Виж също: Въведение в Православието: Иконография и иконопочитание
Виж също: Въведение в Православието: Иконография и иконопочитание
Днес никой не би помислил да приеме пазенето и почитта, която имаме към снимките и портретите на нашите близки или изобщо на почитани хора като идолопоклонство. В средновековието обаче около два века във Византия се водели спорове относно смисъла на иконопочитанието. Проблемът бил породен както от суеверното отношение към иконата, така и от формалното тълкуване на Втората от Десетте заповеди, която забранява идолопоклонството. Борците против иконопочитанието имали и чисто политически и икономически мотиви. То било използвано като непряк повод за преследване на монашеството на Изток, за затваряне на монастирите и разграбване на църковното имущество. Нещо подобно става и в Западна Европа по време на Реформацията.
Пръв гонител на иконопочитането бил византийският император Лъв Исаврий. Той бил убеден, че премахването на почитта към иконите ще сближи евреи, мохамедани и християни и ще спомогне за възстановяване на византийската власт над източните части на империята, загубени във войните с арабите. В 726 година императорът издал едикт, с който забранил почитта към иконите. Забраната предизвикала вълнения в Константинопол и мобилизирала най-просветената част от тогавашното християнско общество - монашеството, да започне протест срещу императорското разпореждане.
В защита на иконопочитането се обявявили св. Йоан Дамаскин и римският папа Григорий Втори. В три писма до гражданите на Константинопол Йоан Дамаскин мотивирано защитил иконопочитането и напомнил на императора, че църковните дела се решават от Вселенските събори, а не от царете. Папа Григорий Втори в писмо заплашил императора, че ако той продължи да настоява на иконоборството, Рим ще се отдели от неговата власт. На Цикладските острови императорската заповед предизвикала въстание, а в Константинопол и околностите му в бунтове загинали хора. Съпротивата втвърдила позициите и на двете страни.
Гонение на иконопочитането продължило и при императорите Константин Копроним и Лъв Хазар.
Положението се променило едва при императрица Ирина, майка и регентка на непълнолетния Константин Порфирородни. С нейната подкрепа бил свикан в 787 година Седмия вселенски събор, който осъдил иконоборството и дал ясна формулировка на учението за иконопочитането. На събора било четено писмо на императрицата, както и послание на папа Адриан Първи в защита на иконопочитанието. Решенията на събора разграничили ясно идолопоклонството като почитане на измислени божества и иконопочитането като отдаване почит на образи на действителни личности.
Въпреки Събора при следващите императори иконоборството отново се възродило.
В двадесетте години на IX век император Лъв Арменец отначало негласно, а по-късно съвсем категорично застанал срещу иконопочитането. Разрушавени били монастири, а монасите били прогонени или изпратени на заточение. На заточение бил изпратен и популярният по онова време игумен на Студийския монастир в Константинопол св. Теодор Студит. Много ценни образци на църковното изкуство били разпилени, разрушени или унищожени.
Едва при император Михаил Трети и майка му Теодора гоненията били преустановени. Патриарх Методий свикал поместен събор, който потвърдил решенията на Седмия вселенски събор и с това иконопочитането било официално възстановено. После, на 19 февруари 842 година, в неделния ден на първата седмица от Великия пост тържествена процесия по улиците на столицата Константинопол ознаменувала края на иконоборческия период и победата на Православието.
Оттогава този ден останал да бъде честван като ден на победата на Църквата над всички ереси, като ден на Православието. Гръцката дума "ортодоксия", произлиза от "ортос" - правилен и "докса" - слава. Този термин се среща за първи път у християнските писатели от II век, когато се появяват и първите вероизповедни формули. Още тогава под "православие" се разбира вярата на Църквата в противоположност на еретичните учения. Опазването на тази вяра християните честват в първата неделя от Великия пост - Неделя на Православието.
Любомир Попов
Виж също:
www.Pravoslavieto.com