Св. преподобни Прокопий Декаполит Изповедник† 750 година Чества се на 27 февруари
|
Слез твоих теченьми пустыни безплодное возделал еси, и иже из глубины воздыханьми, во сто трудов уплодоносил еси, и был еси светильник вселенней, сияя чудесы, Прокопие отче наш: моли Христа Бога спастися душам нашым.
Денницу днесь церковь имущи, всякую злославия мглу разгоняет, почитающи тя небеснотаинниче Прокопие преславне.
По-долу:
Виж също:
Преподобни Прокопий бил от Десетоградие (Декаполис), около Галилейско море (Палестина), поради което бил наречен Декаполит. От младост той се отдал на постнически и други подвижнически трудове, чрез които сърцето се очиства и духът се издига към Бога.
Когато настанало гонение против иконите от страна на император Лъв Исаврянин (717-741 г.) Прокопий се вдигнал в защита на иконите, като доказвал, че иконопочитанието не е идолопоклонство, понеже християните знаят, че кланяйки се пред иконите, те не се кланят на мъртва материя, а на живите светци, които са изобразени на иконите. Поради това Прокопий зверски бил мъчен, бит и с желязо стърган.
Когато след смъртта на Лъв Исаврянин иконите били поставени отново в църквите, Прокопий се върнал в своя манастир, където прекарал останалите си дни в мир. В дълбока старост той се преселил в небесното царство, където съзерцава ангелите и светците, чиито ликове почитал на земята.
Заедно със свети Прокопий се подвизавал с духовен подвиг и страдал ученикът му Василий, чиято памет се празнува на 28 февруари.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
* Марк. 7:31. Декапол - Десетоградие - област край река Иордан; тук имало десет града, населени главно с езичници, сред които имало и много иудеи. Бел.ред. | |||
Декаполитската страна, получила названието си от десетте града, разположени в нея, се намира при Галилейско море; свети евангелист Марк споменава за нея, като казва: "Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие"*. От тази страна бил родом и преподобният Прокопий изповедник. Опитен в монашеските подвизи, изпитан в строгото постничество, украсен с душевна чистота, той бил славен сред подвижниците.
* Лъв Исаврянин царувал от 717 г. до 741 г. Бел.ред. | |||
В това време настъпили тежките времена на иконоборческата ерес; неин първи подбудител бил беззаконният гръцки цар Лъв Исаврянин*, който несправедливо наричал светите икони идоли, а покланящите им се - идолопоклонници. Той убил мнозина невинни православни, предал на проклятие всички предишни правоверни царе, светители и християни за това, че почитали светите икони, с което заслужил проклятие от всички.
Тогава непоколебимият стълб на православието и крепкият защитник на православната вяра, преподобни Прокопий, застанал мъжествено срещу множеството на еретиците, които в нечестието си хулели Бога Слово и безчестно отричали светите икони. Той посрамил еретиците, като изобличил безумното им мъдруване, преодолявайки го с непобедими боговдъхновени слова.
С това той си навлякъл гнева на безбожния цар, който подобно на див лъв, излязъл от пустинята, ревял, търсейки плячка. По негова заповед хванали преподобния и жестоко го били; мъчители стъргали тялото му с железни остриета и след това го хвърлили в мрачна и смрадна тъмница. Но светецът твърдо понесъл всички страдания.
Заедно с него страдал и преподобният Василий, който преди това се подвизавал с него в постничество и в упражняване в добродетелите. Сега те двамата претърпели заедно много мъчения за светите икони. Те били затворени в тъмница и се намирали там до смъртта на безбожния мъчител. А когато Лъв умрял, като се лишил не само от временния, но и от бъдещия вечен живот, свети Прокопий заедно с другаря си Василий и с други светии бил пуснат от тъмницата.
Останалото време от живота си прекарал в постнически трудове, мнозина наставил в добродетелта и ги довел до спасение. В дълбока старост отишъл при Христа Бога, за да Го гледа вече лице в лице, а не на икона, и за да приеме достойна награда за трудовете си като постник и страдалец Христов, подвизавал се докрай за Неговата свята икона.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също: