Свети 26 Зографски мъченици
(† 1276 г.)
Честват се на 10 октомври
|
Свети 26 Зографски мъченици(† 1276 г.) Честват се на 10 октомври
|
Твоите мъченици, Господи,
при своите страдания приеха от Тебе, нашия Бог, нетленни венци,
защото, имащи Твоята сила,
мъчителите повалиха и съкрушиха на демоните
безсилната дързост:
с техните молитви спаси нашите души.
По-долу:
Виж също:
Император Михаил Палеолог, за да укрепи империята, сключил уния с папата. Обявилите се против това били преследвани: двадесет и шест Зографски подвижници изобличили това отстъпление, били изгорени в една кула в двора на Зографския манастир в 1284 година*.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
През 1274 г. византийският император Михаил Палеолог се съгласил на уния с Рим. Целта на т. нар. Лионска уния била да получи от Запад помощ срещу арабите. През 1278 г. той издал указ унията да се въвежда чрез всички насилствени мерки. Светогорските монаси изпратили послание до императора, в което твърдо отстоявали невъзможността да приемат унията. Освен това те го молили да държи онова учение, което е приел от св. отци.
Във Византия и Св. Гора дошли папски пратеници, за да проверят прилагането на Лионската уния. Някои манастири ги приели от страх, но други не, и затова пострадали. В това число бил и българският Зографски манастир.
Тези, които се нахвърлили срещу манастира, били скитащи рицари-кръстоносци. Игуменът Тома накарал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери. А той с 21 монаси и 4 миряни се заключили в манастирската кула.
Кръстоносците подпалили кулата от всички страни. Затворените вътре 26 защитници на Православието загинали сред пламъците. Това се случило на 10 октомври 1284 г. Не са известни имената на четиримата миряни. Известни са само имената на монасите: Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Иов, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партений. От всички само монах Партений не загинал в пламъците, а паднал от кулата. Той живял още 30 дни и така имал възможност да разкаже всичко на завърналите се по-късно в манастира братя.
През 1873 г., за да не рухне кулата, монасите я съборили сами, като издигнали на нейно място паметник. Осветили го на 10 октомври.
Църковен вестник, брой 19 за 1998 година
Император Михаил Палеолог думал укрепить слабую империю свою союзом с папою - униею. Уния объявлена им в 1274 г., а в следующем году подвергал он казням осуждавших унию в столице. В 1278 г. издан им был указ вводить унию всеми мерами насилия.
Афонские иноки отправили послание к Михаилу. Здесь они основательно доказали, что ни главенство папы, ни поминание его в церквах, ни совершение евхаристии на опресноках, ни прибавление к символу веры: и от Сына, не должны быть терпимы. "Мы ясно видим, продолжали они, что ты еретик, но умоляем тебя: оставь все это и пребывай в том учении, которое ты принял... Отринь несвятые новые учения ложного знания, прибавляющего к вере догадки". Особенно сильные протесты заявлялись со стороны славянских общин: сербский краль Милютин заявил протест мечом, отобрав у империи несколько городов, где жили славяне.
Гордый Михаил сильно раздражен был. Бродячие крестоносцы, выгнанные из Палестины и укрытые в Романии, заявили Михаилу ревность свою огнем и мечом раздвигать власть папы. Михаил нанял еще турок и татар. Так, он в 1283 г. двинулся против Сербии. На пути был теперь ненавистный ему Афон. Чтобы не раздражать греков, он положил и на Афоне излить злость свою за унию особенно на славянах. Еще под актом 1162 г. подписался "Симеон инок и игумен Зографо". Столетием позже в Зографе конечно жили только одни болгары, считавшие Зограф своим монастырем, как сербы Хиландарь.
По воле Михаила, слуги папы обрушились всею злобою своею на зографцев. Когда предъявлено было зографцам настойчивое требование принять унию, никто не хотел слушать о папизме. Большинство зографцев рассеялось, кто куда мог. Самые твердые, в числе 26, заперлись в военной башне. Это были игумен Фома, иноки: Варсануфий, Кирилл, Михей, Симон, Иларион, Иаков, Иов, Киприан, Савва, Иаков, Мартиниан, Косма, Сергий, Мина, Иоасаф, Иоанникий, Павел, Антонии, Евфимий, Дометиан, Парфений и 4 мирянина. Когда, не взирая ни на какие убеждения и ни на какие угрозы, зографцы не хотели слышать об унии, считая ее нечестием евангельской веры, твердые исповедники, все 26, были сожжены в башне. На наружной стене Зографа представлено "мучение 26 зографских иноков, сожженных папою в монастырской башне 10 октября 1284 г. за православие". По январскому счету годов это было 10 октября 1283 г.
Имп. Михаил, не дойдя до Сербии, скоропостижно умер в 1283 г. Ныне известно "исповедание" вдовы Михаила, где она обязалась пред Церковью не поминать души усопшего мужа своего Михаила.
"Царственность моя, писала она, ненавидит и считает гнусным то дело (унию), которое недавно случилось в Церкви и смутило ее всю... Поелику же Церковь Божия осудила Векка (патриарха) за хульные догматы его и с ним Мелитиниота и Метохита и отлучила от общения с собою, то и царственность моя, вследствие такого решения ее, достойно считает их отобщенными и отверженными. А так как та же святая Церковь Божия определила не удостаивать уставных поминовений и скончавшегося супруга моего, владыку и царя, за помянутое дело и смятение, то и царственность моя, предпочитающая всему страх Божий и покорность святой Церкви, одобряет и принимает это определение и никогда не понудит совершать поминовение о душе владыки и супруга моего".
Святитель Феодосий Черниговский, архиепископ (XVII)
"Жития святых", Издательство прп. Максима Исповедника, Барнаул, 2005,
http://ispovednik.ru
След освобождаването на Византийската империя от властта на латинците, на византийския престол застанал Михаил VIII Палеолог (1260-1282).
През април 1204 г. рицарите от четвъртия "кръстоносен" поход превзели Константинопол и създали Латинска империя. Византия била под властта на латинците до 1261 г. През лятото на 1261 г. на Михаил VIII Палеолог се удало да отвоюва Константинопол и да възстанови Византийската империя.
По това време империята била заплашвана от арабите откъм Мала Азия, а също и от завоевателните намерения на папския Запад. Тогава Михаил, вместо да възложи на Господа своето упование, намислил да прибегне към съмнителното "застъпничество" на папата, с цената на отстъпление от Бога и от светото Православие. Той решил да угодничи на римския първосвещеник и да приеме неговата ерес. С ласкателства и заплахи склонил част от константинополското духовенство да поддържа неговата линия и в края на юни 1274 г. в Лион пристигнала византийска делегация. На 6 юли тя подписала позорната Лионска уния, с която императорът и неговите съмишленици сред клира признавали върховенство на папата и се съгласявали с ереста му.
Но православният народ не приел унията и осъдил императора. Тогава той се опитал да я въведе насилствено и подлагал на смърт всички в столицата, които я осъждали. През 1278 г. издал и указ унията да се въвежда чрез всякакви насилствени мерки. Въпреки това нито заплахите му, нито насилията му имали успех. Православният народ твърдо държал за светата Вяра, а още повече се възпротивили на императора светогорските монаси. Те изпратили послание до него, в което доказвали, че нито претенциите на папата за "главенство", нито поменаването му в църквите, нито извършването на светата Евхаристия с пресен хляб, нито прибавката към Символа на вярата "и от Сина" могат да бъдат допуснати. Молели го да пребъдва в онова учение, което е приел от светите Отци на Църквата.
Във връзка с тези събития във Византия дошли папски пратеници, за да проверят дали унията се прилага, а междувременно отишли и на Атон. Ето какво се разказва за това.
"Причината за станалите злодейски убийства на Атон беше законопрестъпният и нечестив Палеолог, този нов Навуходоносор".
По волята на императора скитници кръстоносци, изгонени от Палестина и наели се да служат като придворни войници във Византия, се нахвърлили с всичката си злоба върху зографските монаси.
На път за Цариград папските пратеници се нахвърлиха върху светата Атонска Гора и започнаха да преследват всички, които обитаваха там. Най-напред нападнаха Лаврата на св. Атанасий и предложиха на монасите да се съединят с тяхната латинска вяра и да влязат в общение с тях. Монасите се изплашиха. Те криво разбираха апостолските думи: "Дайте място на гнева" и чрез един свой отлъчен свещеноинок се съгласиха, съединиха се с тях и по такъв начин спасиха временния си живот, но погубиха душите си. По-късно тези монаси бяха изобличени и наказани от Бога.
След това латинците отидоха в Иверската (Грузинската) лавра и поискаха от тамошните иноци и те да се съединят с тях. Иноците от този монастир не само не склониха на това, но изобличиха нечестивците и според думите на апостола (Гал.1:8) ги проклеха за тяхното нововъведение. Беззаконниците, щом чуха това, силно се разяриха: извлякоха всички братя навън от монастира, натовариха старейшините на кораб и заедно с него ги потопиха в морето.
Така блажените иноци приеха от Спасителя Христа венеца на мъченичеството и изповедничеството. А по-младите от тях, родом от Иверия (Грузия), бяха откарани в плен в Италия - там след като им съблекли иноческите дрехи, ги продали на евреите.
От Иверската лавра латинците отидоха във Ватопедския монастир. Тук те намериха само болни и престарели иноци и ги попитаха къде са останалите. Отговориха им:
- Крият се в долините, из гъсталака, за да запазят вярата си и да не се осквернят с нечестивците.
Тогава латинците избиха тези свети изповедници и веднага се спуснаха в околността на монастира. Там намериха настоятеля и други монаси. Отначало започнаха "любезно" да ги увещават да станат техни единомисленици, но един от монасите им каза:
- Трябва на Христа да угодим, а не на антихриста!
- Нима - отговориха им те - ние не сме на Христа, а сме на антихриста?
- Да - каза им преподобният отец, - защото всеки, който се противи на Христовото Евангелие, е антихрист и той именно сега ви помага. Какво общение може да има светлината с тъмнината? Ние никога няма да се присъединим към вас!
Щом чуха това, папистите запушиха ушите си. Ослепени от своята злоба, те отдавна бяха затворили сърцата си за истината. След това простряха беззаконните си ръце върху преподобните иноци и ги избесиха всички на мястото, където ги намериха. Оттогава и досега това място се нарича Фурковуни, т.е. "гората на бесилките".
После латинците преминаха на другата страна на света Гора и се доближиха до монастира "Св. великомъченик Георги", наричан Зограф. Още отпреди няколко дни игуменът на този монастир, преподобни Тома, знаеше, че нечестивите еретици са нападнали св. Гора, и бе известен за бедствията, които ще понесат неговите братя и сподвижници.
Междувременно се бе явило дивно Божие откровение. Един добродетелен старец - монах живееше на монастирското лозе, което се намира на половин час път югозападно от монастира. Този старец имаше в килията си икона на Пресвета Богородица, пред която всеки ден кадеше тамян и четеше акатист. Когато богомерзките римляни нападнаха света Гора със злодейски намерения и бяха вече излезли от корабите си, този богоугоден старец стоял пред иконата на Божията Майка и четял, според обичая си, акатист. Но когато произнесъл славословието: "Радвай се", чул от светата икона следните думи:
- Радвай се и ти, старче, но бягай по-скоро оттук, за да не те сполети нещастие! Иди и кажи на братята в монастира да се затворят, защото богопротивните римляни нападнаха това благословено от Мен място и вече са наблизо.
Той паднал пред иконата и казал:
- Как мога, Владичице, да оставя Теб, моята Застъпница?
А гласът от иконата му отговорил:
- Не се грижи за Мен, но иди по-скоро!
Когато старецът тръгнал към монастира за да каже какво му е заповядала Покровителката на Атон, иконата по неизповедима Божия сила го изпреварила, дошла в монастира и застанала над монастирските порти. Дошъл до тях, той погледна нагоре и с удивление гледаше светата икона. След това разказа на всички за необикновеното Божие откровение. А иноците, щом видяха иконата на св. Богородица и чуха за това дивно чудо, прославиха Бога и пречистата Му Майка. Игуменът разбра, че в скоро време монастирските братя ще бъдат поставени на сериозно изпитание - съветваше ги да бъдат бодри и да не се страхуват.
- Отци и братя! - казваше им. - "Всички, водени от Духа Божий, са синове Божии, защото вие не приехте духа на робство, та да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение" (Рим.8:14-15). Ние се наричаме и сме чеда Божии. Ако пък сме чеда, то сме сънаследници на Христа; и ако с Него страдаме, с Него ще се прославим (ст.16-17). "Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се яви в нас" (ст.18). Затова, казвам ви заедно с апостола: които сте готови духом и не се боите от мъченията, останете заедно с мен в светата обител, а които се страхувате - скрийте се с църковните съсъди за малко време, докато премине яростта на еретиците, за да не би от малодушие да изпаднете в богоотстъпничество.
Тогава онези, които се страхуваха от мъчения, се скриха в долините, пещерите и храсталаците, а светият игумен с останалите иноци се затвори в кулата. Те постъпиха така не от страх, а за да използват останалото им макар и малко време за да изобличат беззаконната ерес.
Мъчителите заобиколиха монастира от всички страни и започнаха да викат към монасите, които бяха в кулата:
- Отворете ни, господа, отворете!
Преподобният игумен им отвърна:
- Не ви знаем откъде сте!
- Ние сме Христови раби - продължиха мъчителите - и идваме да обърнем и вас, заблудените, в правия път.
Тогава светецът им отвърна:
- Отдалечете се от нас вие, които вършите беззаконие, защото апостолът говори: "Ако дори и Ангел от небето започне да ви благовести не това, което сме ви благовестили, да бъде проклет!" (Гал.1:8) Какъв друг учител търсите вие? Друг учител търсят само онези, които явно безумстват. Кажете ни вашето учение, и ако то е от Бога, ние ще се присъединим към вас и ще ви приемем като братя; ако ли пък не е от Бога, тогава махнете се от нас!
На това еретиците отговориха:
- Ние сме от Бога, вярваме в Господа Иисуса Христа и проповядваме светото Евангелие. Изпратени сме от блаженейшия римски папа, който е глава на Църквата, да кажем и на вас, безумните, това, което вие не разбирате, за да се вразумите, да разберете църковните устави и правилно да четете в светия Символ на вярата: "Вярвам в Единия Бог Отец Вседържител...", че Пресветият Дух изхожда от Отца и Сина, а на Проскомидията да принасяте пресен, а не квасен хляб. Също вашите свещеници да си бръснат брадите и с това да не съгрешават в Божията служба, понеже те са жениси на Църквата. Ако изпълните всичко това, ще получите очищение от Вседържителя, и ние от радост за вашето покаяние ще се умилостивим. Ако ли пък не, то ще ви погубим безмилостно, за да не заемате място на земята напразно!
Щом изрекоха тези и други подобни хули, еретиците очакваха отговор от преподобните отци. Те им възразиха:
- Ние искаме да намерим истината и не обръщаме внимание на вашите съблазни и безумия, защото не се страхуваме от заплахите ви. Писано е, че трябва да се боим само от Бога, а от хората няма защо да се плашим. Затова твърдо ви казваме: никой не може да въстане срещу нас, ако с нас е Бог, Който "е праведен и е възлюбил правдата" (Пс.10:7). Сам нашият Господ Иисус Христос в светото Евангелие казва: "Когато дойде Утешителят, Когото ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене" (Иоан.15:26). И пак: "Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас во веки - Духът на истината" (14:16-17). И още: "Това ви казах, бидейки с вас. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил" (ст.25-26).
Преподобните отци няколко пъти повториха тези думи - за доказателство на истината и за да затворят устата на онези, които казват, че Дух Светий изхожда и от Сина. После добавиха:
- Ако и това не вярвате, духоборци, научете се от Господния Предтеча и Кръстител Иоан, който видя Светия Дух да слиза като гълъб от небето и да пребъдва върху Сина. От това вижте, че Светият Дух изхожда само от Отца. Това учение поддържа нашата Майка, светата Вселенска и Апостолска Църква, и напоява всички свои чеда с благодатта, която изтича от Божествените думи на Христа. А Той казва: "Проповядвайте Евангелието на всяка твар. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден" (Марк.16:15-16) . И още: "Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа Светий няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Светия Дух, няма да му се прости нито на този, нито на онзи свят" (Мат.12:31-32) . Защото всички пророци, апостоли и учители, научени от Светия Дух, са кръщавали, преподавали и учили хората от разните краища на света да признават четиримата евангелисти: Матей, Марко, Лука и Иоан; а който прибавя пети евангелист, той да бъде проклет! "Който съблазни едного от малките" Мои братя - казва Спасителят, - е достоен за мъка, а вие, които съблазнявате целия свят, как ще се оправдаете и как ще избегнете заслуженото наказание? Кой от седемте богоизбрани събори казва, че Светият Дух изхожда от Отца и Сина, или кой от тях е постановил, че трябва да принасяме пресен хляб и да стрижем косите и брадите си, както вие искате? Ти, духоборецо, изпълнен с други седем лукави духове, в кой Христос ни учиш да вярваме? Не Евангелие проповядваш ти, а антихристово учение! И тъй, пети евангелист ние не намираме.
- А що се отнася до вашите преснохлебни мъртви жертви, това е юдейски обичай. Но вие ще кажете: "Нима Христос, препасан и с тояга в ръка, според Писанието, не яде пасха?" Да - ще ви отговорим, - Той яде пасха, но я отмени, както направи с обрязването и с други неща. След нея Той седна с дванадесетте Си ученици в Сионската горница и установи Своята Пасха. През време на вечерята Той взе хляб, благослови го, раздаде го на учениците Си и каза: "Вземете, яжте: това е Моето тяло" (Мат.26:26) - ето истинското Тайнство. Казано е: взе хляб, т.е. квасен, а не пресен, както вие противоканонично правите и служите, и така поддържате Аполинариевата ерес.
В евангелските текстове (Мат.26:26, Марк.14:22, Лук.22:19, както и в посланието на св. апостол Павел (1Кор.11:23), при установяването от Спасителя на Тайнството Евхаристия изрично е употребена думата "артос", която на гръцки означава квасен хляб. За безквасен хляб (опреснок) в Св. Писание се употребява думата "азимон" (Лук.22:1). "Тъй като Тайната вечеря била извършена през нощта срещу 14 нисан, в който ден до залез слънце, според равинската литература, не било позволено да се употребява пресен хляб, на нея е бил употребен квасен хляб. И в сегашно време, както и в миналото, Тайнството Евхаристия (в Православната Църква) се извършва с квасен хляб".
"Първоначално евхаристийният хляб, с който си служили на Запад бил, както на Изток, обикновен хляб, в който имало квас. О. Сирмон, йезуит, признава, че на Запад, както и на Изток, квасният хляб е бил употребяван в продължение на първите девет века и че римската църква е променила древния обичай в периода от края на IX в. до първата половина на XI в." (О. Владимир Гете, "Папството като ерес", Париж, с. 168.). Употребата на безквасен хляб у католиците е резултат от по-късно юдейско влияние. Виж също Лъжеученията на папството - о. Владимир Гете.
Тези думи на преподобните отци бяха крайно неприятни за римокатолиците - както са неприятни за вълка камъните, с които пастирът го прогонва от стадото. Те се спуснаха и запалиха от всички страни светата обител.
Тогава Христовите мъченици, заобиколени от пламъци в кулата подобно на тримата свети отроци, отправиха последната си молитва към Христа Бога.
- Владико Господи Иисусе Христе, Боже наш - казваха, - Единородни Сине и Слово Божие, Ти доброволно си предал Себе Си на заколение и смърт като непорочно агне, за спасението на човешкия род! Ти, Господи, си пролял пречистата Си Кръв за Своята Църква и си казал, че силите на ада няма да я победят. И тъй, запази я от вълците, които я унищожават! Умножи, Господи, верните Си раби по целия свят - от единия край на земята до другия! Запази навеки непреклонен и непреодолим жребия на Твоята Пречиста Майка; освети го, прослави го заедно със Себе Си и го помилвай! Въздигни жилищата на Твоите светии - за Твоя слава и за наш спомен. Приеми тази молитва от нашите уста като благовонно кадило и погледни на нас милостиво, както милостиво си погледнал на Авраамовата жертва и Иефтаевото всесъжение, защото си благ и човеколюбив.
След като свършиха молитвата, от небето се чу глас:
- "Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на Небесата" (Мат.5:12).
От този неочакван глас мъчителите страшно се изплашиха, но мракът, който покриваше духовните им очи, не им позволи да проумеят станалото - лишени от Божествената светлина на Светия Дух, Когото хулеха, те пребъдваха в своето ожесточение и упорито противене на благодатта.
Така блажените отци предадоха душите си в Божиите ръце.
Те завършиха мъченическия си подвиг в огъня през 1276 г., а според един гръцки ръкопис, който се намира в Протата, в Иверския и Ватопедския монастири - на 10 октомври 1280 година.
Светите Зографски мъченици са 26: от тях 22-ма монаси и 4 миряни, чиито имена са неизвестни. А имената на монасите са следните: Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Иов, Киприан, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Иоасаф, Иоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партенийклисар. Първият от тях - Тома - беше, както се спомена по-горе, игумен и той водеше разговорите с папистите; а последният - клисарят Партений, беше останал в горящата кула и беше свален на земята жив. Той разказа на завърналите се братя всичко, което бе станало в кулата. След това живя още 30 дни, а на 10 ноември предаде душата си на Бога и получи заедно с починалите си събратя мъченически венец.
След като извършиха своето злодеяние, беззаконните латинци с голяма ярост се пръснаха по цялата света Гора и нито една обител, нито една кула, нито един скит, нито една монашеска килия не можа да се укрие от тях. Те всичко разориха и изгориха, а монастирските имущества разграбиха.
Още много мъченици положиха на Атон живота си за Христа и за Православната вяра. А онези, които предпочетоха да спасят временния си живот и да изгубят вечния, се съединиха и съслужиха с богоненавистните латинци, но Бог ги наказа със страшни знамения и бедствия.
Беззаконният цар Михаил Палеолог, който имаше намерение да дойде на св. Гора и да унищожи тук Православието, не успя да осъществи намерението си, защото скоро се лиши от царството и живота си. По време на един поход срещу сръбския княз Иван Душан той се разболя и през декември 1282 г. умря в лагера си близо до град Бер, неприсъединен към римокатолическата общност и отлъчен от Православната Църква".
Кулата, където пострадали светите Зографски преподобномъченици и където останала цяла и невредима чудотворната икона на Божията Майка "Предвъзвестителка", се запазила отчасти до 1873 г. Тя, обаче, закривала северното здание на монастира, а освен това поради старост имало опасност да се срути - тогава се наложило да бъде разрушена. Но за да се запази завинаги споменът за мъченическия подвиг на пострадалите, всички братя от Зографската обител единодушно решили да издигнат на нейното място паметник. Това и станало още през същата 1873 г. Паметникът трябвало да бъде осветен в деня, когато се празнува паметта на мъчениците. В навечерието, след залез слънце, започнало всенощно бдение. Нощта била безлунна и на небето едва блещукали звезди. Наоколо царяла тишина. По време на службата, точно в полунощ, когато след първата катизма започнали да четат "Житието и страданието на св. Зографски мъченици", над църквата неочаквано се появил огнен стълб. Той осветил обителта и цялата околност с такава ярка светлина, че можели да се разпознават и най - дребните предмети. Този дивен стълб, след като постоял над храма около 3-4 минути, се преместил над паметника, отново спрял за няколко минути, а след това започнал да се издига нагоре и се превърнал в кръг, подобен на венец, който увенчавал отвисоко паметника и мястото, където пострадали светите мъченици.
Това необикновено явление продължило около 15 минути. Очевидци на чудото били монастирските братя и много от монастирските гости - пустинници и жители на околните скитове, дошли в Зограф на празника.
Така всемогъщият Бог с дивното небесно знамение над самия паметник на мястото на страдалческата кончина на монасите - изповедници, в самия ден на тяхната памет показал явно пред всички колко е благоугоден пред Него подвигът на тези страдалци за истинската вяра и за предаността към светата Православна Църква.
© Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том втoри. Синодално издателство, София, 1974 година
На 10 октомври Църквата чества паметта на св. 26 Зографски мъченици, загинали за вярата в 1276 година.
Повече от седем века след тяхната смърт в българската историческа наука се правят сериозни опити самото съществуване на Зографските мъченици да бъде отречено.
В авторитетния сборник "Светогорска обител Зограф", издание на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1996 г.), е публикувана статията на проф. Иван Божилов "Разказът за Зографските мъченици: легенди и факти". Целият смисъл на текста е синтезиран в заключението:
"Разорението на Света Гора и в частност на Зограф са събития, които са рожба на атонската легенда или фолклор, появили се най-рано през ХV в. (гръцката традиция). "Мъчението", както и всички други български варианти на събитията, вероятно са се появили малко по-късно и тяхното възникване е в тясна връзка с изготвянето на известни фалшификати като "Сводна грамота" и "Калиманова грамота".
Изминаха повече от шест години от публикацията на този текст с подобно съдържание и той все още не е получил своето опровержение. Означава ли това, че можем да се съгласим с твърдението на професора-историк?
Тук не става дума да противопоставяме верски доводи срещу "научните" аргументи на Божилов, а да покажем логическата и научна несъстоятелност на аргументите му.
"Разказът за Зографските мъченици" е добре известен и нееднократно публикуван. Съвсем накратко случката е следната. В 1275 г. в Лион се сключва уния между ромейския император Михаил Палеолог и римския папа. Повечето от монасите от Св. Гора се противопоставят на унията. В 1276 г. въоръжени "латини" нападат Зографския манастир и изгарят в неговата кула двадесет и двама монаси и четирима миряни.
Професорът изгражда своята атака срещу мъчениците върху няколко основни акцента.
1. Ив. Божилов твърди, че "целият текст подсказва или поне създава такова впечатление, че никой от намиращите се в манастира не е оцелял. Това поставя въпроса за извора на информацията, въз основа на която е изграден разказът."
Това твърдение е невярно. Никъде текстът не подсказва подобно нещо. Напротив. Изрично се споменава, че дори един от 26-те мъченици - еклисиархът Партений - се е хвърлил от кулата и е проживял още 20 или 30 дни. Поне той би могъл да бъде източник на сведенията за мъченичеството на останалите 25 зографци.
2. Ив. Божилов твърди, че уж според текста при въпросния пожар "изгарят кулата и църквата или всичко, т. е. целият манастир". И че следователно няма как да са се запазили девет документа от преди 1275 г. "при положение, че всичко е опожарено и изгоряло".
Това твърдение е невярно. Никъде в житийния текст не се твърди, че е изгоряло "всичко, т. е целият манастир"; казано е изрично: "кулата и църквата изгоряха съвсем". А всеизвестно е, че освен църквата и кулата във всеки голям манастир - в т.ч. и в Зограф - има и множество други сгради: жилищни крила, трапезария, съдохранителница, болница, библиотека, параклиси, стопански крила и пр. Съвсем нормално е документите да са били съхранявани в някоя от многобройните неизгорели сгради.
3. Ив. Божилов оборва с множество педантични доводи колко несъстоятелен е броят на книгите ("193"), които били изгорени при пожара. Но числото 193 не съществува никъде в текста. Там има просто една ръкописна грешка, която е прекрасно известна на всички, тъй като е указана още от първия публикатор на текста - проф. Йордан Иванов - който изказва хипотезата, че числото би могло да бъде 193. Дори и да обори това хипотетично число, Божилов не доказва несъстоятелността на текста, а само на хипотезата.
Впрочем грешки при боравенето с числа и цифри се правят често и от най-големите авторитети. Самият проф. Иван Божилов прави подобна грешка, като посочва годината 1275 за пожара в Зограф. Но годината е дадена 6784 от сътворението на света, което прави 1276 от Р. Хр. Тук Божилов механично повтаря по-раншна подобна грешка на проф. Йордан Иванов.
Ив. Божилов е съставител и редактор на том III от авторитетната поредица "Стара българска литература" (1983 г.), където самият той публикува житийния текст за Зографските мъченици под заглавието "Латините нападат Зограф". В бележките към текста Божилов никъде не намеква за каквато и да било недостоверност на разказа. Дори числото 193 книги е дадено като част от текста - а не като хипотеза на Йордан Иванов.
4. Пак по същата логика - след като отново твърди, че уж било изгоряло "всичко" - Ив. Божилов посочва присъствието на Аравийската чудотворна икона на св. Георги (безспорно по-стара от края на ХIII век) като аргумент, че пожар не е имало. Но вече видяхме, че от целия манастирски комплекс са изгорели само църквата и кулата, така че Аравийската икона може да се е намирала в многобройните неизгорели сгради - и този аргумент отпада.
Всъщност нито един от аргументите на проф. Божилов не е основателен.
Латините в 1276 г. изгарят 26-те зографски иноци и миряни. Но тяхното злодеяние унищожава само тленните обвивки на мъчениците. Светлата им памет остава и до днес да носи прославата им.
Проф. Иван Божилов се опитва да унищожи не-тленната и вечна памет за мъчениците. Без нито едно състоятелно доказателство той се опитва да ги обяви за несъществуващи, за "рожба на легенда и фолклор".
Георги Тодоров
Брой 18 за 2002 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com