Това е един от най-рекламираните и в известен смисъл най-проспериращият култ днес. Произхожда от адвентизма. За негов създател се счита Чарлз Тейт Ръсел (Charles Taze Russell, 1852-1916), роден на 16 февруари 1852 г. в град Алегени, близо до Питсбърг, Пенсилвания. Своята активна мисионерска и организаторска дейност той започва още като юноша - през 1870 г. Ръсел убедил учениците от своя библейски курс, че е техният пастор, а после намерил и други последователи. През 1879 г. започва издаването на "Стражевата кула на Цион" и "Пратеник на Христовото присъствие", които предхождат списанието му "Стражева кула", а през 1881 г. полага основите на дружеството "Общество на Стражевата кула", чиито приемник от 1931 г. е известен с името "Свидетели на Йехова".
Трябва да признаем, че размахът на неговата дейност е наистина впечатляващ. Според последователите си, до своята смърт на 31 октомври 1916 г., Ръсел е пропътувал повече от 1.000.000 мили, провел е повече от 30.000 служби и изписал повече от 50.000 страници! Именно той е авторът на 6 тома изложение, с което фактически оформя доктрината си, но делото му е продължено от следващите президенти - Джоузеф Ръдърфорд (до 1942 г), Натан Кнор (до 1977 г.) и Фредерик Франц (досега).
Оттогава организацията е проникнала в много страни, независимо че в много от тях е гледана с лошо око от официалните власти. Точният брой на членовете е предполагаем, но според броя на сп. "Стражева кула" от 1 януари 1991 г. това са 4553721 "активни свидетели" в 63061 паства от 212 страни. От тях 21 % живеят в САЩ. Главната квартира на организацията е в Бруклин, като ръководството е от 18-членна колегия, която включва и един президент. Последния се избира за едногодишен мандат. По начало ротационният принцип, въведен през 1972 г., е характерен за ръководните органи (за да се избегнел култът към личността). Основно "подразделение" на сектата е местното паство (братство) от 10 до 120 членове, които се делят на глашатаи, служители и старейшини, наричани още наблюдатели. Петима наблюдатели образуват колегия, в която един от тях е и президент, филиалите във всяка отделна страна също така имат свои комитети от наблюдатели.
Официално свещената книга на организацията е Библията. Тя обаче е тълкувана от президентите и в крайна сметка се оказва съществено изменена, ако не и изопачена. Вече казахме, че още Тейт Ръсел написал 7 тома коментар, шест от които оформил лично, а последният бил съставен от негови последователи след смъртта му. Приемниците му продължават тази практика на върховно тълкуване, което подчинените им са длъжни да приемат безпрекословно.
Относно религията им може да се каже, че Свидетелите изповядват общия за много сектанти възглед за човешката същност на
Иисус, който Бог е превърнал в свой говорител и по този начин отричат светата Троица.
Тук трябва да направим едно задължително отклонение. По начало въпросът за "бащинството" на Иисус, съответно за неговата "единосъщност" с Бога е един от възловите в отношенията между отделните течения в християнството още от самото му начало. Самата идея, че Бог може да има син е кощунствена както за юдаизма и исляма, така и за много от сектите и обособилите се църкви в Християнството (арменска, несторианска и прочие). Още първата крупна ерес - арианството, отхвърля тезата за божественост на Човешкия син. По-късно същото гледище ще застъпват богомилите и катарите, чиито учения някой автори считат за най-сериозните предизвикателства към средновековното християнство. Те разглеждат Иисус като смъртен човек, който обаче е говорил от името на Бог поради духовната им близост. Ето защо Дева Мария е не Богородица, а Христородица. Подобно гледище от съвременните култове имат и муунистите. По начало и днес въпросът за същността на Иисус Христос продължава да бъде "легитимацията" на много, ако не и на всички изповедания и секти в християнството.
Оттук свидетелите отричат и Възкресението - според техните тълкувания тяло и душа са идентични и смъртта на едното неминуемо би довела до края и на другото. Поради тази причина Христос не е възкръснал след смъртта си, а е "възстановен" от Бога. Самият Христос всъщност не бил единосъщен с Господа (което противоречи на Библията), а е самият архангел Михаил, който се превърнал в човек, а след смъртта си отново се "превръща" в дух, т. е. пак в архангел. (Следователно и Бог няма нищо общо с този свят!)
Както казахме, това не е новост, но няма съвременна секта, която да е толкова последователна в отрицанието на Света, в това число и Държавата като част от него. Това не е просто религиозен догмат, а и принцип на цялостното поведение за всеки отделен член. Оттук можем да изведем някои особености в отношението им към света: отказ от носене на военна служба, неотдаване почест на държавни знамена и химни, отказ от държавна служба и дори отказ от медицинско обслужване, дал повод за не един скандал, в т. ч. и в България. Щом Христос е могъл да каже, че не е от този свят, следователно и вярващият не бива да се обвързва с него! (Подобна самоизолация обаче неминуемо влече конфронтацията, и е логично в един момент тя да придобива все по-остри форми.) По-популярен сред широката общественост обаче е отказът на Свидетелите от кръвопреливане, както и консумацията на продукти, съдържащи кръв (бифтек, кървавица и др.). Това правило се извежда от Библията, където във Левит 7:26 се забранява яденето на птича и добича кръв. Счита се, че душата на човек била в кръвта му и следователно приемането на кръв означавало да се приеме и част от душата на някой друг - възглед, граничещ с магьосничеството. (В главата за магията специално ще говорим за същността на подобна забрана.) Само Господ знае колко са жертвите на този безсмислен постулат! Самите Свидетели на Йехова обаче се считат за ортодоксални тълкуватели на Библията и продължават да упорстват в отказа си от кръвопреливането, независимо от заплахата за смърт при първото сериозно нараняване на всеки отделен член, в това число и на собствените си деца.
Като своя основна цел и тази секта посочва подготовката на света за предстоящо идване на Христос - битката при Армагедон, в която ще бъде унищожено царството на Сатаната, като самите Свидетели ще живеят в материалния свят, а 144000 избраници ще отидат в Рая.
Освен със своята непримиримост по отношение на светската власт, Свидетелите са пословични с мащабният си прозелитизъм, в т. ч. посещения по домовете - "от врата на врата", което е един от поводите за многото съдебни процеси срещу тях. Това едва ли не "агресивно мисионерство" се обяснява с една особеност на съвременните секти, която вече споменахме в статията за мормоните. Причината е, че за тези култове приемането на вярата не е достатъчно условие за спасението на човека и се иска потвърждаването на вярата му с дела. Т. е. спасението е поставено в зависимост от усъвършенстването на душата на човека, в което се включва:
- да познае Христос, чрез придобиването на знания за него и ролята му на земен цар;
- да се покорява на Божиите закони;
- да е свързан с неговата организация като единствен "канал" на това знание
- и "... Бог изисква от бъдещите членове на своето царство да подкрепят неговото управление, като проповядват правилата на царството на другите." (The Watchtower, february 15, 1983, р.12).
С други думи, евентуалното спасение зависи и от броя на хората, които си спечелил за вярата си. Не знам дали такива "мисионери" си дават сметка колко близо са до онези насилия над друговерците, известни ни от "Време разделно". Друг въпрос е дали това се извършва само с ятагани. В тази връзка искаме да цитираме откъс от писмо, изпратено до съда на гр. Лил (франция) от жена, поискала развод след 15 години живот със съпруга си, член на сектата.
"Ваше Сиятелство, напуснах съпруга си и нашия 14-годишен син, без да дочакам края на процедурата по развода. Трябваше да избирам между три възможности - психиатрична болница, смърт или ... накъдето ми видят очите.
Животът със Свидетел на Йехова е ежеминутно психическо насилие и морално мъчение. Тези хора са слабоумни, слабохарактерни и напълно смазани от фанатизма.
Дъщеря ми се роди с хидроцефалия ... Без да ме уведоми, мъжът ми се посъветвал най-напред със Свидетели на Йехова. Потъпквайки моите права и майчини чувства, той отхвърли каквато и да било хирургическа намеса заради преливането на кръв. Аз се съпротивлявах тялом и духом. В края на краищата операцията беше направена, тъй като за щастие във Франция съществува Закон за защита на детето. Дъщеричката ми обаче почина на 5 години. ...
Синът ми беше още бебе, когато баща му започна да го води по събрания. От единайсетгодишна възраст системно го обработвал... Сега синът ми е толкова фанатизиран, че предпочита Свидетелите на Йехова пред собствената си майка. Реши да остане при баща си. Нямам никакви права върху образованието му ...
Свидетелите на Йехова нямат приятели извън сектата. Навсякъде съзират зло и мръсотия."
"Гоненията" на администрацията обаче, както и враждебното отношение на околните нямат съществен ефект, доколкото това само засилва убедеността на Свидетелите в тяхната богоизбраност. Те се приравняват на християнските мъченици от началото на нашата ера и продължават делото си.
За разлика от сектите, които споменахме до тук, Свидетелите на Йехова са единствените, разгръщали сериозна дейност в България още преди 9 септември 1944 г. Твърди се, че през 1926 г. броят им е бил вече 326 души. Бончо Асенов обаче счита това за преувеличено. Първото им сдружение у нас е регистрирано през 1938 г. След Втората световна война дейността им е силно ограничена. В марксическата литература от този период ги определят като фанатична секта, работеща за международния империализъм и чуждото разузнаване. Улеснени от процесите на демократизацията йеховистите възобновяват регистрацията си на 17 юли 1991 г. по реда на Закона за лицата и семействата, а през юни 1994 г. 300 от тях вече участват в международния йеховистки конгрес в Солун, Гърция. През август с. г. в Хасково се провежда Третия национален конгрес, на който присъстват 400 души. С Решение N255 от 28 юни 1994 г. им е отказана пререгистрация, което става повод за дела между Свидетелите и Държавата пред Международния съд в Страсбург. Главните аргументи на министерския съвет са проповядваните от сектата отказ от кръвопреливане и от носене на военната служба. През 1997 г. страната бе посетена от френският адвокат Ален Гаре, с чието посредничество бе постигнат компромис - оттегляне на жалбата пред съда в Страсбург и разрешаване на кръвопреливането срещу регистрация на организацията.
Доколкото не се упражнява някакъв особен контрол върху дейността на йеховистите, трудно е да се говори за броя им. Като цяло обаче учението им не е популярно у нас.
Николай Ангелов
из "Книга за сектите", "Габрово принт" ЕООД, 1998 година
Майката Ирина Контева се опитва безуспешно засега да си върне сина Годислав, последовател на "Свидетели на Йехова" Наталия Вучкова
"Не зная къде работи сега. Не ми казва. Не сме говорили от лятото. Вече има може би пет месеца - не сме говорили. За да общуваме, му пускам изрезки от вестници в пощенската кутия." Така нарежда Ирина Контева - майка на последовател на "Свидетели на Йехова". Тя търси съдействие от всекиго - от хора и от институции, за да надвие силата, която е откъснала сина й от дома. Никога не съм вярвала, че някога ще дойде такъв ден - ден, в който синът ми няма да е част от семейството, казва Ирина. Тя е отдавна разведена с бащата на Годислав, но твърди, че с втория си баща момчето й е имало нормални, даже добри отношения. Детето ми не е изживявало стрес или силни, страшни разочарования, няма драматични раздели зад гърба си, заради които да потърси опора в тази "църква", обяснява тя. Според нея откъсването на сина й от семейните връзки станало за по-малко от половин година.
Годислав Гъдев бил последен курс в Музикалната академия, когато попаднал в една стая в общежитието с момче на неговата възраст, наричано от всички Ицо Йеховиста. Детето ми се промени постепенно, спомня си майката Ирина. Първият път, когато видяла на масата му брошури на "Свидетелите", неангажирано подметнала, че се надява той да не се е заблудил и да им е повярвал. Не сме били никога атеисти, нито пък много отдадени на вярата, уточнява Ирина Контева. Просто имах някаква бегла представа от ученията, които разпространяват подобни листовки и брошури, добавя тя. Тогава Годислав отрекъл, че е "зарибен".
Първоначално твърдял, че у него не се е зародил какъвто и да било интерес към йеховистите. Няколко месеца по-късно обаче той бил вече изцяло отдаден на сектата. Не зная как са го привлекли, какво са му говорили, обещали ли са му рай на земята, но Годи вече има живот единствено в рамките на "Свидетелите", разказва майката. Той ни липсва много, искаме да го видим да осъществява плановете и мечтите си, да се посвети на музиката си, а той обърна гръб на всичко и се отчужди от всички, говори тя.
От дете Годислав бил отдаден на музиката. В първи клас започнал да пее в Хора на Варненските момчета под диригентството на проф. Марин Чонев. Тогава сам си купил цигулка - във време, когато децата събират пари, за да си купят играчки и да се забавляват, Годислав събрал повечето от необходимите пари за инструмента. Подготвял се за кандидатстване в Музикалното училище, където се влиза след трети клас. За зла участ два дни преди изпита той си счупил ръката. След плач и разочарование малкият решава да кандидатства в класа за духови инструменти и влиза с изпит само по солфеж.
Смяната на "приоритета" не извиква у него равнодушие към новия инструмент. Напротив, твърди майка му Ирина, двамата започнахме да тичаме сутрин заедно, защото според Годи дишането е важно за развиването на дробовете и за музиката му. В неделните дни ходели на матинетата във Фестивалния комплекс.
"Музиката действително е в кръвта му", казва Ирина. Единствено разтревожен и напрегнат иначе спокойният й син бил в навечерието на втория важен изпит - този след седми клас.
"Ами ако не ме приемат, мамо?, питал Годислав. Какво ще правя, ако не ме приемат?" Не само че преодолява и този изпит, но завършва с отличие Музикалното училище. Започнал с тромпет, завършил с туба. Не съм и предполагала, че ще стане саксофонист, въпреки че у дома сме слушали такива записи заедно, казва Ирина Контева. Тя обяснява, че от мерак да свири на "сакса" Годи и негов приятел се записали да свирят факултативно - в Музикалното нямало обособена паралелка.
Толкова си обичаше инструмента, толкова се беше отдал на музиката, какво е това чудо, което може да го отклони от тях, пита майката и в очите й бликват сълзи. Сега, когато чуя саксофон, вече плача, признава тя.
Няколко пъти сълзи бликват и докато участва в предаването "Искрено и лично" по bTV. Ирина Контева търси съдействие от екрана на телевизията, а не съчувствие. Съчувствие не ми трябва, то няма да върне сина ми у дома, нито ще върне семейството ни в сърцето му, казва тя. Дъщеря й и внучката заминали в чужбина, тя мислела да изпрати и Годи при тях, "да се измъкне от клещите на сектата". Този вариант обаче е невъзможен за изпълнение, тъй като Годислав не е отбил редовна военна служба.
"За него и такива деца като него има възможност, наречена алтернативна служба, сега чакам да видя къде ще го изпратят. Където и да иде обаче, ще се моля да е далеч от "Свидетели на Йехова", защото тези хора стават вече опасни",
обяснява Ирина Контева. Опасността идва от една от забраните, които "Свидетели на Йехова" налагат на своите членове и последователи. Според догмите на култа абсолютно недопустимо е преливането на кръв. Преди месец и нещо, когато Годислав разбрал, че баба му - майката на баща му, е получила перфорация на язвата, заминал за Габрово с последните си пари. Явил се в болницата и поискал лекарите да не преливат кръв на баба му, дори и това да е наложително. "Добре, че са били роднините там - да го спрат", казва Ирина Контева.
Два пъти у нея се появява надеждата, че детето й ще се откаже от крайното си отдаване на новата "вяра". Започнал да свири във варненския "Стейдж" - биг-бенда, станал известен в цялата страна с хита на Deep Zone Project и Камен "Ела изгрей!". Музикантите го харесват, радват се, че "погледът му се вдига", но този път музиката губи битката. Годислав напуска състава. Колегите му казват само, че чули, че работи в някаква "гаражна фабрика за сладки". Напоследък се труди във фурна - винаги нощна смяна. "От сектата му казват къде и какво да работи, сигурно му прибират и парите, а може и да го заплашват с нещо - но нищо не мога да докажа", ядосва се Ирина Контева.
Всеки протест срещу "Свидетелите на Йехова" е възможен, но безперспективен, е показал досегашният й опит. Култът е легализиран в България след дълги съдебни спорове във и извън страната през 1998 г.
Постигнахме споразумение с ръководството на църквата,
въз основа на което ги регистрирахме,
обясни специално за "Сега" експертът в Дирекцията по вероизповеданията Георги Кръстев.
"Свидетели на Йехова" са поели задължението да не принуждават последователите си към
отказ от кръвопреливане, както и да се съгласят на алтернативна казарма. Проблемът с казармата идва от непризнаването на държавните символи, характерно за култа на "Свидетелите".
Ирина Контева обаче не иска да се предава независимо от стената от мълчание, зад която се е скрил синът й. Тя не знае как той приема борбата й, дали следи всяка нейна стъпка, с
която тя вярва, че го връща обратно в живота. Мисли отново да звънне в "Искрено и лично", за да провери дали някой не е търсил връзка с нея. Надява се да намери съмишленици.
Има идея и да потърси Интернет-връзка с хора, които познават проблема "секти". Интернет е място на порока според разбиранията на йеховистите, там се водел "двойнствен живот". Същевременно там си дават среща хора, извървели пътя си навън от сектата, но главно от САЩ. Подобен форум е необходим и в България, убедена е Ирина Костева. И тя ще го направи.
Интернет е една от злините на човешката цивилизация, отричани от "Свидетели на Йехова" в техните книги и брошури "Стражева кула". Мрежата обаче отвръща на удара, давайки възможност на противници и бивши членове на сектата да обменят информация. Нейната липса, забраната върху разпространението на различни тези, е част от силата на "Свидетелите".
"Баща ми е бивш свидетел. Не можете да си представите през какво е минал в последните 20 години. Аз загубих близостта си с толкова много роднини, че едва се познаваме един друг. Загубих контакт с баба си, към която бях много привързана, а едва сега възстановявам връзката с братовчедите си. Очаквам и други деца, били някога в "Свидетели на Йехова", да пишат в този сайт. Аз вече ще бъда редовен участник."
Тези думи на момиче, представило се като Тери Лин, могат да се прочетат в сайт, посветен на бивши членове на култа. Той е на адрес http//books.dreambook.com/jwinfoline/main.html
Рон: "Аз бях член на този култ. Сега помагам на бивши членове на "Свидетели на Йехова". Това е опасен култ."
Мелани: "Чудесен сайт, който показва всичко грешно, извършено от Обществото на Стражева кула. Те казват, че са организация на Бога, а истината е, че тази контролираща всичко секта разруши 4 поколения от нашата фамилия. Съпругът ми е трето поколение свидетел на Йехова и той също откри колко безчестни и арогантни са те. Може би изглеждам наранена; може ли една майка да не бъде наранена, когато децата й не общуват с нея, когато нейната майка и братята й я осъждат като отстъпник, предател?"
Препечатано от в-к Сега, 4 януари 2003
"Вече е постоянна практиката чиновници от консулския отдел на посолството на САЩ в София да контролират пристигането на мормонски мисионери "
Милко Бояджиев
В доклада на САЩ за 1999 г. относно религиозните свободи, в частта, отделена на България нашите власти са критикувани за противопоставяне на извършваната прозелетизация (дейност за преминаване от една вяра в друга) - в случая от официално регистрираната църква на мормоните. Практиката чиновници от консулския отдел на посолството на САЩ у нас да контролират пристигането на мормонски мисионери е станала постоянна. Конкретен случай е регистриран на 10 април 1997 г., когато лично консулът е "приканил" митническите инспектори да бъдат "учтиви, бързи и да не конфискуват" вещите на пристигащите.
В резултат на огромния политически, стопански и пропаганден натиск, действията на сектите у нас стават все по-настъпателни и безцеремонни. Те са задействани от чужди интереси и
подплатени с много чужди пари. Острата реакция на обществеността е разбираема в подобна ситуация. И едва ли някой упреква пловдивчани за протестите им срещу строежа на мормонски
храм в града.
Според постановление на Европейския съд за правата на човека от 25 май 1993 г. т.нар. неправилен прозелетизъм трябва да бъде забранен или поне ограничен -
особено в случаите, когато "приема образа на материални или социални придобивки", целящи да привлекат нови членове към дадена църква и да упражняват натиск върху изпадналите в
бедствие народи". Такова поведение е недопустимо и незаконно посегателство върху психическата и дори физическа цялост на членовете на обществото. Особено когато се извършва под
прикритие или в името на верски убеждения и ритуали. В този смисъл недопустимо е примирението на управниците ни и с ислямските секти, които също започнаха да атакуват България.
Безотговорно е държава като България, с хилядолетни православни християнски традиции, да допусне в страната си присъствието на секти, които водят към физическо и психическо унищожаване на младите хора. Българите имат не по-малко основания от западноевропейците да спазват религиозните си и верски традиции и да защитават ценностите на православното християнство. Ние също живеем в условия на свобода и избор на вероизповеданието. Но това не означава, че държавата и обществото трябва да абдикират от задълженията си за опазване на вероизповеданието, като не се намесват своевременно за предотвратяване на криминални деяния, извършвани от сектите. Затова държавата не бива да си "измива" ръцете, като лансира идеята за ненамеса в църковните дела.
Един парадокс - над 30 религиозни изповедания са официално регистрирани в Дирекцията на вероизповеданията. Но Българската православна църква все още няма официална регистрация.
Moнитор, 10 Август 2000
Виж също:
www.Pravoslavieto.com