Св. Юстин Попович
Justin Popović. Јустин Поповић
Св. Иустин Попович
St. Justin Popovich of Chelije
25 март 1894 - 25 март 1979 година
Канонизиран от Сръбската православна църква на 29 април 2010
Чества се на 1 юни (14 юни стар стил)
|
|
Св. Юстин ПоповичJustin Popović. Јустин Поповић 25 март 1894 - 25 март 1979 година Канонизиран от Сръбската православна църква на 29 април 2010 Чества се на 1 юни (14 юни стар стил)
|
Великият подвижник и духовен писател отец Юстин се родил на Свето Благовещение в гр. Брание, Южна Сърбия в свещеническо семейство. Богословско образование получил в Академията "Св. Сава" в Белград (в която тогава преподавал бъдещият светител Николай Велимирович), в Петербургската духовна академия, в Теологическия факултет на Оксфордския университет и накрая в Атина, където през 1926 г. защитил докторска дисертация на тема "Учението на св. Макарий Египетски за тайната на човешката личност и тайната на нейното познание".
Познал суетата и преходността на земния живот, той рано се замонашил и се отдал изцяло на богословието. Макар че известно време преподавал богословие в семинарията и откърмил много духовни чада в градовете Карловци, Призрен и Битоля, той не преставал да мечтае за Атон. Поради копнеж по аскетическия живот и от смирение не пожелал да приеме дори епископското достойнство, което му предложили по време на мисионерските години в Прикарпатието (1930-1932 г.).
Преподавателската му дейност продължила по-късно в Теологическия факултет на Белградския университет, където от 1934 г. преподавал богословие.
От май 1948 г. до последните си земни дни отец Юстин се подвизавал в манастира Челие (Chelije), където като молитвеник и постник, продължил неуморно духовната си и книжовна дейност. Представил се в Господа на празника Благовещение, на който се и родил, в 1979 година. През април 2010 г. е причислен от Сръбската православна църква към лика на светиите.
Pravoslavieto.com
Сръбската нация и нейната
Православна църква имат хилядолетна история. От времето, когато сръбският народ приема християнството, той е тясно свързан с Византийската цивилизация и Православната църква.
Сръбската земя е пълна с християнски паметници, които са свидетелство за идентичността и характера на тази нация.
От времето на първия сръбски архиепископ св. Сава и неговия баща св. Симеон - и двамата монаси, основатели на Хилендарския манастир на Света Гора - до ден днешен сръбският народ продължава да бъде извор на светци и забележителни личности.
Сред тях е и приснопаметният отец и професор Юстин Попович - един от най-големите богослови, както в Сръбската православна църква, така и в целия православен свят.
Св. Юстин е роден на 25 март, деня на Благовещение, през 1894 г. в село Брание (Враня), Южна Сърбия. Родителите му Спиридон и Анастасия му дават името Благой. Той произхожда от свещеническа фамилия и е възпитаван в истинското благочестие на православния сръбски народ.
За него архиепископ Амфилохий Радович казва: "Последната брънка от веригата, която споява поколения свещеници, най-сладкият плод на свещения корен, благословението на поколенията... Благословен е коренът, който даде такъв плод като отец Юстин!"
Докато бил дете, той обичал да посещава близкия манастир, посветен на св. Прохор Пшински, от ХI век. От 1905 до 1914 г. учи в православното училище "Св. Сава" в Белград, където негов учител е известният Охридски епископ Николай (Велимирович), новият Златоуст на Сръбската църква. След поражението на сръбската армия през Първата световна война заминава с една част от сръбската войска в Сакадар, близо до сръбско-албанската граница. Там двадесет и две годишеният Благой е ръкоположен през 1916 г. за монах.
Скоро след това Сръбският патриарх Димитър изпраща младия монах в Санкт Петербург да продължи богословското си образование. В Русия отец Юстин познава страданието на руския народ и е свидетел на гоненията, които предприема болшевишката власт срещу много изповедници на Православната църква.
При тези обстоятелства отец Юстин е принуден да напусне Русия и да отиде в Англия, за да продължи в Оксфорд богословското си образование. След края на войната специализира в Атина, където изучава гръцки език, творенията на християнските подвижници, православната духовност, догматическите и вероучителни послания на Православната църква.
През 1926 г. отец Юстин защитава в Атинския университет докторска дисертация в областта на патристиката на тема "Проблемът за личността и познанието според св. Макарий Египетски". През този период той публикува и книгата си "Философията и религията на Достоевски" (Белград, 1923).
След завършване на образованието си отец Юстин прекарва известно време като мисионер в Подкарпатието (Чехословакия), след което се посвещава на преподавателска дейност в семинариите в Сремски Карловци, Призрен и Битоля. Тук той преподава Нов Завет (въведение и егзегетика), Патрология и Догматическо богословие.
През 1927 г., докато е в семинарията в Карловци, той публикува своя важен труд "Теория на познанието според св. Исаак Сирин". Публикува в религиозната периодика "Християнски живот", а през 1932 г. завършва и първия том от своята "Догматика на Православната Църква", за която получава титлата доцент при катедрата по Догматика в Богословския факултет на Белградския университет. През 1935 г. излиза и вторият том по Догматика, след което е назначен за професор по Догматическо богословие. В 1938 г. заедно със сръбски студенти той основава Сръбско философско общество.
В периода на германската окупация през 1941 г. и до идването на новата комунистическа власт в Югославия през 1945 г. отец Юстин успява да преведе патристични и агиографски текстове, съставя коментари върху Евангелията и посланията на св. ап. Павел, които завършва напълно след войната. През 1945 г. той е арестуван и затворен от тоталитарния режим на Тито като "враг на народа".
Принуден да напусне университета, отец Юстин е изпратен през 1948 г. в женския манастир "Челие" във Валево, извън Белград, където продължава усилено своята богословска работа. Йеромонах Юстин пребивава в постоянна молитва, размисъл и бдение в манастира до края на земния си живот през 1979 година. Далеч от хаоса на света той посвещава себе си на писателска дейност и оставя богато наследство във всички области на богословието: егзегетика, патристика, литургика, аскетика и догматика.
Въпреки забраната да поднови преподавателската си дейност при катедрата по Догматика, при него тайно идвали много университетски професори и учащи се, които се нуждаели от неговите съвети. При това, в манастира неговите духовни творби са съхранени и защитени от посегателствата на комунистическия режим.
Той не е бил изолиран и от съвременните икуменически проблеми. Плод на неговия интерес към тези проблеми е произведението му "Православната църква и икуменизма" (на гръцки и сръбски, Солун, 1974 г.). Преди края на своя земен живот той завършва и третия том по Догматика, публикуван в Белград през 1978 г., както и "Коментар върху евангелието на Иоан".
Отец Юстин се превръща в скритата съвест на Православната църква и духовен водач на много посветени християни. В деня на своята 85-годишнина (25 март 1979 г.) той се преселва в Божето царство.
Отец Юстин заема специално място във всеправославната
общност. Писмените му трудове наброяват над 40 тома, но голяма част от тях не са публикувани поради тежките политически условия на Балканите през 20 век. Някои от тях вече са
преведени на гръцки и френски.
От всички страни на православния свят се носят възхвали на неговата любов към Богочовека Христос и Неговата Църква. Мнозина християни, духовници и миряни със своята благодатна духовност свидетелстват за неподправената любов и добрина на отец Юстин, които като магнит привличали хората около него. Неговият добронамерен начин на мислене и работа се простира не само върху християните, но и върху невярващите. Те свидетелстват за неговата силна молитва, която вдъхвала кураж на страдащите хора. Често неговото присъствие е достатъчно за човека, за да вникне в тайната на християнската вяра, да добие духовна сила и да продължи да посреща трудностите на живота.
Отец Юстин е работил и в областта на християнската философия и православната антропология. В своите антропологични изследвания той поставя акцента върху Богочовека Христос и възлага своето упование на Бога и отците на Православната църква. Трудовете на отец Юстин разкриват христоцентричния характер на неговото мислене, подчертават важността на учението на Господ Иисус Христос и Неговата Църква за добруването на човешката личност. Всестранно известен е и неговият труд "Човекът и Богочовекът", чието заглавие ясно характеризира неговата философия. Тя се състои в свидетелството на разпятието и възкресението, в свидетелството на срещата на Бога с човека и тяхното единение.
Св. Юстин изучава Свещеното Писание и живота на църковните отци задълбочено и прилага тяхното учение в ежедневния живот. Освен това той смята, че е необходимо да изобличава лъжата и отклоненията от традиционното православие. Неговата богословска и философска ерудиция ясно личи в творбите му, в които утвърждава разделението между "философията на света" и "философията на Св. Дух". Според него философското мислене и диалектика вървят заедно с явяването на Истината. Неговата ерудиция му позволява да разглежда критично всички философски учения и да изобличава техните слабости.
Светият отец е изпълнен с безмерна любов и преданост към светата традиция на Православната църква. Той изпитва благоговение към великите отци и учители на Църквата, особено към творбите на св. Йоан Златоуст и тези на св. Йоан Дамаскин, както и към писанията на св. Макарий Египетски, св. Исаак Сирин, св. Симеон Нови Богослов.
Отец Юстин отправя остра критика срещу повърхностния европейски хуманизъм, неспособен да изведе човека от сферата на материалното и преходното и да му предложи един по-хуманен и божествен мироглед. Като основа на своята работа отец Юстин поставя независимостта на съвременното богословие от влиянието на рационализма на Запад. Неговата лична цел е да върне съвременната теология към изворите на истинското патристично богословие като благовестие и живот във вярата.
Венец на творческата му дейност са трите монументални труда по Догматика. Първият от тях е бил написан като учебник, съобразен с академичните изисквания на учебния план. Вторият и третият том разкриват в лицето на отец Юстин образа на истинския богослов. Той се изявява като неопатристичен богослов и мислител - вдъхновен от Библията. Във втория том са засегнати въпроси, свързани с Христологията и Сотирологията. Третият том е продължение на втория, защото цялостно е посветен на Христовото тяло, т.е. Църквата. Тук той прави изложение на православната еклезиология, която е тясно свързана с Христологията, Пневматологията и Есхатологията.
Гробът на архим. Юстин близо до манастира "Челие" е отдавна обект на поклонение за православните от цял свят. Много от тях, включително светогорските монаси, го почитаха за светец дори преди Църквата да го прослави. Светогорците бяха написали тропари, кондаци и други богослужебни славословия и тържествено го възспоменаваха в деня на рождението и смъртта му (25 март, 7 април ст.стил) и на 30 август.
На 29 април 2010 г. Св. Синод на Сръбската православна църква формално причисли към лика на светиите блаженопочиналия архимандрит и отреди паметта му да се чества на 1 юни (14 юни стар стил).
Pravoslavieto.com
По материали от Отец Астериос Геростериос и Валентин Георгиев, публикувани в
Църковен вестник, брой 6 за 1998 и брой 7 за 2004 година
.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com