|
Сектата представлява малка религиозна група от хора, която се е отделила от по-голяма и вече установена религия. Сектите имат много общо с религията от която са се отделили, но същевременно имат разлики в доктрините, които изповядват. В сравнение със сектите, деноминациите са големи, установени религиозни групи.
Думата секта идва от латинската дума secta, която означава организирана религиозна група или организация.
Социолозите използват думата секта за религиозни групи с висока степен на напрежение между тях и обществото, но чийто вярвания са по-скоро традиционни в обществения контекст. Култът, за разлика от сектата е религиозна група чийто вярвания са нови и рязко отличаващи се от тези на обществената среда. От социологическа гледна точка сектите се отличават с традиционализъм, консерватизъм и желание за връщане към религиозна чистота — такава, каквато я разбират членовете й.
В повечето от европейските езици думата секта има негативно значение и тя се използва в смисъла на опасна религиозна секта. В този смисъл често се използва и думата 'култ'. В някой държави, например Белгия, правителството публикува списък на сектите за да предупреждава родителите за опасността от тях. Според критиците на тази политика, сектите в списъка всъщност са части от признати в други държави религиозни деноминации, например Опус Деи. В Латинска Америка като секта се определя всяка не-католическа религиозна група, независимо от размера ѝ, често с негативното значение на 'култ'.
Център за проучване на нови религиозни движения (ЦПНРД)
www. infocultbg.org
Обикновено, когато попитате някого какво според него означава думата секта, попитаният се задоволява с изброяването на известни в обществото организации и групи, уличени в сектантство. Това обаче съвсем не е отговорът, който търсите, защото вие знаете, че въпросът е много по-дълбок и достига до незримите дълбини на човешкия дух. За да се откъснем от този затворен логически кръг, тук ще се опитаме да анализираме абстрактното понятие сектантство, след което с помощта на постигнатите изводи ще потърсим и издирваната от богослови и философи дефиниция за секта. Отграничавайки се от общоприетите в светските среди несъвършени определения за секта и сектантство, гравитиращи по-скоро около социологията, отколкото изпълнени с богословско съдържание, още сега ще направим първата крачка: сектантството не е социална категория, сектантството е състояние на духа.
Съвременните тенденции да се изключва от езикова употреба терминът секта поради своето плаващо и недефинирано съдържание не снемат проблема. Предложението секта да се замени с изрази от типа нетрадиционно изповедание или новосъздадена религия е продиктувано от дипломатични и морални съображения, но би могло да въвлече ума към съвършено различни асоциации, противоречащи на действителността. Подобни рискове не са изключени, когато правим опит да обективираме едно явление, в чиято основа лежи индивидуалното религиозно съзнание.
Да започнем оттук: какво наричаме секта? Сектантството е начин на мислене, чувстване и поведение (начин на живот), предполагащ заробване на човешката личност. Следователно секта е общество, организирано според сектантския начин на живот; общество, което заробва човешката личност. Това е част от видовото отличие на понятието секта, същественият признак на неговото съдържание. За да бъдем последователни, ще трябва да обясним какво разбираме тук под думата личност.
Често пъти, когато разсъждаваме за личността, допускаме груба грешка, смятайки, че личност и индивид са едно и също нещо. Личността е духовна реалност, а индивидът - интелектуална категория, означаваща най-нисшата степен в йерархията на логическото деление род-вид-индивид. В този смисъл, да наричаме личността индивид означава да принизяваме нейното значение, а оттам - да обезценяваме човешкия живот. Индивидът е социална и биологическа категория. Личността не може да бъде класифицирана. Човешкото мислене е устроено така, че то може да "улови" с категориалния си апарат единствено същности, познаваеми като нещо, като субстанция, като мисловен предмет, който отговаря на въпроса "що е това?", и качества, приписващи се или отричащи се за тези същности ("какво е това?"). Личността обаче не е нещо, тя е някой, а този някой би могъл да бъде потърсен единствено с въпроса "кой е той?", но не и с въпроса "какво е това?". "Човешката личност", пише Василий Лоски, "не може да бъде изразена в понятия. Тя се изплъзва от всякакво рационално определение и дори не се поддава на описание, защото всички свойства, с които бихме се опитали да я охарактеризираме, се срещат и у другите индивиди. Личното може да се възприема в живота само чрез непосредствената интуиция или да се предава чрез произведенията на изкуството. Когато казваме: "това е Моцарт" или "това е Рембранд", всеки път попадаме в "сферата на личното", която никъде няма еквивалент".
Според формулировката на богослова Христос Янарас, "всяко човешко същество представлява само по себе си личностна екзистенция, способна да "ипостазира" своя живот като любов, като свобода по отношение ограничеността на тварната природа и на каквато и да било необходимост". Следователно сектантството е тази болест на духа, която поразява именно способността на личността да ипостазира (оличностява) своя живот, да реализира своята свобода и своята любов. Пребивавайки в сектантския начин на живот, ти преставаш да бъдеш "някой", индивидът заема мястото на личността, вместо небе над главата си имаш сламен навес, създаващ лъжлива илюзия за небе.
Никола Антонов
© В начало беше словото
Ако попаднете на някакви семинари, лекции, в някакво общество, или пък другаде се сблъскате с хора, които ви говорят, че те са открили истината и единствено те в този свят знаят истината, тогава трябва да бъдете нащрек. Често пъти те говорят за Библията и наричат себе си християни. Казват обаче, че всички други християни не разбират правилно истината и са се отклонили от нейното учение.
Ако тези хора много често ви говорят за един водач, който има някакво специално откровение или просветление, който е повече от другите, който знае много, който се нарича Учител или Водач, или Отец или нещо подобно, ако за него се намеква, че той има пряка връзка с Бога или пък директно се казва, че той е представител на Бога на земята, то тогава вие също имате работа със секта.
Ако ви се обещава, че това е една организация, която ще ви защити, която поема отговорност за вашия живот, която ще се погрижи за вас, която ще поеме дори ваши материални и финансови проблеми, която ви обещава пълно здраве или богатство, пътуване в чужбина, посещение на школи, курсове и пр. в чужбина, то тогава вие също трябва да бъдете нащрек.
Ако ви се предлагат курсове и семинари, които трябва за дълго време да ви отделят от семейството ви, да ви заведат в чужбина, ако ви се говори за това, че вашето семейство би ви пречило и вие трябва да се откъснете от него, да нарушите връзката си с брачния си партньор или с родителите си, то това не е характерно за християнските църкви и вие сигурно сте попаднали в секта.
Ако попаднете в общество, където ви карат да повтаряте постоянно една и съща дума или да пеете един и същ куплет, ако ви учат да изключите логическото си мислене или да “изпразните съзнанието си“, това също не е характерно за християнските църкви, а е един от методите за оказване на психически натиск в една секта.
Ако ви се представят планове и идеи за обновление на света, обединение на всички религии, постигане на всеобщ мир и хармония, изграждане на едно ново справедливо и хуманно общество, трябва да знаете, че имате работа с едно ясно нехристиянско учение.
Най-лесно можете да проверите дали едно учение е християнско, или не, ако си изясните какво е неговото отношение към Исус Христос. Никоя секта не признава, че Исус Христос е Самият Бог, който се е въплътил в човек. Различните секти имат различни схващания за Него, но това е общо за всички тях. Повечето секти също така отричат триединството на Бога. Но именно тяхното учение за Исус Христос е най-същественото, което ги характеризира като нехристиянски заблудителни учения. Библията ни казва да изпитваме ученията именно по този признак (1. Йоан. 2:22, 4:2-3).
Всяка група, която проповядва, че Исус Христос е дошъл втори път невидимо на земята, или пък, че има друг Месия и Спасител на света, е секта.
Посочените по-долу критерии се отнасят в по-голяма или по-малка степен до всички тях.
1. Обществото се ръководи от лидер /лидери/, който претендира да е единственият източник на цялата истина или неин единствен проводник.
2. Учението не се представя цялостно /както това е при традиционните религии и изповедания/, а се предлага на части. Едва след като е усвоено едно ниво, човек бива “посветен” и може да премине в по-горно ниво. Той обаче не знае какви “истини”, “учения” и “практики” ще му бъдат открити в по-горното ниво. Целта на всичко това е да се привлекат нови членове, които не познават учението в пълнота /да затворят “вратата след него”/ тъй като не биха го приели веднага, ако то им се представи цялостно.
3. Прикриването на истината, съзнателната лъжа и измама, агресията са методи на действие.
4. Намеса в личния живот и опит за пълен контрол на поведение, мисли и емоции. Контролира се дори начина на изразяване. Настъпва отделяне от семейството /ако то не приеме съответното учение/ и асоциализация. Крайна цел на тези методи е домогване до все по-голяма значимост и власт в обществото.
5. Налагат се клишета в начина на мислене и поведение. Критичното мислене се забранява и заклеймява.
6. Фанатично отстояване на своята идеология и претенция за единственост, истинност и избраност и чувство на удовлетвореност от този факт. Спасение има само и единствено в религиозното общество към което човека се числи.
7. Създаване на собствена култура, която е заместител общоприетата. Друга функция на тази псевдокултура е атрактивното привличане на нови членове.
8. Прикриват се под маската на психологически, философски, екологични, здравни движения и предлагат съответни образователни курсове. За привличане се предлагат също безплатни курсове по езици, готварство, бизнес умения и др. Предлага се литература като срещу нея се изисква задължително дарение /най-добре парично/. Правят се безплатни филмови прожекции и лекции на които се раздават безплатни брошури /такива се раздават и по улиците/ и литература.
9. Събират се лични данни и сведения, които по принцип са поверителна информация. 10. Свързани са с международния бизнес, средствата за масова информация, а често и с организираната престъпност.
1. Стесняване на кръгозора чрез ограничаването и регламентирането на личните контакти предимно до такива в религиозната общност.
2. Скъсване на семейните и роднински връзки и изграждане на връзки само в границите на религиозното общество. При някои общества това преминава в живот в комуни.
3. Отказ от “светско” образование и “светски” професии.
4. Постепенно отделяне от социално-културния живот на обществото.
5. В следствие на зависимостта от общността и лидера както и от вярата че само в общността е спасението се стига дори до тежки психически увреждания.
Сектантството е начин на живот, мислене и поведение, по същество предполагащ заробване на човешката личност. Следствие от това е отчуждението, което бива отчуждение от себе си и отчуждение от другите.
Съгласно чл. IХ на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, "всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията". Оттук по необходимост следва, че съществуването на сектантство и сектантски организации противоречи на едно основно човешко право, а борбата със сектите като организации, ограничаващи това право, е напълно в съгласие с горецитирания международноправен документ.
Условно разпознаваме обективни и субективни белези на сектантството: първите имат отношение към живота на сектантските групи, а вторите се отнасят до конкретния индивид и произхождат от него.
Необходимо е да отбележим, че ако за секта говорим тогава и само тогава, когато имаме предвид група от хора, организирани според белезите на сектантския начин на живот, то сектантството би могло да съществува самостоятелно или да се разкрива дори и в религиозни общности, които не отговарят на обективните белези за секта. Този факт произхожда от обстоятелството, че религиозният живот на личността не се определя от общността, към която тя се афишира, а тъкмо напротив - духовният опит на конкретния човек или на групата от хора, които се стремят да водят подобен начин на живот, определя дали тази група ще бъде обособена като секта.
Според доклад на френска парламентарна комисия, към януари 1996 г. във Франция съществуват 172 секти и най-малко 800 сателитни сектантски организации. Основавайки се на опита, който натрупа нашето общество в сблъсъка с проблемите на сектантството, и вземайки предвид изводите от гореспоменатия доклад, следва да заключим, че обективните белези на изследваното от нас явление се свеждат до:
Всички изброени дотук обективни белези на сектантството сами по себе си представляват отражение и следствие от един по-дълбок начин на живот в сектата и в отделното човешко съзнание, признаците на който условно ще наречем субективни белези на сектантството.
Както вече споменахме, сектантството е явление, което третира един начин за моделиране на човешкото съзнание, водещ до заробване на човешката личност. Това явление се наблюдава както в общностите, обособени като секти, така и самостоятелно, а също и в религиозни организации, които са традиционни вероизповедания и не предполагат в себе си появата на сектантство. А то включва в себе си:
Строга догматична система: общозадължителна доктрина, която ограничава периферията на познавателните способности и лишава човека от присъщото му индивидуално мислене
Православната църква също разполага със своя догматика, която обаче не се явява край, а начало на богопознанието. Догматичните формули в Православието са творчески създадени чрез дейността на Църквата. Онова, което не се отнася пряко до догматите, притежава относителна свобода на тълкувателните критерии. Освен това догматите в Православието са плод на Откровението и общия глас на цялата Църква и не са собствено система в общоприетия смисъл на думата. Обикновено източникът на сектантската догматика изхожда от един човек или малка група от хора, които притежават неоспорим авторитет сред паството си.
Категорично разделение на "правоверни" и "заблудени" (респективно "спасени" и "осъдени")
Подобно разделение е присъщо на не една религия, но в сектантското съзнание то е абсолютизирано и пречи на нормалното общуване между хората; създава излишни предразсъдъци и свободното общение на междуличностна основа е напълно или почти невъзможно. Най-често правоверните се считат за вече спасени или духовно по-усъвършенствани от останалите, като дори могат да изпитват подсъзнателно доволство от гибелта на заблудените. Това разделение получава по-дълбока емоционални украса и не се свежда само до изповядването или неизповядването на едно и също учение, което се осъзнава.
Отричане на философското осмисляне върху света, светската наука и рационализма
Това е особено характерно за сектантството. Тъй като философската рефлексия предполага свободно творчество, чуждо на сектантския религиозен модел, тук съвсем се отрича възможността за индивидуално интелектуално осмисляне на света. В Православието самата догматика е философия на вярата, а християнската философия е философия, произтичаща от вярата. Понятията, методите и категориите в православната терминология до голяма степен са заимствани от античната философия, а съвременната философия в повечето аспекти е почерпила своите проблеми и пътя за тяхното разрешаване от християнската философия.
Култ към самодостатъчен и обективен авторитет в лицето на отделен човек, група от хора, книга или изобщо нещо, общопризнато за абсолютно авторитетно или свещено (вид духовен "фетишизъм")
Доктрината, която обективно произтича от авторитета, се стреми да колективизира вярата и да впрегне свободната воля на човека. Тази доктрина би могла да бъде тълкувана и дори в случай на нужда да се изменя, но е напълно забранено да се подлага на съмнение самият авторитет. Православието е напълно чуждо на традицията да се робува на един или друг авторитет - било творба или човек, приет за самодостатъчен.
Строго регламентирана и йерархически подредена организация, подчиняваща се на директиви от най-висшата инстанция
Този фактор е почти задължителен за формирането на сектантско общество; тук именно се разкрива тоталитарният характер на този вид общество; чрез своята организация сектата се намесва грубо и вероломно в личния живот на човека и от личен той се превръща в колективен.
Пренасяне на личната съвест върху централизираното управляващо колективно звено в обществото
Белег, близък до структурата на тоталитарната държава; всъщност, сектата е една тоталитарна организация; тук човекът престава да бъде личност, да се самоосъзнава: той мисли чрез своя идол, пастор, гуру. . . Среща се и при хора, които неправилно разбират учението за Църквата.
Религиозен фанатизъм
Доста познато за световната история явление; белег, съвсем не задължителен за сектантското съзнание, тъй като последното може да се основава на синкретични принципи. Фанатизмът е болест за човешкия дух и може да се срещне дори и при атеисти. Той не е рационално обясним и е изцяло емоционален. Фанатиците са в по-голямата си част егоцентрици, егоисти по характер.
Недопускане на външни идейни влияния и секуларизация вътре в сектантското общество
Всичко, което не идва от управляващото звено, е вредно за организацията; възможността да се подрони авторитетът на централизираното съзнание идва именно от общението с извънсектантски идейни течения. Повечето секти, които целят експлоатация на човешкия дух, забраняват на своите членове да влизат в досег с информация, литература или хора, чужди на организацията; такива секти отричат творчеството и културата като съблазън за душата на човека.
Следва отново да подчертаем, че сектантството не е присъщо само на сектите - то е вътрешно състояние на душата, нагласа на индивидуалното съзнание, особен вид несвободно и неистинно религиозно преживяване, проява на болна мистика. Горепосочените белези на сектантството показват в най-общи щрихи формите на духовно робство, характерни за сектантското съзнание и сектите. Тези форми от своя страна се разклоняват на множество подвидове.
Никола Антонов
© В начало беше словото
Какво трябва да направите, ако ваш близък попадне в секта?
Известният руски познавач на съвременните тоталитарни култове и секти проф. Александър Дворкин съветва:
Преди всичко запазете спокойствие. Да, вашето семейство е изложено на тежко изпитание, но нищо непоправимо не се е случило. Голяма част от хората, попаднали в секта, рано или късно излизат от нея. Но колко бързо вашият близък ще излезе от сектата и в какво състояние ще бъде той, до голяма степен зависи и от вас и вашето семейство. В обичайния случай трябва да бъдете готови за продължителни усилия. Ако не успеете да му помогнете през първите седмици от запознанството му със сектата, за връщането му към несектантския живот ще са необходими усилията на цялото семейство в продължение на поне няколко месеца, а може и години. Но за това всеки е длъжен добре да знае какво трябва да прави.
След първоначалното “разпознаване” на проблема, не се опитвайте да разубеждавате вашия близък - това само ще усложни вашите взаимоотношения. Положително вече сте разбрали, че опитите да му обясните абсурдността и нелепостта на сектантското вероучение само вредят на неговото поведение и водят до скандали и изострени отношения. Тоталитарните секти по правило се опитват да отделят новия привърженик от неговата изънсектантска среда: тогава цялата информация, която получават, произхожда от сектата и целият кръг на общуване се изчерпва с нея. По този начин се създават идеални условия за контролиране съзнанието на новия привърженик. Затова, за да провокират отделянето от близките, сектантските “учители” още в началото обявяват, че близките на новия член на групата са новите жертви, да кажем, “обладани от дявола” или са твърде привързани към “този зъл свят”, затова правят всичко възможно да отклонят новия член от пътя на спасението, да зарежат новооткритата “истинна среда”, да се откажат от “освобождаващото знание”. По този начин вашата емоционална реакция ще бъде в услуга на сектата и ще послужи на вашия близък като още едно потвърждение за истинността на неговата нова вяра.
Но, от друга страна, в никакъв случай не бива да се преструвате, че сте променили своето мнение и в крайна сметка промяната на вашия близък ви е харесала - това или ще укрепи неговата привързаност към сектата, или той ще разпознае лъжата ви и ще загуби остатъците от доверието си към вас. Споразумейте се с него следното: вие няма да критикувате неговата “организация”, (не използвайте термина “секта” - това дразни вашия близък), а той, от своя страна, няма да пропагандира своето учение вкъщи и няма да се опитва да привлече в сектата други членове на семейството.
Тактично обръщайте внимание на вашия близък за противоречивото му поведение и изказвания, но в същото време не го принуждавайте да обяснява тази противоречивост: вашата задача е да го изведете от сектата. За да изградите правилна поведенческа стратегия, е нужно да разберете, че той се намира в състояние на психологическа зависимост от тоталитарна група, при което неговата собствена личност е заменена с набор от сектантски поведенчески, емоционални и изкуствени щампи. Целта е да съхраните макар и минимален контакт с неговата истинска личност. Отнасяйте се към него с търпение и съчувствие, разбирайки, че е налице временно разстройство на личността.
В никакъв случай не му давайте пари - това е същото, все едно да дадете пари на наркоман: те така или иначе ще бъдат предадени на сектата.
Опитайте се да се настроите към конструктивно решение на проблема, бъдете спокойни и отворени за диалог. Показвайте с цялото си поведение, че признавате правото на търсене на вашия близък, правото на избор, дори и погрешен, и че вашият близък ви е скъп сам по себе си, независимо от неговите убеждения.
Разчитайте повече на топлотата в общуването ви и на вашата привързаност, отколкото на рационалността на разговорите ви. Старайте се в общуването с него да го връщате към тези моменти от миналото, когато той е бил щастлив. Спомняйте си радостни моменти от вашето минало, когато сте били най-сплотени, когато заедно сте пътували, нещата, с които сте се занимавали заедно, плановете и мечтите, които сте споделяли един с друг. Разбира се, вие не сте длъжни да правите това изкуствено. Действайте по-скоро интуитивно, движени от любовта и състраданието. И всеки път, когато имате успех, ще виждате, че истинската личност на вашия близък, която познавате, прозира през непознатия и чужд на вас “зомбиран” робот, в който се е превърнал близкият ви. Тази тактика има две цели. Първо, да остави вашия близък на “нишката на Ариадна”, по която той в случай на криза във вътрешно груповите отношения и преоценка на своето участие в сектата, ще може да излезе от нейния психологически лабиринт. Втората цел е да не ви възприема като враг, нито като обект на вербуване и когато дойде време и ви се отдаде възможност, да устроите т. нар. интервенция.
Има се предвид сесията на интензивни ”консултации по изхода” от сектата. За да проведем такава интервенция е нужен, без съмнение, психолог, който е специалист по сектите и е запознат с проблемите на психологическото насилие и промененото мислене. Работата е там, че като правило в тоталитарните секти се въвличат хора, имащи емоционални проблеми (те могат да възникнат при всеки, в период на психологически стрес). По този начин, често помощта към пострадалия започва с разкриването и отстраняването на източника на тези проблеми, т. е. с работа с психолог. Интервенцията предполага владеене теорията за консултации по изхода от сектата на поне един член от семейството на пострадалия. По-добре би било, ако в процеса на работа да участва цялото семейство. Но за да бъде всичко правилно организирано, все пак е нужен психолог специалист. Изучавайте речника на “вашата” секта и нейното учение, за да можете добре да разберете за какво точно ще говорите с вашия близък. Уреждайте си срещи с хора, на които също се е случило нещастие, с бивши членове на тоталитарните секти, отговорни чиновници, журналисти, сътрудници на охранителните органи, юристи. Освен това вие трябва да събирате всяка възможна информация за сектата, но тайно от вашия близък, за да не го раздразните. Копирайте и записвайте всичко, което можете, събирайте архив и библиотека. Добре би било да водите дневник. Всяка информация, алтернативна на сектантската, внезапно ще се задейства по време на интервенцията. Не трябва да давате критическата информация на порции- все едно, ефект няма да има. В идеалния процес по изхода от тоталитарната секта чрез външно въздействие се подразбира участието на голям брой хора, на първо място психолог и обучените от него родственици и близки на члена на тоталитарната секта, а също и на сектовед- “специалист по фактите” (това може да бъде и самият психолог), както и на бивши членове на сектата. Тяхната задача е да пробудят в сектанта критическо мислене и отново да го поставят в ситуация на избор, но този път разполагащ с информация, т. е. свободен. Освен това, родствениците и близките на пострадалия, съвместно с психолога, трябва да му помогнат да се избави от емоционалната зависимост на сектата, да му дадат истинска любов в замяна на сурогата.
После се включва и православният катехизатор, желателно е той да бъде свещеник, предлагащ (но не наставляващ) истинската религиозна и мирогледна алтернатива. Болшинството от хората, напуснали тоталитарните секти, се нуждаят от психологическа реабилитация. Въпросът е, че при изхода от тоталитарните секти хората стигат дотам, че трябва да решават големи емоционални проблеми, които са им създали техните сектантски вербовчици. Повечето от тези пострадали хора излизат от сектата с т. нар. култови постравматични разстройства на личността. Следователно, на тях може да им помогне само професионален психолог, компетентен в дадената област. Духовната реабилитация на жертвите на тоталитарното сектантство включва в себе си работа със свещеник и емоционалната подкрепа на хората от енорията. Постепенно човек се учи на лично общение с Бога (обикновено тази възможност се отрича в сектите от нейните лидери) и се приобщава към неизчерпаемия благодатен източник на църковното Предание. Хубаво е, когато излезлият от сектата човек общува с други бивши сектанти и помага на специалистите в техните усилия за съкращаване числеността на сектите. Не трябва да забравяме и за социалната реабилитация на бившите членове на тоталитарните секти, които попадат в обществото без жилище и работа, със занемарени навици за самостоятелен живот. По същество необходимо е да помогнем на човека отново да живее нормално в обществото. Тук никога на заобикаляйте работата с юрист и социален работник. Не се отчайвайте. Молете се за вашия близък, попаднал в секта. Нека пример за вас да бъде светата и праведна Моника, майката на блажени Августин, епископ Ипонски. Този православен, свят, голям западен богослов, живял през V век, и до своето обръщане в християнството, в течение на много години, е бил в сектата на манихеите. През всичките тези години майка му не преставала да се моли за него на Бога и нейната молитва била чута.
Проф. Александър Дворкин
Превод Илияна Стефанова
За всяко явление, което се развива в дадено общество, са необходими условия и предпоставки. Почвата за зараждането на различни странни култове (секти) в България е съществувала винаги както по време на тоталитарния режим след 9. IX. 1944 г. , така и преди това. Но по начало една диктатура дава по-малко възможности за развиването на каквито и да било учения, които са различни от самата същност на диктатурата. Така например и атеизмът представлява религия, която беше наложена със сила и не търпеше никакви други религии. Обединителната църква на Муун и ТМ на Махариши също в дълбоката си същност се стремят към една световна диктатура и не случайно именно те проявяват изключителна нетърпимост към атеистичния комунизъм.
В повечето случаи една диктатура обхваща и духовната сфера на обществото и човека. Така и в България съществуваше едно общество, до голяма степен затворено и изолирано от външни влияния. Елементите на масовата западна култура като кино, видео, барове и кафенета, поп-музика, порнография и прочее бяха символи на едно друго общество, което не проповядваше религията на атеизма. Те се превръщаха в символи на свободата и част от всеобщата идеализация на западното общество. В тези условия особено младите хора растяха с чувството, че на тях нещо им е отнето, нещо им е забранено, че са отделени от света.
И след 10. XI. 1989 г. , когато в България изведнъж се заговори за свобода, за демокрация и отворено общество, българинът се почувства като “отвързан“. Той получи възможността да съблече униформата си на примерен социалистически гражданин и да облече цивилни дрехи по желание. Барирерите към външния свят се вдигнаха и, разбира се, западната култура нахлу като отприщена река и заля неподготвеното българско общество. Лъскавите магазини, разнообразната преса, новите филми, свободното разпространение на порнографията създават впечатлението за една нова свобода. Огромното количество визуални и всякакви други възприятия създават еуфорично чувство – човек има желание да опита от всичко и да го разбере как е – особено това, което досега беше забранено. (Много показателен е фактът, че порнографската литература се купува преди всичко от хора над 40 години. ) Част от този поток от нови и интересни неща са също и новите философии и учения. Хората започнаха да се интересуват от тях, без да са наясно с техния произход, методи и цели. Те бяха просто част от новия, интересен свят, който се разкриваше пред нас и трябваше да бъде опитан. Ако случайно не си опитал от нещо, ти си едва ли не по-низше същество. Това дори се превръща в един вид състезание – “Аз съм опитал от това, което ти не си. “ Това и е един от поводите за вземане на наркотици и за лесното им и бързо разпространяване по българските училища. Често пъти в сектите съществуват доста либерални и необичайни сексуални практики, които също могат да бъдат мотив за присъединяване към дадено общество.
Напоследък все по-ясно се проявява и характерният за консумативното общество феномен – отчуждението между хората. Докато преди човек можеше да се изяви като личност най-вече в частните си контакти, сега той има нужда от усамотение, за да може на спокойствие да си яде “забранената ябълка“, без никой да го гледа, или пък да иска да си отхапе от нея. Но човекът е социално същество и това състояние не е естествено за него. Особено при по-чувствителните хора самотата може да се превърне в нетърпимо болезнено състояние. Тогава запознанството с хора, които се държат мило и любезно с теб, които ти обръщат внимание и те оценяват като личност, може да подейства като невероятно силен магнит. Именно това предлагат повечето секти, поне отначало. Там можеш да общуваш с хора, които иначе биха били далеч над теб в обществото. Там хората имат време за теб, докато родителите ти нямат. Там те разбират, докато в семейството и сред приятелите си не намираш разбиране и съчувствие.
Друг явен ефект, който се наблюдава в съвременното общество, е разрушаването на всякакви авторитети. Преди не можеше да се ругае държавата и правителството, сега това се превръща едва ли не в спорт. Преди за пушене изключваха от училище, сега вече е нещо съвсем нормално да се пуши по коридорите. Преминаването на червен светофар е признак на “демокрация“. Този вид “свобода“ е особено привлекателен за тийнейжърите и младежите от 20 до 25 години. “Сега живея в демократично общество и майка и татко не могат вече както преди да ми казват какво да правя. “ Учителят вече не е авторитет, в много случаи родителите – също.
Това обаче само на пръв поглед е привлекателно. Липсата на авторитети автоматично създава едно ужасно чувство за несигурност. Няма кой да те глоби, когато преминаваш на червено, но също така няма и кой да те защити, ако те нападнат. Започваш да се чувстваш като изгубен в една дива джунгла, където действа принципът: “Изяж, за да не бъдеш изяден. “ Човекът по природа има потребността от авторитет, който да е над него. Този авторитет действително ограничава “свободата“ му, но същевременно му създава чувството за сигурност и защитеност – той има на кого да се опре, има кой да се погрижи за него. Именно това предлагат сектите. В тях винаги има един авторитет, който поема живота ти в свои ръце. Принадлежността към организацията се смята за гаранция за сигурност в утрешния ден. В повечето случаи се спекулира и с идеи за спасението на света и всеобщото добро. Понякога човек се изкушава и да потърси материална подкрепа от едно общество, което му е непознато, но явно разполага с пари и има връзки със Запада.
Друг фактор, с който сектите печелят привърженици, е естественият интерес на човека към непознатото, тайнственото и скритото. Често пъти тези нови учения обещават придобиването на свръхестествени способности и власт над останалите хора. Почти винаги те са затворени общества, които създават приятното чувство, че единствено ти имаш привилегията да се занимаваш с интелектуални и духовни неща, до които другите хора нямат достъп. Преживяването на някои свръхестествени опитности създава чувството за издигнатост над останалите, за познание, което е недостъпно за другите.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com