Кръщение Господне (Богоявление).
Икона от XII в., Манастира "Св. Екатерина" в Синай, Египет
Кръщение Господне (Богоявление).
Икона от XII в.,
Манастира "Св. Екатерина" в Синай, Египет
Втората част от Символа на вярата започва с изповядване нашата вяра в Божественото достойнство на Светия Дух.
Тая част е съставена на Втория вселенски събор в 381 година. В това време се били появили лъжеучители, които неправилно проповядвали и учели за Светия Дух. Техен водач бил еретикът Македоний.
Осмият член от Символа на вярата изразява ясно и точно, въз основа на Христовата проповед, както и на думите на цялото Свещено Писание, вярата на православните християни в Светия Дух.
Ето същината на тая вяра.
Светият Дух е наречен Господ. Това значи, че Светият Дух не е твар, каквито са другите духове - ангелите, а е Творец, Господ, истински Бог, каквито са Бог Отец и Бог Син. Преди възнесението Си на небето Господ Иисус Христос обещал на учениците Си, че над тях ще слезе Дух Свети и, разпращайки ги на проповед, им заповядал: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19). В тия думи на Христа Светият Дух е поставен наравно с Отца и Сина като Божествено лице, равно на Тях.
Бог Дух Свети е вечен, равен на Отца и Сина, като се отличава от Тях по това, че Той предвечно изхожда от Отца. За това лично свойство на Светия Дух, което Го отличава от Отца и Сина, е дал ясно и твърдо свидетелство Сам Иисус Христос в думите: "А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене" (Йоан. 15:26).
Въпреки ясното свидетелство на Христа и въпреки категоричното твърдение на Символа на вярата и на всички свети отци, че Дух Свети изхожда от Отца, римокатолиците са си позволили да изменят тоя член от Символа на вярата, като добавили, че Дух свети изхожда от Отца и Сина (filioque) С това е нарушено определението, дадено от Самия Христа, и е изменен догматът за Св. Дух, установен на Втория вселенски събор. Протестантизмът, възникнал на основата на католичеството, е приел от него тоя изопачен тест на Символа на вярата.
Ние, православните, държим неизменно за онова, което ни е открил Господ Иисус Христос и което са приели светите и богомъдри вселенски отци и учители на Църквата.
Като Бог, Светият Дух няма ни начало, нито край на Своето битие. Той е вечен, всемогъщ, всезнаещ и вездесъщ, подобен във всичко на Отца и Сина, и отличаващ се от Тях само по личното Си свойство - изхождане от Отца.
Понеже по съществото си Светият Дух е истински и съвършен Бог, неразделен от Отца и Сина, то и Нему, както на Отца и Сина принадлежи еднаква слава и поклонение. Това значат думите от Символа на вярата "Комуто се покланяме и Когото славим наравно с Отца и Сина".
В Православната църква на Св. Дух всякога се е отдавало Божеско поклонение и прославяне. За това свидетелствуват всички молитви, песнопения и възгласи, където Дух Свети се прославя заедно с Отца и Сина. Когато се кръстим, ние казваме: "В името на Отца и Сина и Светаго Духа".
Вярата в Светия Дух като Бог е загатната и в Стария Завет. Но едва Иисус Христос ни е научил в пълнота как да вярваме в светия Божествен Дух, изхождащ от Отца.
Има и много зли духове на тъмнината, има и много добри духове - ангелите. Но всички те са ограничени, тварни. Един е обаче Светият Дух, неограниченият Творец и Господ, Който е навсякъде и всичко изпълва. Народите, които са вярвали в много богове, всъщност са вярвали в злите духове, които са живеели в идолите. Затова в Стария Завет се казва, че идолите са бесове (Втор. 32:17; Пс. 105:36; сравни 1Кор..10:2). Многобожниците, прелъстени от множество зли духове, не са могли да повярват в единия Свети Дух. В Него вярват само истинските еднобожници, т.е. ония, които познават единия, истински, троеличен Бог.
Велико е значението на Светия Дух в нашия живот. Той оживотворява всичко сътворено. Затова се нарича в Символа на вярата "Животворящ". Той твори, поддържа, обновява и възражда живота. Когато Бог създавал света, Дух Божий се носел над водата (Бит. 1:2). А при създаването на човека Бог вдъхнал в лицето му дихание за живот; и станал човекът жива душа (Бит. 2:7).
Свети апостол Павел пише на християните: "Духът Божий живее във вас" (1Кор. З:16). За да не се смесва човешкият дух с Божия Дух, св.ап. Павел прави ясно разграничение, като казва: "Самият Дух свидетелствува, че сме чеда Божии" (Рим. 8:16). Каква радост се съдържа в тия думи! Сам Духът Божий, а не човек, ни свидетелствува, че сме чеда Божий Всеки, който носи в себе си Свети Дух, е Божие чедо. А Светият Дух се дава на всеки кръстен в името на Света Троица!
Всеки може да носи в себе си този Свети Дух до края на живота си, ако православно вярва в Бога, ако живее непорочно или при огрешаване искрено се покайва и пак измолва за себе си благодатта на Св. Дух. Значи, човек или трябва да поддържа душата си чиста, или трябва да я очиства, ако иска в него да обитава Светият Дух, Животворящият.
Спасителят, за да ни увери, че можем да получим Светия Дух, говори:
"Ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри деяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Свети на ония, които Му искат" (Лук. 11:13).
Това е най-великият дар, който Бог дава на хората. Защото, давайки Светия Дух, Бог дава Себе Си. Има ли по-висок от този дар? И има ли по-голяма любов от тая?
Бог дава Свети Дух и на грешници, които искрено се каят. Ето един пример. В един енорийски храм свещеникът говорел един ден поучение върху думите на св.ап. Павла: "Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-атà" (1Кор. 16:22). Между слушателите имало и един млад човек, който не се отличавал с особено благочестие. Макар че поучението му направило силно впечатление, но това впечатление бързо се изпарило.
Минали години. Много скитал младият човек. Най-сетне той взел да води по-порядъчен живот: оженил се, станал баща на мили деца и бил много доволен от своето положение. Така преживял той до преклонна възраст. Но през всичкото време все чувствувал, че нещо го измъчва тайно, че нещо му не достига.
Веднъж той си седял в къщи печален и прекарвал през паметта си всичко, което му се било случило през живота. Спомнил си за своя роден край, за другарите си, за енорийската църква. И ето, изведнъж живо изпъкнали в съзнанието му образът на стария свещеник и неговата паметна проповед: "Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата".
- Това беше преди петдесет години, въздъхнал той, а ето от онова време аз нито веднъж не съм отишъл на църква, не съм чул никаква проповед, не съм се причащавал, не съм се каял!
Замислил се дълбоко грешникът и тихо взел да чете молитвата към Светия Дух:
"Царю Небесний, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълняваш, Съкровище на добрините и Подателю на живота, дойди и се всели в мене и ме очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, моята душа!"
[Виж също: Молитва към Светия Дух от молитвеното правило].
Светият Дух се докоснал до сърцето му. Нещо възвишено и отдавна забравено се раздвижило дълбоко в душата му. Семето на дивните молитвени думи, под влиянието на благодатта на Светия Дух, попаднало в съвестта му. Пламъкът на Божията любов запалил огнец в съзнанието му. В светлината на благодатта той изведнъж се почувствувал колко грешен, нещо, което досега не му било минавало през ума.
Старецът затреперил и се облял в покайни сълзи. Той отишъл и изповядал пред енорийския свещеник всички свои грехове. От този момент той се преродил под влиянието на благодатта на Светия Дух и станал истински християнин. Библията се превърнала в негова настолна книга, а молитвата - в най-любимо занятие.
Той преживял в покаяние още 16 години и умрял в мир с Бога и със своята съвест. Ето как Светият Дух, Животворящият, възражда човека-грешник за нов живот.
Св. Тихон Задонски
казва много хубаво:
"Ти виждаш, че когато огънят се докосне до тамяна или до някоя благоуханна смола, веднага се получава дим и се издига нагоре приятно ухание. Точно така се случва, когато благодатта на Светия Дух се докосне до сърцето на човека. В такова сърце се появяват въздишки и истинска молитва, като благоухание. Тая молитва възлиза нагоре към Небесния Отец и намира у Него благодат и милост.
Ето защо ние трябва да просим от Бога Светия Дух, за да събужда Той в сърцата ни истинска молитва."
Духовният живот е немислим без благодатта на Светия Дух. Ние не можем да вървим по пътя на спасението без помощта на Светия Дух. Ето защо, на по-големи празници и в някои неделни дни светата Църква пее: "Чрез Светия Дух всяка душа се оживотворява и възвишава в чистота..."
Светият Дух освещава човека, т.е. прави го свет. Светият Дух ни очиства от греховете, които ни помрачават, и ни води към добро.
Всички светци са носители на Светия Божий Дух. Някои от тях още през земния си живот понякога просто са сияели видимо с някаква особена благодатна светлина. А след смъртта си всички те сияят като слънца в царството Божие. Затова на иконите те се изобразяват с ореол около главата.
Светият Дух се проявявал още в Стария Завет. Той очиствал вярващите от греховете им и ги подготвял да посрещнат Иисуса Христа.
С особена сила Светият Дух се проявявал тогава в някои благочестиви люде, какъвто бил, например, Св. цар Давид. Той се молел така:
"Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух нека ме води в земята на правдата" (Пс. 142:10).
Когато Давид съгрешил тежко пред Бога, повече от всичко се боял да не би Господ да го лиши от Своя Свети Дух и затова умилно викал в покаяние:
"Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене" (Пс. 50:12-13).
Бог го помилвал и му възвърнал, заради дълбокото му покаяние, даровете на Светия Дух. Пред своята смърт Давид казал: "Дух
Господен говори в мене, и словото Му е на езика ми" (2Цар. 23:2). От тия думи на св. цар
Давид се вижда, че той се намирал под особеното ръководство на Светия Дух, Който е говорил чрез него. Под вдъхновението на Светия
Дух той съставил своите дивни псалми. Те и сега се четат във всяко богослужение на
Православната църква.
[Виж също: Псалми в богослужебна употреба].
Ние често говорим за вдъхновението на поети и художници, които под влияние на вдъхновението си са написали своите произведения. Това е действително така. Без вдъхновение, без обилен приток на особени духовни сили ме може да се създаде нищо прекрасно.
Обикновеното обаче човешко вдъхновение не може да се сравни с оня приток на духовни сили, с онова божествено вдъхновение, което се дава на праведните хора от Светия Дух. Това вдъхновение просвещава целия духовен живот и цялото същество на праведниците и им съобщава дивните дарове на Светия Дух. Тия дарове, според както ги изброява св. пророк Исаия, са следните: дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие, дух на страх Божий (Ис. 11:2-3).
Благодатта на Светия Дух, освен това, нерядко надарява Божиите избраници със свръхестествена сила, с дар на прозорливост и пророчество, и с дар на чудотворство.
В Стария Завет имало доста праведници, които, подобно на св. цар Давид, се намирали под особеното ръководство на Светия Дух. Това били светите пророци. По вдъхновение на Св. Дух те отклонявали хората - било чрез увещания, било чрез изобличения и заплахи - от разни грехове и им предсказвали за насърчение и утешение идването на Христа Спасителя.
Човек сам по себе си не може да предскаже какво ще стане утре, а камо ли да пророкува какво ще настане след 500, 600 или 1000 години. А ето, старозаветните пророци са предсказали с векове напред идването на Спасителя, като са обрисували просто като очевидци поразителни подробности от живота Му. Това те са могли да сторят само по вдъхновение от Духа Светаго. Затова и св. Петър право казва: "Никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Духа Свети просветявани са говорили светите Божии човеци" (2Петр. 1:21).
Светият Дух, следователно, е говорил чрез древните пророци. Затова в осмия член от Символа на вярата е казано за Светия Дух, че е говорил чрез пророците.
Цялото Свещено Писание е написано под вдъхновението на Светия Дух (2Тим. 2:16). Тук е мястото да споменем, че чрез Светия Дух са говорили и апостолите (1Петр. 1:12). Преди още да отиде на кръстни страдания и смърт, Иисус Христос им обещал да им изпрати Светия Дух. Ето и Неговите думи:
"И аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас во-веки, Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава, а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде" (Иоан. 14:16-17).
А преди възнесението Си на небето Иисус Христос
заповядал на апостолите:
"Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий" (Деян. 1:4-5).
Това се сбъднало десет дни след възнесението на Господа в деня Петдесетница, когато над събраните в Иерусалимската горница апостоли Дух Свети слязъл във вид на огнени езици. Всички те, изпълнени с Духа Светаго, започнали да проповядват словото Божие на разни езици пред насъбралите се от цял свят иудеи. Тогава станал св. апостол Петър да благовествува за Иисуса Христа. Под благодатното въздействие на Светия Дух той тъй проповядвал, че след неговата реч към Църквата се присъединили изведнъж около три хиляди души, които от всичкото си сърце повярвали в Христа (Деян. 2:2-14).
От Петдесетница насетне Дух Свети живее в Църквата, пази я от заблудите на лъжеученията, съхранява я в истината и я ръководи в пътищата на Божията правда. Оттогава насетне Дух Свети непрестанно пребъдва между верните. Тъй те са заобичали Бога Духа Свети, животворящия и възраждащия грешниците за нов, праведен живот.
Който иска опитно да се увери в благодатното въздействие на Светия Дух над човешката душа, трябва най-напред да се постарае да очисти сърцето си от пороците и да го облагоухае с тамяна на молитвата.
Във всички светци, движещи се в духовния си живот по пътя на покаянието и
богоугождението, е живял и действувал същият Свети Дух, Който се е явил над апостолите във вид на огнени езици.
Св. Антоний Велики е казвал на своите ученици:
"Аз се молих за вас да се удостоите и вие да получите този велик огнен Дух, Който получих аз. Ако искате да Го получите, тъй че Той да пребъдва във вас пренесете най-напред телесни трудове и сърдечно смирение и, възнасяйки помислите си на небето денем и нощем, търсете със сърдечна правота този огнен Дух, и Той ще ви бъде даден завинаги...
Защото този Дух пребъдва в правите сърца. И когато бъде приет, Той ще ви открие висши тайни; ще прогони от вас страха от хората и зверовете и вие ще изпитвате небесна радост денонощно. И ще се чувствувате в това тяло като тия, които се намират вече в царството небесно".
Всички светци като духоносци, които опитно са узнали неописуемата радост от пребъдването на душата в Светия Дух, са учили, че целта на човешкия живот на земята е да придобием Светия Дух, най-висшето духовно благо. Тоя Дух е Дух на истината. Без Неговата помощ ние не можем да познаем нито истината за себе си, нито истината за Бога, нито смисъла на нашето земно съществувание. Придобиването на Светия Дух изпълва душата с неописуема радост и й дава пълнота на блаженство, за което всъщност тя е и създадена.
В
житието на св. Серафим Саровски има един много назидателен случай, който ни разказва
нагледно що е светият Дух и как се познава Неговото присъствие в човешката душа.
Н.А. Мотовилов, човек високо образован и искрено религиозен, стоял в близки духовни отношения с великия Божий угодник св. Серафим Саровски. Веднъж той го посетил в пустинната му колибка в гората и започнал да беседва с него за целта на християнския живот и за придобиването благодатта на Св. Дух. (Виж цялата беседа за Божия мир и благодатта на Светия Дух)
Беседата се водела на открито. Бил снежен зимен ден. Елхите наоколо тънели в сняг. Св. Серафим обяснявал подробно на Мотовилов, че целта на християнския живот се състояла в това да придобие човек благодатта на Св. Дух. Мотовилов искал да разбере всичко колкото е възможно по-добре и затова запитал св. Серафим:
- По какъв начин мога да узная, че се намирам в благодатта на Св. Дух?
Тогава св. Серафим се помолил, хванал Мотовилов здраво за плещите и рекъл:
- Ние и двамата с тебе сме сега в Божия Дух. Защо не гледаш в мене?
Мотовилов отговорил:
- Не мога да гледам, батюшка, понеже из вашите очи се сипят мълнии. Вашето лице стана по-светло от слънцето, и мен очите ми ослепяха от болка.
Св. Серафим обяснил на Мотовилов, че Господ го е удостоил сега ясно с телесните си очи да види слизането на Св. Дух.
- Гледайте просто и не се бойте! Господ е с нас, - казал св. Серафим.
"Представете си, разказвал отпосле Мотовилов, в средата на слънцето лицето на човек, който разговаря с вас. Вие виждате движението на устата му, сменяващото се изражение на неговите очи, чувате неговия глас, усещате, че някой с ръцете си ви държи за плещите, но не само не виждате тия ръце, но не виждате нито сам себе си, нито неговата фигура, а само една ослепителна светлина, която се простира надалеч.
- Какво чувствувате сега? запитал св. Серафим.
- Необикновена приятност! отговорил Мотовилов. Аз чувствувам такава тишина и мир в душата си, че не мога да изразя това с никакви думи!
- Какво чувствувате още? запитал пак св. Серафим.
- Необикновена сладост!
- А още?
- Необикновена радост в цялото си сърце!
- Когато Божият Дух слезе над човека и когато го осени, обяснил св. Серафим, тогава човешката душа се преизпълва с неизказана радост, защото Божият Дух прави радостно всичко, до което се докосне. Но какво чувствувате още?
Мотовилов отговорил:
- Необикновена топлина (макар че било зима) и с нищо несравнимо благоухание.
Св. Серафим обяснил на Мотовилов, че всички тия дивни усещания са дарове на Св. Дух, и че където има искрена православна вяра в Господа, там се излива благодатта на Св. Дух над вярващата смирена душа.
Но защо ние днес не чувствуваме благодатта на Светия Дух тъй осезателно в себе си, както я е почувствувал св. Серафим и Н. Мотовилов? Защото сме грешни и обичаме повече плътското, отколкото духовното. Ако се очистим напълно от греховете си, и ние ще почнем да чувствуваме Светия Дух в нас.
Бог иска да се спасят всички хора и да стигнат до познание на истината (1 Тим. 2:4). Но там е бедата, че не всички хора искат да се спасят. Някои упорито се противят на Светия Дух (Деян. 7:51). Бог ни е дал такава власт, че, ако искаме, можем наистина да Му се противим. Той не иска насила да ни спаси, ако ние сами не желаем това. Бог ни е създал със свободна воля и зачита тоя велик дар у нас. Ние всички можем свободно да се определим за Бога или против Бога.
Нашият всеблаг Небесен Баща по много начини в живота призовава всички ни към обръщане, към покаяние, към вечно спасение. Но ние често пъти съзнателно затикваме ушите си. Не искаме да чуем Божия глас. Не желаем да се откажем от греховния си живот.
Такова нежелание и упорито противене на Божия глас е грях против Духа Светаго, който не се прощава нито в тоя, нито в бъдещия век (Мат. 12:31-32).
Примери за такова противене на Светия дух виждаме постоянно в живота. Не всички вярващи остават верни на Христа до края на земните си дни.
Някои за материални изгоди, за слава и почести изневеряват на православната си вяра и започват да проповядват инославие. Те забравят думите на св.ап. Павла: "Който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде" (Гал. 1:9).
Други пък от срам пред човеци се отказват от Иисуса Христа и тръгват по широкия път. Те забравят думите на Спасителя: "Който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите Ангели" (Марко 8:38).
Трети пък във време на гонения отпадат от вярата. Те приличат на камениста почва, която не дава никакъв духовен плод (Мат. 13:30-21).
Как ще постъпим ние? Ще бъдем ли докрай твърди във вярата? Ще останем ли предани на Иисуса Христа? Ще се борим ли с всички изкушения, за да не отпаднем от високото си звание - православни християни?
Трябва много и усилено да се молим да ни укрепи Бог във вярата, като ни прати благодатта на Своя Свети Дух. Защото без Божествената благодат ние не можем да опазим чиста вярата си и непорочен живота си.
Ние трябва също да се молим да ни укрепи Бог със Своята благодат да оделотворим вярата си. Защото само с вяра без съответни дела не можем да се спасим. "И бесовете вярват и треперят" (Иак. 2:19). Ние трябва да живеем според вярата си и да придобием чрез усилени духовни упражнения високите християнски добродетели.
Благодатта Божия, която ни се дава в св. кръщение и в другите св. тайнства, не ни се поверява, за да я оставим неизползувана, а за да придобием чрез нея спасение. Ако ние не я проявим в живота си чрез изпълнение на Божиите заповеди, ще отговаряме за нея на страшния Христов съд, както оня ленив раб, който бил привлечен под отговорност, задето закопал таланта си в земята, вместо да отиде и да го разработи (Мат. 25:25).
Вярно е, че твърде трудно се постига добродетелта. Вярно е, че дори и при помощта на благодатта ние мъчно постигаме доброто поради нашата естествена наклонност към греха.
Но ако насилваме ленивата си и грехолюбива воля да върши добро, въпреки че не й се ще да го върши, Бог, като види благочестивото ни намерение и като прецени достойно благородните ни усилия, ще ни прати най-сетне благодатта на Светия Дух, и тогава добротворството леко ще потече от душите ни.
Тогава ние ще достигнем плодовете на Духа Светаго, които св.ап. Павел изрежда тъй:
"А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание" (Гал. 5:22-23).
Макар че врагът на спасението ни - дяволът, - както и нашите собствени порочни наклонности всякога ще изправят препятствия по пътя ни, за да не можем да се доближаваме до Бога, ако ние упорствуваме в доброто и призоваваме на помощ всесилната Божия благодат, всичко ще победим. И каквото сами никога не бихме могли да направим, с Божията помощ ще го постигнем. "Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява" (Филип. 4:13), казва за наша поука св.ап. Павел.
Трябва да помним, че без усилия на волята не се постига спасение. "Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят" (Мат. 11:12), казва Христос.
За да се укрепва във вярата и добродетелта и за да има помощта на Светия Дух, православният християнин е длъжен всякога да се моли на третото Лице на Света Троица със следната молитва:
"Царю небесни, Утешителю, Душе на истината,
Който си навсякъде и всичко изпълваш,
Съкровище на благата и Подателя на живота,
дойди и се всели в нас
и ни очисти от всяка сквернота
и спаси, Блаже, нашите души.
Амин".
Помощта на Светия Дух се дава на вярващите чрез светите тайнства извършвани в св. Православна църква.
За Църквата и за тайнствата се говори в следващите два члена от Символа на вярата.
Из кратък катехизис по Никео-цариградския символ на вярата, поместен в книгата "Нашата вяра", изд. Св. Синод на Българската православна църква. Публикуван за пръв път в Интернет от Манастира "Св. Николай Мирликийски" в с. Кладница, Софийско
Виж също:
www.Pravoslavieto.com