 |
Светител Николай (Велимирович),
|
Златоустый проповедниче Воскресшаго Христа, путеводителю рода Сербскаго крестоноснаго в веках, благогласная лиро Духа Святаго, слово и любы монахов, радованье и похвало священников, учителю покаяния, предводителю богомольна воинства Христова святый Николае Сербский и всеправославный: со всеми святыми Небесныя Сербии моли Единаго Человеколюбца да дарует мир и единение роду нашему.
По-долу:
Виж също:
На други сайтове и на други езици:
Християнско поклонничество:
Св. Николай (Велимирович), епископ Охридски и Жички (1881-1956) е проникновен богослов, иерей на Сръбската православна църква, възродил
монашеския живот и народното благочестие в Сърбия, плодотворен писател и мислител, почетен доктор на няколко престижни университета. Бил е ненадминат организатор и проповедник, с
право наречен "Сръбският Златоуст". От неговата духовна съкровищница Църква черпи и днес. Затова и св. Юстин Попович го нарича "тринадесети Христов апостол”.
Светителят е роден на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършва гимназия в близкия град Валево, а след това - богословие в Белград. Специализира в Берн, Женева, Лондон и Санкт-Петербург; в Берн защитава докторат по богословие на тема "Възкресението на Богочовека", а в Женева - по философия.
След завръщането си от Западна Европа приема монашество в манастира в Раковица (1909 г.) и монашеското име Николай, след което преподава богословие в Белградската духовна академия "Св. Сава". Участва като доброволец във войните (1912-1918 г.), проповядва и помага на пострадалите. През 1915 г. правителството го изпраща в Америка и Англия. Връща се в Сърбия през 1919 г., когато го избират за Жички епископ.
През 1920 г. еп. Николай е преместен в Охридската архиепископия, но по настояване на Архиерейския събор и народа, през 1936 г. е върнат отново в Жича. Епископ Николай основава сиропиталища за осиротели деца и работи неуморно за обновяването на разрушените от войната храмове и манастири. С примера и проповедите си еп. Николай укрепва вярата на изстрадалия от войните народ и под неговото духовно ръководство много православни сърби приемат монашество.
През 1941 г. германските окупатори го затварят в манастир - първоначално в манастира в Любостиня, а по-късно във Воиловица. На 15 септември 1944 г. нацистите интернират епископ Николай и го изпращат заедно със патриарх Гавриил Сръбски в концентрационния лагер Дахау. Освободен е от съюзниците едва на 8 май 1945 година.
На следващата година еп. Николай със съсипано здраве се преселва в САЩ и до смъртта си служи на Църквата, пише и преподава в Ню-Йорк, Джорданвил и в Саут Кентън. Сред духовните му чада зад океана са св. Йоан Шанхайски и св. Юстин Попович.
Епископ Николай умира на 18 март 1956 г., приготвяйки се в молитва да служи неделна света литургия. До 1991 г. мощите му почиват в сръбския манастир "Св. Сава" в Либъртсвил (САЩ), след което са пренесени в родното си село. Скоро след това той е канонизиран от Сръбската Православна Църква. Чества се в деня на смъртта му - 5 март, и в деня, в който мощите му са пренесени в Сърбия - 20 април. Сега почиват в храм "Св. Николай" в Лелич.
На нас е оставил пребогато духовно наследство, събрано и издадено от Шабачко-Велевският епископ Лаврентий в 15 тома.
Pravoslavieto.com
Св. Николай Велимирович (1881-1956) е виден богослов и йерарх на Сръбската Православна църква, с право наричан "нов Златоуст."
Роден е на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Първоначалното си образование получава в известния манастир Челие, след което завършва Белградската духовна семинария и следва във висши учебни заведения в Берн, Женева, Лондон и Петербург - в Берн защитава докторат по богословие, а в Женева - философия. През 1909 г. приема монашески постриг в манастира Раковица и оттам насетне посвещава всичките си необикновени заложби и богати познания на служба Богу, на Православната Църква и на своя народ.
Труден и изпълнен с превратности е житейският път на еп. Николай. Във войните от 1912 до 1918 г. той се включва като доброволец, неуморно помага на пострадалите и проповядва. През 1915 г. правителството го изпраща в Англия и САЩ. С връщането му в Сърбия през 1919 г. е ръкоположен за Жички епископ. На следващата година за кратко е преместен в Охридската архиепископия: по настояване на народа и на Архиерейския събор през 1936 г. отново е върнат в Жича.
След окупацията на Югославия през 1941 г. епископ Николай е първоначално интерниран от нацистите за половин година в манастира Любостиня, след което заедно със сръбския патриарх Гавриил е изпратен в лагера на смъртта "Дахау". Господ съхранил праведниците: на 8 май 1945 г. те били освободени от съюзническата 36-та американска дивизия. През тези години еп. Николай написал незабравимите си "Индийски писма", а в Дахау - едно от най-известните си произведения - книгата "През прозореца на затвора", в която призовава православните да осмислят своите грехове и да се покаят.
След освобождението си еп. Николай не се връща в комунистическа Югославия. Той продължава мисионерската си дейност в Европа и САЩ, пише много и неуморно се труди за духовния подем на поверените му епархии, като преподава същевременно в Свето-Владимирската академия в Ню Йорк, в Свето-Троицката академия в Джорданвил и в Свето-Тихоновската семинария в Пенсилвания.
Владика Николай завършва земните си дни в руския манастир "Св. Тихон Задонски" в щата Пенсилвания. На 18 март 1956 година той кротко се преселил при Господа по време на килийна молитва. Тялото му било погребано в сръбския манастир "Св. Сава" в Либъртсвил.
Въпреки желанието на владика Николай да бъде погребан на родна земя, в продължение на десетилетия това е било немислимо: в Титова Югославия оцелелият от лагера на смъртта комунистите наричали предател, "сътрудник на окупантите" и "враг на народа", а безценните му трудове били забранени за публикуване.
Едва през 1991 г. Сърбия се сдобила с великата светиня - мощите на владика Николай Велимирович. Днес те почиват в родното му село Лелич, в храма, който някога сам владиката издигнал. Св. Николай е покровител на новосъградения "Манастир Соко" в Сокоград, Сърбия - благодатно място за поклонници, които желаят да почувстват духа на прославилия се и неговата молитвена помощ.
При цялата своя напрегната дейност светител Николай оставя много богословски съчинения и трудове. Сред тях са "Беседи в подножието на планината", "Над греха и смъртта", "Молитви край езерото", "Охридски пролог" (сборник със житията на светците), а в последните години на живота си и "Жътва Господня" "Недостижимата страна", "Единственият Човеколюбец".
От 1932 г. владика Николай започва публикуването на свои писма до негови духовни чада - писма, близки до съвременната действителност, проникнати с жизненост и християнска просветеност. В простото по форма, но изречено с апостолска власт и любов слово на светителя се разкрива богатият му (и придобит с много труд) опит в духовния живот, в него сияе един истински християнски мироглед, така необходим на търсещите души днес.
През 1987 г. епископ Николай (Велимирович) е прославен от Сръбската Православна църква. Наистина, верни са думите на преподобния Юстин Челийски (Попович) за него: "Владика Николай е най-великият син на сръбския народ след Св. Сава Сръбски! Амин!"
Превод и съставителство Pravoslavieto.com при използването на жития на светителя, публикувани на days.ru, orthodoxinfo.com, и lib.eparhia-saratov.ru.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com