Свети преподобни Йоан Лествичник
St John Climacus (St John Klimax, St. John of the Ladder, John Sinaites, John Scholasticus)
Преподобный Иоанн Лествичник
ок. 570—603 година
Чества се на 30 март и в Четвъртата неделя от Великия пост
|
Свети преподобни Йоан ЛествичникSt John Climacus (St John Klimax, St. John of the Ladder, John Sinaites, John Scholasticus) Преподобный Иоанн Лествичник ок. 570—603 година Чества се на 30 март и в Четвъртата неделя от Великия пост |
Освен на 30 март, Църквата почита богослужебно св. Йоан Синаит и неговата "Лествица" също във възкресния ден на четвъртата седмица на Великия пост. Църквата назидава постещите с примера на свети Иоан Лествичник, облечен, подобно на нас, в немощна плът, но който "с пост, бдение и молитва станал и в тяло като ангел" (тропар на свети Иоан), и изложил в своята "Лествица" опита на своите велики подвизи, за наставление на вървящите по този път. Тази книга, по думите на Църквата, "принася вечноцъфтящи плодове на учение, услаждащо сърцата на внимаващите с трезвение: защото е лествица, възвеждаща душата от земята към небесната и вечна слава." (кондак на св. Иоан).
По-долу:
Виж също:
Слез твоих теченьми пустыни безплодное возделал еси,
и иже из глубины воздыханьми во сто трудов уплодоносил еси,
и был еси свтильник вселенней, сияя чудесы, Иоанне отче
наш,
моли Христа Бога, спастися душам нашим.
Със сълзи си напоявал безплодната пустиня
и с въздишки от дълбините на душата твоите трудове са принесли стократен плод;
бил си светилник на вселената, сияещ с чудеса, отче наш Иоане;
моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Плоды присноцветущия от твоея книги принося учения, премудре,
услаждаеши сердца, сим с трезвением внемлющих, блаженне:
лествица бо есть, души возводящая от земли к
небесней
и пребывающей славе, верою чтущих тя.
Плодове на учения, всякога цветущи, премъдри, като принасяш,
услаждаш сърцата на вникващите в тях трезвено, блажени.
Защото лественицата е за издигащите се души от земята към небето и пребибаващи в слава,
и за почитащите с вяра твоята памет.Друг превод:
С вечноцъфтящи плодове от книгата на твоите поучения, премъдри,
услаждаш сърцата на бодро внимаващите, блажени;
това е стълбица, издигаща душата от земята към небесната и пребъдваща слава
за тези, които с вяра те почитат.
На высоте Господь воздержания истинна тя положи, якоже звезду нелестную, святоводящую концы, наставниче Иоанне, отче наш.
Не е известно къде се е родил великият подвижник преподобни Йоан. Предполага се, че той бил
сириец. Подтикван от любов към Бога, той на седемнадесетгодишна възраст се оттеглил в Синайската планина, където бил постриган за
инок. Там живял деветнадесет години под ръководството на благочестив и мъдър старец и след смъртта му се поселил в пустинното място, наречено Тола, също на Синайската планина.
Тук Йоан се предал на постоянна молитва и на пост; проливал сълзи от умиление и съкрушение на сърцето си. Макар от цялата си душа да обикнал самотния и безмълвен живот, той не се отказвал да наставлява тия, които идвали при него за съвет, и дори приел при себе си един ученик на име Мойсей. За Мойсей се разказва едно събитие, което доказва как Бог пази верните Си раби.
Веднъж Мойсей бил на работа далеч от килията, а преподобни Йоан се молел у дома си. След молитвата леко задремал и веднага чува, че някой му говори: "Ти спокойно спиш, а ученикът ти се намира в опасност!" Йоан се събудил, но не знаел къде да намери Мойсей и започнал да се моли за него. Привечер Мойсей се върнал и Йоан го запитал не се ли е случило с него нещо лошо. "Едва не бях затиснат при падането на един голям камък – отговорил Мойсей. – Уморен от работа и от слънчевия пек, аз легнах да си почина на сянка до една надвиснала скала. Веднага ме събуди твоят глас, който ме викаше. Бързо станах и в същото време скалата падна." Йоан със сълзи благодарил на Господа, Който му известил за опасността на ученика и чул молитвата му.
След дълги години, прекарани в пустинно място, преподобни Йоан, по молба на синайските иноци, се съгласил да бъде игумен на тяхната обител. Той ръководел братята и ги наставлявал на духовен живот и на монашески подвиг.
Неговият голям духовен опит и дълбоката му мъдрост се разкриват в прекрасната му книга "Лествица към рая", в която той наставлява християните как да устремят мисълта си към Бога и по каква духовна "лествица", т. е. Стълба на добродетелта, да постигнат християнското съвършенство. По тая книга той е наречен "Лествичник". Той написал и съчинението "Книга към пастиря".
Св. Йоан Лествичник умрял в 603 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Животът на преподобни Иоан Лествичник е описан немного след смъртта му от неговия съвременник и приятел - монаха от Раитската обител Даниил. Раитската обител се намирала на брега на Суецкия залив на разстояние два дни път от Синай. Разказа на Даниил допълва друг монах, неизвестен по име, ученик на самия Иоан Лествичник, оставил няколко откъслечни сведения за живота на своя духовен наставник. Бел.ред.
Синайската планина, икона от 17 в. от остров Крит.
Преподобни Йоан
Лествичник се подвизавал на известната от старозаветните разкази Синайската планина (Кн. Изход, гл. 19, 20, 24 и 34. Лев. гл. 7.
Числ. гл. 10, ст. 33. Псал. 67, ст. 8, бел.ред.).
Свещената планина Синай служела за убежище на християнските подвижници от средата на III век, укриващи се от гоненията; други били довеждани като пленници на сарацините. В IV век, когато гоненията срещу християните престанали, монашеството тук се утвърдило окончателно. Отшелниците били привличани на това място и от свещените спомени за великите ветхозаветни събития, станали тук, както и от пустинността на Синай. Пътешествениците казват, че не са срещали по-пустинно място от Синайския полуостров. Даже дивите зверове не остават задълго, а случайно дошли от Арабската пустиня, бързат да се отдалечат в място, оживено от присъствието на живи същества.
В околностите на планината Синай се намирали особено пустинни места, които били изключително удобни за уединено подвижничество, и в едно от тях (Тола) в продължение на много години се подвизавал Йоан Лествичник. До встъпването на Юстиниан I на престола синайските подвижници нямали манастир, а само една масивна кула и неголям храм близо до нея, построени от равноапостолна Елена. В 557 г., при император Юстиниан, по молба на монасите тук бил издигнат манастир. [Виж Mанастирът "Св. Екатерина" в Синай, Египет]
Свети Иоан дошъл на Синай на 16-годишна възраст, привлечен от славата на монашеския живот на синайските подвижници. За родното място на Иоан не знаели даже неговите съвременници, разказващи за живота му*. Монах Даниил направо казва: "Кой град и коя страна са отгледали и възпитали този доблестен подвижник, преди да започне да се подвизава, точно и достоверно не мога да кажа." И по-нататък продължава:
"а кой град сега има за обитател и храни с нетленна храна този всечуден мъж, това не ми е напълно неизвестно. Защото той сега пребивава в този град, за който доброгласният певец, свети апостол Павел, казва: "нашето живелище е на небесата" (Филип 3:20). Там пребивава, насищайки невещественото чувство с неизчерпаемите блага, получил достойно въздаяние за подвизите си и награда за трудовете си, наследил Царството Небесно с тези, на които "ногата вече стои на прав път" (Псалом 25:12). А как Иоан, заради това невеществено блаженство, се е трудил във веществено тяло, за това - продължава Даниил - ще разкажа с пълна яснота."
* Съществува мнение, че Иоан бил син на Ксенофонт и Мария, паметта на които се празнува от св. Църква на 26 януари. В Чети-Минеите (за 26 януари) се разказва, че богатите и знатни константинополски велможи Ксенофонт и Мария имали двама сина: Иоан и Аркадий. Родителите пожелали да им дадат образование. Тогава се славело училището в сирийския град Вирит (сега Бейрут); и те изпратили децата си там. Веднъж родителите повикали синовете си при себе си, тъй като бащата бил тежко болен. Когато тръгнали обратно за училище - а пътят им бил през Средиземно море, - внезапно в морето се надигнала силна буря и разбила кораба, с който пътували. Но двамата братя не загинали - те се спасили от удавяне на отломки от кораба и морските вълни ги изхвърлили на брега на Палестина. Но се случило така, че двамата се оказали на различни места от брега, така че не знаели за съдбата един на друг. След чудесното спасение двамата братя видели в постигналото ги бедствие призвание свише за монашески живот, постъпили в различни палестински манастири, при което Аркадий променил името си на Георгий. След като минало доста време, двамата братя се срещнали, при това в присъствието на бащата и майката, след което и родителите им приели монашество.
Единия от синовете на Ксенофонт и Мария - Иоан - признават за едно и също лице с Иоан Лествичник. В полза на това мнение говори, първо, че по свидетелството на един от животоописателите, Иоан Лествичник действително имал брат на име Георгий; и второ, високото образование на преподобния, предполагащо знатен произход, и преди всичко, неговата "Лествица", показваща дълбоко познаване на Свещеното Писание, светоотеческите творения и даже еретическите писания. Бел.ред.
- Този блажен Иоан, когато навършил 16 години от телесната си възраст - по съвършенството на ума си той още тогава се уподобявал на хилядолетен, - предал себе си на Великия Архиерей - Бога, като непорочна и доброволна жертва. Тялото си възнесъл на Синайската планина, а душата - на небесната планина; видимо изкачил се на планината, той се приближил към небесната висота, съзерцавайки с ума си невидимия Бог. Отстранил се от света, той от самото начало възлюбил украсената със смирение кротост, като началница на "мислените деца" (тоест на добрите наклонности - според обяснението на Илия Критски, бел.ред.), като учителка на добродетелите. Той отсякъл своеволието и гордостта и приемайки върху себе си благолепното смиреномъдрие, със самото си встъпване в монашеския живот след внимателно разглеждане прогонил от себе си този измамник - самоугодието и самоувереността. Приклонил шията си, той се поверил на опитен духовен наставник (тоест на авва Мартирий, както се вижда от следващия разказ на неизвестния синайски монах, бел.ред.), желаейки под негово ръководство безбедно да премине опасната бездна на страстите. Отрекъл се от светския живот, Иоан започнал да се държи между монасите като малолетно, неумеещо да говори момче, като че душата му нямала нито свой разум, нито своя воля, но напълно била лишена от естествените й свойства. И което било по-удивително от всичко - при своята обширна ученост Иоан оставал смирен монах, възлюбил небесната простота, и не се превъзнасял със своето любомъдрие, смирявайки се заради Бога.
Наставник и ръководител на преподобни Иоан - както говори за това Синхрон*, - бил авва Мартирий. Когато на 20-ата година от живота му Мартирий постригал Иоан в монашество, в този ден авва Стратигий** предсказал за него, че той ще бъде велико светило на вселената - което след това и се сбъднало.
* Синхрон - монах от Синайската обител, съвременник на Иоан Лествичник; той оставил след себе си "Сказания за светите синайски мъже". Бел.ред.
** Присъствал при обреда на пострижението, бел.ред.
Веднъж авва Мартирий със своя ученик Иоан дошъл при великия Анастасий Синаит*.
* Свети Анастасий - игумен на Синайската планина (след Иоан Лествичник), оставил след себе си много съчинения, между които и "Жития на някои синайски отци", паметта на св. Анастасий се празнува на 20 април. Бел.ред.
Като ги видял, Анастасий казал на авва Мартирий:
- Кажи ми, Мартирий, откъде е този твой ученик и кой го е постригал в монашество?
- Той е твой раб, отче, и аз го постригах - отговорил Мартирий.
И Анастасий казал с удивление:
- О, авва Мартирий! Ти си постригал игумена на Синайската планина.
В друго време, когато пак взел със себе си Иоан, неговият наставник авва Мартирий отишъл при великия старец Иоан Саваит*, който тогава живеел в Гудийската пустиня.
* Този преподобен Иоан, след като десет години бил епископ, тайно постъпил като послушник в обителта на св. Сава Освещени (оттук е и името Саваит). Той живял при царуването на Анастасий в VI век. Паметта му се чества на 30 март, а също и на 3-и и 7-и декември. Бел.ред.
Още щом ги видял, старецът станал, налял вода, умил нозете на Иоан и му целунал ръка; а на авва Мартирий не умил нозете. Когато след това ученикът на стареца Стефан го попитал:
- Защо направи така, отче? Защо изми нозете не на учителя, а на ученика, и му целуна ръка?
Старецът отговорил:
- Повярвай ми, чедо, че аз не знаех кой е този млад монах; а приех Синайския игумен, и на игумена умих нозете.
Такива били пророчествата на светите Синайски отци за преподобни Иоан, когато бил още млад монах - и те след това се сбъднали в свое време.
В продължение на деветнадесет години преподобни Иоан извършвал подвига на
своето спасение в послушание към своя духовен отец, след което бил принуден да остави този спасителен път, тъй като духовният му отец преминал във вечния живот. Изпратил го като
ходатай и застъпник за себе си пред Небесния Цар - както пише за това монах Даниил, - Иоан отишъл на попрището на безмълвието, въоръжен с молитвите на своя наставник, като силно
оръжие "за разрушаване на твърдини" (Коринт 10:4).
За своето уединено подвижничество Иоан избрал едно твърде пустинно място, наречено "Тола", което се намирало два часа път от храма. Той напускал уединението си само на празници, когато отивал в храма на богослужение.
В своята пустиня преподобният прекарал четиридесет години (от началото на монашеството си, бел.ред.) в трудове, горейки от Божествена любов, непрестанно разпалван от нейния огън. Но кой би могъл да предаде с думи или да опише подробно подвизите на преподобни Иоан, които извършвал там тайно? Впрочем, както от малките неща се познават големите, така и по някои черти на делата му узнаваме за богатото с добродетели житие на този преподобен.
Той ядял всичко, което не било забранено от монашеските обети, но в твърде малка мяра. И с вкусването на всичко побеждавал гордостта; той вършел това, за да не се превъзнася умът му с постничество, а с малкото количество на храната смирявал господарката и майка на сластолюбивите страсти, тоест преяждането, като със самата оскъдност на трапезата й заповядвал: "млъкни, престани" (Марк 4:39). Чрез пустинното си житие и отдалечеността от съжителството с хора преподобният угасявал пламъка на плътската пещ, така че накрая той се покрил с пепел и угаснал напълно.
Сребролюбието, което свети апостол Павел нарича идолопоклонство (Ефес 5:5), този доблестен мъж мъжествено избягвал, раздавайки милостиня и отказвайки на себе си и най-необходимото. Празността и леността, които разслабват и умъртвяват душата, подбуждал към бодрост и труд с жилото на паметта за смъртта. Той разкъсвал връзките и веригите на всяко пристрастие и всякакви чувствени похоти, свързвайки се с невеществените връзки на скръбта и сълзите; а раздразнителността още преди била умъртвена в него чрез послушанието. Рядко посещавайки някого, а още по-рядко говорейки нещо, с това той умъртвявал пиявицата на тщеславието.
"Какво да кажа - продължава монах Даниил - за победата му над гордостта? Какво да кажа за великата чистота на сърцето, начало на която този нов Веселиил* поставил с послушанието и която завършил Господ, Царят на небесния Иерусалим, посещавайки го със Своето присъствие - защото без Неговото присъствие не могат да бъдат победени дяволът и пълчищта му. Но къде да поместя в този венец от похвални думи - продължава Даниил, - който изплитаме на преподобни Иоан, извора на неговите сълзи, какъвто не у мнозина виждаме? И досега е известно съкровеното място, в което проливал тези сълзи: това е една много тясна, уединена пещера в полите на планината, намираща се на такова разстояние от келията на Иоан и от другите келии, на което да не бъде чут от хората и да прегради пътя на тщеславието. Тази келия, в която Иоан често идвал, станала близка на небето с воплите, риданията и призоваванията на Бога, подобни на които могат да се чуят само от тези, които режат с ножове или горят с нажежено желязо, или избождат очите им**. Спял в такава мяра, колкото да не погуби ума с прекомерно бодърстване. Преди сън дълго се молел и пишел книги - така например съставил книга, наречена "Лествица", поради която и сам бил наречен Лествичник. Писането на книги служело на Иоан за прогонване на унинието. Но и целият му живот бил непрестанна молитва и безпримерна любов към Бога; защото денем и нощем, съзерцавайки Го като в огледало, в чистота и непорочност, не искал, или по-точно казано, не можел да се насити на това съзерцание."
* Веселиил - син на Урия, син на Ора, от рода и потомството на Иуда, - художник в дните на Моисей, изпълнен с Дух Божий, мъдрост, разум, знание и всяко изкуство (Изх. 31:1-5; 35:30-35). На него заедно с Ахолиав, от Дановото коляно, било поръчано, по заповед на Бога, устройването на скинията с всичките й принадлежности (Изх. 31:2; 35:30). Така, както ветхозаветният Веселиил изкусно устроил скинията, така "този нов Веселиил", тоест преп. Иоан Лествичник - изкусно устроил своята душевна скиния. Бел.ред.
** Тези свети сълзи предизвиквали чудни последствия в душата на Иоан, както се вижда от собствените му думи; на едно място в своята "Лествица" той казва: "Както огънят изгаря и унищожава сламата, така чистата сълза умива цялата външна и вътрешна нечистота". Бел.ред.
Един монах на име Мойсей, ревнувайки по добродетелния живот на преподобни Йоан, го умолявал да го приеме за свой ученик, за да се научи от него на истинно любомъдрие. В подкрепа на молбата си Мойсей помолил да ходатайстват за него и някои честни старци; и те склонили Йоан да приеме Мойсей за свой ученик. Веднъж преподобни Йоан казал на Мойсей да пренася земя от едно място на друго за наторяване на лехите със зеленчуци. Мойсей, като отишъл на посоченото място, усърдно изпълнявал възложеното. По обяд, когато жегата била най-силна, Мойсей легнал да си почине под един огромен камък и заспал. Но Господ, на Когото не е угодно Неговите раби да се излагат на някакви скърби, по Своето добросърдечие запазил Мойсей от внезапна смърт, а свети Йоан избавил от печал.
По това време преподобни Йоан се намирал в келията си - и ето, обзел го лек сън: и в съня си видял един благолепен мъж, който с упрек казал на Йоан:
- Ти, Йоане, спокойно спиш тук, а в същото време Мойсей се намира в опасност.
Преподобният на часа станал и започнал усърдно да се моли за своя ученик. Когато дошла вечерта и ученикът се върнал от своята работа, Йоан го попитал:
- Не се ли случи нещо неблагоприятно или неочаквано?
Той отговорил:
- Когато по обяд спях под един голям камък, той внезапно падна и би ме затиснал, ако не бях избягал бързо от това място; в същия този миг ми се стори, че ти, отче, ме викаш.
Смиреномъдрият Йоан прославил Бога за това чудесно спасение на ученика от смърт, но не казал нищо на Мойсей за своето видение.
Преподобни Иоан бил образец на добродетелност за всички и лекар на невидимите болести. Веднъж един
брат на име Исаакий, бил силно нападан от блудния бяс. Намирайки се в дълбока печал, той побързал да отиде при великия Иоан и с горчив плач и ридание му разказал за своята борба.
На това Иоан отговорил на Исаакий:
- Брате, да застанем двамата на молитва!
И още не свършили молитвата си, Бог вече изпълнил желанието на Своя угодник - защото блудният бяс избягал от Исаакий, прогонен като с бич от молитвите на свети Иоан.
Така се изпълнили думите на Давидовия псалом: "Той изпълня волята на ония, които Му се боят, и чува молитвата им" (Псалом 144:19, слав.). А страдащият, като видял, че е оздравял и напълно се е освободил от страстта, силно се удивил, при което благодарил и на Бога, прославил Своя раб Иоан, прославящ Господа със своите чудеса.
Някои от недоброжелателите на Иоан, водени от завист, го наричали празнословец и лъжец. А той, вразумявайки ги, на дело доказал на всички, че може всичко (като използва не само словото, но и мълчанието) "чрез Христа, Който укрепява" (Филип 4:13) всички. И пазел мълчание в продължение на цяла година, без да каже нито дума, така че неговите укорители се превърнали в просители: защото разбрали, че не бива да се възпира вечнотечащият извор на духовна полза, и като дошли при него, отново го умолявали да отвори богоречивите си уста. Иоан, не обичайки да възразява, им се покорил и отново започнал да се придържа към предишното си правило.
След това всички, удивлявайки се на преуспяването му във всичко, като някой новоявен Моисей, с настойчивост възвели Иоан в длъжността началник на обителта, поставяйки така този светилник на свещника на началстването. Като приел игуменството на Синайската планина, макар и против волята си, Иоан духом се приближил към Божията планина чрез възлизането на ума и получил Богоначертания закон; отворил устата си за приемане на Божието словото; привлякъл към себе си духа (Псал. 118:131, слав.) и от доброто съкровище на сърцето (Мат. 12:35) си излял добрите слова на спасението.
И така, след четиридесетгодишни монашески подвизи, Иоан, който вече бил на 75 години, бил избран за игумен на Синайската планина.
"И не се измамили добрите ценители, поставяйки този светилник на свещника на началстването" - отбелязва монах Даниил. Това избиране било угодно на Господа, което и се открило чрез особено чудесно събитие. Един от описващите живота му, неизвестен по име, разказва, че немного след поставянето на Иоан за игумен при него в обителта дошли около 600 гости. Когато всички странници заедно със синайските братя седнали на трапезата, се явил неизвестен разпоредител, облечен в бяла туника, подобна на еврейските, и давал нареждания на прислужващите около масата. А когато гостите си отишли и на трапезата седнали служителите - чудният разпоредител не се виждал.
Тогава преподобни Иоан казал на недоумяващите монаси:
- Престанете да търсите: светият пророк и законодател Моисей послужи на това място, което принадлежи на него. (Паметта на св. пророк Моисей се чества на 4 септември, бел.ред.)
Едно лято в палестинските страни се случило бездъждие и страшна суша. Местните жители дошли при преподобни Иоан, молейки го да се помоли на Бога да изпрати дъжд. И още щом преподобният се помолил, на часа се излял обилен дъжд и като напоил изсъхналата земя, я направил плодоносна.
Когато наближило времето на края му, той благочестно наставил всички братя на Синайската обител - тези свои духовни израилтяни. Само в едно не се уподобил на Моисей, защото преподобни Иоан влязъл с душата си в горния Иерусалим, докато Моисей не достигнал с тялото си земния*.
* Тоест на Моисей не било дадено от Господа да влезе в "обетованата земя"; преди смъртта си той само погледнал към нея от планината Нево (Второзаконие, 34:4,5). Бел.ред.
Когато този нов Моисей отивал при Господа, неговият брат, авва Георгий (когото той поставил за игумен на Синайската обител още докато бил жив, а сам възлюбил безмълвието, бел.ред.), стоял пред него, проливайки сълзи и казвайки:
- Ето, ти си отиваш и ме оставяш. А аз се молех ти да ме изпратиш; защото без тебе, господарю мой, няма да ми стигнат силите да паса твоята свята дружина: но ето, противно на това, аз те изпращам.
А свети авва Иоан отговорил:
- Не скърби и не се натъжавай: ако намеря дръзновение пред Господа, няма да допусна да бъдеш и година след мене и ще си отидеш.
И това се сбъднало. Защото в 10-ия месец след преставянето на блажения Иоан, и авва Георгий, неговият брат, отишъл при Господа, за да предстои пред Него заедно със своя брат, преподобни Иоан, в славата на светиите, прославяйки Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин*.
* Преподобни Иоан се преставил в 80-ата си година в края на VI или началото на VII столетие. Бел.ред.
Преподобни Иоан управлявал светата обител на Синай не повече от четири години. Но кратковременното му управление било ознаменувано с твърде важно събитие: именно към това време се отнася написването на толкова известната и толкова забележителна творба, наречена "Лествица" (думата Лествица в превод на руски означава стълба, бел.ред.), заради която и самият Иоан бил наречен Лествичник.
Поводът за написването на "Лествицата" бил следният*. На разстояние два дни път от Синай се намирал Раитският манастир, разположен на един живописен залив на Червено море. Когато преподобни Иоан Лествичник управлявал Синайската обител, игумен на Раитската обител бил също свети Иоан**. След като твърде много слушал за духовните дарования на Синайския игумен, за неговата дълбока мъдрост в делата на управлението на поверените му за спасение души, Раитският игумен написал на Лествичник послание (приложено към изданието на "Лествица", бел.ред.), в което от свое име и от лицето на всички монаси в неговата обител го молел да напише за тях ръководство за духовно-нравствения подвижнически живот.
* Целта на написването на "Лествицата" е да научи, че достигането на спасението изисква от страна на човека труд, самоотричане и усилени подвизи. Лествицата включва в себе си тридесет степени или подвизи: първо, очистване от греховната нечистота, изкореняване на пороците и страстите във ветхия човек; второ, възстановяване на Божия образ в човека. Към тях се присъединяват още няколко подготвителни степени или начални подвизи. Бел.ред.
** Паметта на свети Иоан, игумен Раитски, съвременник на Иоан Лествичник, се чества от Църквата в Сирна събота. Бел.ред.
"Знаейки твоето безпрекословно в Господа послушание към всички - написал свети Иоан Раитски на Иоан Лествичник - ние, немощните, обръщайки се към тебе като към общ отец на всички, като към по-стар от всички и по подвижничество, и по сила на ума и като към превъзходен учител, с това наше послание умоляваме висотата на твоите добродетели... не се отказвай, без леност в Господа, за наше спасение да очертаеш какво е потребно и прилично на монашеското житие, като истинно велик наставник на всички, избрали това ангелско житие, не смятайки казаното от нас за човекоугодие или ласкателство. Защото на твоята истинно свещена глава е известно, че ласкателството ни е чуждо, и ние само повтаряме утвърденото от всички. Затова и се уверяваме в Господа, че скоро ще получим и целунем очакваните от нас писания на скрижали, като истинно ръководство за следващите го неотклонно, и като "утвърдена стълба" (Бит. 28:12, слав.), която извежда желаещите до небесните врата цели и невредими, така че те безпрепятствено да преминават и духовете на злобата, и светоуправителите на тъмнината, и въздушните князе. Защото, ако Иаков, пастир на безсловесните овци, е видял в такова странно видение тази стълба (Бит. 28:12), то колко повече предстоятелят на словесните овци ще покаже на всички не само видение, но и самата истина и дело на безпогрешното възлизане към Бога? Укрепявай се в Господа, честни отче!"
Преподобни Иоан имал толкова скромно мнение за себе си, че посланието на Раитския игумен го смутило. Преподобният му отговорил също с послание (то също е приложено към изданието на "Лествица", бел.ред.):
- Получих - пише Лествичник - изпратеното до мен, бедния и лишен от добродетели, почтено твое писание, и по-точно казано, предписание и заповед, превишаваща силите ми; и аз ще кажа, че ако нямаше страх и голяма опасност да отхвърля от себе си игото на послушанието - тази майка на всички добродетели, то не бих се решил неразумно на такова дело, което надхвърля силите ми. Ти, чудни отче, би трябвало да попиташ за това и да се поучиш от тези, които добре познават това дело; а аз все още съм в чина на учещите се. Но тъй като нашите богоносни отци и таинници на истинното знание поставят послушанието в това, в делата превишаващи силите ни, несъмнено да се покоряваме на заповядващите, то смирено се решавам на това, което е по-високо от мен; със страх и усърдие пристъпвам към изпълнението на твоята свята заповед; на тебе, водителя и чиноначалника на учителите, предоставям да украсиш и изясниш това писание, и като изпълнител на скрижалите на духовния закон, да допълниш недостатъчното. Пристъпвам към това дело заради теб, умолявайки всички читатели, ако някой види в моя труд нещо полезно, плода на това да вмени на нашия превъзходен началник, а за мен да измоли от Бога награда единствено за изпълнението на труда, защото и Бог възнаграждава не за множеството дарове и трудове, а за многото усърдие.
По този повод била създадена творбата на преподобни Иоан, наречена "Лествица".
Съчинението било наречено "Лествица" както поради това, че свети Иоан Раитски желаел да получи именно такова ръководство, което да представлява "утвърдена стълба", която извежда желаещите към небесните врати цели и невредими, така и поради мислите на самия й съставител. "По мярата на оскъдния разум, който ми е даден - пише свети Иоан, - построих стълба за изкачване. След това нека всеки сам гледа на кое стъпало стои" (Слово 27, 30). В предисловието към "Лествицата" смисълът на това название се обяснява така: "На стремящите се към това имената им да бъдат записани в книгата на живота, настоящата книга показва най-добрия път, по който да вървят. Защото, вървейки по него, ще открием, че тази книга безпогрешно води следващите я и несъмнено представлява утвърдена стълба от земното към небесното, и показва на върха й утвърждаващия се Бог... Наистина, твърде превъзходно е разсъдил устроилият ни възлизане, равночислено на възрастта на Господа по плът; защото, по примера на тридесетте години на пълнолетието на Господа, знаменателно е изградил стълбата от 30 стъпала, по която, достигнали възрастта на Господа*, ще се окажем праведни и защитени от падение." Така творбата на преподобни Иоан била наречена "Лествица", тъй като тя има за цел да представи пътя на постепенното възлизане към нравствено съвършенство и е вярно и надеждно ръководство в духовния живот за ревнуващите за благочестието и за спасението на душите си.
* Тоест свети Иоан Лествичник определя 30 степени на самоусъвършенстване, съответно на 30-те години от живота на Спасителя до излизането Му на обществено служение. Бел.ред.
"Лествицата", макар и да е написана изключително за монаси - и затова винаги е била настолна книга на монасите, живеещи в общежитие; и отците на монашеския живот, между които Теодор Студит, Иосиф Волоколамски и други, са се позовавали в своите наставления на Лествицата като на най-добра книга, - в нея може да намери спасително ръководство и живеещият в света християнин. Като първа степен на стълбата се поставя отричането от земните пристрастия, а на върха й се посочва съюзът на трите добродетели - вярата, надеждата и любовта.
За да се запознаем с наставленията на Иоан Лествичник, нека изслушаме наставлението му за тщеславието (Слово - или стъпало - 22-ро, бел.ред.).
- Тщеславието се проявява при всяка добродетел. Например, когато постя, съм тщеславен, и когато нарушавам поста, за да скрия от другите въздържанието си, пак съм тщеславен, смятайки се за благоразумен. Победен съм от суетността, когато съм облечен в хубави дрехи, но и в лоши да се облека, пак съм тщеславен. Започна ли да говоря, победен съм от тщеславието, поискам ли да мълча, отново ме побеждава. Накъдето и да обърна този трън, той винаги стърчи с бодлите нагоре. Тщеславният човек е християнин-идолопоклонник. На вид той угажда на Бога, но на дело повече се старае да угоди на хората, отколкото на Бога. "Облажаващите ни лъжат" - казва пророкът (Ис. 3:12, слав.). Хората с висок дух понасят обидата благодушно и с радост; а да слушат похвали и да не им се наслаждават могат само светите и непорочните... Когато чуеш, че твоят ближен или приятел те укорява в твое отсъствие или присъствие; тогава прояви любов и го похвали... Не показва смирение този, който сам себе си укорява - (защото кой няма да изтърпи подигравки от самия себе си?), - но онзи, който, бидейки безчестен от другия, не намалява любовта си към него... Който се превъзнася със своите естествени дарби - остроумие, схватливост, художествено четене и произношение и други подобни качества, които лесно се придобиват, той никога няма да достигне небесните блага; защото, който е неверен в малкото, той е неверен и в многото (Лука 16:10) и тщеславен. Често се случва така, че Сам Бог смирява тщеславните, изпращайки им неочаквано безчестие... Ако молитвата не унищожи тщеславния помисъл - тогава да си спомним за изхода на душата от този живот. Ако и това не помогне, тогава нека го заплашим с позора на Страшния съд. "Който превъзнася себе си, ще бъде унизен" (Лука 14:11) още тук, преди бъдещия век. Когато нашите хвалители, или по-добре казано, нашите прелъстители започнат да ни хвалят, нека побързаме да си спомним многобройните си беззакония, и ще открием, че наистина сме недостойни за това, което говорят или вършат за нас*.
* Според изобразеното в "Лествицата" християнското усъвършенстване започва с отричането от "света" и борбата със страстите. От разсейващите удоволствия и чувствените наслаждания "духът" се обръща към покаянието и скръбта, пребивавайки в непрестанно помнене на смъртта. Спасителната печал смекчава сърцето на подвижника със силата на сълзите, освобождава го от себелюбието и снема от него отлаганията на греха. По този път покаялият се достига до състоянието на "мълчание", когато той намира думи само за молитва, песнопения и изразяване на "любовта". Духът и душата се освобождават от веригите на грубата чувственост, изтънчват се, получавайки истинска способност за общуване с духовния, небесния, Божествения свят. Блаженото "смирение" води по пътя на следването на Христа и отваря вратите на небесното Царство. - Победилият страстите получава висша способност за различаване, която помага на човека да забелязва и разпознава злите и добрите движения в себе си и в другите, да потиска първите и да развива вторите. Във висшето състояние на богоподобно безстрастие и спокойствие подвижникът още на земята съзерцава, като в огледало, райските блага. Бел.ред.
Изобщо "Лествицата" на свети Иоан се отличава с дълбока духовна опитност, съчетана с дълбоко познаване на свещеното писание. Рядко Лествичник изказва някоя мисъл, без да я освети с пряко или косвено позоваване на светото Писание. Съчинението на Иоан е написано на прост, но чист и жив език - с малко думи е казано много, и затова е пълно със сила*. Ето защо Лествицата на свети Иоан винаги е била настолна книга на монасите, живеещи в общежитие**.
* Последното свойство на Лествицата, както и опитната дълбочина на мислите, са били причина да пишат обяснения на Лествицата Раитският игумен Иоан, Илия Критски, митрополит от VIII век и други. Бел.ред.
** Под формата на допълнение към "Лествицата" преподобни Иоан написал друго, неголямо съчинение: "Към пастира; тук той рисува съвършения настоятел на манастир, който - според образа, създаден от Иоан - трябва да бъде пастир, кормчия, лекар, учител и образец за подчинените. Бел.ред.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж:
Подвижнически слова на авва Йоана,
Игумен на монасите в Синайската планина,
изпратени от него на авва Йоан, игумеа Раитски,
който го подбудил към това съчинение
В
литературата на Ранното Средновековие има образци, които и до днес не са престанали да будят интереса на вярващите. Тези произведения ни представят една духовно будна епоха, тон в
която дават личности с искрени стремежи за духовно израстване. Това също е епоха на всемирното християнство, когато Изток и Запад заедно търсят образци на нравствен живот. Всеобщия
стремеж към духовен растеж се сравнява с изкачване нагоре към "върха" на съвършенството. Елитът на християнската Църква се подтиква взаимно към написване на съчинения, които да
насърчават нравствения живот и стремежът "нагоре".
В запазено и досега послание от средата на VII век игуменът на разположения в областта на планина Синай монастир "Райту" моли игумена на съседния синайски монастир Йоан да напише наставления за живот, които подобно на стълба да отвеждат желаещите да ги следват до вратите на небето. Образа на стълбата игуменът на "Райту" взема от съня на Иаков, описан в двадесет и осма глава на книга "Битие". Запазен е и отговорът на това послание. В него игуменът Йоан с неподправена скромност заявява, че това искане надвишава неговите сили, че само дългът към послушанието го кара да изпълни молбата на своя събрат. Това той ще се опита да направи като "послушен и неук ученик на вещ художник живописец", който само ще очертае картината на духовния живот, като остави на своя събеседник от "Райту" да я украси с багри, да я изясни и допълни.
Професор Иван Дуйчев пише по този повод: "Трудно е да се установи доколко представата за духовно усъвършенстване е била обрисувана от игумена на "Райту", но идеята за стълбата дала името и строежа на съчинението, което Йоан написал като отговор." Авторът пък получил прозвището "Лествичник" според славянския превод на думата "стълба".
Биографичните данни за св. Йоан Лествичник са твърде оскъдни. Роден е вероятно около 580 г. сл. Хр. в образовано семейство. В младостта си получил добро светско образование и богословски познания. Около двадесетгодишен приел монашеството. Около средата на VII век бил избран за игумен на Синайския монастир. Този монастир бил създаден по настояване на император Юстиниан Първи през средата на VI век и още в началото на съществуването си се издигнал като оживено средище на християнска литература и просвета. В духа на традициите на монастира Йоан писал тълкуване върху Евангелията на Матей и Лука, също едно послание до папа Григорий I Велики (590-604 г.).
Йоан починал във времето между 660 и 680 г. сл. Хр., като наскоро след смъртта си бил канонизиран за светец. На Изток и на Запад християните честват неговата памет на 30 март.
Безспорно за неговата известност особено допринесло съчинението му "Лествица". Много рано то било преведено на различни езици. Най-старият известен превод е на сирийски, който е запазен в ръкопис от 817 г. сл. Хр., съхраняван в Британския музей. В същото време книгата е преведена на латински, по-късно на арабски, грузински, италиански, испански. Интересно е да се отбележи, че "Лествица" е била първата печатна книга, издадена в Мексико през 1532 година. Освен преводите на новогръцки, румънски, английски, немски, френски, руски имаме чудесен превод на "Лествица"-та и на български език.
Много скоро тази свещена книга става класическа не само за монасите, но за
"земни царе и всички народи, князе и земни съдии, юноши и девойки, старци и деца". Мъдростта на св. Йоан е била цитирана при подходящи поводи от царския палат към пазарния площад и
оборите. Защото "светлина за монасите са Ангелите, а светлина за всички човеци - монашеският живот" (Стъп. 26:31).
Тази популярност на книгата и преводите и на езиците на различни народи е несъмнено едно силно свидетелство за принадлежността на тези народи към едно общо християнско семейство, свързано чрез общата вяра, култура и духовни търсения и традиции. Изкачването по стълбата на духовния живот е потребност за вярващия от всяко време. Това обяснява интереса към книгата "Лествица", запазен и днес.
Тъй като постът е време за размисъл върху духовното израстване, Църквата е поставила на вниманието на християните в четвъртата неделя от него книгата на Св. Йоан Лествичник.
Тридесет стъпала съдържа книгата - равни на тридесетте години от скритият живот на Спасителя. За интелигентния читател всяко от тях и сега има своя смисъл. Времето и условията са различни днес, както и препятствията, които има да се преодоляват, но целта е една - да намерим пътя, който води нагоре, и да го следваме. За това е постът и в това той може да ни помогне.
Любомир Попов
На старогръцки език ръкописит на Лествицата са много на брой. Най-ранният от тях е от IX в., а ръкописите, направени на Света Гора през ХIII-ХVI век, са най-много на брой.
Първото печатно издание на Лествицата е направено в Париж през 1633 г. и е препечатано в Мigne Раtr. Сгаеса t. 88.
От древност започват преводите:
Ив. Марчевски
"Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират." (Мат. 7:13-14)
"А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси? Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно." (Марк. 10:26-27)
Светата Църква употребява
много и различни средства, за да поддържа бодро нашето разположение в трудовете на богоугаждането и усърдието за спасението на душата, особено в тези дни на покаяние и пост.
Миналата неделя тя ни предложи да честваме и да се поклоним на светия Кръст Господен, за да ни каже: не се страхувайте от кръста на самоотвержението и саморазпъването. Сега тя
предлага на нашето внимание "Лествицата" (стълбата), която възлиза до небето, дава ни и пример в лицето на нейния автор св. Йоан
Лествичник.
Може би за мнозина четенето на "Лествицата" на св. Йоан ще предизвика страх и смущение. "Та нима може някой да се изкачи по тази стълба?" ще си помислят мнозина.
За човека е невъзможно, но не и за Бога, защото за Бога всичко е възможно.
Можем да поемем по пътя на духовния живот, уповавайки се на тези слова, а не на своите сили. От нас Господ изисква само според мярата на нашите човешки сили, според мярата на човешкото ни разбиране, останалото ще получим от Божията благодат, от Божията помощ.
Ето защо, пристъпвайки към четенето на "Лествицата", не бива да си поставяме като задача изкачването на недосегаемата й височина. Задачата на подвизаващия се е да работи за Господа през целия си живот. А какви ще са плодовете, зависи от Божията благодат.
Първото стъпало на "Лествицата" изисква от нас определено отношение към света. Нужно е да противопоставим себе си на света. Да прокараме черта. Да се отречем от него. Първото слово на св. Йоан Лествичник е "За отричането от света", а следващото, втората степен "За безпристрастието".
Онези, които се боят да направят тази вътрешна крачка, св. Йоан ободрява със следните думи:
"В самото начало на отричането осъществяваме добродетелите с усилия, по принуда и с мъка; но преуспявайки, преставаме да скърбим или скърбим по-малко, а когато плътското ни мъдруване бъде победено и пленено от усърдието, тогава вече ги извършваме с голяма радост и ревностно, със силно желание и божествен плам."
През много скърби трябва да влезем в Царството Божие" казва св. апостол Павел. Скърби очакват и всеки новопоел по пътя на духовния живот. Прекалено силна е властта на светския живот над нас, за да можем без болка, без тъга, без скърби да отсечем вътрешните окови, свързващи ни със света. Но опитът на подвижниците ни дава надежда и сила. Той ни говори за резултата. За това, което ни очаква, ако не се спрем по средата на пътя, а "преуспеем" и победим "плътското мъдрувание", и се издигнем над нещата от този свят. Тогава този подвиг на отречението ще всели в нас радост. Божественият плам ще загори в нас и светлина ще ни облее.
"Желаещите да работят истински за Христа съветва св. Йоан да приложат преди всичко старание, с помощта на духовните си отци и собствения си разум да си изберат подходящо място и начин на живот, път и обучение... всеки трябва да прецени кой път съответства на качествата му."
Тази препоръка св. Йоан отправя не само към подвизаващите се в монашество, а и към нас, хората в света. Поелите по пътя на духовния живот в света, вътрешно отреклите се от него, макар и да не живеят в манастир, неминуемо и външно трябва да променят своя начин на живот. Нужен е и някакъв външен режим на живота, установен със "собствения разум", но със знанието и съгласието на духовника.
"Който истински е възлюбил Господа, който истински желае и търси бъдещото Царство, който истински скърби за греховете си, който наистина помни за вечните мъки и страшния съд, който истински се бои как ще напусне този свят, той вече никога няма да обикне нещо временно" пише св. Йоан Лествичник.
Пък и как да го обикне? Този горен Йерусалим, това вечно Царство открие ли се то пред духовните очи осветява светския живот с особена светлина. Човек вижда колко нищожни и призрачни са съблазните на света. Всички земни грижи са суета. Временното, преходното ще му се стори като съновидение. Ще разбере колко страшни са греховете против Господа. Ще разбере колко справедливо се наказват с вечни мъки душите, обикнали временното и отхвърлили Христа.
"Ако е възненавидил света, той се е избавил от огорчение. Ако някой има пристрастие към каквото и да е видимо, той още не се е избавил от него, защото как няма да се опечали, лишавайки се от любима вещ".
В началото на човек му се струва, че да се отрече от света, означава да избере път, незнаещ радост.
Светската радост му се струва единствената радост в живота. Но това е самозаблуждение. Това е заблуда на бесовете. Тази привидна светска радост опустошава душата, става източник на униние, разочарование, безгранична тъга.
"Някои хора, които живеят в света, нерадиво ме питаха: "Как ние, живеейки с жени и заплитайки се в светски грижи, можем да подражаваме на монашеския живот?" Аз им отговорих: "Всичко добро, каквото можете да вършите, вършете; никого не укорявайте, не ощетявайте, не лъжете, пред никого не се гордейте, никого не мразете, посещавайте църковните събрания, бъдете милосърдни към нуждаещите се, никого не съблазнявайте, не се докосвайте до чуждо легло, бъдете доволни от вашите жени. Ако постъпвате така, не ще бъдете далече от Царството Небесно."
В наши дни този отговор на св. Йоан Лествичник има особено значение.
В днешно време манастирският живот е достъпен за малцина. Духовният живот на християнина сега трябва да протича в условията на живота в света. Те трябва да създават невидими, "духовни" манастири от своя живот, най-вече чрез молитвен подвиг. Сега малцина могат да живеят зад каменните манастирски стени, отделящи този суетен свят от християнския, Божия. Но значи ли това, че не трябва да се издигат стени между единия и другия свят?
Да издигнем стените на тези невидими за човешкото око манастири чрез молитва, борба със страстите, чист живот, отричане от своята зла воля, подвизи и работа за Господа, като се уповаваме на Божията благодатна помощ. Да не осъждаме, да не лъжем, да угасим враждата в сърцата си, да бъдем милостиви и чисти по сърце и вътрешният ни живот ще стане за нас манастир. Да градим тези невидими манастири, духовни манастири. Да се скрием в тях от суетата на света. Великият пост е благоприятно време за това. Амин.
Свещ. Йоан Карамихалев
брой седми за 2005 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com