Иисус е казал: "Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила." (Марк. 9:1)
"Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му
стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим. А Петра и
ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса:
Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.
Когато говореше това, ето, яви се облак
и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте. И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам.
И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха." (Лука 9:28-36)
По традиция първата икона, която изписва всеки иконограф, е Преображение. Така Христос ще донесе в душата му светлината на славата Си, както е направил и с апостолите. В един ръкопис от Атон се казва: "Да се моли със сълзи, за да прониже Господ сърцето му. Да отиде при свещеника, за де се моли за него и да му прочете тропара на Преображение. Имайки мисията да проповядва чрез изображения тайните Христови, той трябва подобно на Петър, Яков и Йоан да изживее Преображението".
"Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина." (2 Петр. 1:16-18)
Преображението е фундаментална тема и богат извор, от който черпят знания Светите отци и богословите. По пътя на неговото разбиране се раждат много спорове и дискусии на плоскостта на догматиката за недостижимото Божие битие и енергията Му, която може да бъде известена. Разсъждения от този род са много важни за разбирането на Преображението в учението на Православната църква.
Свети Григорий Палама казва, че Бог е наречен светлина не според Същността, а според Енергията Си. За Палама Божествената светлина не е нито материална, нито духовна, защото тя се издига над цялото творение като неописуем блясък на единствената Светлина с три Лица. В една друга омилия той подчертава, че Светлината на Преображението на Нашия Господ няма нито начало, нито край, а остава неограничена във времето и пространството, неразличима за сетивните усещания, въпреки че била достъпна за от очите... Но чрез пренасяне на тези усещания, учениците преминали от тялото към Духа.
Фактът, че Христос се явил на учениците Си не като роб, а в Божествената Си слава, заедно с Отца и Светия Дух, карат Палама да заяви, че проявлението на Христовата божественост
в същото време е и теофания
на Троицата. Отец чрез гласа Си свидетелства за Възлюбения Си Син.
Светият Дух, искрящ с Него в светлия облак, показва, че Сина притежава ведно с Отца светлината, която е обща, както всичкото богатство на Троицата.
Христос показал славата Си на апостолите по начин, по който те са могли да възприемат благодатта на нейното проявление. След това, когато били "засенени" от светлия облак и обзети от страх, чули гласа на Отца, който ги подготвил за момента на страданието.
Разбираме, че Преображението е в центъра на богословието. То ни разкрива по антиномичен начин абсолютната недостъпност на Божията Същност и проявлението на Неговата неразделност. Бог се слива с енергиите Си и изцяло се открива в тях.
Символичното изобразяване на Преображение Христово, както е в чудесната мозайка от VІ в. от абсидата на Свети Аполинарий, където Христос не е в цял
ръст, изписан над победния кръст, а апостолите са във вид на агнета, било бързо изоставено, за да се направи място на евангелското събитие.
На една руска икона от ХІ в. приписана на Теофан Грък виждаме Христос в слава: Той е изобразен в горната част на иконата на планина, но без да я докосва с нозете Си. Облечен в бяло или злато, за да се подчертае светлината. Той обвива в светлината заедно с Мойсей и Илия. Всеки от тях е застанал на планина и също не докосва земята с нозете си. Като духовни водачи, срещнали Бога, те са поставени на върха на планините. И двамата са свидетели на Стария Завет, видели Бога на Синай и на Кармил.
На Тавор Христос им говори за страданията, които наближават. Моисей е представител на починалите, докато Илия, издигнат жив на небето в огнена колесница, представлява живите.
Долу апостолите, още неоткъснати от земното, са проснати на земята, смаяни от това, което се случва. Петър (отляво), объркан и изненадан, предложил да направят три сенника, мислейки, че вече са в края на историята. Той се радвал на възможността да се върне към първоначалното състояние на човека преди грехопадението. Но им се дава възможност да видят осмия ден, за да затвърдят вярата си и като свидетели на събитието да се върнат и да изпълнят апостолската си мисия.
Преображение удостоверява състоянието на първоначалната красота. Христос ни показва състоянието на пълнота, целостта на творението, осветено от блясъка на Божията светлина. Това е състоянието на освещение, което празнуваме точно на Преображение. Дотогава учениците били "налегнати от сън". После "се събудиха" и "видяха славата Му" (Лук. 9:32)
Присъствието на Бога при Преображението не може да бъде прието от учениците. Те могат да видят и чуят въплътеното Слово, дори и Преобразено в слава, но не могат още да гледат славата на Царството и да чуят гласа, без да треперят и да си покриват очите, особено пред Моисей и Илия, които вече не са от тоя свят.
И въпреки това те са свидетели на едно явяване на Господа в трите Лица. Гласът на Отца свидетелства, Духът осветява, а Синът приема и проявява словото и светлината.
Необходимо било учениците да имат предвкусване от Царството и Божията
светлина, за да могат да посрещнат онова, което следва (Гетсиманската градина, Голгота, гробът) и да съумеят да устоят. "Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или
годините, които Отец е положил в Своя власт" (Деян. 1:7).
В същото време Преображението е символично и реално изображение на Царството, една икона на Светлината, която обвива апостолите–водачи и дава на пророчеството особен блясък. Тази светлина е сватбената дреха на Младоженеца, когато се явява в слава на Булката, показана тук в лицето на Петър. "За един миг" те са осветени от този дар, толкова очакван от човечеството, за да бъдат част от преславния Богочовек и от Духа чрез гласа на Отца. Този дар, подобен на светкавица, е откровението на Пресветата Троица.
За този така силен момент, когато избраните свидетели се хвърлят с лице към земята, Йоан казва: "Вижте, каква любов ни е дал Отец - да се наречем чеда Божии и сме. Затова светът не ни знае, защото Него не позна. Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е." (1Иоан 3:1-2).
Преображението ни учи, че има само една единствена Божествена светлина. Тази, която апостолите видели на Тавор и която пречистените сърца съзерцават още от сега; и която е реалност на вечната настъпваща благодат. Ето защо Св. Василий Велики казва, че Преображенската светлина е прелюдия към славата Христова, която ще се прояви при второто Му идване.
Преображението излиза извън времето, навлиза в момента на Възкресението, на славата Божия. То разкрива целта на историята - пълното и окончателно преображение на
човечеството.
Преображението на човечеството, което ще се случи при Второто Христово пришествие е онова, което Спасителят е показал на Тавор. За да могат хората да стигнат до славата, Синът Божий е посадил едно друго дърво на живота - това на истинската любов, която чрез жертвата върви от въплъщението към смъртта.
Светците за нас са пример за лицата, преобразени от светлината Божия. Те ни казват, че смисълът на християнския живот е придобиването на Светия Дух.
Когато Светият Дух слиза върху човека с пълнотата на своите дарове, човешката душа се изпълва с неизказана радост, защото Светият Дух изпълва с радост всеки, когото докосне.
Даниел Русяу
Превод със съкращения от www.crestinortodox.ro Камелия Константинова
Преображение
Господне
Мозайка VI-VII в. от купола в олтара на катедралния храм в Mанастира "Св. Екатерина" в Синай, Египет
Преображение
Господне.
Икона от 12-те празнични икони на иконостаса от XII в. от манастира "Св. Екатерина" в Синай, Египет
Преображение Господне.
Икона от ок. 1403 година от Теофан Грек
(1330-1410).
Днес в Третяковската галерея в Москва.
Източник: nsu.ru.
Преображение Господне.
Стенопис в скалната църква в Иваново. Снимка: Национална комисия за UNESKO
Преображение Господне.
Икона от
преп. Андрей Рубльов (1370-1430).
Източник: www.nsu.ru
Преображение Христово.
Стенопис от църквата "Св. Стефан" в Несебър.
Преображение
Господне.
Икона от Онуфрий Неокастритис от храма на Св. Евангелисти в Берат, Албания.
Днес в Албанския
музей на средновековно изкуство в Корча
Преображение Христово.
Източник:
/web.ukonline.co.uk
Преображение Христово.
Съвременна българска икона от храм
"Преображение Господне" в София
Преображенице Господне
Преображенице Господне
Виж също:
www.Pravoslavieto.com