 |
|
С изключение на манастирите Зограф, Хилендар и Панталеймон (Пантелеймон), днес монасите в манастирите са предимно гръцки. Освен манастирите, в Света гора са оцелели до наши дни 12 скита (по-малки манастири) и над 600 килии, каливи и кафизми.
(Monastery of Megisti Lavra, Ιερά Μονή Μεγίστης Λαύρας)
Основан през 963 година, престолен празник 5/18 юли, денят на преп. Атанасий Атонски.
(Monastery of Vatopediou Ватопед, Ιερά Μονή Βατοπαιδίου)
Основан през 972 година. Престолен празник 25 март/7 април, денят на Светото Благовещение.
(Monastery of Konstamonitou, Ιερά Μονή Ιβήρων)
Основан през 972 година, престолен празник 15/28 август, Успение Богородично.
(Monastery of Helandariou, Ιερά Μονή Χιλανδαρίου)
Основан през 1197 година, престолен празник 21 ноември/4 декември, Въведение Богородично.
(Monastery of Osiou Dionysiou, Ιερά Μονή Διονυσίου)
Основан през 1375 година, престолен празник 24 юни/7 юли, Рождество на св. Йоан Предтеча.
(Monastery of Koutloumousiou, Ιερά Μονή Κουτλουμουσίου)
Основан в края на XIII век, престолен празник 6/19 август, Преображение Господне.
7. Манастирът Пантократор (Вседържител)(Monastery of Pantokratoros, Ιερά Μονή Παντοκράτορος)
Основан през 1363 година, престолен празник 6/19 август, Преображение Господне.
(Monastery of Xiripotamou, Ιερά Μονή Ξηροποτάμου)
Основан през X век, престолен празник 9/22 март, в деня на Светите
40 Севастийски мъченици, и на 14/27 септември - Кръстовъздвижение.
(Monastery of Zografou, Ιερά Μονή Ζωγράφου)
Основан през X век, престолен празник 23 апрil/6 маj, денят на св. Георги Победоносец.
(Monastery of Dohiariou, Ιερά Μονή Δοχειαρίου)
Основан през X в., престолен празник 8/21 ноември, в деня на Архистратиг Михаил, и на 1/14 октомври, в чест на иконата на
Божията Майка "Скоропослушница".
(Monastery of Karakallou, Ιερά Μονή Καρακάλλου)
Основан през края на X в., престолен празник 29 юни/ 12 юли, денят на свв. апостоли Петър и Павел.
(Monastery of Philotheou, Ιερά Μονή Φιλοθέου)
Основан през 990 година, престолен празник 25 март/7 април, Свето Благовещение, и 24 август/6 септември - св. преп. Козма
Етолийски.
(Monastery of Simonos Petras, Ιερά Μονή Σίμωνος Πέτρας)
Основан през 1257 година, храмов празник 25 декември/7 януари - Рождество Христово, и на 22 юли/4 август - св. Мария
Магдалина.
(Monastery of Agiou Pavlou, Ιερά Μονή Αγ. Παύλου)
Основан през X век, престолен празник 2/15 февруари - Сретение Господне, и 28 юли/10 август - денят на св. Павел
Ксиропотамски.
(Monastery of Stavronikita, Ιερά Μονή Σταυρονικήτα)
Основан през 1541 година, престолен празник 6/19 декември - денят на св. Николай Чудотворец.
(Monastery of Xenofontos, Ιερά Μονή Ξενοφώντος)
Основан през XI век, храмов празник 23 април/6 май - денят на св. Георги Победоносец.
(Monastery of Grigoriou/Gregoriou, Ιερά Μονή Γρηγορίου)
Основан през 1345 година, престолен празник 6/19 декември - денят на св. Николай Чудотворец.
(Monastery of Esfigmenou, Ιερά Μονή Εσφισμένου)
Основан през XI век, престолен празник на Възнесение Господне.
Монасите в Есфигменския манастир не поменават
Константинополския патриарх и не са в канонично общение с другите Светогорски манастири, а с гръцките старостилци.
(Monastery of Agiou Panteleimonos, Ιερά Μονή Αγ. Παντελεήμονος)
Основан през началото на десети век. Престолен празник 27 юли/9 август - денят на св. Панталеймон.
(Monastery of Konstamonitou. Ιερά Μονή Κωνσταμονίτου)
Основан през XI век. Престолен празник 27 декември/9 януари - денят на св. великомъченик Стафан.
Списъкът е изготвен през 2005 г. от Pravoslavieto.com по данни, посочени от www.athos.ru.
Рождество Христово -
Св. Йосиф Обручник. Детайл от мозайка от XVII век в келията на св. първомъченик и архидякон
Стефан на Света Гора Атон. Източник: www.cirota.ru
Св. Богородица Вратарница Иверска.
Икона от Св. Гора от 1815 във
Варненския археологически музей
Всички светии, стенопис от Св. Гора
Св. Димитър Солунски.
Светогорска щампа от ХІХ век
[...] Ако попаднете на Атон, може да ви се стори, че времето сякаш е спряло. Разбира се - не съвсем. И тук неизбежно проникват белезите на съвременната цивилизация - електричество, транспортни средства. Не по-малко ще ви учуди обстоятелството, че някои часовници показват време, различно от астрономическото - оказва се, това е византийският час, който се отчита според сезона - от 0 ч. при залез слънце.
Когато през ноември миналата година трима колеги посетихме това уникално кътче на Европа, намиращо се на най-източния от трите полуострова на Халкидики на гръцкото Егейско море, с дължина около 60 и ширина, варираща от 8 до 12 километра, аз си спомних, че навремето френските журналисти бяха написали следното: "Тук се идва не за да гледаш, а за да направиш усилия да разбереш". За нас, а най-вече за мен лично, това не беше само поредното пътуване, което включва обзор и запознаване с произведения на изкуството, паметници и старини, а изключителен случай да се докоснеш до висините на духовното, в пределите на възможностите, които предлага тукашният земен живот. Защото стара истина е, че само с хляб не се живее... В този смисъл пътуването до Атон, преди да бъде образователен туризъм, е поклонничество.
"Светогорска легенда".
Иван Милев, 1926 г.
Света Гора е автономна монашеска република, самоуправляема част от територията на Гърция, намираща се същевременно под юрисдикцията и духовната зависимост на Вселенската патриаршия в Истанбул. Първият й устав (971-972 г.) се е съхранил и действа до ден-днешен. Летоброенето й води началото си от IX в., макар че аскети са живели сигурно и по-рано по тези земи. Основният поток обаче вероятно се отправя тук едва след периода на иконоборството (VIII-IX в.). Атонските отци са наследници на първите монашески общини от ерата на ранното християнство от Египет, Палестина, Сирия, Кападокия и Константинопол.
В духовен и религиозен план, в рамките на източноправославната традиция монашеството е насочено изцяло към спасението на душата и единението с Всевишния. Каква сила на духа се изисква за да оставиш суетата, но и относителния комфорт на съвременната цивилизация, и да се обречеш на служене - безрезервно и всеотдайно - на Бога!
Според преданието Св. Богородица и евангелист Йоан, пътувайки на кораб за Кипър, са били застигнати от свирепа морска буря. Принудени да потърсят спасение на брега, те акостирали на Атон близо до мястото, където ще бъде издигнат по-късно Иверският манастир. Богородица, възхищавайки се от прелестите на природата (и днес всеки, който е посетил Света Гора, не може да не се омайва от красотите на тукашните планини и гори!), като благодарила за спасението, се обърнала с молба към Иисус да й отреди в дар Атонския полуостров. От небето се чул глас: "Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост". В манастирите можем да видим копие на внушителната монументална икона от XIX в., изобразяваща Св. Богородица като покровителка на тази свята земя.
Монашеската република е стройна и същевременно йерархизирано организирана
общност. Тя има своя столица - своеобразно административно селище, наречено Карея. Управата се осъществява от Светата община
(Агион кинотис), чието седалище е именно тук. Това ръководно тяло се състои от представители на всички манастири. Всяка година се избира председател (протос - пръв, в смисъл на
старейшина) и четирима съветници, които се събират в най-главната черква на общината. Оттук и наименованието й - Протата. В нея се намира едно от върховите достижения на атонското
изкуство - стенописите на прочутия Мануил Панселинос (съвременник на Джото) от началото на XIV век. За него Дионисий от Фурна,
авторът на широко известната атонска "Ерминия" (ръководство за изписване на икони и стенописи), казва, че е "затъмнил всички древни и нови живописци".
Наред с манастирите, които са общежитийни, има скитове (отшелнически обители), келии - самостоятелни малки монашески обиталища (това е нещо различно от килии - помещенията, където монасите спят и се молят), и пустини (предимно в подножието и около връх Атон, висок 2000 метра, намиращ се на края на полуострова), където живеят отшелниците, приели най-крайните форми на самостоятелен, откъснат от света живот.
Манастирите са 20, като техният брой не може да бъде променян. Те са подредени в определен ред, възприет от кинотиса (общината). От тях манастирът "Зограф" е български, манастирът "Хилендар" - сръбски, а манастирът "Св. Пантелеймон" - руски. Останалите, включително манастирите Ватопед и "Св. Павел", са гръцки.
Проф. Чавдар Попов
... Земята на Атонския полуостров е разделена от древност между двайсетте първенствуващи манастира. Всеки от тях има духовно и административно самоуправление - братството избира своя игумен, а манастирският събор (управителното тяло на манастира) решава въпросите от духовен, стопански и административен характер. Останалите скитове, келии, колиби, намиращи се на територията на манастира се наричат зависими институти, тъй като в някои отношения те се намират в известна зависимост от първенствуващия манастир (напр. не могат без разрешение от манастира да извършват пострижения, ръкоположения, ремонти на сградите и др.).
Двайсетте манастира, бидейки самоуправляващи се единици, в същото време се намират помежду си в единно цяло - и в духовно, и в административно отношение. За поясняване на настоящия проблем около Есфигменската света обител ще се спрем накратко върху административното единство. То се изразява преди всичко в съществуването на единно управително тяло - Свещения Кинотис, съставен от представители на двайсетте манастира, която действа като един малък парламент, решавайки общите светогорски въпроси. Тя има освен това и църковната законодателна власт на Света Гора. Двайсетте представители имат равни права помежду си, взимат решенията с вишегласие, при наличие на повече от 2/3 от членовете, т. е. 14 антипросопи (гръцкото наименование на представителите, възприето и от славянските манастири).
Изпълнителен орган на Свещения Кинотис е Свещената Епистасия - управително тяло, съставено от четирима представители, които се сменят всяка година по установен ред, така че всеки от манастирите дава свой епистат веднъж на пет години.
За регулиране на дейността на Свещения Кинотис и Епистасията, както и за отношенията между отделните манастири и Свещения Кинотис съществуват редица основни документи. На първо място това е Органичният устав на Света Гора (ОУСГ), който е като нейна конституция.
Освен това има множество правилници, установления, правни разпоредби, които уреждат всички страни на светогорския живот като единно цяло - например въпросите за регулиране на броя и начина на влизане на поклонници и превозни средства на Атон, уреждането на морския транспорт и придвижването вътре в полуострова, строежа на пътища, сгради и др. Органичният устав е приет като част от конституцията на Република Гърция, а приеманите от Свещения Кинотис постановления стават част от гръцкото законодателство, което осигурява тяхната значимост и валидност.
Чрез всичко това се осъществява единственото по рода си всестранно самоуправление на Света Гора, което има огромно значение за запазването на нейните духовни монашески православни традиции и я е предпазвало от нежелани външни намеси и посегателства. Заедно с това Атонското монашеско средище е жив член на едната съборна и апостолска Църква и се намира под юрисдикцията на Вселенската Патриаршия. ...
От братята на Зографската света обител
Брой 6 за 2003
година
Стефан Стоянов, посланик на България в Гърция
Статутът на Света гора е уреден с конституцията на Република Гърция и с няколко закона, приети от гръцкия парламент с общ обем около 200 страници. Накратко същността е следната. Съгласно чл. 105 от Конституцията на Република Гърция: ю
На територията на Света гора действат редица държавни органи - полиция, пристанищен корпус, различни поделения на Министерството на икономиката и финансите, на Министерство на културата, на Министерство на Македония и Тракия и други (един от полицейските участъци се помещава при Зографския манастир).
Съгласно действащите закони, управителят на Света гора се назначава с указ на президента на Гърция по предложение на гръцкото Министерство на външните работи. Той е с ранг на областен управител. Аналогично на практиката в България и в другите европейски страни, областните управители в Гърция упражняват контрол за законност на територията на областта (в случая Света гора). Тъй като уставът на Света гора е закон, гласуван от парламента на Гърция, то естествено управителят се грижи този закон да се спазва от всички. Поради особения статут на областта, законът в този случай дава изрични пълномощия, които позволяват на управителя по-ефективно да използва силите за сигурност.
Освен по административни въпроси законът задължава управителя да поеме определени отговорности дори при нарушаването на църковните канони. Съгласно закон 2594/1998 той "упражнява изключителните права на гръцката държава за:
Света гора не е субект на международното право. Тя не може да бъде страна по международен договор. Света гора обаче е обект на международното право. Някои от нормите на вътрешното си право, касаещи Света гора, гръцката държава е успяла да включи в международни договори. Така например забраната жени да посещават Света гора, по настояване на гръцката страна, е включена в договора за присъединяване към Европейската общност и по този начин е заобиколено европейското законодателство, което дава свобода на придвижване на всички граждани на територията на Европейския Съюз, независимо от техния пол. Според гръцкия закон посещението на Света гора от жени е криминално престъпление, за което наказанието е до една година лишаване от свобода.
Манастирите са лица на гръцкото публично право (не на частното) и като такива имат редица законови ограничения за разпореждане със собственото си имущество, включително имуществото, което се намира извън границите на Света гора.
Статутът, опазването, поддръжката и организацията на редица дейности, отнасящи се към голяма част от движимото имущество (реликви, ръкописи, църковни одежди и др.) се определят от различни закони. За контрола и изпълнението им се грижат няколко институции. Почти всички предмети в Света гора, които представляват някаква ценност, са прегледани от специалисти и описани. За реставрация и консервация се използват значителни средства. Случаите, в които икони и ръкописи са останали извън обсега на учените и специалистите са единични: това са свещени предмети, които монасите не желаят да предоставят на научните екипи, за да ги предпазят от оскверняване с консервационна или друга обработка от човешка ръка.
За да излезе от Света гора какъвто и да е предмет от категорията на опазваните от закона (икони, ръкописи, църковна утвар и др.), е необходимо съгласието на съответния манастир, на Светия Кинотис (Света гора) и на няколко гръцки държавни институции. Досега са издавани разрешения единствено за временно изнасяне на предмети от Света гора, при това само за кратки срокове и по конкретен повод, като участие в изложба, в църковен празник, за реставрация и консервация. Откази е имало в редица случаи. Постоянен износ никога не е разрешаван.
Каквито и законови аргументи да се използват, не трябва да се забравя най-важното: Света гора е създадена за монасите. Те отиват там, отказвайки се от семейство, от близки, от лично имущество и от много други неща, за да отдадат живота си за служене на Бога. Краткият си земен живот те принася в жертва, за да се сдобият с вечно блаженство.
Пред Бога всички са равни, независимо откъде идват. Притесняването на братята с нашите светски проблеми често има неочакван и нежелан от нас ефект. Един подход, включващ по-голямо уважение и разбиране на братството, във всички случаи е необходим. При това не става дума за уважение според критериите на някаква наша светска ценностна система.
Света гора не е за туристи, а за поклонници. Това се разбира от само себе си, но за тези, които не го разбират, то е написано. Света гора може да бъде посетена само след издаване на съответно писмено разрешително от властите. На това разрешително е написано, че посетителят отива на поклонение.
Сигурно има и други по-патриотични подходи към въпроса. Всички те обаче водят към едно - да се поиска от една суверенна приятелска държава, член на Европейския съюз да промени конституцията си по въпрос, касаещ териториалната й цялост. Не ми е известно някой да е дръзвал дори да поставя за обсъждане такава политика.
Би трябвало да се има предвид, че цялата посочена по-горе информация е открита. Както конституцията на Република Гърция, така и законите са публикувани. Публикувани са също многобройни статии в различни международни научни издания относно работата на научни екипи, работили и работещи в Света гора. Общодостъпни са и данните по различните проекти, финансирани от Европейския съюз за опазване на историческото наследство на Света гора. Туристическите посещения дават някакви познания, но в редица случаи те далеч не са достатъчни. Това е все едно да посетим като туристи сградата на ООН в Ню Йорк и след това да започнем да пишем компетентно по въпросите, които се обсъждат в Съвета за сигурност.
Стефан Стоянов, посланик на България в Гърция, 2002 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com