Софийският митрополит Стефан (от 1945 г. Български Екзарх) извършва маслосвет в София през 1942 година. Източник: Стара София в снимки
Софийският митрополит Стефан (от 1945 г. Български Екзарх) извършва маслосвет в София през 1942 година. Източник:
Стара София в снимки
Водата е материален елемент с широка употреба и богата символика. Тя е свързана с живота и без нея няма живот. Тя унищожава, но и ожитворява; погубва старото и създава новото; тя чисти, затова се ползва от всички очистителни ритуали за очистване и освещаване на човеци и предмети.
Светата Библия е изпъстрена със събития, където тайната на човешкото спасение е свързано с водата, например Всемирния потоп, преминаването през Червено море, канарата с вода в Синайската пустиня, реката Иордан, къпалните Витезда, Силоам и други. Господ Иисус Христос чрез кръщението Си в Иордан освети природата на водите и заповяда на последователите Си да ползват водата за кръщение. Поради богатата естествена символика на водата и връзката й с тайната на нашето спасение, св. Църква я употребява от най-ранни времена не само в своите тайнства (Кръщение и Евхаристия), но и в някои обреди от очистителен и осветителен характер - като символ на живота, на възраждането, на очищението и освещението и като сила, която възражда, очиства, освещава човека и околната му среда, за да съдейства при създаването на новото небе и новата земя (2Петр. 3:5-7, Откр. 21:1) и за личното спасение на човека.
Водосвет в Бачковския манастир. Снимка: bg-patriarshia.bg
Освещаването на водата, която се ползва при осветителните и очистителните обреди, наричаме водосвет. Водосвет е обред, при който чрез молитви, призоваване на Светия Дух и кръстообразно благославяне на водата посредством ръката на свещеника, тя се освещава и става "лечителна за душите и телата и прогонваща всяка съпротива сила".
Богослужебният типик на Православната църква в съвременния си обем съдържа пет обреда за освещаване на вода:
Проф. Благой Чифлянов
Из книгата "Литургика", Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София. 1996 година
Нейната сила не може да се обясни от “чистата наука"
Всеки българин поне веднъж в живота си е присъствал на водосвет, бил е поръсван със светена вода или е виждал това да се прави.
Най-ярките ми спомени за светената вода са свързани с един показателен случай. Преди няколко години двама приятели повикаха в една седмица свещеник да извърши водосвет в домовете им. Случи се свещеникът да е един и същ. И в двата случая осветената вода, с част от която се поръси къщата, се наля в бутилка и се сложи на видно място. От любопитство всеки път, когато съм се отбивал и на двете места, отпушвах бутилката. За мое изумление едната бутилка започна силно да мирише на сяра! "Какво си държал тук?" - попитах човека, а той свиваше рамене, но един ден ми призна, че при него след водосвета дошла една отдавнашна приятелка, която се занимавала с магии...
Какво представлява светената вода и защо е толкова голям интересът към нея и на вярващи, и на невярващи, а и на "зловярващи", както църквата нарича магьосници, "екстрасенси", и хора осъзнато или не предаващи се на рогатия? Това е необикновената й сила, която "чистата наука" (каквото и да се разбира под това) се опитва да обясни научно.
Водата заема важно място в повестта на Свещеното писание, най-вече в Новия завет. На сватбата в Кана Галилейска свършило виното и Господ Исус Христос заповядал да напълнят делвите в двора с вода. После да налеят и да поднесат... Това, което занесли на стария сват, било чисто и прекрасно вино... (Иоан 2:1-11).
Водата се подчинява на Сина Божий, когато се извива буря в морето и учениците са уплашени за земния си живот. По водата ходи Той, за да ни покаже, че тя е Негово творение и е в Негова власт.
За освещаване на водата в Новия завет се говори два пъти: по време на кръщението на Иисус Христос от св. Иоан Кръстител и там, където се разказва за чудото в къпалнята Витезда. Затова и тези два новозаветни епизода са в основата на водосвета, който Църквата извършва от древност. Има две последования на водосвета:
Велик водосвет, който се извършва два пъти в годината - в навечерието на празника Богоявление, известен и като Кръщение Господне и Просвещение, и на
следващия ден след литургията.
Великият водосвет възпроизвежда освещаването на водата на река Йордан, когато Бог се явява и в трите си лица: чува се гласът на Бог Отец от небесата, който казва: "Този е Моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение", докато синът се кръщава от св. Йоан, а от небето като гълъб слиза Светият дух (Мат. 3-17).
С кръщението си Синът Божий освещава водите... Затова вярваме, че богоявленската вода има по-голяма сила - нея християните взимат вместо светото причащение след края на светата литургия, когато имат за това сериозна причина и благословение от своя духовен наставник.
Малък водосвет
се извършва на храмовия празник, на Господски и Богородични празници, но и когато миряните имат нужда или светената вода свърши. Той възпроизвежда водата в къпалнята при Овчи порти
в Йерусалим, която се наричала Витезда. Там веднъж годишно ангел небесен раздвижвал водата и който пръв влезел, се очиствал от каквото и заболяване да страдал. Но в деня, описан в
Евангелието, при Витездата дошъл Сам Бог!
Положителното действие на светената вода се проявява, когато към нея се пристъпва с вяра. Когато вярата се замества от суеверие, маловерие, инерция, кривоверие или зловерие, се случва Бог да отнеме действието на светостта.
С какво водата е толкова важна, че Господ свързва с нея примерите, които ни дава с Евангелието?
Още в първите стихове на Свещеното писание от книгата Битие на Стария завет се казва:
"В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се стелеше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата..." (Битие 1:1-2).
Академик Владимир Вернадски (1863-1945), общопризнат създател на науките геохимия и биогеохимия, пише: "Няма такова съединение, което би могло да се сравни с водата по своето влияние... Няма такова вещество, минерал, полезно изкопаемо, живо тяло, в чийто състав да не е включена вода." Големият учен само повтаря това, което писанието ни завещава.
Водата проявява своя божествен произход в много случаи, регистрирани от неправославни или невярващи. Такъв е плаването на кораба "Лара" през 1881 година. След пожар част от екипажа успява да се спаси и три седмици бедства без храна и вода. Капитанът Нейл Кери започнал да си представя, че водата в океана е сладка. Загребал и пил - тя наистина се оказала сладка...
"Добросъвестните учени" не са се сетили за действителното слизане на Светия дух във водата по време на водосвет, а може ли да се мери "количеството" Бог във водата?
И кой би могъл като Господ Иисус Христос да каже пред гробницата на умрелия преди три дни Лазар: "Лазаре, излез вън!", и умрелият да излезе от гроба си (Иоан 11:38-46)?
Светената вода не действа "магично", така че който се сдобие с нея, да се възползва от силата й. Тя се освещава от Бога. По неговата воля солената вода може да се превърне в сладка.
Присъствието на осветената вода в живота на хората е за укрепване на вярата. А вярващият знае, че болестите и скърбите са поради греховете ни.
Руси Ст. Русев
Вестник "Монитор", 10 април 2009 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com