На основата на учебни материали и лекции, използвани в Богословския факултет в София, публикувани за пръв път в Интернет от bogoslov.hit.bg.
Единствени източници, от които могат да се черпят сведения за живота и дейността на св. ап. Павел са книгата "Деяния на св. Апостоли" и четиринадесетте му послания, включени в Новия Завет на Библията.
Апокрифните "Деяния на св. ап. Павел" и послания: "до лайодикийците" и "до александрийците", както и апокрифните "писма" между Сенека и ап. Павел не могат да служат като достоверни исторически извори.
Учените изказват разни мнения по въпроса за хронологията на живота на св. ап. Павел. По този въпрос се е създала голяма литература. По него са писали Шурер, Шварц, Лицнай и др.
Нито в "Деяния на св. Апостоли", нито в посланията на св. ап. Павел се дават преки данни през коя година от светската история са ставали изложените там събития. Затова се прибягва до някои споменати там личности и събития, които са датирали приблизително точно в светската история и чрез тях косвено се определят датите на събитията от живота на св. ап. Павел. Такива личности и събития са:
Арета ІV - арабски цар на навутейците, управлявал от 9 г. пр.Хр. до 40 г. сл.Хр. Той владеел Дамаск по времето на обръщането на св. ап. Павел. Желаейки да угоди на юдеите, заповядал да бъде заловен св. ап. Павел, който по това време бил в Дамаск, обаче учениците му го спуснали в кошница по стената на града и той успял да избяга (ІІ Кор.11:32, срв. Деян. 9:22-26). Като се има предвид, че Арета царувал до 40 година сл.Хр., то ясно е, че бягството на св. ап. Павел станало не по-късно от 40 година;
Проконсул Сергий Павел. Той бил проконсул на остров Кипър, когато св. ап. Павел проповядвал там в началото на първото си пътешествие (Деян. 13:6-12). Като изхожда от надписа на един римски граничен камък, където се говори за някой си Сергий Павел - претор през 47-48 г., историкът Момзен го смята за едно и също лице с въпросния проконсул на Кипър, а оттук следва, че Сергий Павел е могъл да бъде проконсул на този остров от 1 юни (или 1 юли) 46 година до същото време на 47 година, за който период били назначавани проконсулите. Следователно, първото си проповедническо пътешествие св. ап. Павел започнал през втората половина на 46 година;
Изгонването на юдеите от Рим по заповед на императора Клавдий (41-54). Когато св. ап. Павел отишъл в Коринт през време на второто си пътешествие, той заварил там юдеина Акила и жена му Прескила, които наскоро преди това били дошли от Рим, тъй като по това време император Клавдий бил изгонил от Рим всички юдеи (Деян. 18:2). От биографията на император Клавдий, написана от Светоний се знае, че това събитие станало през 50 година. И понеже пристигането в Коринт на Акила и Прискила било наскоро преди пристигането на св. ап. Павел в Коринт, значи последното е станало през 51 година;
Проконсул Галион. Той бил брат на философа Сенека и проконсул на Ахаия (гр. Коринт), за което свидетелства сам брат му в едно свое писмо. По това време св. ап. Павел, след като проповядвал година и половина в Коринт (през второто си пътешествие) бил заловен от юдеите и отведен на съд пред Галион (Деян. 18:11-12). Върху стените на гр. Делфи бил открит неотдавна един гръцки надпис, съдържащ писмо на император Клавдий до общината на града, в което се споменава за Галион като проконсул на Ахаия. Като се вземе предвид, че това писмо било писано по времето, когато Клавдий бил акламиран за 26-ти път, събитие, което станало в средата на 52 година, може да се заключи, че през тази година Галион бил проконсул в Ахаия. Но понеже проконсулите били назначавани от средата на годината до средата на следващата година, то за да се определи точното време на проконсулството му, трябва да се обърне внимание на израза: "когато Галион беше проконсул на Ахаия, юдеите единодушно нападнаха Павла и го отведоха в съдилището" (Деян. 18:12). Тъй като е казано: "беше проконсул", а не "дойде проконсул", то оттук следва, че проконсулството му обхващало годината преди залавянето на св. ап. Павел (от средата на 52 до средата на 53 година). И тъй като преди залавянето си апостолът бил престоял в Коринт една и половина година (Деян. 18:11), то престоят му в Коринт ще да е траел от края на 51 г. до към средата на 53 година).
Седмичният ден на Пасхата. През годината, когато св. ап. Павел на връщане от третото си пътешествие минал през гр. Филипи. Като била отпразнувана Пасхата (14 нисан) във Филипи, св. ап. Павел, заедно със св. ев. Лука отплувал оттам "след дните на Безквасниците", (т.е. седем дни след Пасхата) и в "пет дни" пристигнали в Троада, дето престояли "седем дни" (Деян. 20:6) "за да дочакат първия ден на седмицата" (Деян. 20:7), след който веднага отпътували (20:11). Като се вземе предвид, че 19-я ден след Пасхата (т.е. след 14 нисан) през онази година е бил неделя, излиза, че самата Пасха се паднала във вторник. А такова съвпадение станало през 58 година, когато именно след завръщането на св. ап. Павел от третото му пътешествие по Петдесетница в Иерусалим, юдеите се възбунтували против него и той бил турен в окови от прокуратора Феликс в гр. Кесария, където престоял две години, т.е. до средата на 60 г.; (Деян. 24, 25 гл.)
Заместването на прокуратора Феликс от прокуратора Порций Фест станало именно две години след оковаването на св. ап. Павел в Кесария (Деян. 24:27). Нито дееписателят, нито светските историци съобщават точната година на това заместване. Но като се вземе предвид съобщението на Йосиф Флавий (Древн. XX, 8, 10-11), че Фест бил прокуратор само две години и в 62 г. бил заместен от Албин, може да се приеме, че Фест заместил Феликс през 60 г., когато се привършили кесарийските окови на св. ап. Павел.
С помощта на така датираните личности и събития ще определим по-нататък хронологията на главните събития от живота на св. ап. Павел.
Св. ап. Павел сам свидетелства: "аз съм човек юдеин, родом от Тарс Киликийски" (Деян. 22:3). Тарс бил главен град на малоазийската област Киликия, която по това време била римска провинция и бил голям културен и търговски център. Първоначалното име на апостола Савел е равнозначно с еврейското име Саул. По-късно му било дадено и римското име Павел (Паулус), навярно защото по баща той бил римски гражданин (Деян. 22:28). Това му второ име дееписателят употребява за първи път наред с първото му име в началото на първото пътешествие на апостола при пребиваването му на остров Кипър (Деян. 13:9), откъдето и започнала мисионерската му дейност из Римската империя - затова и навред по-нататък го назовава с римското му име Павел, с което апостолът нарича и сам себе си в посланията си, отправени до разни лица и църкви в Римската империя.
Св. ап. Павел имал сестра в Иерусалим, което се вижда от това, че дееписатилят споменава "Павловия сестриник", който обадил на апостола за кроената срещу него от юдеите засада (Деян. 23:16).
За времето на раждането на св. ап. Павел могат само да се правят предположения въз основа на това, че в посланието си до Филимон, апостолът нарича себе си "старец" (Филим. 9). Като се вземе предвид, че евреите наричали старец всеки човек, навършил 60 години, а посланието до Филимон било написано през 62 г., можем да заключим, че св. ап. Павел ще да се е родил около две години след Р.Хр. В разказа за убиването на св. архидякон Стефан пък, дееписателят като съобщава, че Савел пазел дрехите на Стефановите убийци, нарича го "момък" (на гръцки - "неаниас") (Деян. 7:58), с която дума бивал назоваван всеки мъж до 40 години. Понеже, както видяхме, обръщането на св. ап. Павел не е могло да стане по-късно от 40 г. сл.Хр., а убиването на св. архидякон Стефан станало преди това, то по време на последното събитие св. ап. Павел, роден през 2 г. сл.Хр. не е бил по-стар от 40-годишен и е могъл да бъде наречен "младеж". Убиването на св. архидякон Стефан станало през 36 г., значи св. ап. Павел е бил на 34 г. през време на това убиване.
Матерен език на св. ап. Павел, наред с еврейския е бил гръцкият език, който бил общоразпространен от времето на Александър Македонски. Апостолът дори така добре владеел гръцкия език, на който написал и посланията си, че с право може да бъде наречен "класик на елинизма", както се изразява западният учен Виламович.
Като "син на фарисеин", както сам нарича себе си (Деян. 23:6), св. ап. Павел бил възпитан в истините на юдейската религия, на която станал ревностен защитник. Пазейки ревностно юдейската религия, той станал жесток гонител на християните. "Много светии затворих в тъмница", казва той за самия себе си в речта си пред цар Ирод Агрипа ІІ, "а когато ги убиваха, и аз одобрявах; и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове." (Деян. 26:10, 11; срв. 22:19- 20; Гал. 1:13).
Истините на юдейската религия ап. Павел изучавал "при нозете на Гамалиила" (Деян. 22:3). Този знаменит равин-законоучител "уважаван от целия народ" (Деян. 5:34), се отличавал с дух на либерализъм, а не със строго фарисейство и навярно подобно на Йосиф Ариматейски и Никодим, тайно съчувствал на християнството; затова именно той настоявал пред Синедриона да не бъдат преследвани св. апостоли (Деян. 5:35-39). "Оставете се от тия човеци и не ги закачайте", казал той за апостолите в Синедриона, "защото ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци (Деян. 5:38-39).
Като жител на Тарс св. ап. Павел имал възможност да се запознае и с езическата философия и литература, както това се вижда от цитата, който той прави от поетите Арат и Клеант в речта си в атинския ареопаг (Деян. 17:28), както и от цитирането на Менандър и Епимерид на някои места в посланията си (1 Кор. 15:38; Тит 1:12).
Още като млад апостолът изучил занаята правене на палатки, с който по-късно сам си изкарвал прехраната (Деян. 20:34), като работел заедно с Акила и Прискила, които имали същия занаят (Деян. 18:3).
По външност св. ап. Павел не бил представителен, което дало повод на някои негови врагове сред коринтяните да казват, че той в посланията си "е строг и силен, но при личното си присъствие - слаб" (2 Кор. 10:10).
Той бил римски гражданин, както сам изтъкнал това на хилядника, който го бичувал след бунта на юдеите в Иерусалим (Деян. 22:25). Римското гражданство той вероятно наследил от баща си, понеже сам заявява, че се бил родил като римски гражданин (Деян. 22:28).
Както се вижда от много места на посланието му до Коринтяни, дето възхвалява девството (1 Кор. 7:25, 27, 38, 40 и др.), св. ап. Павел сам е бил девственик. А в 1 Кор. 9:5 той направо изтъква, че не е имал жена, както е бил случаят с някои от апостолите и братята Господни.
Във 2 Кор. 12:7 св. ап. Павел говори за някакво "жило в плътта - ангел сатанин", дадено му от Бога да го бие по лицето, за да не се превъзнася. Под това някои тълкуватели разбират плътски изкушения, други - вътрешни болести, трети - външни преследвания, но най-правилно е под това да се разбира някаква болест на очите, още повече, че той изрично казва: "да ме бие по лицето". Слабото му зрение вероятно било причина апостолът да диктува своите послания, които сам подписвал (1 Кор. 16:21) и само в изключителни случаи собственоръчно пишел, какъвто е случая с посланието му до Галатяните (Гал. 6:11).
Може да се предполага, че св. ап. Павел бил виждал Господа Иисуса Христа през земния му живот, понеже като ревностен фарисеин той сигурно често отивал в Иерусалим по големите юдейски празници, а освен това не е могъл да не узнае за Него от своя учител Гамалиил.
Подтикнат от неразумна ревност за отеческите си предания апостолът поискал от първосвещеникa в Иерусалим писмо до синагогите в Дамаск, за да преследва и там разпръсналите се след Стефановото убийство християни. Това било напълно възможно при тогавашния римски управител Вителий (35-39), който подпомагал юдеите в гонене на християните.
По пътя за Дамаск над жестокия гонител на Христа се извършило едно голямо чудо, което го превърнало в ревностен Христов апостол. Той бил огрян посред ден от светлина, по-силна от слънчевата и ослепен, паднал на земята и чул глас: "Савле, Савле, що Ме гониш?". На въпроса му "Кой си Ти, Господине?" - гласът отговорил: "Аз съм Иисус, когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен" (Деян. 9:4-5). След това Господ насочил Савел да отиде в Дамаск, където той и бил отведен за ръка от придружаващите го и там три денонощия той нито ял, нито пил. Междувременно Бог заповядал на един от 70-те Христови ученици в Дамаск - св. ап. Анания, да отиде и да покръсти Савел. На недоумението на Анания как е възможно да стане това с един такъв жесток гонител на християните като Савел, Бог отговорил: "Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви" (Деян. 9:15). В същото време и на Савел било открито във видение за идването на св. ап. Анания. И наистина, щом той дошъл и възложил върху него ръце, Савел веднага прогледнал, след което се покръстил и подкрепил с храна.
Събитието на Савловото обръщане е предадено на три места в книгата "Деяния на св. апостоли": първия път за него повествува дееписателят (Деян. 9:1-19), а втория и третия път за същото разказва сам св. ап. Павел в речта си към разбунтувалите се юдеи в Иерусалим (Деян. 22:6-16) и в речта си пред цар Ирод Агрипа ІІ (Деян. 26:13-18). Някои смятат, че имало уж противоречия между тия три повествувания, но всъщност такива противоречия няма. Така, макар и паднали на земята (Деян. 26:14), Савловите спътници стояли в такова положение вцепенени (Деян. 9:7). Също и между думите: "чуваха глас, пък никого не виждаха" (Деян. 9:7) и "ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, който ми говореше, не чуха (Деян. 22:9) няма противоречие, защото в последните думи апостолът иска да каже, че те, макар и да чули гласа, но не разбрали какво Той му говорел.
При обръщането си по пътя за Дамаск Савел бил призован и избран за апостол на Господ Иисус Христос. За това му заявил Сам Спасителят: "Аз затова ти се явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия" (Деян. 26:16), а пред ап. Анания Бог направо нарекъл Савел "избран съд" (Деян. 9:15). Затова и св. ап. Павел с право казва: "Бог ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си (Гал. 1:15). На Тимотей той пише, че е бил поставен за "проповедник, апостол и учител на езичниците" (2 Тим.1:11). В началото пък на повечето свои послания той изтъква, че е "призован апостол" (Рим. 1:1, 1 Кор. 1:1) и то не от човеци, нито чрез човек, а чрез Иисуса Христа и Бога Отца (Гал. 1:1), "по повеление на Бога" (1 Тим.1:1).
След благодатния прелом настъпил у него, Савел се убедил в следните истини:
1) че Иисус Христос не е обикновен човек, а е очакваният Месия и Спасител на човешкия род, Който след като му възвестил истинското, Божественото учение на вярата и нравствеността, пожертвал Себе Си, като бил разпнат на кръста за изкуплението на всички човешки грехове, а чрез Възкресението Си потъпкал смъртта (вж. Рим. 3:23-25;
2) че следователно човек постига оправдание и спасение не чрез дела по Ветхозаветния закон, а само чрез вяра в Иисуса Христа (Рим. 3:20; Гал. 2:16),
3) че Христовото учение за любовта към Бога и към ближния изразява най-висша нравствена заповед, която трябва да се прояви в добри дела и без която не е възможно спасението (вж. 1 Кор. 13:1-2).
Учените определят различно годината, в която станало обръщането на св. ап. Павел. В посланието си до Галатяните св. ап. Павел пише: "сетне, след четиринайсет години пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си Тита" (Гал. 2:1). Св. ап. Павел отишъл със св. ап. Варнава и св. ап. Тит в Иерусалим за Апостолския събор. За този събор той отишъл 14 години след обръщането си. Апостолският събор станал през първата половина на 51 година. Като се вземе под внимание тази дата, може да се допусне, че обръщането на св. ап. Павел е станало през 37 г.
Обръщането на св. ап. Павел станало след убиването на св. архидякон Стефан. Убиването пък на св. архидякон Стефан станало през 36 г., тъй като през тази година прокураторството на Понтий Пилат било отнето (Йосиф Флавий, Древн. XVIII 2, 2) и Юдея останала без прокуратор. Юдеите нямали право да наказват със смърт когато имало римски прокуратор. Те са могли да убият с камъни св. архидякон Стефан през 36 година, тъй като тогава нямало римски прокуратор
Св. ап. Павел могъл да вземе писмо от първосвещеника да преследва християните в Дамаск през 37 г., тъй като през тази година първосвещеник бил Теофил, назначен от Вителий на Петдесетница 37 г. Теофил бил садукей и произхждал от дома на Ана.
След покръстването си св. ап. Павел започнал да проповядва в дамаскинските синагоги за Христос. Наскоро след това той се отдалечил в Арабия, където се предал на богосъзерцание и размишления и там прекарал две години (37-39), след което отново се върнал в Дамаск (Гал. 1:16-17). Тук обаче юдеите направили заговор да го убият и в това били подкрепени от владетеля на града - арабския цар Арета ІV, който заповядал на областния управител да го хване. Понеже градските порти били охранявани от стража, учениците спуснали Павел в кошница по градската стена и така той избягал в Иерусалим. Както видяхме, това е станало не по-късно от 40 година, навярно през 39 година.
В Иерусалим св. ап. Павел бил представен на другите апостоли от св. ап. Варнава и прекарвал с тях времето си, а понякога напускал Иерусалим. Като изминали 3 години от обръщането му, т.е. в 40 година, той не бил в Иерусалим. За да се види със св. ап. Яков, отишъл в Иерусалим и прекарал там 15 дни (Гал. 1:18-19). Тъй като юдеите в Иерусалим също искали да го убият, заповядано му било от Самия Господ Иисус Христос във видение бързо да напусне града и през Кесария да замине за родния си град Тарс.
По това време християните се били разпръснали и били достигнали до Антиохия, където била основана църква. За утвърждаването на тази църква в Антиохия бил изпратен св. ап. Варнава, който след като работил известно време там, отишъл в Тарс и довел св. ап. Павел в Антиохия, навярно през 42 година, където те проповядвали цяла година (42-43).
През това време в Антиохия дошли от Иерусалим някои пророци, един от които Агав - предсказал предстоящия глад в Палестина, който наистина и настъпил при императора Клавдий (Деян. 11:28); Според Йосиф Флавий гладът настанал през 44 година. Към края на тази година, когато починал цар Ирод Агрипа І били изпратени в Иерусалим по св. апостоли Варнава и Павел събраните от антиохийските християни средства за иерусалимската църква. През 45 година двамата апостоли се върнали в Антиохия, като взели със себе си и "Иоана, наричан Марко" (Деян. 12:25).
От Антиохия св. ап. Павел предприел три големи благовестнически пътешествия. След първото и второто от тях той се връщал в Антиохия, а след третото се върнал в Иерусалим, където бил заловен и затворен в Кесария.
Това пътешествие св. ап. Павел предприел заедно със св. ап. Варнава и св. ев. Марк през есента на 46 година. От Антиохия през Селевкия те отплували с кораб до остров Кипър, където се спрели в главния град Пафос. Тук св. ап. Павел проповядвал пред Сергий Павел, който, както видяхме бил там римски проконсул през 46-47 година. Когато св. ап. Павел наказал със слепота магесника Вариисус (Елима), проконсулът повярвал и се кръстил с целия си дом. От този момент дееписателят започва да нарича апостола с името Павел.
От Кипър св. апостоли отплували за малоазийския бряг, където в гр. Пергия, главен град на областта Памфилия, св. ап.Марк се отделил от тях и се върнал в Иерусалим. Св. апостол Павел и св. ап. Варнава пък продължили пътешестието си до Антиохия Писидийска, където св. ап. Павел произнесъл в синагогата дълга мисионерска реч.
Поради гонение на юдеите, апостолите отишли в град Икония, а от там, поради същата причина преминали в Ликаонския град Листра. Тук народът, поразен от чудесното изцеряване от тях на един хром от рождение човек, сметнали двамата апостоли за богове в човешки образ (Варнава - за Зевс, а Павел - за Ермес) и поискали да им принесат жертва като на такива, на което апостолите енергично се възпротивили, като обяснили, че са обикновени човеци. Но щом дошлите от Антиохия и Икония юдеи разбунтували народа, хванали св. ап. Павел и го били с камъни извън града. Останал по чудо жив, апостолът още на другия ден напуснал Листра и отишъл в гр. Дервия.
Оттук той заедно със св. ап. Варнава преминал обратно през Листра, Икония и Антиохия Писидийска, като утвърждавали християните и ръкополагали презвитери за всяка църква. От Аталия те отплували за Антиохия, където пристигнали към края на 49 г. и престояли там цялата 50 година.
За него повествуват дееписателят (Деян. 15:1-34) и св. ап. Павел (Гал. 2:1-10). След разказа си за първото пътешествие на св. ап. Павел дееписателят отбелязва, че "някои, слезли от Иудея" учели братята в Антиохия, че без обрязване по обреда Мойсеев никой не може да се спаси. Тези някои били навярно християни-юдеи, които смятали, че Мойсеевия закон е задължителен за всички. По този повод св. ап. Павел и св. ап. Варнава били изпратени в Иерусалим да се допитат до апостолите и презвитерите (под последните се разбират изобщо свещеници и епископи, видни християни в напреднала възраст). Св. ап. Павел взел със себе си и своя ученик Тит.
В Иерусалим те се срещнали със св. апостоли Яков, Петър и Иоан, които им подали ръка за общуване. На събора присъствали апостоли, презвитери и братя от цялата църква (Дея.15:6, 22-23). На събора говорили св. ап. Петър, както и св. ап. Павел и св. ап. Варнава, като всички разказвали какви личби стори Бог чрез тях между езичниците (Деян. 15:12). Най-после говорил и св. ап. Яков. Той обобщил изказванията и формулирал решението на събора - да не се обременяват езичниците-християни с изпълняване на Мойсеевия закон. Това решение било съобщено на антиохийските християни с писмо, изпратено по св. апостоли Павел и Варнава, придружени от Юда (Варсава) и Сила, от които първият се върнал обратно в Иерусалим, а Сила останал в Антиохия.
Годината, в която станал апостолския събор може да се определи, като се изхожда от времето на залавянето на св. ап. Павел от юдеите в Коринт и на отвеждането му при проконсула Галион. Както видяхме, това е станало през пролетта на 53 година. През есента на същата година завършило второто пътешествие на св. ап. Павел, което траело две години и следователно започнало през есента на 51 г., както ще видим. Тъй като апостолският събор се бил състоял наскоро преди това пътешествие, можем да предположим, че той станал през първата половина на 51 година.
За нея разказва св. ап. Павел в Посланието до Галатяни 2:11-21. Когато той след апостолския събор се бил върнал в Антиохия към средата на 51 година, там дошъл и св. ап. Петър. В духа на решението на апостолския събор отначало той общувал с езико-християните и ядял всичко заедно с тях, но след като дошли там някои юдео-християни от Иерусалим, той се побоял от тях и почнал да страни от първите, като проявил в случая известна слабохарактерност, подобна на онази при трикратното си отричане от Христа.
Като забелязъл това св. ап. Павел пред всички се възпротивил на това като казал: "ако ти, бидейки юдеин живееш по езически, а не по юдейски, защо караш езичниците да живеят по юдейски?" (Гал. 2:14). По повод на това св. ап. Павел заявил: "човек се оправдава не чрез дела по Закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа" (Гал. 2:16).
Това пътешествие св. ап. Павел предприел пак от Антиохия в началото на втората половина на 51 година, заедно със св. ап. Сила. Св.ап.Варнава помолил св. ап. Павел да вземат и св. ев. Марк, но св. ап. Павел отказал. Поради това св. ап. Варнава заминал със св. ев.Марк за остров Кипър (Деян. 15:39). А ап. Павел и Сила минали през Сирия и Киликия и стигнали в Листра. Тук към тях се присъединил и св. ап.Тимотей, който по нареждане на св. ап. Павел бил обрязан, за да се избегне съблазънта между юдеите.
Оттук апостолът отишъл през Фригия в Галатия, където се спрял, поради болест (Гал. 4:13). От там през Мисия той стигнал в Троада (на брега на Егейско море, южно от Дарданелите), където му се явил във видение мъж македонец, който го молел: "мини в Македония и ни помогни" (Деян. 16:9). От Троада спътник на апостола станал св. ев. Лука, който поради това предава следващите събития в първо лице множествено число. От Троада през о. Самотраки те пристигнали в македонския град Филипи (на три часа от морето и пристанището Неапол, където св. ап. Павел стъпил за пръв път на Балканския полуостров). Тук той изгонил от една слугиня нечист дух, чрез който тя предричала и припечелвала много за господарите си. Затова последните наклеветили апостолите, че бунтуват народа и те били бичувани и затворени в тъмница. През нощта обаче се появил силен трус, който разтворил вратите на тъмницата. Поразен от това чудо тъмничарят-стражар повярвал и се покръстил с домашните си. След това апостолите били пуснати на свобода.
От Филипи тримата апостоли (без св. ев. Лука, който останал там) през Амфипол и Аполония стигнали до град Солун, където св. ап. Павел проповядвал три съботи наред в юдейската синагога, вследствие на което мнозина юдеи и езичници повярвали. Но неповярвалите юдеи обвинили пред градоначалниците апостола, че уж бунтувал народа против кесаря, проповядвайки друг цар - Иисус. Затова същата нощ св. ап. Павел заминал за гр. Берия, където мнозина повярвали, но и тук юдеите се възбунтували против него, поради което той отплувал по море за Атина, като оставил Сила и Тимотей в Берия.
В Атина апостолът произнесъл знаменитата си реч в Ареопага, в която вземайки повод от жертвеника на незнайния Бог изложил истинското учение за Бога като Творец и Промислител и за Христос като бъдещ Съдия на Вселената. В Атина при св. ап. Павел дошъл Тимотей; от този град св. ап. Павел го изпратил в Солун, за да утеши и подкрепи християните там.
От Атина апостолът отишъл в Коринт (в края на 51 г., както видяхме) и там се настанил в дома на Акила и Прискила, с които заедно работел палатки. Тук дошли и св. апостоли Тимотей и Сила. Техните имена фигурират в приветствията в началото на двете послания до солуняните, които св. ап. Павел написал от Коринт: първото - в края на 52 г. и второто - в началото на 53 година.
В Коринт апостолът проповядвал първо в синагогата, а после - в дома на някой си Юст. Мнозина коринтяни повярвали и се кръстили, между които и началникът на синагогата Крисп, заедно с целия си дом. Но неповярвалите юдеи заловили апостола и го отвели при проконсула Галион, както видяхме през пролетта на 53 година.
Като прекарал една и половина година в Коринт, св. ап. Павел след като си остригал главата в Кенхрея (понеже бил дал оброк) отплувал около средата на 53 г., заедно с Акила и
Прискила за Сирия, като се спрял за малко в Ефес
, където ги
оставил, а сам той се върнал през Кесария и Иерусалим в Антиохия през есента на 53 година.
След като прекарал в Антиохия зимата на 53-54 година, апостолът предприел през пролетта на 54 г. третото си пътешествие. Той минал първо през "горните страни" (т.е. Галатия и
Фригия) и дошъл в Ефес, където покръстил и възложил ръце (извършил тайнството Миропомазване) над 12 души,
кръстени само с Иоановото Кръщение.
Тук той проповядвал отначало три месеца в синагогата, а след това две години в училището на някого си Тирана. Поразени от вършените от апостола чудеса, мнозина ефесяни повярвали, покаяли се и някои магесници, които изгорили вълшебническите си книги на стойност до 50 000 драхми сребро.
От Ефес апостолът изпратил в Македония и Ахаия двамата си ученици св. апостоли Тимотей и Ераст (19:22) за да утвърдят тамошните църкви и да съберат милостиня за братята в Иерусалим. След заминаването им дошли в Ефес пратеници на коринтската църква Стефанин, Фортунат и Ахаик, които донесли сведения за тази църква. Такива сведения донесли на св. ап. Павел и домашните на коринтянката Хлоя (1Кор. 1:11). Тъй като поради успеха на апостолската проповед в Ефес почнал да запада занаятът на сребрарите, правещи сребърни храмчета на Артемида, то един от тях, Димитрий успял да разбунтува целия град против апостола. Градският писар усмирил бунта, но св. ап. Павел трябвало да напусне Ефес след тригодишен престой там (вж. Деян. 20:31). Преди да замине, той изпратил в Македония и Ахаия ученика си Тит да уреди събирането на милостиня за Иерусалим, като му поръчал да го чака на връщане в Троада.
От Ефес апостолът написал две послания:
1) до галатяните (55 г.), наскоро след пристигането му в Ефес, защото в това послание той изразява учудване, че галатяните "тъй скоро" след пребиваването му у тях преминали към "друго благовестие" (Гал. 1:6);
2) първото си послание до коринтяните, написано през 57 г. между Пасха и Петдесетница, както се вижда от това, което пише там, че ще остане в Ефес до Петдесетница (1 Кор. 16:8).
От Ефес апостолът през Троада заминал за Македония, където в град Филипи се срещнал със св. ап. Тимотей и св. ев. Лука. Св.ап. Тимотей не можел да отиде в Коринт, а останал във Филипи навярно поради болест. Във Филипи дошъл от Коринт и св. ап. Тит, който донесъл сведения за коритската църква. По него и по св. ев. Лука, св. ап. Павел изпратил през лятото на 57 г. второто си послание до коринтяните.
От Филипи св. ап. Павел отишъл в Коринт към края на 57 г., където останал три месеца: оттук той написал в началото на 58 г. посланието до римляните, което изпратил до Рим по Фива, дякониса в Кенхрея, коринтско пристанище на Егейско море. Поради заговора на юдеите против него, той напуснал Коринт преди празника Пасха, при отпразнуването на който, както видяхме той бил във Филипи. От този град, след дните на Безквасниците той, заедно със св. ев. Лука отплувал за Троада, където го чакали останалите му спътници. Тук той възкресил падналия от един прозорец момък Евтих (Деян. 20:8 и сл.).
От Троада апостолът стигнал до град Милит, южно от Ефес. Тъй като бързал да стигне в Иерусалим за празника Петдесетница, той не се отбил в Ефес, а спрял в Милит и там повикал църковните презвитери от Ефес, на които държал прощална реч как да пасат повереното им църковно стадо (Деян. 20:28).
От Милит апостолът отплувал и пристигнал в Кесария Палестинска, където прекарал няколко дни в дома на св. ап.Филип, един от седемте дякони. Тук дошъл пророк Агав, който предрекъл на св. ап. Павел предстоящите му окови. Въпреки молбата на окръжаващите го, апостолът от Кесария отишъл в Иерусалим, където пристигнал преди Петдесетница 58 година.
Още на другия ден след пристигането си в Иерусалим св. ап. Павел заедно със спътниците си се явил при св. ап. Яков. Последният, за да избегне съблазън между юдеите християни, посъветвал и помолил св. ап. Павел да се очисти заедно с четирима мъже, които били дали оброк за доброволно назорейство и да им тегли разноските по остригване на главите им. Св. ап. Павел изпълнил този съвет.
Когато се свършили седемте дни на оброка му, асийски юдеи разбунтували народа против апостола под предлог, че той уж учи против Закона, и че бил въвел езичници във вътрешния двор на храма. Затова апостолът бил хванат от тълпата и щял да бъде убит. Но в този момент хилядникът на полка се притекъл с войници и го освободил от ръцете на юдеите, като накарал да го затворят временно в съседната на храма военна крепост Антония. От стъпалата на тази крепост св. ап. Павел произнесъл към юдеите реч на еврейски език, в която описал обръщането си.
В края на речта юдеите завикали: "Той не бива да живее !". Тогава апостолът бил отведен в крепостта, където щял да бъде подложен на мъчения, но като се узнало, че бил римски гражданин не бил подложен на мъчения.
На другия ден хилядникът повикал първосвещениците и синедроинът в крепостта и извел пред тях апостола. Когато св. ап. Павел узнал, че едни от съвета са садукеи, а други фарисеи, провикнал се: "Аз съм фарисеин, син на фарисеин, за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят" (Деян. 23:6). От това настанало голям шум и спор понеже садукеите отричали възкресението. Така събранието се разтурило. През нощта апостолът бил укрепен чрез явяване на Господа, който му казал: "Дерзай, Павле! Както свидетелства за мен в Йерусалим, тъй трябва да свидетелстваш и в Рим" (Деян. 23:11).
На сутринта повече от 40 души юдеи направили заговор да убият св. ап. Павел. Но сестриникът му узнал за това и съобщил на апостола, който пък съобщил за заговора на един стотник. Щом хилядникът узнал от стотника за заговора, веднага изпратил апостола с военен отряд в Кесария при прокуратора Антоний Феликс, като писмено му изложил работата. Феликс държал апостола под стража пет дни, докато дошли в Кесария обвинителите му - първосвещеникът Анани със стареите и някой си оратор Тертил.
Като изслушал обвиненията им, както и защитната реч на св. ап. Павел, Феликс отложил разглеждането на делото и за да угоди на юдеите, държал апостола в окови цели две години, след изтичане на които Феликс бил заместен от прокуратора Порций Фест, което заместване станало, както видяхме в 60-та година. След встъпването си в длъжност, прокуратор Фест отишъл от Кесария в Йерусалим. Там юдеиските първенци молели Фест да прати св. ап. Павел в Йерусалим, като тайно кроели засада да го убият по пътя. Но Фест не ги послушал, а разгледал в Кесария делото в присъствието на дошлите от Йерусалим юдеи. На техните обвинение апостолът отговорил със защитна реч, като поискал кесарев съд.
След няколко дни дошъл в Кесария цар Ирод Агрипа ІІ, който пожелал да изслуша св. ап. Павел. Пред него апостолът произнесъл дълга защитна реч, в която описал миналия си живот, гоненията на християните от него и обръщането си към Христа. Към края на речта Агрипа произнесъл: "Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!" (Деян. 26:28).
Това пътуване започнало през есента на 60-та година. Апостолът бил придружаван от св. ев. Лука и солунчанина св. ап. Аристарх. Заедно с няколко затворници те били поверени на един стотник на име Юлий, от Августовия полк. Отплували на един адрамитски кораб край Кипър, Киликия и Памфилия и слезли при гр. Мира в малоазийската област Ликия, където се качили на александрийски кораб, с който заобиколили остров Крит и стигнали до мястото Добри пристанища (на южния бряг на остров Крит). Тук св. ап. Павел съветвал да спрат, защото предвиждал големи беди, но другите решили да доплуват до пристанището Финик.
По това време се явил бурен североизточен вятър – евроклидон, който предизвикал буря, от която корабът едва се спасил, като на четиринайстия ден заседнал на брега на остров Малта. Всички пътници се спасили на брега. Тук св. ап. Павел бил ухапан от отровна змия (ехидна), но останал по чудо жив, а също изцерил с молитва и ръковъзлагане бащата на Поплий, първенецът на острова от огница и коремна болка.
След като презимували на острова пътниците отплували на един александрийски кораб, минали през Сиракуза (на о. Сицилия) и Ригия и стигнали в приморския град Путиоли (на 7 км южно от Неапол), където престояли 7 дни, и оттам се насочили по суша за Рим. Тамошните братя излезли да ги посрещнат до Апиев площад (на 60 км южно от Рим) и от Три кръчми (на 40 км южно от Рим).
Като пристигнали в Рим стотникът предал затворниците на префекта на преторията, който разрешил на св. ап. Павел да живее в наемна къща под охраната на един войник (Деян. 28:16). При него дохождали мнозина местни юдеи, на които той проповядвал Христа, но понеже те трудно се убеждавали и спорили помежду си, той ги изобличил с пророчеството на св. пр. Исайя (6:9-10) и им заявил, че поради тяхното противене спасението Божие е изпратено на езичниците (Деян. 28:28).
Тъй като прекарал зимата на 60-61 година на острпв Малта, апостолът пристигнал в Рим в началото на 61година. Тук той прекарал две години, под домашен арест в особена наемна къща, където свободно приемал всички посетители: това са "първите римски окови", които продължили до пролетта на 63година. За освобождаването си от тях той пише, че тогава всички го били напуснали, но Бог го укрепил и го избавил от устата на лъва (ІІ Тим. 4:16-17).
Тъй като през тези две години апостолът могъл свободно да проповядва, то благовестието имало голям успех и проникнало дори в преторията и кесаревия дом ( Фил.1:13; 4:22). През тези си окови св. ап. Павел написал четирите си "затворнически послания": до Филимон, до Колосяните, до Ефесяните, до Филипяните. В тях той изрично пише, че се намира в окови (Филим. 9; Кол.4:3; Еф. 3:1; Фил. 1:13). Че тези послания били написани именно през първите му римски окови, се вижда от туй, че там той изказва надежда за скорошно освобождение (Филим. 22; Кол. 4:3; Еф. 6:19; Фил. 2:24), а в началото на посланията праща поздрав от св. ап. Тимотей, който бил при него през времето на първите римски окови, но не и през вторите.
Може да се предполага, че най-напред било написано посланието до Филимон (62г.), след това посланието до Колосяните и до Ефесяните (към края на 62г.) и най-после посланието до Филипяните (нач. на 63г.), в което апостолът изказва надежда за скорошно освобождение: "и уверен съм в Господа, че сам скоро ще дойда при вас" (Фил. 2:24).
За тази дейност в "Деяния на св. апостоли" не се съобщава нищо. Затова за нея се черпят сведения само от последните три послания на апостола, написани след първите му римски окови. След освобождаването си от тях той написал от Рим, вероятно през първата половина на 63година, посланието си до евреите, в което говори за първите си римски окови като за нещо минало (Евр. 10:34) и праща поздрав от "тия които са от Италия" (13:24).
След написване на това си послание св. ап. Павел навярно осъществил желанието си да посети Испания, за което говори в Рим. 15:23,24,28.
Като се върнал от Испания в Рим (навярно към края на 63г.), в началото на 64 година апостолът предприел пътешествие на изток. Той посетил о. Крит и поставил там за епископ ученика си св. ап. Тит, като му поръчал да постави "по всички градове презвитери" (Тит.1:5), посетил пак Ефес, където ръкоположил за епископ ученика си св. ап. Тимотей (Тим. 4:14; ІІ Тим. 1:6).
От Ефес се насочил към Македония: "На тръгване от Македония, - пише св. ап. Павел до Тимотея – те молих да останеш в Ефес" (І Тим. 1:3). По пътя той се отбил в Милит, където оставил Трофим болен (ІІ Тим. 4:20) и в Троада, където оставил един фелон и някои свои книги (ІІ Тим. 4:13). От Македония той отишъл в Коринт, където останал Ераст (ІІ Тим. 4:20). Бил най-сетне и в Никопол ( на югозападния бряг на Епир), където искал да презимува (Тит. 3:12).
Като презимувал там, през пролетта на 66 година св. ап. Павел се отправил за Рим.
Така последното пътешествие на апостола продължило две години (от началото на 64 до началото на 66 година). През това си пътешествие той написал първото си послание до Тимотея и посланието си до Тит. И двете послания били написани през 65година.
Първото послание до Тимотея вероятно било написано от Филипи, откъдето св. ап. Павел възнамерявал да се върне в Ефес при Тимотея (І Тим. 3:14; 4:13). "Надявам се – пише св. ап. Павел на Тимотея в първото си послание до него - скоро да дойда при тебе" (3:14). Това си намерение той не можал да изпълни.
Посланието до Тит било написано може би в Коринт, защото там апостолът е могъл да вземе решение да отиде пак в Рим, след като презимува в Никопол. "Когато изпратя при тебе Артема или Тихика, - пише св. ап. Павел на Тит – побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам" (3:12).
Свети ап. Павел отишъл в Рим от Никопол в началото на 66 година, когато бушувало жестокото гонение на Нерон против християните (то е започнало от юли 64 г. и траяло до смъртта на императора през 68 година).
Апостолът бил затворен за втори път и това са "вторите римски окови", за които той говори във второто си послание до Тимотей (1,8,16), написано през тия окови (66 година). Сега той бил гледан като престъпник (ІІ Тим. 2,9). При него бил само св. ев. Лука (ІІ Тим. 4,10).
Както и първия път, апостолът се явявал пред кесарев съд, понеже сам говорил за "първата моя защита" (ІІ Тим 4:16). Но за разлика от първия път сега вече нямало надежда за освобождение и той ясно предчувствал земния си край: "Аз вече ставам жертва и времето на моето отхождане настъпи" (2 Тим. 4:6). И настина той бил осъден на посичане с меч като римски гражданин.
Загинал мъченически на 29 юни 67 година - според преданието в един и същи ден със св. ап. Петър, който пък бил разпнат на кръст с главата надолу. За това свидетелствува Дионисий Коринтски в писмото си до римската църква, където пише: "Двамата те учили и двамата в едно и също време пострадали" (Евс. Кесарийски Църк. ист. ІІ,25).
Апостолите св. св. Петър и Павел били погребани в град Рим. Мястото на тяхното погребение било известно на църковния писател Кай: "Аз мога да ти покажа, пише той, трофеите на апостолите. Дойди само във Ватикан или на Остийския път – веднага ще видиш победните знаци на основателите на Римската църква." (Евс. Кесарийски Църковна история 2, 25).
Обезглавяването на св. ап. Павел станало на едно място по пътя са Остия, близо до алеята "Тре фонтане". На това място сега се издига великолепна църква на името на св. ап. Павел.
Виж също
www.Pravoslavieto.com