Св. Анастасий Синаит, игумен на Синайската планина
Св. Анастасий Синайский
† около 695
Чества се на 20 април
|
Св. Анастасий Синаит, игумен на Синайската планинаСв. Анастасий Синайский † около 695 Чества се на 20 април |
На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси,
защото, поел кръст, си последвал Христа;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна,
а да се грижи за безсмъртната душа.
Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни (името), твоят дух.
Има двама отци Анастасий с едно и също прозвище - "Синаит". Светител Анастасий Синаит, Патриарх Антиохийски (561-572; 596-601),
и
св. преподобни Анастасий Синаит, сега споменаваният, който е живял малко по-късно от него и е бил игумен на Синайската планина.
По-долу:
Виж също:
Свети Анастасий бил възпитан в голямо благочестие още от ранната си младост, което е видно от следните думи, казани от самия него:
- Които са видели Христа в плът, са Го смятали за пророк; ние, макар с телесните си очи да не сме Го виждали, въпреки това от най-млада възраст, още младенци и момчета, винаги сме Го признавали за Бог, всесилен Владика, Създател на времената, и сме се научили да Го изповядваме като сияние на Отеческата Слава. А пък Неговото Свето Евангелие изслушваме с такава любов, сякаш виждаме пред себе си Самия Христос, Който се обръща към нас. А когато приемаме непорочната перла на Неговото пречисто Тяло, вярваме, че приемаме Самия Христос. А когато виждаме на иконата само Неговото изображение, покланяме се, припадаме и Го почитаме, сякаш виждаме Самия Него, Който се взира към нас от небесата.
От тези слова на преподобния Анастасий ясно се вижда, че той от самото си детство е бил научен да познава Христа, истинския Бог, да вярва в Него, да се бои от него с нелицемерен страх, от цяло сърце да Го обича и да Го почита с подобаващото му се поклонение.
Като достигнал пълнолетие, свети Анастасий оставил света, и като взел според Евангелската заповед кръста си, самоотвержено последвал след Христа. Като се отдалечил в
манастир, тук Анастасий приел монашество. Но като искал да достигне колкото е възможно по-висши подвизи в добродетелта и като се стремял да подражава на съвършените в добродетелите
мъже, свети Анастасий се отправил към Йерусалим и се заселил на Синайската планина, където се подвизавал заедно с мнозина свети мъже, преуспяващи в подвизите на монашеското житие.
По това време игумен на Синайската планина бил преподобният Йоан Лествичник. Заради смиреномъдрието си той получил от Бога дарът на духовното разсъждение и премъдрост. Той съставил много душеполезни беседи, написал житията на някои свети отци и се удостоил да получи презвитерски сан.
След свети Йоан Лествичник и неговия брат Георги игумен на Синайската планина станал Анастасий. Там той се потрудил много за изобличаването на еретиците, които се наричали акефали, написал много против тях и като се състезавал с тях, ги изобличавал и посрамвал.
Ереста на акефалите се зародила в Александрия по време на управлението на император Зенон
; нейни основатели били хора враждебни и противници на Четвъртия вселенски събор на светите отци,
проведен в Халкидон. По времето, когато тази ерес се зараждала в Александрия, лъжепатриарх бил еретикът Петър, с прозвището Могос. Към тази ерес на акефалите впоследствие се
присъединил и Севир, който получил прозвището "Безглавият", заради принадлежността му към ереста на безглавите; това е същият онзи Севир, който през управлението на император
Анастасий завладял престола на Александрийската патриаршия.
Свети Анастасий поразявал всички тези еретици, като се борел с тях не само на Синайската планина, но обхождал Сирия, Арабия и Египет, като навсякъде изкоренявал и прогонвал тази ерес и утвърждавал Христовата Църква. Така като послужил много на Бога, преподобният отишъл при Господа в дълбока старост. Неговата кончина била при царуването на император Ираклий.
Трябва да отбележим, че има двама отци Анастасий с едно и също прозвище - "Синаит". Първият, по-стар на години, и със сан антиохийски патриарх, който невинен претърпял изгнание от император Иустин, а вторият, сега споменаваният, който е живял малко по-късно от него и е бил игумен на Синайската планина.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски
Анастасий Синаит
(ум. ок. 700 г.) - преподобен, подвижник, борец срещу ересите, екзегет.
За живота му са запазени малко сведения. Роден е по всяка вероятност в Палестина или Сирия в началото на VII в. и е запознат с гръцката култура (в произведенията му се забелязва влияние на Аристотел).
На младини, след като посещава светите места в Йерусалим, се оттегля в планината Синай, където се присъединява към монашеското братство, ръководено от Йоан Лествичник. По-късно става игумен на манастира и се прославя със своите подвизи.
Тъй като църквата, особено на Изток, е разтърсвана по това време от многобройни ереси, преди всичко от монофизитството, Анастасий напуска няколко пъти манастира, за да участва в борбите за Православието.
Умира на преклонна възраст. Паметта му Православната църква чества на 20 април.
Произведенията на Анастасий са събрани в Migne PG, t. 89, но техни критични издания не съществуват. Малко е превеждан и на руски език.
В съчинението си "Пътеводител", засягайки въпроса за целостта на свещения текст, Анастасий изразява увереността си, че Бог не може да е допуснал същественото му преиначаване. Същевременно той отбелязва и някои неточности в Писанието, по-специално позоваването на пророк Йеремия, докато става въпрос за цитат от пророк Захария (вж. Мат. 27:8-10, Зах. 11:12). При Йеремия, пише той, "не намерих тридесет сребърника цена за Христос, нито плащане за нивата на грънчаря" ("Пътеводител", XXIII).
В съчинението "Отговори на въпросите" Анастасий разрешава редица недоумения, свързани с Писанието.
В дванадесетте книги на "Анагогично съзерцание на Шестоднева" ("Anagogicarum contemplationum in Hexameron") са събрани немалко изказвания на древни писатели и "доста размишления, питателни за ума и сърцето" (архиеп. Филарет Гумилевски).
В рус. прев.: "Ответы на вопросы св. А. Синаита", пер. Г.М.Чижева, Владимирские ЕВ, 1865, № 2-24, 1866, № 1-24. (Слав. прев. на ""Ответы на вопросы" с сокращениями в "Изборнике" Святослава 1073 г.", М., 1983, факсим. изд.); "Беседа на 6-й псалом", Серг.Пос., 19115; "Слово на святое Преображение Христа Бога нашего", ЖМП, 1972, № 9; "Об устроении человека по образу и подобию Божию" (пер. и комм. А.И.Сидорова), "Символ", 1990, № 23. Преводите на други произведения са посочени при архим. Киприан (Керн) (вж. библиогр. към Екзегеза на светите бащи).
Апрель, "Жития святых на рус. яз., изложенные по руководству Четьи-Миней св. Димитрия Ростовского", кн.8, М., 1906 (репр. М., 1992); Архиеп. Филарет (Гумилевский), "Историч. учение об отцах Церкви", т.1-3, СПб., 18822; ПБЭ, т.1, с. 656-60; Еnc.Кat., t.1, s. 519.
Александър Мен
Превод Павел Б. Николов, из кн. Словарь по библиологии от Александр Мень.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com