Полагане честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна
Втората половина на V век
Чества се на 2 юли
|
Полагане честната дреха на Пресвета Богородица във ВлахернаВтората половина на V век Чества се на 2 юли |
Богородице приснодево, человеков покрове, ризу и пояс пречистаго твоего телесе, державное граду Твоему обложение даровала еси, безсеменным рождеством Твоим, нетленна пребывающи; о тебе бо и естество обновляется и время. Темже молим тя, мир граду Твоему даровати, и душам нашим велию милость.
Одеяние всем верным нетления, богоблагодатная чистая, даровала еси священную ризу Твою, еюже священное тело Твое покрывала еси, покрове всех человеков. Еяже положение празднуем любовию, и вопием со страхом ти, чистая: радуйся Дево, христиан похвало.
По-долу:
Виж също:
В дните на византийския имератор Лъв Велики (царувал от 457 г. до 474 г.) в Цариград живеели двама братя в сенаторски сан - Галвий и Кандид. С разрешение на царя те предприели пътуване из Палестина, за да се поклонят на светите места. Отишли и в Назарет да видят къщата, в която св. Дева Мария получила архангелското благовестие, че ще стане майка на Спасителя Христос.
По Божие внушение те влезли в дома на една девойка - благочестива еврейка. Тази девойка пазела в тайна стаичка, осветявана от свещи и благоухаеща от тамян, дрехата на св. Богородица, от която мнозина получавали изцеление от разни болести и недъзи. На братята направило впечатление, че при този дом се трупали много болни. Пък и сами почувствали, че съцата им пламтят като на Лука и Клеопа, когато на път за Емаус разговаряли с възкръсналия Христос. Те поискали да узнаят на какво се дължи това.
Девойката им разказала, че била получила дрехата на св. Богородица по наследство от своя сродница девойка, която имала тази дреха като предсмъртно завещание от св. Богородица. Така дрехата била предавана от девойка на девойка досега. Девойката разказала, че вече нямала от рода си друга девойка, на която да предаде тайната, а била вече в напреднала възраст. Дрехата била поставена в ракла - ковчег на подходящо място в стаята. Около раклата имало запалени лампади и благоуханни аромати.
Двамата братя паднали на колене и се молили цяла нощ пред раклата. Те били обхванати от една мисъл - как да се сдобие столицата с това многоценно благодатно съкровище. Взели размерите на ковчежето по неговата форма, като обрънали внимание и на дървото, от което било направено. На заранта поблагодарили за дадената им възможност да се помолят пред него и заминали за Йерусалим, като казали, че пак ще дойдат, преди да си заминат обратно.
В Йерусалим те поръчали да им се приготви ракла - ковчеже по размери, вид и дърво като онова в Назарет. Поръчали златотъкана покривка и когато всичко било готово, върнали се в Назарет. Пак се молили пред ковчега. Проливали молитвени сълзи и молили св. Богородица да не им забрани да се докоснат до ковчежето с дрехата й - да им позволи да го вземат и отнесат със себе си в Цариград.
В полунощ, когато всички спели, братята изнесли ковчежето от стаичката и го занесли в колесницата си. На негово място поставили
новия ковчег със злототъканата покривка и останали да се молят до заранта. На сутринта те отблагодарили за приема, обдарили
бедните с щедра милостиня и възрадвани си заминали. В Цариград в своя дом устроили малка църквица на името на светите апостоли
Петър и Марко и там поставили ковчежето. Но като видели, че не могат да укрият това съкровище, което било източник на благодатни
изцеления, братята съобщили за него на императора и на патриарха Генадий
Цариградски, които зарадвани отишли у дома им. С благоговение и всенародно шествие дрехата била пренесена в църквата "Св.
Богородица" във Влахерна
- на брега на морето и я
поставили в нарочна ракла, украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни. Това станало на 2 юли 458 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
При царуването на благочестивия византийски император Лъв Велики и на неговата съпруга Верина, в Константинопол живеели двама благочестиви мъже - сенатори по сан, родни братя, Галвин и Кандид. Като се посъветвали помежду си, те помолили императора да отидат в Йерусалим на поклонение на светите места и щом получили разрешение, тръгнали на път. Като стигнали Палестина, те се отправили към Галилея, желаейки да отидат в Назарет, да видят светия дом на Пречистата Дева Богородица, в който Тя - по архангелското благовещение и слизането на Светия Дух - неизказано заченала Бог Слово. Като дошли тук и се поклонили, те останали да нощуват в едно неголямо, намиращо се наблизо, село, тъй като вече се свечерявало. По Божий промисъл те се установили в дома на една неомъжена жена на преклонна възраст, родом еврейка, водеща чист живот.
Докато за тях се приготвяла вечерна трапеза, те забелязали във вътрешността на жилището отделна стая, в която били запалени много свещи, кадял се тамян и излизало ароматно благоухание (защото там била скрита честната дреха на Пречистата Божия Майка). Около тази стая лежали и немалко болни. Галвин и Кандид се изумили от това странно обстоятелство, предполагайки, че там се извършва някакъв ветхозаветен обред. Като поканили след това благочестивата жена да сподели вечерната трапеза с тях, те я попитали какво има в стаята, осветена от свещи и благоухаеща с кадила, и защо около нея лежат болни? Отначало жената мълчала за скритата в нея вещ, но за ставащите чудеса не могла да премълчи и казала на питащите:
- Честни мъже! Ето, всички тези болни, които виждате да лежат тук, очакват изцеление от своите болести; защото на това място
слепите проглеждат, сакатите се изправят, бесовете се изгонват от хората, глухите започват да чуват, на немите се развързва езикът
и скоро се изцеляват всякакви нелечими болести.
Като чули за това, Галвин и Кандид започнали още по-внимателно да разпитват
жената по каква причина е била дарувана на това място такава благодат и сила на чудотворство. Жената, все още продължавайки да
скрива истината, отговорила:
- Сред нашия еврейски род се пази предание, че на това място Бог се явил на един от нашите древни отци и оттогава то се изпълнило с божествена благодат и на него стават чудеса.
Слушайки внимателно думите на жената, Галвин и Кандид още по-силно се възпламенили от желание да разберат истината, подобно на древните Лука и Клеопа, които казвали: "не гореше ли в нас сърцето ни" и казали на жената:
- Благочестива жено! Заклеваме те в Живия Бог, открий ни истината! Та пали ние предприехме толкова далечен път от Константинопол до тук само за да видим всички свети места, намиращи се в Палестина, и да възнесем в тях молитвите си към Бога. И тъй като чухме, че и в твоя дом има свято и чудотворно място, то ние желаем по-подробно да узнаем по какъв начин се е осветило то и по каква причина на него стават чудеса!
Тогава жената, заклета с Божието име, въздъхнала от дълбочината на душата си, просълзила се и казала на Галвин и Кандид:
- Именити мъже! Божествената тайна, за която сега ме принуждавате да разкажа, до днес не е била известна на никого. Но тъй като забелязвам, че вие сте хора благочестиви и боголюбиви, ще ви я открия, надявайки се, че ще запазите за себе си това, което ще чуете, и няма да го разказвате на никого. При мене се пази дрехата на родилата Христа Бога, Пречиста Дева Мария. Когато Тя се преставяла от земята на небесата, на Нейното погребение била една от моите прародителки - вдовица; на нея била предадена тази честна дреха по завещание на самата Пречиста Богородица; а тя, като получила дрехата, благоговейно я съхранявала през всички дни на живота си; умирайки, тя дала дрехата за съхранение на една девица от своя род, като й заповядала с клетва да пази в чистота заради честта на самата Богородица не само тази честна дреха на Пресвета Богородица, но и самото си девство. Тази девица също съхранявала дрехата с голяма почит през целия си живот, а когато наближил краят й, я предала на друга чиста и честна девица от своя род. Така в продължение на много години, преминавайки от една девица на друга, тази свята дреха стигнала и до моите смирени ръце, била дадена и на мене, която остарях чиста в безбрачен живот. А тъй като в моя род вече няма девица, на която бих могла да доверя тази тайна, то аз я съобщавам на вас, за да знаете, че заради тази честна дреха, съхранявана при мене във вътрешната стая, тук се извършват чудеса. Умолявам ви на никого да не разказвате за тази тайна нито в Йерусалим, нито на друго място.
Като чули за дрехата на Пречистата Божия Майка, Галвин и Кандид се изпълнили с ужас и неизказана радост; те със сълзи обещали да пазят поверената им тайна. След това помолили жената да им разреши да прекарат в молитва цялата нощ при светата дреха в тази стая и тя не им забранила това.
Влизайки в стаята, те забелязали ковчег, стоящ на почетно място, в който била положена светата дреха, видели също горящите около него кандила и почувствали силно ароматно благоухание. След това започнали, усърдно покланяйки се, със сълзи да възнасят горещи молитви към Бога и Богородица. И двамата имали една мисъл: това безценно съкровище да стане достояние на царския град. След това, като се уговорили, те измерили ковчега на ширина, на дължина и височина и запазили общия му вид в паметта си - а също и това, от какво дърво бил направен.
На разсъмване завършили молитвите си и излезли от тази свята къща, благодарейки на жената за разрешението й да прекарат цялата нощ при честната дреха. Те раздали щедра милостиня на намиращите се там и се отправили на предприетото пътешествие до Йерусалим. Дали обещание на жената на връщане отново да дойдат при нея, за да се поклонят на честната дреха на Пресвета Богородица.
След като прекарали известно време в Йерусалим, се поклонили на животворящия Кръст и на Господния Гроб и посетили всички свети места, намиращи се в околностите на Йерусалим, Галвин и Кандид извикали дърводелец и му поръчали да направи ковчег от старо дърво, с размери и вид, каквито му посочили. След като ковчегът бил направен, Галвин и Кандид купили изтъкано от злато покривало за него и връщайки се по пътя си, отишли при жената.
Когато пристигнали в дома й, те й дали изтъканото от злато покривало, молейки я да покрие с него ковчега с честната дреха на Пречистата Божия Майка. След това отново помолили жената да им позволи, както и първия път, да останат на всенощно молитвено бдение при ковчега. Като получили разрешение, те паднали на лице и напоили земята със сълзи, усърдно молейки се на Пречистата Дева Богородица да не им забрани да се докоснат до Нейния ковчег с дрехата, с цел да го вземат със себе си. Когато вече било полунощ и всички спели, те със страх взели ковчега, изнесли го от дома и го скрили в своята колесница. Вместо него внесли в стаята другия ковчег, който направили по подобие на първия; като го поставили на същото място, го покрили с изтъканото от злато покривало и останали на молитва до разсъмване. С настъпването на деня благодарили на благочестивата жена, простили се с нея и като дали милостиня на бедните, тръгнали на път.
Прибирайки се у дома, те вървели с неизказана радост. Като пристигнали в Константинопол, отначало на никого не разказали за донесената дреха на Пресвета Богородица, желаейки да скрият при себе си това безценно съкровище. Като устроили в дома си неголяма църква в чест на светите апостоли Петър и Марко, поставили в нея, не на открито, а на потайно място, ковчега със светата дреха. Но когато забелязали, че не могат да скрият дрехата на Божията Майка, поради ставащите от нея чудеса, отишли при император Лъв Велики и неговата съпруга царица Верина, а също и при светейшия Константинополски патриарх Генадий, и разказали за всичко, което се случило.
Последните, изпълнени с неизказана радост, отишли в дома на Галвин и Кандид и в църквата им. Тук, като отворили този честен
ковчег, видели светата дреха на Пречистата Божия Майка, запазила се цяла в продължение на толкова години, и благоговейно и със
страх се докоснали до нея, целувайки я любезно с устните и със сърцето си. След това я взели и я отнесли със слава при всенародно
тържество във Влахернската църква на Пречистата Богородица
и я положили там в украсен със злато, сребро и скъпоценни камъни ковчег.
По-късно установили всяка година да се празнува във втория ден на месец юли полагането на дрехата на Пресвета Богородица в чест и слава на Преблагословената Дева Мария и на родилия се от Нея Христос, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com