Православен бит, морал и изкуство: Църква и философия 
Православен бит, морал и изкуство: Църква и философия
Църква и философия
Съществува ли християнска философия?
Георги Каприев
... Големите основоположници на византийското мислене, каквито следва да бъдат определяни кападокийиите Дионисий Псевдо-Ареопагит, св. Максим Изповедник, св.
Йоан Дамаскин, схващат философията като реализация на способността за разбиране. Тя се схваща като различаваща се от богословието, което е богопознание, дарено от самия Бог, Сам
себе Си откровил на избраните от него.
Философията, настоява Дионисий Псевдо-Ареопагит, е резултат от действията на човешкия ум и средствата й са разположени в областта на
логическото и словесното. >>>
Православието като философия на живота
Св. Юстин Попович, Манастир "Св. Георги Зограф" 2001
:: Християнска философия на прогреса
:: Християнска философия на културата
:: Християнска философия на обществото
:: Светосавска философия на
ценностите и стойностите
:: Християнска философия на просветата
Eдна книга, която възбужда много въпроси и противоречия. От най-ранно детство ни се внушава, че понятията "хуманизъм", "прогрес", "култура", "цивилизация", "демокрация" и "индивидуалност" са носители на положително съдържание. Без съмнение тези понятия характеризират изцяло съвременния мироглед. Защо и как в словесния и мисловния ни апарат изчезнаха понятията и критериите за служене на Бога, за смъртта и Възкресението, за преображението, подвига, добродетелта и йерархията? Дали те са само останки от "тъмното" средновековие? >>>
Проф. д-р Антоний Хубанчев
...Богооткровената истина в религиозното осмисляне на света не е понятие или част от някоя теоретико-познавателна теория или
философска система, която се изгражда върху опитното познание. В специфичния християнски смисъл на думата тя се включва в учението за Триипостасния Бог. Също така това не са своего
рода отвлечени идеи за Бога, които се движат в сферата на философското боготърсене и са в основата на философския идеализъм (както напр. при Платон, Фр. Шелинг, Г. Хегел), но са
вечните богооткровени истини за Божието битие, за Предвечния Логос, за отношението на Бога към човека и света. . .
Православното
богословие. . . се основава на двата класически пътя на богопознание, като възможност да се схване отчасти истинната Божия
същност.
Първият метод, известен като катафатичен, характеризиращ т.нар. положително богословие, е свързан с утвърждаването на определени свойства, принадлежащи на Божието
Битие. Въпреки че този път води до определено знание за Бога, то той е несъвършен, защото никакво положително наименование, взето от емпиричната реалност, не би могло да изрази
идеята за Абсолютния Бог.
Вторият метод апофатичният, залегнал в основата на т.н. отрицателно богословие, отвежда към незнанието и като начин на богопознание е по-съвършен и
единствено подобаващ на Непознаваемия. Това незнание, обаче, не е незнанието на необразования, но на знаещия, на интелектуално богатия и духовно възвисения. Това е именно "знаещото
незнание" (docta ignoratia) на епископ Николай Кузански. >>>
| Философия значи да разбере човек Божиите и човешките работи и да се научи на дело да бъде образ и подобие на своя Творец, и колкото е възможно да се приближи до Бога! Св. Кирил Славянобългарски |
Н. Антонов
Защо и от какви подбуди човекът е започнал да разсъждава за Бога? Този въпрос директно ни отправя към издирването на причината за появата на религията в човешкото общество. Преди да поемем по този път, ще разгледаме някои хипотези. В по-голямата си част те са вече отречени, но все пак господстват сред немалка част от мислещите хора у нас. >>>
Причина и следствие в Православието
Св. Николай Велимирович
Един от фундаменталните принципи, отличаващи учението на Православната вяра от останалите философски системи, както и от редица неправославни вероизповедания, е концепцията за каузалността, т.е. за причинно-следствената връзка. Отстрани хората са склонни да наричат нашата вяра мистична, а нашата Църква – Църква на мистици. Именно това кара някои неправославни богослови, както и атеисти, да критикуват или осмиват нашата вяра. ... Има три фактора на причинността, като при това и трите имат личностен характер. Това са: Бог, Сатана и Човек. ... Още в първите страници на Светата Библия един личностен Бог ни е представен като Първопричина, или още по-точно - като Първопричинител на целия видим и невидим свят. >>>
Езическата философия и Божието откровение
Из житието на св. Юстин Философ
...Има ли нещо по-полезно от философията? Тя е просветителка на ума, водителка и наставница на всяко разсъждение, ръководителка на живота; който я познава, като в огледало вижда невежеството и заблужденията на другите; без философското учение и правилното използване на разума не може да съществува премъдрост. Всеки човек трябва да изучава философията, за да знае кое принася полза и кое не, към какво трябва да се придържа и какво да отхвърля. ...Но философията носи ли щастие на човека? Kакво е философия и в какво се състои щастието от нея? >>>
 Нека не мислим, че в областта на вярата няма философия... не, съвкупността на истини на вярата е най-стройната, възвишена, утешаваща и въодушевяваща философия, истинска система, каквато не е нито една система на философията. Само че до съзерцаването на тази система не може да се достигне изведнъж. Трябва да се приема истина след истина чисто, както се преподава тя, без напразно мъдруване и да се трупа в сърцето... Когато се съберат всички истини, тогава съзнанието, подготвено от молитвата, ще осъзнае техния строй и ще им се наслаждава. Тази премъдрост е от века съкровена!" |
Християнското учение
за познанието
Отец Василий Зенковски, първи том на книгата "Основи на християнската философия"
1. Идеята за християнска философия
2. Съвременните учения за разума
3. Християнското учение за разума - А. Разумът и вярата
4. Християнското учение за
разума - Б. За субекта на познанието
5. Познавателният акт
6. Християнските предпоставки на знанието
7. За двата пътя на познанието на света
8. За предмета на
познанието
9. Познание и реалност
Православната визия на християнската философия - Ели Сярова
 |
Крах гуманизма: Человечество вступило в новую эпоху
Сергей Перевезенцев, доктор исторических наук, 11 септември 2001 год
Основен доклад на конференцията "Консервативният проект". В доклада се подчертава, че хуманизмът, като философски пронцип на битието в съвременната цивилизация,
е създаден първоначално като нова "всеобща религия", призвана да замени традиционния за Европа мироглед, една религия на "човекобожието". В продължение на цялата си
петстотингодишна история хуманизмът е представлявал преди всичко средство за разрушаване на традиционните общества и на традиционните религии. Хуманизмът е действал и като принцип
за създаването на "гражданското общество" ("правовото общество"). Една от най-ярките прояви на хуманизма в съвременния свят е "либерализмът".
В резултат на господството на
хуманистичната философия през последните триста години човечеството достигна на прага на самоунищожението. Хуманизмът загуби изцяло своята съзидателна функция и се превърна
окончателно в човеконенавистна практика на съвременното битие и в средство за самоунищожение на човечеството. Днес е необходимо да се откажем изцяло от господството на
хуманистичните лозунги, да снемем окончателно воала на "прогресивността" и "цивилизоваността" от хуманизма, както и да търсим нови методологически и философски принципи за
съществуването на човешкото общество. По мнението на С. В. Перевезенцец, такива принципи трябва да бъдат търсени преди всичко във философията на консерватизма.
>>>
интервю с Георги Каприев
...Философия [както византийците са я разбирали] е всеки дискурс, всяка вербализация на високите интелектуални теми, на високите ноетични теми. Това има две перспективи. ...[Аз] предпочитам една по-широкообхватна дума - богомислие. Мисленето за Бога генерира философстването. Така можем да снемем противоречието между специфично натоварените сциентистки термини философия и теология, които са неадекватни, когато говорим за византийската традиция. ...В никоя друга християнска традиция не се акцентира толкова много върху свободата на волята, колкото във византийската. Владимир Лоски има един поразителен образ - Бог, който чука на вратата на човешката душа и смирено чака да му се отвори. Ето това Западът не може да си го представи. >>>
Text of Address by Alexander Solzhenitsyn at Harvard Class Day Afternoon Exercises (extracts)
Although written in 1978, Solzhenitsyn's Harvard Address still ranks as one of the best moral critiques of Western culture and irreligious humanistic consciousness. >>>
Христос е самата философия (Ipsa Philosophia Christus) 
Ели Сярова, Сп. "Философия"
"Христос е самата философия" - това самоопределение на философията достига до нас чрез просветлената в Христос органико-синтетична средновековна менталност. То е самоопределение, което определя, събира (разбира) възможните определения на философията, защото разкрива реалността на Определението на всички определения. "Божие определение" нарича св. Григорий Богослов Божия Син (Слово ХХХ 129 А); и определение, и определено за себе си и за всички неща не-друго, вижда Николай Кузански в това първоопределение, и то единствено е духовно зримо (самоочевидно). "Многоразличната премъдрост Божия" (Ефес. 3: 10) се саморазкрива по изпълнено в Иисус Христос "предвечно определение" (3: 11): Той, Животът, разкрива чрез кръста тайната на феноменалното като "смърт на смъртта", а чрез гроба Господен - тайната на ноуменалното (св. Максим Изповедник) като Живот-чрез-Смърт. В Иисус Христос да философстваш значи да се учиш да умираш и така - да се учиш да живееш. >>>
Християнството ли е утопия или социализмът
Алексий Библиофил
Една от причините за непопулярността на християнските идеи и ценности сред съвременното общество е, че са смятани за отвлечени, нереални и неизпълними. "Имаше само един християнин и Той умря на кръста", мислят си хората в духа на Хегел и така оправдават собствените си недостатъци и грешки. И наистина - накъдето и да погледнем: като че ли всичко свидетелства не в наша полза. >>>
 |
С. Аверинцев
... Премудрость в Книге Притчей — фигура, выходящая за пределы простой метафоры; речь идет, может быть, не о лице, но о сущности. Это не тень язычества в мире библейской веры, но, напротив, момент монотеистической мысли: посредничество между Творцом и Творением, как ряд аналогичных библейских понятий. Христианство добавило к ним еще одно: Церковь, "созданную прежде солнца и луны" >>>
Християнство и философия - А.Л. Доброхотов :: Апокалиптика, хилиазм и эллинская философия - П.П. Гайденко :: Философия как "служанка теологии": Удался ли схоластический эксперимент? :: Философия и исихия - Прот. Ал. Геронимус :: Афонский спор о природе и почитании Имени Божия и его мистико-богословские, философские и лингвистические основания В.И. Постовалова :: Концепция целостного разума в русской философии и Православие - В.Н. Катасонов и др.
Справочник, съдържащ информация за съвременните хабилитирани български философи, занимаващи се професионално с изследователска и преподавателска дейност. Малцина от тях изследват Православния възглед за философията. >>>
www.Pravoslavieto.com