали в краката му.
- Какво сторихте? - казал им Йосиф. Нима не знаете, че човек като мене без друго ще отгатне?
- О! - извикал Иуда - какво да кажем на нашия господар, с какво да се оправдаем? Бог ни наказва за отдавна извършеното от нас.
- Не, отговорил Йосиф, това е несправедливо, роб ще ми бъде оня, в чийто ръце бе намерена чашата, а вие си идете при баща си с мир.
Тогава Иуда казал:
- Господарю, ако отидем без момчето при твоя раб, нашия баща, той ще умре. Аз го взех на моя отговорност. Нека аз остана твой раб вместо момчето, а то да се завърне с братята у дома. Как ще отида при баща си, ако момчето не бъде с мен?
Йосиф не бил в състояние да се скрива повече. Той се облял със сълзи и извикал:
- Аз съм Йосиф . . . Жив ли е баща ми?
Братята били тъй смутени, че не могли да произнесат нито дума. Като видял тяхното смущение, той повторил:
- Аз съм вашият брат Йосиф, същия оня, когото вие продадохте в Египет. Не скърбете за това, че сте ме продали. Бог ме е пратил за да запазя вашия живот, тъй като гладът ще продължи още пет години. Идете по-скоро при баща ми и го доведете тук. Кажете му, че син му Йосиф го вика при себе си, за да живее с цялото си семейство и ще му отдаде прекрасна земя.
Йосиф се
явява на братята си (Бит. 45).
Joseph Reveals Himself to His Brothers.
С братска любов той се хвърлил на врата на Вениамин и заплакал. Плакал и Вениамин в обятията на брат си. След това той братски прегърнал всеки един от братята си и пролял наедно с тях сълзи.
Когато се завърнали у дома, единадесетте синове на Иаков се хвърлили в обятията на баща си с думите:
- Йосиф е още жив и началствува над целия Египет.
Старецът Иаков, или също Израил, повярвал на синовете си едва като видял изпратените за него колесници. Той оживял духом и казал:
- Йосиф, син ми е жив! Аз ще отида при него! Аз ще отида при него! Аз искам да го видя преди смъртта си!
Преди да се отправи в Египет, Иаков принесъл Богу жертва. Той се колебаел дали да остави земята, дадена му от Бога. В нощно видение Господ му се явил и казал: "Не се бой, иди в Египет. Там аз ще произведа от теб велик народ и ще изведа оттам твоето потомство. Това успокоило благочестивия старец и той без страх се отправил за Египет с цялото си семейство.
Иаков заминава за Египет.
Jacob Goes to Egypt (Gen 46). Woodcut by Gustave Doré (1832-1883)
Като чул за приближаването на баща си, Йосиф излязъл да го посрещне, хвърлил се в обятията му и дълго плакал.
Когато Иаков дошъл в Египет, Йосиф веднага го представил на фараона. Фараонът заповядал да отведат семейството му за заселване в Гесемската земя, най-добрата в целия Египет.
След 17 години Иаков умрял. По негово завещание той бил погребан в Ханаанската земя, заедно с Авраам и Исаак.
След смъртта на баща си, Йосиф живял 54 години и умрял на 110 години. Тялото му било погребано в Египет.
"Библия в картини", глави 27-30. Издание на Белия кръст на Българската православна църква от 1925 година под редакцията на
арх. Ст. Абаджиев, с гравюри от Шнора и Густав Доре
В настоящето електронно издание езикът е частично осъвременен от
Pravoslavieto.com. Гравюрите от Гюстав Доре са заети от
catholic-resources.org.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com