Стефан Цанков (1881-1965) – български учен-богослов, професор по църковно право, академик, автор на множество богословски и църковно-исторически текстове, икуменист. Извън речника: протопрезвитер д-р Стефан Цанков.

Цариград (по-ранно наименование Константинопол и Византион) - град на Босфора, издигнат като столица от император св. Константин Велики, днес столицата на Турция. Отначало градът бил малка Мегарска колония, основана около 658г. пр. Р. Хр. и наречена на името на нейния основател. Тя била създадена от преселници, дошли от малоазийския град Милет, който бил подчинен по онова време на Персийското царство.

Царското служение на Христос е предуказано още в Стария Завет (Дан 2:44; 7:14), където бъдещият Месия е изобразен като Царя на Сион - славен потомък на Давид, вечен Владика на народите. Св. Иоан Кръстител  възглася "Покайте се, защото се приближи царството небесно" (Мат. 4:17) - т.е. наближи времето, в което Господ Христос ще бъде признат явно и тържествено за Божи Син, изпратен от Бог Отец като Спасител на света. Тези предсказания потвърди и архангелът на Пресветата Дева, който благовествувайки Й за зачатието на Иисуса, каза: "и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край" (Лука 1:32-33).

Царствено свещенство ("род избран, царствено свещенство", 1Петр. 2:9) - всички християни, призовани към свещеническо служене при влизането си в Църквата (чрез Тайнството Кръщение) и получили благодатта на Светия Дух (чрез Тайнството Миропомазване) - призвани с това към общо служение "един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат” (1Петр. 4:10). Така кръстените християни принасят специфични духовни жертви - молитви, пост, борба със страстите в себе си, борба със злото в света, свидетелство за Иисус Христос, мъченичество за вярата и др. Сред тях се избират според даровете им йерархически лица, които да свещенодействат, като учителстват и ръководят духовно Божия народ. Виж също свещенство.

Царство Божие (Небесно Царство) - евангелски израз, свързан с основното учение на Иисус Христос. Изразът Царство Небесно е използван най-много от св. ев. Матей (около 50 пъти). В другите евангелия и послания е заменено с израза Царство Божие, Царство Христово, или просто с думата царство.

Христовото царство има надвременна и надпространствена същност, то "не е от тоя свят" (Иоан. 18:36). То е духовният, невеществен свят, в който царствува Бог (3Ц. 8:49) - царство на "правда и мир и радост в Светаго Духа" (Рим. 14:17), в който обитават Ангелите (Мат. 24:36) и където са записани имената на спасените (Евр. 12:23). Синът Човешки, "Който пребъдва на небето" (Иоан 3:13) е слязъл и се е възнесъл (Лука 24:51) в Царството, и чрез любовта и жертвата Си (Евр. 9:24) е открил за спасените грешници Небесното царство ("В дома на Отца Ми има много жилища... И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз" Иоан. 14:2). "Царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, Царството Божие е вътре във вас" (Лук. 17:20-21, вж. по-долу). То е вътре в нас, вярващите, и принадлежи на онези, които жадуват за правда. Това Царство са били удостоени да съзерцават духом още приживе св.ап. Павел (2Кор.12:4) и св. Серафим Саровски.

Може също да се каже, че Небесното Царство има тройно значение и се разбира в три смисъла:
1) в смисъл на приближаващото се време за Христа да бъде признат явно и тържествено за Син Божий, пратен на земята от Бог Отец (""Покайте се, защото се приближи царството небесно", Мат. 4:17).
2) като унищожаване на политическата и религиозна система на юдеите и замяната й с Християнската Църква.
3) Като указание на царството на славата, която ще дойде в последния ден, когато ще настъпи ново небе и нова земя, на които ще обитава правда (2 Петр.3:13) и които ще бъдат вечни.

Христос винаги си е служил с притчи, и нито веднаж не е дал словесно определение на Царството небесно, колкото много и да е говорил за него (Мат. 4:17; 6:10; 6:33; 12:28; 13:24-47; 25:34; 26:29 и мн. др.). Това ни напомня, че ние не разполагаме с подходящи изразни средства и понятия, за да изявим и обясним тия недостъпни за нашите сетива надземни неща.

Царството Божие вътре в нас - това чувство на духовно равновесие, на духовен мир, което не зависи от странични, нерядко неблагоприятни обстоятелства. "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е" (Лука 17:20-21).

Целомъдрие - здравомислие, благоразумие, а също така чистота и непорочност на душата. 

Църква. 1) Църквата е богочовешки организъм или богочовешко единство, членовете на което са съединени помежду си чрез православната вяра, Божия закон, свещената йерархия и тайнствата (Православен катехизъм, 1991). Чрез въплъщението, учението, кръстните страдания, смъртта и възкресението Си Син Божи извършил нашето изкупление. А за да има целият човешки род за всички времена възможност да усвоява Неговите изкупителни заслуги, сам Той основал на земята Църквата. В нея на вярващите се дава благодатта, т.е. силата на Светия Дух, която спасява и освещава човека.

Съгласно със Символа на вярата вярваме в една света, съборна и апостолска Църква. Съборна Църква. Заедно със Светите отци наричаме Църквата Съборна, или Католична, или Вселенска, защото тя не се ограничава от никакво място, нито време, нито народност, но съдържа в себе си истински вярващите от всички места, времена и народи. Света Църква Църквата се нарича Света затова, защото тя раздава благодатта на Светия Дух, която се дарува на вярващите в Тайнството на Миропомазването при Кръщението. Тази възраждаща, освещаваща и спасяваща благодат е най-скъпоценното и висше благо за нас, защото даруването й е било цел на пришествието на Христа в света и на Неговите кръстни страдания и смърт. Виж също: автокефална църква. Извън речника: Православното учение за Църквата и различията между християнските църкви относно учението за Църквата и раздела За Църквата и тайнствата.

2) Църква наричат себе си и други религиозни християнски организация на основата на общност на вероучението и култа.
3) Сградата, в която християните извършват богослуженията си, виж храм. Виж също: Израил.

Църковна йерархия - виж Йерархически степени.

Църковна утвар - виж утвар.

Църковни песнопения (църковна химнография) - различни по форма и съдържание произведения, използвани в молитвената практика на миряните и в църковните богослужения, сред които различаваме псалми, канони, акатисти, тропари, кондаци, катавасии, ирмоси, стихири, ипакои и др.

Църковнославянски (черковнославянски) език - междуцърковен език, на който продължава и до днес да се извършва богослужението в църквите на източноправославните славянски страни (Руска, Сръбска, Българска). Всъщност това е пригоденият за литургични нужди старобългарски език, известен още и като Кирило-Методиевски език. В света няма друг подобен пример на език, специално адаптиран за нуждите на богослужение, т.е. това е единственият език, който с пълно право може да бъде наречен литургичен. Извън речника: За богослужебния език.

Църковнослужител - низшата степен на клира: алтарник, иподякон (поддякон), певец (псалт), четец (анагност), свещоносец, канонарх, прислужник (клисар) и др. Поставят се чрез посвещение (хиротесия) и чрез молитва и благословение от архиерей участват в общественото богослужение, без да притежават благодатта на свещенството. В Св. олтар не може да влиза никой от църковнослужителите, ако не е посветен за това. Обикновено за прислужници в Св. олтар се поставят деца и юноши, които през време на службата се обличат в стихари и се препасват кръстовидно през гърба и гърдите с орари. При архиерейска служба помагат и иподякони. В древната църква иподяконите били на по-голяма почит, отколкото днес. Иподяконството се смятало тогава като най-ниска йерархическа степен. Днес иподяконите се смятат само старши църковнослужители. Виж също свещенослужител, клир.

Църковност - това, което е свойствено за Църквата, което отличава Църквата от света извън Нея; това, върху което лежи печатът на Църквата. Църковен наричаме християнина, който живее духа на Христовата Църква, освещава се с Нейните тайнства, обича Нейните постановления и се ръководи от тях в своите дела. Църковно е това общество, в което цари духовният авторитет на Църквата, в което Нейните представители имат решаващо нравствено влияние върху всички форми на частния, обществения и държавния живот; в което всички отделни хора и учреждения свободно и с любов се прекланят на божествените указания на Църквата и получават от тях сила и насока за своята дейност. Църковността е такава нагласа за живот, в която е видно преобразяващото действие на Светия Дух. Чрез църковността Той прониква в земния ни живот, възражда го и го укрепва. Църковността получава своето разкритие и осмисляне в Евхаристията - най-великото чудо, извършвано на земята.