Църковното предание ни учи, че първата икона на Спасителя се е появила по времето на Неговия земен живот. Това е иконата, която познаваме под името "Неръкотворен образ на Спасителя". Според преданието този образ, отпечатал се по чуден начин върху кърпата, която Спасителят допрял до Своя Лик, бил изпратен от Самия Него на Авгар, владетел на град Едеса (в северозападна Месопотамия).
Преданието за произхода на първата икона на Спасителя е намерило отражение в църковното богослужение на 3 август:
"Като си изобразил Твоя пречист образ, Ти си го изпратил на верния Авгар, копнеещ да Те види, Тебе - невидимия по Божество и за херувимите..." (стихира гл.8, на вечернята),
или:
"...като си изпратил богоначертания Твой образ на Авгар, който молеше за спасение и здраве от подобието на Твоя Божествен Лик" (стихира гл.4, на утренята).
Тези богослужебни текстове не предават подробности за произхода на иконата. Те ни разкриват само фактите. По-подробно изложение на преданието, свързано с това събитие можем да намерим в Чети-минеите (Виж Пренасяне неръкотворния образ на Господ Иисус Христос, Pravoslavieto.com).
Спас Неръкотворни.
Икона от
втората половина на XII в. в Новгородската църква "Св. Образ".
Днес в Третяковската галерия. Източник: icon-art.info
Изображението, получено от Спасителя, Авгар прикрепил към една дъска и го поставил в нишата над градските врати, като свалил намиращия се там идол. Владетелят много съдействувал за разпространението на християнството сред своя народ, но един от неговите правнуци отново се върнал към езичеството и решил да унищожи Неръкотворния образ. Епископът на града обаче, като узнал чрез Божествено откровение за злите кроежи на царя, решил да скрие иконата. Той запалил пред нея кандило и като покрил св. Убрус с керемида, зазидал стената. Така светата икона била спасена.
Най-древните известни нам сведения за това изображение се съдържат в паметника, наречен "Учението на Адаи", от V век. Авторът на този паметник (епископът на г. Едеса Адаи, починал през 541 г.) очевидно е използувал някое местно предание или неизвестни за нас писмени източници.
За образа, изпратен от Христа на Авгар, споменава и Евагрий, писател от VI век, чието авторство се счита за неоспоримо. В своята книга "История на Църквата", той нарича този образ Богосъздадена икона.
Неръкотворният образ на Христа бил отново открит през 544 или 545 г., когато Едеса била обсадена от персийския цар Хосрой. Според преданието епископът Евлавий получил на сън откровение за местонахождението на иконата. Той отворил нишата в градската стена и намерил Неръкотворния образ, пред който продължавало да гори кандилото. Градът бил спасен от персите благодарение на чудотворната сила на образа, който не само се запазил изцяло, но се отпечатал и на вътрешната страна на керемидената плоча, с която бил закрит.
В памет на това събитие в Православната Църква се рисуват два типа икони "Неръкотворен Спасител": образът на Христа, отпечатан върху кърпата (св. Убрус, на гръцки мандилион) и образът върху керемидената плоча (на гръцки керамион).
Светият Убрус - неръкотворният образ на Христа.
Фреска от 1259 г. в
Боянската църква край София
Самият Неръкотворен образ, т. е. платът с чудесно отпечатания на него Лик на Христа се пазел в Едеса като най-велика светиня. През 630 г. арабите покорили града, но не пречели на почитанието на Неръкотворния образ, което по това време било широко известно в целия Изток. През VIII век по примера на Едеската църква празникът на тази икона бил чествуван от християните на много места. На този образ се позовава преп. Йоан Дамаскин по време на иконоборството. За него се споменава нееднократно и на Седмия вселенски събор (787 г.).
През X век при византийските императори Константин Багрянородни и Роман I, Неръкотворният образ бил тържествено пренесен в Константинопол и поставен в храма на Божията Майка, наричан Фарос. Император Константин Багрянородни сам съставил в чест на иконата проповед, в която я прославял като щит на Византийската империя. Скоро след пренасянето на образа била съставена служба и установено празнуване, което и досега се извършва на 16/29 август в памет на това събитие.
Що се отнася до образа отпечатан на керемидата, за него е известно само, че той се е намирал в град Иераполис в Сирия и при император Никифор Фока (963-969 г.) е бил пренесен в Константинопол. След разгрома на византийската столица от кръстоносците през 1204 г. следите на двете неръкотворни икони (оригинала и отпечатъка) се губят.
Разбира се, двата оригинала на Неръкотворния образ на Спасител са били възпроизвеждани не веднъж. Но ранни копия не са стигнали до нас и в историята на изкуството доскоро се считаше, че най-древните изображения на Неръкотворния образ се отнасят към XI век в миниатюрите и към XII век в иконописта. Неотдавна обаче в Грузия беше открита икона на Неръкотворния образ, наричана "Анчисхатски Спасител". Тази икона нарисувана с восъчни бои се отнася към VI или VII век (виж Ш. Я. Амиранашвили, "История на грузинското изкуство", Москва, 1950 г., с.126).
Анчисхатски Спасител.
Грузинска икона от восък и позлатено сребро, част от
триптих, изписван през различни времена. Образът на Спасителя (най-древен) се датира VI-VII в.
Нека разгледаме сега службата на Неръкотворния образ, която е озаглавена така: "Пренасяне от Едеса в Константинопол на Неръкотворния образ на Господа нашего Иисуса Христа, наречен светия Убрус". В този ден Църквата въздава почит на първото изображение на Бога, приел човешка плът, на истинския образ на Спасителя, получен чрез непосредственото съприкосновение с Неговия Лик. Споменатите в началото стихири и други места в службата подчертават историческия произход на този образ. За Църквата е особено важно да покаже, че Спасителят е конкретно историческо лице, живяло на определено място и в определено време, а не някакъв възвишен, но отвлечен идеал, че Иисус Христос и Неговият образ не са абстрактно олицетворение на високи морални качества или на някаква прекрасна идея.
"Искайки да върне към първоначалния образ падналия Адам, Спасителят живя на земята с човеците, като Неописаният по Своята Божествена природа стана видим, осезаем и можеше да бъде изобразен", - се казва в службата на празника (2-ра стихира на малката вечерня, гл.1).
Освен Неръкотворния образ, който ни е оставен от Самия Спасител е имало и Негови изображения, направени от хора, които са Го виждали и познавали, както е била направена статуята от изцелената от Него кръвоточива жена. Тези изображения са послужили за образци на по-късните икони. Много малко от тях обаче са стигнали до нас. По-голямата част били унищожени в епохата на иконоборството или по-късно - при кръстоносните походи, или просто от времето.
Останали са само фрески в катакомбите, главно в Рим. Както е известно, там са запазени още от първите векове на християнството "преки", т.е. не символични изображения на Христа. Така например Негови изображения от II век в различни евангелски сцени, са намерени в катакомбите на Претекстат и Калист. Понякога Той е изобразяван като зрял мъж с брада - например на фреската, представяща Неговата беседа със самарянката (катакомбата на Претекстат), понякога съвсем млад, без брада.
Иисус Христос и Самаритянката край кладенеца
(Йоан. 4:7-10).
Стенопис от ср. на IV в., Катакомбите Виа Латина в Рим
Господ Иисус Христос.
Изображение в римската катакомба Св. Марцелинус и Петър.
Източник:
shroud.com
През следващите векове броят на изображенията на Спасителя нараства все повече и повече.
Трябва да отбележим, че освен редките "портретни" изображения в древността съществуват огромно множество символични или алегорични изображения на Христа, както в живописта, така и в скулптурата.
Най-разпространеният иконографски тип, това е изображението на Христа във вид на "Добрия Пастир". Този образ съответствува на текстовете от Свещеното Писание, както от Ветхия, така и от Новия завет. Така например пророк Иезекиил (гл.34) и св. цар Давид (Пс. 22) използуват образите на стадото и на Бога като Пастир. Сам Христос, говорейки за Себе си, също използува този библейски образ: "Аз съм добрият пастир" (Иоан. 10:14) или: "Аз съм пратен само при загубените овци от дома израилев" (Мат. 15:24).
Иисус - Добрият Пастир.
Стенопис в
катакомбите на Св. Калист в Рим.
В образа на Добрия Пастир Спасителят винаги се изобразява като юноша, понякога с дълги, а по-често с къси коси, обкръжен от овци или носещ овца на раменете си. В някои случаи Той държи в ръцете си свитък, символизиращ проповед и изобразяващ Свещеното Писание, а понякога - овчарска тояга. Изображенията на Добрия Пастир са известни още в катакомбите от I век, в частност в катакомбата на Домитила, в различни варианти.
Този иконографски тип не е от християнски произход: той е бил известен и на дохристиянския свят. Християнството го възприело, но вложило в него съвършено обновено догматическо съдържание. Дошлият на земята Спасител взема на раменете си загубената овца, т.е. според светоотеческото тълкувание падналото човешко естество, човешката природа, която Той приобщава към Божествената слава. Следователно в този образ е отразен не историческият облик на Христа, а подвигът на изкуплението.
Риба и хляб.
Ранно символично на
Христа в Катакомбата на св. Каликс в Рим.
Господ
Иисус Христос като Орфей.
Стенопис от катакомбата Домитила в Рим.
Символичните изображения на Спасителя като Орфей, както и някои други ранни християнски символи (риба, агнец) постепенно загубвали своето значение в богослужебния живот на Църквата и изчезвали.
Първа част от "Първите икони на Спасителя и Божията майка" (Виж Първите икони на Божията майка)
Брой 7 за 1993 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com