Св. свещеномъченик Атиноген и неговите десет ученици
† 311 година
Честват се на 16 юли
|
Св. свещеномъченик Атиноген и неговите десет ученици† 311 година Честват се на 16 юли |
По-долу:
Св. Атиноген е бил епископ в арменския град Пидахтон. Той живял в един манастир, близо до града, с десет свои ученици.
Във времето на император Максимиан в Севастия дошъл един жесток мъчител на християните, на име Филомарх. Той заловил много християни в града и ги избил. Като видял Атиногена и учениците му, Филомарх казал на стареца да принесе жертва на идолите, за да не загине, както загинали другите християни. Атиноген му отговорил: "О мъчителю! Тия, които наричаш загинали, не са загинали, а са на небето и ликуват с ангелите."
След тежки мъчения, при които ангел Божи утешавал мъчениците, всички били посечени с меч – най-напред свещениците и сътрудниците Атиногенови, а след туй и сам Атиноген. Това станало в 311 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
По времето на нечестивия римски император Диоклетиан имало жестоко гонение срещу християните и всички, живеещи богоугодно, се
намирали в беда. Навсякъде било неспокойно. Поради страх от императора мнозина предавали близките си на смърт: баща - сина си,
брат - брат си, роднина - роднината си. В арменския град Севастия пристигнал един управител на име Филомарх. Като събрал много
идолски жреци, той им заповядал да принесат жертви на скверните си богове, с венци на главите, тържествено и с веселие, под
звуците на тръби и кимвали, със свирня на гусли и пищялки. А самият той, като седнал на съдилището пред народа, заповядал на
глашатая силно да вика следното:
- Граждани и всички знатни хора, подчинете се на царската заповед, елате и принесете
жертви на боговете!
И колкото хора имало, всички отвърнали:
- Ние сме християни и няма да се поклоним на идолите!
Тогава мъчителят заповядал на войниците да ги бият и мнозина умрели за Христа и приели небесни венци. След това началникът на
отряд войници - Николай, отишъл при мъчителя и му казал:
- Господин управител! Тук има един човек, на име Атиноген,
християнски епископ, който обръща всички към своята вяра. Той живее в село Пидахтон.
- Управителят веднага изпратил войници
да го хванат. Свети Атиноген живеел в малък манастир на уединено място близо до селото, в който, заедно с десет свои ученици,
пребивавал в пост и молитви. Войниците отишли в манастира, но не намерили светия епископ: той бил заминал някъде. Тогава те
вързали учениците му и ги отвели в Севастия. Управителят заповядал да ги отведат в тъмницата, да ги оковат във вериги и строго да
ги пазят.
А на войниците казал:
- Намерете ми техния учител!
Войниците тръгнали навсякъде да търсят
Атиноген. А Божият мъж, като се върнал в манастира и като не намерил братята си, влязъл в молитвения храм и като гледал през сълзи
към стоящия там честен кръст, казал:
- Къде са братята ми, които Ти връчих? Кой ще извършва заедно с мен обичайните молитви
към Бога? Къде са прекрасните маслинови клонки? Какво е станало с тях? Не знам!
Светецът дълбоко скърбял. Като излязъл от
манастира, той обикалял около него, като се чудел и недоумявал къде са отишли те. И ето, към него притичал един елен, който
неотдавна бил нахранил с ръцете си, и започнал да се умилква около него и да ближе ръцете му. После той срещнал един познат човек,
който го попитал:
- Къде беше, Светейши Владико, когато хванаха твоите ученици? Управителят изпрати за тях войници,
заповяда да ги вържат и да ги отведат в града, за да ги изтезават.
Като чул това, светецът се зарадвал и като погледнал към
небето, казал:
- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че Си призовал достойните Си раби в Царството Небесно!
Като
отпратил елена в гората, той тръгнал към град Севастия при учениците си. Като отишъл при градския съдия, той започнал да говори
високо:
- Мъчителю, защо ме ограби, като опустоши църквата ми? Нека Бог види злото дело, извършено от теб, и нека изпрати
гнева Си върху тебе!
В същия миг войниците хванали светеца и го завели при управителя, като казали:
- Ето Атиноген,
когото ти заповяда да търсим, той много оскърбява твоя светлост.
Управителят веднага заповядал да го хвърлят в тъмницата, в
която били затворени заради Христа неговите братя.
На следващия ден мъчителят седнал на съдийския престол и заповядал да
доведат при него Атиноген и десетте му ученици.
Той им казал:
- Принесете жертва на боговете съгласно
императорската заповед. А ако не се подчините, ще ви измъчвам жестоко и ще отнема живота ви, както погубих упорстващите преди вас:
от зла смърт умряха злите.
А свети Атиноген му отговорил:
- Мъчителю, тези, които ти наричаш мъртви, не са загинали,
но заедно с ангелите ликуват на небесата. Няма да ни изплашиш със заплахите си, прави каквото искаш: ние сме готови да търпим
всичко заради нашия Бог.
Тогава мъчителят се разгневил и заповядал да окачат десетте ученици на Атиноген голи на един дъб,
да ги бият жестоко и да стържат телата им с железни гребени. След това заповядал да ги посекат с меч. И светците починали в
доброто изповядване и със слава преминали в райските селения. След избиването на светите десет мъченици, управителят се обърнал
към светия епископ Атиноген с думите:
- Къде е твоят Христос, Когото ти наричаш Бог? Защо Той не дойде тук и не избави
твоите ученици от ръцете ми?
След тези думи управителят заповядал да окачат и него гол на дървото и да го бият. После
управителят веднага дал заповед да умъртвят мъченика с меч. Отсекли главата му и така той починал в Господа. Вярващите погребали
честното му тяло и всяка година в деня на кончината му се събирали на това място, за да честват тържествено неговата памет. И
ставало дивно чудо: еленът, когото светецът хранел и с благословение отпуснал в гората, идвал според заповедта му на празника и
водел със себе си малките си. Като ги оставял, той се връщал в планината и никой не му пречел. Еленът правел това всяка година:
идвал на празника и водел своето чедо, което заколвали и изяждали в памет и чест на светия мъченик епископ Атиноген и на десетте
му ученици, за слава на Христос, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух сега и в безкрайните векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com