След като всеки бъде изпитан пред ангелите и пред човеците и след като бъдат унищожени всяко началство и власт, и всички Божии врагове бъдат положени пред Божиите нозе, тогава, накрая, както е казал Господ, ще ги отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите от лявата (Мат. 25:32-33). Всички, които са огорчавали Пастира, пасли са заедно с еретиците и са осквернили светата вяра, които са скачали, живели са в разкош, ликували са и като са си събрали горко, са се преселили от живота лишени от всяко добро дело и изпълнени с всеки грях такива, като ги види Господ, веднага ще отвърне очите Си от тях.
Всеки празник и всяко деяние на нашия Господ Иисус Христос са спасение и похвала за нас, верните. Но похвала на похвалите е кръстът; празник на празниците е, когато Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас (1 Кор. 5:7), а по-добре да кажем, когато възкръсна от мъртвите Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света (Иоан. 1:29). Това е господарката и царицата на празниците.
Но и всички други празници са свeти и досточестни и различавайки се помежду си по слава, се осияват от блясъка на Божеството. И ревнителят за Божиите заповеди ги почита по достоен начин и ги празнува честно. А нечистите и осквернените от грехове и в празника не празнуват. Прекрасният и богоугоден празник е: покаяние със сълзи, въздържание от грехове, познание на Бога и копнеж по вечните блага. Когато празнуват така, и на небесата настава радост, и Църквата се весели и ликува, и свиква всички праведни, като казва: "Радвайте се с мене, защото тоя мой син мъртъв беше поради прегрешенията си, и оживя чрез покаяние." (Лук. 15:24) Прекрасен и богоугоден е празникът там, където съпразнува Христос, където се извършват Негови празненства и се честват божествените Писания. А Той празнува там, където празнуващите са съединени в името Му с любов, без всякаква вражда и без всякакво лицемерие. Той празнува там, където прислужват на бедните, където утешават сирачетата, където успокояват странниците. Христос празнува там, където Бог се чества с псалми и славословия и с песни духовни (Ефес. 5:19). Така празнуващите са съединени в името Му. Посред тях, според обещанието (Мат. 18:20), се намира Христос. И тъй като Владиката е посред тях, никой не им причинява вреда.
И тъй, да честваме Господните празници не пищно, а божествено, не по светски, а премирно. Да не окичваме с венци преддверията, да не поставяме ликове, да не украсяваме лицата си, да не разнежваме слуха със свирки и с гусли, да не се обличаме в копринени ризи и в блясък от злато. Да не празнуваме със срамни гощавки и пиянство (Рим. 13:13). Не разорявай Божиите дела заради яденето; не нарушавай Божието свещенослужение заради ненаситния стомах, трудейки се в кухнята. Но да предоставим това на тези, чиито бог са коремът и славата (Фил. 3:19 слав.). А ние, всички вкупом, малки и големи, мъже и жени, и монахини, да честваме Господните празници както сме научени, по християнски и благочестиво, с псалми и славословия и с песни духовни. Да окачим с венци преддверията като християни, а не като елините, които ги окичват с лаврови клонки и с цветя и с други предмети, какъвто обичай има при елините и при иудеите. Сянката на закона премина и процъфтя истината, както чуваме от апостола, който казва: древното премина; ето, всичко стана ново (2 Кор. 5:17). Идолската измама е унищожена, смъртта е лишена от плячката си, пленниците на ада са изведени, царството на многобожието е разрушено, човекът е освободен, възцари се Бог, весели се творението, властва кръстът, комуто се покланят всички племена и народи, колена и родове, с който се хвалим, като казваме с блажения Павел: а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа (Гал. 6:14). Затова и на вратите си, и на челата си, и на очите си, и на устата си, и на гърдите си, и на всичките си членове да положим върху себе си този животворящ кръст; да се въоръжим с това непобедимо оръжие на християните, с този победител на смъртта, с тази надежда на верните, с тази светлина на кротките, с това оръжие, отварящо рая и събарящо ересите, с тази опора на православната вяра и спасителна похвала на Църквата. Християни, да не го оставяме нито за час, нито за миг, а да го носим навсякъде със себе си и без него да не започваме да вършим нищо; но спим ли, ставаме ли, работим ли, ядем ли, пием ли, пътуваме ли, плаваме ли по море, преминаваме ли реки да украсяваме всичките си членове с животворящия кръст. И няма да се уплашим от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне (Пс. 90:5, 6). Брате, ако го носиш винаги със себе си на помощ, то зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище (Пс. 90:10). Защото противниковите сили, като го видят, треперят и се отдалечават. Кръстът разруши идолската измама. Той просвети цялата вселена. Разпръсна тъмнината и възвърна светлината. Като събра народите от запад и от север, от морето и от изток в една Църква, към една вяра и едно кръщение, той ги свърза с любов.
О, какви уста и какъв език ще възхвалят както трябва тази непреодолима стена на православните, това победоносно оръжие на великия Цар Христос! Кръстът е възкресение на мъртвите. Кръстът е упование на християните. Кръстът е тояжка за хромите. Кръстът е утешение за бедните. Кръстът е юзда за богатите, поваляне на горделивите. Кръстът е паметник на победата над демоните, ръководител на младите. Кръстът е тържище за търговците, надежда за отчаяните, кормило за плаващите. Кръстът е пристан за връхлетените от буря, стена за обкръжените от врагове. Кръстът е баща на сирачетата, съветник на правдивите. Кръстът е утешение на скърбящите, пазител на младенците, слава на мъжете, венец на старците. Кръстът е светлина за седящите в тъмнина. Кръстът е великолепието на царете, любомъдрие за варварите. Кръстът е свобода на робите, мъдрост на невежите. Кръстът е проповедта на пророците, спътник на апостолите, похвала на мъчениците. Кръстът е целомъдрие на девствениците, радост на иереите. Кръстът е основание на Църквата, опора на вселената. Кръстът е разоряване на идолските храмове, съблазън за иудеите. Кръстът е силата на немощните, лекар на недъгъвите. Кръстът е очистване на прокажените, възстановяване на силите на разслабените. Кръстът е хляб за гладуващите, извор за жадуващите. Кръстът е благонадеждност за монасите, покров за лишените от дрехи. Той е издигнат посред вселената, насаден е на Лобното място и веднага е произвел грозд на живота. С това свято оръжие Христос разкъса всепоглъщащата утроба на ада и загради многокознените уста на дявола. Като видя това, смъртта изпадна в трепет и ужас и освободи всички, които беше погълнала още от първосъздадения. Като се въоръжиха с него, блажените апостоли покориха цялата вражеска сила и като уловиха в мрежите си всички народи, ги събраха на поклонение на кръста. Като се облякоха в него като в броня, мъчениците и воините Христови потъпкаха всички замисли на мъчителите и проповядваха с дръзновение. Вземайки го и носейки го върху себе си, отреклите се заради Христа от всичко в света с велика радост се заселват в пустините и планините, в пещерите и земните пропасти. О, безмерна и несравнима благост на Божиите щедрости! Колко блага е дарувал Бог чрез кръста на човешкия род! Слава на Неговото човеколюбие и поклонение, и власт во веки! Амин.
Чухте, възлюбени и христолюбиви, каква е силата на кръста, колко са успешните му действия, колко блага произлизат от него. Този добър кормчия, като задоволи със себе си целия ни живот и като го омиротвори, ни подготвя и възпитава за бъдещия вечен живот. Защото същият този честен кръст пръв ще се яви отново и при Второто Христово пришествие като честен, животворящ, достоен за поклонение и свят скиптър на Царя Христос, по словото на Владиката, Който казва, че ще се яви на небето знамението на Сина Човечески (Мат. 24:30). И тъй, кръстът пръв ще се яви на небето с цялото ангелско войнство, озарявайки от край до край цялата земя по-силно от слънчевата светлина и въз вестявайки пришествието на Владиката Христос. И това е достатъчно за кръста.
А що се касае до бъдещето, какво ще бъде то? Превишава всяко слово и понятие, по-високо е от всяко повествование и поразява всеки слух, христолюбиви мои братя. Спомних си за този час и треперя; и поради големия страх бих желал да прекратя словото, мислейки за бъдещето, което ще се открие след явяването на животворящия кръст. И кой ще опише това или кой ще се осмели да го преразкаже? Кой език ще го промълви? Кой глас ще го обяви или кой слух ще вмести това? Защото, когато небесните сили се разклатят, кой тогава не ще се поколебае? Кой не ще се уплаши, не ще затрепери и не ще се скрие в този час, когато Царят на царете ще стане от престола на славата Си и като слезе, ще посети цялата вселена и ще почне да си разчиства сметката със слугите си (Мат. 18:24), та, като праведен Съдия, да възнагради достойните и да накаже недостойните? И тъй, като мисля за това, се изпълвам със страх; членовете ми изпадат в пълна изнемога, очите ми от страх проливат сълзи, гласът изчезва, устата се вцепеняват, езикът прилепва към небцето, помислите замлъкват. Любовта ме принуждава да говоря за ваша полза, а страхът ме удържа и ми нарежда да мълча; защото страхът ми е голям и безмерен.
Подобни велики и страшни чудеса не е имало от началото на творението и не ще има през всички родове. И сега нерядко, ако внезапно по-силно блесне мълния или изтрещи гръмотевица, те причиняват ужас у всеки човек и всички се навеждат към земята. И ако ни ужасяват такива маловажни явления, то как ще изтърпим гласа на тръбата, тръбящ от небесата по-звучно от всяка гръмотевица и пробуждащ всички починали от века и праведни, и неправедни. Тогава костите на човешкия род в ада, при гласа на тръбата, ще побързат с усърдие и всяка ще издирва своята става.
Когато видим, че се изправя цялото човешко естество, всеки от мястото си, и всички от краищата на земята са събрани пред съдилището, то кой ще понесе такъв страх и трепет? Защото великият Цар, имащ власт над всяка плът, ще повели, и веднага и земята, и адът, ще отдадат своите мъртъвци. И което е разкъсал звяр, погълнала риба, разграбила птица, всичко ще се яви само за миг и не ще погине и един косъм. О, как ще понесем ние, братя, когато видим огнената река, която подобно на свирепо море поглъща планини и хълмове и подпалва цялата вселена и всички дела в нея.
Тогава, възлюбени, от този огън реките ще пресъхнат, изворите ще изчезнат, морето ще изсъхне, звездите ще изпадат от небето, слънцето ще помръкне, луната ще се превърне в кръв, небето ще се свие като свитък. И когато видим, братя, пратените ангели, които бързат с усърдие и от краищата на небето до краищата му събират избраните Божии раби; когато видим, по Господнето обещание, ново небе и нова земя, как ще понесем това, христолюбци? Когато видим приготвения страшен престол, когато видим Сина Човешки, явил се на небето, и животворящия Кръст, озаряващ земните краища, когато всички видят във висините явилия се Негов царски скиптър, тогава всеки ще узнае, че след него ще се яви Царят на царете.
В този час всеки ще размишлява как ще се срещне със Съдията и като осъзнае грехопаденията си, ще застане гол и непокрит, очаквайки присъдата, която ще бъде произнесена срещу него. Защото тогава всеки ще види пред лицето му да стоят собствените му дела и добрите, и лошите.
Тогава вървелите по тесния път и всички, които искрено са се покаяли, всички милостиви и страннолюбиви ще стоят във весе лие с велика радост, очаквайки да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос (Тит. 2:13). Защото Той идва да развесели подвизавалите се в бдения, молитви, пости и милостини. Идва да развесели плачещите. Идва да развесели и да възвиси обеднелите заради Неговото име, тези, които не са обичали света, нито светските удоволствия, но са оставили всичко и само Нему са служили и само Него са последвали. Идва не от земята, а от небето, подобно на страшна мълния.
Тогава ще се чуе силен вик; ще извикат и ще кажат: "ето, Младенецът иде; ето, приближава се Съдията; ето, явява се Съдията на съдиите; ето, идва Богът на всяка твар, за да съди цялата вселена и да въздаде всекиму според делата."
Тогава, възлюбени мои братя, от този вик ще потръпнат и земята от край до край, и морето, и всички бедни.
Тогава ще има страх и теснота и изстъпление ще обземе всеки човек от този вик и от звука на тръбите, и от страха, и от очакването на това, което ще сполети вселената.
Тогава силите небесни ще се разклатят. Тогава ангелските воинства ще побързат и с тях архангелските ликове, херувимите и многооките серафими със сила ще възкликнат: "Свет, свет, свет, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят (Откр. 4:8; 1:8)".
Тогава цялата твар, на небето и на земята, и под земята, със сила ще извика: "Благословен е Идещият Цар в име Господне!"
Тогава ще се разтворят небесата и ще се яви Царят на царете, подобно на страшна мълния, с велика сила и несравнима слава. И ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и ще се разплачат пред Него всички земни племена (Откр. 1:7).
Тогава небето и земята ще се обърнат в бягство, както и предвъзвестил Иоан, казвайки: "И видях голям бял престол и Седналия на него, от Чието лице побягна земя та и небето (Откр. 20:11). Тогава ще седне на престола на славата Си, както Сам е рекъл, и ще се съберат пред Него всички народи (Мат. 25:31, 32).
И ще се намери ли душа, на която би й стигнала твърдост, когато бъдат поставени престолите и Съдията седне, и книгите се разтворят? Тогава ще видим неизброими ангелски сили, предстоящи наоколо в страх. Тогава делата на всекиго ще бъдат прочетени пред ангелите и пред човеците. Тогава ще се изпълни пророчеството на Даниил, който казва:
"Аз, Даниил, видях най-сетне, че бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни; облеклото Му беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна; престолът Му като огнен пламък, колелата Му като пламтящ огън. Огнена река излизаше и минаваше пред Него; хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него; съдии седнаха, и книги се разтвориха" (Дан. 7:9-10).
Голям е страхът, братя, в оня час, в който ще бъдат написани делата ни и думите ни, и всичко, което сме извършили през този живот и за което сме мислели, че може би ще остане скрито за Бога, Който изпитва сърца и утроби; написани ще бъдат всички наши дела и помислите на всички и лошите, и добрите.
О, колко сълзи са ни нужни за този час, а ние нехаем! Защото чрез сълзите човек може да заличи написаните в тези книги грехове; а друг може да стори това и чрез милостиня. О, как ще въздишаме тогава и как жално ще плачем, когато видим с очите си неизказаното небесно царство, когато видим открилите се страшни мъчения! А сред всичко това човешкия род от първосъздадения Адам до родилия се след всички; ще видим, че всички се покланят, падайки по лице на земята! Тогава ще се изпълни написаното слово: "жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога." (Рим. 14:11)
Тогава, възлюбени мои братя, цялото човечество ще се намира между царството и осъждането, между живота и смъртта, между радостта и нуждата, и всички, гледайки надолу и не смеейки да повдигнат очите си, ще стоят пред съдилището разпитвани и строго изпитвани, и особено ние, които живяхме в нехайство. И като видят това, ще размислят за всичките си деяния. И всеки ще види собствените си дела и лошите, и добрите. И които имат добри дела, с радост ще се приближат до съдилището с надеждата да получат венец. А ако някой, имайки върху себе си тежки грехове, се пресели от този живот, без да се покае, то, като ги види тогава да стоят пред него, да го изобличават и да го осъждат, с болка ще каже:
"Защо аз, бедният, не се борих с тях, а пропилях времето си, като се забавлявах и сам служех за забава? Защо не се покаях? Защо не сторих милост? Защо завиждах на брата си, ненавиждах го, злословех го и не се помирявах с него? Да, да, постъпвах като безумец. Слушал съм и за мъченията, слушал съм и за този страшен ден; и защо не се покаях пред Взимащия греха на света, а прекарах годините си в измама; когато виждах постници и молитвеници, им се присмивах? Те предстоят весели, просейки за себе си награда от Съдията. Какво ще правя сега? Времето за покаяние мина."
Размишлявайки за това сами в себе си, те ще чуят страшния глас на Съдията, Който ще възкликне и ще каже: "Покажете дела и приемете награда." В този час ще се раздвижат всички човешки чинове, архиереи, иереи, дякони и всички църковни чинове, както е казал апостолът: ще стане всеки по своя ред (1 Кор. 15:23), за да въздаде слава на Гос пода. Тогава ще се разтреперят от страх властелините, мъдрите и богатите; защото настана часът, в който делото на всекиго ще стане известно и на ангелите, и на човеците, и всеки ще пожъне това, което е посял.
Уви, христолюбиви мои братя, искам да ви кажа какво ще стане след това и се бавя поради страх, сълзите се леят и главата ми се замайва: защото разказът е ужасен.
Тогава, христолюбци, на всекиго от нас ще бъде огледан печатът на християнството, който той е приел върху себе си при кръщението в светата вселенска Църква. И от всеки ще се изиска отчет, как е пазил вярата неосквернена, печата неразрушен и хитона неизмърсен, и това прекрасно изповядване, което е дал пред много свидетели: "Отричам се от сатаната и от всичките му дела, не от едно или две, или от пет сатанински дела, а от всички дяволски дела." И тъй, за това прекрасно отричане ще поискат от нас отчет в този час. И блажен е, който го спази, както е обещал. Защото в едно изречение се е отрекъл от всяко лошо дяволско дело: прелюбодеяние, блуд, убийство, нечистота, лъжлива дума, завист, кражба, раздразнение, злопаметство, вражда, кавги, празнословие, сквернословие, гордост, голота, смях, свирене на гусли, пляскания, гняв, користолюбие, ненавист към брата. От това и от подобното на него се отрича всеки християнин в светия купел. За това отричане, братя, ще поискат от нас отчет в този час.
Но бих желал да кажа и друго; наистина, удържат ме страхът и болката и не съм в състояние да го изрека; все пак ще го кажа с въздишки и със сълзи; защото това ще бъде последното и е невъзможно да се разказва за него без сълзи. След като всеки бъде изпитан пред ангелите и пред човеците и след като бъдат унищожени всяко началство и власт, и всички Божии врагове бъдат положени пред Божиите нозе, тогава, накрая, както е казал Господ, ще ги отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите от лявата (Мат. 25:32, 33). Овцете, които имат добри плодове, които познават добрия Пастир, запазили са печата си неповреден, и са последвали своя Пастир, Който е казал: вървете след Мене, не са осквернили вярата с еретици такива овце ще постави от дясната Си страна. А козите, тоест безплодните, всички, които са огорчавали Пастира, пасли са заедно с еретиците и са осквернили светата вяра, които са скачали, живели са в разкош, ликували са и като са си събрали горко, са се преселили от живота лишени от всяко добро дело и изпълнени с всеки грях такива, като ги види Господ, веднага ще отвърне очите Си от тях.
Тогава (...) ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира (Мат. 25:34). Дойдете, синове на светлината, наследници на Моето царство; дойдете вие, които заради Мен сте гладували и жадували и не сте обичали света, нито нещо от това, което е в света; дойдете вие, които заради Мен сте оставили света, сродници, приятели, родители и чеда; дойдете вие, които сте обитавали пустини и планини, пещери и земни пропасти (Евр. 11:38); живейте сега с ангелите на небесата. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети (Мат. 25:41), ненавистни, безмилостни, братоненавистници и христоненавистници; вие не сте милували и няма да бъдете помилувани; не сте слушали Моите пречисти Евангелия и блажените Ми ученици и Аз няма да ви слушам; живяхте разкошно на земята, получихте вече доброто си приживе (Лук. 16:25). Всеки ден виках към вас чрез светите Си Писания, а вие, като слушахте, се присмивахте на четящия; и сега най-накрая ви казвам: не ви познавам, идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели. И тия ще отидат във вечна мъка (Мат. 25:41, 46).
Обявявам ви, братя мои, и за различните мъчения, за които сме слушали в Евангелието. И тъй, има външна тъмнина (Мат. 8:12); а от това е видно, че има и вътрешна. Геената огнена (Мат. 5:22) е друго място; скърцането със зъби (Мат. 13:42) е отделно място; неумиращият червей (Марк. 9:48) е друго място; огненото езеро (Откр. 19:20) е друго място; неугасимият огън (Марк. 9:43) е отделна страна; огнената река е друго място. На тези мъчения ще бъдат разпределени нещастните, всеки според мярата на грехопаденията си. И както има разлика в греховете, така има и разлика в мъченията: тоест, по един начин се мъчи прелюбодеецът, по друг блудникът, по един убиецът, по друг крадецът и пияницата. А тези, които са се осквернили с ерес, ще чуят: "Да се вземе нечестивият и да не види славата Господня." (Ис. 26:10 слав.) Тези, които са имали вражда помежду си и не са се примирили приживе, ще намерят за себе си неумолимо осъждане. И братоненавистниците ще бъдат отпратени във външната тъмнина, понеже са възненавидели Христа, Който е казал: обичайте се един другиго, прощавайте си един другиму съгрешенията.
Горко на любителя на блуда, на прелюбодееца, на пияницата! Горко на магьосниците и врачките, и на пиещите вино с тимпани и певци! Горко на съгласяващите се с еретическите хули! Горко на хулещите божествените и свещени Писания! Горко на погубилите времето за покаяние в разсеяност и смях! Те ще търсят и не ще намерят времето, което лошо са пропилели; със сълзи и с голяма жалост ще викат и не ще намерят по милване. Горко на оправдаващите нечестивия заради дарове! Горко на похищаващите чуждо! И ще кажа по-кратко: горко на всички поставени от лявата страна! Защото ще помръкнат, ще се разтреперят и ще заскърцат със зъби, когато чуят: не ви познавам. Тогава накрая с голям страх ще бъдат изгонени от предизвикващото ужас съдилище и ще бъдат предадени в ръцете на смъртта, да ги пасе, както е написано (Пс. 48:15). Болезнен е разказът за този трепетен и страшен час, христолюбиви мои братя. Уви, братя, кой ще се осмели да опише това? Или кой търпеливо ще изслуша тази страшна повест? Които искат да пролеят сълзи, да пристъпят и да изслушат какво ни очаква. И да не бъдем нехайни за своето спасение.
Тогава ще бъдат разделени епископи от епископи, презвитери от презвитери; тогава ще бъдат разделени с тази жалка раздяла иереи от иереи, дякони от дякони, иподякони и четци от подобните на тях; тогава ще бъдат разделени царувалите някога и ще се разплачат като младенци, и ще се уподобят на четириноги; тогава владетелите ще въздъхнат, ще се огледат насам-натам и не ще намерят помощник, защото и златото няма да се вижда там, и ласкателите няма да стоят пред тях. Тогава ще бъдат отделени живелите в нехайство монаси, възненавидели, наистина, света, но мислили за светското. Тогава ще бъдат разделени родители от деца, баща и син, майка и дъщеря, приятели от приятели, роднини с роднини. Тогава ще бъдат разделени жалките съпрузи, несъхранили ложето неосквернено. Но много от описанието ще отмина с мълчание; защото страхът ме възспира да говоря за това. Тогава немилостиви ангели ще бият и ще блъскат изгонваните; а те, обръщайки често взоровете си назад, ще почнат да скърцат със зъби и ще се приближат до онова неприятно място, където отново ще бъдат разделени за мъчения от всякакъв род. Тогава, като видят решителната присъда над себе си, като между това никой не ходатайства за тях и няма облекчение, нито надежда да се върнат назад, тогава, ридаейки високо, ще кажат:
"О, колко време погубихме, като живяхме в нехайство! Как ни се надсмя суетният свят! Защо, когато слушахме свещенните Писания, се смеехме и издевателствахме над четящите ги? Там Бог говореше в светите Си Писания, а ние не внимавахме; сега ние викаме, а Той отвръща от нас лицето Си. Каква полза ни донесоха светските удоволствия? Къде е бащата, който ни е родил? Къде е майката, изпитала родилни болки с нас? Къде са децата ни? Къде са приятелите? Къде е богатството? Къде са народната мълва и гощавките? Къде са многолюдните и ненавременни събрания? Къде са царете и владетелите? Къде са мъдреците и ораторите? Защо от всичко това няма никаква полза за нас, нещастните?"
Тогава, като видят, че напълно са изоставени и от Бога, и от светиите, с въздишка и с горчиви сълзи ще кажат:
"Простете, светии и праведници, с които сме разделени! Простете, бащи и майки! Простете, синове и дъщери! Простете, апостоли, мъченици и пророци Господни! Прости, монашески чин! Прости и ти, Владичице Богородице, която много си ходатайствала за нас, за да се спасим, но ние не пожелахме да се покаем и да се спасим! Прости и ти, честен и животворящ кръст! Прости, рай на сладостта, насаден от Господа! Прости, горни Иерусалиме, майко на първородните, който не ще има край! Прости, небесно царство! Простете, всички заедно! Отсега вече няма да видим никого от вас, защото отиваме на определеното ни място за мъчения, което не ще има нито край, нито отслабване."
Накрая всеки ще отиде на приготвеното му място, което самият той си е при готвил, като не е пожелал да се покае и да се избави от гнева и от онази мъка.
Братя, чухте какво ще намерят за себе си ревностните и подвизавалите се приживе и как нехайните и непокаялите се ще бъдат пратени на тежки и нетърпими мъчения. Чухте за този страшен час. И за този час светото Писание от изток до запад вика в църквите и казва: Дойдете при мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:28). И още казва: Аз съм възкресението и животът, и истината (Иоан. 11:25; 14:6). И тъй, братя, да възлюбим този път и тази истина, за да наследим вечен живот в Христа Иисуса нашия Господ, защото Нему подобава всяка слава, чест и поклонение, с Безначалния Му Отец и с Пресветия благ и животворящ Дух, сега и винаги и во веки веков.
Амин.
Св. Ефрем Сирин - Том 2
www.Pravoslavieto.com