Св. крал Стефан Милутин
ок. 1253 - 1321 година
Чества се на 30 октомври
|
Св. крал Стефан Милутинок. 1253 - 1321 година Чества се на 30 октомври |
По-долу:
Виж също:
Християнско поклонничество:
Отличавал се с голямата благотворителност на църкви и манастири. Царувал 42 години и изпълнил едно свое дадено обещание - колкото години царува, толкова църкви да построи.
Починал в 1317* година. Погребан в Банския манастир, където след Косовската битка в 1389 година мощите му са били пренесени в близкото село Тренча и оттам към 1460 година - в София, дето и сега почиват в църквата "Св. Неделя".
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
* За година на смъртта на св. Стефан се сочат също 1320 и г1321 година.
Свети крал Стефан Урош II Милутин e един от най-великите сръбски владетели, царувал от 1275 г. цели 45 години.
Той положил големи грижи за издигането на Сръбската Църква и надминал всички свои предшественици по пожертвователност към Църквата и строителство на храмове (построил повече от 40 църкви). Той е бил син на крал Стефан Урош I (1243-1276) и на френската принцеса Елена Анжуйска.
Първоначално светите му мощи били пазени в Банския манастир "Св. Стефан" в Косово, а след Косовската битка през 1389 г. били отнесени в близкото село
Тренча. Около 1460 г. митрополит Стефан ги отнесъл заради проблеми с турците в манастира в Горна Баня край София. По-късно светите му мощи са пренесени в София, в
митрополитския храм "Св. Неделя", наричан също "Свети Крал", където до днес са предмет на благоговейна почит.
Св. мощи са оцелели на пожари и бедствия, на нападения от кърджалии и масовите потурчвания. Поп Пейо описва в житието на Георги Нови Софийски как докато турците се опитвали да го убедят да приеме исляма, той с упование споменава мощите на Стефан Милутин: "Ако не вярваш, ела с мен да ти покажа крал Милутин, на име Стефан, който лежи в тоя град, как почива, като че е заспал в ковчега... и вярвай, че той е свет и ние сме свети, защото също така вярваме както и той. Та как можеш да ме учиш да напусна истинската вяра...." Мощите оцелели дори и когато безбожните комунисти взривили катедралния храм на 10 април 1925 година. През 2006 г. Св. Синод на Българската Православна Църква реши да даде част от мощите на св. крал Милутин на Сръбската църква.
Pravoslavieto.com
Св. Стефан е бил син на сръбския крал Урош I (1243-1276) и царица Елена. Той се възцарил в 1275 г. и царувал 45 години.
При крал Милутин Сърбия сравнително бързо (в 1282-1283 г.) се разширила значително на юг в Македония и Албания. Разширила се също и Сръбската архиепископия - имало вече около 16 епархии.
Крал Милутин бил храбър военачалник (той често се молел на Господа преди сраженията и Бог му дарявал Своята помощ) и голям добротворец на Православната Църква. Полагал големи грижи за издигането на Сръбската Църква и надминал всички свои предшественици по строителство на храмове и пожертвователност към Църквата (построил повече от 40 църкви).
В Хилендарския монастир построил по-голям и по-красив храм, и кула с храм за защита на монастира от нападения на морски разбойници; подарил на монастира села, воденици и др. След една победа на сръбски и византийски войски над турците в Мала Азия, той построил църкви в Иерусалим, Цариград и Солун, построил в Иерусалим също и монастир "Св. Архангели Михаил и Гавриил", и странноприемница в Иерусалим за поклонниците славяни. На много места в своята държава той също построил църкви и монастири, от които най-хубави били: "Св. Богородица" в Грачаница (до Прищина) и Банският монастир "Св. Стефан" (близо до пътя Митровица - Нови Пазар). Щедри дарения получили от него и монастирите в Македония (Трескавец в Прилепско, Виргински до Скопие, "Св. Георги" в Кичевско).
За голямата привързаност на св. крал Милутин към Сръбската Църква говори и фактът, че по време на борбата между него и брат му Драгутин, който искал да го свали от престола и да възкачи сина си Владислав, Милутин намерил опора само в Църквата.
Сръбското общество признавало, че милосърдието е една от най-важните християнски добродетели. Израз на това съзнание била построената от крал Милутин болница в Цариград при монастира "Св. Иоан Предтеча".
Св. крал Стефан е бил изключително благочестив и състрадателен човек. Според свидетелството на неговия житиеписец, той често излизал нощно време вън от своя дворец, облечен във вехти дрехи, отивал при бедните и им раздавал пари, храна и дрехи.
Щедро дарявал материална помощ и на монастирите, а от тях желаел да бъдат огнища на духовна просвета.
В негово време архиепископският престол често овдовявал. Той се грижел да бъдат поставяни изпитани лица за архиепископи и епископи. Изборите падали главно измежду отличилите се игумени на Хилендарския монастир.
Св. крал Стефан Милутин твърдо отстоявал Православната вяра. Много се борил против Михаил Палеолог задето той насилствено се опитал да въведе унията сред православните балкански народи и се домогвал да изтръгне от тях и от атонските монаси признаване на папата. Неведнъж и папите изпращали при крал Стефан свои легати (през 1288 и 1303 г.) да го убедят да признае властта на римокатолическата общност, служейки си понякога с лъжа и провокации.
Но всички тези папски опити били безуспешни. Св. крал Милутин имал твърда Православна вяра и ревност за нейното запазване от ереси.
Св. крал Стефан Милутин починал на 29 октомври 1320 година.
Сръбската Православна Църква го причислила към сонма на Светиите заради неговата изключителна благотворителност и святост.
След Косовската битка, станала в 1389 г., неговите нетленни св. мощи били пренесени от Банския монастир в близкото село Тренча. А около 1460 г. били пренесени от Тренча в София, която била тогава под турска власт. Днес те се намират в софийската църква "Св. Неделя" и са предмет на благоговейна почит от православните християни.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com