Народът ни е свикнал да изпраща покойника с опело, извършено от свещенослужител. Какво трябва да се знае за подготовката му?
Тялото на починалия се умива като символ, че преди Възкресението той трябва да застане чист пред Божието лице. Пречистеното тяло Христово, според св. Йоан Златоуст, било умито с вода след снемането Му от кръста. В знак на обновяване на покойника след Възкресението по възможност той се облича в нови дрехи (1Кор. 15:53).
Починалия архиерей се облича в пълно одеяние и на гърдите му има Свето евангелие. В ковчега е сложен с лице нагоре, със затворени очи и уста и с ръце, сложени кръстообразно на гърдите, в знак на вярата в разпнатия Христос. До последованието на опелото над починалия архиерей се чете Псалтир, подобно на древните християни, които пеели псалми от псалмопевеца Давид. Вкъщи и в храма, както и при носенето, покойникът е обърнат с лице към изток, символ на очакваното Второ Христово пришествие. Паленето на свещи означава, че покойникът преминава от този свят на мрака във вечното жилище на светлината.
Умрелия дякон обличат в стихар. Над него покривката е бяло платно, което означава, че дадената при кръщение бяла дреха е запазена, подобно на Христа, обвит в бяло платно и плащеница. На гърдите му има кръст и икона.
Стародавна традиция е край ковчега с мъртвеца да има запалени свещи, а на гърдите му да е поставено икона, може и кръст. Някъде покриват покойника с покров, наречен саван (дълга бяла материя с изображението на Христовото погребение). На някои места практикуват до идването на свещеника вкъщи да звучи механична църковна траурна музика. Преди мъртвецът да бъде вдигнат от дома, свещеникът извършва кратка траурна молитва (наречена трисаги). По време на молитвата близките на покойника трябва да са край ковчега.
В храма се извършва опелото. Всички присъстващи държат в десните си ръце запалени свещи в памет на починалия. При запяването "Вечная памят" всички коленичат. Не се коленичи от Великден до Възнесение (Спасовден). Преди полагането в гроба на покойника се излива елея от кандилото, което свети в дома до изнасянето на мъртвеца. Също отдавнашна традиция е да се хвърля пръст върху ковчега в гроба с думите "Бог да го прости, лека му пръст". Прощаването на близките с покойника става в дома или в църквата.
Израилският народ оплаквал Мойсей четиридесет дни подир смъртта му. Спасителят се възнесъл на четиридесетия ден подир Възкресението.
Традицията е различна, но на гроба на новопредставения в Господа се ходи на третия, деветия, двадесетия и четиридесетия ден. Някъде близките ходят на гроба всяка сутрин до четиридесетия ден, когато се извършва т.нар. равнение на гроба. На някои места, поради невъзможност да се отива редовно на гроба и да палят свещи вземат в съд пръст от гроба и върху нея палят четиридесет дни наред свещи вкъщи в памет на покойника.
На двадесетия, на четиридесетия ден и в годишнината от смъртта за покойника се прави панихида. Тогава се приготвя варено жито (грухано) и се раздава за "Бог да прости". Нашите покойници не искат нищо от нас. Достатъчни са само споменът за тях и тихата молитва в храма, придружена със запалването на свещ - тя се поставя на определените места - обикновено нисък свещник или съд с пясък, поставен ниско долу.
Освен в утвърдените от Светата църква съботи-задушници (събота срещу неделя Месопустна, събота срещу Петдесетница, събота пред Архангелровден - най-голямата, наречена Архангелова задушница), всички съботни дни са посветени на покойниците и е добре да отправяме молитви за тях, да посещаваме вечното им жилище и да палим свещи.
Из книгата на хаджи Славчо Кисьов "Пътят към храма".
Братя и сестри, докато Господ Христос не се беше явил в нашия земен свят, ние хората не знаехме нито какво е добро, нито какво е зло, не познавахме нито истината, нито лъжата, нито правдата, нито неправдата. Най-важното, не знаехме какво е добър мъж нито какво е добра жена. Сега от Христа ние знаем, че добро е само онова, което идва от Господа и което води към Него; истина е само това, което идва от Христа и води към Него; правда е само това, което идва от Христа и води към Него.
А какво е добър човек? Само Христовият човек е добър човек. С други думи казано, само един християнин може да бъде истински добър и праведен човек и само християнката може да бъде истински праведна и добра жена. Защо? Защото само Христовото добро е непреходно, безсмъртно и вечно, защото само Христовата истина и правда са непреходни, безсмъртни и вечни. Затова и доброто на тази покойна християнка е безсмъртно и вечно, както и нейните правда и истина са безсмъртни и вечни. Да, защото нейното добро, правда и истина са у нейните деца. Това е непреходно и безсмъртно и в нея, и в нейните деца.Нашата скъпа покойница беше една от истински добрите жени в нашия грешен свят.
Какво означава добра християнка? Добра християнка е тази жена, която денонощно осъществява в своя живот евангелското добро и евангелската истина. Няма зло, което тя да не може да победи със своето добро, няма лъжа, която тя да не може да развенчае със своята истина, и няма неправда, която тя да не може да предотврати със своята правда. Тя на вредата не отговаря с вреда, винаги прощава; на злото не отговаря със зло, винаги с добро; на омразата не отговаря с омраза, а винаги с любов. На всяко човешко зло тя отвръща с божествено добро и така винаги излиза победителка чрез Христа.
Всяка майка е мъченица, а на първо място майката християнка. Защо? Защото тя ден и нощ неуморно се старае и мъчи за телесното и духовно здраве на своите деца. В тези свои непрестанни грижи тя всеки ден умира за своите деца. Това е истина от нашия земен свят, на която се удивяват и небесните светове. Нищо не е по-отговорно в нашия земен свят от длъжността на майката християнка. Защо? Защото нейната главна длъжност е да осигури на децата си безсмъртие и вечен живот. Осигури ли им това, осигурила е и за себе си рай на небето. Не им ли осигури това, душата й ще слезе в ада, където е вечен плач и скърцане със зъби.
Как добрата майка християнка осигурява на децата си безсмъртие и вечен живот? Като ги научи и въодушеви да живеят според Христовото Евангелие, понеже в Христовото Евангелие всичко е безсмъртно и вечно. А тази покойница през целия си живот учеше децата си с Евангелието, с Евангелието ги одушевяваше, с Евангелието ги възпитаваше. Ето пред нас една праведна възпитателка. Тъй като само една истинска християнка може да бъде истинска възпитателка.
В нашия преходен свят християнката е единствената истинска възпитателка, понеже дава на своите деца безсмъртие и вечност. Да, защото е научила своите деца на вечната и безсмъртна евангелска истина, на вечната и безсмъртна евангелска любов, доброта, молитва, кротост, смирение, надежда. А това е, което осигурява на децата безсмъртност и вечност. Такова възпитание е наистина вечно, защото поради това и заради това се живее на този земен и на онзи небесен свят. Нима заради истината Христова не живеят и ангелите на небето, и хората на земята? Нима поради любовта Христова не живеят и светците на небето и християните на земята?
Мили деца на скъпата покойница, запазете в себе си безсмъртието, което вашата майка е посадила в душите ви! Грижете се за него, понеже тя го поддържаше и усъвършенстваше във вас. А всичко, което е у вас безсмъртно, се удържа, ако живеете по евангелски, според евангелското добро, истина и правда. Изоставите ли евангелската истина и евангелското добро, вие ще загубите безсмъртието, което вашата възвишена майка ви завеща, и няма да се удостоите да видите на онзи свят нейната блажена и безсмъртна душа.
Тази добра майка, която днес тръгва за небесния свят, е пример за саможертва. Вижте, не умираше ли тя всеки ден за децата си, не се ли жертваше тя непрестанно ден и нощ, за да бъде добре на тях, на тяхната душа и на тяхната безсмъртност? А вие, деца, достойно ще се издължите на своята незабравима майка, ако всеки ден възкресявате в душите си спомен за нея, молитва за нея, любов и почит.
Няма съмнение, братя и сестри, че сега ангелите небесни с радост очакват вашата примерна майка на онзи свят, за да я въведат в Небесното царство. Там несъмнено днес и светите архангели очакват нашата скъпа покойница, за да я въведат в Небесното царство, с което нека Всемилостивият Господ удостои и нас по молитвите на тази праведна покойница. Амин.
Архим. Юстин Попович
Превод от сръбски : София Павлова
1998 година
"Бог не е Бог на мъртвите, а на живите, защото у Него всички са живи.” (Лука 20:38)
"Молете се един за друг.” (Иак.5:16)
"Любовта никога се не изчерпва.” (1Кор. 13:8)
"Всичко, що с вера поискате чрез молитва, ще получите.” (Мат. 21:22)
"Дадена ми е всека власт на небето и земята.” (Мат. 28:18)
"Имам ключовете на ада и смъртта.” (Откр. 1:18).
Човек умира само телесно, а не и душевно, според както учи за това Еклисиаст: "Ще се завърне пръстта в земята, както е била, и духът ще се върне при Бога, Който го е дал” (Екл. 12:7). И Спасителят казва, че Бог не е Бог на мъртвите, а на живите, защото у Него всички са живи (Лук. 20:38), а така твърди и Светият апостол: "живеем ли или умираме, винаги сме Господни, защото Христос затова умря, възкръсна и оживя, за да владее и над мъртвите, и над живите” (Рим. 14:8-9), затова казва той, "по-бихме желали да излезем от телото и се настаним у Господа: (2Кор. 5:8).
И живите, и мъртвите - всички заедно - съставят едната Христова Църква, едно велико Божие семейство под водителството на изкупилия ги Спасител на света, Който "владее и над мъртвите, и над живите”: защото Бог "всичко е покорил под нозете му и го поставил по-горе от всичко, Глава на Църквата...", за да обедини в Христа всичко, което е на небесата и което е на земята чрез Него (Еф. 1:22,10).
Този велик съюз на живите и умрелите членове на Христовата Църква е основан на Божията любов (1Иоан. 4:8). Затова Светият апостол говори за всички членове на Христовата Църква; страда ли един член, страдат заедно с него всички членове: слави ли се един член - всички членове се радват с него (1Кор. 12:26).
Ако според думите на Христа и Апостолите Му всички умрели са живи и съставят с нас едно Божие семейство - Христовата Църква, то ние трябва да ги обичаме също така, както и живущите на земята наши братя, защото Христос и за тях е пострадал, и за тях е пролял на кръста пречистата си кръв. У когото няма любов към умрелите, в него Бог отсъства, защото само "който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог в него” (1Иоан. 4:16); у когото няма любов към умрелите братя в Христа, той не е и Божие дете, а дете на дявола, защото Божиите деца и децата на дявола се познават така: всеки, който не върши правда, не е от Бога, както и необичащият брата си (ст. 10).
Михаил Калнев, "Молитвите за умрелите", "Православна противосектантска библиотека” 1923
"И ще се върне пръстта в земята, каквато си е била,
а духът ще се върне при Бога, Който го е дал" (Екл. 12:7).
Страшно нещо е хладният гроб. В гроба са легнали нашите бащи, нашите деди и прадеди там ще легнем рано или късно и ние. Ужас и трепет обхващат човека при мисълта за гроба. И веднага следва да си зададем въпроса: с това ли се свършва всичко? Цялата ли наша природа е определено най-сетне да пропадне и да се превърне на шепа прах в черната земя? Но: “И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори” (Бит. 1:27). И кой тогава ще успокои човешките терзания? Накъде да погледнем и към кого да се обърнем? “Аз съм Пътят, Истината и Животът” казва Христос.
Ето утехата, братя и сестри, ето я твърдината на която да се опрем и да потърсим отговор на въпросите, които ни вълнуват. Доказателства? пита човек. Богочовекът Христос умря, но възкръсна. Но откъде знаем? “Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него” (1Сол. 4:14) казва свети апостол Павел на солунските християни. Следователно гробът не е край, той е врата, през която минава човешкият дух, защото “духът ще се върне при Бога, Който го е дал” (Екл. 12:7).
Противници? Да, има. Човешкият дух и мисъл никога не са спокойни. Още в старо, а и в ново време някои мислители не признават душата като нещо отделно и различно от тялото. Тия хора се наричат материалисти, а учението им материализъм. Пет века преди Христа древногръцкият философ Демокрит твърди, че всичко съществуващо е съставено от неделими материални частици атоми, които са под различни форми, съединяват се или се разпадат и в зависимост от това човек живее или умира. Тази теория е възприета от Епикур, след това от римския философ Лукреций I век преди Христа. Следва залезът на това учение до 18 и 19 век, но за жалост от тогава, та и до наши дни все още има поддръжници. Но такива са далеч от Словото Божие от извора, откъдето всеки човек трябва с пълни шепи да черпи знание и ориентир.
И така, от гореказаното следва да се замислим: е ли гробът страшен и ужасяващ за човека? Категорично не. Христос чрез св. Църква успокоява човешкия дух и дава насока за размисъл как да извървим краткия си земен живот. Разбира се, чрез вяра в Бога и Неговия Единороден Син: “А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Йоан. 17:3).
Естествено ние, човеците, търсим вечния живот, защото малко са нашите земни дни и кратко е тукашното ни поприще. Не е ли то колкото педя, не пробягва ли като облачна сянка? Колко безутешно е това за съзнанието и за сърцето на човека? Дава ли то криле на вярата в доброто, дава ли сила на волята му за добро? Но ние чуваме думите Иисусови за възкресението на мъртвите: “Които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Йоан. 5:29).
В една свещена книга мъдрец въздава на Бога величание, задето е създал такова прекрасно творение, каквото е човекът. И той пише, обръщайки се към Бога молитвено:
“Що е човек, та го помниш и син човечески, та го спохождаш? Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите, със слава и чест си го увенчал” (Пс. 8:5-6).
Истина ли е това, което казва тоя библейски мъдрец? Истина ли е, че човекът е такова съвършено творение? Да! Истина е. Защото, четейки Словото Божие и проследявайки Стария Завет, Новия Завет и оттам житията и подвизите на апостолите, св. отци, мъченици и просияли мъже и жени във вярата, ние виждаме, че Бог бди над човеците, говори им на съвестта да не се отклоняват от пътя на доброто, да не се смущават от онези пречки, които разколебават човешкото сърце и човешката съвест.
Защо ли правим тези бегли разсъждения? Повод за това ни дава смъртта на всеки човек. Човек умира! Напуска света чедо Божие, което не е оставило бележито име, но и от човеците не е било увенчано с чест и слава. Умира човек, който поради призвание от Бога може да се издигне на голяма висота на духа, и то в скромността на своето всекидневно житие. Такива обикновени хора, като болшинството от нас, без да са били герои на духовния подвиг, са вършили покрай многото си грешки и много добрини, и тия именно добрини ги украсяват и сочат висотата, за която човек е призван. Но няма човек, който и един ден да е живял и да не е съгрешил (има се предвид първородният грях), се казва в заупокойната молитва, само Ти, Боже си без грях и Твоята правда е правда вечна и Словото Ти е истина. Да, това е истината за човешкия живот и нашите души не трябва да се смущават.
И накрая искам да завърша с утешителните думи на св. ап. Павел до римляните (гл. 8:11 и 13 стих):
“Ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух” и
“защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи”.
Ставрофорен иконом Костадин Янчин
брой 5 за 2005 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com