Църковното предание отнася първите изображения на Божията Майка, както и Първия образ на Спасителя, към времето на нейния земен живот.
Ако иконата на Спасителя ни показва образа на Бога, станал човек заради нашето спасение, то иконата на Св. Богородица, това е образ на първия човек, осъществил целта на въплощението: обожествяването на човека. Св. Богородица е първият човек, достигнал това обожествяване, разбира се не по природа, а по благодат. Тя е начатък на новото творение. Издигната по-високо от небесните Ангели и станала "по-почитана от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите", тя първа достигнала тази цел, която е поставена пред всички хора - пълното преобразяване на човешкото същество.
Първите икони на Св.Богородица според църковното предание са нарисувани от св. Апостол и евангелист Лука. Преданието разказва, че след Петдесетница светият евангелист е нарисувал три образа на Божията Майка: два с Божествения Младенец и един без Него. Едно от изображенията е от типа, който ние наричаме "Одигитрия" (Пътеводителка). И самата Божия Майка и Младенецът, Когото тя държи на лявата си ръка са обърнати към зрителя. В това строго и величествено изображение е особено подчертана Божествената природа на Отрока Иисус Христос.
Св. Богородица Одигитрия (Theotokos Hodegetria).
Икона от втората половина на XII век.
Източник: culture.gr
Св. евангелист Лука рисува Пресвета Богородица с Младенеца ("Одигитрия"). Икона от неизвестен тревненски автор от XVIII век. Днес в
Църковния историко-археологически музей (ЦИАМ) в София. Източник: bentchev.tripod.com
Другият образ принадлежи към типа, наричан
"Умиление". Тук като че ли преобладават чувствата на майчина любов и нежност. В същото време това е образ на Майка, дълбоко скърбяща за
предстоящите страдания на нейния Син и мълчаливо преживяваща тяхната неизбежност. Що се отнася до иконата, изобразяваща Св. Богородица без Младенеца, данните за нея са твърде
оскъдни. Най-вероятно иконата е била подобна на изображенията на Божията Майка в "Деисуса", т.е. в молитвена поза, обърната към Спасителя.
Понастоящем има много Богородични икони, считани за творение на св. евангелист Лука. В Руската църква те са около 10, на Атон и на Запад достигат до 21. Разбира се, всички тези икони не са рисувани от светия евангелист: нито една от нарисуваните от него икони не е достигнала до нас. Така например от най-древните изображения от типа "Умиление" засега не ни е известно нито едно по-ранно от X век (иконата в Токал Килис, 963-969 г. Виж В. Н. Лазарев, "История на византийската живопис", т.1, с.125).
Що се отнася до "Одигитрия", най-древните известни изображения от този тип възлизат към VI век (миниатюра в сирийското евангелие на Равула. Виж Н. Кондаков, "Иконография на Божията Майка" т.1, с.191-192). Авторството на св. евангелист Лука тук трябва да се разбира в смисъл, че тези икони са копия на иконите, нарисувани някога от него.
Св. евангелист Лука
рисува икона на св. Богородица (Христо Димитров?). Стенопис от 1799 г. в църквата "Св. Лука" в Рилския монастир. Източник:
bentchev.tripod.com
Преданието, че св. Лука пръв е нарисувал икони на Божията Майка се среща и в богослужебните текстове, в някои от дните, когато се празнуват различни икони на Божията Майка, например Владимирска (13 август/26 август ст.стил), принадлежаща към типа "Умиление". На вечернята в една от стихирите на литията (6-ти глас) се казва:
"След като беше нарисувана за първи път твоята икона от благовестника на евангелските тайни
и като беше донесена при тебе, Царице, за да я приемеш и да й дадеш сила да спасява онези, които те почитат,
ти си се възрадвала като милостива помощница на нашето спасение
и гледайки към иконата, си казала с власт: "С този образ нека бъде моята благодат и сила".
И ние наистина вярваме, че ти си казала това, Владичице, и че чрез твоя образ ти си с нас...
А в първа песен на канона, на утренята в същия ден се говори:
"Като нарисува твоя всечестен образ божественият Лука, боговдъхновеният писател на Христовото Евангелие, изобрази на твоите ръце Твореца на всичко".
Във втория текст се съдържа указание за това, че първата икона на Св. Богородица е била нарисувана от св. евангелист Лука, а в първия текст се утвърждава освен това, че Майката Божия не само одобрила своята икона, но й предала своята благодат и сила. Църквата използува този текст в службите, посветени на няколко икони на Божията Майка. Това са различни видове икони, възхождащи към прототипове, нарисувани според преданието от св. Лука. С това Църквата сякаш подчертава приемствеността на благодатта и силата, присъщи на тези икони, които възпроизвеждат точно чертите на Божията Майка, запечатани от св. Лука. Ето защо "изображенията" на Св.Богородица, рисувани по жив модел или измислени от художника, са лишени от това, което носят в себе си иконите, получили благодатта и силата на Божията Майка. Това е по простата причина, че те нямат никакво отношение към нея.
Св. евангелист Лука рисува св. Богородица. Стенопис от XVIII в., параклиса "Св. Иван Рилски" в
Хилендарския манастир в Света Гора. Източник: bentchev.tripod.com
Най-древното достигнало до нас историческо свидетелство за иконите, нарисувани от св. евангелист Лука се отнася към VI век. Негов автор е византийският историк Теодор (+ок.530 г.), който бил четец в Константинополския храм "Св. София". Теодор разказва, че през 450 г. от Йерусалим била изпратена в Константинопол икона на Св. Богородица, нарисувана от св. Ап. Лука. През VIII век св. Андрей Критски и св. Герман патриарх Константинополски (715-730 г.) също говорят за икона на Божията Майка от типа "Одигитрия", творение на св.Лука, която тогава се намирала в Рим. По думите на св. Герман тази икона, нарисувана още по време на земния живот на Св. Богородица, била изпратена в Рим на Теофил - същия, за когото се говори в началото на Евангелието от Лука и в книгата Деяния Апостолски. Друго предание разказва, че икона на Божията Майка, нарисувана от св. Ап. Лука и благословена от нея, била изпратена на Теофил в Антиохия, откъдето по-късно била пренесена в Константинопол. Според преданието тази икона, послужила по-късно за прототип на руската чудотворна икона Тихвинска Св. Богородица (26 юни ст.стил), след смъртта на Теофил била пренесена от Антиохия в Йерусалим, а оттам в Константинопол, където била положена в знаменитата Влахернска църква (виж прот.В. Дебольский "Дни богослужения Православной Церкви", т.1, с.188, изд.10, СПб, 1901 г.). Възможно е споменатият по-горе четец Теодор да говори именно за нея. За икона на Св. Богородица, нарисувана от св. Апостол Лука се говори и в прочутото послание на преп. Йоан Дамаскин в защита на светите икони, отправено до император Константин Копроним (741-775 г.).
Всичко изложено по-горе представлява отделни моменти от твърде древно предание, което и досега живее в църковния народ.
Както видяхме, за иконата изпратена на Теофил от св. Ап. Лука съществува двойно предание: св.патриарх Герман говори за икона, изпратена на Теофил в Рим, а според друго предание иконата на Св.Богородица, нарисувана от св.Лука е била изпратена в Антиохия. Няма нищо невероятно в това, че Теофил, като високопоставен сановник е можел да има на две места икони на Божията Майка: една в Рим, откъдето бил родом, другата в Антиохия на мястото където бил назначен на служба. Като художник св.евангелист Лука не е нарисувал само една икона на Божията Майка. Както видяхме по-горе преданието говори, че той е нарисувал три такива икони. Тъй или иначе през IV век все по-голяма известност придобива иконата, принадлежаща на Теофил и съхранявана в един частен дом в Рим. От този дом иконата или нейно копие е било пренесено в храма. През 590 г. св. Григорий I папа Римски (590-604) заповядал да пренесат с тържествено шествие и молебни песнопения в базиликата "Св. Петър" почитаната икона на Божията Майка, "за която, както казва той, се говори, че е нарисувана от св.евангелист Лука".
Освен за иконите на св. Лука преданието разказва и за друг неръкотворен образ на Божията Майка. Неговият произход е описан накратко в службата на Св. Богородица Казанска (22 октомври ст.стил).
"Божествените Апостоли на Словото, велегласни благовестници на Христовото Евангелие, като създадоха Божествена църква, посветена на Твоето пресвято име, Богородице, идват при Тебе, Владичице, и Те молят да дойдеш на нейното освещаване. Ти, Майко Божия, им каза: "идете с мир и Аз ще бъда там с вас и те като отидоха намериха на стената на църквата Твоя образ, нарисуван със силата Божия... и виждайки го, Ти се поклониха и прославиха Бога..." (седален след 3-та песен на канона).
Създатели
на тази църква според преданието били светите Апостоли Петър и Йоан. След като обърнали
мнозина към Христа в град Лида (по-късно Диоспол) около Йерусалим, те построили там храм в името на Божията Майка и отишли в Йерусалим, за да Я помолят да дойде на освещаването му.
Тя им поръчала да се върнат обратно и им обещала да бъде там с тях. Апостолите се върнали в Лида и намерили на стената на храма, а според някои други източници - на една от
колоните, образа на Божията Майка (виж Дебольский, пос.съч., т.I, с.368).
Това изображение носи названието Лидска икона на Божията Майка (12 март ст.стил). Най-древните исторически свидетелства за тази икона датират от VIII и IX век. За нея се говори в един текст на св. Андрей Критски (вероятно около 726 г.), а също така в съборното послание на тримата източни патриарси до императора-иконоборец Теофил (839 г.) и в съчинението на монаха Георги (886-877г.) През VIII век св. Герман патриарх Константинополски, минавайки през Лида, поръчал да направят копие на иконата и по-късно, в годините на иконоборството го изпратил в Рим, където то пристигнало по чуден начин. След победата над иконоборците същият образ отново по чуден начин бил върнат в Константинопол. От това време иконата на Лидската Божия Майка започнала да се нарича и Римска (26 юни ст. стил).
И тъй, първите икони на Спасителя и Божията Майка, станали образец на всички по-късни икони, не са достигнали до нас. Фактически единственото, което е дошло до нас от първохристиянската епоха, това са фрески от катакомбите, главно в Рим. В катакомбите изображенията на Божията Майка са почти толкова многобройни, колкото изображенията на Спасителя. Но докато Спасителят там често се изобразява символично, в изображенията на Св.Богородица такава символика липсва.
Най-древното от нейните изображения датира от втори век, а според някои учени - от първи век (виж Н. Покровски, пос.съч., с. 64). То се намира в римската катакомба на Прискила и представлява Божията Майка седяща с Младенеца в ръце. До нея стои пророк, който сочи звезда.
Богородица с
Младенеца и старозаветен пророк. Фрагмент от фреска в катакомбата Присцила в Рим. Смята се, че тя е най-древното изображение на Пресвета Богородица. Source: www.art-sacre.net
В същата катакомба има фреска, датираща от началото на II век и изобразяваща Божията Майка заедно с влъхвите, дошли на поклонение. Понастоящем тази фреска е почти заличена. В първите векове на христянството поклонението на влъхвите се изобразявало твърде често - и в живописта и в скулптурата. То е било отделен празник, както и досега на Запад (у нас празнуването на това събитие е включено в празника Рождество Христово). В римските катакомби са открити 10-12 изображения на поклонението на влъхвите, отнасящи се към периода II-IV век. Тук Божията Майка винаги е изобразена седнала, с Богомладенеца на колене, приемаща заедно с Него поклонението на източните царе. С това особено се подчертава Нейното достойнство като Майка на Господа. Този сюжет е бил не просто илюстрация на празнуваното събитие. В него се влагало и друго значение. Той бил отговор на един твърде важен въпрос по онова време - въпросът за мястото на езичниците в Църквата. На същия въпрос е бил посветен и първият апостолски събор (Деяния, гл.15). Описаните изображения са отражение на този въпрос. Влъхвите дошли да се поклонят на родения на земята Христос били начало на Църквата, призвана от езичниците. За това християните от първите векове чрез изобразяване на поклонението на влъхвите сякаш подчертавали мястото в Църквата на християните, произлезли от езическите народи и законността на тяхното служение наред с християните, принадлежащи към израилския народ. В мозайките на храма "Св. Виталий" в Равена (VI век), също виждаме изображение на влъхвите, избродирано върху багреницата на императрица Теодора в сцената, изобразяваща принасянето на дарове от нея и от император Юстиниан в Църквата. Юстиниан и Теодора сякаш повтарят поклонението на влъхвите - източните царе, като принасят дарове на Христа от името на народа, когото възглавяват.
Освен в тази сцена образът на Божията Майка присъствува - доколкото може да се съди по откритите досега фрески от II век - и в стенописите, изобразяващи празника Благовещение (в катакомбата на Прискила) и празника Рождество Христово (в катакомбата на св.Севастиан).
Свето Благовещение, фреска от катакомбата
Присцила
Често Тя била изобразявана и Сама, като Оранта, т.е. с молитвено издигнати ръце. На дъната на многобройните богослужебни съсъди, намерени в катакомбите, понякога редом с Нея се изобразяват светите Апостоли Петър и Павел или Нейната майка, св. праведна Анна. Такова изображение подчертавало значението на Май ката Божия като застъпница пред Бога за Църквата и за целия свят.
Втора част на статията "Първите икони на Спасителя и Божията майка" (Виж Първите икони на Спасителя)
Брой 7 за 1993 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com