 |
Св. преподобни Ефрем Сириец (Ефрем Сирин) († 373)
|
Прекрасният Йосиф в египетски плен. pravoslavie.ru
Боже Авраамов, Боже Исааков, Боже Иаковов, Бог благословен, Който избра светото семе на възлюбилите Те Твои служители! Дарувай ми, като благ, потоци от благодат преизобилно да се излеят върху ми, за да мога да изобразя светлия и величествен лик – прекрасния Иосиф, който всякога беше честна опора на най-дълбоката старост на патриарх Иаков! Защото този, самият този отрок Иосиф от най-младата си възраст изобрази двете пришествия Христови – първото, станало чрез Дева Мария, и второто, от което всичко ще бъде приведено в трепет. Затова, възлюбени Христови любимци, да застанем сега твърдо, радвайки се душевно, та без разсеяност да слушаме и да съзерцаваме тези дела на благообразния отрок.
А аз, братя мои, го наричам не само най-благолепен, но и пречуден юноша, извор на целомъдрие, съвършен победител, дивен поборник на враговете. Поради което и най-вече той стана образ на бъдещото Господне пришествие.
Затова, нека всеки от вас да освободи душата си от всяка грижа за земното и с любов да приеме пеещите се песнопения: защото те са духовни и веселят душата.
Както Господ беше изпратен от недрата на Отца при нас, за да спаси всички ни, така и
отрокът Иосиф беше изпратен от отеческото лоно на Иаков при своите братя. И както жестоките Иосифови братя, когато видяха
приближаващия се Иосиф, започнаха да кроят срещу него зло, макар той и да им носеше мир от техния баща; така и всякога
жестокосърдните иудеи, като видяха Спасителя, си казваха: "наистина Този е Наследникът, да Го убием, и наше ще бъде всичко"
(Марк. 12:7). Иосифовите братя си говореха: "да го
предадем на смърт, и ще се избавим от неговите съновидения"; точно по такъв начин говореха и иудеите: "хайде да Го убием и
да присвоим наследството Му" (Мат. 21:38).
Иосифовите братя, докато се хранеха заедно, продадоха своя брат, като в сърцето си го предадоха на заколение; точно по същия начин и мерзките иудеи, докато ядяха Пасхата, заклаха Спасителя.
Пристигането на Иосиф в Египет изобразява слизането на нашия Спасител на земята. И както Иосиф в палата потъпка цялата сила на греха, като придоби за себе си светъл венец заради победата си над своята господарка-египтянка; така и нашият Господ, Спасителят на нашите души, като слезе в ада, унищожи с десницата Си там цялото могъщество на най-непоносимия и силен мъчител. Иосиф, когато победи греха, бива затворен в тъмница, докато настъпи времето да получи своя венец; така и нашият Господ, за да вземе върху Себе Си целия грях на света, се полага в гроба.
Иосиф прекара две години в тъмницата, живеейки там в пълна безопасност; и нашият Господ три дни остана в ада и бидейки силен, не претърпя никакво изтление.
Иосиф милостиво се извежда от тъмницата по заповед на фараона и като истински прообраз на Христа без труд тълкува значението на сънищата и предвещава бъдещото изобилие; а Господ наш Иисус Христос, като възстана от мъртвите със Собствената Си сила и ограби (опустоши) ада, принася в дар на Своя Отец нашето избавление, проповядва възкресението и вечния живот.
Иосиф седна върху фараоновата колесница, приемайки власт над целия Египет; и нашият Господ, Който е Цар преди вековете, се възнесе на светозарен облак на небесата, със слава седна отдясно на Отца, по-високо от херувимите – като Единороден Син.
Когато
Иосиф царуваше в Египет, като прие власт над своите врагове, доброволно идват неговите братя до престола на този, когото те
обрекоха на смърт. Те биват доведени, за да се поклонят със страх и трепет на този, когото предадоха на смърт; и сега те със страх
се покланят на Иосиф, когото не искаха да имат за цар над себе си. Иосиф позна братята си и с една дума разкри убийците. А те,
като го познаха, стояха изумени и обхванати от голям срам, без да се осмелят да говорят и без да имат нищо за свое оправдание,
напълно съзнавайки своя грях, който извършиха, когато го продадоха. Същият този, когото те си представяха като вече изтлял в ада,
ненадейно се оказа царуващ над тях. Така и в онзи страшен ден, когато Господ ще дойде върху небесните облаци и ще седне върху
престола на Своето царство, тогава свързани от страшните ангели ще бъдат доведени пред Неговия престол всички Негови врагове,
които не искаха Той да царува над тях. Защото беззаконните иудеи мислеха тогава, че ако Той бъде разпнат, ще умре като човек. Не
вярваха те нещастните, че Той е Бог, Който дойде за спасение – за да спаси нашите души.
Както Иосиф открито каза на братята си, изпълвайки ги със страх и трепет: "Аз съм Иосиф, когото вие продадохте в робство, а сега царувам над вас, които не желаехте това"; така и Господ ще се яви в светозарен вид, ще покаже Кръста на тези, които Го разпнаха, и тогава ще познаят те Кръста и Сина Божий, Когото разпнаха.
Виждате ли, по какъв съвършен начин Иосиф е истински образ на Сина Божий – неговия Владика?
Тъй като добродетелта процъфтяла в Иосиф още от най-ранна възраст поради добрата му воля; то след като положихме вече начало на словото, да продължим повествованието, като изобразим добродетелите на отрока.
Този блажен прекарал седемнадесет години от живота си в бащиния си дом и с всеки ден преуспявал в страха Божий, а също – и в прекрасните правила на живота и в почитането на родителите си. Но като виждал неблагонравие в своите братя, от многото неща той за някои от тях накратко разказвал на своя баща, защото добродетелта действително не може да бъде в единение с неправдата – това не й е присъщо.
Поради това те (братята) възненавидяли Иосиф, тъй като той бил чужд на техните пороци. Украсявайки себе си с добри качества, този отрок получил съновидения, в които му било открито какво трябвало да се случи с него според домостроителството на Всевишния Бог. Но Иаков не знаел за тайната ненавист на братята към Иосиф и обичал Иосиф в простота – заради красотата на добродетелта, с която от най-ранна възраст той се отличавал.
Веднъж, докато братята пасяли овце в Сихем, се случило Иосиф да остане заедно с баща си. А баща им Иаков, като нежен и любящ родител, се тревожел за тези, които останали в Сихем и казал на Иосиф: "върви чедо, иди при братята си, разпитай ги подробно дали са здрави, а също – и за стадата, и се върни по-скоро".
Получил бащината заръка, Иосиф с радост поел към братята си, носейки им мир от техния родител, а заедно с това – и загрижеността, която той имал за тях. Но докато вървял, той се заблудил по пътя и не намерил братята си с техните стада. Натъжен, Иосиф печално въздишал за своите братя, но тогава го срещнал един човек, който му показал пътя. А когато скоро той ги видял отдалеч, втурнал се с радост към тях, желаейки да ги прегърне и разцелува всичките. Те също го видели да идва към тях и подобно на диви зверове замислили да убият Иосиф, а той – като незлобив агнец – бил готов да се предаде в ръцете на тия най-свирепи вълци.
Тъкмо когато той се приближил и с любов ги поздравил, донасяйки им мир от
името на техния баща, те се нахвърлили внезапно като диви зверове и свалили от Иосиф пъстрата дреха, в която бил облечен. Всеки от
тях скърцал със зъби, желаейки жив да го погълне. Жестоки и немилостиви в своята омраза, в беса си те много мъчили този честен и
светъл отрок.
Като видял, че е в опасност и че никой не ще покаже към него никаква жалост, Иосиф накрая започнал да ги умолява, залял се в сълзи, извисил глас и въздишайки, ги молел така:
"За какво се гневите? Умолявам ви всички вас, братя мои, потърпете ме не задълго, за да мога да ви умилостивя! Моята майка умря; Иаков и досега плаче за нея всеки ден. А вие искате да причините на нашия баща нова мъка, когато първата още продължава, та и досега не е минала. Умолявам ви всички вас, потърпете ме замалко, та да не се разделям с Иаков и неговата старост да не бъде свалена със скръб в преизподнята!
И така, заклевам ви всички вас в Бога на нашите отци Авраам, Исаак и Иаков; в Бога, Който в началото призова Авраам и му каза: "излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, и иди в земята, която ще ти покажа" (Бит. 12:1) и която ще ти подаря; и ще умножа семето ти, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг, който е неизброим". Заклевам ви във Всевишния Бог, Който даде на Авраам търпение да принесе с цялото си усърдие в жертва своя единороден син Исаак, за да се вмени на Авраам това търпение за оправдание и похвала! Заклевам ви в Бога, Който избави Исаак от смърт и Който изпрати вместо него овен за благоугодно всесъжение! Заклевам ви в пресветия Бог, Който изрече благословение над Иаков чрез устата на Исаак – неговия баща. Заклевам ви в Бога, Който дойде с Иаков в Харан в Месопотамия, откъдето излезе Авраам! Заклевам ви в Бога, Който избави Иакова от скърби и Който обеща да му даде благословение!
Нека да не се разделям аз от Иакова, както бях разделен от Рахил! Нека да не плаче той за мен, както плаче за Рахил! Да не помръкнат отново очите на Иаков, който очаква да ме види отново завръщащ се при него! Изпратете ме обратно при Иаков, моя баща; вземете сълзите ми, а мен отпратете при него!"
Така той ги заклевал в Бога на техните отци. Но жестоките братя без да се двоумят го хвърлили в рова, като нито от Бога се убояли, нито клетвата почели, въпреки че Иосиф прегръщал нозете на всичките си братя и ги умивал със сълзите си, горещо ги умолявал и викал към тях: "Смилете се над мен, братя!". Те, обаче, без да се смилят, го хвърлили в рова. И Иосиф, захвърлен в пустинната яма, с най-горчиви сълзи и със жалостив плач оплаквал себе си и баща си Иаков. С неизказани въздишки и проливайки сълзи, говорел той така:
"Виж, отче Иакове, какво се случи с твоя син! Ето, аз съм хвърлен в ямата като мъртвец. Ето, ти ме очакваш, родителю мой, да се върна при тебе, а аз лежа сега в рова, подобно на някой убиец! Сам ти, татко мой, ми каза: "отиди да навестиш своите братя и се върни по-скоро!" А ето, те гневно се нахвърлиха като свирепи вълци и ме разделиха от тебе, добри мой отче! Не ще ме видиш ти вече, не ще чуеш гласа ми, не ще бъда вече опора аз на твоята старост! И аз не ще видя честните ти старини, защото с нищо не се отличавам от някой погребан мъртвец. Оплачи, родителю, своето чедо! И твоят син ще плаче за своя баща, понеже от детството си е отнет от твоето лице. Кой ще ми даде говорящ гълъб, за да разкаже той на твоята старост за цялата моя мъка? Не спират, отче, моите сълзи и въздишки; отслабна и гласът ми, и нямам си помощник. О, земя, земя, която викаш към светия Бог заради праведния Авел, който бе неправедно убит (както ни е предадено от предците на нашите отци, че земята викала към Бога заради кръвта на праведника), ти и сега извикай към Иакова, моя баща, и ясно му разкажи всичко, което ми сториха моите братя!"
А те жестоките, веднага щом хвърлили Иосиф в рова, седнали радостно да ядат и да пият. Както се гордее и весели някой, който е победил врага си, така и те с радост насядали около трапезата. А докато ядяли и пиели, веселейки се, повдигнали очите си и ненадейно видели, че се приближават търговци измаилтяни, които отивали към Египет и чиито камили били натоварени с благоуханни аромати. Тогава братята си казали един на друг: "Много по-добре е да продадем Иосиф на тия търговци-чужденци. Нека той да бъде отведен и да умре в чужда страна, и така ръката ни не ще бъде върху нашия брат!" И те, подобно на диви зверове, извлекли от рова своя собствен брат и като взели за него цена, го продали на търговците, без да си спомнят за горестта и мъката на своя баща.
А търговците, като продължили своя път, минали през мястото на пътя, където е гробът на Рахил. Защото там умряла Рахил "на пътя за Ефрат, когато Иаков се връщал от Месопотамия" (Бит. 35:19). Веднага, щом видял гроба на своята майка Рахил, Иосиф се притекъл, паднал върху него и като издигнал гласа си, заридал със сълзи и излял скръбта на душата си, говорейки така:
"Рахил, Рахил, майко моя, стани от земята и виж какво се случи с Иосиф, когото ти обичаше! Ето, продаденият – подобно на някой злодей – като пленник се отвежда в Египет и се предава в чужди ръце! Моите братя ме съблякоха, оставиха ме без дреха и ме продадоха в робство; а Иаков и не знае, че аз съм продаден. Отвори ми, майко моя, своя гроб и ме приеми в него! Нека този гроб да бъде едно ложе и за мен, и за теб! Приеми, Рахил, своето чедо, за да не умре то от насилствена смърт! Приеми ме мен, майко, който така ненадейно бях откъснат от Иаков, както в детството си бях откъснат от тебе! Чуй, майко моя, въздишките на сърцето ми и ме приеми в своя гроб; защото очите ми не могат да проливат повече сълзи и душата ми вече няма сили да ридае и въздиша. Рахил, Рахил, нима не чуваш гласа на твоя син Иосиф? Ето, насила ме отвеждат; нима не искаш да ме приемеш? Призовавах Иаков и той не чу моя глас. Ето, и към теб също викам; нима и ти не ме чуваш? Тук ще умра върху твоя гроб, за да не бъда отведен в чуждата земя, като някой злодей!"
А когато измаилтяните, които взели Иосиф, видели, че той се затекъл и паднал по лице върху гроба на своята майка Рахил, тогава всички в един глас си казали един другиму: "този юноша иска да ни направи магия, за да може да избяга от нас и ние дори няма да разберем, когато изведнъж стане невидим. Затова, да го хванем и да го вържем за по-сигурно, за да не ни ослепи всичките." И като отишли при него, му извикали страшно: "ставай веднага и престани с твоето чародейство; иначе, като те убием тук върху гробницата, ще изгубим парите, що дадохме за тебе!"
Но когато той се изправил, всички видели, че лицето му било облято от горчиви сълзи. Всички тогава започнали снизходително да го питат:
"Защо плачеш? Понеже силно вълнение те изпълни, веднага щом видя тоя гроб, когато достигнахме на това място по пътя. Отговори ни без да се боиш, като надвиеш за миг болката си: каква е твоята съдба и за какво си продаден? Ония пастири, когато те продаваха, ни казаха: "дръжте го по-здраво, за да не избяга от вас по пътя." Ние не сме отговорни за това, защото ето – така ни бе казано отнапред. И така, разкажи ни подробно: чий роб си ти? На тия ли пастири, или на друг някой свободен човек? И ни открий: защо ти с такава горест падна върху тоя гроб? Ние те купихме и станахме твои господари, разкажи ни всичко за себе си. А ако от нас скриеш това, то тогава на кого ще можеш да го откриеш? Ти си наш роб, а нима мислиш, както ни казаха ония пастири, да избягаш, само щом ние отслабим надзора си над тебе? Но успокой се и ни кажи откровено: какво е твоето занятие? На нас ни се струва, че ти си свободен човек и ние ще се отнасяме с тебе не като с роб, но като с възлюбен брат и син. Защото виждаме от твоето поведение, че ти си свободен човек и имаш много познания. Ти си достоен, младежо, да предстоиш пред царя и да имаш почит наред с велможите; защото тази твоя красота скоро ще ти донесе голяма слава и чест и могъщество, и ти ще ни бъдеш приятел и познат там, където ще те заведем, за да живееш там в радост. Защото кой не ще обикне такъв младеж, който е така прекрасен на вид, така благороден и мъдър?"
Иосиф, въздишайки, им казал в отговор:
"Нито роб бях аз, нито чародей, а също не и затова, че съм се провинил в нещо бях предаден във вашите ръце. Но аз бях любимият син на моя баща, а също и най-милият син на майка си. А тези пастири са моите братя и моят баща ме изпрати да се видя с тях и да узная дали са здрави. Защото нежният родител се тревожеше за тях, понеже те се забавиха известно време в планините. Затова и бях изпратен от баща си да ги видя. А те, като ме хванаха, без да се колебаят ме продадоха като роб на вас. Подбуждани от страшна завист, ме разлъчиха от моя баща, като не можеха да търпят тази любов, с която ме обичаше моят родител. А този гроб тук е гробът на моята майка, понеже някога моят баща се връщал от Харан и пътувайки за това място, където живее сега, преминал оттук. И по време на пътуването на моя баща тук умряла майка ми и била погребана в тоя гроб, който виждате."
Те, като изслушали това, се просълзили и му казали: "не бой се, млади човече; за високи почести отиваш ти в Египет. Твоите черти показват благородството ти. По-добре се радвай на това, че си се освободил от завистта и ненавистта на братята си, които те продадоха на нас."
Между това братята, след като продали Иосиф, взели един козел, заклали го и с кръвта му обагрили дрехата на свети Иосиф. После побързали да я изпратят на баща си с думите: "намерихме тая дреха, захвърлена из планините и веднага познахме, че това е дрехата на нашия брат; и всички сега скърбим. Затова, като не намерихме брата си, изпратихме при тебе пъстрата дреха на Иосиф. Виж сам дали тя е на сина ти; а ние всички познахме, че тя е на Иосиф."
Видял Иаков дрехата и завикал с плач и горчиви вопли: "това е дрехата на моя син Иосиф. Лют звяр е изял сина ми." Ридаейки, той говорел с горестни въздишки:
"По-добре аз да бях разкъсан вместо тебе, сине! Защо мен не срещна по-напред оня звяр, та като се насити с мене, да беше оставил тебе, сине мой? Защо, по-добре, не разкъса мен тоя звяр и не станах аз плячката, с която да задоволи глада си? Горко, горко ми! Къса се сърцето ми от скръб по Иосиф! Уви, горко ми, къде е погубен моят син, та да отида там и да скубя побелелите си коси, оплаквайки неговата красота? Не искам да живея повече, без да виждам Иосифа! Сам аз съм виновен за твоята смърт, чедо! Предадох те на смърт, като те изпратих да отидеш в пустинята, за да видиш твоите братя и пастирите. Отсега нататък само ще плача, чедо, и ще проливам сълзи всеки час, дори и в преизподнята ще сляза при тебе, сине мой! И вместо твоето тяло, Иосифе, ще сложа дрехата ти пред очите си, за да проливам непрестанно сълзи над нея. И ето, отново твоята дреха, сине мой, ме кара горчиво да ридая. Тя е цяла и напълно запазена; а поради това аз мисля, че не звяр те е изял, мили мой сине, но че човешки ръце са те съблекли и заклали. Ако ти беше погълнат от звяр, както казват братята ти, то тогава ризата ти би била раздрана на части; понеже звярът не би могъл по-напред да те съблече, а после вече да се насища с твоята плът. Ако пък, отново, по-напред те е съблякъл, а след това те е изял, то тогава ризата ти не щеше да бъде изпоцапана с кръв. Нито продрани от нокти места, нито следи от зъби на хищник се забелязват върху дрехата ти. А откъде е кръвта? И отново, ако звярът, който е изял Иосиф, е бил един; то тогава как е могъл той да направи всичко това? Ето на мене, сам-самия, ми остана плача и горестта, за да оплаквам Иосиф и да ридая над дрехата му; два плача имам аз, две въздишки, две най-горчиви мъки – за Иосиф и за дрехата, и за това как тя е била снета от него. Ще умра, Иосифе, светлина моя и опора моя! Нека сега дрехата ти да слезе с мене в преизподнята! Не искам да виждам светлината без тебе, сине мой Иосифе! Нека не остане в мен душата ми, разделена от твоята душа, чедо мое Иосифе!"
А измаилтяните взели Иосиф и грижливо го довели в Египет; а заедно с това разчитали, че за неговата красота ще получат пари от някой велможа. И когато минавали през града, ето скоро ги срещнал Потифар и като видял Иосиф, ги попитал: "кажете, търговци, откъде е този юноша? На вас не прилича, защото всички вие сте измаилтяни, а той е прекрасен." А те му отговорили: "твърде благороден и много знаещ е този младеж." И като им дал цената, която те искали, Потифар купил Иосиф от тях. После го въвел в собствения си дом и го разпитал, за да узнае за неговото възпитание.
Като истинска издънка на светото семе на праведните Авраам, Исаак и Иаков, преуспявал Иосиф в добродетелта и благонравието в Потифаровия дом; и в погледа и в словата си непрестанно придобивал все по-съвършено целомъдрие, като неотклонно имал пред очите си своя свет Бог, всевиждащия Бог на отците си, Който го избавил от гроба на смъртта и от ненавистта на братята му. Впрочем, сърцето му често се съкрушавало от скръб по баща му – светия Иаков.
Виждайки благонравието на младежа, неговите обширни познания и честността му, Потифар предал в ръцете на прекрасния Иосиф – като на свой роден син – всичко, що имал; а сам той съвсем не се грижел как постъпва Иосиф във всичките му дела. Потифар не се докосвал дори с дума до това, а само сядал на трапезата в уречения час. Защото знаел, че Иосиф е напълно верен; особено когато узнал това от опит, след като всичките му имения се умножили, щом той ги предал в ръцете на Иосиф. И голяма била радостта на робите и робините, които под управлението на Иосиф се наслаждавали на всякакви блага.
Но неговата господарка, щом видяла Иосиф, украсен с красота и с мъдрост, била уязвена от любов и от сатанинска страст към него и силно пожелала да бъде с него; пожелала да въвлече в пропастта на разпътството този честен юноша, този извор на целомъдрието. Използвайки хиляди хитрини и без да щади средства за премени, тя мислела, че така ще прелъсти младия човек. Всеки час тя променяла одеждите си, украсявала лицето си, кичейки се със злато, и със сатанинските си погледи и мерзки усмивки подмамвала нещастната светите очи на праведника. Тя предполагала, че с тези свои средства лесно ще заплете в мрежите си душата на светия праведник. Но Иосиф, ограден със страха Божий, не обръщал към нея дори погледа си. И тя, виждайки, че множеството измислени от нея хитрини и украшенията и не действат върху праведника, се разпалвала с още по-силен пламък и непрекъснато мислела какво да стори, като не намирала вече какво да направи с него.
Накрая замислила открито да го подкани към безчестното дело и като изчакала благоприятно време, за да излее върху него, подобно на някоя разярена змия, цялата отрова на разпътството си, тя с безсрамно лице казала на светията:
"Легни с мене" (Бит. 39:12), от нищо не се бой, пристъпи смело към мене, за да се насладя до насита на твоята красота; и ти сам се насищай с моята хубост. Ти имаш пълна власт над всички служители в тоя дом. Никой друг не ще се осмели да влезе при нас и да подслуша какво правим. А ако ти не се съгласяваш, защото се боиш от мъжа ми, то аз ще го погубя, като му дам отрова. Ела при мене, изпълни желанието ми. Аз цялата горя от любов по тебе."
Но този твърд – и по тяло, и по душа – диамант не се поколебал в душата си, устоял сред страшната буря и отблъсквайки всичко с помощта на страха Божий и с подобаващото му прекрасно благонравие, започнал да я убеждава със словото Божие, като и говорел:
"не е добро това, жено – да съгреша с тебе, моята господарка. От Бога се боя; защото ето, моят господар всичкия си имот – и в дома, и в полето – предаде на мене; и вече няма нищо друго, което да не е в моите ръце, освен тебе – моята господарка. Затова, не ми приляга да потъпча тази голяма любов на моя господар, който толкова много ме обикна. Как ще извърша такъв грях пред Бога, Който изпитва сърца и утроби?"
Такива свети слова всеки час повтарял Иосиф на своята господарка, като я увещавал, умолявал, упреквал и осъждал. А тя не възприемала нищо от божественото, но подобно на змия затиквала ушите си и още повече се разпалвала от кипящата в нея зла похот. Час по час издебвала целомъдрения младеж, търсейки удобно време, за да го принуди безсрамно към греха. А Иосиф, като виждал с какво безсрамие тази жена, подобно на звяр, го напада, желаейки да го поквари, издигал очи към Бога на своите отци и често се молел на Всевишния, говорейки така:
"Боже Авраамов, Исааков и Иаковов, Който си велик и страшен! Избави ме от този звяр! Защото ето, Сам виждаш, Владико, безумието на тая жена – как иска да ме погуби скришом в безчестните дела, за да умра и аз заедно с нея в греховете и завинаги да бъда отлъчен от моя баща Иаков. Ти, Владико, Който ме избави от смъртта, когато бях в ръцете на беззаконните ми братя, избави ме сега и от разбеснелия се звяр, та да не стана поради делата си чужд на моите отци, които силно и благочестиво Те възлюбиха, Господи!"
И въздишайки от дълбините на сърцето си, призовавал на помощ също и Иакова, говорейки:
"Сам ти се помоли, отче мой, за своя син Иосиф! Защото страшна буря възстана срещу мене, която може да ме отлъчи от Бога! Тя е много по-ужасна от смъртта, на която възнамеряваха да ме предадат братята ми. Те щяха да убият само тялото ми, а тази разлъчва душата от Бога. Зная, родителю мой, че твоите молитви за мене са чути от пресветия Бог и затова се избавих от пастта на смъртта. Също и сега умилостиви Всевишния, за да се избавя от този звяр, който иска да разврати твоя син и който няма срам в очите си, нито страх Божий – в сърцето си! Помоли се, родителю мой, та да не би аз, който телесно бях отделен от твоето лоно, да стана също така чужд и на душата ти. Отидох при братята си, а те се нахвърлиха като зверове, като най-люти вълци ме отвлякоха от тебе, добри ми родителю, и аз бях отведен в Египет и предаден в чужди ръце. Но и тук отново излезе насреща ми друг звяр. Моите братя искаха да ме убият в пустинята, а тя се стреми да ме разкъса в спалнята си. Помоли се, отче, за да не умра за Бога и за своите отци!"
След като накрая Иосиф отказал да слуша думите на своята господарка, която всеки час го нападала подобно на безсрамна змия, тя изчакала удобно време да го завари в своите покои, за да извършат по този начин греха. А когато го заварила в своята спалня, както желаела това, безсрамно пристъпила към целомъдрения юноша и привличайки го към себе си, започнала да го принуждава да извършат беззаконието. Но той, виждайки безмерното безсрамие на тая жена, избягал от нея и излязъл от покоите и. И както орелът, кога види ловците, се понася върху крилете си към небето; така и Иосиф бързо избягал през дверите, за да не го порази тя с измамните си думи или движения. И като оставил дрехата си в ръцете на своята господарка, избягал от дяволските мрежи.
А оная жена, щом видяла, че той избягал, се изпълнила със силен гняв и намислила да порази праведника със своите най-гнусни думи, възнамерявайки да го обвини пред мъжа си, та мъжа и като чуе това и се възпламени от ревност, да убие Иосиф. Тя разсъждавала така сама в себе си: "много по-добре за мен е Иосиф да умре. Тогава и аз ще бъда спокойна; защото не мога всеки час да виждам в своя дом тази негова красота, без да мога да намеря начин – явно или тайно – да притежавам неговата красота и да се ползвам с многото негови познания." Затова тя извикала робите и робините си и им казала:
"Знаете ли какво стори с мене робът евреин, когото моят мъж постави над дома си? Той поиска най-безсрамно да бъде с мене. Не му беше достатъчна властта над моя дом, а и мен поиска да отнеме от моя мъж!" И като взела Иосифовата дреха, показала я на мъжа си и жалвайки се, му говорела: "ето, довел си ни роб евреин да се гаври с мене и да оскърбява мене, твоята съпруга! Нима не знаеш, господарю мой, че аз съм целомъдрена и че затова ти открих всичко?"
Щом чул това, мъжът начаса повярвал на думите на жена си и че тя казва истината, и незабавно заповядал да хвърлят Иосиф в тъмница. С много заплахи, без допитване и изследване, в същата тая минута той изрекъл над Иосиф несправедлива присъда, като казал: "заповядвам да бъде хвърлен Иосиф в тъмницата и да не му дават там никаква утеха." Но с Иосиф бил Богът на Авраам, Исаак и Иаков, Който изпитва сърца и утроби и Който му дал да намери състрадание към себе си в очите на тъмничния пазач. И пазачът не го притеснявал, защото Бог никога не отстъпва от тези, които с цялото си сърце се боят от Него.
После това, пред египетския цар фараона се провинили двама евнуси: главният виночерпец и главният хлебар. И царят заповядал да ги хвърлят в тъмницата, а Иосиф им слугувал. И след като те двамата престояли в тъмницата две години, веднъж – след няколко дена – и единият и другият видели сънища за това, което скоро щяло да се случи с тях. А свети Иосиф, бидейки поставен при тях да им служи, тъй като те били знатни люде, по обичая си влязъл при тях и ги заварил в голяма печал; понеже поради видените от тях сънища те двамата били мрачни и унили. Когато той пожелал да узнае причината за тяхната скръб, двамата му отговорили: "видяхме сънища и скърбим сега, понеже няма човек, който да може да разтълкува сънищата, които ни се присъниха." А Иосиф им казал: "Божие дело е да открие това на тези, които Му се боят. Но разкажете ми своите сънища, та моят Бог да открие значението им чрез мене."
Щом го изслушали, главният виночерпец и главният хлебар разказали сънищата си, които всеки от тях видял, и Иосиф с немного думи им ги разтълкувал и предрекъл с всички подробности това, което ще стори с тях царят, както се и сбъднало, а именно: че на главния виночерпец ще му бъде възвърнат предишния чин, а главния хлебар царят ще предаде на смърт.
Като предузнал, че виночерпецът отново ще бъде въздигнат, Иосиф го помолил: "Спомни на фараона за мене и не се бави да му обясниш за всичките ми дела, за да изляза оттук. Аз в нищо не съм съгрешил и нищо лошо не съм сторил, макар и да съм затворен в тъмницата."
Но какво ти, избрано и блажено семе, търсиш от смъртния човек? Като остави Бога, умоляваш човека? В толкова скърби вече изпита ти Божията закрила над себе си, та и дрехата на своето целомъдрие опази чиста! Защо малодушестваш, блажени? Бог е промислил да ти дарува царство и слава, когато това Му бъде угодно. Ако мъжествено претърпиш изкушението, то тогава още по-светли ще бъдат победните венци.
Но за да се изпълни предреченото от двата съня, както ги изтълкувал Иосиф, след три дни фараонът дал гощавка на всичките си царедворци; спомнил си тогава и за главния хлебар и за главния виночерпец, и върнал виночерпеца на предишното му място, а главния хлебар предал на смърт. Но главният виночерпец забравил за Иосиф.
След като изминали две години, според Божия промисъл, на фараона се
присънили два поразителни съня, които никой от всичките египетски влъхви и мъдреци не могъл да изтълкува. И фараонът повикал
всички мъдреци и им открил сънищата си, но никой не могъл да каже какво предзнаменуват те. И понеже царят изпаднал в голяма
тревога, главният виночерпец тогава си спомнил за Иосиф и подробно разказал на царя за него и за неговата мъдрост. Щом чул за
него, царят твърде много се зарадвал и със загриженост го повикал при себе си. А когато Иосиф дошъл от тъмницата, фараонът му
казал пред своите царедворци: "чух за тебе, че ти си човек разумен и че можеш да разбираш значението на сънищата". Иосиф отвърнал
на фараона: "На Подателя на мъдростта принадлежи тълкуването на сънищата."
Тогава фараонът разказал сънищата си пред Иосиф и пред всичките си царедворци, и начаса чул тълкуванието им от устата Иосифови и от устата Божии. И удивил се фараонът от знанието на Иосиф и от превъзходния му съвет, понеже Иосиф го посъветвал, говорейки му така: "намери, царю, някой разумен и мъдър човек и го постави, за да събира египетската пшеница, та кога настъпи големият глад, да има много и всякаква храна запазена за времето на скръбта." А царят казал: "тебе ще поставя от този ден над целия Египет, понеже ти ни даде този съвет, и от твоите уста да приема съд целият Египет и целият ми дом."
Тогава дал на Иосиф колесница и той седнал на нея, а всички велможи вървели отпред и около Иосифа. Потифар, който преди хвърлил Иосиф в тъмницата, щом видял това необикновено чудо – че Иосиф седи върху фараоновата колесница, твърде много се изплашил и като незабелязано се отделил от царедворците, бързо отишъл в дома си и обхванат от голям страх, казал на жена си: "видя ли ти, жено, това поразително чудо? Голяма беда ни заплашва, защото тоя наш роб Иосиф стана господар над нас и над целия Египет; и ето, обкръжен от слава седи върху фараоновата колесница и всички му въздават почести, като на цар. Аз не можех да гледам това и незабелязано си отидох оттам." Щом чула това, Потифаровата жена започнала да го утешава, говорейки му:
"Ще ти разкажа греха си. Аз направих това; аз, като обикнах този целомъдрен и прекрасен Иосиф, всеки час неотстъпно се опитвах да го въвлека в мрежите на множество ласки, за да бъда с него и да се насладя на неговата красота. Но не можах да постигна целта си, той не ме удостояваше дори и с дума. Веднъж дори го задържах за дрехата, като го принуждавах да бъде поне донякъде по-благосклонен към мен, но той избяга навън от дома. Това стана, когато аз ти показах дрехата му. И така, аз му доставих царството и голямата слава. Ако не бях обикнала така Иосиф, то тогава той нямаше да бъде хвърлен в тъмницата. На мен е задължен той и трябва да ми бъде благодарен, понеже съм виновница за неговата слава. А сам Иосиф е праведен и свят, защото и когато беше оклеветен на никого не откри това. Затова, стани сега, иди и с радост му се поклони заедно с царедворците." Потифар станал и отишъл почтително да се поклони на Иосиф.
Между това, свършили всичките години на голямо изобилие и настъпил голям глад в цялата Ханаанска земя. Угрижен и печален бил Иаков, заедно с децата си. А щом чул Иаков, че в Египет има храна в голямо изобилие, казал на синовете си: "вървете, идете и ни купете храна от Египет, за която чух, за да не умрем от глад."
Получили заръката му, десетте Иаковови синове тръгнали да купят жито. Впрочем, те не знаели, че техният брат е там. А щом видял братята си, Иосиф веднага ги познал всичките и казал гневно: "тези десет човека са коварни съгледвачи и за това са дошли в Египет. Хванете ги и ги вържете здраво, защото са дошли тук да огледат земята ни!" А те, изпълнени с голямо смущение и страх, му отговорили с такива думи: "Да не бъде това, господарю! Всички ние сме братя, синове на един баща праведник. Някога ние бяхме дванадесет, но единият бе убит от зъл звяр. Той беше прекрасен и най-любимият на баща си. Баща ни и до този ден плаче за него. А другият ни брат сега е с нашия баща в Ханаанската земя, за да го утешава."
Но Иосиф отново им отвърнал с гняв: "Тъй като се боя и почитам светия Бог, то ще ви сторя тази милост. Вземете житото, по-скоро отидете при баща си и ако говорите истината, доведете при мене вашия брат, когото обича вашият баща! Само тогава ще ви повярвам."
След като взели житото, те се върнали скръбни обратно при баща си в Ханаанската земя и му разказали за гнева на царския човек и за разпита, на който той ги подложил. Техният баща много се опечалил от думите им и въздишайки, им казал: "какво сте направили? Защо казахте на властелина на Египет, че имате тук още един брат?" Те му отговорили: "сам той най-подробно ни разпитваше за нас и за нашия род". А Иаков им казал: "по-добре да умра, отколкото да ви дам да отнемете Вениамин от лоното ми".
Но когато гладът се усилил, Иаков им казал: "ако пък аз, както казвате, трябва вече да загубя Рахилините деца и да остана без най-любимите си синове, то тогава станете, вземете в ръцете си дарове, а също – и вашия брат, и вървете заедно."
Те направили така, както им наредил Иаков. И когато с голям страх пристигнали в Египет, тогава всички се поклонили на Иосифа. А веднага, щом Иосиф видял брат си Вениамин да стои пред него в страх и боязън, силно вълнение обхванало сърцето му. Той пожелал да прегърне и да разцелува своя брат, и го попитал: "жив ли е баща ти?" А братът му отговорил със страх: "жив е твоят раб, нашият баща." Иосиф продължил да го пита: "а още ли сърцето му обича Иосиф?" Брат му отвърнал: "да, твърде много го обича сърцето му; и досега изгаря от любов към него".
Но понеже Иосиф не можел да го прегърне и от вълнение не можел да го разпитва по-нататък, отишъл в покоите си и горчиво заплакал там. Защото в тоя час, в който видял своя брат, веднага си спомнил благообразната старост на Иаков и заговорил през сълзи:
"Блажени са тези, които виждат пред себе си светите черти на твоята старост, добри ми родителю! Горко ми, цялото ми царство и всичката моя слава не струват нищо пред твоята старост, мой прекрасни родителю! Исках да се уверя от Вениаминовите уста дали ти още ме пазиш в сърцето си и дали ме обичаш, както аз те обичам. Затова с хитрост принудих моите братя да доведат със себе си Вениамин, моя брат. Защото не им повярвах на това, което казаха за тебе – че имат баща и по-малък брат. Мислех, че подбуждани от завист, те са убили и твоя любим и най-малък син Вениамин, както убиха и мене в сърцето си; и че така, с още по-силна мъка са свалили душата ти в преизподнята. Защото те и двамата ни ненавиждаха, понеже аз и Вениамин сме от една майка.
Зная, отче, че ти силно страдаше за нас и че сега особено много твоята старост скърби за моя брат Вениамин. Ето, и аз силно страдам, като си представям твоята скръб, понеже никой от нас не утешава старините ти. Не беше достатъчен предишния твой плач за мене, но още плач към плача ти прибавих аз, родителю мой! Аз съм виновен за твоите ридания и въздишки, защото постъпих жестоко, като повиках тук Вениамин. Но щом чух за тебе, това ме принуди да сторя това. Исках да узная наистина ли е жив моят баща. Кой ще ми даде да видя отново твоите свети черти и да се наситя на съзерцанието на твоето ангелско лице?"
След като горчиво плакал така в покоите си, той умил лицето си и излязъл, като си придал весел вид. После заповядал да доведат всички в дома му, за да споделят с него трапезата му. Чуйте, братя мои, как Иосиф изпълва всички със страх. На всекиго от тях той нареждал да се приближи, като назовавал всекиго по име и според реда на рождението им, давайки си вид, че гадае по своя съсъд; а това била една сребърна чаша, която той държал в ръката си. Той поставил чашата и я ударил с пръстите на дясната си ръка, и след удара съдът издал силен звън, който чули всички присъстващи в дома. После, като ударил веднъж по чашата, казал: "първият е Рувим, първият нека да заеме почетно място". Като ударил още веднъж, провъзгласил за втория от тях: "вторият е Симеон, нека да седне според рождението си". И като ударил трети път, казал: "Левий да седне и да приеме чест." Така всички настанил до трапезата, назовавайки ги по име и по реда на рождението им. А с това ги изпълнил с още по-голям ужас и страх. "Защо", питали се те, "той всички ни познава?" А особено ги плашела чашата и те се замислили, говорейки си един на друг: "не познава ли той чрез нея и това, че ние преди го излъгахме, когато му казахме, че уж Иосиф е убит от зъл звяр?" Това ги изпълнило със силно смущение. Но за да нямат подозрения, Иосиф им изпращал ястия от собствената си трапеза, и най-големият дял от тях – на своя брат Вениамин; на него му давал десетократно повече, отколкото на другите.
Защо, прочее, Иосиф постъпва така с братята си и уж по чашата си отгатва името на всекиго? За това, за да направи вината им още по-тежка за тях.
След това той заповядал на своя управител да им даде пълни чували със жито, без да вземе парите им, а в чувала на Вениамин тайно да сложи неговата чаша. И скоро ги пуснал да си вървят радостни. Но когато те, радвайки се, се отдалечили донякъде от града, по пътя ги настигнал управителят на Иосиф, който произнася над тях тежки думи, засипва ги със заплахи, нарича ги крадци и люде недостойни за оказаната им чест. А те отговорили на управителя: "И предишното злато намерихме в чувалите си и донесохме обратно на нашия господар. И как ще можем сега да откраднем чашата на твоя господар? Да не бъде това!" Управителят им казал: "Сложете пред мене чувалите си, за да мога да ги претърся." И те бързо свалили своите чували от товарните животни. Тогава чашата се намерила във Вениаминовия чувал.
Щом видели това, те раздрали дрехите си и с множество заплахи започнали да винят и да оскърбяват Рахил, а заедно с майката – и своя брат, също и Иосиф, като говорели така:
"За съблазън станахте вие на нашия баща – и ти, и Иосиф, деца на Рахил! Иосиф искаше да царува над нас; а ти, неговият брат, ни доведе до голям срам и до това – да търпим упреци. Не сте ли вие деца на Рахил, която открадна идолите на своя баща и каза, че не ги е взела?"
А Вениамин издигнал гласа си и със скръбни ридания започнал да убеждава всекиго от тях, говорейки:
"Ето, знае Сам Бог на нашите отци, Който взе Рахил при Себе Си, когато това Му беше угодно, на Когото е известна смъртта на прекрасния Иосиф, Който се грижи за Иаков и го утешава в неговата разлъка с Иосиф, а и сега също невидимо го утешава по начини, които са само Нему известни, Който вижда всичко във всекиго от нас, изпитва сърца и утроби; Сам Той знае, че тази чаша не съм я откраднал аз, както вие казвате, та дори и подобна мисъл не съм имал за нея. За да видя светите седини на Иакова, за да прегърна с радост коленете му, – не съм откраднал аз тази чаша! Горко ми, горко, Рахил! Какво стана с твоите деца! Прекрасният Иосиф, както говорят, е погубен от зверове; а ето аз, майко, изведнъж станах крадец, без да зная как. В чуждата страна ще остана в робство. Разкъсван от зверовете в пустинята, Иосиф викаше, за да намери избавител за себе си и не намери. Ето сега и аз, добра майко, уверявам братята си и никой не чува, никой не вярва на твоя син!"
И после те се върнали в града при Иосиф, без да знаят как да се оправдаят за станалото. А в отговор Иосиф им казал с гняв:
"Тази ли е наградата за моите благодеяния? За това ли ви оказах почит, за да откраднете чашата ми, с която гадая? Не ви ли казвах, че не сте мирни люде, а съгледвачи? Но понеже се боя от Бога, ето какво ще сторя: тогова, който открадна чашата ми, ще задържа като роб при себе си, а всички вие си вървете."
Тогава един от тях, на име Иуда, излязъл напред, преклонил колене и започнал да го умолява:
"Не се гневи, господарю, и позволи да ти кажа една дума. Сам ти ни разпитваше нас, твоите раби, като рече: имате ли баща или брат? И ние отговорихме, че имаме баща и че той, твоят раб, има двамина сина, които най-много и повече от всички нас са му любими; че единият бе разкъсан от звяр в планините и баща ни го оплаква всеки час, дори и досега страда и жалее, та може да се каже, че и самата земя отвръща на гласа на неговия плач. А другия син той има при себе си като утеха, вместо първия син. Но сега, както ти заповяда, ние доведохме брат си, а се оказахме изпаднали в жестока неправда. Умолявам те, позволи ми да остана като твой роб вместо момчето. Само нека то да се върне с братята ми при нашия баща; защото аз се наех да отговарям пред баща си за момчето и без него не мога да се върна при моя баща, иначе бих видял горчивата му смърт."
Слушайки тези жалостиви слова и като ги видял всичките да стоят пред него, изпълнени със срам, като видял и Вениамин, с раздрана дреха, да плаче и да прегръща коленете на стоящите пред него, молейки ги да умилостивят Иосиф към него, за да му позволи той да си отиде заедно със своите братя, Иосиф безмерно се смутил, трогнат до дълбочината на сърцето си.
Тогава той заповядал на присъстващите тук незабавно да се отстранят. И когато всички излезли, Иосиф
заплакал с висок глас и ясно им проговорил на еврейски език:
"Аз съм Иосиф, вашият брат. Не съм изяден от звяр, както вие казвахте. Вие ме съблякохте и ме хвърлихте в рова; аз бях продаден на измаилтяните, макар че на всички ви прегръщах коленете и стъпалата. Тогава никой не се смили над мен и над скръбта ми, но като диви зверове се отнасяхте вие с мене.
Впрочем, никой от вас, братя мои, да не се предава на боязън и страх, а противно на това – по-добре се радвайте като мене, защото аз царувам. И както преди говорехте на нашия баща, че съм погубен от звяр в планините; така, като се върнете, възвестете отново на Иаков: "жив е Иосиф, твоят син; и ето, седи върху колесницата на египетското царство."
При тия думи на Иосиф братята онемели и били като мъртви от страх и уплаха; а Иосиф, Иакововата издънка, целунал всекиго от тях с любов, без да помни злото, както му било и присъщо, и ги утешил с дарове и с голямата си радост. После ги изпратил всичките при Иаков, като им рекъл:
"Никак не се препирайте по пътя, а по-добре побързайте да отидете при баща ни и му кажете "тъй каза син ти Иосиф: Бог ме постави господар над цял Египет"" (Бит. 45:9); дойди при мене, като развеселиш сърцето си, за да видя ангелското лице на твоята старост."
А те, когато скоро се върнали, предали на Иаков Иосифовите думи, както им било
заповядано. Но Иаков, щом чул името на Иосиф, горчиво въздъхнал и като заплакал, им рекъл: "защо смущавате духа ми и ме карате да
си спомням чертите на прекрасния Иосиф; и защо искате да разгорите наново мъката, която поне малко бе утихнала в сърцето ми?"
А Вениамин пристъпил към него и целувайки коленете и брадата му, му казал: "верни са тия думи, добри ми родителю". И после му показал всичко, което Иосиф изпратил заедно с тях.
Тогава Иаков повярвал на Вениаминовите думи. И като се дигнал с всичкия си дом, без да се бави и с голяма радост тръгнал към Египет при Иосиф, своя син.
И чул Иосиф, че е пристигнал Иаков, неговият баща, и се дигнал с голяма радост, излязъл извън града заедно с фараоновите велможи и го посрещнал с дълбока почит. А Иаков, щом само видял Иосиф, своя син, хвърлил се на шията му и с голяма любов му заговорил: "нека умра сега, след като видях лицето ти, прелюбимо чедо; защото наистина ти си още жив!" И те двамата прославили Бога.
А за всичко това, да въздадем слава на Отца и Сина и Светия Дух. На Него подобава слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков! Амин!
Св. Ефрем Сирин
Слово 31 из втори том на сборника Добротолюбие, изд.
Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф",
Виж също:
www.Pravoslavieto.com