Павел Флоренски
Павел Александрович Флоренский
1882 - 1937 година
|
Павел Флоренски
|
Павел Александрович Флоренски (1882 - 1937) е руски религиозен философ, свещеник, изтъкнат учен-енциклопедист ("русският Леонардо да Винчи", с познания в областта на теологията, философията, математиката, физиката, електротехниката, музиката, изкуствознанието, филологията и историята). Завършил Физико-математическия факултет на Московския университет и Московската Духовна академия (МДА), където по-късно чел лекции по история на философията. Приел свещенически сан през 1911 година. След болшевишката революция ръководил "Главэлектро" и изследвал електрическите полета и диелектриците. През 1921 г. е избран за професор във ВХУТЕМАС, където чете лекционен курс "Анализ на пространството в художествените произведения". Арестуван в 1933 г. и осъден на 10 години затвор. Година по-късно е заточен в Соловецкия лагер, където направил станалите днес знаменити изследвания за добиване на йод от водораслите. Тук бил и разстрелян, на 8 декември 1937 година.
Основни съчинения на П. Флоренски са: "Стълб и крепило на Истината. Опит за православна теодицея" [доразвиващ магистерската му дисертация "За духовната истина", от която преди издаването й по съвет на ректора на МДА епископ Теодор (Поздеевски) била премахната главата "София"], "Смисълът на идеализма", "Иконостасът", "Очерци по философия на култа", "Обратната перспектива", "Проблемът за времето в теорията на изкуството", "Енциклопедистът и неговият стил", "Имеславието като предпоставка за философията" и сборникът "При водоразделите на мисълта". Някои от тях са пренаситени с усложнена терминология, лишени от вдъхновение и трудни за разбиране.
Възгледите на Флоренски са винаги били предмет на критическа оценка. Той вярвал, че богословът трябва да изразява вечното и традиционното, да пребивава в църковността без да добавя нито дума от себе си. Въпреки това той е един от най-субективните руски философи и в творчеството си изразява свои лични възгледи, влагайки несвойствени за православната традиция идеи. Черпил идеи от различни източници, сред които платонизма и окултизма (в курса си по история на философията в МДА включил отделен раздел за окултизма).
По думите на един от най-ярките му критици - прот. Г. Флоровски, в неговата теодицея "по странен начин няма Спасител". Правил опити да "разшири" Православието по
посока към гностицизма
(например в есето "Макрокосмос и
микрокосмос"), при което основно средство е създаденото от него и от Владимир Соловьов и прот. Сергей Булгаков учение софиология. Фундаментално за кн. "Стълб и крепило на Истината" е понятието "София,
Премъдрост Божия", в което, противно на учението на Църквата, Божията
премъдрост се възприема не като едно от свойствата на Бога, а като отделна личност, ипостас. Напр. Флоренски определял София като "Ипостасна Система от Божиите миротворчески
мисли". Учението е отхвърлено от Църквата като еретично.
Свещ. Павел Флоренски и все още неръкоположеният Сергий Булгаков. Худ. Михаил Нестеров, 1917. Източник: bibliotekar.ru
Виж също:
www.Pravoslavieto.com