Св. Пахомий Велики
Преподобный Пахомий Великий
ок. 290/5 - 346/8 година
Чества се на 15 май
Разрешава се вино и елей
|
Св. Пахомий ВеликиПреподобный Пахомий Великий ок. 290/5 - 346/8 година Чества се на 15 май
|
С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил,
а с въздишките из глъбини делата си стократно уплодоносил.
И, стана светилник на вселената, сияейки с чудеса
(името), отче наш, моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Слез твоих теченьми пустыни безплодное возделал еси,
и иже из глубины воздыханьми во сто трудов уплодоносил еси,
и был еси светильник вселенней, сияя чудесы,
Пахомие отче наш. Моли Христа Бога, спастися душам нашым.
Светилник светъл си се показал до краищата на света,
пустинята си превърнал в множество монашески градове,
сам себе си разпънал, взел своя кръст на раменете си,
с
въздържание тялото си изнурил, молещ се непрестанно за всички нас.
Светильник светел показался еси в концех,
пустыню же грады сотворил еси множествы монашескими:
сам себе распен, крест твой на рамо взем,
и воздержанием тело изнурил еси, моля непрестанно о всех нас.
Св. Пахомий Велики е основател на монашеското общежитие в Египет и стълп на пустинножителството, редом със св. Антоний Велики, св. Макарий Велики и св. Евтимий Велики.
По-долу:
Виж също:
Св. преподобни Пахомий Велики бил родом от Египет, баща му бил грък. Като войник се запознал с Христовата вяра, оттеглил се в пустинята, станал монах, постриган от епископ Паламон.
Строг подвижник, основал манастир в Тавена и напътствал в духовния живот 12 000 монаси. Първи схимник, приел великия ангелски образ. Починал в 348 година.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор
Преподобни Пахомий се родил в Тиваида (Египет) в края на ІІІ век. Родителите му били езичници, но Пахомий от ранни години имал отвращение към идолослужението. Не познавайки още християнската вяра, той вече чувствал лъжливостта на езичеството, и скоро Господ по Своята милост му посочил истината.
Пахомий бил на 20 години, когато поради войната събирали войници в оная военна област, където той живеел. Всички младежи били принуждавани да постъпят на военна служба. Пахомий нямал никакво желание да бъде войник, но бил принуден и той да остави родителския дом и да отиде на война.
По пътя войниците се спрели в един град, където имало мното християни. Те ги приели с радост и любов и им оказали всякаква помощ. Трогнат и учуден от техния прием, Пахомий ги запитал, защо са така милостиви, и получил отговор, че те са християни. Пръв път Пахомий чул това название. Той започнал да разпитва за тях и научил, че християните са добри и честни люде, на които техния Бог заповядал да обичат своите ближни – всички човеци и да бъдат милосърдни.
Добрите дела на християните внушили на Пахомий уважение към тяхната вяра. Но когато той по-близко я изучил, чул за всемогъщия Бог, Който сътворил небето и земята, узнал за Иисуса Христа, Божия Син, Който приел човешко естество, за да спаси човеците от вечно осъждане, разбрал благодатното учение за вечния живот. Сърцето на младия Пахомий се възпламенило от любов към Бога и от желание да Му служи. Той паднал на колене, вдигнал очи към небето и извикал:
"Господи, Боже на християните, Който си сътворил небето и земята, милостиво погледни към мене и ми дай да Те позная. Помогни ми да ти служа и да изпълнявам Твоите заповеди".
И тук още той дал обещание да бъде християнин.
Наскоро Пахомий заедно с войската оставил града и продължил своя път. Но той не забравил за Бога на християните и се стараел да живее честно, за да Му угоди. Когато го сполетявало някакво изкушение, той си спомнял, че е обещал да служи на Бога, молил Го за помощ и така предпазвал себе си от зло и порок.
След свършване на войната разпуснали войската, и Пахомий се върнал в своята страна. Първа негова грижа била да намери християнски свещеник, за да получи от него свето Кръщение. Свещеникът го подготвил и го кръстил.
В това време разни лъжеучения вълнували Църквата и смущавали вярващите. Новопокръстеният Пахомий се смущавал от тия ереси. Но той искрено желаел да узнае истината и решил да се оттегли в пустинята и да търси ръководството на опитен и мъдър старец.
В Тиваидската пустиня живеел в това време отшелникът Паламон, който се славел със своя живот. Пахомий дошъл при него. Пустинникът го погледнал и казал:
- Но ти си твърде млад, а отшелническият живот е твърде труден. Мнозина искаха да живеят при мене, но се върнаха в света, като се уплашиха от труда и лишенията.
- Изпитай ме – казал Пахомий. – Аз вярвам, че Бог чрез твоите молитви ще ми дарува сила и търпение.
Старецът се съгласил да приеме Пахомия. Животът на Паламон бил действително много тежък. Той почти не спял, а прекарвал и дните и нощите в труд и молитва. Денем той работел и същевременно шепнел наизуст псалми. Работата му била да преде вълна и да тъче груб плат за власеници, от продажбата на които той се издържал и дори помагал на бедните. А самият той вкусвал само по малко хляб със сол и вода.
Пахомий почнал да споделя всичките му трудове и му оказвал безусловно послушание. Когато старецът забелязвал, че Пахомий бил налегнат от дрямка, извеждал го вън и там заедно влачели тежки кошници с пясък от едно място на друго. Това трябвало да го приучи да бъде буден и да побеждава себе си.
Трудният живот не отвърнал Пахомия то предприетия подвиг. Напротив, той все повече и повече се разпалял от любов към Бога и охотно понасял трудове и лишения, помнейки колко много Христос страдал, за да ни спаси. Паламон с радост гледал на неговото усърдие и благодарял на Господа.
Обичайки самотната молитва, Пахомий често се отдалечавал от своето жилище. Веднъж той дошъл до едно място, наричано Тавена, близо до реката Нил. Тук той спрял за молитва. Изведнъж, във време на молитва, той чул глас, който му казвал: "Посели се тук и построй манастир, и ще се съберат при тебе много иноци". След тия думи пред него застанал ангел в образ на отшелник, който държал в ръката си дъска с написан устав за иночески живот.
Като се върнал в килията, той разказал на стареца за случилото се с него. Старецът го благословил да живее отделно и сам му помогнал да построи малка килия в Тавена. Пахомий се поселил в нея, но често посещавал стареца Палмон и продължавал да се ръководи от неговите наставления. След няколко години благочестивият старец умрял в ръцете на своя ученик.
Въоръжен с молитва и пълен с твърдо упование на Господа, Пахомий побеждавал в себе си страха, унинието и всички помисли, чрез които лукавият се стараел да смути душата на праведника. В труд и молитва прекарвал той дни и нощи. При него започнали да се събират ученици. Пахомий ги приемал с любов и след изпитание ги постригвал в иночески чин. Като желаел те повече да пребъдват в духовния живот, мъдрият ръководител взимал върху себе си най-трудните работи: орял, сеял, поливал градината, готвел ядене, служел на болните, а учениците си увещавал усърдно да се молят и да изучават Свещеното Писание. Когато искали да му помогнат в труда му, той им казвал:
- Няма да отхвърля благото иго, което ми е възложено. Христос ни е съединил чрез вярата, за да се трудим заедно. Той и вас, и мене ще улекчи в понасянето на трудовете. Когато станем повече, тогава ще ми помагате.
Като узнал, че овчарите, които пасели стадата си близо до неговата пустиня, са лишени от щастието да слушат словото Божие, той получил от епископа на страната позволение да построи за тях църква. Той ходел при тях и им обяснявал Божия закон с най-прости думи. Бог благословил старанията му и му дарувал радостта да обърне в християнската вяра много езичници.
Числото на братята се увеличавало всеки ден и Пахомий написал за тях устав. Този устав с монашески правил бил твърде строг. От инока се искало пълно отричане от собствената воля. Той нищо не можел да прави без благословението на игумена и всичко бил длъжен да върши с молитва. Когато иноците работели заедно, забранявало им се дори да разговарят помежду си – те били длъжни да работят в мълчание, повтаряйки в себе си псалм или молитва. Умът им трябвало да бъде постоянно насочен към Бога и към духовните предмети. Те не могли да имат никаква собственост. От встъпващите в манастира Пахомий не приемал пари и всички иноци били длъжни еднакво да се трудят за издръжката на манастира. Едни се занимавали с някакъв занаят, други обработвали нивите, трети плетели рогозки и кошници, тъчали власеници. С това се издържал манастирът. Никой от тях не можел да има сан свещеник, защото Пахомий не искал един инок да се отличава от друг с някакво предимство.
Всяка вечер след богослужение Пахомий беседвал с иноците. Той давал пример на братята за всички добродетели. Той бил кротък, смирен, изпълнен с обич към братята, поверили се на неговото ръководство. Провинилите си той увещавал насаме, като се стараел да скрие тяхната вина от другите братя. Към немощните и болните той бил винаги снизходителен и търпелив. По-късно Пахомий почнал да приема в манастира деца за възпитание и имал за тях особена грижа.
Когато броят на братята тъй нараснал, че не могли да се поместят в един манастир, тогава преподобни Пахомий ги разделил на няколко обители, избрал между учениците си способни да ръководят другите и ги назначил за игумени. Славата на Пахомий била така голяма, че при него дохождали иноци, които желаели неговото спасително ръководство. Някои вече съществуващи манастири минали под негово управление, тъй че след известно време Тавенското общество се състояло от десет манастира. Иноците били повече от седем хиляди. Самият Пахомий живеел в първия манастир и със загриженост на баща надзиравал другите. Той често ги посещавал и пращал някои от своите ученици с наставление. При всесилната Божия помощ старанията му не отишли напразно. Мнозина от учениците му проявили пример на велика добродетел. На противоположния бряг на р. Нил Пахомий основал девически манастир, където сестра му била първа инокиня.
Господ прославил великия сподвижник, дарувал го със сила да прави чудеса и чрез името Христово да изцерява болни. Но при всичката си слава преподобният се отличавал с дълбоко смирение.
Веднъж дошли при него лъжеучители и му казали:
- Ако ти наистина си Божи човек и твърдо вярваш в Бога, то мини по водата като по сухо.
- Аз не искам от Бога сила да направя такова чудо, защото това не е християнска помисъл – отговорил Пахомий. – Аз се надявам на Божията милост, а не на своите дела. И желанието ми не е по водата да ходя и да правя чудеса, но винаги да се съкрушавам за моите дела и да получа Божията помощ, за да мога смирено да постигна спасение.
Давайки сам пример на смирение, Пахомий се стремял да внуши тая добродетел и на учениците си. Той узнал, че един от братята държи по-строг пост, отколкото било определено от устава, и се гордеел с това. Той го повикал и му заповядал да изпълнява установеното правило, като му напомнил, че послушанието е главна добродетел, защото и Господ слязъл от небето, не да върши Своята воля, а волята на Своя Отец, Който Го е пратил.
Друг брат, желаейки да докаже любовта си към Бога, жадувал за мъченичество и често говорел на Пахомий:
- Помоли се за мене, отче, да се удостоя да бъда мъченик.
Пахомий му отговорил:
- Изпълнявай търпеливо възложеното ти послушание, труди се без ропот, старай се да угодиш на Бога чрез честен живот, и ще се удостоиш с честта на мъчениците в небесата.
Но братът все твърдял: "Искам мъченически венец".
- Пази се – казал му Пахомий, - да не би да се отречеш от Христа, ако дойде опасност. Защото ти се поддаваш на тщеславен помисъл и търсиш изкушение, когато Господ ни е заповядал да се молим да не бъдем въведени в изкушение.
След някое време тоя инок трябвало по някаква работа да излезе от манастира. В пустинята го нападнали разбойници – езичници. Като видели, че е инок, почнали да го хулят и да му се смеят и му заповядали да се поклони на техните богове, на които те тъкмо принасяли жертва. Инокът дълго не се съгласявал. Но когато един от разбойниците дигнал меч над него, заплашвайки да го убие, той се уплашил и им се подчинил. След това разбойниците го пуснали, понеже видели, че няма какво да му вземат. Засрамен и сърдечно съкрушен, инокът се върнал в манастира и като паднал пред нозете на Пахомий, със сълзи изповядал вината си.
- Аз съгреших пред Бога и пред тебе – казал той, - понеже не послушах твоето наставление да не се моля за мъченичество.
Пахомий строго го укорил.
- Аз съгреших – повтарял инокът - и не смея да погледна лицето ти, не смея да вдигна очи към небето. Аз съм погубен и нямам надежда за спасение.
Тогава Пахомий, боейки се да не би инокът да изпадне в съвършено отчаяние, му казал:
- Ти се отдалечи от Бога, но Бог е безкрайно милостив и благ. Той може да ти дарува спасение, защото не желае смъртта на грешника, но неговото покаяние и изправление. Той иска падналият да стане, отвърналият се от Него да се върне при Него. Не се отчайвай, защото и за тебе има надежда за спасение. Както отсеченото дърво може пак да израстне от корена, така и ти можеш да оживееш, като се разкаеш.
Известно време преди смъртта на Пахомий Господ във видение му открил бъдещото запустяване на Тавена и оскъдяване на благочестието в основаните от него манастири. Това откровение натъжило подвижника. "Господи – казал той, като паднал на земята, облян в горещи сълзи, - ако е такава участта на обителта, то защо ти поиска да се основе тя?" Дълго след това Пахомий се молил на Господа:
"Господи, не отнемай Твоите щедрости от мене, но прати Твоето милосърдие на мене недостойния! Защото аз зная, Боже, че нищо не успява без Твоята помощ. Твоето милосърдие ни пази и спасява по незнайни пътища".
Преподобният получил чудно видение и чул обещание, че духовното му потомство няма да оскъднее навеки. И наистина, в страната, където преподобни Пахомий основал своите манастири, сега не господства християнската вяра и иноческите му обители са изчезнали, но духът и правилата на великия подвижник преживели създадените от него обители и от тях се ръководят други благочестиви подвижници по целия свят. По такъв начин праведният живот и светите помишление на един човек действат благотворно и на отдалеченото потомство.
В 348 г. Преподобний Пахомий събрал учениците си – вече към 14,000 души, - поучил ги и ги благословил и след двудневно боледуване предал душата си Богу в дълбока старост.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Пахомий се родил в Горен Египет - в Тиваида (Горен Египет), в околностите на град Есне, в последното десетилетие на трети век (ок. 295 г.). Родителите му били ревностни езичници. Той се запознал с християни много по-късно, по време на кратката си служба във войската. Дарби за чист живот у него се забелязвали твърде рано, още преди познаването на Христа. [...]
Свети Пахомий не бил чужд на книжното образование, както свидетелства за това по-късната му дейност. Родителите му били състоятелни хора, а сред египтяните била развита любовта към учението. Децата били изпращани рано на училище. Тук те се учели да четат и пишат, при което им се преподавали и правилата на нравствеността: тези правила се съдържали в самите образци за писане.
Когато Пахомий навършил двадесет години, бил взет във войската. По това време император Константин водел някаква война, вероятно с Максенций,и в 315 гoдина. Пахомий със своите другари тръгнал на път. Привечер стигнали до град Есне. Тук Пахомий и другарите му били оставени под стража в сградата на тъмницата. Скоро дошли християни със запаси от хляб и всякакви храни и усърдно молели пътниците да подкрепят силите си. Когато след това Пахомий попитал защо тези хора така се грижат за тях, без изобщо да ги познават - му отговорили, че те са християни и постъпват така заради Бога. Това оказало силно въздействие върху впечатлителната душа на Пахомий.
На другия ден Пахомий и спътниците му продължили пътя си към град Антиное (град на десния бряг на река Нил). Тук много от младите войници се предавали на всякакви утехи и чувствени удоволствия. Те искали да съблазнят и Пахомий, но той застанал над съблазните и настойчиво отклонявал другарите си от злото.
По това време император Константин извоювал победа над враговете си и дал заповед да разпуснат войската. Заедно с другите и Пахомий се освободил от необходимостта да участва в похода. Сега за него дошло време да стане християнин. Той пламенно желаел вярно да служи на Христа Бога, да пази себе си чист от всяка сквернота на плътта и духа и според силите си да прави добро на ближния си. Обет за съвършена вярност на Христа дал още когато бил затворен в тъмницата в град Есне, поразен от милосърдието на християните.
След като бил освободен, свети Пахомий отишъл в уединеното селище Шенесит (Хиновоск). Тук той се огласил в истините на Христовата вяра и приел свето Кръщение в местната църква.
В околностите на селището Шенесит Пахомий живял немалко време. Поселил се в старинния, тогава вече пуст, храм на Серапис. Поради широкото разпространение на християнството много езически храмове запустявали. Средства за прехрана изкарвал чрез усилен труд, отглеждайки зеленчуци и няколко палми. Тези зеленчуци и плодове били храна и за хората, които случайно или с някаква цел идвали тук, както и за бедните, живеещи в Шенесит.
Тук Пахомий преуспявал в любовта към ближния. Мнозина търсели утешение от него. Славата му се разпространявала и извън пределите на Шенесит. Благочестието, любовта към ближния и разсъдителността на Пахомий още тогава привличали мнозина към него за постоянно живеене.
В първите години на монашеския си живот Пахомий все още не различавал напълно православното учение от еретическите мъдрувания, не напълно правилно знаел къде е истинната Христова църква. Потребността от ръководител накарала Пахомий да напусне жилището си в околностите на Шенесит. Подтик към това било и желанието му всецяло да се посвети на Бога, на духовното очистване и самоусъвършенстване.
Пахомий напуснал околностите на Шенесит, където преживял повече от три години. Отивайки си оттук, той помолил един стар монах да отглежда на това място зеленчуци и палми за идващите тук бедни.
Пахомий отишъл при славния с подвизите си старец Паламон, който живеел в известна отдалеченост от градове и села. Ползвал с уважение в цялата страна; около него живеели и други монаси, които следвали съветите му и подражавали на начина му на живот. [...] Пахомий веднага бил приет. Няколко дни авва Паламон особено внимателно го наблюдавал, за да го изпита в молитвата, в бдението, в поста. Когато трябвало да яде хляб, старецът оставял Пахомий да яде сам.
След тримесечно изпитание, авва Паламон облякъл Пахомий в монашески дрехи, препасал го с монашеския пояс, преди което двамата подвижници се молили заедно цяла нощ. [...]
Веднъж Пахомий вървял през пустинята. Накрая достигнал развалините на селището Тавениси, малко на юг от Шенесит в Тентирски окръг. Тук Пахомий чул глас: "Пахомий, Пахомий, подвизавай се и пребивавай на това място, построй си обител и много хора ще дойдат, за да станат монаси около тебе и да получат полза за душите си".
Пахомий веднага отишъл при авва Паламон и му съобщил за това. Тогава двамата отишли в Тавениси и построили обител, неголямо монашеско жилище. Паламон се върнал на мястото на предишните си подвизи. [...]
Когато Пахомий живеел сам в Тавениси, при него дошъл по-възрастният му брат Йоан. Пахомий го приел с любов: от деня на раздялата им били изминали много години, след като бил взет във войската. Благочестивата беседа на Пахомий силно въздействала на Йоан и той останал в Тавениси завинаги.
Двамата братя се трудели с общи сили, а придобитото с усърден труд раздавали на нуждаещите се. Те водели много строг живот. Облечени в груба вълнена дреха, отивали в горещи места, където стоели на молитва до сутринта, без да прегъват нито колене, нито ръце, издигнати към небето. Такава всенощна молитва извършвали много често, макар че краката им понякога се подували от напрежение, и комарите изпохапвали ръцете им до кръв. Ако сънят надвивал братята подвижници, те сядали на същото място, но не си позволявали да се опират никъде. През целия ден се занимавали с телесни трудове, докато горещината от палещите лъчи на южното слънце не ставала непоносима.
Йоан все повече и повече преуспявал в подвизите на благочестието и самоумъртвяването. Скоро, достигнал високо духовно съвършенство, той починал, оплакан от брата си.
Слухът за благочестието и мъдростта на свети Пахомий все повече и повече се разпространявал в Египет. При него идвали хора, проникнати от жажда за високи подвизи; идвали и отшелници, достигнали вече високо духовно съвършенство, за да живеят под ръководството на свети Пахомий.
Воден от любов към ближния, свети Пахомий, с помощта на своите монаси, построил църква в близкото до манастира селище, за да могат жителите на селището по-често да се причастяват със Свети Тайни и да се поучават от слушането на словото Божие.
Броят на монасите в Тавенисийското общежитие все повече и повече се увеличавал. Когато достигнал до сто души, Пахомий решил, че трябва да се построи църква и в самия манастир.
Постепенно били устроени още седем манастира. Броят на монасите в Тавенисийското общежитие достигнало до седем хиляди души. Разбира се, едни манастири били по-населени, други -
по-малко. И цялото това множество монаси, разпръснати в различни обители, били като едно братство.
Свети Пахомий често посещавал всички манастири. Сам той отишъл да живее в манастира Певоу, където се съсредоточило общото управление на всички манастири.
Преподобни Пахомий много често ходел в Тавениси. Голям страх събудили у тавенисийците живеещите наблизо варвари, които не само тогава, но и по-късно нападали селища и манастири и им нанасяли големи щети: грабели, разхищавали, изнудвали жителите да им дадат откуп или ги отвеждали в робство. Поради тях монасите от северните обители се разбягали. За да не запустеят северните обители, преподобни Пахомий изпратил в тях голям брой монаси. Сам той останал в Певоу, а любимия си ученик Теодор изпратил при монасите от северните манастири. Изпращайки там Теодор, Пахомий го утешавал с надеждата на Божията помощ. Пахомий дал обет - в случай че варварите се отдалечат, да изпрати в разграбената от тях църквата книги, пшеница и всичко, от което църквата се нуждаела. На другия ден варварите били напълно разбити от императорската войска и се отдалечили. Това успокоило монасите.
Дълго в Тавенисийското общежитие се подвизавали само копти. Накрая славата на свети Пахомий достигнала и до гърците и римляните. Някои от тях започнали да се стремят към общежитието на авва Пахомий и да стават монаси тук. Свети Пахомий се грижел усърдно и за тях: те му били не по-малко скъпи от коптите.
Свети Пахомий учел монасите и с думи, и с пример. Толкова по-силно въздействали думите му, колкото повече монасите виждали в него примера на всички добродетели. Постоянното молитвено настроение на Пахомий, дълбокото му смирение, строгостта му към самия себе си, строгост даже по време на болест, любовта му към всички, неговата проницателност и мъдрост, всичко това привличало сърцата на братята към него, карало всички без умуване да се подчиняват на словото му и да приемат съветите му.
Смирението на Пахомий било изключително, макар и да вършел необикновени подвизи, макар и да му отдавали голяма чест и монаси, и миряни, и даже епископи, които понякога изпращали при него монаси, за да произнесе съд над тях. Свети Пахомий се боял да осъжда другите даже в мислите си. Удостоявайки се нееднократно с видения и откровения от Бога, той говорел за тях тогава, когато очаквал полза за братята.
Смиреният Пахомий не искал в нищо да има предимство пред братята. Той наричал истински справедлив онзи брат, който не му давал по-голям дял от храната, отколкото на другите. И желаел да се труди наравно с другите. Той не допускал някой да облекчи труда му с нещо.
Свети Пахомий усърдно предпазвал учениците си от тщестлавието. Той убеждавал монасите си да вършат подвизи тайно, заради Бога, а не заради човешките похвали. Съветвал ги да не се отличават по външност от братята си.
Макар и чрез него Господ да извършвал много изцеления, преподобният смятал за по-важно изцелението на душата от идолослужението, от лъжата, от блуда и от всякакъв род нечистотии, изобщо от всеки грях. И давайки изцеление на тялото, той винаги се стремял да излекува и душата на човека.
Велики били плодовете от дейността на преподобния. Монасите под негово ръководство достигали високо съвършенство. Дори ленивите и затвърдени в пороци се изправяли и се стараели да достигнат съвършенство.
Свети Пахомий настойчиво предупреждавал монасите, че именно те, отреклите се от света, ще бъдат по-жалки от всички, ако постъпват противно на своя дълг, ако вместо на Бога служат на дявола и на греха. Великият авва приканвал учениците си усърдно да се трудят за своето спасение, да правят всичко възможно и винаги да възлагат упованието си на Бога.
Силно отслабнал от подвизите, преподобният скоро след Пасха се разболял от тежка болест, от която вече били починали много монаси. Който се разболеел от тази болест, започвал да чувства силна топлина, очите му се зачервявали, цветът на лицето се променял, появявал се задух. Във всички манастири монасите умирали един след друг, а още повече били болни. Топлината била необичайна. По три дни старецът съвсем не приемал храна и даже вода, но продължавал да води беседи с братята. Четиридесет дни Пахомий лежал в болницата и за него се грижели наравно с другите болни. Той отслабнал толкова, че дори завивката му тежала.
След като дал на монасите и особено на началниците им много полезни наставления, преподобният Пахомий починал в деветия ден на месец май, най-вероятно в 348 г., на 53-годишна възраст.
Ръката на Теодор затворила очите на стареца. Братята със сълзи целували святото тяло на авва Пахомий. Четели молитви за упокоение през целия ден и през цялата нощ. Сутринта за него била принесена безкръвна жертва. След това братята с песнопения отнесли тялото на Пахомий на планината и го погребали по обичая. Това станало в петнадесетия ден на месец май.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com