св. Иларион, епископ Мъгленски
Ако следвате апостолските Предания, както се изтъквате, защо не се покланяте на Кръста? Нали апостол Павел казва: "На мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с Кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света" (Гал. 6:14)? И пак: "Словото за Кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия" (1Кор.1:18). А ако Кръстът е Божия сила, както и е, защо тогава не вярвате на Божията сила?
Казвате, че вярвате на апостолските думи: "С вяра Авраам" направи това и това (Евр.11:17). Но вярата е нещо неизследимо и съвсем не може да се изрази с плътски език. С вяра се получава очакваното, което всички Светии с вяра и получиха. Като сте приели и вие такава вяра, поклонете се на Кръста, т.е. на Божията сила!
Всички Христови дела и чудеса са велики, но най-велик от всичките е животворящият Кръст. С нищо друго, а само с Кръста смъртта е обезсилена, грехът на прародителите Адам и Ева е унищожен, адът е потъпкан, дарено ни е възкресението и ни се даде сила да се издигнем над суетния живот и да не се страхуваме дори от самата смърт. Как станахме чеда Божии и наследници на Царството, ако не чрез Кръста на Господа Иисуса Христа?
Чрез него всичко се прави: "Които се кръстихме в Христа, в Неговата смърт се кръстихме" (Рим. 6:3), "в Христа се облякохме" (Гал. 3:27). Защото Христос е "Божия сила и Божия премъдрост" (1Кор. 1:23). Ето вижте, Христовата смърт - т.е. Христовият Кръст - ни е облякла с Божия сила и премъдрост. Той е даденият ни знак на лицето, както на Израиля обрезанието. Заради него ние, християните, нямаме духовно общение с неверниците, а помежду си сме едно. Той е наш щит, оръжие и победа срещу дявола. Той е нашият печат, за да не се докосне до нас губителят (Изх.12:7,12,29). Той изправя падналите и утвърждава стоящите, той е опора на немощните, жезъл на пастирите и ръководител на верните - той е дървото на вечния живот (Битие 2:9).
Това именно свето Дърво, скъпо за сърцето на всеки християнин, ние с право почитаме и достойно му се покланяме - защото на него Христос принесе Себе Си в жертва заради нас и то се освети от Неговото свето тяло и кръв. Покланяме се също и на образа на честния Кръст, макар и да е направен от друга материя - но почитаме не материята, а първообраза и разпнатия на него Христос.
Сам Спасителят каза на Своите ученици: "Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески" (Мат. 24:30), а то е честният Кръст. Затова и Ангелът рече на жените - мироносици след възкресението на Христа: "Зная, че търсите разпнатия Иисус" (Мат. 28:5), и апостолът говори: "ние проповядваме Христа разпнатия" (1Кор.1:23). Не е казал "прободения", а "разпнатия"! ("Разпнат" на гръцки е "ставротис": тази дума се образува от основата "ставрос" - "кръст")
Някога дървото на живота, насадено в рая (Бит. 2:9), беше предобраз на честния Кръст. Понеже смъртта дойде заради дърво, затова пак чрез дърво трябваше да се даде живот и възкресение. Яков положи ръце кръстообразно за да благослови Иосифовите синове (Бит. 48:13-19). Моисей с жезъла си кръстообразно осени и раздели морето (Изх.14:21,27). С една дума казано, чрез Кръста се извърши спасението на целия свят.
Из "Житие на св. Иларион, епископ Мъгленски" от св. Димитрий Ростовски
Какво ли не е направил кръстът? Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние, които преди се покланяхме на дървета и камъни, сега познаваме Създателя на всичко, не тънем в заблуда, а знаем истината. Чрез него ние, бившите роби на греха, сме въведени в свободата на праведността; чрез него, най-после, земята стана небе. Кръстът ни освободи от заблудите, доведе ни при истината, измъкна ни от бездната на порока и ни възвиси на самия връх на добродетелта. Той изтреби бесовската заблуда, устрои примирението между Бога и хората, унищожи лъжата.
Виждаш колко блага ни е дал кръстът!
Нека не се срамуваме от достойните за почит знаци на нашето спасение. Нека носим кръста Xристов като венец, защото чрез него се извършва всичко, което ни е нужно. Той ни се предлага, когато се покръстваме, когато поискаме да приемем тайнствената храна, когато поискаме да бъдем ръкоположени или да направим нещо друго. Затова с такова желание го чертаем и в домовете си, и на стените, и на вратите, и на челата, и в сърцата си. Защото кръстът е знакът на нашето спасение, на общата свобода и на милосърдието на Владиката. Затова, когато се осеняваш с него, представяй си цялата му значимост, потушавай гнева си и другите си страсти.
Апостол Павел, като ни склонява към благоприлична свобода, споменава кръста и кръвта Господни и ни убеждава с тези думи: "Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеците." (1Кор. 7:23). Мисли, казва той, за високата цена, заплатена за теб и няма да бъдеш роб на нито един човек, като под висока цена разбира кръста. Защото не е достатъчно кръстът да бъде изобразяван само с пръсти. Той трябва да се предшества от сърдечно разположение и пълна вяра. Направиш ли го по този начин пред лицето си, нито един от нечистите духове няма да може да се доближи до теб, щом види меча, с който е бил ранен, оръжието, от което е получил смъртоносната рана.
Кръстният знак и в стари, и в нови времена отваря заключени врати, прави отровата недействаща, лекува недъзи и смъртоносни рани. Не е чудно, че той побеждава силата на отровните вещества, щом като е разрушил вратите на ада, отворил небесната твърд, открил отново входа към рая и съкрушил крепостта на дявола.
И така, запечатай кръста в ума си и приеми спасителния за нашите души знак. Защото именно този кръст е преобразувал вселената, прогонил е заблудата, въвел е истината, превърнал е земята в небе и е направил хората ангели. Когато имаме кръста, демоните вече не са страшни и опасни, смъртта вече не е смърт, а сън.
Кръстът поваля и потъпква всичко враждебно. Затова, ако някой ти каже, че се покланяш на Разпнатия, отговори му с радостен глас, че се покланяш и не ще престанеш да се покланяш.
Ако той се засмее, оплачи безумието му и благодари на Господа, че ни е оказал такива благодеяния, които без откровение свише никой не може да познае. Този човек се смее само поради това, че "Душевният човек не възприема онова, що е от Божия дух." (1Кор. 2:14). Децата например, виждайки нещо велико и чудно, ще се засмеят, ако се опитаме да им го обясним. Езичниците приличат на такива деца.Те дори са по-безразсъдни от тях, понеже постъпват по детски в зряла, а не в детска възраст, затова са и по-достойни за съжаление и не заслужават никакво извинение. Но ние, дори пред нас да застанат всички езичници, нека с още по-голямо дръзновение да казваме, че кръстът е нашата похвала, началото на всички наши блага и цялото наше украшение!
Превод: Фондация Покров Богородичен
Всяко действие Христово е слава за вселенската Църква, но кръстът е изключителна слава. Като има предвид това Павел казва: "А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа " (Гал. 6:14). Голямо е чудото на проглеждането на слепеца от Силуам (Иоан.9:7), но какво е то в сравнение с проглеждането на слепците в цялата вселена? Велико и свръхестествено е възкресението на Лазар на четвъртия ден, но какво е то в сравнение с възкресението на умъртвените от греха в цялата вселена? Чудесно е, че пет хляба са нахранили изобилно пет хиляди души (Мат. 14:21), но какво е това в сравнение с насищането на гладните за знание в цялата вселена? Чудесно е освобождението на жената, свързана от сатаната осемнайсет години, но какво е това в сравнение с нашето освобождение от оковите на греха? А кръстният венец и слепите от незнание просветли, и всички от властта на греха освободи, и целия човешки род изкупи.
Той простря на кръста ръце, за да обеме краищата на вселената, защото Голгота е среда на земята. Не са мои тези думи, а пророкът е казал: "Боже, Царю мой от века, Който извършваш спасение сред земята!" (Пс. 73:12). Човешки ръце разпростря Онзи, Който с духовни ръце бе утвърдил небето. Приковаха ги, за да бъде прикована към дървото човешката Му природа, поддала се на греха. И така като умре човешката природа, да умре с нея и грехът и ние да възкръснем в правда. Както от един човек дойде смъртта, така от един човек дойде и животът, от Спасителя, Който умря по своя воля. Спомни си думите Му: "... Аз Си давам душата, за да я приема пак. Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт да я дам, и власт имам пак да я приема..." (Иоан. 10:17-18).
Като претърпя Разпятието, Спасителят примири с кръвта Си на кръста небесното и земното (Кол.1:20). Тъй като хората бяха врагове на Бога поради греха, Той отреди смърт за грешниците. И ето Божията премъдрост: Той запази истината на отреденото, но прояви и силата на човеколюбието. Христос възнесе "нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте" (1 Петр.2:24). Умрелият за нас не беше обикновен човек, не беше просто Ангел, а беше Сам Бог в плът. Беззаконието на грешниците не бе толкова силно, колкото бе силна правдата на Умрелия за тях. Не бе толкова голям грехът ни, колкото бе голяма правдата на Положилия душата Си за нас. Той положи душата Си тогава, когато пожела и пак когато пожела, я прие. Искаш ли да разбереш, че Той не умря насилствено и че не против волята Си предаде дух? Той извика към Отца: "Отче! В Твоите ръце предавам духа Си" (Лук. 23:46). Предавам, за да мога пак да го приема: "А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух" (Мат. 27:50), но не за дълго, защото скоро отново възкръсна от мъртвите.
Помръкна слънцето, заради Слънцето на правдата, разпукаха се скалите заради Духовния камък, отвориха се гробниците и мъртвите възкръснаха. И така, не се срамувай от Разпнатия, но и ти с дръзновение казвай: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той беше изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония" (Ис. 53:4-5). И Павел ясно казва: "Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията" (1 Кор. 15:3-4).
Слово на празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен, произнесено в княжевския храм "Св. Екатерина" на руската енория в София, 14 септември (27 септември стар стил) 1944 година
"На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и светото Твое Възкресение славим."
Спасително е за нас да знаем, мои възлюблени в Христа чеда, значението на твърде кратките думи на това дивно църковно песнопение. Тяхното значение ще ни стане понятно, ако преди всичко си изясним въпроса: защо се покланяме на Кръста?
Ние се покланяме на Кръста затова, защото на него Господ е извършил нашето спасение. Още в Стария Завет Той е показал спасителната сила на Кръста. Когато Мойсей по Божия повеля кръстообразно осенил Червеното море със своя жезъл, то водата се разделила и целият израилски народ преминал морето като по сухо, а отдясно и отляво се изправили като стена морските води. Когато след това фараонът със своето войнство се опитал да направи същото и, гонейки Израиля, стъпил на сухото морско дъно, то Господ отново заповядал на Мойсей да осени кръстообразно с жезъла си морето. И щом Мойсей направил това, водите се събрали и цялото войнство на фараона загинало в морските вълни.
Това дивно чудо св.Църква възпява с такива думи: "Кръст начерта Мойсей: с жезъла си разсече Червено море, когато Израил пътешествуваше; след това, като удари напречно срещу фараоновите колесници го събра, изобразявайки така непобедимото оръжие (св.Кръст)." (Ирмос на I песен от канона в чест на празника Въздвижение).
Когато множество израилтяни умирали от ухапването на отровни змии в пустинята, Господ заповядал на Моисея да издигне кръст с медна змия върху него. И всички, които с вяра гледали този кръст, се избавяли от смъртта.
За това необикновено събитие се говори така в службата на настоящия празник: "Постави Мойсей върху стълб лекарство — избавление от смъртоносното отровно ухапване, и към подобното на кръст дърво привърза пълзящата по земята змия, изобличавайки лукавата вредоносност в нея..." (Втори тропар на I песен от канона).
Още едно удивително чудо чрез Кръста се проявило в живота на израилския народ по време на сражението му с амаликитяните. Израилтяните не могли със собствените си сили да надвият врага. Тогава Мойсей в молитва към Бога прострял ръцете си, предизобразявайки Кръста и така се молил дотогава, докато амаликитяните не били окончателно победени. Това събитие св.Църква възпява със следните думи: "Мойсей те предизобрази, когато простирайки ръце към висините, побеждаваше Амалика мъчителя, всечестни Кръсте...", "В древност Мойсей сам предизобрази пречистите страдания (на Господа), стоейки между осветените (Аарон и Ор — б.пр.) и като изобрази кръста с прострените си длани, спечели победа, погубвайки силата на Амалика всегубителя..." (Първи тропар на II песен от канона).
Още по-поразително чудо чрез Кръста е станало в историята на израилтяните, когато приемникът на Мойсей, Иисус Навин, започнал битката с амореите. Той също изобразил Кръста Господен с ръцете си и казал: "Слънце, спри се!" Тогава слънцето спряло своето движение, денят се удължил и това дало възможност на Иисус Навин и войнството му да унищожат своите безчислени врагове.
Това дивно чудо св.Църква възпява с думите на празничния седален: "В древност Иисус Навин тайнствено предизобрази Кръста: като простря кръстовидно ръцете си, Спасителю мой, и слънцето спря, докато той победи враговете, които се противеха на Тебе, Боже...".
Но всичко това е било само блед предобраз на онези велики, многобройни и спасителни блага, които произлезли и до днес произлизат от Животворящия Кръст Господен. Върху него е станало нашето изкупление от първородния грях на Адама. Върху него било унищожено проклятието, наложено от Бога на целия човешки род. Заради Кръста Господ ни дарува в църковните Тайнства възраждащата благодат на Св. Дух. А тази благодат ни дава Божествена сила да се борим с дявола, с греха и с всички страсти, да изпълняваме спасителните заповеди и да бъдем истински последователи на Христа. Тази благодат ни дава достъп до най-великото Тайнство — св.Евхаристия, в която истински вярващите, като приемат Тялото и Кръвта Христови, се съединяват с Бога по благодат и предвкусват райското блаженство още тук на земята. Тази благодат ще ни въведе след смъртта в блажения Христов чертог и ще бъде за нас източник на безкрайна радост в Царството небесно.
Ето какви блага произлизат за нас от Кръста Господен. Но това не е всичко, което получаваме от него. Кръстът е нашият най-могъщ помощник в борбата с всяко зло. Той е котвата на нашето спасение от всякакви беди и напасти. Кръстът е постоянен и неизменен спътник на всичките ни молитви към Бога, понеже те се съпровождат от кръстния знак. Църквата ублажава Кръста като потъпкващ бесовете, умървяващ страстите, утешител в скърбите, целител на недъзите и възкресяващ мъртвите. Кръстът е пазител на цялата вселена, слава на Ангелите и светиите, слава и красота на нашата Православна Църква. И тъй като чрез кръстното дърво Господ ни е възвърнал блаженството на рая, то Кръстът е райското дърво на живота.
Невъзможно е да се изкаже с човешка реч цялата спасителна сила, която се излива върху нас от Кръста. Чрез силата на Кръста са извършвали многобройни и удивителни чудеса Апостолите и светиите. С тази сила Константин Велики, още като езичник, победил вражеската войска, виждайки преди това на небето Кръст в ослепително сияние и надпис: "С него побеждавай!" Силата на Кръста сломила езичеството. Кръста, това знамение на Сина Човешки и средство за нашето спасение ще видят за последен път всички земни племена при Второто пришествие на Господа Иисуса Христа (Мат.24:30) за велика радост на истинските Му последователи и за голяма и тежка мъка на всички, които в земния си живот не са вървяли след него.
Като разбираме спасителното значение на Господния Кръст, нека възлюблени, се стараем да му се покланяме с истинска вяра в неговата спасителна сила, във всички блага, които са произлезли и ще произлизат от него в нашия живот до свършека на света. Знаейки тази негова сила, нека ежедневно прибягваме към св.Кръст с думите на църковната молитва: "Радвай се, Пречестни и Животворящи Кръсте Господен, ти, който прогонваш бесовете със силата на Разпънатия върху теб наш Господ Иисус Христос..., Който ни е дарувал теб, Своя Честен Кръст, за прогонване на всеки противник. О, Пречестни и Животворящи Кръсте Господен! Помагай ми, заедно със светата Владичица Дева Богородица и с всички светии во веки. Амин".
Разбира се, ние ще познаем добре спасителната сила на Кръста само тогава, когато я изпитаме в собствения си живот, когато тръгнем по пътя на истинската, мъченическа борба със своите страсти. Като прибягваме постоянно в тая борба към Животворящия Кръст Господен, ще усещаме дивната му помощ. И тогава не само ще се покланяме на Кръста с истинска вяра в спасителната му сила, във всички дарувани ни чрез него блага, но и ще прославяме Кръста със своя наистина християнски живот.
Чрез такава прослава на Кръста ние ще славим и Възкресението Христово. Защото Възкресението е именно победата, която Господ е постигнал над тлението и смъртта. А това тление, тази смърт са били предизвикани от греха и от човешките страсти. Затова ние ще прославяме Възкресението Христово тогава, когато побеждаваме в себе си плътската страст, когато не допускаме никакви блудни деяния, когато потъпкваме своите блудни помисли, желания и чувства и достигнем до ангелска чистота и целомъдрие. Ние ще славим Възкресението Христово, когато не отмъщаваме за обидите, а прощаваме всяко зло, причинено ни от ближните. Ще славим Възкресението Христово, когато победим в себе си гордостта и се смирим пред Бога и хората, помнейки, че няма друг път за спасение. Ето защо Ап.Павел е казал за Иисус Христос: "Той смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име" (Фил.2:8-9). Така, унищожавайки всяка страст, ние прославяме Христовото Възкресение.
Чрез такава борба с греха, чрез такова очистване на нашето сърце от страстите, ние ще видим още на земята ако не Самия Бог, то Неговите неизказани милости, Неговия дивен покров и застъпничество във всичките ни беди, скърби и нещастия. А след нашата смърт Господ ще ни удостои с блаженство в Небесното Си Царство, където заедно с Ангелите ще славим и Кръста и Възкресението Христово вече без печал и скърби, понеже ще изпитваме само една безкрайна и Божествена радост от своя Господ. Нека Бог ни сподоби да постигнем това със силата на Честния и Животворящ Кръст Господен, по молитвите на Пресвета Богородица и на всички светии. Амин.
Архиепископ Серафим (Соболев) († 1950)
Брой 9 за
1993 година
"Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си,
да вземе кръста си и Ме последва" (Мат. 16:24)
На всекиго от хората е отсъдено да носи - кой
по-лек, кой по-тежък кръст. Затова днес, когато се празнува Въздвижението на животворния кръст Христов, Евангелието ни напомня думите на Спасителя за доброволното носене на нашия
житейски кръст.
Но какви са нашите кръстове, от какво се състоят те? - Много и разнообразни са техните съставни части. Преди всичко, животът е пълен с недъзи, болести, скърби и страдания. Трудовете, грижите за насъщния, изпитанията и бедствията, които всеки човек като член на семейството и обществото е принуден да понася, също тъй са обикновени елементи в житейския кръст.
Ала особено тежък бива той за едни, които на всяка стъпка срещат огорчения, несполуки и злополуки. Други недостойно изгубват имот и богатство и биват осъдени на бедност и нищета. Трети внезапно изгубват и погребват мили на сърцето си синове или дъщери, изобщо близки, от които са очаквали радост и утеха и които сега през целия си живот оплакват. Четвърти са принудени да се грижат за недъгави и сакати или пък да носят срама и позора на неблагонадеждни и морално паднали членове от семейството. Пети се измъчват от съпружески недоразумения, раздори и недоверия, които често пъти биват непоносимо бреме...
Ето, това са само някои от безбройните елементи, от които се образуват житейските кръстове на хората. И всеки от нас може да види и познае от какво и какъв е неговият малък или голям кръст.
И тоя кръст ние често пъти сме принудени да носим през целия си живот. Не е ли това една жестока пречка за свободния полет на нашата душа? Да, но то е заслужено! Небесното правосъдие е безпристрастно. Бог не иска страданието и смъртта на хората. И за да ги опази от това, Той чрез Спасителя им е изпратил семето на вярата и любовта, на правдата и братството. Плодовете от това семе могат да премахнат игото на кръста.
Посяхме ли и сеем ли ние това спасително семе в сърцата си? Сеем ли го в сърцата и душите на нашите деца? Разнасяме ли го между нашите ближни, из нашите учебни заведения и обществени учреждения? За нещастие, това се върши твърде малко или дори никак. Прави се и нещо по-лошо. Тия благодатни семена се потъпкват, оскверняват се съзнателно, заменят се със семената на безверието, омразата, егоизма, неправдата и покварата.
Ала щом ние допущаме и дори помагаме да се засява цялата ни земя с остри тръни, можем ли да ходим по нея, без да се нараним? Щом ние с груби си егоизъм, с ненаситната си алчност и с моралната си поквара привличаме бедствието и злополуките в нашето отечество, можем ли да избегнем техния ужасен гнет? Щом не си даваме труд да развием и възпитаваме добрите качества в сърцата на нашите деца, можем ли да избегнем срама и позора, когато те, възмъжали, вършат мерзости и престъпления?
И тъй, за тежестта на нашия житейски кръст ние сме допринесли и допринасяме твърде много. Повикът за помощ и облекчение се засилва. Ала никой не се обажда. Отзовава се, както винаги, само Христос чрез Евангелието Си и милостиво призовава и казва: който иска да му бъде лек житейският кръст, нека се отрече от себе си, да вземе тоя кръст и да следва подир Мене.
Ние и сега носим кръста си; но го носим по неволя, без съзнание и смирение, без да следваме с вяра подир Христа. Ала тъй облекчение не може да се получи. Защото тежестта на нашия кръст е заслужена. Потребно е да съзнаем колко много сме допринесли за тежестта на тоя си кръст, да се разкаем за греха си, да се отречем от егоизма си, да вземем кръста си и доброволно да тръгнем подир Христа. Потребно е да се отречем от себе си, от порочните желания на сърцето, и да опрем нашия кръст о спасителния кръст Христов, който ще влее в нас сила от вяра, любов и надежда. Защото, колкото и да е тежък нашият житейски кръст, носен по стъпките на Спасителя, той ще се обърне в спасително оръдие за нас. В противен случай облекчение няма...
Нека почнем ревностно да сеем навред спасителното семе на вярата, правдата и братолюбието. Да сеем това благотворно семе в сърцата на младежта и в сърцата на нашите ближни. Защото само плодовете на това семе могат да облекчат тежестта и на най-големия житейски кръст. Те могат да привлекат върху нас и чудотворната сила на Христовия кръст, която да ни крепи и пази от всички беди и напасти сега и вовеки веков. Амин.
†Видински митрополит Неофит, из "Проповеди", 1921 година
Първа публикация в Интернет 
Виж също:
www.Pravoslavieto.com