Св. Юстин Попович
Св. Иустин Попович
St. Justin Popovich of Chelije
(25 март 1894 - 25 март 1979)
Канонизиран от Сръбската православна църква
Чества се на 25 март и на 30 август
|
|
Св. Юстин ПоповичСв. Иустин Попович (25 март 1894 - 25 март 1979) Канонизиран от Сръбската православна църква Чества се на 25 март и на 30 август
|
Великият подвижник и духовен писател отец Юстин се родил на Свето Благовещение в гр. Брание, Южна Сърбия в свещеническо семейство. Богословско образование получил в Академията "Св. Сава" в Белград (в която тогава преподавал бъдещият светител Николай Велимирович), в Петербургската духовна академия, в Теологическия факултет на Оксфордския университет и накрая в Атина, където през 1926 г. защитил докторска дисертация на тема "Учението на св. Макарий Египетски за тайната на човешката личност и тайната на нейното познание".
Познал суетата и преходността на земния живот, той рано се замонашил и се отдал изцяло на богословието. Макар че известно време преподавал богословие в семинарията и откърмил много духовни чада в градовете Карловци, Призрен и Битоля, той не преставал да мечтае за Атон. Поради копнеж по аскетическия живот и от смирение не пожелал да приеме дори епископското достойнство, което му предложили по време на мисионерските години в Прикарпатието (1930-1932 г.).
Преподавателската му дейност продължила по-късно в Теологическия факултет на Белградския университет, където от 1934 г. преподавал богословие.
От май 1948 г. до последните си земни дни отец Юстин се подвизавал в манастира Челие (Chelije), където като молитвеник и
постник, продължил неуморно духовната си и книжовна дейност.
Представил се в Господа на празника
Благовещение, на който се и родил, в 1979 година.
Виж също:
Сръбската нация и нейната Православна църква имат хилядолетна история. От времето, когато сръбският народ
приема християнството, той е тясно свързан с Византийската цивилизация и Православната църква. Сръбската земя е пълна с
християнски паметници, които са свидетелство за идентичността и характера на тази нация.
От времето на първия сръбски архиепископ св. Сава и неговия баща св. Симеон - и двамата монаси, основатели на Хилендарския манастир на Света Гора - до ден днешен сръбският народ продължава да бъде извор на светци и забележителни личности.
Сред тях е и приснопаметният отец и професор Юстин Попович - един от най-големите богослови, както в Сръбската православна църква, така и в целия православен свят.
Св. Юстин е роден на 25 март, деня на Благовещение, през 1894 г. в село Брание (Враня), Южна Сърбия. Родителите му Спиридон и Анастасия му дават името Благой. Той произхожда от свещеническа фамилия и е възпитаван в истинското благочестие на православния сръбски народ.
За него архиепископ Амфилохий Радович казва: "Последната брънка от веригата, която споява поколения свещеници, най-сладкият плод на свещения корен, благословението на поколенията... Благословен е коренът, който даде такъв плод като отец Юстин!"
Докато бил дете, той обичал да посещава близкия манастир, посветен на св. Прохор Пшински, от ХI век. От 1905 до 1914 г. учи в православното училище "Св. Сава" в Белград, където негов учител е известният Охридски епископ Николай (Велимирович), новият Златоуст на Сръбската църква. След поражението на сръбската армия през Първата световна война заминава с една част от сръбската войска в Сакадар, близо до сръбско-албанската граница. Там двадесет и две годишеният Благой е ръкоположен през 1916 г. за монах.
Скоро след това Сръбският патриарх Димитър изпраща младия монах в Санкт Петербург да продължи богословското си образование. В Русия отец Юстин познава страданието на руския народ и е свидетел на гоненията, които предприема болшевишката власт срещу много изповедници на Православната църква.
При тези обстоятелства отец Юстин е принуден да напусне Русия и да отиде в Англия, за да продължи в Оксфорд богословското си образование. След края на войната специализира в Атина, където изучава гръцки език, творенията на християнските подвижници, православната духовност, догматическите и вероучителни послания на Православната църква.
През 1926 г. отец Юстин защитава в Атинския университет докторска дисертация в областта на патристиката на тема "Проблемът за личността и познанието според св. Макарий Египетски". През този период той публикува и книгата си "Философията и религията на Достоевски" (Белград, 1923).
След завършване на образованието си отец Юстин прекарва известно време като мисионер в Подкарпатието (Чехословакия), след което се посвещава на преподавателска дейност в семинариите в Сремски Карловци, Призрен и Битоля. Тук той преподава Нов Завет (въведение и егзегетика), Патрология и Догматическо богословие.
През 1927 г., докато е в семинарията в Карловци, той публикува своя важен труд "Теория на познанието според св. Исаак Сирин". Публикува в религиозната периодика "Християнски живот", а през 1932 г. завършва и първия том от своята "Догматика на Православната Църква", за която получава титлата доцент при катедрата по Догматика в Богословския факултет на Белградския университет. През 1935 г. излиза и вторият том по Догматика, след което е назначен за професор по Догматическо богословие. В 1938 г. заедно със сръбски студенти той основава Сръбско философско общество.
В периода на германската окупация през 1941 г. и до идването на новата комунистическа власт в Югославия през 1945 г. отец Юстин успява да преведе патристични и агиографски текстове, съставя коментари върху Евангелията и посланията на св. ап. Павел, които завършва напълно след войната. През 1945 г. той е арестуван и затворен от тоталитарния режим на Тито като "враг на народа".
Принуден да напусне университета, отец Юстин е изпратен през 1948 г. в женския манастир "Челие" във Валево, извън Белград, където продължава усилено своята богословска работа. Йеромонах Юстин пребивава в постоянна молитва, размисъл и бдение в манастира до края на земния си живот през 1979 г. Далеч от хаоса на света той посвещава себе си на писателска дейност и оставя богато наследство във всички области на богословието: егзегетика, патристика, литургика, аскетика и догматика.
Въпреки забраната да поднови преподавателската си дейност при катедрата по Догматика, при него тайно идвали много университетски професори и учащи се, които се нуждаели от неговите съвети. При това, в манастира неговите духовни творби са съхранени и защитени от посегателствата на комунистическия режим.
Той не е бил изолиран и от съвременните икуменически проблеми. Плод на неговия интерес към тези проблеми е произведението му "Православната църква и икуменизма" (на гръцки и сръбски, Солун, 1974 г.). Преди края на своя земен живот той завършва и третия том по Догматика, публикуван в Белград през 1978 г., както и "Коментар върху евангелието на Иоан".
О. Юстин се превръща в скритата съвест на Православната църква и духовен водач на много посветени християни.
Отец Юстин се преселва в Божето царство в деня на своята 85-годишнина, на 25 март 1979 г. (стар стил).
Отец Юстин заема
специално място във всеправославната общност. Писмените му трудове наброяват над 40 тома, но голяма част от тях не са публикувани
поради тежките политически условия на Балканите през 20 век. Някои от тях вече са преведени на гръцки и френски.
От всички страни на православния свят се носят възхвали на неговата любов към Богочовека Христос и Неговата Църква. Мнозина християни, духовници и миряни със своята благодатна духовност свидетелстват за неподправената любов и добрина на отец Юстин, които като магнит привличали хората около него. Неговият добронамерен начин на мислене и работа се простира не само върху християните, но и върху невярващите. Те свидетелстват за неговата силна молитва, която вдъхвала кураж на страдащите хора. Често неговото присъствие е достатъчно за човека, за да вникне в тайната на християнската вяра, да добие духовна сила и да продължи да посреща трудностите на живота.
Отец Юстин е работил и в областта на християнската философия и православната антропология. В своите антропологични изследвания той поставя акцента върху Богочовека Христос и възлага своето упование на Бога и отците на Православната църква. Трудовете на отец Юстин разкриват христоцентричния характер на неговото мислене, подчертават важността на учението на Господ Иисус Христос и Неговата Църква за добруването на човешката личност. Всестранно известен е и неговият труд "Човекът и Богочовекът", чието заглавие ясно характеризира неговата философия. Тя се състои в свидетелството на разпятието и възкресението, в свидетелството на срещата на Бога с човека и тяхното единение.
Св. Юстин изучава Свещеното Писание и живота на църковните отци задълбочено и прилага тяхното учение в ежедневния живот. Освен това той смята, че е необходимо да изобличава лъжата и отклоненията от традиционното православие. Неговата богословска и философска ерудиция ясно личи в творбите му, в които утвърждава разделението между "философията на света" и "философията на Св. Дух". Според него философското мислене и диалектика вървят заедно с явяването на Истината. Неговата ерудиция му позволява да разглежда критично всички философски учения и да изобличава техните слабости.
Светият отец е изпълнен с безмерна любов и преданост към светата традиция на Православната църква. Той изпитва благоговение към великите отци и учители на Църквата, особено към творбите на св. Йоан Златоуст и тези на св. Йоан Дамаскин, както и към писанията на св. Макарий Египетски, св. Исаак Сирин, св. Симеон Нови Богослов.
Отец Юстин отправя остра критика срещу повърхностния европейски хуманизъм, неспособен да изведе човека от сферата на материалното и преходното и да му предложи един по-хуманен и божествен мироглед. Като основа на своята работа отец Юстин поставя независимостта на съвременното богословие от влиянието на рационализма на Запад. Неговата лична цел е да върне съвременната теология към изворите на истинското патристично богословие като благовестие и живот във вярата.
Венец на творческата му дейност са трите монументални труда по Догматика. Първият от тях е бил написан като учебник, съобразен с академичните изисквания на учебния план. Вторият и третият том разкриват в лицето на отец Юстин образа на истинския богослов. Той се изявява като неопатристичен богослов и мислител - вдъхновен от Библията. Във втория том са засегнати въпроси, свързани с Христологията и Сотирологията. Третият том е продължение на втория, защото цялостно е посветен на Христовото тяло, т.е. Църквата. Тук той прави изложение на православната еклезиология, която е тясно свързана с Христологията, Пневматологията и Есхатологията.
Юстин Попович е почитан от светогорските монаси за светец. Те са написали в негова памет тропари, кондаци и други богослужебни славословия. Гробът му близо до манастира "Челие" е превърнат в място за поклонение - почит, която по недвусмислен начин изразява уважението към неуморимия труд на големия богослов.
По материали от Отец Астериос Геростериос и Валентин Георгиев, публикувани в Църковен вестник, брой 6 за 1998 и брой 7 за 2004 г.
От 18 до 25 януари 1975 г. се състояла поредната икуменическа съвместна молитва и богослужения под името "Седмица на молитвата за обединение на християните" и Югославската римокатолическа йерархия изпратила официална покана до Сръбската православна църква (СПЦ) за участие в нея. Преди да изпрати отговора си, сръбският Св. Синод помолил отец Юстин да сподели мнението си за съмолитването, на което той отговорил с приведените по-долу писма. Мнението на о. Юстин, както и други доклади, довели до отказа на Св. Синод на СПЦ да участва в икуменически молитви.
Преосвещени владици,
Позицията на Православната Църква по отношение на еретиците - т.е. на всички, които не са православни - е била установена веднъж завинаги от св. апостоли и св. отци, т.е. от боговдъхновеното Предание, което е единно и неизменяемо. Съгласно това положение, на православните се забранява да участвуват в каквато и да е обща молитва или богослужебно общуване с еретици. Защото "какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо между тъмнина и светлина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?" (ІІ Кор. 6, 14–15).
Според 45-то Апостолско правило "Епископ или презвитер, или дякон, който се е молил с еретици, да бъде отлъчен. Ако пък им позволи да действуват в нещо като служители на Църквата, да бъде низвергнат".
Това свещено правило на светите апостоли не посочва, коя именно молитва или съслужение се забранява, но, напротив, забранява всякаква съвместна молитва с еретиците, дори частната ("който само се е молил с еретици").
А в икуменическите служби не се ли извършват още и далеч по-дръзки деяния? 32-то правило на Лаодикийския събор указва: "не трябва да се приемат благословения от еретици, понеже те са повече пустословия, нежели благословения". А нима еретиците не благославят на тези еретически събрания и съслужения? Благославят римокатолическите епископи, свещеници, протестантските пастори - дори жените.
Тези посочени канони на св. апостоли и отци са валидни и днес, а не само в древността; те остават безусловно задължителни за всички нас, съвременните православни християни. Те безусловно определят нашето отношение към римокатолиците и протестантите. Римският католицизъм е множествена ерес, а за протестантството какво можем да кажем? Най-добре да мълчим. Не е ли говорел още преди седем и половина века св. Сава за "латинската ерес"? А оттогава насетне още колко много ереси е измислил папата и ги е догматизирал "непогрешимо"? Няма никакво съмнение в това, че с догмата за непогрешимост на папата римският католицизъм е станало всеерес.
И прехваленият Втори Ватикански събор не промени тази чудовищна ерес, а по-скоро я утвърди.
Поради това, ако сме православни и искаме да останем такива, то подобава да се придържаме към позицията на св. Сава, на Марк Ефески, на Козма Етолийски, Йоан Кронщадски и на други изповедници, мъченици и новомъченици на Православната Църква по отношение на римокатолиците и протестантите - и едните, и другите не са православни според двата основни християнски догмата - за Светата Троица и за Църквата.
Ваше Светейшество, синодални отци,
Колко дълго ще продължаваме да безчестим нашето родно Православие и Църквата на св. Сава с нашата печална и ужасна, противна на Светото Предание позиция по отношение на икуменизма и на Световния съвет на църквите?
Всеки искрен православен християнин, възпитан под ръководството на светите отци, се изпълва със срам, когато чете, че православните членове на Петата Всеправославна конференция в Женева (8-16 юни 1968 г.) по въпроса за участието на православните в Световния съвет на църквите (ССЦ) са постановили "да се заяви, че Православната Църква смята себе си за органична част от ССЦ".
Това постановление е апокалиптически ужасно по своята неправославност и антиправославност. Беше ли необходимо Православната Църква, този най-свят богочовешки организъм, да бъде унизена по такъв ужасен начин, така че нейните представители-богослови, някои от които - епископи, и някои - сърби, да молят за "органично" участие и за включване в ССЦ, който, по такъв начин се превръща в нов църковен "организъм", в нова "църква", стояща над другите църкви, в която православните и неправославните църкви са само части (и то "органично свързани помежду си")?! Уви. Нечувана измяна и предателство.
Отхвърляме богочовешката православна вяра, тази органична връзка с Богочовека и с Неговото пресвято Тяло: Православната Църква на светите апостоли и отци и на Вселенските събори - и искаме да станем "органични членове" на еретическото, хуманистично и човекопоклонническо общество, състоящо се от 263 ереси, всяка от които представлява духовна смърт!?
Като православни ние сме "членове Христови". "И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница?" (І Кор. 6,15). Но ние правим точно това чрез своето "органично" свързване със Световния съвет на църквите, който не е нищо друго, освен възраждане на атеистичното човекопоклонническо езичество.
Дошло е времето нашата православна светоотеческа и светосавина църква, Църква на светите апостоли и отци, на светите изповедници, мъченици и новомъченици, да престане да се смесва църковно, йерархически и молитвено с т.нар. Световен съвет на църквите и да се откаже от всякакво участие в съвместни молитви и богослужения (тъй като богослужението в Православната Църква се съединява в едно органично цяло и се увенчава от Евхаристията) и изобщо да се откаже от всякакво участие в каквото и да е [общо с еретиците] църковно действие, което носи в себе си и изразява уникалния и неповторим характер на едната света съборна и апостолска Църква - винаги една и единствена.
Като не се обединява с еретиците, където и да им е седалището, в Женева, или в Рим, нашата света Православна Църква, винаги вярна на светите апостоли и отци, няма да се откаже с това от своята християнска мисия и от евангелския си дълг, т.е. пред съвременния православен и неправославен свят тя смирено, но смело ще свидетелствува за правдата на Всеистината, за Живия и Истинен Богочовек, за всеспасителната и всепреобразяваща сила на Православието. Църквата, водена от Христа, чрез светоотеческия си дух и чрез богословите винаги ще бъде готова да даде отговор за нашето упование на всекиго, който й го поиска (І Петр. 3:15). А нашата надежда, во веки веков, остава една единствена: Богочовекът Иисус Христос и Неговото богочовешко тяло, Църквата на светите апостоли и отци. Православните богослови трябва да участвуват не в "икуменическата обща молитва", но в богословски събеседвания в Истината и за Истината, както са правели това светите и богоносни отци през вековете. Истината на Православието и истинската вяра са "достояние" само на "спасяваните" (7-мо правило на II Вселенски събор).
Благовестието на апостолите е всеистинно: "чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината" (ІІ Сол. 2,13). Богочовешката вяра е "вярата в истината". Същината на тази вяра е Истината, единствената Все-Истина, т.е. Богочовекът Христос. И тази вяра и тази любов са сърцето и съзнанието на Православната Църква. Всички тези съкровища са били запазени напълно и неизопачено само в мъченическото Православие на светите отци, за което православните християни са призвани да свидетелствуват безстрашно през лицето на Запада и на неговата лъжелюбов и лъжевяра.
Като се препоръчвам на апостолските молитви на Ваше Светейшество и на останалите Синодални отци и епископи,
оставам
недостоен Архимандрит Иустин
Празник на св. Иоан Златоуст
13 ноември (26 ноември ст.стил) 1974 г.
Св. манастир Челие
Вестник "Ортодоксос Типос" от 1 юни 1975 г.
(Четивата извън Pravoslavieto.com се oтварят в нов прозорец)
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
