Св. първомъченик и архидякон Стефан
St. Stephen the Deacon, Protomartyr
† 37 г. година
Чества се на 27 декември, заедно със св. Теодор и св. Теофан Начертани, а на 2 август се възпоменава Пренасянето на светите му мощи
|
Св. първомъченик и архидякон СтефанSt. Stephen the Deacon, Protomartyr † 37 г. година Чества се на 27 декември, заедно със св. Теодор и св. Теофан Начертани, а на 2 август се възпоменава Пренасянето на светите му мощи
|
С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле,
и си изобличил нечестието на мъчителите,
с камъни убит от ръцете на беззаконници,
венец от
десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил,
като си казал: Господи, не им зачитай този грях.
Владиката вчера дохождаше с плът, а днес рабът излиза от плътта.
Вчера Царстващият с плът се роди, днес рабът с камъни се убива:
за Него и умира първомъченикът,
божественият Стефан.
По-долу:
Виж също:
Жития на св. дякони:
Св. първомъченик и архидякон Стефан - след възнесението на Господа поставен за диакон, обслужвал верните. Усърден в служението, той е първият мъченик за Христа. В защита на вярата при спор с еврейските първенци бил изправен на съд пред синедриона и осъден - с камъни убит в 37 година.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
След
Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се
разпространявало, и числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. След като предали
Иисуса Христа на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с Него ще загине и Неговото слово. Но сега
те видели, че смирените рибари безстрашно и гръмко проповядват името на възкръсналия Христа, Който възлязъл на небето и седнал отдясно на Бога; че те правят чудеса, чрез едно
допиране изцеряват болни и дават зрение на слепи; че на всички езици те разпространяват учението на Христа и че думите им, изпълнени с необикновена сила, увличат множество люде,
готови с радост да напуснат своите семейства и домове, за да станат последователи Христови.
Виждайки всичко това, юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите. Те ги наказали, затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват, възбуждали срещу тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон. Но въпреки тия гонения Христовото учение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали. Защото, както говори апостол и евангелист Лука, "апостолите пък свидетелстуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха зената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.
Между тия, които получавали храна, имало люде от различни страни и народи. Когато броят на християните се увеличил много, между тях се появил ропот. Елинистите – евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават малки дажби. Това дошло до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да не взимат на себе си, в ущърб на проповедта, грижите за домакниските работи на християнското общество и затова решили да изберат из числото на учениците 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени "дякони" (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с вяра и Дух Свети.
В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.
Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. "Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!"
Тези думи възбудили яростта на
слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му
божествено видение и радостно извикал: "Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!" Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го
измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това
коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" – и с тия думи починал.
Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали злоба и гняв. От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – она същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.
Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите много плакали за Стефан.
Въпреки гоненията християнската Църква все повече укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската вяра. Повярвалите, принудени да бягат от Йерусалим, където Савел жестоко гонел Църквата, се пръснали по цяла Юдея и навсякъде числото на християните бързо се умножавало.
В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим. (Виж също: Пренасяне мощите на св. първомъченик и архидякон Стефан).
Същия ден се празнува паметта на св. Теодор Начертани, който заедно с брата си Теофан пострадал от иконоборците в Х век. За него виж житието на св. Теофан Начертани, чиято памет се празнува на 11 октомври.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Когато нашият Господ Иисус Христос,
след извършването на тайнството на нашето спасение, Се възнесъл на небето и изпратил от Отца върху апостолите Светия Дух във вид на огнени езици и първенстващата Църква
(Иерусалимската) започнала да се увеличава, скоро между християните елинисти възникнал ропот против християните евреи. Тук се разбират не тези елини, които се покланяли на идолите
и които Свещеното Писание обикновено наричало езичници.
По това време езичниците още нямали достъп до вярата в Христа и не им било проповядвано словото на спасението; дори след убийството на aрхидякон Стефан, дълго време след това езичниците не били допускани в събранията на верните.
Първият християнин от езичниците бил Корнилий Стотник, но едва свети Петър го кръстил и християните от обрязаните иудеи възнегодували за това, че Петър е ходил при необрязани и роптаели против него дотогава, докато той не им разказал за видението, което имал - за плащаницата, спусната от небето.
Тогава те се успокоили и прославили Бога, казвайки:
- И тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.
И така, по времето на свети Стефан срещу евреите роптаели не елини от числото на езичниците, а такива, които също били от евреите и пазели същия закон, даден от Моисей, но били разпръснати по различни страни (както и свети апостол Иаков пише в посланието си: "праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато", и били усвоили елинския език (но не и вярата и нравите); затова и тези, които живеели в Иерусалим, ги наричали елинисти.
По подобен начин се изразява и Златоуст: "Предполагам, че елинистите, за които се говори в книгата "Деяния на светите Апостоли", са говорещите на елински и са били наречени така само защото говорели на гръцки, бидейки евреи."
Та между тези елинисти християни възникнал ропот против християните иерусалимски евреи, ропот за това, че вдовиците на елинистите били пренебрегвани при всекидневното определяне на служенията: или им определяли по-нисша работа, или им давали по-малка и по-лоша част от храната и дрехите. При това положение на нещата, светите дванайсет апостоли свикали всички вярващи, които тогава били там, и им казали:
- Не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.
Това предложение на светите апостоли било одобрено от цялото събрание на верните, които незабавно избрали: Стефан, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, прозелит от Антиохия. Самите имена на избраниците показват, че те са произхождали не от евреите, които живеели в Иерусалим, а от тези, които живеели в елинските страни, понеже имената им не са еврейски, а елински. От тях Стефан се падал роднина на Савел, впоследствие призван от Господа с името Павел към вяра и към апостолско служение. А Павел бил родом от киликийския град Тарс.
Седемте мъже, определени да служат на бедните вдовици, били избрани измежду елинистите, за да могат тези, които досега скърбели за пренебрегването на техните вдовици, накрая да се успокоят и да престанат да се оплакват и да роптаят. Избраниците били заведени при апостолите и те се помолили, възложили ръце върху тях и ги посветили за дякони (служители).
Първи между тях бил Стефан, изпълнен с вяра и сила, и затова бил наречен архидякон. С Божията благодат той вършел много знамения и чудеса сред верните; а ако в Свещеното Писание не се споменава нищо за чудесата му, това никак не е чудно, тъй като и за делата на Самия Христос Господ е казано, че "ако би се писало (за тях) подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги". Впрочем, с пълно основание може да се каже, че свети Стефан, подобно на старшите апостоли, е възлагал ръце върху болни и те ставали здрави. Освен това, той бил мъж силен словом и делом, верните утвърждавал във вярата, а неверните иудеи изобличавал, доказвайки им от Закона и Пророците, че те несправедливо, поради завист, са убили Сина Божий, Месията, очакван от толкова векове. И когато веднъж между иудеите и фарисеите, и садукеите, и гръцките евреи се разгорял спор за нашия Господ Иисус Христос, и едни казвали, че Той е пророк, други - че е измамник, а трети - че Той е Син Божий, свети Стефан, като се качил нависоко, започнал да благовести на всички за Христа Господа, като казал:
- Мъже братя! Защо се засилва раздразнението между вас и целият Иерусалим се разделя на партии? Блажен е този от вас, който е повярвал в нашия Господ Иисус Христос, защото Той, за да ни освободи от греховете ни, слезе от небесата и се роди от Пресвета и Пречиста Дева, избрана преди създаването на света. Той прие върху Себе Си и понесе нашите немощи и недъзи, на слепите даруваше зрение, прокажените очистваше, бесовете изгонваше.
А те, като чули думите му, започнали да спорят с него, опитвайки се да го опровергаят, и хулели проповядвания от него Господ, както е написано за това в книгата "Деяния на светите Апостоли" (6:8-10):
"Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана".
Защото евреите, живеещи между гърците в различни отдалечени страни, имали свои отделни синагоги в Иерусалим. И по такъв начин в Иерусалим, освен първенствуващата еврейска архисинагога, имало много синагоги на различни пришълци, или на евреите, живеещи в различни страни, и евреите от всяка страна изпращали децата си да се учат на Закон Божий изключително в своята синагога в Иерусалим. А и самите те, като идвали всяка година по един път на поклонение в Соломоновия храм, живеели при своите синагоги, събирали се и се учели в тях, както това се вижда от втората глава на книгата "Деяния на светите апостоли": "в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето... партяни и мидяни, еламити" и други, тоест евреи, които живеели в Партия, в Мидия, в Елам и в другите посочени там страни, които сега били дошли за празника в Иерусалим. Съответно на това в Иерусалим имало Киликийска, Александрийска и Киринейска синагога. А в Либертинската синагога имало особен род евреи, водещи началото си от тези, които някога били пленени от Помпей римски, а после били пуснати на свобода и затова се наричали "либери", което означава - свободни.
Същото казва и свети Златоуст: "Либертинци се наричали тези, на които им била подарена свобода от римляните." И тъй като в Иерусалим живеели пришълци от различни страни, те си имали там и свои синагоги, където слушали четенето на закона и се молели.
Та тези събрания в синагогите - либертинска, киринейска и други, спорейки със Стефан, не могли да противостоят на мъдростта и Духа, с Който говорел той, и в това време свети Стефан покорил със словото на истината три части от света - Европа, Азия и Африка: покорил Европа в лицето на либертинци, които дошли от намиращия се в Европа Рим, Азия в лицето на киликийците, прозелити от Азия и Африка в лицето на киринейците и александрийците, произхождащи от там. А те, нямайки сили да кажат нещо против проповядваната от Стефан истина, по-светла от слънцето, пламнали от гняв срещу него и пълни със завист, подучили някои от съмишлениците си, привикнали да говорят лъжи, да обявят в главната еврейска архисинагога, че уж са чули как Стефан изрича хулни думи против Моисей и против Бога.
Като подбудили по този начин народа, старейшините и книжниците, те нападнали свети Стефан и го завели в синедриона при първосвещениците и при голямо множество законоучители. Тук представили и лъжливи свидетели, които твърдели:
- Тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона, защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей.
А свети Стефан стоял невъзмутимо сред това убийствено събрание, като ангел Божий, сияейки със светлината на божествената благодат, както някога Моисей: защото външният вид на лицето му се преобразил, и всички, които били в синедриона, като се вгледали в него, видели, че лицето му било като лице на ангел. Първосвещеникът го попитал:
- Справедливо ли е това, което свидетелите казват за теб?
Светецът, като отворил устата си, произнесъл дълга реч. Той започнал от Авраам, който първи получил обещание за идването на Месия, и след това разказал цялата история до Моисей, споменавайки за него с пълно благоговение и уважение, и с това ясно показал и възразил на лъжесвидетелите, че съвсем не е хулител нито на Моисей, нито на Божия Закон, даден чрез Моисей, и още по-ясно доказал, че именно техните бащи са били хулители.
- "Нашите бащи не искаха да (му) се покорят - казал той, - а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет" (Деян. 7:39).
После, възразявайки на другата клевета - че уж бил произнесъл хула срещу святото място, казал:
- А Соломон Му построил дом.
С тези думи той като че ли искал да каже: "Аз почитам святото място, мъдро устроено по Божие благоволение от цар Соломон и осветено от славата Господня, явена с облак. Почитам храма, създаден от хората за слава Божия, но при това изповядвам и че Бог обича повече да пребивава в невеществените и неръкотворни храмове, тоест в чистите човешки души".
- Всевишният не живее в ръкотворни храмове - казал той, - както казва Бог чрез пророка: "небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? Нали Моята ръка направи всичко това?" (Деян. 7:47-50).
Накрая, като се изпълнил с божествена ревност, както някога Илия, свети Стефан се обърнал с изобличителна реч към цялото събрание:
- "Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника (обещания Месия), Чиито предатели и убийци станахте вие сега" (Деян. 7:51-52).
Тези думи на светеца възбудили неизразима ярост в първосвещеника и книжниците и всички те, като чували това, сърцата им се късали от яд и скърцали със зъби срещу него. Но Стефан не обръщал внимание на гнева им, защото бил изпълнен със Светия Дух, Който го правел мъжествен и бого-вдъхновен. Като погледнал към небето, той видял славата Божия. Досега бил проникнат само от желанието да я види и с пълна вяра твърдо се надявал да постигне това, а сега, още преди кончината си, започнал да я съзерцава и бидейки близко до смъртта, я посрещнал като начало на блаженството. Той видял и Самия Иисус Христос, своя Владика и Господ, стоящ на небето и като че ли очакващ идването му при Себе Си, когато, накрая, като се освободи от тялото, по-скоро ще дойде при Него и там, където е Той, там ще бъде и Неговият служител. И той обявил пред всички това, което видял, като възкликнал със силен глас:
- "Ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога" (Деян. 7:56).
Той не скрил това видение, както обикновено правели светите мъже, които поради смирението си не разкривали явленията, изпращани им от Бога, а обявил пред всички преславното откровение, за да могат верните да се утвърдят във вярата, а неверните да бъдат посрамени. Той направил това още и за да увери бъдещите след него мъченици, че пред страдащите за Христа няма препятствия или някакво изпитание при възкачването на небето, но е открит прав и свободен път, небето е отворено, въздаянието е готово, Самият Подвигоположник стои и чака; Господнята слава сама посреща мъченика при небесните врати. И затова светият мъченик казал на глас пред всички какво вижда, като че призовавайки с това и други след себе си към същия мъченически венец.
Но завистливите иудеи, привикнали да убиват пророците и въстанали срещу Самия Господ, Изпълнителя на Закона и Пророците, не изтърпели думите на истината, бидейки сами лъжливи и не пожелали да чуят откровението на свети Стефан, но закрещели с висок глас, започнали да запушват ушите си и като се нахвърлили единодушно върху него, сложили убийствените си ръце върху му, извели го вън от града, както преди това извели Господа Иисуса, благоволил да пострада извън стените на града, и хвърляли камъни по благия и верен раб Господен. А за да им бъде по-лесно да хвърлят камъни по светеца, лъжесвидетелите и убийците свалили връхните дрехи от себе си и ги сложили при нозете на един момък, по име Савел, който бил съплеменник и роднина на убивания, но повече от всички други бил раздразнен против него, поради сляпата си ревност към Ветхия Закон. "Савел (се казва в "Деяния"-та) одобряваше убийството му" (8:1).
И свети Златоуст казва по този въпрос така: "Савел скърбял, че нямал много ръце, с които да може да по разява Стефан и бил доволен само от това, че мъченикът бил убиван от многото ръце на лъжесвитеделите, чиито дрехи той пазел."
В същото време, докато убивали свети Стефан в Иосафатовата долина (която лежи между Иерусалим и Елеон, при потока Кедрон, който има множество камъни по бреговете си), в далечината, на едно възвишение, гледайки от планината, Пречистата Дева стояла със свети Иоан Богослов и прилежно се молела за Стефан на Господа и Своя Син да го укрепи в търпението и да приеме душата му в ръцете Си.
О, колко сладостна, макар и от жестоките удари на камъните, е била смъртта за светия първомъченик, когато от небесната висина Пресладкият Иисус и от земната планина Пресладката Майка и любимият ученик гледали подвига му! И свети Стефан, под силния каменен дъжд, падащ върху него, обагряйки се в кръв, с намаляващи сили и освобождавайки се от връзките на плътта, скърбял със сърцето си и не за себе си, а за тези, които го убивали, и преди смъртта си се молел по-прилежно за тях, отколкото за себе си. Защото за себе си, стоейки изправен, казал:
- Господи Иисусе, приеми духа ми! А след това, преклонил колене, се молил за своите убийци, възкликвайки: - Господи, не им зачитай тоя грях! (Деян. 7:59-60). С тези думи светецът предал на Христа чистата си душа.
Така загинал добрият подвижник, така се увенчал с окървавени камъни, сякаш с алени цветя, първият мъченик и влязъл в отворените, видени от него небеса при Господа и Царя на славата, за да царува заедно с Него в безкрайното царство.
Той бил ръкоположен за архидякон от светите апостоли скоро след Петдесетница и пострадал в същата година след Господнето Възнесение, на 27 декември, имайки малко повече от 30 години от раждането си. Бил прекрасен по лице, но още по-прекрасен по душа. А светото му тяло било оставено да го изядат зверовете и птиците, и лежало непогребано един ден и една нощ. И чак на следващата нощ Гамалиил, известен в Иерусалим еврейски учител (който и сам после повярвал в Христа заедно със сина си Авив), изпратил честни и верни люде, и като взел тайно тялото на светеца, отнесъл го в имението си, което се намирало на 20 стадия от Иерусалим и се наричало Кафаргамала и с чест го погребал там, като го оплакал с голям плач. "И кой не би плакал - казва свети Златоуст, - гледайки към този кротък агнец, убит с камъни и лежащ мъртъв!"
Много години след това благочестивата гръцка царица Евдокия, съпруга на Теодосий Младши, като достигнала в Иерусалим, дошла на мястото, където свети първомъченик Стефан бил убит и земята се обагрила с честната му кръв, и съградила прекрасна църква, носеща неговото име, в чест на Христа Бога, на Когото слава во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Да увенчаем с цветя похвалата за Стефан и да го обсипем с рози и хвалебни песни. Сам той вече се увенча с победните награди на вярата. Въпреки че е написано: И не бойте се от ония, които убиват... (Мат. 10:28), привързаността към тялото се преодолява трудно. Но когато този юноша решил да приеме венеца на мъченичеството, всяка трудност изчезнала; той напълно победил страха. Не се боял от яростта на първосвещениците, не се уплашил от дързостта на свещениците, не се ужасил от словата на старейшините и не се смутил от заплахите на книжниците, нито от речите на лъжесвидетелите, а с някаква благородна решимост бързал на борба за Христа. Кой от смъртните ще отдаде достойна похвала на падвижника? Кой от човеците ще оплете венец съответстващ на неговия подвиг? Какъв език може да обясни славата на победителя? Кои уста могат да възхвалят подвига на Стефан? На земята се подвизавал той, а отправял взор в небесата, със смъртни беседвал, а се причислил към безсмъртните, с човеци се борил, а ликувал с ангелите...
Сега, когато Стефан отвори дверите на мъченичеството, всяка възраст нека бърза към мъченическия подвиг. Първи Стефан се противопоставил на тирана, първи удържал над него победа, първи положил началото на този добропобеден подвиг, първи за Христа претърпял страданията Христови, показал на смъртните как се побеждава смъртта...
А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа (Деян. 6:8). Благодатта на Духа увличала Стефан към все по-голямо и по-голямо преуспяване в добродетелта, защото безпределността на неговата вяра възбуждала в него ревност. Поставен за дякон, той се явил мъченик, назначен да се грижи за вдовиците, той употребил благодатта за чудеса; бил назначен за служител на трапезите, а станал извършител на чудеса. "А Стефан, изпълнен с вяра и сила". Той за демоните приготвил сълзи, а за хората радост, ставайки вожд на сражаващите се за Христа. Който и да предприеме сега борба за Христа, има в Стефан учител, който и да тръгне към подвига на мъченичеството, той ще подражава на Стефан. Стефан – началник на подвизаващите се за Христа, Стефан – основание на умиращите за Него...
Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана (Деян. 6:9). Защо, - казват те, - младежо, оскърбяваш Божеството? Защо с хитри думи убеждаваш хората? Защо вълнуваш народа със съблазнителни чудеса? Тайният смисъл на подобни въпроси бил такъв: според теб, този, когото е родила Мария, е Бог? Син на човек в плът – Създател на света? Не е ли Витлеем Неговата родина, а Назарет мястото на Неговото възпитание? Твоят Бог се е родил на земята, като немощен младенец, завит в пелена и лежал в ясла, бягал от разгневения Ирод, приел кръщение от Йоана, страдал от глад и жажда, чувствал умора и сън, бил хванат и не могъл да избяга, бил бичуван и не могъл да се оправдае, бил пригвозден на кръста и не могъл да се освободи; самият Негов край е позор и проклятие. Той бил погребан в гроб, а мечтаел да бъде в небесата. Във всичко подобен на смъртните, въпреки че проповядвал безсмъртие. И така, Бог – според теб – се е съгласил да претъпрпи всичко това? Бог не заповядал да умъртвят и сам не умъртвил тези, които вдигнали срещу Него ръце? Не ги поразил с внезапна смърт? Избери едно от двете: или остави всички тези заблуждения или умри с Неговата смърт...
И като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; Деян. (7:58). Където царя са разпънали, там и воина убиват с камъни. Но и под ударите на камъните борецът победоносно тържествувал и с такива възгласи се обръщал към Създателя: "Господи Иисусе, приеми духа ми" (Деян. 7:59). "Господи Иисусе, Който по волята на Отца прие страданията, Който по решение на Родилия те претърпя смърт, приеми духа ми"! Вземи от тялото душата ми, отнеси оттук безтелесното, "приеми духа ми" увенчан с всякакви добродетели, "приеми духа ми"! "Пътя свърших, вярата опазих" (2Тим. 4:7) и сега моля "приеми духа ми"! Понеже съм облечен в тленно тяло, страхувам се; понеже съм облечен в земна плът, боя се – да не погубя своя труд след всичките трудове. Треперя – да не остана след борбата неувенчан, след подвизите да не загубя наградата. "Приеми духа ми"! Дяволът ще бъде огорчен, че се е лишил от победата, началникът на злобата ще плаче, че е загубил от смъртен. Безтелесните ще скърбят, че намиращите се в плът се смеят над страданията. "Приеми духа ми"! "И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях" (Деян. 7:60)! За праведниците смъртта е сън, краят да мъдрите е успокоение. И затова смъртта е сън, защото като от вцепенение пробуждащите се от смъртта за възкресението праведници, ще се наслаждават на вечни блага. Да бъдем и всички ние участници (в тези блага), по благодатта и застъпничеството на Христа, чрез Когото и с Когото е славата на Отца в Светия Дух Утешител, изначално, сега и винаги, и во веки. Амин.
Превод Венцислав и Стефан Каравълчеви
Днес Църквата празнува паметта на своя първомъченик св. Стефан. Животът на светеца до времето на избора му за дякон от апостолите (Деян. 6:5) за нас остава напълно неизвестен. Ние не знаем нито кога се е родил, нито кога и от кого е бил обърнат в християнството. Нещо повече, всичките ни основни сведения за подвига и делото на този дивен "мъж, изпълнен с вяра и Дух Светий", дължим на перото на св. ап. Лука и неговата книга "Деяния на светите апостоли".
Св. Епифаний Кипърски (+403 г.) в своето "Срещу ересите" (Panarion), споменава св. Стефан измежду числото на седемдесетте апостоли. Някои изследователи считат, че това свидетелство на св. Епифаний не заслужава доверие, но техните мнения не се базират на някакво конкретно доказателство. Сведения от по-късно време дават на някои основание да допуснат, че св. Стефан е роднина на св. ап. Павел.
Името на светеца е гръцко (гр. stefanos - венец), затова едни изследователи считат, че е от еврейската диаспора, но други изказват мнение, което изглежда много достоверно, а именно, че името на светеца е гръцки превод на арамейското Kelil (kelila – венец, корона). Интересно е, че при откриването на мощите на светеца, според преданието, в гроба е намерена плоча, на която е изписано името Келил, което кара мнозина изследователи да считат, че това е рожденото име на светеца. Като допълнителен аргумент в полза на това твърдение е фактът, че в книга Деяния (6:5), където се изреждат имената на новоизбраните дякони, единствено за дякон Николай изрично се указва, че е "прозелит от Антиохия".
Пламенната реч пред Синедриона, в която св. Стефан изобличава юдеите, показва, че той отлично е познавал Писанието - което ни дава основание да предположим, че и той подобно на ап. Павел е бил ученик на Гамалиил. Свидетелство, че Гамалиил не е бил безразличен към личността на св. Стефан, е фактът, че той лично се погрижил тялото на светеца да бъде погребано.
Без да разполагаме с някакво изрично указание относно възрастта на светеца, можем да предположим, че когато достига "Христовата възраст" в Йерусалимската църква възниква недоволство в средите на християните "елинисти". "Елинисти" са били наричани онази част от юдеите, които живеели в странство, заради това, че били родени и израснали извън пределите на Израил. Повечето от тях говорили на широкоразпространения в пределите на Римската империя гръцки (елински) език, откъдето и получили прозвището си "елинисти". Част от тези "елинисти", които апостолите обърнали към Христа, започнали да се оплакват, че в Йерусалим не се грижели достатъчно за техните вдовици (Деян. 6:1). За да уталожат конфликта, апостолите предложили да бъдат избрани хора, които да се грижат за трапезата на вдовиците, тъй като те самите трябвало да се занимават с проповядване Словото Божие и не подобавало да бъдат откъсвани от него. Избрани били седем изпитани във вярата си, добродетелни мъже, които апостолите ръкоположили за дякони. Измежду тях, св. Стефан, който се отличавал с голямата си вяра и духовна сила, бил избран за първенствуващ и наречен архидякон.
Освен с обгрижването на вдовиците и нуждаещите се, дяконите, подобно на апостолите, се занимавали с проповядването на Словото Божие, въобще те станали първи техни помощници. Св. Стефан изпълнен с гореща вяра, с особено дръзновение изпълнявал своите задължения, като извършвал в името Христово големи знамения и чудеса (Деян. 6:8). Това, разбира се, изпълвало фанатичните юдеи със злоба и ненавист срещу светеца и те търсили удобен случай, за да го посрамят, като влязат в спор с него по въпросите на вярата и Писанието. Св. Стефан обаче, изпълнен и просвещаван от Св. Дух, винаги говорил толкова неотразимо убедително, че юдеите сами унизени били принуждавани да признаят поражението си (Деян. 6:10). Това още повече засилило ненавистта им срещу праведника и те търсели удобен случай да се избавят от него. Били изфабрикувани обвинения, намерили се и лъжесвидетели, които да обвинят св. Стефан в богохулство (Деян. 6:11; 14) и той бил изправен насилствено (за това свидетелства думата synerpasan, използвана от ап. Лука) пред Синедриона. В Синедриона светецът оборил всички обвинения срещу него, като остро изобличил неверието на юдеите, привеждайки им примери от цялата история на еврейския народ, започвайки с Авраам и завършвайки с цар Соломон (Деян. 7:1-50).
Особено силни били заключителните слова на светеца, които юдеите не могли да понесат и те до голяма степен предопределили съдбата му:
"Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, - вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте" (Деян. 7:51-54).
Светецът бил изведен в покрайнините на града, според преданието в Йосафатовата долина – между Йерусалим и Елеонската планина, където според обичая юдеите (Виж. Левит 20:2) започнали да хвърлят по него камъни. За да не им пречат връхните дрехи, участниците в убийството ги съблекли и ги оставили на младежа Савел – бъдещия ап. Павел да ги пази (Деян. 7:58). Особено силни са последните слова на мъченика, преди да предаде Богу чистата си душа: "Господи, не зачитай им тоя грях!" (Деян. 7:60), показващ пълното превъзходство и несравнимото достойнство на християнството и християните над всяко друго изповедание. Според преданието мъченическата смърт на св. Стефан, била наблюдавана от Елеонската планина от пресвета Богородица и св. Йоан Богослов, които горещо се молили за него.
След смъртта му, ако се доверим на преданието, юдеите захвърлили тялото на светеца, за да стане храна на птиците и зверовете. Това е станало въпреки предписанието на закона, че телата на убитите публично с камъни, трябва да бъдат погребани на място, посочено от Синедриона. На втория ден след мъченическата си смърт, светецът бил погребан от "благоговейни човеци", които дълго плакали над тялото му (Деян. 8:2). Пак според преданието, както ще видим от историята по откриване мощите на светеца, това бил законоучителят Гамалиил, заедно със своя син Авив, които по-късно биват кръстени от светите апостоли Петър и Павел и причислени към лика на светците. Те отнесли мощите на светеца в своето село Кафар Гамала (селото на Гамалиил), отстоящо на около 2-3 километра от Йерусалим и го погребали с почести в своята гробница.
Близо 400 години мястото, където бил погребан св. Стефан, остава в неизвестност за Църквата. Самата памет за мъченическата смърт на светеца също избледняла с годините. Интересно е, че св. ап. Павел, който по свидетелството на св. ап. и евангелист Лука е присъствал и одобрил убийството на св. Стефан (Деян 7:58; 8:1), нито веднъж в своите послания не споменава името на първия Христов мъченик. Може да допуснем, че ап. Павел е писал за него в отделно свое писание, което не е достигнало до нас и е неизвестно на науката...
Каквато и да е била истината, неоспорим факт е, че няколко столетия след смъртта му споменът за светеца е бил почти заличен от църковната памет. В периода ІІ-ІІІ век името на св. Стефан почти не се споменава от църковните писатели и историци. Евсевий Кесарийски в своята Църковна история (ІІІ; 29:1) споменава св. Стефан във връзка с ереста на николаитите. По-късно Евсевий ще спомене св. Стефан още веднъж в Църковната си история (V;2:5). Св. Ириней Лионски (+ 202 г.) в своята “Adversus Hoereses" (Срещу еретиците) също споменава на няколко пъти за св. Стефан. Това прави и Тертулиан в своя трактат "За търпението" (14:1), където прави кратък портрет на светия мъченик, показвайки го като образец на милосърдието и търпението.
Едва в края на ІV век, след като мощите на св. Стефан са вече открити, споменът за светеца е напълно възкресен. За него пишат сириецът Афраат (ІV в.), св. Ефрем Сирин, Дидим Слепец, Исихий Иерусалимски и др.
Св. Григорий Нисийски (+ 381 г.) споменава св. Стефан в Надгробното слово в памет на своя брат св. Василий Велики. Там той говори и за честването паметта на св. първомъченик и архидякон Стефан.
В "Апостолските постановления" (ІV в.) се указва денят, в който се чества паметта на св. Стефан и дори е включена специална молитва, която се чете при ръкоположението на дякони.
В "Сирийския месецослов" (ІV в.) също има сведения и указание за деня, в който честваме паметта на светеца – 26 декември, денят след Рождество Христово. Същата дата 26 декември се споменава в ранните арменски и латински извори. По-късно във Византия, Църквата започва да чества на 26 декември Събора на Пресвета Богородица и почитането на паметта на светеца е преместено с един ден напред – 27 декември. Тази традиция, да се чества паметта на 27 декември, Православната църква е съхранила и до днес, докато западните църкви продължават да пазят по-древната традиция и празнуват на 26 декември. Разминаване между източните и западните църкви имаме и в двата други празника, свързани с паметта на светеца: намиране мощите на св. Стефан на Изток празнуваме на 15 септември, докато на Запад традиционно това става на 3 август, като Западната църква на същия ден отбелязва и пренасяне мощите на св. Стефан от Йерусалим в Константинопол, докато на Изток, това се отбелязва на 2 август.
Откриването мощите на светия първомъченик става близо 400 г. след смъртта му, през 415 г. Историята по откриването им е описана от презвитер Лукиан в неговото "Послание към всички Църкви за откриване тялото на мъченик Стефан" (Epistola ad omnem ecclesiam, de revelatione corporis Stephani martyris). Презвитер Лукиан съобщава, че имал съновидение, в което сам Гамалиил му се явил като висок, облян в светлина старец, облечен в бяла дреха със златни кръстове и държащ в ръката си златен жезъл. Той казал на Лукиан да съобщи това в Йерусалим на архиепископ Йоан и показал мястото, където е погребан светецът – нивата Делагаври – "Нивата на светите мъже". На това място освен св. Стефан били положени още телата на праведния Никодим, на Авив – сина на Гамалиил, който починал твърде млад и на самия Гамалиил.
Според разказа на презвитер Лукиан, при откриване гроба на светеца се разнесло чудно благоухание, а в околностите от разни болести били изцелени много хора, включително и такива, които били обладани от бесове – общо 73 човека.
Мощите на мъченика били пренесени в Сионската църква в Йерусалим. Няколко частици от мощите на светеца Лукиан предал на намиращия се тогава в Палестина испански свещеник Авит, който ги изпратил заедно с латинския превод на посланието на Лукиан на епископа на Брага (днес Португалия). По-късно Павел Орозий, който се връщал от събора в Диоспол (415 г.) носел реликвария с частиците мощи, дадени на испанския свещеник, но и той не успял да стигне с тях в Брага, поради войната в Испания. Според свидетелството на епископа на Менорка Север, Павел Орозий след като не успял да отиде в Испания, първо посетил о. Менорка, откъдето се отправил за Северна Африка, като оставил реликвария с част от мощите в един от местните храмове.
Пристигането на мощите на св. Стефан на острова довело до сериозен сблъсък между местната юдейска и християнска общност, в резултат на което била подпалена и изгорена синагогата. Същевременно обаче, по чудотворен начин над петстотин юдеи се обърнали към християнството. Сам Павел Орозий пренесъл другата част от мощите в северноафриканския град Узалисе, в който епископ бил приятеля на бл. Августин Еводий. Пристигането на част от мощите в Узалисе било съпроводено с множество чудеса и изцеления, които по указание на еп. Еводий били записани в книга, носеща заглавието "За чудесата на св. първомъченик Стефан".
От Узалисе впоследствие частици от св. мощи били разпръснати и в съседните на града общини, в това число и в Картаген и Ипон. Сам бл. Августин допринесъл много за укрепването и разпространението на култа към св. Стефан, след пристигането на мощите в Ипон. Той ни е оставил цяла серия проповеди, една част от които посветени на самия св. Стефан (Sermones 314-319), а другата на чудесните изцеления, извършени с тяхна помощ (Sermones 320-324).
Днешните археологически разкопки и находки показват широкото разпространение на култа към св. Стефан в Африка. По мнението на мнозина специалисти, тази малка част от мощите, донесени тук от Павел Орозий, прославили с чудодейната си сила св. Стефан много повече, отколкото голямата част, която била принесена в църквата на Сион в Йерусалим.
В самия Йерусалим, вероятно по времето на патриарх Ювеналий и след посещението му в Константинопол (331 г.) започнало строителството на храм, посветен на св. Стефан на мястото на предполагаемата му смърт – северната порта на града. За това говори Йоан Руф в "Житието на св. Петър Иверски", написано вероятно през V в. Йоан Руф ни съобщава също, че мощите на светеца били пренесени от Сионската църква в неговия нов храм (вероятно все още не напълно завършен, защото според други източници, храмът е завършен напълно чак през 360 г.) на 15 май 438 г. или по-вероятно 439 г., по време на посещението на империатрица Евдокия (съпруга на Теодосий ІІ) в Йерусалим. Церемонията по пренасянето им се предвождала от специално поканения за случая от императрицата в Йерусалим, Александрийски патриарх Кирил.
След тържественото пренасяне на мощите, в новия храм построен в негова чест, императрица Евдокия взела със себе си и пренесла в Константинопол част от тях. Това станало през 439 г. В Константинопол мощите му били поставени в църквата "Св. Лаврентий", построена от сестрата на императора Пулхерия. Интересно е, че в Житието на св. Мелания, също се говори за частица от мощите на св. Стефан, която св. Мелания притежавала и която била оставена през 438 г. в построения от нея мартирий на Елеонската планина.
Празникът на св. Стефан е неразделно свързан с Раждането на Спасителя не само хронологично, но и в посланието, което Църквата изпраща към вярващия народ днес. Неслучайно пеем в този ден:
"Владиката вчера дохождаше с плът, а днес рабът излиза от плътта.
Вчера Царстващият с плът се роди, днес рабът с камъни се убива:
за Него и умира първомъченикът, божественият Стефан".
Венцислав и Стефан Каравълчеви
Виж също:
www.Pravoslavieto.com