Атинагор е раннохристиянски писател - апологет, съвременник на Татиан и св. Мелитон Сардикийски. Починал около 170 година.
По-долу:
Виж също:
Творби:
За живота на Атинагор се знае малко. Предполага се, че е роден в Атина. Първоначално изучавал и преподавал в Александрия платоновата философия. Възнамерявайки да пише против християните, той се обърнал към Св. Писание, но бил пленен от благодатта на Светия Дух и вместо борец против християнството станал блестящ защитник на Христовата вяра.
До нас в цялост са достигнали две произведения на Атинагор:
Апологията "Прошение за христианите" ("presbeia peri Cristianwn", "Legatio pro Christianis", "A Plea For The Christians") - апология, написана за император Марк Аврелий (121-180) и сина му Комод (180–192), изпратена на императора през 177 година. В нея чрез аргументи от литературата, философията, митологията и изкуството Атинагор се стремял да докаже, че преследването на християните е неразумно. Той отхвърлил обвиненията, отправяни против християните от езичниците (християните били обвинявани в безбожие, човекоядство и кръвосмесителство) и предложил философски доказателство за истинността на християнството;
Трактатът "За възкресението на мъртвите" ("peri anastasewV twn nekrwn"), написан около 180 г. (лат. заглавие "De resurrectione mortuorum"), в който Атинагор философски доказва неизбежността на възкресението на мъртвите - без посочване на Библията, само с помощта на гръцката философия.
Допълнителни, но несигурни знания за Атинагор, дава св. Методий Патарски (†ок. 311-312) - епископ в Патара и в Олимп. Той се позовава на апология на Атинагор и с това потвърждава неговата известност в Мала Азия.
Църковният историк Филип Сидет (V в.) сравнява обръщането и християнската ревност на Атинагор с тази на св.ап. Павел и
свидетелства, че негов ученик бил авторът на "Стромати" Климент Александрийски (от своя страна ученик на
Пантен
).
В своите апологии Атинагор използва редица автентични изрази от Евангелията, като пояснява изрично, че " така казва Писанието". Те, редом със запазени и незапазени творби на други отци на Църквата, са ценен ориентир в проследяването как исторически е бил установен Библейският канон.
Атинагор пръв от християнските писатели характеризира абортът като убийство. Негови са думите: "Всички, които използват средства, предизвикващи аборти, са човекоубийци и ще отговарят пред Бог за абортите като за убийство на хора" ("Прошение за христианите").
Pravoslavieto.com
В древната християнска литература не са запазени сведения за живота и дейността на апологета Атинагор. Като автор на апология на християнството той е означен в наслова на запазената в кодекса на Арета (от 914 г.) молба (апология): "Молба (пратеничество) за християните на християнския философ от Атина Атинагор", отправена "до императорите (самодържците) Марк Аврелий Антонин и Луций Аврелий Комод". Няма основания да се съмняваме в достоверността на това известие. А то дава указание, че по време на написването или изпращането на Апологията (Молбата), т. е. между 176 и 180 г. (понеже Комод е получил титлата "император" в края на 166 г., а император Марк Аврелий е умрял в началото на 180 г.), Атинагор е имал за свое местожителство Атина. Сам се именува, подобно на други християнски апологети от II в. (напр. св. Юстин), християнски философ.
Древните църковни писатели, между които Евсевий Кесарийски и блажени Иероним, нищо не говорят за Атинагор. Само едно единствено известие за него ни е оставила християнската древност, но то едва ли заслужава доверие. Касае се за свидетелството на църковния историк от V в. Филип Сидет или по-точно на неизвестния автор на едно кратко известие за ръководителите на Александрийското катехизическо училище, което известие е извлечено от незапазената "История на християнството" на Филип Сидет. То гласи:
"Пръв ръководител на Александрийското училище бил Атинагор. Той е живял във времето на Адриан и Антонин (Пий) и им представил своята апология (молба) в защита на християните. Той изповядвал християнската вяра и тогава, когато ходел в тогата на философ и бил ръководител в школата на академиците. Като имал намерение да пише против християнството, за да постигне най-успешно своята цел, той пристъпил към четене на свещените книги; пленен от благодатта на Св. Дух, подобно на великия Павел, станал проповедник на самото това учение, против което въставал. Негов ученик бил Климент Александрийски, при когото се учил Пантен"1.
Тези указания не отговарят обаче на истината. Те противоречат на историческите данни за Александрийското катехизическо училище, които дава Евсевий Кесарийски. А той е живял много по-рано от Филип Сидет и със своите исторически съчинения, според свидетелството на църковния историк Сократ2, далеч го е превъзхождал. Така например, Сидет (или неизвестният автор) неправилно твърди, че Атинагор е бил пръв ръководител на Александрийското катехизическо училище. Във времето, когато според Сидет Атинагор е ръководил това училище, негов ръководител е бил Пантен. От друга страна, ако това би било вярно, непонятно е как са могли да останат неизвестни дори на Евсевий Кесарийски съчиненията на такъв знаменит учител-ръководител на широко известното Александрийско катехизическо училище. Освен това Апологията (Молбата) на Атинагор е била отправена не до Адриан и Антонин Пий, а до Марк Аврелий и Комод. И сетне: Климент Александрийски е бил не учител, а ученик на Пантен, за което ясно свидетелствува Евсевий Кесарийски2а.
От цялото известие на Сидет може да се признае за достоверно само това, че Атинагор е написал апология на християнството и че е бил в Александрия, което се подкрепва и от това, че, според свидетелството на патриарх Фотий3, александриецът Боет посветил след 180 г. на Атинагор (ако този Атинагор е тъждествен с апологета) книга за тъмните изрази у Платена.
Преди Филип Сидет св. Методий Олимпийски († 312 г.) привежда в съчинението си "За възкресението" няколко реда от съчинение на някой Атинагор, без да дава каквито и да било сведения за него4. Този цитат у св. Методий намираме почти буквално в Апологията на Атинагор (24 гл.). Други следи от нея в древната християнска литература и до днес не са открити5.
Някои учени предполагат, че апологетът Атинагор е едно и също лице с мъченик Атиноген, който, според свидетелството на св. Василий Велики6, съставил хвалебна песен за третото Лице на Св.Троица. Очевидно това предположение почива само на съзвучието на двете имена и на предполагаемата грешка на преписвачите на съчиненията на Атиноген, защото той претърпял мъченическа смърт през време на гонението на християните при император Диоклетиан7.
В Парижкия кодекс (от 914 г.) на архиепископ Арета Кесарийски са поместени две съчинения на "атинския философ" Атинагор:
1) "Молба (пратеничество) за християните" (Supplicatio sive legatio pro christianis, РG, t. 6, соl. 889-972) - апология на християнство-то, отправена около 177 г. до императорите Марк Аврелий, Антонин и син му Комод и
2) "За възкресението на мъртвите" (De resurrectione mortuorum, РG, t. 6, соl. 973-1024). И в двете съчинения Атинагор се открива като образован християнин, добре запознат с различните философски системи.
Апологията на Атинагор е една от най-сполучливите апологии на християнството от II век. Спокойно и с пълно съзнание за правотата на защищаваното дело той разкрива същността на християнското учение и представя сериозни и убедителни доводи в негова полза, като отхвърля и опровергава обвиненията на християните в безбожие, тиестически угощения (антропофагия) и едиповски кръвосмешения.
В съчинението си "За възкресението на мъртвите" Атинагор си поставя за цел по умозрителен път да оправдае и обоснове църковното учение за възкресението. В първата част на съчинението се съдържа опровержение на възраженията срещу възкресението, а във втората част - положителна обосновка на това учение.
© "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели" от проф. Илия Цоневски, "Синодално издателство" София, 1986 година.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com