Възкресение Лазарово. Стенопис от Димитър Молеров от църквата "Св. архангел Михаил" в с.Осеново край Банско
Димитър Молеров
(Димитър Томов Вишанов)
oк. 1790/1795 - 24 март 1853
Възкресение Лазарово. Стенопис от Димитър Молеров от църквата "Св. архангел Михаил" в с.Осеново край Банско |
Димитър Молеров(Димитър Томов Вишанов) oк. 1790/1795 - 24 март 1853 |
Банско ненапразно се гордее със зографите, родени и творили тук. И Тома Вишанов Молера, и синът му Димитър Молеров са художници от висока класа, успели да избегнат, всеки по свои начин, настъпващите процеси на упадък на православното изкуство. Но докато творчеството на Тома Вишанов поддържа неизменно буден интереса на изследователите със своите необичайни черти, то делото на Димитър Молеров остава някак в сянка, въпреки че той е един от най-добрите български и балкански зографи от ХIХ век. Отделни моменти от дългия му творчески път са известни, но между 1816 г., когато рисува икони ва църквата в с. Лешко и 1861 г., когато изпълнява последните си известни днес икони в църквата "Св. Троица в Банско", той несъмнено е създавал множество творби, които все още чакат да бъдат открити и интерпретирани. Особено голяма е празнината в знанията ни за работата на Димитър Молеров от 1816 до 1832 година.
От публикуваните спомени на внука на зографа Димитър Георгиев Молеров, които Асен Василиев коментира, става ясно, че Димитър Молеров заедно със сина си Симеон работил в Шкодра и на о. Крит. Надеждата, че в скоро време някой български изследовател ще се заеме да издири тези работи на двамата банскалии, е слаба, малко вероятно е и албанските и гръцки колеги да го направят.
Семейните спомени са запазили сведението, че Димитър Молеров отишъл да рисува в Белград, извикан от княз Милош. Кога е станало това не се помни.
Това сведение е много по-лесно
за проверяване, тъй като сръбското изкуство от времето на княз Милош Обренович е достатъчно добре проучено. Сред публикуваните
икони от сръбски църкви от това време се открива без усилия специфичният почерк на Димитър Молеров. За мен няма никакво съмнение,
че именно банският заграф е работил следните икони: Богородица с младенеца на трон, Иисус Христос Велик архиерей на трон, св. Йоан
Предтеча и св. Никола в царския ред на иконостаса в църквата на манастира във Врачевшница, царските икони на Богородица с
младенеца и Иисус Христос в църквата на с. Рипань до Белград, три икони в белградския квартал Топчидер (сега в църквата на с.
Барич) и две царски икони в Шаторня. Тези произведения са изпълнени през 1824 г. по поръчка на княз Милош за тези църкви, на които
владетелят е придавал особено значение. Надписите им са почти идентични – съдържат молитва за спасението на сръбския княз,
съпругата, децата и братята му. Върху иконите от манастира Врачевшница има и указание, че са работени в Крагуевац, тогавашната
столица на Милош.
Времето на княз Милош Обренович, от 1820 до 1835 г. е характерно с извънреден по размаха си културен подем в току-що освободените от турците земи. Строят се множество нови църкви и се украсяват с иконостаси и икони. Привлечени от множеството поръчки за работа в Сърбия идват зографи от Битоля, Охрид, Дебър, Москополе, от България, като някои от тях остават да живеят там. Според семейните спомени на Молеровци княз Милош специално е поканил Димитър Молеров и, както иаглежда, той е работил в Сърбия само през 1824 година.
Откъде сръбският княз е научил за банския зограф е интересен въпрос. Знае се, че в сръбската политика по това време особено важна роля играят трима банскалии – съветници на княза, негови дипломати и финансисти – Михаил Герман, Марко Георгиевич Везьов и Панта Хаджистоилов. Михаил Герман бил много близък с княз Милош Обренович, който чакал от него съвети не само по политически, но и по лични и семейни проблеми. Братът на Михаил Герман – Иван, бил женен за дъщеря на Йеврем Обренович, брат на княз Милош. Двамата братя Герман са първи братовчеди с Неофит Рилски, който е ученик на Тома Вишанов и на Димитър Молеров – може би той е играл посредническа роля при поканването на банския зограф в Сърбия. Не е изключено това да е станало и чрез Панта Хаджистоилов, които поддържал редовна кореспонденция с Неофит Рилски. От друга страна жената на Димитър Молеров – Катерина, е леля на Марко Георгиевич Везьов, също близък съветник на княза. Преди да се открият конкретни документални свидетелства теоретично може да се дапусне ролята на всеки от четиримата банскалии в поканването на Димитър Молеров в бърбия.
Димитър Молеров не е подписал иконите си в Сърбия и на сръбските изследователи, които са се занимавали с тях, името му е непознато. Въпреки това достойнствата на неговата живопис са подчертани от тях. Ето какво пише Бранко Вуйович, изтъкнат специалист по сръбското изкуство от ХVIII – ХIХ в. за този непознат за него зограф.
"В Крагуевац за княз Милош е работил един майстор, несравнимо по-добър като живописец от всички други зографи, които са работили по това време в Сърбия. Може да се каже, че в постигането на своеобразна симбиоза на традиционно организираната иконна творба, след това в чисто зографския начин на рисуване на карнацията, всички декоративни елементи, както и подчертано бароковото изграждане на фигурите, особено богато и едро набраните драперии, той има най-големи художествени достижения...
Във всички творби на този майстор има извънредно мека моделировка на образите, хармоничен топъл колорит, в който преобладават ореховите, светлокафяви, червени и розови тонове с употреба на места на синьо и зелено, вещо предадени драперии с извънредно фино рисувани гънки, които следват формите на тялото. Върху по-тъмните тъкани (тъмносини и тъмнозвлени) пробиват рефлекси, работени със злато. На отделни изображения личи и опит за постигане на дълбочина на пространството. С извънредна ловкост зографът употребява разнообразни декоративни мотиви върху одеждите, троновете, короните, които работи на златна подложка, изчертавайки с тъмна боя много прецизно всеки детайл."
Привеждам тази доста дълъг цитат, тъй като наблюденията на Бранко Вуйович са много по-точни от моите, основани на репродукции. Но дори фотографиите на тези икони не оставят съмнение в авторството на Димитър Молеров. Характерните лица с широко отворени, малко подпухнали очи, малки сочни устни, кръгли брадички, наследени от творчеството на Тома Вишанов, перфектно рисуваните драперии, щрифтът на надписите с някои букви със специфично изписване, всичко това са черти от почерка на Димитър Молеров.
Тези икони, работени по владетелска поръчка, са особено представителни – Богородица и Христос са седнали на богато украсени с барокови орнаменти тронове, на главите имат корони, а фигурите на св. Йоан Предтеча и св. Никола се открояват на тънко и детайлно разработени пейзажни фонове. Сръбските изследователи допускат за този непознат зограф, че е дошъл някъде от юг, без да конкретизират мястото, като не изключват възможността да е получил художествена подготовка в някои от воеводинските центрове. Това е доказателство за тяхната интуиция, само с тази разлика, че във Воеводина се е учил не самият Димитър, а неговият баща Тома Вишанов.
Повечето познати творби на Димитър Молеров се намират в Рилския манастир, Банско и в някои селища на Югозападна България. Преди петнадесетина години попаднах на един комплект иконостасни икони в църквата "Св. Никола" в с. Винище близо до гр. Монтана, за които считам, че също са негово дело. Иконите днес се намират в художествената галерия на град Берковица. Царският иконостасен ред се състои от следните икони: Богородица с младенеца, Иисус Христос Вседържател, Св. Никола, патрон на църквата, Св. Йоан Предтеча (всички рисувани до пояс) и Архангел Михаил в цял ръст, стъпил на облаци. Редът от малки икони е изпълнен на цяла дъска, като изображенията са поместени в правоъгълни полета.
Представени са апостолите със свитъци, евангелистите с книга и перо в ръце, а апостол Павел държи освен това и меч. Точно по същия начин са изобразени апостолите в стенописите на Димитър Молеров в параклиса "Св. Архангели" в Рилския манастир през 1835 година. В центъра на реда е поместена сцената Дейсис. Венчилката се е състояла от кръст с полукръгли краища, без резбовани елементи, под него правоъгълна дъски с нарисувани две лами в страни от медальон с черепа на Адам и една правоъгълна табла с образа на Богородица (тази със св. Иван Богослов, която не е запазена).
Освен иконите от иконостаса, от същия зограф са изпълнени две икони на св. Димитър и св. Георги на коне и може би иконата Неделя не всички светци, която е сидно надживописана.
Никъде не се откриват ктиторски надписи и дати. Първият лист на един Пентикостар, издаден в Москва през 1815 г., съхраняван в църквата на Винище, е подлепен с част от лист, върху които се чете краят на ръкописна белвжка: "... с писмо за икон С грош" (200 гроша). Приписката не е датирана, но макар че във винищката църква има царски двери и по-късна венчилка от Аврам Дичов от с. Тресонче, вероятно сметката се отнася до иконите на Димитър Молеров.
По-конкретната датировка на тези икони не е много лесна задача. В типажите на лицата, особено на младите – младенеца Христос, апостол Тома, архангел Михаил, има подчертана близост с почерка на Тома Вишанов, което общо взето е характерно за ранното творчество на Димитър Молеров. Същевременно в някои от иконите от Винище има известни диспропорции и неудачно нарисувани детайли. Така например фигурата на архангел Михаил е с голяма глава в сравнение с ръцете, някои длани са нарисувани небрежно. Би могло да се предположи, че в рисуването на винишките икони е взел участие синът на Димитър Молеров Симеон (роден през 1816 г.), все още млад и неопитен зограф.
Църквата в с. Винища е строена през 1835 г. и вероятно иконите са създадени известно време след това. Близки до тях са иконите на Димитър Молеров от с. Огняново (Фотовище), изпълнени около 1836 г. Как са се озовали иконите на двамата банскалии в далечното от Банско село Винище не може да се установи със сигурност. Може би някой поклонник от това село в Рилския манастир е срещнал там Димитър Молеров и му е поръчал иконите за новата църква. Косвено свидетелство за тове е наличието във винишката църква на рило-манастирски щампи.
Иконите във Винище не са така блестящи като художествено постижение като тези от манастира Врачевшница или стенописите в Рилския манастир. Дали Димитър Молеров като всеки художник е имал моментни спадове или иконите за малката селска църква са работени по-бързо и не толкова внимателно, може само да се гадае. Но и едните, и другите са част от творческата биография на един от най-добрите български възрожденски зографи.
Д-р Иванка Гергова
www.knigite.abv.bg
Виж също:
www.Pravoslavieto.com