Св. преподобни Aкакий Синайски
Св. преподобный Акакий Синайский
† 550 година
Чества се на 20 ноември
|
Св. преподобни Aкакий СинайскиСв. преподобный Акакий Синайский † 550 година Чества се на 20 ноември |
По-долу:
Виж също:
Преподобни Акакий се споменава в "Лествицата" на св. Йоан Лествичник. Той бил ученик на някой си синайски старец, твърде груб и злонравен човек, който често му нанасял побой и огорчения. При него преподобни Акакий живял цели девет години в голямо търпение и строго послушание. Починал е твърде млад към 550 година.
Когато злонравният старец съобщил на един велик подвижник за смъртта на Акакий, подвижникът не повярвал. Той дошъл на гроба на преподобния Акакий и извикал:
- Брате Акакий, умрял ли си ти?
И чул отговор:
- Не съм умрял, отче! За послушния е невъзможно да умре.
Поразен от това чудо, злонравният старец се покаял за своята жестокост, усамотил се близо до гроба на Акакий и прекарал там останалия си живот.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Блаженият Иоан Лествичник пише в книгата си така за преподобния Акакий:
"Великият Иоан Саваит ми разказа една истинска и достойна за повествование случка.
Имаше един старец, много ленив и зъл по характер. Казвам това не за да го съдя, а с цел да покажа търпението на светеца, и ето какво ще ви разкажа. Този старец имаше млад ученик, на име Акакий, прост по нрав и с целомъдрен ум, който толкова много зло изтърпя от стареца, че на мнозина това ще се стори невероятно, защото старецът не само че му досаждаше с укори и ругатни, но и всеки ден го измъчваше с телесни изтезания. Обаче търпението му не беше напразно, защото Акакий с безропотната си издръжливост и с незлобливото си страдание придоби за себе си Божия благодат, която го освободи от вечното мъчение. А аз (казва свети Иоан Саваит), като го виждах всеки ден такъв, като че ли е купен роб или пленник и търпи крайна беда, нарочно го срещнах и го попитах:
- Как си, брате Акакие? Как прекарваш деня си?
А той отговаряше:
- Като пред Господа Бога добре ми е.
И ми показваше понякога синини около очите, а понякога наранената си шия или глава. Понеже знаех, че постъпва добродетелно, аз му казвах:
- Добре, добре, потърпи, брате, за да достигнеш спасението си.
Блаженият Акакий остана девет години при този строг старец и като преболедува малко преди кончината си, отиде при Господа. Когато той бе погребан в семейната гробница, след пет дни старецът се отправил към един велик отец, който живееше там, и му казал:
- Отче, брат Акакий, моят ученик, умря.
Отецът, като чул това, рекъл:
- Не ти вярвам, старче, защото Акакий не е умрял.
Старецът казал:
- Отче, ако не вярваш на мен, иди сам и виж гроба му.
Тогава преподобният отец станал, тръгнал със стареца към гробницата на блажения страдалец и високо извикал над гроба му, обръщайки се към него като към жив:
- Брате Акакие, ти умря ли?
Благоразумният послушник, проявявайки послушание и след смъртта, отговорил:
- Не съм умрял, отче, защото подвижникът на послушанието не може да умре.
Когато старецът, при когото живеел Акакий, чул това, се изплашил и паднал със сълзи на земята; после измолил от игумена една килия близо до гроба и като се затвори в нея, живя благочестиво, грижейки се за спасението на душата си, и след много подвизи отиде при Господа Бога, Комуто слава во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com