Архимандрит Александър Милеант
Съдържание (frames)
"Свидетели на Иехова" представлява една от най-дейните пропагандистки организации на нашето време. Те наводняват света както със своята литература, така и с настойчивите си проповедници - ентусиасти, които ходят от врата на врата и убеждават хората да се присъединят към тяхното учение. Особен успех имат при тези, които по принцип уважават християнската вяра, но не са получили религиозно възпитание.
Според техните собствени данни в света се наброяват повече от три милиона "свидетели" на Иехова. Не напразно един от бившите "свидетели" на Иехова нарече този култ "най-действеното заблуждение на нашето време". Ако ви се е случвало да се сблъскате с някой от техните проповедници, то навярно ще се съгласите, че доводите на свидетелите понякога звучат логично. И ако те не са разколебали вашите възгледи, то във всеки случай биха могли да породят съмнение в това, което до този момент вие сте приемали за истина.
"Свидетели на Иехова" е основана от Чарлз Т. Ръсел в 80-те години на миналото столетие. Както той, така и неговите приемници управлявали обществото на иеховистите с абсолютна власт и са оставили върху него отпечатъка на личността си и на своето тълкувание на Библията. Затова и според съответното количество президенти в еволюцията на Обществото могат да бъдат проследени четири периода:
1) период на Чарлз Ръсел, основател на сектата (1872-1916);
2) период на "съдия" Джозеф Рутфорд (1917-1942);
3) период на Натан Кхор (1942-1977);
4) период на Фредерик Франц (1977-1992).
И тъй като Свидетелите твърдят, че Сам Бог е автор на тяхното учение, то е важно да се сравнят разновидностите на идеите им през тези четири периода. При това се разкрива поразителният факт, че всеки президент на Обществото разбирал Библията именно по своему и нерядко в противоречие с предишните президенти на Обществото. Дори само това говори, че твърдението на иеховистите, че Бог е автор на тяхното учение, е абсурдно, защото Бог не може да противоречи на Самия Себе си. С други думи, Обществото се ръководи не от Бог, а от заблуждаващи се хора.
Основателят на Обществото Чарлз Ръсел (Charles T. Russell), бидейки възпитан в презвитерианство, още като юноша се отказал от това учение и се присъединил към конгрегационалистите, също впрочем незадълго. След това той се запознал с проповедите на адвентистите от седмия ден. Тук в него пламнала вяра в божественото съдържание на Свещеното Писание и Ръсел започнал да проповядва тяхното учение. С адвентистите обаче му се наложило да се раздели поради разногласия за формата на Второто пришествие. Ръсел скъсал с тях, "твърдо убеден, че никой преди него не бил способен да разбере правилно Писанието и че Бог го призвал да обясни на хората истинския му смисъл".
В 1879 г. Ръсел основал списанието "Кула на стражите от Сион" (на български език днес това списание се разпространява под заглавието "Стражева кула"), а в 1881 г. - Обществото на Пазителите на Кулата, което било непосредствен предшественик на днешните "Свидетели на Иехова". В това време той започнал публикуването на своя седемтомен труд "Изучаване на Писанието" (Studies in the Skriptures), който поставял по-високо от самото Писание. Ръсел твърдял, че това "изучаване" дошло от Бога чрез просвещение от Светия Дух и е абсолютно необходимо на вярващите за правилното разбиране на Библията (7-и том Studies in Skriptures, 1918 г.). Той предупреждавал своите последователи, че ако някой от тях престане да чете неговото "Изучаване..." и започне да се занимава непосредствено с Писанието, то в скоро време ще затъне в тъмнина. И напротив, човек дори никога да не е чел Библията, а само неговото Изучаване, ще пребивава в постоянна светлина. С други думи, Ръсел учел, че е необходим нов боговдъхновен тълкувател на Писанието за правилното му разбиране и че този избран от Бога учител е именно той - Ръсел.
При все това съвременното учение на Обществото на Кулата явно противоречи на много от началните догмати и "божествени интерпретации" на Ръсел. Сега за вдъхновен тълкувател на Библията се признава не Ръсел, а самото Общество и то претендира за това, за което претендирал и Ръсел, а именно че само неговото разбиране на Библията е правилно и че самостоятелното й изучаване води до мрак и ерес. Така тяхното официално списание "Кулата" осъжда тези, "които говорят, че е достатъчно да се изучава Библията вкъщи самостоятелно или на малки домашни групи... Чрез такова изучаване на Писанието те отново изпадали в отстъпление от доктрините на християнското духовенство" (The Watchtower, 15. авг. 1981 г. ).
Любопитно е, че самото Общество на Кулата признава, че ако човек изучава самостоятелно Библията, то неизменно ще добави нещо към традиционното християнско учение. При все това творенията на Ръсел, които той обявил за съвършено необходими за правилното разбиране на Свещеното Писание, в настоящия момент се игнорират от Обществото.
Въпреки че последователите на Ръсел се увеличавали, неговият собствен живот не протичал безпроблемно. В 1912 г. Ръсел дал под съд един баптистки пастор, обвинявайки го в клевета. При разглеждането на неговия иск обаче сам бил изобличен в лъжа, защото не могъл да назове буквата от оригиналния текст на Новия завет, макар под клетва да заявил, че знае отлично гръцки език. Освен това на съда се изяснило, че въпреки че Ръсел претендирал за титлата пастор, никой не го бил ръкополагал и всъщност бил самозванец. След година последвали други неприятности, когато жена му спечелила срещу него бракоразводен процес, обвинявайки го в "безумно самолюбие, склонност към тирания и неподобаващо поведение с жените от паството". Не след дълго изплували неговите нечестни машинации с "чудесната" пшеница, които донесли на Ръсел крупен паричен доход.
Такъв бил нравственият облик на основателя на сектата "Свидетели на Иехова". Ръсел, който написал седем тома тълкувания на Библията без да знае нито един библейски език, никога не бил учил в някакво богословско училище, не познавал философията и бил завършил само седем класа на началното училище. Затова пък компенсирал своето невежество с прекомерна самоувереност.
Ръсел умрял в 1916 г. В качеството му на лидер на новото движение го наследил известният юрист и "съдия" Джозеф Рутрфорд (Joseph F. Rutherford), бивш баптист и от 1906 г. член на обществото "Пазители на Кулата". При Рутфорд организацията станала още по-авторитарна. Той положил началото на "епохата на промените", като игнорирал, видоизменил и отрекъл пряко много от твърденията на Ръсел. Рутфорд оправдавал своите промени с "прогресивното откровение", което го подтиквало да хвърля "нова светлина" върху идеите на своя предшественик (Edmond Gruss, Apostles of Denial... Grand Rapids, МI 1972 г.). По тази причина мнозина предишни последователи на Ръсел, разбирайки, че Рутфорд се отрича от предшественика си, напуснали Обществото. Те вярвали, че Ръсел бил вдъхновен свише и че изменението на неговото учение е равносилно на отричане от Бога. Мнозинството от членовете обаче безпрекословно се подчинили на новите идеи.
За да се дистанцират от развалената репутация на своя основател, членовете на Обществото в 1931 г. започнали да се именуват "Свидетели на Иехова". Основната дейност на иеховистите от изучаване на Писанието се прехвърлила върху масовото вербуване на нови членове. Списанието "Кула на стражите" започнало да се раздава безплатно по улиците. Тонът на техните проповеди станал по-рязък: Рутфорд хулел всички форми на организирана религия и възбуждал у своите последователи открита вражда към християнските църкви.
По време на третия период, под ръководството на Натан Кхор (Nathan H. Khorr, 1942-1977 г.) количеството членове на Обществото бързо нараснало. Кхор организирал Галаадската школа на Стражевата кула. Той разширил мисионерската работа в глобален мащаб, откривайки отделни общества по целия свят. Голямо внимание било обръщано на подготовката на проповедниците в специфичното разбиране на Библията. Значително се разширила и издателската дейност.
По време на управлението на Н. Кхор в 1950 г. бил направен нов превод на Библията на английски език, известен под името "Превод на Новия свят" (New World Translation). Имената на преводачите се пазят в строга тайна. Текстът на този превод на много места бил изменен по начин, изгоден за учението на "свидетелите". Всички крупни библеисти и познавачи на древните езици не са съгласни с този превод на Писанието, като го обявяват за неточен и тенденциозен.
Управлението на президента Фредерик Франц (Frederik W. Franz, 1977-1992), може да се охарактеризира като "епоха на криза", защото хиляди последователи, запознавайки се отблизо с историята и методите на Обществото, се убедили, че то не е Божествена организация и го напуснали.
Дори племенникът на президента Франц, Раймонд, се разочаровал от "Обществото на Кулата". В своята книга "Кризис на съвестта" (Crisis of Conscience) той обстойно доказва защо Обществото на Кулата не бива да претендира за богооткровеност. Бидейки един от ключовите лидери на "Свидетели на Иехова", Раймонд разобличава много тайни машинации в управлението на тази секта. Той рисува портрета на авторитарна група от хора, които не щадят никакви средства, за да удържат властта в свои ръце и да си придадат облика на пророци, вдъхновявани свише.Своето убеждение, че това общество не е от Бога, Реймонд доказва със следните факти:
1) извращаване на библейските текстове;
2) натрупване на лъжливи пророчества;
3) резки промени във вероучението на сектата;
4) лъжа и покровителстване на пороците;
5) разрушаване на семейни връзки.
Тук той отбелязва също, че мнозина от ръководителите на сектата много трудно се ориентират в Библията. Целостта на организацията се дължи не на верността към Бога, а на верността към Обществото, което практикува метода на заплахите срещу тези, които дръзват да изразят съмнение в неговия авторитет. Но за съжаление още много наивни хора попадат на примамката на агресивните иеховисти, които обещават да дадат отговор на всички религиозни въпроси, обещават изход от личните проблеми и възхваляват собствените си морални преимущества.
Миссионерский листок номер 60
Издательство храма Покрова Пресвятой Богородицы
Copyright © 1996 and Published by Holy Protection Russian Orthodox Church
2049 Argyle Ave. Los Angeles, CA 90068, USA
Редактор: Архимандрит Александр Милеант
Издадена на български език в книжно тяло от Тавор прес © София