Лъжеучението на "Свидетели на Иехова" Лъжеучението на "Свидетели на Иехова"Архимандрит Александър Милеант
Съдържание (frames)
"Свидетелите" толкова дълбоко и съществено изопачават християнството, че тяхното учение не бива да се нарича християнско. Те отхвърлят тайната на Светата Троица, Божеството на Иисус Христос, Божеството на Светия Дух. Тяхното учение за Христовото Възкресение, за душата, за задгробния живот, за Второто пришествие и за вечния живот има съвсем друго, измислено от тях нехристиянско съдържание. Би било много по-честно от тяхна страна да не се опират на Библията, а да проповядват своето учение като нова религия, каквото всъщност и е. Но те се ползват недобросъвестно от авторитета на Библията, от Христовото име и от християнската терминология, за да могат успешно да оплитат в мрежите си доверчивите хора, които по принцип уважават християнството, макар и да знаят малко за него.
Ние, християните, вярваме, че Бог, бидейки единен по същество, се явява троичен в Своите Лица, че Отец, Син и Светият Дух - това е един три-ипостасен Бог. С други думи, както Отецът е истинен, вечен и всемогъщ Бог, така и Неговият Син е истинен, вечен и всемогъщ Бог, а също и Светият Дух е истинен, вечен и всемогъщ Бог. И в същото време това не са трима богове, а Един Бог - единосъщна и неразделна Троица. Такава вяра сме приели от Апостолите.
Свидетелите на Иехова отхвърлят това учение и го наричат "сатанинско" и "езическа измислица". Те се надсмиват над християнските догми и казват, че ние вярваме в "трима богове" или в "триглаво чудовище".
Като не зачитат Троицата, иеховистите отричат и Божествената природа на Господ Иисус Христос, считайки Го сътворен подобно на ангелите, и необосновано Го отъждествяват с Архангел Михаил. С това те повтарят старото заблуждение на арианите, чието учение било подробно разгледано и отхвърлено от Църквата на Първия Вселенски събор в 325 година в град Никея. Иеховистите твърдят, че като се въплътил, Иисус свалил от Себе си духовното битие и станал обикновен човек. Когато Иисус се кръстил в р. Йордан, Бог Иехова Го направил Христос - пророк, първосвещеник и помазаник. Изпълнявайки поръчаната задача, Иисус загива прикован към стълб (традиционната форма на кръста те изключват като отвратителен езически символ). За този подвиг Бог Го награждава с безсмъртие. Той възкресява Иисус, като разпръсва Неговото тяло на съставните му елементи и Го възсъздава във вид на "славен дух", за да може Той да възглави всемирната организация на Иехова.
Тази ерес се обосновава с цитат от техния грешен превод на първия стих на Евангелие от Иоана: "В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Словото беше само от Бога" (т.е. създание). Тук е правилно да се чете: и Бог беше Словото.
Темата за Божеството на Господ Иисус Христос е подробно изложена от нас в приложението към тази брошура. След като се запознае с приведените от нас доводи, безпристрастният читател не може да не се съгласи, че цялото Свещено Писание еднозначно ни учи за Божеството на Спасителя. Затова, ако "Свидетелите на Иехова" грешат толкова сериозно в най-основния догмат на християнството, то всички техни следващи богословски построения също са грешни и трябва да бъдат отхвърлени като богопротивна ерес.
Сектантите пазители не приемат християнското учение за физическото възкресение на Иисус Христос на третия ден след разпятието. Те учат за тримата "Иисусовци". До въплъщението това бил Архангел Михаил, създаден от Бога. След въплъщението Христос станал обикновен човек, който после пострадал и умрял и по този начин прекратил своето съществуване. При възкресението от гроба Иисус възникнал като ново същество, обожествено, но не Бог по природа.
Ужасното изопачаване на основните християнски истини напълно хармонира с общото отричане от иеховистите на безсмъртието на душата и на задгробния живот. От адвентистите Ръсел заимствал идеята, че със смъртта на тялото се прекратява всякакъв живот. При Второто пришествие на Христос праведните ще бъдат, така да се каже, създадени наново според качествата, които Бог записал в Своята памет. Това е подобно на направата на нов стол по съхраняващ се чертеж на старинен модел. За нас е ясно, че йеховисткото "възкресение" няма нищо общо с християнското учение.
Християнската вяра учи, че когато напусне тялото в момента на смъртта, душата продължава както преди да мисли, чувства и желае. Човешката личност, паметта, съзнаването на "аз"-а се съхраняват напълно в душата на човека. Смъртта - това е своего рода сън за тялото. При възкресението от мъртвите душата на всеки човек се съединява с неговото предишно, но обновено тяло и така човекът ще се възстанови безсмъртен и нетленен, какъвто трябвало да бъде по изначалния план на Бога.
Темата за Второто пришествие на Христос и хилядолетното царство на земята се явява главна в учението на иеховистите. Известно е, че целият интерес на Ръсел към религията започнал с опита да се определи датата на Христовото пришествие. По несъвсем понятни математически изчисления той заключил, че Христос ще дойде в 1874 година. Когато това не се състояло, Ръсел започнал да учи, че Христос все пак дошъл, но в невидим образ и сега се намира във въздушната област, където Го посрещнало малко стадо от верни "свидетели".
Съгласно неговото пресмятане през 1914 година дошъл краят на периода на езичниците и във въздушната област сатаната започнал своята свирепа война срещу Христос и Неговите светии. Ръсел я нарекъл година на армагедонското сражение, след което Христос трябвало да се спусне на земята. Когато това не станало, "свидетелите" започнали да придвижват датата на видимото пришествие през 1916, 1918, 1924, 1928 г. и т.н.
Накрая "съдия" Рутфорд дошъл до гениалното обяснение, че армагедонското сражение е отложено до времето, когато "Свидетелите на Иехова" завършат своята всемирна проповед и предупредят всички народи по земята за надвисналата опасност. Поправяйки Ръсел, Рутфорд учел, че дяволът бил толкова озлобен на Христовото възцарение, че предизвикал Първата световна война, която завършила едва когато станало "очистването на храма на Иехова" в 1918 г. (мненията какво точно означава това са различни). Тогава уж били "възсъздадени" мъртвите от помазания елит и те се присъединили към Господ на небесата.
От тогава Христос продължава да съди народа, да отделя "овците" от "козите" и този процес ще завърши с битката между Христос и дявола на Армагедон (Откр. 16:16), страшна и последна битка на тотално унищожение. Заедно с дявола против Иехова ще се сражават и всички световни религиозни организации, християнски и други, които символизирали Вавилонската блудница (Откр. 17). Този последен бой всеки момент трябвало да започне, затова било необходимо бързо да се "просветят" колкото се може по-голямо число хора, защото всеки, който тръгне след дявола против "Свидетелите на Иехова" ще бъде изтребен.
Своето учение за армагедонското сражение и за хилядолетното царство свидетелите основават на своеобразно тълкувание на книгата Откровение и в частност на нейната 20-а глава. Известно е, че книгата Откровение е дълбоко тайнствена. Тя е пълна със символични видения и иносказания, в които зад видимите образи, имена и числа са скрити дълбоки Божествени тайни. Затова е неправилно изваждането от нейния контекст на отделни места и тяхното буквално тълкуване.
Под хилядолетното царство на светците Православната Църква учи да се разбира не политическа държава на бъдещето, а целият период на съществуване на Църквата, започвайки от Христовото възкресение и завършвайки с края на света. Хиляда години - това не е точно число, а дълъг период. Всички ние живеем и участваме в събитията на вече течащия "хилядолетен" период. Така Православната Църква разбира 20-а глава на книгата Откровение. Прочетете нашите брошури "Християнското учение за края на света" и "Към познание на Библията - книга Откровение"2.
Всички заблуждения на иеховистите, свързани с Второто пришествие и това, което ще бъде след него, произтичат пряко от тяхното неверие в безсмъртието на душата. Според Ръсел и неговите последователи човек няма самостоятелна душа, тъй като неговото тяло е и негова душа, а душата е тяло. Когато човек умира, той престава да съществува. Не съществува никаква безсмъртна душа. След смъртта човекът го няма. Ръсел твърди, че думите на Христос, казани на разбойника на кръста: "Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая", трябва да бъдат преведени по друг начин, а именно: "Днес ти говоря, ти ще бъдеш с мене в рая." Поразителна дързост от страна на човек, който не само не разбирал оригиналния гръцки език, на който било написано Евангелието, но дори не знаел и гръцката азбука!
Според Ръсел в хилядолетното царство на възкръсналите или по-точно на възсъздадените хора ще бъде предоставен "втори шанс" на условията на Новия завет. По такъв начин настоящият живот не е единствен. Библията, разбира се, не обещава нищо такова. Напротив, в нея се говори, че "на човеците е отредено да умрат един път, а след това - смърт" (Евр. 9:27). Свидетелите настояват, че при хилядолетното царство животът може да бъде изживян отново, а предишните грешки да бъдат поправени. Всичко ще зависи от това как човек ще се държи в новите, по-благоприятни условия.
Според Ръсел след Съда хората ще бъдат разделени на три класи. Първа класа, състояща се от 144 хиляди избрани иеховисти, ще бъде взета на небето и там в безтелесно състояние те ще царуват с Христос - Михаил и ще управляват живота на хората, оставени на земята. Възниква въпрос: ако съгласно тяхното учение числото 144 хиляди вече е било попълнено в 1935 година, то къде ще попаднат останалите "свидетели", които се присъединили към Обществото след 1935 година? Защо проповядват и се трудят, след като все едно няма да влязат в числото на привилегированите? Втората класа "възкръснали" ще се състои от останалите спасени иеховисти. Те ще останат на земята в своето тяло и няма да могат да наследят небесното царство. На земята те ще се наслаждават на пълно спокойствие и благополучие, и няма да страдат от войни или болести. Няма да има смърт. Те ще могат да се женят, размножават и населват земята.
Но какво ще стане със земята поради непрекъснатото нарастване на населението, след като никой няма да умира - това е предоставено на въображението на читателя. Останалите, трета класа, недостойни за живот на земята, ще бъдат унищожени заедно със сатаната и неговите духове. Свидетелите отричат и ада, и вечните мъки в задгробния свят. Според тяхното учение умрелите просто престават да съществуват. Местата в Библията, говорещи за ада и за геената огнена, те тълкуват алегорически, а християнското учение по този въпрос наричат езически мит. Въобще цялото учение на "свидетелите" за спасението е произволно и пълно с противоречия. Те твърдят, че Христос "не донесъл пълно изкупление за греховете, а само дал на човека възможност да заслужи спасението си сега или в бъдещото хилядолетно царство".
В Библията няма нищо подобно. Писанието учи, че всички хора са призвани към спасение чрез вяра в Иисус Христос. Свещеното Писание не прави никакви "касти" от спасени. При това спасението не се ограничава с някакъв отрязък от време (1000 години). То започва от момента на обръщането на човека към Христос и се простира във вечността. "Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот" (Иоан 5:24).
Известна непоследователност се наблюдава и в други пунктове от вероучението на тази секта. "Пазителите на Кулата" са променили рязко негативното си отношение към ваксинирането и сега го разрешават за своите членове. Тяхното ръководство е разпространило разбирането за непогрешимостта си по въпросите на вероучението от първия президент на сектата до целия съвременен ръководен апарат. По едно време иеховистите официално твърдели, че трудовете на първия им лидер сега нямат практическо значение, но след това отново се върнали към тях, обявявайки ги за "пророчески".
Трактовката на образа на ангела в 9-а глава на Откровението като сатана, по-късно била интерпретирана като образ на Иисус Христос. Първоначално иеховистите нямали нищо против преливането на кръв на болни, сега те са непримирими към това. Отначало "свидетелите" признавали почитанието към Иисус Христос, сега го отхвърлят. В по-ранния период възкресението на мъртвите се предвиждало за всички, сега само за някои. По-рано Израил се възприемал в буквалния смисъл като определена нация, а сега се осмисля от иеховистите като духовна общност независимо от нацията.
Разбиранията за Армагедон, датата на Второто пришествие, датата на хилядолетното царство и особеностите на това царство били променяни от тях няколко пъти. Тези и други подобни промени във вероучението показват, че ръководството на сектата още по-видимо се е заплело в собствените си изопачавания на вярата и за редовия сектант става все по-трудно да разбере кое се представя за истина.
Това било в списъка на важните причини, поради които около 1 милион иеховисти напуснали сектата за последните десет години. Независимо че "свидетелите" открито враждуват против установените държавни структури, наричайки ги дяволски механизми, когато им е изгодно, те самите се обръщат към защитата на държавата.
Миссионерский листок номер 60
Издательство храма Покрова Пресвятой Богородицы
Copyright © 1996 and Published by Holy Protection Russian Orthodox Church
2049 Argyle Ave. Los Angeles, CA 90068, USA
Редактор: Архимандрит Александр Милеант
Издадена на български език в книжно тяло от Тавор прес © София
www.Pravoslavieto.com